№ 187
гр. Велико Търново , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20214110200167 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Б. Ц. от гр. *, представляван по пълномощие от адв. И.
от ГАК против НП № 20-1275-001714 от 24.09.2020 г. на Началник сектор "ПП" в ОД - ВМР
гр. *****, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ат ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и 6 месеца
лишаване от право да управлява МПС. Претендира се негова отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност. В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят
поддържа жалбата си. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема становище по
нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
С НП № 20-1275-001714 от 24.09.2020 г. на Началник сектор "ПП" в ОД - ВМР гр.
*****, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ат
ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и 6 месеца
лишаване от право да управлява МПС, затова, че на 28.07.2020 г., около 19:10 часа, на
първокласен път І-4, км. 111+300, кръстовище за с. *, в посока на движение с. **, П.Ц. е
1
управлявал лек автомобил „*****”, рег. № ** ** **, собственост на ***, като МПС не е
регистрирано по надлежния ред. В НП е посочено, че автомобилът е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след извършена справка с РСОД и ОДЧ
ОД МВР *****. Отразено е също, че НП се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във
връзка с Постановление на ВТРП за прекратяване на наказателното производство №
2167/16.09.2020 г. Позовават се на констатациите в същото, че на основание чл. 9, ал. 2 от
НК с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието, извършено от
жалбоподателя, описаното не съставлява престъпление. Позовават се на Постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и излагат мотиви за
неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В НП е възприето, че нарушението е осъществено на дата - 28.07.2020 г.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.01.2021 г. и е
обжалвано от него в законоустановения срок.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи НП е издадено от компетентен орган.
По делото като доказателства са приети материалите по БП № ЗМ-575/2020 г. по
описа на ВТРП, ведно с Постановление от 16.09.2020 г. за прекратяване на БП № ЗМ-
575/2020 г. по описа на РУ ***** в ОД МВР *****, водено срещу П. Б. Ц. от гр. * за
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 199, чл. 357, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 и чл. 243, ал. 3 от НПК.
За да прекрати наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че
намира за безспорно доказано от обективна страна, че на 27.07.2020 г. около 10:20 часа на
главен път І-4, км. 111+300, до кръстовище със с. *, общ. *****, жалбоподателят П. Б. Ц.
управлявал МПС - л.а. марка "*****" с рег. № ** ** **, собственост на ***, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което бил осъществен състава на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Прието е също, че участието на жалбоподателя е безспорно
доказано и престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В заключение
прокурорът приел, че дори извършеното да осъществява формално от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, то поради
своята малозначителност - незначителна степен на засягане на обществените отношения,
свързани със сигурността на транспорта, както и обществената опасност на дееца -
неосъждан, с добри характеристични данни, се явява ниска степен на обществена опасност и
съобразно чл. 9, ал. 2 от НК не съставлява престъпление /не е престъпно/.
По делото е прието и заверено копие на Свидетелство за регистрация - Част І,
отнасящо се до процесния л.а. и неговата регистрация. От последното се установява, че л.а. е
регистриран на дата - 28.07.2020 г. на името на ***.
2
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице
и имащи за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Напълно основателно е възражението на жалбоподателя, че в наказателното
постановление е възприета и отразена съвсем различна дата на осъществяване на
нарушението, съответно и час, от тази установена и отразена в Постановлението на
прокурора от 16.09.2020 г., въз основа на който се позовава наказващия орган при
издаването на атакуваното НП.
В наказателното постановление за дата на нарушението е посочена дата: 28.07.2020
г., около 19:10 часа. Наказващият орган, позовавайки се на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН във връзка с Постановление от 16.09.2020 г. на Прокурора, с което е прекратено
наказателното производство по БП, правилно е зачел неговата сила по отношение на
фактите - че жалбоподателят Ц. на главен път І-4, км. 111+300, управлявал МПС - л.а. марка
"*****" с рег. № ** ** **, собственост на ***, което не е регистрирано по надлежния ред.
Квалифицирал деянието, като административно нарушение осъществяващо състава на чл.
175, ал. 3 вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДП, но неясно защо не е зачел/възприел неговата сила по
отношение на датата и часа на извършеното деяние. Както бе посочено по-горе от
материалите по БП № ЗМ-575/2020 г. по описа на РУ *****, пр. преписка 2167/2020 г. на
ВТРП, прокурорът с категоричност след анализ на събраните доказателства е приел, за
безспорно доказано от обективна страна, че на 27.07.2020 г., около 10:20 часа, на главен път
І-4, км. 111+300, П. Б. Ц. управлявал МПС - л.а. конкретно описано, собственост на ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред.
При това положение, така констатираната неяснота, относно дата на извършване на
твърдяното нарушение ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере
конкретно на коя дата му е вменено да е осъществил нарушение. Посочването на точната
3
дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността
на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и с оглед
осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Поради
санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, завършила със
законосъобразен акт. Допуснатото съществено нарушение при издаването на наказателното
постановление се явява формално основание за неговата отмяна.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на издаденото
наказателно постановление и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН, което е съществено, тъй като
води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко
накърнява правото му на защита.
Нито в хода на разследването по прокурорската преписка, нито в хода на съдебното
следствие са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал
процесното превозно средство на дата 28.07.2020 г. около 19:10 часа, което е със служебно
прекратена регистрация и в този смисъл освен от обективна, то и от субективна страна не се
установява извършването на нарушението на тази дата и час. От приложения по делото
АУАН № 273240/27.07.2020 г. съставен от инспектор при ОД МВР ***** се установява, че
на 27.07.2020 г. около 10:20 часа на ПП І-4, км. 111+300 на кръстовището с. * в посока с. **,
жалбоподателят управлявал МПС - л.а., което не било регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо неговото
съдържание да обхваща както елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и
онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата, на който и да е
от елементите от състава на административното нарушение, независимо от това дали е
свързано с обективната или субективната страна, води след себе си като последица
невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност на лицето. От
приложените по делото доказателства се установява несъставомерност на деянието,
извършено от жалбоподателя П. Б. Ц. на дата 28.07.2020 около 19: часа на главен път І-4, км
111+300 на кръстовище за с. * посока с. **. В този смисъл, НП се явява издадено в
нарушение на закона, като неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което същото се явява незаконосъобразно и като
такова подлежи на отмяна.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното
постановление подлежи на отмяна.
4
При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на разноски, съдът на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2014 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да уважи претенцията в
размер на 300 лева, който е вписан в представения договор за правна защита и съдействие.
Липсва възражение за прекомерност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№ 20-1275-001714/24.09.2020 г. на Началник сектор "ПП" в ОД ВМР - *****,
с което на П. Б. Ц. от гр. *, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ат ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и 6
месеца лишаване от право да управлява МПС, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР - ***** да заплати на П. Б. Ц. с ЕГН **********, направените по
делото разноски за един адвокат, в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5