РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В.КР. П. Гражданско дело № 20211110133019
по описа за 2021 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ищецът Р. Б. П. е предявил против ответницата А. С. С.-П.а иск за развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли за прекратяване на брака. Моли след
развода съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име С.. Претендира разноски.
Ответницата А. С. С.-П.а, чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. О., не
оспорва исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо
субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали
след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при
което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.
Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона
и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното
правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Между страните липсва взаимно уважение и
разбирателство, както и съвместно съпружеско съжителство, които обстоятелства в своята
съвкупност са довели до фактическа раздяла, която продължава почти 30 години (през 1993
г. съпругата взела двете невръстни деца от брака и се върнала в родината си Никарагуа),
1
съгласно показанията на св. П.а, кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК, тъй
като е дъщеря на ищеца, но чийто показания са последователни, непротиворечиви на себе си
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съобразно установените факти съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
По фамилното име на съпругата след развода:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж
получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да
бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както
и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При
прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно
име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този
съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното
име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на
предходното фамилно име, е искане по чл. 53 СК. За уважаването му е необходимо
единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на
брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име.
В случая другият съпруг е този, който настоява променилият при сключването на
брака предбрачното си име съпруг да го възстанови при развода. Такава претенция СК 2009
г. не познава. Неуредените в закона конститутивни искове (искове за пораждане, изменение
или прекратяване на граждански правоотношения) са недопустими – арг. чл. 124, ал. 3 ГПК.
Искът на съпруга за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата следва да
бъде оставен без разглеждане, а исковата молба – върната като недопустима.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските по брачни дела при липса на вина или
при вина и на двамата съпрузи остават в тежест на направилите ги страни.
Всеки един от съпрузите дължи държавна такса в размер на по 25 лв. – арг. чл. 6, т. 2
ТДТ ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК като недопустима исковата молба на Р. Б. П., ЕГН
**********, против А. С. С.-П.а, ЕГН **********, в частта й, с която се иска съдът да
възстанови предбрачното фамилно име на ответницата С..
Прекратява производството по делото в посочената част.
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 15.10.1988 г. в гр. София, с акт за
граждански брак № *** от 15.10.1988 г. на СО, Районен народен съвет „Т.“, между Р. Б. П. ,
ЕГН **********, и А. С. С.-П.а, ЕГН ********** (в акта за брак с фамилията С.-П.а), като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Р. Б. П. , ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв.,
допълнителна държавна такса.
2
ОСЪЖДА А. С. С.-П.а, ЕГН ********** (в акта за брак с фамилията С.-П.а), да
заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд. В прекратителната част решението има
характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3