Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16599/2015 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ) и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Г.С.К.,
ЕГН: **********, и М.Д.Х., ЕГН: **********, чрез адв. П.К.,***0, твърдят, че на
20.09.2015 г. около 17.30 часа в гр.В., срещу хотел „Холидей“, при управление
на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ********, водачът Б.И.Н. е нарушил правилата
за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост и не е съобразил наличиетно на деца велосипедисти, вследствие на което
блъснал попътно движещия се велосипед. В резултат на удара са причинени телесни
увреждания на водача на велосипеда, като е настъпила смъртта на пътуващия отзад
на велосипеда – Б.К., на 11 години, син на ищците.
По случая е образувано
ДП № 541/2015 г. по описа на РПУ –В., пр.пр. № 2491/2015 г. по описа на ОП –
гр. П. срещу виновния водач Н., кеото към момента на подаване на исковата молба
не е приключило с окончателен съдебен акт.
Ищците сочат, че
относно л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ******** има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно полица № BG/15/115001999816/03.08.2015
г. със срок на действие от 03.08.2015 г.
до 02.08.2016 г.
Ищците заявяват,
че са живеят на семейни начала от 12 години и са родители на починалото дете.
Твърдят, че са отглеждали и възпитавали детето съвместно, с общи грижи, усилия
и средства. Въпреки че М.Х. не е припознал Б., сочат, че същият е негов баща,
грижел се за него и го издържал. Твърдят, че понасят загубата изключително
тежко както здравословно, така и емоционално. Загубили смисъла на живота си и
болката от тази загуба ще изпитват до края на дните си.
В тази връзка ищците
предявяват настоящите искове срещу „Д.З.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ) и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от по 220 000
лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва, считано от датата на
настъпване на увреждането – 20.09.2015 г., до окончателно изплащане на сумата. Претендира
направените разноски по делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът „Д.З.“
АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.
Оспорва активната
легитимация на лицето М.Х. да претендира обезщетение във връзка със смъртта на Б.К.,
тъй като видно от удостоверението за раждане, представено по делото се
установява, че бащата е неустановен.
Счита, че не е
доказан фактическият състав на непозволеното увреждане и по отношение на
застрахования водач събитието е случайно по смисисъла на чл. 15 от НК.
Счита, че така предявеният размер
за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен, несъответстващ с
характера и степента на увреждане и не кореспондира с принципа за справедливост, залегнал в чл.52
от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Не оспорва, че е
налице договор за застраховка „Гражданска отговрност“
на автомобилистите по отношение на
процесния лек автомобил, валиден към датата на ПТП – 20.09.2015 г.
При условията на
евентуалност излага доводи за съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпване на вредоносния резултат.
Пред вид
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски в производството и юрисконсултско
възнаграждание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ) и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от по
220 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва от датата на
настъпване на увреждането – 20.09.2015 г., до окончателно изплащане на сумата.
Между страните не
се спори относно наличието на валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между увреждащия лек автомобил марка „Ситорен
Берлинго“ с рег. № ********, от една страна, и „Д.З.“ АД – от друга,
съгласно полица № BG/15/115001999816/03.08.2015 г. със срок на действие от 03.08.2015 г. до
02.08.2016 г.
Между страните не
се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин настъпването на ПТП от 20.09.2015 г. в гр.В., срещу хотел „Холидей“, като
при управление на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ********, водачът Б.И.Н. е
нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с пътните
условия скорост и не е съобразил наличиетно на деца велосипедисти, вследствие
на което блъснал попътно движещия се велосипед. В резултат на удара са
причинени телесни увреждания на водача на велосипеда, като е настъпила смъртта
на пътуващия отзад на велосипеда – Б.К..
Спорът се свежда
до наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, активната
процесулна легитимация на ищеца М.Д.Х., механизма на ПТП, размера на исканото
обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна
практика и социално-икономическите условия на живот, и евентуалното наличие на
съпричиняване от страна на пострадалото лице Б.К..
Съгласно
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС за допълване на т.2 от раздел III от
Постановление № 4/1969 г. на Пленума на ВС относно кръга на лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, право на
обезщетение за неимуществени вреди има отглеждащият неосиновено дете, когато то
почине в резултат на непозволено увреждане. В хода на делото бе доказано, че
ищецът М.Д.Х. трайно е отглеждал детето Б.К., поради което възражението на
ответника за липса на активна легитимация на ищеца Хрисов е неоснователно.
В хода на делото
е изслушано заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, става
ясно, че произшествието е настъпило на 20.09.2015 г. в гр.В., около 17.30 часа
през светлата част на денонощието. Пътният участък е прав с много добра
видимост, като при тези данни водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ ********
Б.И.Н. е имал обективната възможност да види децата велосипедисти на разстояние
не по-малко от 100 метра. Според в.л. инж. А. водачът е имал техническата
възможност да не допусне ПТП, при условие, че е възприел децата като опасност
от момента, в който е имал обективна възможност да ги види. Сългасно
заключението на вещото лице пострадалият се е возил на велосипед, без огледала
за обратно виждане и осветителна система, като се е намирал на задния багажник
на велосипеда. Инж. А. сочи, че не може да бъде определена с точност скоростта
на велосипеда, като в мотивите към присъда от 06.07.2016 г. по НОХД № 488/2016
г. на ОС – П. е приета скорост на движение около 17 км/ч. В заключението си
вещото лице твърди, че към момента на приближава на автомобила към велосипеда,
последният е кривнал наляво и след това надясно, като е възможно дупките по
пътя да са причина за кривването на велосипеда, но това не може да се прецени
от техническа гледна точка. Сочи, че велосипедът се е намирал в дясната част на
платното за движение, на около 1 метър в ляво от десния му край, като мястото
на удара е в лявата част на дясната лента
- на около 2.5 метра в ляво от десния край на платното за движение. Инж.
А. сочи, че водачът на автомобила е могъл да предотврати настъпването на ПТП в
момента, в който е могъл да възприеме децата – велосипедисти. Твърди, че удар
не би настъпил, ако детето не е кривнало наляво с велосипеда си.
По искане на страните
и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди, на факта, че
пострдалият е отглеждан трайно от ищеца М. Д.Х. и помежду им са съществували
отношение като между баща и син, както и на механизма на ПТП по делото са разпитани трима
свидетели при режим на довеждане.
Свидетелят А.А.К.–
съсед на ищците, твърди, че знае за инцидента. Сочи, че смъртта на детето се е
отразила тежко на родителите му. Те имат още пет деца – момичета. Твърди, че от
2000 г. ищците са неразделни, децата им са общи, като починалото дете наричало
ищеца М. Д.Х. татко. Сочи, че ищецът се грижел за пострадалия, прибирал го от
училище. Родителите се чувствали зле след загубата.
Свидетелят М.И. К.
– съсед на ищците, твърди, че инцидентът се отразил зле на ищците, изпитват
мъка, въпреки че се чувстват по-добре вече. Виждал ги да плачат, тежко им е.
Сочи, че отношенията им били много добри, пострадалото дете било много кротко.
Твърди, че детето наричало ищеца М. Д.Х. татко. Сочи, че починалото дете било
общо на ищците.
Свидетелят Б.И.Н.
– водач на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******, твърди, че е карал бавно,
но децата в последния момент кръшнали с колелото, поради което ги ударил. Спрял
внезапно, взел пострадалото дете и го закарал в Бърза помощ, след което го
уведомили, че е починало. Сочи, че е видял децата, те се движели нормално, но
криволичели. Сочи, че пътят има неравности, дупки.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ) и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от Г.С.К. и М.Д.Х. вследствие настъпилото на 20.09.2015 г. ПТП, са основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Съгласно
чл.226, ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 20.09.2015 г. в гр.В.,
по ул. „Н. Вапцаров“, срещу хотел „Холидей“ е починало детето Б.И.Н., син на
ищцата. От показанията на изслушаните свидетелите се установява, че ищецът М.Д.Х.
е баща на пострадалото дете, грижил се е за него и между тях са съществували
трайни отношения от типа родител – дете. От свидетелските показания става ясно,
че претърпяната мъка от страна на родителите на починалия е огромна, като те
продължават да страдат.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, но относно техния размер следва да се разгледа
възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят
и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
В хода на
производството бе доказано, че е налице от страна на пострадалото лице,
изразяващо се в необезопасено возене като пътник на велосипед. Велосипедът е
превезно средство, предвидено за пътуване на самия велосипедист, и наличието на
още един пътник на велосипеда влияе върху поведението на водача, устойчивостта
на превозното средство и възможността същото да бъде управлявано. Возейки се
като пътник на велосипеда, пострадалият е поставил себе си и водача на
велосипеда в изключително уязвима ситуация, като по този начин е допринесъл за
реализирането на ПТП-то. По тези съображения съдът прие съпричиняване в размер
20%.
Като съобрази
описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с
тях физически и емоционални болки и страдания на ищците, техния вид, интензитет
и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях,
възрастта на пострдалия, съдът съобразявайки принципа за справедливост и
икономическите условия в страната през 2015 г. намира, че обезщетение в размер от
по 176 000 лева за всеки от ищците би
било адекватна обезвреда на претърпените от нея и доказани в производството
неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата
от по 176 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от претърпяното ПТП, следва да бъде присъдена заедно със законната
лихва от момента на настъпване на увреждането – 20.09.2015 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Във
връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание
съобразно чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед изхода на спора на основание ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. сумата 11 090 лв. – възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на
спора и тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски
по делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 14 080 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.К., ЕГН **********, и М.Д.Х.,
ЕГН **********, сумата от по 176 000 лева за всеки от ищците - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина им Б.К. в
резултат на претърпяно ПТП на 20.09.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата в размер 11 090 лева –
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като
за разликата от пълния предявен размер от по 220 000
лв. за всеки от ищците отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„Д.з.“ АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 14 080 лева
– представляваща държавна такса и
разноски за депозити по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: