Решение по дело №34/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 171

 

гр. Пловдив, 03.02.2022  год.

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIX  състав, в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и първата година,  в състав:

 

         

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА                                                            

                  

при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдия Методиева административно дело № 34 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК.

 

Образувано е по жалба на „Гурме Фууд“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр.Стамболийски, против  Ревизионен акт № Р-16001618007177-091-001/30.09.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 627/15.12.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който допълнително е бил начислен ДДС в размер на общо 226 569,45 лева с прилежащи лихви общо от 7414,56 лева.

В жалбата, в съдебно заседание и в представени писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя адв.Б. се навеждат доводи за нищожност на оспорения ревизионен акт поради нарушения по чл.34, ал.8, вр. с чл.114, ал.1-2 от ДОПК касателно срока на ревизията и нарушения на чл.7, ал.3 от ЗНАП и чл.7, ал.3 от ДОПК касателно компетентността на орган, издал ЗИЗВР, както и се твърди незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на оспорения ревизионен акт. Сочи се, че жалбоподателят е представил всички изискуеми документи, установяващи осъществяването на непризнатите вътреобщностни доставки, които са били незаконосъобразно игнорирани от страна на ревизиращите органи, както и че са представени и допълнителни доказателства, включително и ангажираната от жалбоподателя експертиза, както и свидетели, които напълно подкрепят тезата му. Изложени са подробни съображения по същество с цитиране на съдебна практика, като се моли за отмяна на ревизионния акт по отношение определеното с него задължение за ДДС, както и присъждане на направените деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.  

  Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. в съдебно заседание и юрисконсулт П. с представена писмена защита, моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения ревизионен акт. Сочи се, че органите по приходите са оспорили извършването на описаните в РА ВОД и са начислили ДДС по процесните сделки, предвид формирания извод, че липсват доказателства за действителното осъществяване на ВОД, като в тази връзка е налице позоваване на установени несъответствия, разминавания и непълноти в представените доказателства, посочени конкретно по отношение на всяка от процесните девет доставки. Прави се искане да не се кредитират заключението на счетоводната експертиза и свидетелските показания. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и в случай на евентуална отмяна на ревизионния акт да се приложи разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК.  

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на ревизионния акт, в рамките на което с решение същият е бил потвърден изцяло досежно начисления ДДС и лихва по девет доставки, извършени в периода м.07-м.09.2018 г.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618007177-020-001/23.11.2018 г. на Началник Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив,  било възложено провеждането на ревизия по отношение на “Гурме Фууд“ ЕООД гр. Стамболийски с обхват на ревизията данък върху добавената стойност за периода 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.  Заповедта била връчена по електронен път на 26.11.2018 г. Последвали заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ от 23.11.2018 г., с която срокът за извършване на ревизията бил удължен с три месеца, след това ЗИЗВР от 21.12.2018 г., с която срокът на извършване на ревизията се удължил до 26.02.2019 г. и бил разширен ревизираният период до 30.11.2018 г., след това ЗИЗВР от 23.01.2019 г. с включване на още едно лице, което да извърши ревизията, след това ЗИЗВР от 29.01.2019 г. отново относно инспекторите,  извършващи ревизията, след това със ЗИЗВР от 25.02.2019 г. срокът на ревизията бил удължен до 26.03.2019 г., а със ЗИЗВР от 25.03.2019 г. срокът се удължил до 26.04.2019 г. С последваща ЗИЗВР от 19.04.2019 г., след издадена нарочна заповед за удължаване на срока от Изпълнителния директор на НАП по чл.114, ал.4 от ДОПК, срокът за извършване на ревизия бил определен до 26.10.2019 г. Със заповед за спиране от 02.08.2019 г. ревизията била спряна на основание чл.34 от ДОПК поради неприключилата процедура по обмен на информация с Чехия, като със заповед за възобновяване от 04.10.2019 г. ревизията била възобновена с определен срок за приключване след възобновяването - 28.12.2019 г. Последвало ново спиране със заповед от 02.12.2019 г. с основание до приключване на свързаното контролно производство по отношение на дружеството „Родопи фунги комерс“ ЕООД, като производството било възобновено на 30.07.2020 г. със заповед за възобновяване и определен срок за приключване 27.08.2020 г.

Въз основа на събраните при ревизията доказателства бил издаден Ревизионен доклад  № Р-16001618007177-092-001/03.09.2020 г. /РД/, срещу който не било депозирано възражение в предвидения за това 14-дневен срок.  На 30.09.2020 г. бил издаден и обжалвания сега Ревизионен акт № Р-16001618007177-091-001 /РА/, в който било посочено, че изцяло се възприемат изложените мотиви в ревизионния доклад, въз основа на които са установени основания за допълнително начисляване на  ДДС за периода 01.07.2018 г. – до 31.07.2018 г. в размер на 220449,81 лева, за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. в размер на 176,02 лева, както и за периода 01.09.2018г. до 30.09.2018 г. в размер на 5943,62 лева или общо за трите данъчни периода – 226 569,45 лева. Изложени били допълнително мотиви и касателно дължимите суми за възстановяване на жалбоподателя и извършване на прихващане със същите, като в крайна сметка било прието възстановяване на дружеството на ДДС в размер на 203282,23 лева за периода 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г. при приетите стойности именно на дължим като допълнително начислен с РА ДДС за посочените три данъчни периода през 2018 г.  В самия ревизионен доклад, чиито мотиви били посочени като неразделна част от мотивите към оспорения РА, били предмет на обсъждане, касателно изводите за начисляване на допълнителни задължения за ДДС, общо девет доставки, а именно тези по фактура № 19/04.07.2018 г. и фактура № 20/5.07.2018 г. и двете с издател дружеството-жалбоподател, с предмет на доставката черен пресен трюфел и посочен получател ***- Италия; фактура № 22/08.07.2018 г. с издател жалбоподателя, предмет на доставката черен трюфел замразен и получател Veggie General A.S. – Чехия; фактура № 23/11.07.2018 г. с издател жалбоподателя, предмет на доставката черен пресен трюфел и получател ***E.E – Гърция; фактура № 24/13.07.2018 г. с издател жалбоподателя, предмет на доставката черен трюфел замразен и получател Veggie General A.S. – Чехия; фактура № 25/16.07.2018 г. с издател жалбоподателя и предмет на доставката черен пресен трюфел и получател *** - Италия; фактура № 40/27.08.2018 г. с издател жалбоподателя, предмет на доставката черен пресен трюфел и получател ***E.E – Гърция; фактура № 41/05.09.2018 г. с издател жалбоподателя, предмет на доставката бял пресен трюфел и получател *** - Италия и фактура с № 46/21.09.2018 г. с издател жалбоподателя, предмет на доставката замразена манатарка и получател ***E.E – Гърция.

 При анализ на представените от дружеството-жалбоподател при извършената ревизия документи и обяснения, както и на събраните други доказателства от органите по приходите по отношение на доставките с посочен получател в Гърция /общо три на брой/  било прието в РД, че пътният лист, представен по отношение на всяка от трите доставки, няма данни от километража на МПС, не е издаден от кочан с фабрично вписани поредни номера, нито е представено копие на пътна книжка на автомобила с рег. № ***, посочен в представените международни товарителници като автомобилът, с който е осъществено транспортирането на стоката до Гърция. Прието било от ревизиращите органи, че в така приложените пътни листове, съставени от превозвача, който е и собственик на превозвания товар - трюфели и замразени манатарки заедно, не се даказва по безспорен начин, че автомобил с рег.№ *** се е движил по въпросния маршрут и е транспортирал стоки, за които е необходимо съхранение при различен температурен режим, както и че от ОД на МВР е получен отговор, че за МПС няма данни за преминаване на границите на РБългария за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г. Посочено било, че превозът е за сметка на доставчика на стоката „Гурме фууд“ ЕООД и ЧМР са съставени от него, че посочените документи по своята същност представляват частни диспозитивни документи и се ползват само с формална, но не и с материална доказателствена сила, същите могат да бъдат съставени по всяко едно време и поради това не могат да бъдат приемани за достоверни при всички положения. Затова било заключено, че ревизиращият екип счита, че предоставените при ревизията документи не отразявали реално извършени ВОД, а били съставени единствено с цел избягване начисляването и плащането на ДДС, което се потвърждавало от извършените проверки в информационните масиви на ОД на МВР.

 По отношение на доставките с получател в Италия в РД било изрично записано, че превозът по фактури № 19, 20 и 25, посочен като осъществен с МПС с рег. № ***/по данни на ОД на МВР МПС е марка Пежо, собственост на ***/, съответно по ф. № 19/04.07.2018 г. с предмет на доставка 84 кг. черен пресен трюфел на стойност 9857,38 лева /5040 евро/ и получател ***с VAT № IT00842240947, бил наличен приемно-предавателен протокол от 04.07.2018 г. за предаване на стоката на клиента ***с представляващ *** в с. Куртово Конаре, България, а по ф. № 20/05.07.2018 г. с предмет на доставка 84 кг.черен пресен трюфел на стойност 9857,38 лева /5040 евро/ и получател ***с VAT № IT00842240947 бил наличен и приемно-предавателен протокол от 05.07.2018 г., за предаване на стоката на клиента ***с представляващ *** в с. Куртово Конаре, България. Констатирано било, че превозът на стоката по двете фактури е извършен от получателя на стоката с автомобил ****. Представена била ЧМР от 05.07.2018 г. с вписано място на товарене Куртово конаре на 05.07.18 г. и място на разтоварване Капракота, Италия. В кл.24 „стоките получени“ бил положен печат на Tartufi Le Ife и подпис, без вписана дата на получаване. По ф. № 25/16.07.2018 г. с предмет на доставка 45 кг. черен пресен трюфел на стойност 5280,74 лева /2700,00 евро/ и получател ***с VAT № IT00842240947 било констатирано, че е наличен и приемно- предавателен протокол от 16.07.2018 г., за предаване на стоката на клиента ***с представляващ *** в с. Куртово Конаре, България. Посочено било, че не било записано име на получателя на стоката. Превозът на стоката бил извършен от получателя на стоката с автомобил ****. Представени били два броя ЧМР /екземпляр за изпращача/ от 16.07.2018 г. с вписано място на товарене с.Куртово конаре на 16.07.18 г. и място на разтоварване Капракота, Италия. В кл.24 „стоките получени“ на единия екземпляр бил положен печат на Tartufi Le Ife и подпис, без вписана дата на получаване. На двата идентичени екземпляра от ЧМР печатите, положени в кл.23 „подпис и печат на „превозвача“ било посочено в РД, че се различават видимо един от друг. Печатите, положени в приемно-предавателните протоколи „за приемащата се страна“ и този, положен в кл. 24 на ЧМР също било прието, че видимо се различават. Отразено било изрично, че при анализ на приемно-предавателните протоколи към ф.№ 19/04.07.18 г. и 20/05.07.18 г., както и този към ф-ра №25/16.07.18 г. било установено, че подписите и печатите по първите две фактури се различават от подписа и печата по фактурата от 16.07.2018 г. Посочено било, че тези документи по своята същност представляват частни диспозитивни документи и се ползват само с формална, но не и с материална доказателствена сила, същите могат да бъдат съставени по всяко едно време и поради това не могат да бъдат приемани за достоверни при всички положения. Отрозено било, че от ОД на МВР за МПС с рег. № ***била получена информация, че превозното средство е марка Пежо, собственост на *** и че е регистрирано едно влизане в България на 27.06.2018 г. Същото било обвързано с други фактури - ф. № 17/27.06.18 г. и № 18/28.06.18 г., издадени на ***с VAT IT00842240947. Посочена била констатация, че за периода 04.07.2018 г. – 16.07.2018 г. няма данни за преминаване на МПС с рег. № ***през границите на РБългария. При това било заключено, че видно от представените приемно-предавателни протоколи собствеността на стоката е предадена на територията на страната в с. Куртово Конаре и транспортът е за сметка на получателя. Посочено било, че от констатираните различия на подписи и печати на италианското дружество в ЧМР и протоколите за предаване и получаване на стоката не можело по безспорен начин да се установи, че стоката е доставена до територията на друга държава - членка – Италия. От така описаните документи се посочило още в РД, че  ревизията прави извод, че не е бил изпълнен съставът на чл.53, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС за документиране изпращането и транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка и от всичко изложено се считало, че мястото на изпълнение на гореописаните фактурирани доставки било на територията на страната. Касателно фактура № 41/05.09.2018 г. за доставка на бял пресен трюфел 16,5 кг. по 1760,25 лева/кг на обща стойност 29044,08 лева /14850 евро/ и получател ***с VAT № IT00842240947 в РД било прието, че е налично потвърждение за получаване на стоката, в което е записано че долуподписаният *** получава стоката 16,50 кг пресен бял трюфел по 900 евро /кг на обща стойност 14850 евро, че стоката е пристигнала на територията на Италия, Капракота на дата 06.09.2018г. и е предадена от И.В.И., като е  транспотирана с превозно средство Фолсваген транспортер с рег. № ***. Посочено било, че в потвърждението подпис на лицето, предало стоката в Италия, липсва, че е представена ЧМР от 05.09.2018 г. за превоз на 20 кг. Пресен бял трюфел, като в кл.13 „указания на превозвача“ е записана температура по Целзий +2/+4 градуса. За превозвач в кл.16 и 23 е записан И.И.с № МПС *** и подпис на лицето. Вписано било място на товарене Куртово конаре на 05.09.18 г. и място на разтоварване Капракота, Италия /без дата/. Налична била разписка от 05.09.2018 г. /на гръцки и английски език/ за 170 евро с вписано име на И.В.И. и печат на „Милано травел“ Игуменица. Посочено било, че при извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП Пловдив, документирана с Протокол Кд 73 № 1562682/27.08.2020 г. е установено, че МПС с рег. № *** е собственост на С. Н. В. от гр. Стара Загора, считано от 19.06.2012 г. и същият по данни на КАТ е лек автомобил Опел Астра, с първоначална регистрация 1994 г., като не е вписано същият да е хладилен. С. В.не е подавала декларации по чл.50 от ЗДДФЛ до момента, в т.ч. Приложение № 4 за доходи от наем на движими/недвижими имущество. Не се установило и И.В.И. да е нает по трудови и извънтрудови правоотношения в „Гурме фууд“ ЕООД. С Протокол № 1562682/27.08.2020 г. била извършена проверка за всички наети по трудови правоотношения лица в „Гурме фууд“ ЕООД и подадени декларации по чл.73 от ЗДДФЛ за 2018 г. Не бил представен договор за извършване на транспортна услуга с лицето И.И.за превоз на бял пресен трюфел на стойност 29044,08 лева, в който да са регламентирани задълженията на превозвача, предвид стойността на стоката, която превозва. Установени били разминавания в марката на автомобил с рег. № ***, а именно по данни на КАТ същият е лек автомобил Опел Астра, а в потвърждението за получаване на стоката бил записан Фолсваген транспортер. Посочено било, че видно от изложеното, не били спазени изискванията на изпращача стоката да се превозва при температура от +2/+4 градуса по Целзий на дата 05.09-06.09.2018 г. от автомобил, който не е хладилен. Посочените документи /ЧМР и потвърждения/ по своята същност представлявали частни диспозитивни документи и се ползвали само с формална, но не и с материална доказателствена сила, същите можели да бъдат съставени по всяко едно време и поради това не можели да бъдат приемани за достоверни при всички положения. Посочено било, че от всичко изложено и предвид установените противоречия между документите, представени от ревизираното лице и фактите, проверени в хода на ревизията, се считало, че същите са съставени с цел единствено избягване начисляването и плащането на ДДС при така декларирания ВОД на стоки към ***с VAT № IT00842240947. Затова и  ревизиращият екип считал, че мястото на изпълнение на гореописаните фактурирани доставки е на територията на страната. В тази връзка и по отношение на доставките към получатели в Гърция и Италия ревизиращите органи посочили в РД, че за тези доставки по общо седем фактури не е доказано напускането на стоките на територията на страната към клиенти от Гърция и Италия и затова било прието, че те представляват доставки, осъществени на територията на страната и поради това са облагаеми. За тях било посочено, че е приложима ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер на 20 %, а размерът на данъка се определя по реда на чл.67, ал.1 от ЗДДС. Поради това и по седемте фактури с посочени получатели в Гърция и Италия бил начислен ДДС в общ размер от 11316,67 лева.

По отношение на останалите две процесни фактури с посочен получател в Чехия, в РД били изложени съображения, че във връзка с установяване на реалността на декларираните от „Гурме фууд“ ЕООД ВОД на стоки с получател VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631, била изпратена до данъчната/приходната администрация на Чехия от Дирекция „Централно звено за връзка“ при ЦУ на НАП молба с вх.№ О319- 030825 от 22.07.2019 г., с която било изискано да се потвърди действителното получаване на стоките от чешкия търговец, адресите на получаване на стоките, по какъв начин са доставени, декларирането на тези придобивания и съответно начисляването на ДДС, дължимо от придобиващия. От получен отговор от данъчната/приходна администрация на Чехия било установено следното: Данъкоплатецът е подал ДДС декларация за период 2018-07, декларирайки само ВОП на стоки на стойност 14 302 044 CZK (данъчна основа), от който е изискано приспадане на ДДС, като в резултат на това данъкът му възлизал на 0 CZK. Не било установено на кого са продадени стоките. Не било установено каква е фактурираната и заплатената сума и титуляра на банковата сметка. Данъкоплатецът не бил отговорил на искането за обяснение, поради което не е даден отговор. Банката е отговорила по отношение на сметка *********/0300, която данъкоплатецът е публикувал за целите на ДДС, че е била затворена на 1.1.2017 г. Тъй като периодите на преглед, посочени в искането, са след тази дата, не притежавали никакви справки за банковите сметки, с изключение на тази, която вече е предоставена към отговора. Акаунтът бил затворен, собственикът му е неизвестен. От 2019-04, не е подавана декларация за ДДС. От 9.01.2018 г., данъкоплатецът е отразен като ненадежден. На 18.3.2019 г. регистрацията му за ДДС е отменена.Според регистъра на компаниите, офисът на данъкоплатеца е виртуален и през 2017 съответното споразумение за наем е отменено. Чешкият данъчен администратор бил издал искане до данъкоплатеца за доказване на неговото стопанско сътрудничество с лица, регистрирани по ДДС в друга държава-членка: ФУУД ЕООД, гр. Стамболийски, ул. Алеко Константинов No 36, BG204863369, за данъчен период 2018-07; „БУЛФУНГИ Експорт“ ЕООД, гр. Пазарджик, ул. „Г. Бенковски“ No 92, BG204976616, за данъчен период 2018-12 до 2019-03, „Берг Комерс“ ЕООД, гр. Пазарджик, ул. Пловдивска No53 ет. 4 ап. 8, BG205113242, за данъчен период 2019-01 до 2019-03. Данъкоплатецът не бил отговорил на това и бил неоткриваем. Затова не била събрана допълнителна информация, за да се отговори на запитването. От получен отговор от данъчната/приходна администрация на Чехия било установено, че дружеството притежава единствено виртуален офис и не било установено безспорно получаването на стоките на територията на Чехия. Не е установена последваща реализация, тъй като декларирало ДДС по СД – нула CZK, декларирайки само ВОП на стоки на стойност 14 302 044 CZK (данъчна основа), от който е изискано приспадане на ДДС на същата стойност.

В РД бил направен анализ на това какво е изискването, за да се признае наличие на ВОД, като приходните органи се позовали на изискванията за доказване реализирането на ВОД по чл.45 от ППЗДДС. В тази насока и било прието, че ревизираното дружество декларира ВОД на стоки с получател VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631 по следните фактури: - Фактура № 22/08.07.2018 г. на стойност 687 342,99лв.(351 432,89 евро) за продажба на 1 432,970 кг. замразен черен трюфел и 166,035 кг. замразен бял трюфел. Като доставчик по фактурата било отразено, че е посочен „Гурме фууд“ ЕООД, като получател по доставката – VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631. Представена била CMR за транспорта на стоките от 08.07.2018 г. Като превозвач по доставката в ЧМР е вписано „Гурме фууд“ ЕООД. Вписаното транспортно средство е било с рег.№ ****. Мястото на разтоварване е в гр.Прага, Husineska 903/10, който е адресът на регистрация на дружеството и по данни на чешката данъчна администрация същият е виртуален офис. Датата на получаване на стоката е 09.07.2018 г. Посочено било и че са представени  документи за разход по време на пътуването на МПС с рег. № ****, в т.ч. винетни такси. За МПС било установено, че е напуснало РБългария на 08.07.2018 г. през ГКП Видин – Калафат в 22,32 часа и се е върнало в страната на 10.07.2018 г. в 11,13 часа. Вписаните лица, пътуващи в МПС с рег. № **** били Т.В. и Т.В. /свързани лица, както с „Гурме фууд“ ЕООД /работник и работодател/, така и с управителя на дружеството Г. В./. Представен бил приемно-предавателен протокол от 09.07.2018 г. /понеделник/ за предаване на фактурираната стока, както и потвърждение. За лице предало стоката било записано Т.В., служител в „Гурме фууд“ ЕООД, а за лице приело стоката е записано лицето А.У., представляващ VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631. За лицето А П. У.било установено /Протокол Кд73 1562682 от 27.08.2020 г./, че през м.07/2018 г. в Декларация обр.1, подадена от работодател „Родопи фунги комерс“ ЕООД с ЕИК **** са декларирани дни в осигуряване 22, отработени 22 на 8-часов работен ден. Подадена била и декларация 1 за м.07/2018 г. като самоосигуряващо се лице /код 12/ 22 дни чрез ЕИК **. От представените от „Родопи фунги комерс“ ЕООД документи в хода на насрещна проверка, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001319020996-141-001/18.03.2019 г. се установило, че А.У. е член на комисията за добив на продукция и е положил подпис в Протокол № 7875/09.07.2018 г. Направен бил извод, че лицето А.У., полагащ труд като наето лице по трудов договор, на

09.07.2018 г. е във физическа невъзможност да получи стока, собственост на „Гурме фууд“ ЕООД, на същата дата в гр.Прага, Чехия. Заключено било, че в резултат на това било нарушено изискването на закона за доказване наличието на ВОД, а именно транспортиране на стоката от територията на страната до територията на държава – членка на ЕС. По отношение на Фактура № 24/13.07.2018 г. на стойност 388 920,90лв.(198 852,10евро) за продажба на 1 419,550кг. замразен черен трюфел и 40,835кг. замразен бял трюфел било посочено в РД, че като доставчик по фактурата е отразено „Гурме фууд“ ЕООД, като получател по доставката – VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631, че е представена CMR за транспорта на стоките от 13.07.2018 г., а като превозвач по доставката в ЧМР е вписано „Гурме фууд“ ЕООД с транспортно средство с с рег.№ ****. Мястото на разтоварване било отразено като гр. Прага, Husineska 903/10, който е адресът, на който е регистриано дружеството и по данни на чешката данъчна администрация същият е виртуален офис. Датата на получаване на стоката е 14.07.2018 г. Констатирано било в РД, че са били представени документи за разход по време на пътуването на МПС с рег. № ****, в т.ч. винетни такси, както и фактура за нощувка на 14.07.2018 г. в хотел в гр.Бърно, Чехия. За МПС било установено, че е напуснало РБългария на 14.07.2018 г. през ГКП Видин – Калафат в 05,07 часа и се е върнало в страната на 15.07.2018 г. в 17,00 часа. Вписаните лица, пътуващи в МПС с рег. № **** са Т.В. и Т. В.. Представен бил приемно-предавателен протокол от 14.07.2018 г. /събота/ за предаване на фактурираната стока, както и потвърждение. За лице, предало стоката, било записано Т.В., работник-доставки в „Гурме фууд“ ЕООД, а за лице, приело стоката е записано лицето А.У., представляващ VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631. За лицето А П. У.били отразени установяванията от протокол от 27.08.2018 г., както и посочено, че от  Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001319020996-141-001/18.03.2019 г. се установило, че А.У. е член на комисията за добив на продукция и е положил подпис в Протокол № 80/14.07.2018 г. Направен бил извод, че лицето А.У., полагащ труд като наето лице по трудов договор на 8 часов работен ден е бил във физическа невъзможност да получи стока, собственост на „Гурме фууд“ ЕООД, на 14.07.2018 г. в гр. Прага, Чехия. В резултат на това било заключено, че е нарушено изискването на закона за доказване наличието на ВОД, а именно транспортиране на стоката от територията на страната до територията на държава – членка на ЕС. Относно получавенето на сумите по издадените фактури се установило и че същите са платени в брой от А П.У., собственик на VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631, като лицето е внасяло суми в банковата сметка в евро на „Гурме фууд“ ЕООД, като в тази връзка на 11.10.2019 г. били представени писмени обяснения от У., в които е декларирано, че лично и получил за представяланото от него акционерно дружество в град Прага две доставки от бял и черен трюфел от фирма „Гурме Фууд“ ЕООД от България, като транспортът на стоките е бил за сметка на „Гурме Фууд“ ЕООД. При получаване на трюфелите получил и подписал редица съпровождащи стоките документи, а именно: ЧМР, приемателно – предавателни протоколи, пакинг листове, инвойси и потвърждения за получените стоки, като помолил да бъде изчакан за плащането, докато продаде трюфелите в Чехия и докато му ги платят там, за да може той от своя страна да се разплати с „Гурме Фууд“ ЕООД. В обясненията било посочено, че след това Учкенов е продадал трюфелите в Чехия и донесъл в България лично парите, като ги пренасял от Чехия за България лично при честите му ходения до Чехия във връзка с дейността на управляваното от него дружество VEGGIE GENERAL A.S. Тъй като банките в България му отказали да открият сметка на чешката фирма, а в АСЕТ банк му закрили служебно съществуващата, бил принуден да внесе парите лично по сметка на „Гурме фууд“ ЕООД. Затова на 19.09.2018 г. платил 194 500 евро по инвоис № 22/08.07.2018 г.  частично, на 20.09.2018 г. платил още 156 935 евро остатъка по инвоис № 22/08.07.2018 г., на 29.10.2018 г., на 30.10.2018 г. и на 31.10.2018 г. платил и втори инвоис с № 24/13.07.2018 г., общо на стойност 198 852 евро. Произходът на паричните средства било посочено, че бил от продажба на бял и черен трюфел в Република Чехия и донесени лично от У.в брой в България при честите му пътувания до Чехия. Покупките /доставките/ на бял и черен трюфел от фирма „Гурме Фууд“ ЕООД декларирал на 22.08.2018 г. пред чешката данъчна администрация, като подал лично справки – декларации по ДДС и получил потвърждение за подадените от него документи. Към писмените обяснениябило констатирано, че са приложени фактурите, издадени от „Гурме фууд“ ЕООД, приемателно – предавателни протоколи, ЧМР, потвърждения за получаване на стоките, пакинг листове, вносни бележки и ДДС справки и потвърждения. Посочено било в РД, че от отговора на Чешката данъчна администрация било видно, че се декларира само ВОП на стоки на стойност 14 302 044 CZK (данъчна основа), от който е изискано приспадане на ДДС. В резултат на това данъкът възлизал на 0 CZK. Не било установено на кого са продадени стоките, т.е. не била установена последваща реализация на територията на Чехия. Заключено било, че това опровергавало твърденията на г-н У., че е извършил продажби на територията на Чехия, в резултат на което от м.09.2018 г. започвал на части да плаща дължимото по фактурите, издадени му от „Гурме фууд“ ЕООД. При направена проверка за внос на валута в Агенция Митници /Протокол № 1562682/27.08.20 г./ било установено, че по ЕГН на лицето А.У.нямало данни за деклариран внос на валута. Фактурираната и платена сума била 1 076 263,89 лв. /550285 евро/, която при спазване на валутното законодателство /до 10 000,00 евро/ би могла да бъде внесена при 55 броя влизания. В тази връзка ревизиращите органи се позовали на чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредбата за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали…, при внос на валута над 10 000,00 лева същата подлежи на деклариране пред митническите власти. Вноските на каса /захранване/ по банковата сметка на „Гурме фууд“ ЕООД били както следва: 19.09.18 г. – 97500 евро и 97000,00 евро; 20.09.18 г. – 95000 евро; 20.09.18 г. – 61935 евро; 25.10.2018 г. – 75000 евро и 30.10.2018 г.- 101000,00 евро и 31.10.2018 г. – 22850 евро, общо 550285,00 евро. Освен това VEGGIE GENERAL A.S. през периода бил получавал стока и от БУЛФУНГИ ЕКСПОРТ - ЕООД, BG204976616 и БЕРГ КОМЕРС - ЕООД, BG205113242, /видно от изпратени запитвания до Чешката данъчна администрация/, към които също бил извършвал разплащания. От събраните в хода на ревизията документи не се установило поради това и транспортирането на стоките до територията на Чехия, както и реалността на извършената ВОД. В тази връзка в РД било направено отново позоваване на получения отговор от чешката данъчна администрация, от който било видно, че VEGGIE GENERAL A.S. не е декларирало извършването на продажби на територията на Чехия т.к. не е извършвало такива. В резултат на гореизложеното било заключено, че липсвали данни за действителния получател на стоките по горецитираните фактури. Липсата на данни относно фактическия получател на стоките и на положен негов подпис, препятствали да се установи дали действително същите са пристигнали на територията на Чехия, както и дали са приети от страна на чешкия клиент, т.е. не е било възможно да се докаже по безсъмнен начин налице ли са условията за признаване на ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка от ревизиращите в РД била цитирана и практиката на СЕС /Решение от 27 Септември 2007 г. по дело С-409/04/ относно това, че освобождаването на вътреобщностната доставка от ДДС се прилага, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга държава - членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Посочено било изрично в РД, че събраните доказателства не потвърждавали физическо движение на стоките от територията на страната до Чехия, което е основно изискване на ЗДДС, за да бъде установено и доказано наличието на ВОД на стоки и оттам да бъде приложена нулева ставка за облагане с ДДС. Този извод не се оборвал от формалното наличие на транспортни документи и издадени фактури. Основно правило при прилагането на данъчните норми било правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица чрез създадените от тях документи. Последното се отнасяло и до вътреобщностните доставки на стоки, предвид което при определяне на дадена доставка като ВОД било необходимо да се установи наличието на действително движение и получаване на стоките на територията на друга държава - членка. Заключено било, че след анализ на доказателства било установено, че лицето не разполагало с доказателствата за извършени реални ВОД на стоки – трюфели към „Veggie General, a.s.“, Чехия и че е налице

абсолютна симулация на доставки на трюфели между група фирми с цел претендиране на ДК от „Гурме фууд“ ЕООД. Затова било прието, че по посочените фактури издадени към VEGGIE GENERAL A.S. с VIN CZ27202631 не е налице ВОД на стоки, тъй като не са изпълнени условията посочени в чл.7, ал.1 на ЗДДС. Тъй като в конкретния случай, обект на доставката била стока, за която не се доказва, че се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, то условието на чл.7, ал.1 от ЗДДС не било изпълнено. Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на вътреобщностна доставка. Същевременно от предоставените счетоводни регистри на дружеството се установило, че стоките са изписани от съответната счетоводна сметка. С оглед на това неправилно била приложена нулева ставка. Предвид гореизложеното, за данъчното третиране на тези доставки следвало да де прилага общият ред за облагане на доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната. В тази връзка и бил начислен като дължим ДДС и по отношение на доставките по фактурите, издадени към чешкото дружество за сумата от 215 252,77 лв.

Ревизионният акт бил обжалван по административен ред, като към жалбата дружеството-жалбоподател приложило и декларация от Т.В. досежно осъществени от него пътувания до Гърция и до Чехия, декларация от А.У. с нотариална заверка, както и квитанции за заплатени такси и билет за ферибот. С Решение № 627/15.12.2020 г. на Директора на ДОДОП - Пловдив РА бил потвърден като законосъобразен по отношение на пълния размер на допълнително начисления ДДС от 226 569,45 лева и лихви от 7414,56 лева. Отхвърлени били възраженията за неспазване на процесуалните срокове по чл.34 и чл.114 от ДОПК. По отношение на доставките с получател в Чехия били възприети изводите по РД относно физическа невъзможност на Ат.У.да приеме стоките по двете фактури в Чехия, предвид данните за полагане на подписи върху протоколи в дружество по местоработата му в България на двете дати, посочени като дати на доставките и същевременно било изтъкнато, че същият не е декларирал внос на валута, с която са платени в България доставките, защото при спазване на валутното законодателство би следвало сумите да са внесени при общо 55 броя влизания в страната, което не съответствало на посоченото в обясненията на У.относно броя пъти на пренасяне на сумите. По отношение на доставките до Гърция били коментирани представените при ревизията ЧМР, както и пътни листове, като основно било акцентирано върху изгледа и съдържанието на пътните листове. Относно доставките с получател в Италия се акцентирало в решението на Директор ОДОП на установени разлики в печатите и подписите по екземплярите на товарителниците, както и тези на приемно-предавателни протоколи, поставени за получателя, както и че нямало данни за преминаване през границите на България на автомобила по превоза на стоките по част от доставките и различията, установени по отношение на марка и модел и характеристики на автомобила по друга част от доставките, както и липсата на данни относно наемането на водача на този автомобил. В крайна сметка и в решението било заключено, че събраните доказателства не потвърждавали физическото движение на стоки от територията на България до територията на другите три държави-членки и дружеството-жалбоподател не разполагало с безспорни доказателства за прилагане на нулева ставка по доставките. При анализ на представените документи било посочено, че липсвали съществени реквизити в товарителниците като напр. точен адрес на получаване, като подписът и печат  на получател в кл.24 не удостоверявали в случая превозът на стоката, понеже липсвала индивидуализация на самоличността на търговеца-получател, както в ЧМР, така и в протоколите и представените потвърждения, а в товарителницата нямало описание и на опаковката и начина на превозване, като липсвал списък на натовареното. Посочено било в решението и че в ЧМР нямало идентификационни данни за лицето, което ги е подписало и получило стоката, като била отхвърлена доказателствената им стойност поради липса на реквизити по чл.6, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Заявено било изрично в решението на Директор ОДОП, че са неверни твърденията на жалбоподателя, че не се извършва проверка по вътрешните граници на ЕС, като в решението това се обосновало с уредбата по Регламент /ЕС/ 2016/339 /Кодекс на шенгенските граници/, който нямал пряко действие по отношение на България, Румъния и Хърватия и изисквал определяне на КПП, през които единствено било допустимо навлизане и напускане на националната територия. В тази връзка в решението е налице позоваване и на Инструкция Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на гранична проверка на ГКПП, според която всяко влизащо или излизащо от страната транспортно средство бива проверявано по определен ред. Акцентирано било и на определянето на чешкото дружество от данъчните власти там като „липсващ търговец“, като в тази връзка било прието и че е установена недобросъвестност на търговеца-жалбоподател, понеже единственото усилие, което същият извършил, било да извърши проверки относно валидността на ДДС номера на получателите, а жалбоподателят бил длъжен и можел да изиска повече от получателите, но като бил бездействал не бил взел всички възможни и разумни мерки, за да се увери, че процесните доставки не го довеждат до участие в измама, извършвана от приобретателя.     

По делото са разпитани като свидетели Н. В. З. и Т.В. Т., чиито показания съдът кредитира, предвид тяхната логичност, последователност, както и съответствие помежду им и с писмените доказателства, включително събраните такива още в хода на проведеното ревизионно производство. Действително, в случая са налице данни за известна заинтересованост от изхода на делото по отношение на единия от свидетелите, а именно Т., който се установява, че е син на управителя на дружеството-жалбоподател и същевременно е нает на работа в същото дружество, но при преценка на показанията му, съдът взема предвид посочената вече логичност и последователност на същите, както и тяхната конкретност и факта, че са дадени под страх от наказателна отговорност. Практически се установява, че тези показания не са в противоречие с нито едно от останалите събрани по делото доказателства, а напротив, съответни са на останалите доказателства и поради това и съдът не намира основания да не ги кредитира като достоверни.

 По делото е приета и назначената по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, чиито изводи като цяло се възприемат като обосновани и съдът намира, че експертизата е изготвена с необходимите професионални знания и опит. Не се възприемат от съда единствено констатациите на вещото по т.2 от заключението относно това за чия сметка е бил превозът на стоките по фактури 23,25,40 и 46, доколкото този извод не е съотнесен конкретно към данните относно представените документи за разходи и при тяхната внимателна проверка се достига до по-различни изводи относно това за чия сметка е транспортът на стоките, които са приети и от органите по приходите и впрочем не са и спорни между страните. Същевременно, не се възприемат възраженията на ответника по делото с искане да не се кредитира изцяло ССЕ, понеже вещото лице не било извършило проверка в счетоводството на дружеството, а работило само по представени му счетоводни документи и приложените такива по делото по-рано, както и не конкретизирало в заключението номера на МПС, размери на осчетоводени разходи по тях, като не бил изследван от вещото лице и паричният поток. Следва да се има предвид, че вещото лице е дало отговор по всички поставени му от страна на жалбоподателя въпроси, така, както са били зададени, като ответникът не се е възползвал от възможността да постави допълнителни въпроси към експертизата от своя страна, или при вече изготвена такава, да поиска назначаване на допълнителна експертиза по въпроси, по които счита, че тя не е била достатъчно пълна. В случая, според съда, вещото лице е отговорило конкретно на всеки от поставените му въпроси, като действително установява се, че експертизата не е обстоятелствена и особено подробна, но на практика и въпросите към нея са поставени конкретно и става ясно, че вещото лице е основало изводите си на всички счетоводни данни, необходими за отговор по задачите, като изрично е пояснило в съдебно заседание и че те са били напълно достатъчни за тази цел.

При наличието на събраните по делото доказателства и така установеното от фактическа страна, от правна такава, на първо място, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112, ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложените по делото заповед № РД – 09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив с приложение № 1 към същата, както и представените от ответника заповеди относно разпределението на експертите по приходите в отдел „Ревизии“. Ревизионният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила, като се установява и валидността на електронните подписи, положени под всички документи, подписвани с електронен подпис, като по делото в тази насока са представени разпечатки относно срока на съответните сертификати, установяващи валидността на квалифицираните електронни подписи на длъжностните лица, взели участие в ревизионното произвоство, съгласно Закона за електронния документ, а и данни за валидността на електронните подписи са видни и при проверка на приложения диск с електронно подписани документи, където се зареждат и съответните сертификати. Всички приложени протоколи са надлежно оформени по реда на ДОПК, като представляват годни доказателствени средства. Касателно възражението на жалбоподателя относно липсата на надлежно изземване на правомощия по реда на чл.7, ал.3 от ДОПК, което е основано и на цитирана практика на ВАС и искането за обявяване на това основание на РА за нищожен, то съдът намира същите за неоснователни. Видно е, че действително с решение от 29.01.2019 г. Началник сектора, възложил ревизията, е иззел правомощията на единия от членовете на определения от него ревизиращ екип по съображения относно негова трайна невъзможност да изпълни задълженията си, което действително е основание, предвидено в чл.7, ал.3 от ДОПК. С посоченото решение обаче, не е възложено извършването на ревизията на друг равен по степен орган, като единствено на практика решението констатира невъзможността на служителя Вълчанова да продължи работата си по възложенвата ревизия, защото е депозирала молба за напускане на НАП. В тази връзка, следва да се има предвид, че преди датата на посоченото решение, със ЗИЗВР от 23.01.2019 г., връчена електронно на 29.01.2019 г., в ревизиращия екип е бил включен още един главен инспектор по приходите, с каквото правомощие да осъществява изменения на ЗВР Началник секторът е разполагал. При това положение и независимо, че действително същият не е бил изрично оправомощаван от Изпълнителния директор на НАП, или от териториалния директор с  правомощията по чл.7, ал.3 от ДОПК, така, както е посочено в цитираното от жалбоподателя решение № 1416/2021 г. по адм. дело № 10651/2020 г. на ВАС, че следва принципно да се процедира, то на практика с решението от 29.01.2019 г. не е било осъществено практическо изменение на ревизиращите органи, като определените по-рано по предвидения надлежен ред и при налични правомощия за това за Началник сектора, възложил ревизията, главни инспектори по приходите Р.Милева и Т. Видева са били служителите, приключили ревизията и изготвили ревизионния доклад.

Не е основателно и наведеното оплакване относно допуснати нарушения по чл.34, ал.8 и чл.114, ал.1 и 2 от ДОПК, касателно срока на провеждане на ревизионното производство, съответно спирането му. Както се посочи и по-горе при описание на установената фактическа обстановка, налице е поредица от ЗИЗВР, всяка от които е била издадена, преди изтичане на съответния срок на ревизията, определен с предходната, като продължаването на срока с всяка от изброените по-горе ЗИЗВР е съобразено с разпоредбата на чл.114, ал.3 от ДОПК. Отделно от това е налице и изрична заповед от 19.04.2019 г., издадена от компетентния Изпълнителен директор на НАП на основание чл.114, ал.4 от ДОПК след депозирано мотивирано искане от 15.04.2019 г. от Директора на ТД на НАП Пловдив. Що се касае до осъщественото двукратно спиране на производството, то по отношение на спирането, осъществено със заповед от 02.08.2019 г. с основание висящото производство по обмен на информация с Чехия, то същото е продължило значително по-кратко от предвидения максимален 8-месечен срок по чл.34, ал.8 от ДОПК, тъй като е било възобновено още на 04.10.2019 г., а по последвалото спиране със заповед от 02.12.2019 г. е налице заповед за възобновяване на производството от 30.07.2020 г., като за спиране на такова основание не е предвиден максимален срок и то продължава до приключване на другото обуславящо производство. При това положение и според съда не е налице допуснато нарушение по процедурата, свързано със срока за извършване на ревизионното производство и всички осъществени действия по ревизията са били в рамките на определения и надлежно удължаван срок за извършването ѝ.

Не са налице според съда при извършената му служебна проверка констатирани съществени нарушения в административното производство, като липсват и други конкретни възражения на жалбоподателя в тази насока.

По съществото на спора съдът намира следното:

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава - членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка, като на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 се облагат с нулева ставка. В съответствие със задължителната практика на съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС и практиката на ВАС в тази насока, съдът приема, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на две условия – придобиване от страна на получателя на доставката на правото на разпореждане със стоката като собственик и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката от доставчика до държава-членка, която не е държавата - членка, от която се изпращат или превозват стоките /цитираното и от жалбоподателя и от органите по приходите Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos/. Прието е, че за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия: 1) прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика, 2) физическо преместване на стоките от една държава - членка в друга и 3) придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава - членка в друга, не би следвало да се изисква друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки, съгласно т.70 от решението по цитираното дело С-409/04. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите - членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО, е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл.53, ал.2 от ЗДДС, в относимата към датата на процесните доставки редакция, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Относимата в конкретния случай с оглед датата на процесните ВОД се явява разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС /в редакция към момента на осъществяване на спорните доставки ДВ, бр.8 от 2016 г. /, в която е посочено, че за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1.   документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а)  транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Прието е също така в практиката на ВАС, която от своя страна стъпва и върху практиката на СЕС, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е Решение № 12835/2019 г.  по адм. дело № 3002/2019 г., на ВАС, което от своя страна се основава на решението на СЕС по дело С-273/11 г.

В конкретния случай, според съда, преценката на ревизиращите органи за непризнаване действителното осъществяване на ВОД по процесните девет фактури с получатели на доставките в Чехия, Италия и Гърция, се явява изцяло незаконосъобразна, защото е направена при липса на адекватен анализ на част от събраните доказателства, или при пълна липса на анализ на друга част от доказателствата, представени в хода на ревизията, но при излагане на предположения, при неправилно тълкуване на относими правни норми, позоваване на отменени актове, както и при проявен неоправдан формализъм и въвеждане на изисквания към ревизираното лице в областта на доказването реалността на осъществените ВОД, каквито изисквания не се съдържат нито в националното, нито в европейското законодателство. На практика, установява се, че по всички девет процесни доставки от страна на дружеството-жалбоподател са представени фактури за доставките, в които са посочени валидни, издадени при регистрацията за целите на ДДС, идентификационни номера по ДДС на всяко от дружествата-получатели по доставките в Гърция, Италия и Чехия. Към фактурите, освен това, жалбоподателят е представил и достатъчен обем от доказателства, които удостоверяват транспортирането на процесните стоки по всяка от фактурите до територията на друга държава - членка, които съответстват на изискванията относно доказването на транспорта по националния закон - чл.45 от ППЗДДС.

Така, конкретно по отношение на всяка от двете доставки до дружеството „Veggie General, a.s.“ - Чехия съответно по фактура № 22/08.07.2018 г. и по фактура № 24/13.07.2018 г., не е спорно между страните, че транспортът на стоките е бил извършен от страна на доставчика и за негова сметка, в която насока са обясненията на управителя на жалбоподателя, както и тези на управителя на дружеството-получател, както и събраните по делото допълнително гласни доказателства. Поради това и според нормата на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС се изисква за удостоверяване на ВОД доставчикът да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. В случая, всяка от двете фактури е била съпроводена с ЧМР с надлежно описание в същата на вида и количеството на превозваната стока, което напълно се обвързва със съответната фактура, както и регистрационен номер на автомобила по осъществения превоз, като в кл.24 на екземпляра за превозвача се съдържа подпис и печат за получателя, както и дата и място на получаване на стоката, а именно в гр.Прага, Чехия и съответно 09.07.2018 г. и 14.07.2018 г. Нещо повече, подпис и печат на получателя, както и съответна дата и място на получаване, са положени и върху придружаващия товарителниците „пакинг лист“, а допълнително жалбоподателят е представил и приемно-предавателен протокол, в който е удостоверено получаването на стоките по всяка от фактурите в Прага от Ан.У.за получателя по доставките, като в тези протоколи, освен подписи и печати на доставчика и получателя е налице запис и по отношение на автомобила, с който е извършен транспорта и който фигурира в двете товарителници ***. Отделно от посоченото, към всяка от фактурите е налице и изрично потвърждение от получателя на доставките от датите на осъществяването им в Чехия, които съдържат информация, напълно съответна на тази по товарителниците. В случая, макар доставчикът да е бил длъжен с оглед целите на доказването и съгласно чл.45 от ППЗДДС да разполага с транспортен документ ЧМР, защото превозът е бил осъществен от него, то същият е представил и значителен обем допълнителни писмени доказателства конкретно отнасящи се до реалното предаване и съответно получаване на стоките по двете процесни фактури от представители на двете дружества, осъществено в Чехия. Освен подпис и печат за изпращача, представените ЧМР съдържат подпис и печат за получателя, ведно с датата на получаване на стоката. В товарителниците се съдържат вида и количеството на стоките, номера на фактурата, придружаваща товарителницата, данните за изпращача и получателя,  мястото на натоварване и разтоварване, регистрационния номер на транспортното средство. Предвид това, че документите са били подписани от изпращача и превозвача, то съгласно чл.9, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Пак според посочената конвенция липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Поставянето на подпис и печат от получателя в CMR удостоверява и че стоката е достигнала до него /в този см. Решение № 6951/21 г. по адм. дело № 469/21 г. на ВАС/. Следователно, на пръв поглед документите, които са представени от ревизираното лице и които съответстват на изискваните от ППЗДДС, удостоверяват правото му, като следва да се има предвид, че според практиката на СЕС не се допуска компетентните органи на държавата на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД поради това е допустимо само, когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В случая, по отношение на първата от предпоставките, а именно доставчикът да е изпълнил задълженията си в областта на доказването, съдът намира, че представените от ревизираното лице доказателства, които, както се каза, на пръв поглед удостоверяват обстоятелствата, които е задължен да докаже, а именно продажбата на стоката, натоварването ѝ и напускането на пределите на страната от същата, се явяват необорени от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В тази насока, за да стигне до извода, че  представените СMR са недостоверни документи и не отразяват обективната действителонст, ответникът е акцентирал на няколко обстоятелства, които според съда не обуславят такъв категоричен извод. На първо място, органите по приходите се основават на получената информация от страна на Чехия по повод на процедурата по обмен на информация, като се приема, че макар и чешкият търговец да е декларирал ВОП, а видно от представените и преведени документи чешкото дружество действително е декларирало доставките по двете фактури с № 22 и № 24 в декларация, подадена през август 2018 г. и отнасяща се за месец юли 2018 г., то не се установявало на кого били продадени стоките по тези доставки, данъкоплатецът бил обявен за ненадежден от чешките власти, регистрацията му по ДДС била отменена, офисът му бил виртуален, търговецът бил неоткриваем и не предоставил изискани обяснения. Следва да се има предвид тук, че не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице да доказва дали и как се е разпоредил получателят на доставката след осъществяването ѝ с предмета на доставката /в този см. е изрично Решение № 6276/2021 г. по адм. дело № 13643/2020 г. на ВАС/. Следва да се има предвид и че проверката, довела до извод за неоткриване на търговеца от Чехия и негов управител е осъществена и след процесния период на осъществяване на ВОД, като обстоятелството, че данъчните власти на Чехия не могат да открият и съответно проверят търговеца и че е била впоследствие и прекратена регистрацията му по ДДС е неотносимо към периода, в който са осъществени доставките /така Решение № 477/2021 г. по адм. дело № 8488/2020 г на ВАС./ Какво точно означава „виртуален офис“ и как така посоченото обстоятелство се отразява върху изводите на ревизиращите органи за нереалност на ВОД не става съвсем ясно от съдържанието на РД или Решението на Директор ОДОП. Тук следва да се има предвид, че показанията на разпитаните по делото двама свидетели З. и Т. сочат на еднопосочни обстоятелства относно конкретното място гр. Прага - Чехия и дори конкретна улица, на която е било осъществено двукратно фактическото разтоварване на стоката по двете доставки, както и кои именно лица са присъствали на мястото, къде и как стоката е била съхранена след разтоварване. Впрочем, макар да е посочено като констатация в рамките на РД, както и решението на Директор ОДОП, на практика изобщо не е направен анализ от страна на ревизиращите органи и контролният административен орган на всички доказателства и то такива в значителен обем, свързани и установяващи реално осъщественото пътуване на описания в рамките на двете товарителници автомобил, както и лицата, придружавали стоките по доставките от България до Чехия по описания от страна на свидетеля Т. маршрут от България през Румъния, Унгария и Словакия до Чехия с наетия по представен по време на ревизията договор за наем автомобил с рег. № ****. Както е видно от изготвените справки от Отдел КП Пловдив, за въпросния автомобил са регистрирани излизане от страната на 08.07.2018 г. през ГКПП Дунав мост с лицата Т.В., свидетел по настоящото дело и Тодор В., за когото свидетелят е посочил да е негов баща и да го е придружавал при пътуването, както и последващо влизане в страната на 10.07.2018 г., а така също и излизане през същия ГКПП на 14.07.2018 г. и последващо влизане на 15.07.2018 г. на автомобила със същите лица. При извършване на съпоставка с представените още в рамките на ревизионното производство и след това и в превод по настоящото дело писмени доказателства, съставляващи разходни документи за заплатени пътни и винетни такси, както и направени разходи за зареждане на гориво, за хотел и за храна, за закупване на валута, които разходи, както и тези за наем на автомобила, са били отчетени надлежно от дружеството-жалбоподател, съгласно приетата ССЕ, може да се проследи движението на автомобила, отразен по двете товарителници, доколкото в част от документите е записан и фигурира и  рег. номер на МПС ****/напр. в потвърждение за платена винетка от 09.07.2018 г., извършено в Словакия, в платежен документ и фактура от 14.07.2018 г. от Унгария, платежен документ за винетка от Румъния от 15.07.2018 г./. В тази насока по делото са приложени и пътни листове за автомобила с описан маршрут, както и отчети за извършени разходи на командирования с отразени разходи по вид и размер, в която връзка са и приложените разходни документи. Посочените справки относно излизанията на автомобила от страната и представени от жалбоподателя допълнителни документи във връзка с осъществения транспорт и направените по повод на него разходи, изобщо не са станали обект на обсъждане от страна на ревизиращия екип, а същите с оглед на отразените в тях дати и часове се явяват логично обвързани с удостоверения с двете товарителници транспорт на стоките по процесните фактури № 22 и № 24 до дружеството-получател в Чехия, като се установява действително осъществен транспорт с посоченото направление и цел и с посочения в международните товарителници автомобил. От доказателствата по делото не се установява осъществените две пътувания на свидетеля Т. и неговият баща до Чехия да са били с някакво различно основание от това именно да се осъществи превоза по двете процесни доставки до„Veggie General, a.s.“ , като и ревизиращите органи не са посочили различна цел на установеното излизане от страната на автомобила с двете лица, за което има официална справка и пътуването му до Чехия. Впрочем, че действително стоките, предмет на двете фактури, са били доставени от доставчика с наетия от него транспорт се установява категорично и от свидетелските показания и на двамата свидетели, разпитани непосредствено пред съда, като прави впечатление, че свидетелят Т. при разпита му на практика е потвърдил изцяло и съдържанието на представената при административното обжалване на РА декларация от негово име, като показанията на този свидетел, както се каза и по-горе, са логични и последователни и на практика са напълно съответни, както на показанията на другия свидетел З., така и на коментираните писмени доказателства, които са останали извън анализа на органите по приходите.Част от тези писмени доказателства съставляват официални справки, а друга част не са издадени и от дружеството-жалбоподател, а от трети изобщо необвързани с делото лица, поради което и не може да се твърди, че са били изготвени за нуждите му. Органите, осъществили ревизионното производство оспорват действителността на осъществените ВОД до Чехия и по причина на установеното несъответствие в документацията, касателно управителя на „Veggie General, a.s.“ - Чехия А.У.. Действително, приложени са доказателства, събрани по насрещната проверка на дружеството „Родопи фунги комерс“ ЕООД, относно това, че като наето по трудово правоотношение лице А.У. е участвал като член на комисия за добив на продукция и е подписал в тази връзка протоколи, както носещи дата 09.07.2018 г., така и с дата 14.07.2018 г., на които дати същият е подписвал ЧМР, пакинг листове, както и протоколи и потвърждения касателно получаването на всяка от двете доставки на трюфели от жалбоподателя. При това е заключено от органите по ревизията, че А.У., като полагащ труд като наето лице по трудов договор на 8 часов работен ден, е бил във физическа невъзможност да получи стока, собственост на „Гурме фууд“ ЕООД, на 09.07.2018 г. и на 14.07.2018 г. в гр. Прага, Чехия. Този извод, настоящият съдебен състав намира за такъв, който почива, макар и на логични предположения, доколкото не е стъпва върху доказателства, от които да се направи единствено възможен и категоричен извод относно местонахождението на У.на посочените две дати. Напротив, не е направена проверка относно това дали същият е напускал, съответно завръщал ли се е в страната на, или около посочените две дати, а от страна на У.са предоставени изисканите в хода на ревизията с надлежно искане писмени обяснения по чл.57 от ДОПК, в които същият е потвърдил, че лично е получил доставките по двете процесни фактури като генерален директор на „Veggie General, a.s.“- Чехия в гр. Прага. Същевременно, в хода на административното оспорване на РА е представена нотариално заверена декларация от У.с посочване, че протоколи за добив на гъби за „Родопи Фунги комерс“ ЕООД той е подписвал след съгласуване с колегите му по телефон, веднага след като се е завръщал в България, както и че е пътувал често между България и Чехия. Посочената декларация, а впрочем и обясненията на У.от ревизионното производство, не са били обсъдени изобщо в решението на Директор на ОДОП, като не е налице обосноваване на извод защо не е прието за достоверно заявеното от него, че лично е приел стоките, предмет на доставките в Прага, като се има предвид, че и представените протоколи, носещи негови подписи като член комисия в „Родопи фунги комерс“ ЕООД също съставляват частни документи, но на тях очевидно е придадена по-голяма стойност, отколкото на документите, изискуеми по чл.45 от ППЗДДС и удостоверяващи получаването на стоките по двете фактури в Чехия. Впрочем, също толкова логично, колкото и посоченото от органите по приходите, се явява и заявеното в декларацията на У.относно по-късното подписване на въпросните протоколи за прием на продукция в „Родопи фунги комерс“ ЕООД. Нещо повече, ревизиращият екип е установил, че първата от процесните дати 09.07.2018 г. е понеделник, а втората – 14.07.2018 г. – събота. При това положение с оглед на установените данни за наличие на трудов договор, в който не е уговорена шестдневна работна седмица, а и на декларирано осигуряване за месец юли за 22 дни, сиреч без съботните и неделните дни на месеца, не става ясно защо не е поставено под съмнение от органите по приходите подписването на протокола от комисията в „Родопи фунги комерс“ ЕООД на дата, която не е работен ден за У.и е счетено, че на тази дата той е бил в България, а не в Чехия. Допълнително за непризнаване действителността на осъществените ВОД до „Veggie General, a.s.“- Чехия ревизиращият екип е приел за недостоверни обясненията на У.касателно вноса на валута от Чехия, с която е извършено разплащането по двете доставки чрез внос на суми по сметките на дружеството-жалбоподател в България. В тази насока се коментира, както в РД, така и в решението на Дирктор ОДОП, че при направена проверка за внос на валута, било установено, че по ЕГН на У.нямало данни за деклариран внос на валута, както и че при спазване на валутното законодателство сумата от 550 285 евро би следвало да бъде внесена при 55 влизания в страната, защото съгласно чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредбата за пренасяне през границата на страната на парични средства и благородни метали, при внос на валута над 10 000 евро /а не лева, както е посочено в решението но Директор ОДОП/, същата подлежи на деклариране пред митническите власти. Следва тук да се има предвид, че при този анализ органите по приходите изобщо не държат сметка относно факта, че заявеният внос на валута е осъществен от държава-членка на ЕС, при което положение и е приложим различен нормативен режим, а не посоченият от страна на ревизиращите органи. Действително, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9. Съответно съгласно чл.11а, ал.1 от Валутния закон, която разпоредба се намира именно под заглавието „Пренасяне на парични средства през границата на страната за или от трета страна“, пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Същевременно обаче, е налице и изричен и различен режим по ВЗ, по отношение на пренасянето на парични средства през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, при което в чл.11б, ал.1 от ВЗ е предвидено, че пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи. Следователно, изискването за деклариране е обусловено от наличието на изрично искане от митническите органи за това, сиреч не е налице законово задължение за деклариране всякога. Ето защо и при внос на валута от страна-членка на ЕС, каквото е налице в случая, то независимо от факта, че във валутния регистър на Агенция Митници няма данни за внасяне на парични средства от Ан.У., това не изключва автоматично възможността такива да са внесени от него в страната в размерите, които е посочил в обясненията си, без това да е било декларирано, защото не е било изискано декларирането от страна на митническите органи. Впрочем, обясненията на У., дадени в хода на ревизионното производство, относно начина, по който е извършил разплащането по двете доставки се потвърждават напълно и от изводите на ССЕ, която сочи, че по всичките процесни девет фактури, включващи и обсъжданите две с доставки до Чехия, са осчетоводени приходи за дружеството-жалбоподател, а и косвено от показанията на свидетеля Т., който е посочил, че при самото доставяне на стоката в Чехия не е било осъществено разплащане. С оглед на всичко изложено и съдът не възприема изводите на ревизиращите органи относно това, че не е изпълнена предпоставката по чл.7 от ЗДДС по отношение на двете доставки за транспортиране предмета на доставките от територията на България до територията на Чехия, доколкото, както се каза, налице са изискуемите по чл.45 от ППЗДДС документи, удостоверяващи този транспорт, които на практика не са били оборени от страна на данъчните органи, нито доказателствената им стойност е била разколебана, защото, освен тях, са били събрани, при това още в хода на ревизионното производство, значителен обем от допълнителни доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност и взаимообвръзка напълно потвърждават удостоверените с двете процесни товарителници обстоятелства.

          Съдът намира, че и по отношение на останалите доставки с получатели в Гърция и Италия, също е налице необходимият доказателствен обем, от който да може да се направи извод относно действителното транспортиране на стоките по доставките до контрагентите на жалбоподателя в двете държави –членки.

Конкретно по отношение на доставките по фактури с № 23/11.07.2018 г., № 40/27.08.2018 г. и № 46/21.09.2018 г. с получател  ***E.E – Гърция, за да обоснове извод за липса на осъществен превоз на стоките по фактурите до получателя в Гърция и че мястото на изпълнение на фактурираните доставки е на територията на страната, ревизиращият екип е посочил, че по отношение на представената ЧМР по първата фактура, в същата липсвала дата на получаване в кл.24, а по отношение на всичките три доставки - за автомобила, посочен в ЧМР с рег № *** в съответния пътен лист нямало данни от километража на МПС, не бил издаден от кочан с фабрично вписани поредни номера, нито било представено копие на пътна книжка на автомобила с рег. № *** и при така приложените пътни листове, съставени от превозвача, който е и собственик на превозвания товар - трюфели и замразени манатарки заедно не се даказвало по безспорен начин, че автомобил с рег.№ *** се е движил по въпросния маршрут и е транспортирал стоки, за които е необходимо съхранение при различен температурен режим, а освен това, от ОД на МВР бил получен отговор, че за МПС няма данни за преминаване на границите на РБългария за периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г. На първо място, следва да се има предвид, че и тук, както по отношение на доставките до Чехия, не е налице спор, че превозът е бил осъществен за сметка на доставчика. В тази връзка и съобразно с изискването на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС от страна на „Гурме Фууд“ ЕООД към всяка от фактурите и инвойсите по трите доставки до Гърция са представени ЧМР, които според съда са били надлежно оформени, съгласно изискванията относно техните реквизити по чл.5 и чл.6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Липсата на изрично посочване на датата на получаването на доставката по фактура № 23 при наличие на подпис и печат за получателя в Гърция, не съставлява според съда основание да не се приеме, че товарителницата удостоверява получаването на стоката от дружеството-получател в Гърция, доколкото според чл.6 от Конвенцията се изисква попълване на датата на приемането на стоката за превоз, каквато в ЧМР фигурира и тя е 11.07.2018 г. Съгласно практиката и на ВАС, дори непопълването на всички полета на ЧМР не може да окаже влияние върху действителността на договора за превоз, когато от съдържанието на товарителниците е възможно да се установи по недвусмислен начин кои са страните по договора за превоз, изпращача и получателя на стоката, както и когато е налично отразяване за получаване на стоките т. е. изпълнение на договора /Решение № 4597 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2011 г./. Посоченото произтича и от приетото от Конвенцията, че липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз. В случая и към трите ЧМР жалбоподателят е ангажирал и допълнителни доказателства, а именно пътни листове касателно маршрута на автомобила „Форд Транзит Кънект“ ****, от които по отношение на товарителницата от 11.07.2018 г. за фактура № 23 е видно, че транспортът е осъществен в рамките на само един ден, а имено 11.07.2018 г. В тази връзка, макар и косвено, налице са доказателства за датата на получаване на доставката, като и от показанията на свидетеля  Т.В. Т., който именно е вписан като водач на автомобила. Свидетелят е обяснил, че е осъществил превоз с отиване и връщане от България до с.Аспровалта и с.Арнаис в Гърция в рамките на един ден поради необходимостта от осъществяване на спешна доставка, в която връзка е използвал регистрирания на името на „Гурме Фууд“ ЕООД автомобил „Форд Транзит Кънект“ ****, който е с хладилна инсталация и при превоза се поставил и сух лед с оглед съхраняване качеството на стоката. Видно е от приложената по време на ревизията от жалбоподателя справка за собствени ППС, както и копие на свидетелство за регистрация, че въпросният автомобил е притежание на дружеството от януари 2018 г., като в данъчния амортизационен план за 2018 г. той е записан като „Форд Кънект Фризер“. В тази насока и възраженията на процесуалния представител на ответника относно това, че не е посочено изрично в ССЕ какъв е регистрационният номер на автомобила, за който са били отчетени разходи за периода на ревизията и поради това не следва да се признава тази констатация на експертизата за истинна, не е основателно, защото от писмените доказателства, събрани още в хода на ревизията, е напълно установимо кой е единственият регистриран през 2018 г. на дружеството-жалбоподател автомобил, заведен като „Форд Транзит Фризер“, сиреч, автомобил със съответна хладилна инсталация. Пътните листове, които са представени от страна на жалбоподателя, на практика съдържат данни относно маршрута на движение на превозното средство, която информация именно е от значение за преценката на фактите, удостоверени с представените ЧМР и не е налице несъответствие в представените документи в тази насока. В този смисъл и да се откаже зачитането на ЧМР като валидно удостоверяващи транспортирането на  стоките до държава- членка, различна от държавата на доставчика, поради непълнота или неспазена форма за съставяне на други документи, свързани с транспорта, според съда се отклонява съществено от изискването по чл.45 от ППЗДДС, вр. с чл.131 от Директивата за ДДС касателно списъка от документи, с които следва да разполага доставчикът за прилагане на освобождаването на ВОД, като в случая, формално дружеството-жалбоподател разполага с предвидените в чл. 45, ал.2 от ППЗДДС документи за доставката - фактура и ЧМР, които са редовни от външна страна и съдържат минимално изискуемите за валидността им реквизити, а като получател в тях фигурира дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка със съответния идентификационен номер към момента на осъществяване на доставката. Представянето от доставчика по ВОД на документи, различни от тези по чл.45, т.2 от ППЗДДС, доказващи извършването на ВОД, е недължимо и от непредставянето им не могат да се правят изводи във вреда на данъчнозадълженото лице / в този см.  Решение № 68/2013 г. по адм. дело № 4618/2012 г. на ВАС/.  В Решението на СЕС по дело С-409/04 /делото Teleos/, т.51, е посочено, че да се задължи данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. В тази посока е и приетото в от Съда по дело С-273/11. В случая, освен че жалбоподателят е представил допълнително пътни листове относно маршрута на осъществения транспорт, без да е длъжен да представя такива, то са налице и още косвени доказателства досежно реалността на неговото осъществяване, като освен свидетелските показания на свидетеля Т., както и обясненията на управителя на дружеството-жалбоподател, дадени пред ревизиращите органи, от ССЕ е установено, че в дружеството са осчетоводени съответни приходи по доставките, както и че са отразени разходи по продажбите. Нещо повече, представен е и приет превод на квитанция за заплатена пътна такса от дата 27.08.2018 г. в Гърция, която може пряко да се съотнесе към превоза по фактура № 40, както и по делото е приета справка относно съпоставени данни за ВОП, от която е видно, че в периода, за който е било запитването м.07 до м.09 2018 г. от страна на гръцкото дружество-получател са декларирани ВОП именно от „Гурме Фууд“ ЕООД през август и през септември 2018 г. Впрочем, в хода на ревизионното производство, в отлика от подхода, който е бил възприет по отношение проверка реалността на ВОД за Чехия, органите по приходите не са извършили проверка по линия на международния обмен с Гърция. Прието е, че липсвали регистрирани данни за преминаване на автомобила на жалбоподателя през границата в периода на осъществяване на ВОД до Гърция, но следва да се има предвид, че след 01.01.2007 г. на ГКПП на страната не се извършва пълен контрол, включващ и регистрация на преминаванията на граждани на страни-членки на ЕС, като не е налице регламент, според който при проверка на задължителна регистрация да подлежи абсолютно всяко превозно средство при преминаване на граница в рамките на ЕС, поради което и е напълно възможна хипотезата то да премине граница, без обаче да е изрично регистрирано в съответната база данни такова преминаване. Затова и липсата на регистрация от властите на преминаването на транспортното средство не води задължително до извод относно това, че превозното средство не е преминало през съответната граница. Цитираният регламент в Решение на Директор ОДОП има отношение към самото  съществуване на КПП, но не определя такова задължение за регистриране на всяко преминаване. В тази насока, прави впечатление, че в Решението си Директор на Дирекция ОДОП се позовава на разпоредби на отменена Инструкция I3-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на ГКПП. Същата е отменена с последвалата я Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласно която лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, подлежат на минимална гранична проверка, като това се отнася и до превозните средства, а тя не включва задължителна регистрация, а само възможност за извършване на справки / вж.чл.27 и чл.37 от Инструкцията/.

Що се касае до четирите процесни доставки до Италия, съответно по фактура № 19/04.07.2018 г., №20/05.07.2018 г., № 25/16.07.2018 г. и № 41/05.09.2018 г., то според съда и тук жалбоподателят е разполагал с надлежни доказателства, обосноваващи извод за действително осъществени доставки до получателя ***с VAT № IT00842240947 – Италия. В тази насока по отношение на всяка от доставките е налице издадена фактура с инвойс с посочен идентификационен номер на получателя по ДДС. Не е спорно между страните, че по първите три фактури с №19, 20 и 25 превозът е бил осъществен от получателя на доставките с автомобил ****. В тази насока и приложими са изискванията за необходими доказателства за транспортирането на стоката по чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС, която разпоредба в относимата редакция към датата на доставките, сочи, че това е транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. От съдържанието на разпоредбата е видно, че представянето на транспортен документ, съответно писмено потвърждение, е дадено като алтернативна възможност. В случая, в рамките на ревизионното производство от страна на дружеството-доставчик са били представени за трите посочени фактури с № 19, 20 и 25 транспортен документ ЧМР / една обща за доставката по фактури № 19 и 20/, които са били оформени по надлежния ред и притежават нужните реквизити, като са налице поставени подписи и печати на изпращача, превозвача и получателя в съответните клетки на ЧМР и е видно, че превозвача и получателя са едно и също дружество, като и в двете товарителници е отразен номера на автомобила, с който е посочено да е извършен превозът. Впрочем, за всяка от доставките по трите фактури е съставен и приемно-предавателен протокол с описание на предаването на стоката по всяка фактура в базата на доставчика в с.Куртово Конаре, съдържащи и подпис и печат на дружеството - получател. В тази насока са налице и показанията на свидетеля Т., който е посочил, че лично е товарил в България през лятото на 2018 г. няколко пъти автомобил на представителя на дружеството от Италия във връзка с доставките на гъби, като е описал и начина, по който същите са били пакетирани така, че да се запазят техните качества при превоза. От извършената справка от Отдел КП Пловдив става ясно, че автомобилът, посочен в ЧМР е с марка „Пежо“ и е регистрирано негово влизане в страната през ГКПП Маказа на 27.06.2018 г. с водач ***, което лице именно е записано като представляващ контрагента от Италия Tartufi Le Ife DI Beniami. Според ревизиращия екип това влизане в страната е обвързано с други две, различни от процесните фактури, издадени на италианското дружество, а към периода на процесните доставки не е налице регистрирано преминаване на въпросното превозно средство през границата на страната. По отношение на посочената констатация, важи изложеното по-горе относно липсата на задължително изискване за регистрация на преминаващите хора и автомобили, ползващи се с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, както и факта, че те подлежат на минимална гранична проверка, поради което и липсата на регистрация не обосновава задължително липсата на осъществено преминаване. Действително, както това е направило впечатление на органите по приходите, са представени екземпляри от ЧМР само „за изпращача“, единият от които по отношение на всяка от двете ЧМР е оформен с подпис и печат на получателя, като липсва отразена дата на получаване. Както се посочи и по-горе обаче, датата на получаване на стоката не се явява задължителен реквизит на ЧМР, без който същата да не може да осъществи удостоверителната си функция касателно действително осъществения транспорт на стоките по фактурите до местоназначението им в Италия, като и двете ЧМР са подписани от изпращача и превозвача, поради което се ползват с материална доказателствена сила за получаване на стоката от превозвача, а подписът и печатът на получателя удостоверяват, че стоката е получена от него. Несподелими са според съда изводите на ревизиращите органи, че понеже били констатирани различия на подписи и печати на италианското дружество в ЧМР и протоколите за предаване и получаване на стоката не можело по безспорен начин да се установи, че стоката е доставена до територията на друга държава членка – Италия. В тази насока е посочено, че на двата идентичени екземпляра от ЧМР печатите, положени в кл.23 „подпис и печат на превозвача“ се различавали видимо един от друг, печатите, положени в приемно-предавателните протоколи „за приемащата се страна“ и този, положен в кл. 24 на ЧМР видимо също се различавали и при анализ на приемно-предавателните протоколи към ф.№ 19/04.07.18 г. и 20/05.07.18 г., и този към ф-ра №25/16.07.18 г. било установено, че подписите и печатите по първите две фактури се различавали от подписа и печата по фактурата от 16.07.2018 г. На първо място, недопустимо е според съда органите по приходите да се позовават на т.нар. „видими“ различия в подписи и печати и да извършват сравнение „на око“, доколкото установяването на такива обстоятелства с оглед на техния характер, би могло да стане с предвидени доказателствени способи, като назначаване на съответна експертиза, каквото правомощие е предвидено по чл.60 от  ДОПК. На второ място, не става ясно какво е значението на т.нар. установено при анализ различие в подписите и печатите по приемно-предавателните протоколи и товарителниците, така, както са посочени от ревизиращите органи, за преценката относно наличието или липсата на осъществен превоз до Италия на стоките по фактурите. В тази насока следва да се има предвид, че е напълно възможно дружеството-получател да разполага с повече от един и различни по изглед печати, както и подписалият документите да полага различни по изглед подписи, или лицето, получило стоките в Италия, да се различава от натоварилото ги в България, или в България да са пристигнали повече лица за дружеството-получател, какъвто извод може да се направи от представени билети от 03.07.2018 г. за пътуване от Бари до Игуменица, видно от които освен за автомобил ***са заплатени билети за две физически лица. Не е налице изрично осъществено оспорване от страна на ревизиращите органи на подписа за получател в нито един от документите, представени от жалбоподателя, като в тази връзка и не става съвсем ясно какво именно е твърдението на органите по приходите, а именно, че документите не са подписани от посоченото в тях лице, че не са подписани в България, респ. в Италия, или че не са подписани в момента на издаването им. Съгласно приетото в Решение на СЕС № С-492/2013 г. не може да се откаже правото на освобождаване от ДДС по ВОД само защото доставчикът не е доказал истинността на подписа на получателя, или представителната власт на лицето, подписало за получателя, ако е представило необходимия изискуем от националното законодателство списък от документи. Впрочем, в случая не се оспорва истинност на подписа от страна на органите по приходите. Отразеното в РД, че в случая, предвид обстоятелството, че стоката се намира на територията на страната към момента, в който се изпраща същата или започва превозът ѝ към получателя, мястото на изпълнение е на територията на страната, е лишено от смисъл, защото щом като от този момент започва превозът ѝ към получателя, а същият е отразено по фактурите и инвойсите да е от държава-членка на ЕС, то очевидно се касае до ВОД, при които мястото на изпълнение не е на територията на на страната на доставчика. В същия смисъл, посоченото в решението на Директор ОДОП, че понеже по протоколите собствеността на стоката е предадена в с.Куртово Конаре, то мястото на изпълнение е на територията на страната, не може да бъде прието за правилен извод, защото очевидно е, че стоката е предадена на представител на контрагента от Италия с цел последващото ѝ транспортиране до тази държава-членка. Впрочем, проверка по линията на международния обмен, в отличие от подхода за доставките до Чехия, не е осъществена и по отношение на този контрагент на жалбоподателя. От представените с превод на български билети за пътуване от 03.07.2018 г. за пътник и автомобил от пристанище Бари, Италия до Игуменица, Гърция както и от 06.07.2018 г. – в обратна посока, е видно, че билет е бил закупен за посоченото лице ***, както и за автомобила ****, като посочените доказателства за придвижване на лицето с автомобила от Италия до Гърция и от Гърция до Италия като дати се съотнасят към датите на получаване от него на стоките по фактури № 19/04.07.2018 г., както и №20/05.07.2018 г., за които е оформена общата товарителница от 05.07.2018 г. Налице е и документ в превод от гръцки език за извършена покупка на гориво в Гърция на 04.07.2018 г., в който е вписан регистрационният номер на същия автомобил и документът е издаден на дружеството Tartufi Le Ife. Такъв документ, удостоверяващ пребиваването на въпросния автомобил в Гърция е налице и от датата 12.07.2018 г., която предхожда датата на получаване в България на стоката по фактура № 25/16.07.2018 г., а също така, представени са и билети за превоз от Игуменица до Бари от дата 19.07.2018 г., от които е видно да са издадени за Б. Дж. и за автомобила с № ****, както и е налице документ за осъществена банкова операция на същата дата с карта на името на посоченото лице в Гърция. Посочените доказателства също биха могли да се съотнесат към изводите за действителното придвижване на въпросния автомобил по натоварване на стоките по фактурата от 16.07.2018 г. до България и след датата на натоварване съответно и до Италия, който автомобил е записан като автомобил по осъществения транспорт в товарителницата от 16.07.2018 г. за фактура № 25 от същата дата. Така представените доказателства, макар и с косвено значение, съпоставени със съдържанието на представените още в хода на ревизията ЧМР с фактури, инвойси и приемо-предавателни протоколи, както и с показанията на свидетеля Т., дадени пред съда, потвърждават извода за действително осъщественото транспортиране на предмета на доставките по фактури № 19, 20 и 25 до посочения получател в Капракота, Италия. Що се касае до последната фактура с № 41/05.09.2018 г., то се установява, че по отношение на същата от страна на жалбоподателя са представени освен инвойс, също така и товарителница с посочен в същата превозвач И.И.и превозно средство с рег. № ***. Видно е, че освен представен екземпляр от товарителницата с печат и подпис на получателя, е ангажирано като доказателство и писмено потвърждение за получени стоки на територията на държава-членка на ЕС. Същото съдържа дата и място на получаване на стоката, вид и количество на същата, съгласно описанието по фактура с № 41, вид, марка и модел и регистрационен номер на автомобила, с който е осъществен транспорта, име на предалия стоката, име на получилия стоката и неговото длъжностно качество /посочено е собственик/. Видно е в тази насока, че единствено в представеното писмено потвърждение от получателя не фигурира посочване на длъжностното качество на предалия стоката И.В.И., но следва да се има предвид, че същият е посочен в ЧМР като превозвач, без да е посочено, че е такъв при доставчика или получателя. В тази насока и според съда представеното писмено потвърждение отговаря в достатъчна степен на формалните изисквания на на чл.45 от ППЗДДС, като се има предвид и че то е дадено като алтернатива на транспортния документ за доказване на осъществения транспорт на стоката до получателя, а в случая е представен и транспортен документ - ЧМР. От страна на органите по приходите се акцентира върху липсата на подпис на предалия стоката в писменото потвърждение, но следва да се има предвид, че това изобщо не е предвидено като реквизит на писменото потвърждение, което се издава от получателя на стоката, поради което и дори и това да не е посочено изрично в нормата на чл.45 от ППЗДДС, би следвало потвърждението да съдържа подпис на издателя му, а представеното потвърждение е подписано и подпечатано за дружеството-получател по доставката. Впрочем, в товарителницата от 05.09.2018 г. подпис на лицето, осъществило превоза е положен. С оглед наличието на представено изрично писмено потвърждение от получателя по доставката,  както и липсата на твърдения от страна на самия жалбоподател относно това, че превозът на стоката по фактура № 41 е бил за негова сметка, то доказателство относно това, че превозът е бил за сметка на получателя е самото представяне на писмено потвърждение от него, което се изисква по нашето законодателство, съгласно чл.45 от ППЗДДС, като алтернативен документ на ЧМР относно доказването на ВОД именно тогава, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя /чл.45, т.2, б.“а“ от ППЗДДС/. Също така, доказателство в насока това, че превозът, извършен от трето лице, е бил за сметка на получателя е и фактът, че във въпросните фактури, в които са посочени доставките, не е включена стойността на транспорта. В представените инвойси не е налице изрично уговаряне на условията на доставката, както твърди жалбоподателя, като не е налице попълване на реквизита „conditions of delivery“. Нито от съдържанието на приетата ССЕ, нито от съдържанието на приетите дневници на сметка 602 и 609 може да се направи извод, че в счетоводството на дружеството-доставчик има данни за налична фактура или друг документ за транспортна услуга. При това положение и липсата на трудово правоотношение на водача на автомобила И. В.И. с „Гурме Фууд“ ЕООД, или декларация за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, както и липсата на договор за превоз с доставчика, на които е акцентирано в ревизионния доклад, са без значение за преценката относно достоверността на удостоверяването с представените товарителница и писмено потвърждение. Съгласно чл.31, б. „а“ и чл.67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, че ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. При липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД, което се установява с транспортните документи – CMR, когато същите съдържат необходимите реквизити, както е в случая, като представената товарителница съдържа подпис за превозвача и изпращача. /В тази връзка е Решение № 1537/19 г. по адм. дело №5742/2019 г. на ВАС./ За да не бъде признато осъществяването на транспорта на стоката по тази последна фактура с № 41 до Италия, е акцентирано върху установени несъответствия по номера на превозното средство, вписано в ЧМР, а именно, сочи се, че по данни на КАТ същото е лек автомобил „Опел Астра“, а в потвърждението за получаване на стоката е записан „Фолсваген транспортер“. Следва тук да се има предвид, че официална справка от КАТ досежно регистрацията на въпросния автомобил *** в хода на ревизията не е искана. Органите по приходите се позовават на приложена по преписката справка за търсене на лице по регистрационен номер на МПС, която е видно, че е извлечена от база данни на НАП, а не на КАТ и дава данни за това, че автомобилът е лек и марка „Опел Астра“, и има собственик Светлозара Найденова В.а. Видно е, че въпросната таблична справка изобщо няма графа относно отбелязване на допълнителни характеристики на автомобила, каквито иначе се сочи, че липсвали, а именно той да е хладилен. В тази насока и при липса изобщо на възможност от приложената справка да се проверят допълнителни характеристики на превозното средство като това дали то е с хладилна инсталация, защото няма такава графа в таблицата, не може да се приеме за почиващ на събраните доказателства изводът, че не било спазено изискването, посочено от изпращача в товарителницата за превоз при определена температура, още повече като се имат предвид и показанията на свидетеля Т., че трюфелите се опаковат в сух лед, която опаковка ги запазва в добър вид до 48 часа. Не е направено допълнително усилие за изясняване на установеното противоречие относно марката и модела на превозното средство с посочената регистрация, което би могло да стане чрез изрично запитване до съответната служба на „Пътна полиция“, нито пък е отправено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от посочения собственик на автомобила Н., за която се сочи да не е декларирала доходи от наем на движими вещи, макар ползването на автомобил да може да се осъществява не само въз основа на договор за наем, нито е отправено такова искане до другото трето лице, водач на автомобила, И.. Посоченото според съда е подход на органите, извършили ревизията, който е в противоречие с принципите, възведени с чл.3 от ДОПК. Следва да се има предвид, че в самата товарителница нито издателят ѝ, нито превозвачът са отразили марка и модел на автомобил, а само регистрационен номер, като марката и моделът, различаващи се от тези по справката от базата данни, са били посочени така в писменото потвърждение от получателя на доставката. В тази насока обаче, след като разполага с издадена от него товарителница, не може дружеството-доставчик да бъде държано отговорно за неправилно или неточно вписване на модела на автомобила по превоза от получателя поради допусната от него грешка или дори умишлено. При наличие на редовни от външна страна товарителница и писмено потвърждение от получателя на доставката по фактура № 41, посоченото в РД, че се установили противоречия между документите, представени от ревизираното лице и фактите, проверени в хода на ревизията, не може да се приеме за основание за приемане на извода, че представените документи били съставени с цел избягване начисляване и плащане на ДДС, защото така наречените проверени факти не са били изяснени детайлно, което е можело да бъде сторено в хода на ревизията, още повече като се има предвид периода на провеждането ѝ. Необосновано е и заключението, че не могат да се приемат за достоверни представените доказателства за осъществен транспорт до Италия, понеже нямало отразяване напускане на страната на ППС по съображенията, изложени по-горе по отношение на останалите доставки относно характера на минималната гранична проверка. Още в хода на ревизията, към товарителницата от 05.09.2018 г. по транспорта на стоките по фактура № 41 е била представена квитанция на гръцки език, налична и в превод на български по делото, от която е видно, че е заплатен билет на името на И.В.И., както и за автомобила СТ 3924ВА, издадена в Игуменица, касаеща ползването на превоз с ферибот за физическото лице и автомобила. Наличието на въпросната квитанция е било отбелязано в рамките на РД, но същата не е била изобщо обсъдена като доказателства от страна на ревизиращия екип, а тя дава основание да се приеме напускането от процесния автомобил и водач на пределите на страната на датата, отразена в товарителницата, именно в направлението към посочения получател по фактура №41.

 При това положение и съдът намира, че по всички девет фактури незаконосъобразно е бил начислен ДДС, защото са били осъществени от страна на жалбоподателя изискванията относно доказването на ВОД и са били налице основанията за облагането им с нулева ставка по чл.53 от ЗДДС. В решението на Директор ОДОП, освен обсъдените конкретни доводи на органите по приходи от РД, общо по отношение на всичките девет ВОД е посочено допълнително, че товарителниците на отговаряли на изискванията относно техните реквизити, защото липсвал точен адрес на получаване на стоките, липсвала пълна и точна индивидуализация на самоличността на търговеца-получател, липсвало описание на опаковката и начина на превозване и нямало списък на натовареното, липсвали идентификационни данни за лицето, което е получило стоката и ги е подписало, поради което и ЧМР нямали доказателствена стойност. Посочено е още, че не е без значение определянето на търговеца от Чехия като „липсващ търговец“ и че била установена недобросъвестност на жалбоподателя, като единственото усилие което той бил сторил било да провери валидността на ДДС номерата на получателите и не е взел всички разумни мерки, за да се увери, че не е доведен до участие в измама.  Твърденията, че товарителниците не отговарят на изискванията относно тяхното съдържание по чл.6 от Конвенцията (CMR) са напълно произволни и несъстоятелни. Видно е, че в кл.2 но всяка от товарителниците са посочени наименованието, държавата, адресът и VIN на получателя на стоката, което е изискване по чл.6, §1, б.“б“ от Конвенцията. Името и адресът на изпращача, както и неговият VIN, фигурират във всяка от товарителниците в кл.1, според изискването по чл.6, §1, б.“б“ от Конвенцията. Мястото на доставяне, изисквано по б.“г“ на чл.6, §1 от Конвенцията е попълнено във всяка от товарителниците в кл.3 и то съвпада с отразеното в съответния екземпляр от товарителницата в кл.24. Налице е достатъчна индивидуализация на получателя на стоката, доколкото същият е търговско дружество, което се индивидуализира, както със своето наименование, държава и адрес по регистрация, така и със съответен идентификационен номер, каквито са изрично записани във всяка от товарителниците. Не е налице изобщо изискване по Конвенцията за посочване на имена на конкретно физическо лице, което е получило стоката за съответното дружество-получател, доколкото регистрираният търговец е получател по доставката и следва да е налице удостоверяване, че той я е получил, в която връзка във всяка от ЧМР са поставени и печати на получателя.  Не отговаря на истината и посоченото твърдение, че липсвало описание на опаковката на стоката, доколкото във всяка от товарителниците е изрично посочен брой на кашони или кутии по опаковане на гъбите, а освен това има и изрично отразяване на температурни условия по тяхното транспортиране. Липсата на посочения като обикновено придружаващ товарителниците списък на натовареното не е изобщо основание да не се зачете доказателствената стойност на представените ЧМР. В тази насока и тези мотиви изложени в решението но Директор ОДОП се явяват съвсем формално посочени и изобщо без връзка с конкретиката на разглеждания случай. Твърдението, че дружеството-жалбоподател е било недобросъвестно, което ще рече, че търговецът е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваните от него операции са част от извършвана от приобретателя по тях измама, също не почиват на каквито и да било обективни факти. Доказването на подобно твърдение предполага наличието на обективни факти, от които да се направи такъв извод, а в случая са налице изведени от органите по приходите единствено съмнения относно действително сложилите се отношения между контрагентите по доставките. От експертизата, приета по делото, както и от събраните в хода на ревизията при осъществените насрещни проверки на „Деза лукс“ ЕООД, както и „Родопи фунги комерс“ доказателства, обсъдени подробно в рамките и на РД, става ясно, че  жалбоподателят е имал достатъчно наличности от стоките /трюфели, манатарки/, предмет на доставките към дружествата от държавите –членки Чехия, Гърция и Италия. От страна на органите по приходите в тази насока в рамките на РД е прието изрично, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства доказват наличието на реални доставки /с предмет бял и черен трюфел, както и манатарки, включващи такива преди и по време на процесните доставки/ по издадените фактури от „Родопи фунги комерс“  ЕООД и от „Деза лукс“ ЕООД. Видно е, че такива наличности са били закупени и заприходени в счетоводството на жалбоподателя, след което са били осчетоводени и приходи от продажбите по процесните фактури, като съгласно ССЕ стоково-паричният поток по всяка доставка е установим.  Както се посочи и по-горе, установено е и надлежно отчитане на осъществените разходи по транспортиране на стоките, когато той е бил за сметка на доставчика-жалбоподател. Установява се и посочената по-горе обвръзка на всяка от инвойс - фактурите, транспортните документи с допълнително оформените и събрани от доставчика такива, касателно приемо - предаването на стоките, както и осъществяването на превоза им, като тогава, когато то не е било осъществено от доставчика е видно, че той е положил усилия за събиране на допълнителни доказателства, удостоверяващи движението на съответното ППС по осъществения транспорт, като в тази насока очевидно е полагал необходима грижа като търговец. Затова и според съда следва да се заключи, че доставчикът е взел по отношение на коментираните девет доставки всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. В тази насока доказателствената стойност конкретно на товарителниците по процесните девет доставки не е била разколебана от страна на ревизиращите органи, нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова по начин, че същите да не могат да се ползват за нуждите на доказването, като изложените от ревизиращите органи доводи, които бяха обсъдени поотделно по-горе, за непризнаване правото на прилагане на нулева ставка на ДДС по посочените доставки, се явяват такива, навеждащи само на възможни съмнения и/или индиции относно неосъществяване на доставките по начина, отразен в представените документи. Не може да се приеме и за основателно посоченото в РД при анализа, свързан с доставките до дружеството в Чехия,  твърдение, че е налице абсолютна симулация на доставки на трюфели между група фирми с цел претендиране на данъчен кредит от „Гурме фууд“ ЕООД, доколкото, както става видно от същия този ревизионен доклад, органите по приходите са приели реалност на доставките до „Гурме фууд“ ЕООД от неговите доставчици на такава стока, а същевременно са приели и реалност на други ВОД до дружеството в Чехия, а също и до това в Италия на стоки от същия вид.

 С оглед на всичко гореизложено и съдът счете, че от наличните доказателства в тяхната съвкупност се установява осъществяването на фактическия състав на чл.7, ал.1 от ЗДДС, като дружеството-жалбоподател се е справило с доказателствената тежест да установи реалността на доставките до трите му контрагента още в хода на ревизионното производство, защото е разполагало с необходимите и изискуеми от закона документи, редовни от външна страна и съдържащи минимално изискуемите за валидността им реквизити, като същевременно получателите по доставките са били дружества, регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка със съответния идентификационен номер към момента на осъществяване на всяка от доставките.  Поради това и изводите на органите по приходите в обратния смисъл, т.е. че стоките по процесните девет фактури са били реализирани в България и поради това се дължи начисляване на ДДС, се явяват незаконосъобразни, което пък е основание за отмяна на обжалвания РА, с който допълнително е начислен ДДС и е изчислена дължима лихва върху това задължение.

С оглед този изход на спора и съобразно с чл.161, ал.1 от ДОПК, ще следва на жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски. Според съда, в случая не са налице основанията по чл.161, ал.3 от ДОПК за поемане на разноските изцяло от страна на жалбоподателя, независимо от изхода на делото предвид представените от него доказателства, доколкото на практика се установява, че пряко относимите към установяване валидността на ВОД доказателства дружеството е представило още в хода на ревизията, а ангажираните допълнително в хода на обжалване на РА по административен ред и на съдебното производство доказателства се явяват такива, които са само косвени по своя характер и се ангажират именно с оглед изразените от органите по приходите съмнения относно действителността на представените вече доказателства и оттам реалността на доставките, които са станали основание за начисляване на ДДС. Установява се, че дружеството-жалбоподател е заплатило в брой адвокатски хонорар в размер на 5000 лева, в която връзка по делото преди последното съдебно заседание е представен договор за правна защита, както и че е направило деловодни разноски за държавна такса от 50 лева и възнаграждение за вещо лице от 300 лева, поради което и ще следва съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК поради уважаване изцяло на жалбата, да се осъди ответника да му ги заплати.  

По изложените мотиви и с оглед правомощията, предвидени по чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618007177-091-001/30.09.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив по отношение на „Гурме Фууд“ ЕООД с ЕИК ****, гр.Стамболийски, потвърден с Решение № 627/15.12.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който допълнително е бил начислен ДДС в размер на общо 226 569,45 лева с прилежащи лихви в размер от 7414,56 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Гурме Фууд“ ЕООД с ЕИК ****, гр.Стамболийски, ул.“Алеко Константинов“ № 36, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, съставляващи направени по делото деловодни разноски, както и сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, съставляваща размер на заплатеното възнаграждение за един адвокат по делото.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: