Р Е
Ш Е Н
И Е
№260071
Б.,
16.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на втори
юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско дело № 263
по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска с
правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД, разгледани по реда на на Глава ХХV „Бързо производство“-чл.310, ал.1,т.1 и сл.
от ГПК.
Г.И.М. ***, с
ЕГН: **********,
чрез пълномощник адв. Ц.С. от САК, моли да бъде осъдено „О.-*“ООД, със
седалище и адрес на управление: Б., Индустриална зона „М.“, с ЕИК: * да заплати сумата-главница
от 1452лв./ хиляда
четиристотин и петдесет и два лева/, представляваща дължимите трудови възнаграждения за периода от
01.10.2020г.
до 31.12.2020г. за
положен от нея труд при
ответника на длъжността „оператор-монтажник електронни
елементи“, както да заплати и сумата
от 44.58лв./четиридесет и четири лева и 58 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху
всяко едно неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.10.2020г. до 08.02.2021г., както
да заплати и направените по
делото разноски, за които е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.26/.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник адв. Ц.С. от
САК /пълномощно от 08.02.2021г.-л.8/ поддържа исковете и
моли да бъдат уважени изцяло, тъй като няма плащане на процесните
суми от ответника.
Ответникът-„О.-*“ООД с ЕИК: *, чрез управителя му В. Ц., не е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор, наречен становище с вх. № 261598 от 16.03.2021г., в предвидения
в закона срок.
В писмения отговор ответникът не оспорва исковете като заявява, че потвърждава посочената в исковата молба дължима сума от
818лв.-неизплатени заплати и мораторна лихва от
44.58лв. Заявява, че забавянето
на заплащането на трудовите възнаграждения
е в резултат на затруднено финансово състояние на фирмата
и реалната възможност за изплащане на
процесните суми е 30.04.2021г.
В с.з. ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по исковете.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не
спорят, че ищцата е работила при ответника на длъжността „оператор-монтажник
електронни елементи“ за периода от 10.12.2018г.
до 01.01.2021г. и не е получила дължимото трудово
възнаграждение в общ размер на сумата от 1452лв. или 638лв. за месец октомври
2020г., 664лв. за месец ноември на 2020г. и 150лв. за месец декември на 2020г.
Горното се
установява от признанията на страните, отразени в исковата молба и писмения
отговор, както и от приложените по делото писмени доказателства-копия от трудов
договор № 162/07.12.2018г., от Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 150/31.12.2020г. и от извлечение на
трудова книжка на ищцата.
Размерът
на незаплатените трудови възнаграждения от ответника за процесните
три месеца-октомври, ноември и декември на 2020г. се установява от признанията
му, отразени в приложения по делото писмен отговор, както и от издаденото от
него удостоверение № 103 от 08.02.2021г., което е приложено като писмено
доказателство по делото в оригинал.
Ответникът
не оспорва размера на търсената законна лихва за забава върху незаплатените от
него трудови възнаграждения за периода от 01.10.2020г. до 08.02.2021г., който е
в размер на сумата от 44.58лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че така предявените искове по чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени в
сроковете, предвидени в чл.358, ал.1, т.3 от КТ и между надлежни страни.
Разгледан по същество главният иск по чл.128
от КТ е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от 1452лв., представляваща
трудовите възнаграждения на ищцата за положен от нея труд при ответника на
заеманата от нея длъжност „оператор-монтажник електронни елементи“ за периода от 01.10.2020г.
до 31.12.2020г. вкл., по следните правни съображения:
Изплащането
на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя съгласно чл.128
от КТ. Установи се по делото, че между страните съществува трудово
правоотношение, възникнало на основание приложения писмен трудов договор, който
е прекратен със заповед на основание чл.325, ал.1 от КТ-по взаимно съгласие,
считано от 01.01.2021г.
Установява се, че
ответникът, който е бил работодател на ищеца за периода от 10.12.2018г. до
01.01.2021г. съгласно чл.128 от КТ му дължи трудово възнаграждение за престирания от него труд,
като се установява от приложените
писмени доказателства-трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, че за горния период от време ищецът е работила на длъжността „оператор-монтажник
електронни елементи“ при ответника.
Изложеното налага извода за основателност на главния иск за заплащане на
сумата от общо 1452лв., представляваща незаплатени трудови
възнаграждения на ищеца за периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. включително
за заеманата от нея длъжност по сключен между нея и ответника писмен трудов
договор като основателен и доказан, тъй като съгласно чл.270, ал.2 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, доколкото не е уговорено
друго. Горният размер се установява и от приетото по делото писмено
доказателство-удостоверение от 08.02.2021г., издадено от ответника, което
съдържа признание за размера на сумите и това, че не са заплатени.
По отношение на акцесорния иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за търсената законна лихва за забава върху
не заплатените месечни трудови възнаграждения за периода от 01.10.2020г. до 08.02.2021г.
е основателен и следва да се уважи
изцяло за сумата от 44.58лв., тъй като се уважава главния иск, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на трудовите възнаграждения и размерът на
лихвата за забава се признава от ответника съгласно отразеното в приложения по
делото писмен отговор.
Поради гореизложеното и признаването на исковете по основание и размер от
ответника, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени така, както са
предявени от ищеца.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и характера му-спор, произтичащ от трудово правоотношение,
ответникът/работодател/ ще следва да заплати в полза на РС-Б. държавна такса в
размер на 108.08лв. върху размера на така уважените два отделни иска/по чл.128
от КТ и по чл.86 от ЗЗД/.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата
от 300лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „О.-*“ООД, със
седалище и адрес на управление: Б., Индустриална зона „М.“, с ЕИК: * да заплати на Г.И.М. ***, с
ЕГН: **********, сумата-главница от 1452лв./ хиляда четиристотин и петдесет
и два лева/, представляваща дължими трудови възнаграждения за периода от
01.10.2020г.
до 31.12.2020г. вкл. за
положен от нея труд при
ответника на длъжността „оператор-монтажник електронни
елементи“, както да заплати и сумата
от 44.58лв./четиридесет и четири лева и 58 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху
всяко едно неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.10.2020г. до 08.02.2021г., както
да заплати и сумата от 300лв./триста лева/ за направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА „О.-*“ООД, със
седалище и адрес на управление: Б., Индустриална зона „М.“, с ЕИК: * да заплати в полза
на РС-Б. държавна такса в размер на 108.08лв./сто
и осем лева и 8 стотинки/ върху размера на така уважените искове, както да
заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет
лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок, считано от 16.06.2021г., в който
съдът е обявил решението на страните, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, като незабавно следва да се връчи препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И. Ц./