Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора
Вутева
Разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 350/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.Ц.П. с ЕГН ********** ***, против решение № 64/14.03.2019г.на
РС-Ботевград по гр.д. № 715/2018г.,с което са уважени субективно съединените
искове с право основание чл.124 ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗС и ищците М.н. и П.С. са собственици надворно място
с площ от 86 кв.м,заключено в полигона между точки 1,2,3,8,9,10,,4,5 и 1 по
комбинираната скица, изготвена по съдебно-техническата експертиза,неразделна цаст от решението,находящо се в
кв.76 по плана на с.В., О. Б.,отразено в действащия ПУП,утвърден на 08.06.1963г. за с.В., като придаваема
част към УПИ С. за имот .. в кв…. и ответницата е осъдена да заплати
на ищците съдебни разноски в размер на 771.41 лв.Релевират
се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.Съдът приел,че
ищците и наследодателят им са владели имота непрекъснато, несмущавано и явно повече от 10 години
,игнорирайки разликата между фактическа власт и владение. Фактическа власт била
реализирана по силата на разрешение от праводателите
на ответниците,което се установявало от разпитаните
свидетели непротиворечиво.Впоследствие обаче ответницата и наследодателката
й недвусмислено са изразили волеизявлание да упражнят
владение върху собствения си имот, събаряйки оградата, изградена от ищците,
както и да се разпоредят с него чрез сделка.Необосновано съдът приел,че
неплащането на данъци за процесната част на имота от
ищците доказвало намерението им да го придобият в бъдеще.Логично било тъкмо
обратното положение-че те не са „своили“имота.Съдът
мотивирал решението си с положението,че параграф 6 от ПЗР на ЗУТ бил неприложим
в случая,но обратното било поддържано именно от ищците.Реални части от
парцели,образувани преди приемането на ЗУТ,могат да бъдат придобити по давност
от собствениците на съседен имот само ако отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ.
Въззиваемите страни оспорват жалбата.Решението
било обосновано и законосъобразно.Старата ограда,съществуваща по имотната
граница,никога не била премествана и всички свидетели категорично установили,че
наследодателите на ищците владели имота винаги в площта,заградена с тази
ограда.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Не се спори,че ищците са
наследници/дъщери/ на Н. Г. Н.същият е починал на 20.08.2008г.,
видно от удостоверение за наследници от 17.04.2018г.наследодателят бил признат
за собстненик по наследство,делба и давностно владение с нот.акт по
обстоятелствена проверка от
02.07.1969г.№ …,том.п.,д…./….г. на БРС на парцел Д. за имот … в кв… на
с.В.,заедно с
построената в него къща, с урегулирано пространство от 812 кв.м. при съседи:
улица, Й.Г.,Н. П.,Х. Г. и П. К.Съдът е приел за безспорно,че ответницагта е собственик
на УПИ С. за имот … в кв… от 14.07.2017г.В доклада по делото е
указал на ответницата,че трябва да докаже възраженията си,включително и това,че
процесната цчаст не отговаря
на параметрите по чл.19 ЗУТ.Допуснати са по трима свидетели на двете страни и
съдебно-техническа експертиза по задача,поставена само от ищците,тъй като
ответницата не е направила искане за експертиза,която да установи твърденията
й,включително че процесната част не отговаря на
минималните размера по площ и лице за образуване на парцел.
Вещото лице установява,че
кадастралният и регулационният план на с.В. са утвърдени на 08.06.1963г. и няма
промяна на регулационните и кадастрални граници;не е променян
статута,предвиждащ ниско жилищно застрояване.По действащия ПУП процесната спорна част е отразена като придаваема
към УПИ С.-…,който е обособен заедно с частта от ПИ … и част от ПИ … като самостоятелен УПИ.Процесната част е с площ
86 кв.м.Няма писмени доказателства за годината на построяване на
оградата;същата е изпълнена от полуобработен скален материал от глинени шисти и
глинен разтвор.Не е отразена в плана от 1963г. .Измененията вследствие
метеорологичните условия отговарят на период от 50-.60 г.,т.е. оградата е
построена през 70-тте години на 20 век.Свидетелката Е. установява,че бащата на ищците живеел
в имота от раждането до смъртта си и след това имотът бил непрекъснато владян
от дъщерите му.Между имота на ищците и имота на ответниците
имало каменен дувар,който не бил променян от около 40 години.Свидетелката Ф.-сестра на наследодателя на ищците-
установява,че оградата била построена от нейния баща.Ответницата и нейния
наследодател никога не са държали площ отвъд оградата,разделяща техния
имот,нито са претендирали,че са собственици на част от имота на
ищците.Свидетелят Г. установява,че оградата е построена от родителите на Н. Г.Дори когато работел в С. преди пенсионирането си,владеел
имота непрекъснато и гледал животни в него.Н. Г. използвал спорната част за
разсадник.Свидетелката Ц.-майка на ответницата-твърди,че нейният свекър закупил
придадени по регулация части от „бай Г.“-дядо на ищците.Н. Г. и наследниците му никога не били
искали да ползват част от имота „отвъд дувара“,който не бил по парцелната граница,но
свекърът на свидетелката „ я отстъпил“.Спорната част била използвана за
разсадник.Свидетелят Т. е категоричен,че всяка от страните владее имота в границите
до „дувара“и никоя от страните не е ползвала „части от съседния имот отвъд
„дувара“.Свидетелката В. установява,че през месец август 2017г. заедно с брат си
продала на племенницата си/ответницата/ процесния
имот,който имали по наследство от родителите си К..,които закупили процесното
място“по план“, обаче оградата си останала.
За да уважи исковете, съдът е
приел,че ищците са владели УПИ Д. за имот …,включително спорната част от 86 кв.м, повече от 10 години
преди подаване на исковата молба вх.№2608/20.04.2018г. като е присъединено
владението на наследодателя им Н. Г. Н. на осн.чл.82 ЗС.Фактическата власт е
упражнявана в трайно материализирани граници-до плътната каменна
ограда.Наследодателят е манифестирал своенето чрез
използването на частта за разсадник на овощни дръвчета, а ответницата и нейните
наследодатели никога не са упражнявали фактическа власт върху част от имота на
ищците,респ на техните праводатели,намираща
се отвъд оградата.Обстоятелството,че ответницата се снабдила с нотариален акт,в
който имотът е описан заедно със спорната част, не прекъсва давността.Параграф
6 от ПЗР на ЗУТ бил неприложим, промени в регулацията не е имало,от което
следва да се заключи,че сметките по регулация били уредено.Фактът,че ищците не
са декларирали спорната площ и не са плащали данъци за нея, е ирелевантен,тъй като плащането на данъци не е задължителна
предпоставка за придобиване на имот по давностно
владение.Неоснователно е оплакването на въззивничката,че
съдът не коментирал въпроса за придобиването на реална част от парцел,тъй като
въпреки дадените указания ответницата не е ангажирала доказателства в подкрепа
на това възражение.
Настоящият състав намира,че първоинсанционният съд е спазил процесуалните норми,
правилно е разпределил доказателствената тежест и дал
прецизни указания,допуснал е всички искани доказателства.Въз основа на
събраните доказателства е постановил обосновано решение,съобразено с
материалния закон и съдебната практика.Ето защо същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото въззивничката следва да заплати на въззиваемите
страни съдебни разноски за въззивната инстанция в
размер на 600 лв.адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/14.03.2019г.
по гр.д. № 715/2018г. на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,
ал.1 ГПК Д.Ц.П. с ЕГН ********** да заплати на М.Н.Н.
с ЕГН ********** и П.Н.С. с ЕГН **********,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.