М О Т И В И
В Плевенски Окръжен Съд е образувано
НОХД № 914/2009г. по внесен от Плевенска Окръжна Прокуратура обвинителен акт.
Повдигнато е обвинение против В.Д.Г. ***, за това, че:
През периодите
19.02.2002г. -
14.05.2003г. и 01.06.2003г.-14.11.2003г. в гр.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, като пълномощник на синът си П.В.Г. - собственик на ЕТ ”*******.”***, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения
в особено големи размери - 181 526 лева, като потвърдил неистина в подадени
справки-декларации по ЗДДС и
дневници за покупки по ЗДДС за данъчни периоди 19.02.2002г. - 31.04.2003г. и 01.06.2003г. -
27.10.2003г. на ЕТ ”*******.”***,
както следва:
На 14.05.2002г.
е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.
№ 1274/14.05.2002г. до ТДД - гр. Плевен за данъчен период 01.04. – 30.04.2002г., в която
са отразени фактури :
- д.ф. №78/12.04.2002г. с данъчна основа 4740.00 лева и ДДС в размер на 947.00 лева, издадена от “Елит 7”ООД;
- д.ф. №7212/29.04.2002г. с данъчна основа 292.38 лева и ДДС в размер на 58.48 лева,
издадена от ЕТ“*******”,
всичко на обща стойност 5032.38 лева и ДДС в размер на 1005.48 лева.
На 14.06.2002 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 1676/14.06.2002г. до ТДД - гр. Плевен за данъчен период 01.05. - 31.05.2002г., в която са
отразени фактури :
д.ф.
№ 204/20.05.2002г. с данъчна
основа 4402.20
лева и ДДС в размер на 766.63 лева, издадена от ЕТ”*******” -
всичко на обща стойност 4402.20 лева и ДДС в размер на 766.63 лева.
На 15.07.2002г.
е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 1700/15.07.2002г. до ТДД - гр. Плевен за данъчен период 01.06.2002г.
-
30.06.2002 г. , в която са
отразени фактури :
-
д.ф.№ 113/06.06.2002г. с данъчна основа 600.00 лева и ДДС в размер на 120.00 лева;
-
д.ф.№ 108/06.06.2002г. с данъчна основа 57950.00 лева и ДДС в размер на 11590.00 лева;
-
д.ф.№ 110/13.06.2002г. с данъчна основа 41200.00 лева и ДДС в размер на 8240.00 лева;
-
д.ф.№ 108/12.06.2002г. с данъчна основа 57900.00 лева и ДДС в размер на 11580.00 лева;
-
д.ф.№ 107/10.06.2002г. с данъчна основа 57900.00 лева и ДДС в размер на 11580.00 лева;
-
д.ф.№ 106/10.06.2002г. с данъчна основа 41150.00 лева и ДДС в размер на 8230.00 лева;
-
д.ф.№ 105/06.06.2002г. с данъчна основа 2543.85 лева и ДДС в размер на 508.77 лева;
-
д.ф.№ 104/06.06.2002г. с данъчна основа 57950.00 лева и ДДС в размер на 11590.00 лева;
-
д.ф.№ 103/06.06.2002г. с данъчна основа 41200.00 лева и ДДС в размер на 8240.00 лева;
-
д.ф.№ 102/06.06.2002г. с данъчна основа 57900.00 лева и ДДС в размер на 11580.00 лева;
-
д.ф.№ 112/08.06.2002г. с данъчна основа 13325.00 лева и ДДС в размер на 2665.00 лева,
всичко на обща стойност 429618.85 лева и ДДС в размер на 85923.77 лева.
На
14.08.2002г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1710/14.08.2002г. до ТДД - гр. Плевен
за данъчен период 01.07.2002г. -31.07.2002г. в която са отразени фактури :
-
д.ф.№ 56/06.07.2002г. с данъчна основа 30000.00 лева и ДДС в размер на 6000.00 лева,
издадена от ЕТ”*******”;
-
д.ф.№ 70/10.07.2002г. с данъчна основа 1200.00 лева и ДДС в размер на 240.00 лева;
-
д.ф.№ 67/05.07.2002г. с данъчна основа 30000.00 лева и ДДС в размер на 6000.00 лева;
-
д.ф.№ 69/08.07.2002г. с данъчна основа 15000.00 лева и ДДС в размер на 3000.00 лева;
-
д.ф.№ 68/03.07.2002г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева;
-
д.ф.№ 71/10.07.2002г. с данъчна основа 11000.00 лева и ДДС в размер на 2200.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
-
д.ф.№ 27628/25.06.2002г. с данъчна основа 275.76 лева и ДДС в размер на 55.15 лева,
издадена от “Нова Плама”АД;
-
д.ф.№ 57942/01.07.2002г. с данъчна основа 87.15 лева и ДДС в размер на 17.43 лева,
издадена от “Аспид”ЕООД,
всичко на обща стойност 107562.90 лева и ДДС в размер на 21512.58 лева.
На
14.12.2002г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх. № 1538/14.12.2002г.
до ТДД - гр.Плевен
за данъчен период 01.11.2002г.-30.11.2002г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 66/08.11.2002г. с данъчна основа 6769.35 лева и ДДС в размер на 1353.87 лева,
издадени от ЕТ”*******”;
·
д.ф.№ 107/14.11.2002г. с данъчна основа 1265.60 лева и ДДС в размер на 253.12 лева,
издадена от “Лесо експорт импорт”ООД;
·
д.ф.№ 108/18.11.2002г. с данъчна основа 1467.15 лева и ДДС в размер на 293.43 лева,
издадена от “Лесо експорт импорт” ООД;
·
д.ф.№ 109/22.11.2002г. с данъчна основа 1422.50 лева и ДДС в размер на 284.50 лева,
издадена от “Лесо експорт импорт” ООД,
всичко на обща стойност 10924.60 лева и ДДС в размер на 2184.92 лева.
На 14.01.2003г. е потвърдил неистина в СД
по ЗДДС с вх.№ 1662/14.01.2003г.
до ТДД -
гр. Плевен за данъчен
период 01.12.2002г.-31.12.2002г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 05/01.12.2002г. с данъчна основа 17000.00 лева и ДДС в размер на 3400.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
·
д.ф.№ 04/01.12.2002г. с данъчна основа 4000.00 лева и ДДС в размер на 800.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”,
всичко на обща стойност 21000.00 лева и ДДС в размер на 4200.00 лева.
На 14.03.2003г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 2000/14.03.2003г.
до ТДД-гр.Плевен
за данъчен период 01.02.2003г.-28.02.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 133/28.02.2003г. с данъчна основа 16000.00 лева и ДДС в размер на 3200.00 лева,
издадени от ”Дюпон 666”ООД;
·
д.ф.№ 335/28.02.2003г. с данъчна основа 14400.00 лева и ДДС в размер на 2880.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”,
всичко на обща стойност 30400.00 лева и ДДС в размер на 6160.00 лева.
На
14.04.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1958/14.04.2003г. до ТДД-гр.Плевен за данъчен период 01.03.2003г.-31.12.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 04/29.03.2003г. с данъчна основа 13356.00 лева и ДДС в размер на 2671.20 лева,
издадени от ЕТ”*******.”;
·
д.ф.№ 04/29.03.2003г. с данъчна основа 2040.00 лева и ДДС в размер на 408.00 лева,
издадени от ЕТ”*******.”,
всичко на обща стойност 15396.00 лева и ДДС в размер
на 3079.20 лева.
На
14.05.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1645/14.05.2003г. до ТДД - гр.Плевен за данъчен период 01.04.2003г.-30.04.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 490/02.04.2003г. с данъчна основа 13600.00 лева и ДДС в размер на 2700.00 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 491/03.04.2003г. с данъчна основа 11800.00 лева и ДДС в размер на 2360.00 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 492/04.04.2003г. с данъчна основа 13263.55 лева и ДДС в размер на 2652.71 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 453/04.04.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ”*****”ЕООД;
всичко на обща стойност 49103.55 лева и ДДС в размер на 9820.71 лева.
На
14.07.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1553/14.07.2003г. до ТДД - гр.Плевен за данъчен период 01.06.2003г.-30.06.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 496/10.06.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 495/14.06.2003г. с данъчна основа 10000.00 лева и ДДС в размер на 2000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1046/01.06.2003г. с данъчна основа 10000.00 лева и ДДС в размер на 2000.00 лева,
издадени от ЕТ”*******”;
·
д.ф.№ 1138/12.06.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1139/12.06.2003г. с данъчна основа 25000.00 лева и ДДС в размер на 5000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1050/08.06.2003г. с данъчна основа 15000.00 лева и ДДС в размер на 3000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1140/14.06.2003г. с данъчна основа 5000.00 лева и ДДС в размер на 1000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1048/09.06.2003г. с данъчна основа 4830.00 лева и ДДС в размер на 966.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1054/02.06.2003г. с данъчна основа 4500.00 лева и ДДС в размер на 900.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1152/07.06.2003г. с данъчна основа 6200.00 лева и ДДС в размер на 1240.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”,
всичко на обща стойност 120530.00 лева и ДДС в размер на 24106.00 лева.
На
14.08.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1731/14.08.2003г. до ТДД-гр.Плевен за данъчен период 01.07.2003г.-31.07.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 493/05.07.2003г. с данъчна основа 3833.55 лева и ДДС в размер на 766.71 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 80/05.07.2003г. с данъчна основа 25000.00 лева и ДДС в размер на 5000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
·
д.ф.№ 81/06.07.2003г. с данъчна основа 25000.00 лева и ДДС в размер на 5000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
всичко на обща стойност 53833.55 лева и ДДС в размер на 10766.71 лева.
На
15.09.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1759/15.09.2003г. до ТДД - гр.Плевен за данъчен период 01.08.2003г.-31.08.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 132/05.08.2003г. с данъчна основа 40000.00 лева и ДДС в размер на 8000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
·
д.ф.№ 198/02.09.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”,
всичко на обща стойност 60 000.00 лева и ДДС в размер на 12000.00 лева
-
престъпление
по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 и т.6 във вр. с чл.26,
ал.1 и във вр. с чл.2, ал.2
от НК.
Със
същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против Т.А.Г. ***, за това, че:
През месец юли 2003г. в
гр.Плевен, като ЕТ ”*******.”*** умишлено
улеснил В.Д.Г. *** - пълномощник на сина си П.В.Г. - собственик на ЕТ ”*******.”*** да избегне установяване и
плащане на данъчни задължения в големи размери – 10000 лева, като
съставил неистински счетоводни документи - данъчни фактури с № 80/05.07.2003г.
и № 81/06.07.2003г.,
чрез които В.Д.Г. потвърдил неистина в подавани по реда на ЗДДС справки - декларации до ТД на НАП - Плевен и използвал неистински счетоводни документи - фактури при представяне на информация пред органите по
приходите в подаваните по реда на ЗДДС справки - декларации до ТД на НАП - гр.Плевен – престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1 т.2 и т.6 във
вр. с чл.20, ал.4 и във вр. с чл.2 ал.2 от НК.
В съдебното производство е допуснато
предварително изслушване на страните по искане на подсъдимите В.Г. и Т.Г.. В
хода на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, и
двамата подсъдими признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези
факти.
Представителят
на ОП-Плевен поддържа така повдигнатите против В.Г. и против Т.Г. обвинения,
като пледира, че доказателствата по делото са безспорни и категорични за извършените
престъпления и вината на подсъдимите. Намира, че е установена фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на прокурорския акт. Предлага, с
оглед данните за личността на двамата подсъдими, същите да бъдат признати за
виновни в извършването на престъпленията с горепосочените правни квалификации
и, при приложение на чл.55 от НК, да им бъде наложено наказание лишаване от
свобода, като, по отношение и на двамата да се приложи чл.66 от НК и да се
отложи изпълнението на наказанията им с подходящ изпитателен срок.
Предявен е и е приет за разглеждане
в наказателното производство граждански иск от държавата, представлявана от
Министъра на финансите, чрез упълномощения Ц. Г. – старши юрисконсулт при ТД на
НАП-Плевен, против подсъдимия В.Д.Г., за сумата от 171 526 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 19.02.2002г. до окончателното й изплащане.
Предявен е и е приет за разглеждане
в наказателното производство граждански иск от държавата, представлявана от
Министъра на финансите, чрез упълномощения Ц. Г. – старши юрисконсулт при ТД на
НАП-Плевен, против двамата подсъдимите солидарно, за сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от м.юли 2003г. до окончателното й изплащане.
Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, е конституирана като страна в производството –
граждански ищец.
В съдебно заседание упълномощеният
от гражданския ищец представител моли съда да уважи гражданските искове в пълен
размер, като доказани и по своето основание.
Защитниците и на двамата подсъдими
пледират за приложението на по-благоприятния закон в конкретния случай – чл.257
от НК /отм./ при определяне на наказанието за тях, като се отчете и факта на
чистото съдебно минало и на двамата.
Подсъдимите В.Г. и Т.Г. признават
вината си за извършените престъпления.
Съдът,
като прецени събраните на досъдебното производство доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, изслуша доводите и възраженията на страните, и след
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и
направеното самопризнание на подсъдимия, намери от фактическа страна за
установено следното:
Подсъдимият
В.Д.Г. е роден на ***г. в гр.Плевен, живее постоянно в с.Буковлък,
обл.Плевенска, българин, български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Т.А.Г. е роден на ***г. в гр.Плевен, живее в гр.Плевен, българин, български
гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
ЕТ ”*****.”***
е регистриран с решение на ПлОС по ф.д.№ 2998/17.11.1993г. Собственик,
управляващ и представляващ фирмата е бил свид.А.Г..
Подс.В.Г.
и свид.Г. се познавали и от 2000г. Г. доставял горива на едро с фирмата си ЕТ „*****”
– с.Буковлък, обл.Плевенска, с каквато дейност се занимавал и Г..
Подс.Т.Г.
имал желание да осъществяват съвместна търговска дейност с Г., поради което
последният решил да прехвърли на сина на Т. - П.В.Г. фирмата си ЕТ ”*****.”***.
Това станало с решение на ПлОС от 18.02.200г. и по фирменото дело били вписани
промените, като собственик, представляващ и управляващ фирмата станал П.В.Г..
Същият изготвил генерално пълномощно на баща си, за да развива търговска
дейност с тази фирма. Това станало през периода 19.02.2002г. – 27.10.2003г.
През този период фирмата е била регистрирана по ЗДДС. Декларираният предмет на
дейност е бил търговия с петролни продукти, търговия със селскостопанска и
друга продукция, СМР и др. Тъй като П.Г. формално имал фирма, той не можел да
получава социални помощи, поради което подс.В.Г. решил да прехвърли фирмата на
съпругата си – Ц.С.Г.. С решение на ПлОС от 10.03.2006г. е вписано
прехвърлянето, както и промяна в името на фирмата – ЕТ „*****.”.
Подс.В.Г.
/с прякор „*****”/ познавал подс.Т.Г., тъй като последният живеел също в
с.Буковлък. В.Г. разбрал, че Т. имал фирма – ЕТ „*******.”***. Срещнали се през
2003г. и В. поискал от Т. услуга – да му даде няколко празни фактури,
подпечатани и подписани от него, за което В. обещал да му плати. Подс.Т.Г.
попълнил и подпечатал две празни фактури от фирмата си с номера 80/5.07.2003г.
и 81/6.07.2003г. и ги дал на В.Г. със съзнанието, че реално между тях не са
извършвани сделки, които да се отразят във фактурите.
За
периода м.април 2002г. – м.август 2003г. подс.В.Г. е декларирал в подаваните от
него месечни декларации до ТДД-гр.Плевен търговски сделки с фирмите: „Алиан
комерс” ЕООД – гр.София; „Косатка” ООД – гр.София; „Лора 2001” ЕООД – гр.София; ЕТ „*****”
– гр.Ловеч; „Елит” ООД – гр.Варна; „Кемикъл трейдинг” ЕООД – гр.Плевен;
„Пегемекс” ЕООД – гр.Плевен; ЕТ „******* – Г.В.”*** – Г.В.”*** – *****.”*** *****.”***
– В. Л.” – с.Муселиево; „Дюпон ойл груп” ООД; ЕТ „*********.”***; „*****” ООД –
гр.София; ЕТ „*******.”*** *****” – гр.София; ЕТ „***** Т.”***. Сделките не са
били реално осъществени, въпреки че е имало издадени на ЕТ „*******.”***
данъчни фактури, които са били описани в подадените от В.Г. справки-декларации.
Извършена
е данъчна ревизия на дейността на ЕТ „*******.”*** за периода 1.10.2002г. –
27.10.2003г., приключила с ДРА № 1763/10.05.2004г. с констатирани данъчни
задължения в размер на 125 923.45 лева. Тъй като не е обжалван, актът е
влязъл в сила.
По
този повод и при подаден сигнал било образувано досъдебно производство против
В.Г. и Т.Г.. В хода на това производство била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, според която е установен точният размер на данъчното задължение на
В.Г. – невнесен ДДС за декларирания от него период. Изготвена е и допълнителна
счетоводно-икономическа експертиза за установяване фиктивността на отразените
сделки. За периода 18.02.2002г. – м.октомври 2003г. е констатирано, че не са
представяни никакви счетоводни документи, т.е. не са спазвани законовите
изисквания относно издаване и осчетоводяване на фактури от едноличния търговец.
Установена е липса на първични счетоводни документи, въпреки задължението да се
съхраняват такива, липсват данни за извършвани транспортни услуги, налични
товарителници, пътни листове, собствени или наети складови бази от страна на ЕТ
„*******.”***. За получените доставки през проверения период ДЗЛ /данъчно задълженото
лице/ - подс.В.Г. не е представило оригинални фактури, няма информация за
начина на водене на счетоводна дейност и наличие на първични счетоводни
документи и регистри на фирмата.
Така описаната фактическа обстановка
в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът възприе за установена, като
анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните на досъдебното
производство доказателства, без да извършва непосредствен разпит на
подсъдимите, свидетелите и вещите лица, прочитайки предварително: протоколите
за разпит на обвиняеми и свидетелите; протоколите за претърсване и изземване на
вещи; протоколите за доброволно предаване на вещи; данъчно-ревизионни актове;
експертните заключения по назначените експертизи; справките за съдимост на
двамата подсъдими; удостоверения за актуално съдебно състояние;
справки-декларации; данъчни фактури. Доказателствата по делото са
последователни и непротиворечиви, както и взаимно допълващи се. От тях се
установяват времето и мястото на извършените деяния, като се установява и
начинът на извършване на всяко действие. Деянията са извършени през
непродължителен период от време, което обуславя квалификацията на
продължаваното престъпление, тъй като са от един и същи вид и при еднородност
на вината за подсъдимия В.Г.. Като цяло описаната фактическа обстановка е
установена по един безсъмнен, безспорен и категоричен начин, което се признава
и от самия подсъдим. От свидетелските показания се установява фиктивността на
сделките, които са отразени в справките-декларации, подадени от подс.В.Г. ***
през инкриминирания период.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
По
чл.301, ал.1, т.1 от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия В.Д.Г..
По чл.301, ал.1, т.2 от НПК – деянието
съставлява престъпление по НК – осъществен е състава на чл.257, ал.1 /отм./ във
вр. чл.255 /нов/, ал.3 във вр. ал.1, т.2 и т.6 във вр. чл.26, ал.1 и във вр.
чл.2, ал.2 от НК, за това, че подс.В.Д.Г.
през
периодите
19.02.2002г. -
14.05.2003г. и 01.06.2003г.-14.11.2003г. в гр.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, като пълномощник на сина си П.В.Г. - собственик на ЕТ ”*******.”***, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения
в особено големи размери - 181 526 лева, като потвърдил неистина в подадени
справки-декларации по ЗДДС и
дневници за покупки по ЗДДС за данъчни периоди 19.02.2002г. - 31.04.2003г. и 01.06.2003г. -
27.10.2003г. на ЕТ ”*******.”***,
както следва:
На 14.05.2002г.
е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.
№ 1274/14.05.2002г. до ТДД - гр. Плевен за данъчен период 01.04. – 30.04.2002г., в която
са отразени фактури :
- д.ф. №78/12.04.2002г. с данъчна основа 4740.00 лева и ДДС в размер на 947.00 лева, издадена от “Елит 7”ООД;
- д.ф. №7212/29.04.2002г. с данъчна основа 292.38 лева и ДДС в размер на 58.48 лева,
издадена от ЕТ“*******”,
всичко на обща стойност 5032.38 лева и ДДС в размер на 1005.48 лева.
На 14.06.2002 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 1676/14.06.2002г. до ТДД - гр. Плевен за данъчен период 01.05. - 31.05.2002г., в която са
отразени фактури :
д.ф.
№ 204/20.05.2002г. с данъчна
основа 4402.20
лева и ДДС в размер на 766.63 лева, издадена от ЕТ”*******” -
всичко на обща стойност 4402.20 лева и ДДС в размер на 766.63 лева.
На 15.07.2002г.
е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 1700/15.07.2002г. до ТДД - гр. Плевен за данъчен период 01.06.2002г.
-
30.06.2002 г. , в която са
отразени фактури :
-
д.ф.№ 113/06.06.2002г. с данъчна основа 600.00 лева и ДДС в размер на 120.00 лева;
-
д.ф.№ 108/06.06.2002г. с данъчна основа 57950.00 лева и ДДС в размер на 11590.00 лева;
-
д.ф.№ 110/13.06.2002г. с данъчна основа 41200.00 лева и ДДС в размер на 8240.00 лева;
-
д.ф.№ 108/12.06.2002г. с данъчна основа 57900.00 лева и ДДС в размер на 11580.00 лева;
-
д.ф.№ 107/10.06.2002г. с данъчна основа 57900.00 лева и ДДС в размер на 11580.00 лева;
-
д.ф.№ 106/10.06.2002г. с данъчна основа 41150.00 лева и ДДС в размер на 8230.00 лева;
-
д.ф.№ 105/06.06.2002г. с данъчна основа 2543.85 лева и ДДС в размер на 508.77 лева;
-
д.ф.№ 104/06.06.2002г. с данъчна основа 57950.00 лева и ДДС в размер на 11590.00 лева;
-
д.ф.№ 103/06.06.2002г. с данъчна основа 41200.00 лева и ДДС в размер на 8240.00 лева;
-
д.ф.№ 102/06.06.2002г. с данъчна основа 57900.00 лева и ДДС в размер на 11580.00 лева;
-
д.ф.№ 112/08.06.2002г. с данъчна основа 13325.00 лева и ДДС в размер на 2665.00 лева,
всичко на обща стойност 429618.85 лева и ДДС в размер на 85923.77 лева.
На
14.08.2002г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1710/14.08.2002г. до ТДД - гр. Плевен
за данъчен период 01.07.2002г. -31.07.2002г. в която са отразени фактури :
-
д.ф.№ 56/06.07.2002г. с данъчна основа 30000.00 лева и ДДС в размер на 6000.00 лева,
издадена от ЕТ”*******”;
-
д.ф.№ 70/10.07.2002г. с данъчна основа 1200.00 лева и ДДС в размер на 240.00 лева;
-
д.ф.№ 67/05.07.2002г. с данъчна основа 30000.00 лева и ДДС в размер на 6000.00 лева;
-
д.ф.№ 69/08.07.2002г. с данъчна основа 15000.00 лева и ДДС в размер на 3000.00 лева;
-
д.ф.№ 68/03.07.2002г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева;
-
д.ф.№ 71/10.07.2002г. с данъчна основа 11000.00 лева и ДДС в размер на 2200.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
-
д.ф.№ 27628/25.06.2002г. с данъчна основа 275.76 лева и ДДС в размер на 55.15 лева,
издадена от “Нова Плама”АД;
-
д.ф.№ 57942/01.07.2002г. с данъчна основа 87.15 лева и ДДС в размер на 17.43 лева,
издадена от “Аспид”ЕООД,
всичко на обща стойност 107562.90 лева и ДДС в размер на 21512.58 лева.
На
14.12.2002г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх. № 1538/14.12.2002г.
до ТДД - гр.Плевен
за данъчен период 01.11.2002г.-30.11.2002г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 66/08.11.2002г. с данъчна основа 6769.35 лева и ДДС в размер на 1353.87 лева,
издадени от ЕТ”*******”;
·
д.ф.№ 107/14.11.2002г. с данъчна основа 1265.60 лева и ДДС в размер на 253.12 лева,
издадена от “Лесо експорт импорт”ООД;
·
д.ф.№ 108/18.11.2002г. с данъчна основа 1467.15 лева и ДДС в размер на 293.43 лева,
издадена от “Лесо експорт импорт” ООД;
·
д.ф.№ 109/22.11.2002г. с данъчна основа 1422.50 лева и ДДС в размер на 284.50 лева,
издадена от “Лесо експорт импорт” ООД,
всичко на обща стойност 10924.60 лева и ДДС в размер на 2184.92 лева.
На 14.01.2003г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1662/14.01.2003г. до ТДД - гр. Плевен
за данъчен период 01.12.2002г.-31.12.2002г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 05/01.12.2002г. с данъчна основа 17000.00 лева и ДДС в размер на 3400.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
·
д.ф.№ 04/01.12.2002г. с данъчна основа 4000.00 лева и ДДС в размер на 800.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”,
всичко на обща стойност 21000.00 лева и ДДС в размер на 4200.00 лева.
На 14.03.2003г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 2000/14.03.2003г.
до ТДД-гр.Плевен
за данъчен период 01.02.2003г.-28.02.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 133/28.02.2003г. с данъчна основа 16000.00 лева и ДДС в размер на 3200.00 лева,
издадени от ”Дюпон 666”ООД;
·
д.ф.№ 335/28.02.2003г. с данъчна основа 14400.00 лева и ДДС в размер на 2880.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”,
всичко на обща стойност 30400.00 лева и ДДС в размер на 6160.00 лева.
На
14.04.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1958/14.04.2003г. до ТДД-гр.Плевен за данъчен период 01.03.2003г.-31.12.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 04/29.03.2003г. с данъчна основа 13356.00 лева и ДДС в размер на 2671.20 лева,
издадени от ЕТ”*******.”;
·
д.ф.№ 04/29.03.2003г. с данъчна основа 2040.00 лева и ДДС в размер на 408.00 лева,
издадени от ЕТ”*******.”,
всичко на обща стойност 15396.00 лева и ДДС в размер на 3079.20 лева.
На
14.05.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1645/14.05.2003г. до ТДД - гр.Плевен за данъчен период 01.04.2003г.-30.04.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 490/02.04.2003г. с данъчна основа 13600.00 лева и ДДС в размер на 2700.00 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 491/03.04.2003г. с данъчна основа 11800.00 лева и ДДС в размер на 2360.00 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 492/04.04.2003г. с данъчна основа 13263.55 лева и ДДС в размер на 2652.71 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 453/04.04.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ”*****”ЕООД;
всичко на обща стойност 49103.55 лева и ДДС в размер на 9820.71 лева.
На
14.07.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1553/14.07.2003г. до ТДД - гр.Плевен за данъчен период 01.06.2003г.-30.06.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 496/10.06.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 495/14.06.2003г. с данъчна основа 10000.00 лева и ДДС в размер на 2000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1046/01.06.2003г. с данъчна основа 10000.00 лева и ДДС в размер на 2000.00 лева,
издадени от ЕТ”*******”;
·
д.ф.№ 1138/12.06.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1139/12.06.2003г. с данъчна основа 25000.00 лева и ДДС в размер на 5000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1050/08.06.2003г. с данъчна основа 15000.00 лева и ДДС в размер на 3000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1140/14.06.2003г. с данъчна основа 5000.00 лева и ДДС в размер на 1000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1048/09.06.2003г. с данъчна основа 4830.00 лева и ДДС в размер на 966.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1054/02.06.2003г. с данъчна основа 4500.00 лева и ДДС в размер на 900.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”;
·
д.ф.№ 1152/07.06.2003г. с данъчна основа 6200.00 лева и ДДС в размер на 1240.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******”,
всичко на обща стойност 120530.00 лева и ДДС в размер на 24106.00 лева.
На
14.08.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1731/14.08.2003г. до ТДД-гр.Плевен за данъчен период 01.07.2003г.-31.07.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 493/05.07.2003г. с данъчна основа 3833.55 лева и ДДС в размер на 766.71 лева,
издадени от ”Кемикъл трейдинг”ЕООД;
·
д.ф.№ 80/05.07.2003г. с данъчна основа 25000.00 лева и ДДС в размер на 5000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
·
д.ф.№ 81/06.07.2003г. с данъчна основа 25000.00 лева и ДДС в размер на 5000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
всичко на обща стойност 53833.55 лева и ДДС в размер на 10766.71 лева.
На
15.09.2003г. е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 1759/15.09.2003г. до ТДД - гр.Плевен за данъчен период 01.08.2003г.-31.08.2003г., в която са отразени фактури :
·
д.ф.№ 132/05.08.2003г. с данъчна основа 40000.00 лева и ДДС в размер на 8000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”;
·
д.ф.№ 198/02.09.2003г. с данъчна основа 20000.00 лева и ДДС в размер на 4000.00 лева,
издадени от ЕТ ”*******.”,
всичко на обща стойност 60 000.00 лева и ДДС в размер на 12000.00 лева;
както
и използвал неистински счетоводни документи – данъчни фактури с №
80/5.07.2003г. и № 81/6.07.2003г. при представяне на информация пред органите
по приходите.
По чл.305, ал.3 от НПК – събраните
по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви.
От
обективна страна по отношение на деянието е налице следното:
Осъществено
е изпълнителното деяние на престъплението – подс.В.Г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения - сумата от 181 526.00 лева, която, по
смисъла на закона, представлява данъчни задължения в „особено големи размери”.
Деянието е извършено от подсъдимия чрез съставяне и използване на документи с
невярно съдържание – фактури, дневници за покупки и справки-декларации, и, тъй
като е осъществявано чрез периодично повтарящи се действия, е квалифицирано
като едно извършено престъпление – продължавано, съгласно чл.26, ал.1 от НК.
От
субективна страна следва да се приеме, че деянието е извършено от подс.В.Г. с
пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК – деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици, и
въпреки това е искал настъпването им. За умисъла следва да се съди преди всичко
от извършените от подсъдимия действия, които категорично показват, че безспорно
е имал намерение да укрие сума в особено големи размери, която по закон се
дължи на държавата, и с които действия е ощетен държавния бюджет.
По
чл.31, ал.1 и ал.2 от НК – несъмнено е, че подсъдимият В.Г. е
наказателно-отговорно лице, което е и пълнолетно. Няма спор, че той е действал
в състояние на вменяемост, което определя наказателната му отговорност.
При определяне на наказанието в
конкретния случай за подс.В.Г., съдът задължително съобрази разпоредбата на
чл.55 от НК. Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за деянието.
Той е осъществил състава на чл.257, ал.1 /отм./ във вр. чл.255 /нов/, ал.3 във
вр. ал.1, т.2 и т.6 във вр. чл.26, ал.1 и във вр. чл.2, ал.2 от НК, като за
това престъпление е предвидено налагането на наказание – лишаване от свобода от
ДВЕ до ДЕСЕТ години, както и наказание – ГЛОБА от 5000 до 20 000 лева. С
оглед разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, съдът намира, че по-благоприятен
за подсъдимия закон се явява действащият по време на извършване на деянието.
Разпоредбата на чл.257, ал.1, пр.І от НК /отменен/ предвижда по-нисък минимум и
по-висок максимум на наказанието „лишаване от свобода”, в сравнение с
разпоредбата на сега действащия чл.255, ал.3 от НК, но последната разпоредба
предвижда друго кумулативно наказание – „конфискация” на част или цялото
имущество, което е по-тежко от предвиденото кумулативно наказание в
разпоредбата на отменения чл.257, ал.1 от НК – „глоба”. По отношение на
подс.В.Г. следва, на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК, да се определи наказание
лишаване от свобода под най-ниския предел, като се съобразят смекчаващите и
отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства - високата степен на
обществена опасност на самите деяния, както и категорично направеното пред съда
признание за извършването им и искреното разкаяние за стореното от негова
страна, а също и чистото му съдебно минало. При тези констатации съдът прие, че
следва на В.Г. да се наложи наказание – ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като се отложи изтърпяването му с
ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок, при
съобразяване на чл.66 от НК. Следва също да му се наложи и наказанието ГЛОБА в полза на държавата в размер на 5000
лева. По отношение размера на наказанията съдът съобрази принципите на
чл.36 от НК, с оглед строгата им индивидуализация, предвид личността на
подсъдимия, целите на наказанието и поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия му ефект, а относно приложението на чл.66 от НК съдът
съобрази липсата на предишни осъждания за Г..
При
изяснената по делото фактическа обстановка и по отношение на подс.Т.Г., съдът
намира за установено от правна страна следното:
По
чл.301, ал.1, т.1 от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия Т.А.Г..
По чл.301, ал.1, т.2 от НПК –
деянието съставлява престъпление по НК – осъществен е състава на чл.257, ал.1
/отм./ във вр. чл.255 /нов/, ал.1, т.2 и т.6 във вр. чл.20, ал.4 и във вр.
чл.2, ал.2 от НК, за това, че подс.Т.А.Г.
**********.”***
умишлено
улеснил В.Д.Г. *** - пълномощник на сина си П.В.Г. - собственик на ЕТ ”*******.”*** да избегне установяване и
плащане на данъчни задължения в големи размери – 10000 лева, като
съставил неистински счетоводни документи - данъчни фактури с № 80/05.07.2003г.
и № 81/06.07.2003г.,
чрез които В.Д.Г. потвърдил неистина в подавани по реда на ЗДДС справки - декларации до ТД на НАП - Плевен и използвал неистински счетоводни документи - фактури при представяне на информация пред органите по
приходите в подаваните по реда на ЗДДС справки - декларации до ТД на НАП - гр.Плевен.
По чл.305, ал.3 от НПК – събраните
по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви.
От
обективна страна по отношение на деянието е налице следното:
Осъществено
е изпълнителното деяние на престъплението – подс.Т.Г. е подпомогнал с
действията си подс.Т.Г. и го е улеснил да извърши престъпление против данъчната
система и да увреди държавата – последният е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - сумата от 10000 лева, която, по смисъла на
закона, представлява данъчни задължения в „големи размери”. Деянието е
извършено от Т.Г. чрез съставяне на неистински счетоводни документи – две
данъчни фактури, които са използвани от съучастника му в осъществяване на престъпната
му дейност.
От
субективна страна следва да се приеме, че деянието е извършено от подс.Т.Г. с
пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК – деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици, и въпреки
това е искал настъпването им. За умисъла следва да се съди преди всичко от
извършените от подсъдимия действия, които категорично показват, че безспорно е
имал намерение да улесни подс.Т.Г. да укрие сума в големи размери, която по
закон се дължи на държавата, и с които действия е ощетен държавния бюджет.
По
чл.31, ал.1 и ал.2 от НК – несъмнено е, че подсъдимият Т.Г. е
наказателно-отговорно лице, което е и пълнолетно. Няма спор, че той е действал
в състояние на вменяемост, което определя наказателната му отговорност.
При определяне на наказанието в
конкретния случай за подс.Т.Г., съдът задължително съобрази разпоредбата на
чл.55 от НК. Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за деянието.
Той е осъществил състава на чл.257, ал.1 /отм./ във вр. чл.255 /нов/, ал.1, т.2
и т.6 във вр. чл.20, ал.4 и във вр. чл.2, ал.2 от НК, като за това престъпление
е предвидено налагането на наказание – лишаване от свобода от ДВЕ до ДЕСЕТ
години, както и наказание – ГЛОБА от 5000 до 20 000 лева. С оглед разпоредбата
на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, съдът намира, че по-благоприятен за подсъдимия
закон се явява действащият по време на извършване на деянието. Разпоредбата на
чл.257, ал.1, пр.І от НК /отменен/ предвижда по-нисък минимум и по-висок
максимум на наказанието „лишаване от свобода”, в сравнение с разпоредбата на
сега действащия чл.255, ал.3 от НК, но последната разпоредба предвижда друго
кумулативно наказание – „конфискация” на част или цялото имущество, което е
по-тежко от предвиденото кумулативно наказание в разпоредбата на отменения
чл.257, ал.1 от НК – „глоба”. По отношение на подс.Т.Г. следва, на основание
чл.55, ал.1 т.1 от НК, да се определи наказание лишаване от свобода под
най-ниския предел, като се съобразят смекчаващите и отегчаващи отговорността на
извършителя обстоятелства - високата степен на обществена опасност на самите
деяния, както и категорично направеното пред съда признание за извършването им
и искреното разкаяние за стореното от негова страна, а също и чистото му
съдебно минало. При тези констатации съдът прие, че следва на Т.Г. да се наложи
наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода, като се отложи изтърпяването му с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, при съобразяване на чл.66 от НК.
Следва също да не му се наложи кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в полза на държавата. По
отношение размера на наказанието „лишаване от свобода” съдът съобрази
принципите на чл.36 от НК, с оглед строгата им индивидуализация, предвид
личността на подсъдимия, целите на наказанието и поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия
му ефект, а относно приложението на чл.66 от НК съдът съобрази липсата на
предишни осъждания за Г..
По отношение на предявения против
подсъдимия В.Г. граждански иск от държавата, представлявана от министъра на
финансите, за сумата от 171 526 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.02.2002г. до окончателното й изплащане, съдът счита, че е
напълно основателен и доказан по своя размер. Това се установява от
доказателствата по делото, че точно с тази сума подсъдимият е увредил държавния
бюджет, като му е приспаднат дължимия ДДС. Искът следва да се уважи.
По отношение на предявения солидарно
против двамата подсъдими граждански иск от държавата, представлявана от
министъра на финансите, за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от м.юли 2003г. до окончателното й изплащане, съдът
счита, че е напълно основателен и доказан по своя размер. Това се установява от
доказателствата по делото, че точно с тази сума подсъдимият В.Г., подпомогнат
от подс.Т.Г., е увредил държавния бюджет, като му е приспаднат дължимия ДДС.
Искът следва да се уважи.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, и с оглед изхода на делото, следва подс.В.Г. да
бъде осъден да заплати по сметка на ПлОС направените деловодни разноски в
размер общо на 233.50 /двеста тридесет и три лева и петдесет стотинки/ лева,
които са направени на за вещи лица и свидетели.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, и
с оглед изхода на делото, следва подс.Т.Г. да бъде осъден да заплати по сметка
на ПлОС направените деловодни разноски в размер общо на 233.50 /двеста тридесет
и три лева и петдесет стотинки/ лева, които са направени на за вещи лица и
свидетели.
При така изложените мотиви съдът
постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: