Р Е Ш Е Н И Е
№ 2256/12.12.2023г.
гр. Пловдив, 12.12.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА,
като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2365 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 5555/15.09.2023 г., постановено
по АНД № 3675/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI н.с., с което е отменено Наказателно постановление №
696483-F689269 от 20.03.2023 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" – Пловдив, дирекция "Оперативни дейности" в ГД
"Фискален контрол" на НАП, с
което на "БЪЛГАРИЯ ВЕНДИНГ СЪРВИСИЗ" ООД, ЕИК: *********, на
основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
3000 лв. /три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл. 7Б от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят Началник отдел „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт
Кръчмарова, излага касационни основания за неправилност и необоснованост
на съдебното решение. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на НП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна.
Ответникът по касационната жалба „България вендинг
сървисиз“ ООД, чрез процесуален представител адвокат Н., оспорва жалбата и
излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
съдебно решение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на ПРС е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление № 696483-F689269 от 20.03.2023 г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" – Пловдив, дирекция "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което
на "БЪЛГАРИЯ ВЕНДИНГ СЪРВИСИЗ" ООД, ЕИК: *********, на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение по
чл. 7Б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС.
От фактическа страна е установено, че на 30.11.2022 г.
в 15: 30 часа при извършена проверка на търговски обект - автомат на
самообслужване кафе автомат, находят се в гр. Пловдив, ул. "Санкт
Петербург" № 61-63, /на партера на втори корпус на Технически
университет-София, филиал Пловдив/, стопанисван от "България Вендинг
Сървисиз" ООД, било констатирано, че дружеството, в качеството на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г на МФ, е допуснало нарушение,
като извършва продажба на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване, при прекъсната връзка между автомата на самообслужване и въведеното
в експлоатация фискално устройство вградено в автомат на самообслужване.
На същия обект от органите по приходи са били извършени
проверки на 28.11.2022 г. и на 30.11.2022 г., при които било констатирано, че контролната покупка не е отразена.
Предприети били действия за обезпечаване на
доказателствата за срок от 48 часа, чрез поставянето на 1 бр. СТОП стикер по
образец на НАП на кафе автомата, документирани с Протокол № 0023734/28.11.2022,
обр. Кд75, сер. АА за срок от 48 часа, считано от 17: 30 ч. на 28.11.2022 до
17: 30 ч. на 30.11.2022 г. Проверката е документирана с ПИП №
0121056/28.11.2022, обр. Кд184, cep. АА и Протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства № 0023734/28.11.2022, обр. Кд75, сер. АА от
органи по приходите.
На 30.11.2022 г. били отменени действията за
обезпечаване на доказателства. При отваряне на кафе – автомата се установило,
че е прекъсната връзката между автомата на самообслужване и въведеното в
експлоатация фискално устройство. Сервизният техник не могъл да извърши
разчитане на КЛЕН и отпечатване на отчети от ФУВАС. В протокола за извършена
проверка собственноръчно от техника било вписано, че има прекъсване на
комуникацията между монетника и ФУВАС. Проверката е документирана с ПИП сер. АА
№ 0120719/30.11.22 г. от органи по приходите.
Прието е, че нарушението е извършено на 28.11.2022 г.
и констатирано на 30.11.2022 г. с ПИП сер. АА № 0120719/30.11.2022 г., както и
че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Въз основа на така извършените констатации е съставен
АУАН № F689269/14.12.2022 г. срещу "БЪЛГАРИЯ ВЕНДИНГ СЪРВИСИЗ" ООД за
нарушение на чл. 7Б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС, който бил подписан без възражения от управителя на
дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП.
За да отмени НП, районният съд е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
санкционираното дружество е административнонаказателно отговорен субект по
отношение на вмененото нарушение, но нарушение не се установява по несъмнен
начин, тъй като не се установява на какво се дължи прекъснатата връзка в
комуникацията между монетника на вендинг машината и ФУВАС - умишлено предприети
действия по опорочаване отчитането на паричния поток и от кого, внезапен
непредвидим и недължим технически проблем. Посочва се, че начинът на самото
прекъсване е съставомерен елемент от нарушението по чл. 7б, ал. 1 от Наредбата,
а простото констатиране на този факт в присъствието на техник и обективирането
му в Протокол за проверка, не е достатъчно, за да ангажира отговорността. Изложени са мотиви и за това, че наложеният
най-нисък размер на санкция се явява несъразмерно тежък за извършеното
нарушение, както и за това, че е налице противоречие в АУАН относно датата на
констатиране на нарушението.
Решението е неправилно.
Причините за прекъсване на връзката между автомата на
самообслужване и ФУВАС и начинът на прекъсване на тази връзка не са елемент от
фактическия състав на вмененото нарушение. Според правилото за поведение,
разписано в чл. 7б, ал. 1 от Наредба
Н/18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ не се допуска лице по чл. 3 да извършва продажби
на стоки/услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване при
прекъсната връзка между автомата на самообслужване и ФУВАС/фискален принтер. В
т. 4 от разд. VІа "Специфични функционални изисквания към ФУВАС" от
същото Приложение № 1 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. се казва, че при
блокиране или повреда на ФУВАС или прекъсване на връзката му с автомата на
самообслужване работата на последния да се блокира. В т. 4 от разд. VIІа
"Специфични изисквания към ФУВАС" на Приложение № 2 към Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. пък е предвидено, че не се допуска работа на автомат на
самообслужване с електрическо захранване, при прекъсната връзка между
ФУВАС/фискален принтер и разплащателния и управляващия блок на автомата.
Следователно, при блокиране или повреда на ФУВАС и прекъсване на връзката му с
разплащателния и управляващия блок на автомата, работата на последния следва да
се блокира и е недопустимо той да продължи да работи.
Тоест, за извършване на нарушението е от значение
факта на прекъсната връзка, който в случая несъмнено е бил установен, и факта
на извършване на продажби на стоки/услуги, който факт също несъмнено е
установен при извършването на контролните покупки. Дължимото поведение от търговеца
е при наличие на прекъсната връзка да преустанови продажбите без значение на
причините, които са довели до това прекъсване. След като машината е
функционирала и чрез нея са се извършвали продажби и не е била налице
изискуемата връзка, то и нарушение е налице.
Погрешно, въззивният съд изследвал причините за това
прекъсване и е направил изводи за неустановеност на същите.
Нещо повече. Видно от административната преписка е, че
в протокола от извършената на 30.11.2022г. проверка, когато е установено
нарушението, е отразено, че е налице
прекъсната комуникация между монетника и ФУВАС, като за да не се блокира
ФУВАС, входно изходните кабели от монетника са съединени накъсо към ФУВАС с цел
да се имитира комуникация с монетника. Тази особеност на накъсо съединени
кабели не е оспорена от санкционираното лице, нито е намерила някакво обяснение
във възраженията му. Остава предположението, че отнапред автоматът на
самообслужване е бил настроен да извършва продажби без да е налице връзка с
монтираното ФУВАС, което не е част от фактическия състав на нарушението, но е
допълнително утежняващо обстоятелство.
По отношение на съразмерността на наложената санкция следва
да се отбележи, че тук тази съразмерност не се измерва със стойността на
направените покупки, а се преценява с оглед на защитимия обществен интерес и преследваната
от закона цел. При липсата на отчети от ФУВАС и разчитане на КЛЕН, с колко е
ощетен фиска може само да се гадае. Предвиденият минимум на санкцията тук е
завишен поради особеността на засегнатите важни обществени отношения, свързани
с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Засягането на правната
сфера на оспорващия с така предвидената имуществена санкция е съразмерно спрямо
преследваната легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на
неправомерно спрямо разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване
на вредните последици от такова поведение в защита на обществения интерес, по
аргумент от чл. 22 от ЗАНН. Размерът на санкцията нито застрашава
съществуването на търговеца като субект, нито води до съществено ограничаване
на възможностите му да е участник в търговския оборот.
Относно наличието на противоречия в АУАН относно
датата на констатиране на нарушението, при липсата на съмнения относно
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тази дата е без никакво значение.
Отделно от това, не е налице така твърдяното противоречие в обстоятелствената
част на АУАН, доколкото дата 28.11.2022 г. е част от описанието на
обстоятелствата по извършване на проверки и изрично е посочена като дата на извършване
на нарушението, а дата 30.11.2022 г., изрично се посочва като дата на
констатиране на нарушението. Прочее, няма пречка при издаване на НП да се
изправят пропуски, допуснати при съставянето на АУАН. Горното впрочем, изобщо
не е несъответствие със закона такова, че да представлява основание за
съществена незаконосъобразност, водеща до отмяна на контролираното НП.
При извършената проверка за спазване на процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП съдът не констатира допуснати нарушения. АУАН
и НП са законосъобразни, издадени при наличие на всички необходими реквизити и
съдържащи такова описание на нарушението, което дава възможност на адресата им
да реализира правото си на защита в пълен обем.
С оглед на изложеното и доколкото не се констатират
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не може да се приеме, че
извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид, касационния съд намира, че
неправилно е било отменено обжалваното пред него наказателно постановление.
Поради това решението следва да се отмени и вместо това да се постанови
потвърждаване на НП.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на касатора следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в настоящото касационното производство, както и във въззивното производство, в чиито рамки
процесуалният представител на администрацията е направил своевременно искане за
присъждане на разноски. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът
определя, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, на 150 лева, или общо 300 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т. е. в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице
съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 5555/15.09.2023 г., постановено по
АНД № 3675/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI н.с. и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 696483-F689269
от 20.03.2023 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив,
дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на
НАП, с което на "БЪЛГАРИЯ ВЕНДИНГ
СЪРВИСИЗ" ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за
данък върху добавената стойност е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за
извършено административно нарушение по чл. 7Б от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ /Наредбата/, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА"БЪЛГАРИЯ ВЕНДИНГ СЪРВИСИЗ" ООД, ЕИК:
********* да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 300/триста/
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: