Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
първи октомври
година 2019
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Алина Т.като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4709
описа за 2016 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.III от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал.1, изр. второ ЗЗД .
По
изложените в исковата молба и молба – становище от 31.10.2017 г.,
ищцовото СД „М.С.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощниците адв. Н.С. и адв.Й., са предявили срещу ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на
Област София и срещу Държавата представлявана от Министерство на регионалното
развитие и благоустройство, при условията на субективно съединяване иск с пр. основание чл.189, ал.1, изр. второ ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, предл. III ЗЗД, за връщане на продажната цена по
развален договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.08.2004г., сключен
по реда чл.44 от ЗДС, в общ размер на 50 205.55 лв., ведно със законна лихва,
считано от предявяване на иска -15.04.2016г. до изплащането.
С молба – становище вх.№144978 от 31.10.2017
г., осъдителния иск е предявен срещу Държавата представлявана от Министерство
на финансите.
Претендира присъждане на сторените в
производството по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на
25.08.2004г. след проведена тръжна процедура с Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен по реда на чл.44 от Закона за държавната собственост,
Областният управител на област София продал на ищцовото СД „М.С.“ недвижим имот – частна държавна собственост по
АДС № 02291/17.08.2000г., представляващ: КЛУБ със застроена площ от 44.78
кв.м., разполагащ със собствен санитарен възел, заедно с 0.296% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, разположен на
първи етаж от жилищен блок № **, вх.В, ж.к. “******”, Столична община, район “******”,
град София.
Твърди
се, че общата парична сума заплатена от купувача на продавача за придобиването
на недвижим имот, подробно описан в процесния договор и платена по сметка на
Областна администрация на Област София, е в размер на 50 205.55 лева. Твърди,
че след покупката на имота, ищецът започнал да упражнява правата си като
собственик, като ползвал обекта по предназначението му, като магазин.
Излагат
се доводи, че през 2005г. от страна на Етажните собственици на сградата на бл.25 в ж.к. “******”, в
който се намира процесния недвижим имот, бил заведен иск с правно основание
чл.108 от ЗС, като етажните собственици претендирали, че са единствените
собственици на имота. Ищецът твърди, че с влязло в сила решение от 15.04.2011г.
постановено по гр.д. №12133/2009г. по описа на СГС, ВО, IV състав бил уважен предявения
ревандикационният иск. Етажните собственици предприели действия по
принудителното им изваждане, като на 06.07.2011г. с протокол за въвод по изп.
дело № 20118450400174 на ЧСИ П.М.с рег. № 845 били въведени във владение, а
ищеца отстранен от имота.
Сочи
се още, че при реализираното по отношение на СД “Медичи-Т.и сие” съдебно
отстраняване от имота - предмет на договора от 25.08.2004 г. и с влизане в сила
на решението по чл. 108 ЗС, договорът за покупко-продажба на процесния имот се
счита за развален по право. Поради това
ищецът поддържа, че с обратна сила е отпаднало и основанието за заплащане на
продажната цена.
Съобразно изложеното моли исковата
претенция да бъде уважена.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Държавата,
представлявана от Министерство на финансите в депозирания писмен отговор поддържа
недопустимост на исковата претенция. Поддържа, че Министерство на финансите не
са страна по процесния договор, нито са се обогатили неоснователно за сметка на
ищеца. Оспорва иска по основание. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност на предявения иск.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил отговор и от Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, като представител на държавата, в който осъдителния иск е
оспорен по основание. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
С влязло в сила определение № 17669/
17.08.2018г. на основание чл. 299, ал. 1
от ГПК, производството по настоящото гр.д.
№ 4709 /2016 г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, е прекратено в частта по
предявения от СД „М.С.” против ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област София,
иск с правно основание чл.189, ал.1,изречение второ във вр. с
чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД, за връщане
на продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот в общ размер
на 50 205.55 лв., поради формираната между същите страни СПН по спорния
предмет.
Осъдителния иск насочен срещу Държавата
представлявана от Министерство на регионалното развитие и благоустройство и
Министерство на финансите, съдът намира за допустим.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От неоспорения Договор за покупко-продажба на
недвижим имот - частна държавна собственост от 25.08.2004г., сключен по реда на
чл.44 от ЗДС, е видно, че областният управител на Област София е продал на СД „М.С.“
следния недвижим имот -частна държавна собственост по акт за държавна
собственост по АДС №02291/17.08.2000г.: КЛУБ със застроена площ от 44.78 кв.м.,
разполагащ със собствен санитарен възел, заедно с 0.296% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, разположен на
първи етаж от жилищен блок №**, вх.В, ж.к.“******“, Столична община, район „******",
гр.София, при съседи, подробно описани в цитирания договор за сумата в размер
на 40 000 лева./л.15-л.17
от делото/ Договор за
покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост е вписан в
Служба по вписванията при СРС с вх.рег.№35892, том ХIV,
№56 от 28.08.2004г.
В
клаузата на чл.2 от Договор за покупко-продажба на недвижим имот
- частна държавна собственост от 24.08.2004г., е отразено, че купувачът е заплатил цената от 40 000лв.,
както следва: 30 000 лева, представляващи 75% от цената на имота - с
компенсаторни инструменти в полза на областна администрация -Област София,
сумата 6 228 лева - представляваща 25% от цената на имота - с платежно
нареждане за плащане към бюджета по сметка на областна администрация, сумата 3
772 лева - внесен депозит за търг с вносна бележка от 21.05.2004г., сумата от
960 лева - представляваща режийни разноски /2%/ и начислени 20% ДДС върху тях;
сумата от 8 321 лева -представляваща Данък добавена стойност/ДДС/, определен по
реда на чл.56, ал. 1 от ДДС и сумата от 924, 55 лева - представляваща местен
данък /2%/, съгласно Приложение №2 към ЗМДТ. /л.16 от делото/
По
делото не е спорно, че сумата от 50 205.55лв. е платена от СД „М.С.“, като
купувач на държавния имот по описания в чл.2 от договора за продажба начин.
Не
е спорно, че през 2005г. от страна на Етажните собственици на сградата на
бл.25, в който се намира процесния недвижим имот, бил заведен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, като етажните собственици претендирали, че са
единствените собственици на имота.
Представено е решение от 15.04.2011г. постановено
по възз.гр.д. № 12133/2009г. по описа на СГС, ВО, IV състав, с
което е оставено в сила решение по
гр.д.№8028/2005г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 31 състав, с което е уважен ревандикационния иск на Етажните
собственици на бл.** в ж.к.“*****“,
срещу СД „М.-Т.СИЕ“ , по отношение на
процесния недвижим имот. /препис на л.10-л.13 от настоящото дело/ За да потвърди решението на
първоинстанционния съд, с което е уважен иска по чл.108 от ЗС, въззивния съд е
приел, че ищците Етажните собственици на бл.25 в ж.к.“******“ се легитимират,
като собственици на спорния недвижим имот, както и че са доказани всички
предпоставки за основателността на иска по чл.108 от ЗС.
Не
е спорно, че решение от 15.04.2011г. постановено по възз.гр.д. № 12133/2009г.
по описа на СГС, ВО, IV състав е влязло
в сила, като в настоящия исков процес не
са ангажирани доказателства за конкретната дата.
На
10.05.2011г. по възз.гр.д. № 12133 /2009г. по описа на СГС, ВО, IV състав е издаден изпълнителен лист в полза
на Етажните собственици на бл.25 в ж.к.“******“, срещу СД „М.-Т.СИЕ“, с който длъжника е осъден да предаде
владението върху имота, което се установява от приетия протокол за въвод от
06.07.2011г.
От
приетия неоспорен Потокол за въвод във владение от 06.07.2011г. по
изп.д.№20118450400174/ 2011г. на ЧСИ П.М.рег.№845 от КЧСИ, се установява, че
въз основа на изпълнителен лист издаден на 10.05.2011г.
по възз.гр.д. № 12133/2009г. по описа на СГС, ВО, IV състав, срещу СД „М.-Т.СИЕ“, на 06.07.2011г. Етажните собственици на бл.25
в ж.к.“******“ са въведени във владение на помещение с площ от 44.78 кв.м.,
разполагащ със собствен санитарен възел,
ноходящи се на първи етаж от жилищен блок №25, вх.В, ж.к.“******“, Столична
община, район „******", гр.София, като евикцията /съдебно отстраняване
от имота/ е осъществена./л.14
от делото/
С
решение № 3178/08.05.2015г., постановено по гр.д.№ 379/ 2014 год., по описа на
СГС, І ГО, 13-ти с-в, е отвърлен предявения от СД „М.С.”, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Е.Д.Т.и М.М.Т.чрез адв.Н.С. - САК и адв.Й.Й.
- САК, съдебен адрес *** А, Търговски дом, кантора №148 против ОБЛАСТЕН
УПРАВИТЕЛ на Област София, ЕИК: *******, с адрес: град София 1000, район
Триадица, ул.”******, иск с пр. основание чл.189,ал.1,изречение второ във вр. с
чл.55, ал.1,предл. трето ЗЗД, за заплащане на сумата от 50 205.55 лв.
представляваща продажна цена дадена по разваления по право Договор за
покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, сключен по
реда на чл.44 от Закона за държавната собственост на 25 08. 2004 г. като
неоснователен. Решение № 3178/08.05.2015г. по
влязло в законна сила на 05.04.2017г.
/л.37-45 от делото/
При така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
Относно иска за
връщане на платената цена, с пр.основание чл.55, ал.1, предл.III от ЗЗД, вр. с
чл.189, ал.1, изр. второ ЗЗД
По
допустимостта: Формираната
сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 379/
2014 год., по описа на СГС, І ГО, 13-ти с-в, съставлява отрицателна процесуална
предпоставка за предявяване на нов иск със същия предмет от ищцовото дружество
срещу ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област София. По изложените съображения, както бе
отбелязано по-горе с определение №
17669/ 17.08.2018г. производството по
делото, е частично прекратено, относно предявения от СД „М.С.”
против ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област София с иск правно основание чл.189,
ал.1,изречение второ във вр. с чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД.
По иска
срещу държавата: Тук на първо място, следва да се изтъкне, че
държавата се представлява пред съдилищата по граждански дела от министъра на
финансите /чл. 31, ал. 1/, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти
"държавна собственост" - от министъра на регионалното развитие и
благоустройството /чл. 31, ал. 2 ГПК/. Представителната власт на последния
обхваща исковете за собственост или други вещни права, за граници, както и
искове за защита на владение. Надлежен ответник по иска е самата държава, а
определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в
съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на
процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в
закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен
орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата
се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими
имоти-държавна собственост представителството се осъществява от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Областният управител може да
представлява държавата, само ако е упълномощен от тях /чл. 32, т. 4 ГПК/, но в
никакъв случай не разполага със собствена процесуална легитимация в спор, по
който страна е самата държава. Обстоятелството,
че в исковата молба е посочен ненадлежен представител на държавата, не прави
процеса недопустим, нито исковата молба - нередовна, защото съдът е длъжен
служебно да приложи императивните законови правила относно представителството
на държавата, като конституира надлежния й представител./ В този см. Решение № 181 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 96/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов/ В процеса за
връщане на платената цена при евикция Държавата се представлява от Министъра
на финансите, която пасивна легитимация в настоящото исковото производство е
надлежно обоснована и установена.
В
случая спорни са облигационни вземания по чл. 189 вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с източник развален договор за продажба на недвижими
имоти поради осъществена евикция и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което държавата
следва да се приеме за надлежно представлявана от министъра на финансите в
процеса.
По същество:
Правото
по цитираните норми за връщане на даденото на отпаднало основание се поражда от
фактически състав на неоснователно обогатяване, включващ престирането на
претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на
престацията и последващо отпадане на основанието.
За
да квалифицира претенциите и разреши спора по същество, решаващият състав
изхожда от разбирането, че с осъществяването на евикцията спрямо последния
купувач на процесния недвижим имот - СД „М.-Т.СИЕ“ е развален договорът за
продажба, по който са страна. В този смисъл Решение № 317/28.06.2004 г. по
гр.д. № 1014/03 г., ІІ т.о., в което при обуславяне на недопустимост на иск по
чл. 87, ал.3 от ЗЗД, е прието, че с влизане в сила на решението за съдебно
отстраняване договорът за продажба се счита за развален.
По
въпроса дали с влизане в сила на решението
за съдебно отстранение на преобретателят по договора за прехвърляне на недвижим
имот, договора се разваля по право, е
образувано тълк.дело № 1/2019 на ОСГТК на ВКС, по което към постановяване на
настоящто решение все още не е постановен тълкувателен акт.
Предвид установените факти, че страните са
сключили валиден договор за продажба на недвижими имоти от 25.08.2004г.,
ответникът - държавата е получил по договора процесните суми: 30 000 лева,
представляващи 75% от цената на имота - с компенсаторни инструменти в полза на
областна администрация -Област София, сумата 6 228 лева - представляваща 25% от
цената на имота - с платежно нареждане за плащане към бюджета по сметка на
областна администрация, сумата 3 772 лева - внесен депозит за търг с вносна
бележка от 21.05.2004г., сумата от 960 лева - представляваща режийни разноски
/2%/ и начислени 20% ДДС върху тях; сумата от 8 321 лева -представляваща Данък
добавена стойност/ДДС/, определен по реда на чл.56, ал. 1 от ДДС и сумата от
924, 55 лева - представляваща местен данък /2%/, съгласно Приложение №2 към
ЗМДТ, и предвид развалянето на договора
за прозажба поради осъществена евикция на ищеца с влязло в сила съдебно решение следва да се приеме, че е
отпаднало основанието за държавата да задържи горните суми и за нея се поражда
задължението да ги върне.
Следва да се отбележи за пълнота на
изложението, че според правната доктрина, с влизане в сила на съдебното
решение, с което купувачът е осъден да предаде имота, т.е, с което е съдебно
отстранен, договорът за продажба се счита развален по право. Аргумент за това
становище се извлича от нормата на чл. 188, във вр. с чл. 192 ЗЗД, която
допуска купувачът, който е знаел за правата на трети лица, при съдебно
отстранение да реализира правата си, като иска директно връщане на цената. Този
извод се налага и от правилото на чл. 89 ЗЗД, според което при двустранните
договори ако се погаси задължението на едната страна поради невъзможност да
бъде изпълнено, договорът се счита развален по право. Преобладаващата практика на
ВКС също застава на становището, че, при съдебно отстранение
на купувача, договорът следва да се счита за развален по право, с влизане в
сила на решението за отстраняването. /„Когато купувачът е съдебно
отстранен, договорът се счита развален по право с влизане в сила на решението
за съдебното отстраняване“ – в този см. Решение на №922/10, 12. 2008 г. по гр.д.№ 6342/2007 г.
на ВКС, трето г.о., Решение № 296 от 05.11.2013г. по гр.д., №48/2013г./
Правоотношенията между страните по настоящото
дело, които са купувач /дружеството ищец/ и продавач /ответника в лицето на
държавата/ по договора за продажба от 22.08.2004 г. следва да се разглеждат на
плоскостта на заличаването на облигационната им връзка.
Установената осъществена евикция и
настъпилото по право разваляне на сключения между страните по делото договор за
продажба на недвижимите имоти обуславя основателност на претенцията за връщане
на даденото, тъй като се държи на отпаднало основание по смисъла на чл. 55,
ал.1, т.3 от ЗЗД. По делото не се спори, че в изпълнение на договора ищецът е
заплатил на ответницата посочената в договора за сума от 50 205.55лв.,
представляваща договорената продажна цена, която подлежи на връщане на
посоченото основание. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 15.04.2016 г. до окончателното й изплащане, в
съответствие с направеното искане в исковата молба.
По
възражението за погасителна давност:
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и оплакването на ответниците за
погасяване по давност претенциите на ищците, свързани със заплащане на
платената от последните продажна цена от 50 205.55 лева и на претендираното от
ищците обезщетение за причинената им имуществена вреда. Няма спор в съдебната
практика, че правото на купувача да претендира предвидените в закона последици
от евикцията се погасява с изтичането на 5-годишна давност по арг. от чл. 110 ЗЗД, която започва от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато се
претендират последиците от осъществена евикция началото на давностния срок тече
от момента на влизане в сила на решението, с което е признато правото на
собственост на третите лица по отношение на процесния имот. В случая,
решението, с което за признати тези права на третите лица е постановено на 15.04.2011г. и влязло в сила
на поне месец по –късно /като
същото не е обжалвано, видно от данните в ел.система „Съдебно деловодство“ на СГС/, а исковата молба на ищеца СД „М.С.”
е входирана в СГС с вх.№ 52000 на
15.04.2016 г., т. е. в рамките на петгодишния срок, поради което съдът приема,
че предявените от ищцовото дружество претенции не са погасени по давност.
По изложените съображения, съдът приема, че
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК държавата, представлявана от
министъра на финансите, трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4008.22
лева за съдебни разноски пред първа инстанция, включително държавна такса 2008.22
лв., разноски за процесуално представителство 2000лв., по договор за правна помощ от 12.03.2016г.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, I – 7
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВАТА представлявана от
министъра на финансите В.Г., да заплати на СД „М.С.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***. представлявано
от Е.Д.Т.и М.М.Т., на основание чл.55,
ал.1, предл. III от ЗЗД, вр. с чл.189, ал.1, изр. второ ЗЗД – сумата 50 205.55 лева, представляваща заплатена продажна цена по развален по право договор
за покупко- продажба от 25.08.2004г.
сключен по реда на чл.44 от ЗДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от деня на предявяването на иска на 15.04.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА представлявана от
министъра на финансите В.Г., да заплати
на СД „М.С.“ с ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГП1К сумата от 4008.22 лева за съдебни разноски пред
СГС.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: