Р Е Ш Е Н И Е
номер 19.04.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 17 февруари 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 588 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД твърди в исковата си молба, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11145744 К.Ю.М. дала съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 30.05.2018 г. К.Ю.М. активирала,
предоставената й от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България
кредитната карта № CARD-12779009, с максимален кредитен лимит в размер 1500.00
лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
К.Ю.М. преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2018
г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в
размер на минус 1334.70 лева. Това принуждавало кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал да не
изпълнява, което пораждало интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника
по кредитната карта било в размерна 1334.70 лв., представляващо използваната
главница в размер на 1190.75 лева, както и договорна лихва от 01.12.2018 г. (първа
пропусната вноска) до 09.05.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използванта сума в размер на 143.95 лв.
При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят съда да приеме, че при
условие на евентуалност, предявяват осъдителен иск. Считат, че същият
осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
К.Ю.М. дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 61.77 лв. за периода от 09.05.2019 г. (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) до 11.11.2019 г. (дата на завеждане на дело).
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
Главница - 1190.75 лева; Възнаградителна лихва - 143.95 лева; Законна лихва за забава - 61.77 лева или
ОБЩО: 1396.47 лева.
За събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България предприела действия по съдебното събиране на вземането си, като подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен
съд - гр. Стара Загора. По частно гражданско дело № 6186/2019 г., 1 с-в била
издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България предявявал настоящия иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
Въз основа на чл. 238 от ГПК, молят съда за разглеждане на делото и
постановяване на решение в тяхно отсъствие.
Молят съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А “, клон България от К.Ю.М. в
размер на: 1190.75 лева /хиляда сто и деветдесет лева и 75 стотинки/,
представляваща главница по револвиращ кредит; 143.95 лв. /сто четиридесети три
лева и 95 стотинки/, представляваща договорна лихва по кредита за периода от
01.12.2018 г. до 09.05.2019 г.; 61.77 лева /шестдесет и един лева и 77
стотинки/, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за
периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима сума 1396.47 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, молят съда да
осъдите ответника да заплати на дружеството горепосочените суми, ведно с
направените разноски.
Молят съда да осъди К.Ю.М. да им заплати и съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 27.93 лева, представляващи заплатената държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева /петдесет лева / и
съдебните разноски по настоящото производство в размер на 27.93 лева - държавна
такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева /сто лева/.
Представят банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC/***: BNPABGSX, БНП Париба С.А. - клон София.
Молят съда да има предвид, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., peг. №
********* - Търговски и фирмен регистър на Париж, дружество съществуващо по
законите на Френската република, със седалище и адрес на управление: бул. Осман
№ 1, 75009 Париж, Франция (универсален правоприемник на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК: *********), упражняващо дейност в Република България, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К.Ю.М.,
чрез назначения и особен представител адв. З.Й., в която заявява, че поради
качеството й на особен представител и невъзможността й да осъществи контакт с
ответника по делото, в законово установения едномесечен срок подава настоящия
отговор позовавайки се на представените от ищеца документи, материалноправни и
процесуалноправни норми, с който прави следните изявления и възражения:
Относно допустимостта на иска - Предявени при условията на евентуалност
били иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати посочени в исковата молба суми, произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-11145744 от 01.02.2015г.
Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като видно от представените по
делото доказателства Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-11145744 от 01.02.2015 г. бил сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД с ЕИК: *********, а исковата претенция била предявена от „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А. ”, Париж, чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А. ” клон
България с ЕИК:*********, като нито от исковата молба, нито от доказателствата
към нея ставало ясно на какво основание ищецът се легитимирал като такъв по
делото. Налице били само твърдения за правоприемство, без приложени
доказателства за това. В Търговски регистър към Агенция по вписванията нямало
информация за такова правоприемство.
Относно основателността на исковите претенции с правно основание чл.422 ГПК
- счита, че предявения иск с правно основание чл.422 ГПК е неоснователен. По
делото нямало доказателства, че кредитополучателят (ответник по делото) е
запознат с условията на усвояване и погасяване на револвиращ кредит с издаване
и ползване на кредитна карта, както и че получил самата кредитна карта. Нямало
доказателства същия да е ползвал кредитната карта, респективно суми по
револвиращия кредит, нито доказателства за правени от него транзакции и погашения
по същия.
Видно от представените с исковата молба доказателства, на 01.02.2015г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - като кредитор и ответника
по делото - като кредитополучател - бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11145744 от 01.02.2015г. Съгласно чл.12 и сл.
от Договора кредиторът можел да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит 10 000 лв. и били уточнени условията
за ползване на същия, като кредитора се задължавал да предостави на
кредитополучателя кредитната карта не по-късно от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита.
Към исковата молба не били представени доказателства ответникът да е
получил кредитната карта. Представената Товарителница доказвала единствено, че
на дата 21.03.2016г. на ответника били изпратени документи, като видно от
подписа срещу получател, той ги получил на дата: ”не се чете”. По делото нямало
представен нито приемо-предавателен протокол, нито какъвто и да е друг
документ, удостоверяващ, че ответникът получил кредитна карта, която да е
индивидуализирана с номер и вид. Представеното като доказателство Приложение
към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11145744 не
било подписано от ответника по делото.
На следващо място по делото не били представени доказателства, че
кредитната карта, която се твърди, че била предоставена за ползване на
ответника била активирана (направено било само твърдение в исковата молба за
датата на активиране - 30.05.2018г. - две години след твърдяната дата, че й е
изпратена). Не било приложено и доказателство за номера и вида на кредитната
карта, която се твърди, че е предоставена на ответника.
По делото нямало представени доказателства, че кредитната карта, която се
твърди, че е предоставена на ответника била ползвана. Нямало извлечение на
извършваните транзакции чрез нея.
Нямало представени доказателства, че ответникът правил погашения по
револвиращия кредитен лимит по кредитната карта.
Предвид посоченото, счита че Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-11145744 в частта за предоставяне за ползване на кредитна карта на
кредитополучателя въобще не произвел своето действие, т.е. кредиторът не
изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредитна карта,
което водило до недължимост на търсените суми.
В случай, че ищцовото дружество докажело горните обстоятелства, прави
следните възражения:
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, било нужно длъжникът да
бъде уведомен.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, което важало и за небанкови финансови институции, които предоставяли по
занятие кредити, предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпвала с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент били настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
От доказателствата по делото не можело да се заключи, че изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението, на която предсрочна изискуемост била поискана и цялата
дължима сума - главница, договорена лихва от датата на твърдяната първа
пропусната вноска 01.12.2018г. до датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение - 13.05.2019г. и законна лихва за забава. Не били представени
доказателства, че приложената „Последна покана” била връчена по какъвто и да е
начин на ответника.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлявало
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчвало на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство
било едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника
също нямало характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхождала от
кредитора и в нея не се съдържало волеизявление в посочения смисъл.
Едва Исковата молба можела да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявявала на длъжника. Тук обаче
също важали правилата, че книжата по делото били връчени на особен
представител, който бил само процесуален представител на ответника по делото и
чрез него не можели да се връчват материалноправни изявления. Връчването на
уведомлението на особения представител на ответника нямало за последица
уведомяване на длъжника, тъй като особените представители нямали представителна
власт да получават материалноправни изявления, адресирани до ответника, каквото
било изявлението на кредитора, че вземането било прехвърлено, а единствено да
осъществяват процесуално представителство по дела, образувани против длъжника.
Прави възражение за нищожност на клаузите по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11145744 относно годишен процент на разходите -
44,90% и лихвен процент - 35% - досежно отпуснатия револвиращ потребителски
кредит в размер на 1500 лв. Същите били неравноправни клаузи по смисъла на
чл.146, ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО, както и противоречащи на добрите
нрави.
Относно основателността на исковите претенции направени с осъдителния иск
при условията на евентуалност — Същите се явявали неоснователни за посочените в
исковата молба суми на основание направените възражения относно установителния
иск от настоящия отговор.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
изцяло като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 6186/2019 г. по описа на РС - Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 3180 от 27.11.2019 г. по чл.
410 от ГПК, с която К.Ю.М. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 1190,75 лева за задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-11145744 въз основа на който е отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта
MasterCard, активирана на 30.05.2018г., сумата от 143,95 лева
възнаградителна лихва от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., сумата от 61,77 лева
мораторна лихва от 09.05.2019г. до 11.11.2019г. и законна лихва от 26.11.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата 77,93 лева разноски по делото.
От представения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-11145744
на 01.02.2015 г. се установява, че ответникът К.Ю.М. дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard.
По делото е представена покана от ищеца до К.М. от 13.05.2019 г., че е преустановила
плащането на вноски по договора на 1.12.2018 г. По делото не са представени
доказателства, че горепосочената покана е изпратена и получена от ответницата
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, не
изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно
указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Липсва основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира, че разрешението, дадено в т. 18
на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищецът.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че на длъжника не е обявена надлежно
предсрочната изискуемост на кредита.
Безспорно е установено, че е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е сключен за срок 12
месеца, като последната вноска е дължима на 05.02.2016 г. Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Договорът за потребителски кредит, обаче, е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Видно от процесния договор за потребителски заем, кредиторът е посочил
единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема и годишният
процент на разходите на заема. Липсва, обаче, ясно разписана методика за
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 33.65 % /.
Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, съдът
намира, че е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които ищецът ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за
кредит, липсва яснота относно посочените обстоятелства.
Посочен е лихвен процент по заема, но не се пояснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота
относно тези съставни елементи, като за потребителя не става ясно какво се
включва в общите му разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното, съдът
счита, че остават неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Видно от съдържанието на договора, в случая
не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
допълнителните разходи, а договорът не съдържа наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно
чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от
които представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит
е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното, кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
като такова не е в състояние да породи съответните правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
В случая съдът намира, че чистата стойност на
кредита е в размер на 585.80 лв., която сума е предоставена от ищеца на
ответника, обстоятелство, което не се оспорва от особения представител на
ответника. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява,
че ответникът е изплатил по договора
суми в общ размер от 480 лв., като тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът намира,
че дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 105.80 лв.,
представляваща неплатена част от главницата. На основание чл. 23 от ЗПК
ответникът не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените
по-горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3180 от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6186/2019 г. по описа на РС - Стара Загора,
следва да бъде уважен частично, а именно за главница
в размер на 105.80 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане,
а в останалата му част до претендираната сума от 1190.75 лв. за главница искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Предявените искове за сумата 143.95 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора и сумата 61.77 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.05.2019 г. до
11.11.2019 г. също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед
изложените мотиви.
По разноските:
Съгласно представеният списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил разноски в общ размер на 977.75
лв. /по заповедното производство и по настоящото такова/. Предвид
обстоятелството, че съдът уважава установителният иск в размер на 105.80 лв.,
като в останалата част до предявения размер 1396.47 лв. е неоснователен, намира
че следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца в общ размер на 15 лв.
по двете производства.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Ю.М., ЕГН **********, с адрес: *** /назначен особен
представител – адв. З.Й. ***/, че същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата в размер на 105.80 лв. /сто и пет лева и осемдесет ст./, представляваща
главница по револвиращ кредит по договор от 1.02.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.11.2019 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 3180 от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6186/2019 г. по описа на РС - Стара Загора,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск в останалата част над 105.80 лв. до размера на претендираната главница от 1190.75 лева; сумата от 143.95 лв., представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г.;сумата от 61.77 лева, представляваща обезщетение
за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г. до
11.11.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Ю.М., ЕГН **********, с адрес: *** /назначен особен представител – адв. З.Й.
***/, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 15 лв., представляваща направените по настоящото и заповедното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: