Решение по дело №10185/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№198

гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети септември  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 185 /2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Образувано е  по касационна жалба на ДИКОМ ЕООД чрез *** В. Д.,***, кантора 3Б против Решение № 13/10.5.2021г. постановено по НАХД 94/20 г. по описа на Районен съд Елена, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2020 -0051982/28.5.2020г. на Директор на РД на КЗП към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което за извършено нарушение на чл114, т.1 от Закона за туризма във вр. с §5, ал.1, т.1 от ПЗР на с.з. и на основание чл. 27, чл.28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН,чл. 232,ал.2 и чл. 206, ал.1 от Закона за туризма на касатора е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

 

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от  НПК. Твърди се , че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по спора, като е приел, че поставените маси и столове са за клиенти- потребители, което не отговаря на истината. Съдът се е позовал на свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля в АУАН, като е игнорирал показанията на св. Чуканова. ЕРС не е обсъдил доказателствата в тяхната пълнота и всяко едно поотделно, в противен случай щеше да установи, че основаният предмет на дейност на търговския обект на касатора е такъв автомобилни аксесоари и др. п., поради което Управителят на дружеството не е предприел действия по §5, ал. 1, т.1 от ПЗР на ЗТ. Счита, че посоченият обект не подлежи на категоризация съгласно чл. 3, ал.2,т.2 от ЗТ доколкото се различават различни видове заведения за хранене и развлечения. Смята , че процесното пред ЕРС НП е имало съществени пороци във формата , доколкото не е описано подробно извършеното нарушение и по- конкретно проверявания обект на касатора. На следващо място, АНО в НП се е позовал на нормите на чл. 27, чл. 28 , чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН, като тези по чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН са взаимно изключващи се, поради което е налице друго съществено нарушение на материалния закон. По тези съображения моли съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с което се отмени НП.

В о.з. се представлява от *** Д. , който поддържа така подадената жалба . Претендира заплащане на направените по делото разноски.

 

Ответникът по касация – РД на КЗП, гр. Русе, редовно призовани не изпращат представител, същите депозират по делото писмено становище за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че съдът е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи от страните, извършил е процесуална проверка на всички материално- правни и административно. Производствени изисквания за законовия статут на НП. .Следователно не са налице твърдените от касатора процесуални нарушения на ЕРС. По приложението на материалния закон, също не са допуснати пропуски, като верен и правилен е извода на съда, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото деяние е доказано, видно от представените доказателства е, че Удостоверение за категоризация № 00032/28.4.2005г. издадено от Кмета на Община Елена е с изтекъл срок на валидност – чл.133, ал.2 от ЗТ- срокът е пет години, а съгласно §5, ал.1 ,т.1 от ПЗР на ЗТ – подновяването на срока на категоризация на туристически обекти през 2004 и 2005г. се извършва през 2014г. Следователно извършеното нарушение се явява доказано, правилно квалифицирано, а наложеното наказание е определено съгласно санкционната норма на чл. 232,ал.2 и чл. 206, ал.1 от Закона за туризма . Претендира заплащането на юрисконсулстско възнаграждение в размер на 120 лева.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага да се потвърди решението.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 13/10.5.2021г. постановено по НАХД 94/20 г. по описа на Районен съд Елена, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2020 -0051982/28.5.2020г. на Директор на РД на КЗП към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което за извършено нарушение на чл114, т.1 от Закона за туризма във вр. с §5, ал.1, т.1 от ПЗР на с.з. и на основание чл. 27, чл.28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН,чл. 232,ал.2 и чл. 206, ал.1 от Закона за туризма на касатора е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

 

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. При извършена проверка  на 27.2.2020г.в заведение за хранене и развлечение към бензиностанция Диком гр. Елена ,ул. „Трети март“ № 22Б от служители на ответника е установено, че търговецът извършва туристическа дейност в обекта, на който е издадено Удостоверение за категоризация № 00032/28.4.2005г. от Кмета на Община Елена – вид. Кафе- аперитив, две звезди, капацитет -20 места, като съгласно §5, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗТ търговецът е следваол да го поднови през 2014г., което не е сторено, поради което не е представен валиден документ за категоризация на търговския обект. На 25.3.2020г. по и- мейл на ответника е изпратено Временно удостоверение за открита процедура по категоризация № 195/10.3.2020г.  В хода на съдебното следствие е приобщен Протокол за извършена проверка № К 2694966/27.2.2020г. съставен от служители на ответника Н. и Д., които са разпитани като свидетели по делото, и които установяват, че в обекта се продават пакетирани хранителни стоки, кафе, безалкохолни напитки, минерална вода, като вътре в обекта е имало четири маси с по четири места за потребители. Свидетел на проверката е К.Ч., работник в обекта, която е била разпитана в о.з.

С писмо изх. № Р-03-340/16.3.2020г. и писмо с изх. № РД-03-341/16.3.2020г. и двете получени на 18.3.2020г. касаторът е поканен да се яви на 26.3.2020г. в КЗП за съставяне на АУАП при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. На тази дата такъв е съставен от св. Н., Главен инспектор, надлежно упълномощен със Заповед № 353ЛС/22.4.2015г. на Председател на КЗП. Въз основа на него е издадено процесното пред ЕРС НП, издадено от надлежно оправомощения Директор на рД на КЗП – Русе, със Заповед № 674/21.8.2019г.. Същото е било оспорено пред ЕРС в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

 

В хода на съдебното следствие ЕРС е разпитал като свидетели – актосъставителя и свидетеля в АУАН , работника св. Чуканова и е приобщил цялата адмниистративно- наказателна преписка.

При така установеното от фактическа страна ЕРС е направил извод за неоснователност на така подадената жалба. Счел е , че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при правилно приложение на процедурата по чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Същият е бил надлежно уведомен да се яви на 26.3.2020г., като обявеното извънредно положение на 20.3.2020г. не се явява уважителна причина или препятствие за неговото присъствие при съставяне на АУАН. ЕРС е приел за неоснователно и възражението , че АУАН му е връчен чрез неупълномощено лице, доколкото нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, допуска в тази хипотеза, той да се изпрати чрез съответната служба, а ако няма такава чрез общинската администрация по местоживеене на нарушителя.  АУАН е изпратен на Община Елена и съответно надлежно връчен на касатора на 14.4.2020г.

По приложението на материалния закон , съдът е намерил за доказано извършването на нарушение по чл.114, ал.1 от ЗТ, доколкото касаторът е извършвал ресторантьорство в туристически обект, за който не е издадено валидно Удостоверение за категоризация.  В този смисъл ЕРС е приел за неоснователен довода, че извършеното нарушение не е правилно описано, както и че не е посочен надлежния търговски обект. Счел е, че съгласно чл. 3, ал.2, т. 2 от ЗТ – заведенията за хранене и развлечеия – самостоятелни и прилежащи към места за настаняване, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе- сладкарници и барове или търговските обекти, в които се предлагат туристически услуги по ресторантьорство  са нормативно определени. Правилно АНО е приел туристическия обект като заведение за хранене и развлечение. Общият извод на съда е, че касаторът е осъществил състава на вмененото му административно – нарушение, като отговорността му е ангажирана правлино съгласно нормата на чл.114, ал.1 от ЗТ. ,ЕРС е извършил проверка за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че не съществуват многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които да намаляват обществената опасност на деянието. Като такова съдът е посочил, че  нарушението е за първи път. ЕРС е изложил мотиви, че наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер съгласно чл. 206, ал.1 от ЗТ в минимален размер, с оглед обстоятелството, че нарушението е за първи път.

Така постановеното от Районен съд – Елена   решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Процесуалните права на жалбоподателя не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота.  Или в обобщение при постановяването на решението РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ЕРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК. Не се споделят възраженията, че от страна на съда са допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на свидетелските показания, доколкото съдът правилно е кредитирал показанията на служителите при ответника, които са непротиворечиви. Показанията на св. Чуканова на длъжност „Барман“ при касатора правилно не се споделени, че се касае само за маси за служебно ползване, доколкото те противоречат на другите доказателства по делото- напр. , че за този обект е имало вече издадено Удостоверение за категоризация,ь че самият касатор след проверката е започнал процедура по категоризация на обекта, както и на показанията на проверяващите  доколкото за почива на служителите не са необходими 4 маси с по четири стола.

 

 

Верни са изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и най- вече досежно описанието на извършеното нарушение- словесно и при посочване на нарушената правна норма на чл.114, ал.1 от ЗТ

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗТ ресторантьорството  е туристическа дейност, а на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 към туристическите обекти се отнасят и заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове; Съобразно  чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо ресторантьорство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Самият касатор не оспорва, че при  извършена проверка на обекта от страна на КЗП е установено, че на посочената дата се е осъществявала туристическа дейност, без да е налице удостоверение за категоризация на туристическия обект. Възражението му е , че АНО не е посочил от така лимитативно определени търговски обекти, какъв е този на касатора, и същото е неоснователно. Видно от съставения АУАН и НП, съдържащото се в тях описание на нарушението, както правилно приема и ЕРС търговския обект е посочен като такъв за хранене и развлечения, с оглед предлаганите стоки. Фактът , че основаният предмет на дейност на дружеството е продажба на автомобилни аксесоари и други,  не изключва задължението на касатора при извършване на допълнителна дейност – в конкретния туристическа услуга във вид на ресторантьорство в търговски обект да спазва изискванията на ЗТ. Следователно съдът правилно е посочил, че са налице всички факти от хипотезата на правната норма, а именно, че към момента на проверката: 1. в обекта е извършвана туристическа дейност; 2.срокът на валидност на издаденото  удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект е изтекъл, и 3. дружеството, собственик на питейното заведение не е притежавало удостоверение за категория на процесния обект – заведение за хранене и развлечения. Решение № 1956 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2014 г., Решение № 9844 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9601/2016 г Или настоящата инстанция споделя извода на ЕРС, че посоченото нарушение е осъществено от обективна и субективна страна, че правилно е посочена нарушената материално- правна норма, както и санкционната такава, като наложеното наказание отговаря на целите по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН и същото е определено по вид и размер , предвиден в правната норма. ЕРС е извършил вярна преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН, към която настоящата инстанция препраща. Правилно и законосъобразно съдът е намерил, че фактът, че нарушението е извършено за първи път означава, че наказанието следва да се определи в минимален размер, както е сторил и самият АНО.

Съдът не възприема възражението на касатора, че след като АНО е посочил чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН е налице противоречие, което  води до незаконосъобразност на НП. Именно посочването на чл. 28 от ЗАНН в НП означава, че органът е извършил задължителната за него преценка за маловажност на деянието, и след като е приел, че такава не е налице  е издал НП и е определил съответната санкция.

 

Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

                 При този изход на спора и съобразно с чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 левa. В конкретния случай представителството е осъществено в рамките на изготвяне на писмена защита без явяване на процесуален представител в открито съдебно заседание.  Съгласно трайната съдебна практика напр. Решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г., IV г. о., ГК Определение № 110 от 5.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2018 г., Определение № 162 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2011 г., Определение № 99 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2018 г., II  и други. Законът не изисква процесуалното представителство да е осъществено чрез явяване в открито съдебно заседание, а това може да стане с представяне на писмено становище, какъвто е процесния случай.

По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба, поради което такива не се следват, въпреки изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/10.5.2021г. постановено по НАХД 94/20 г. по описа на Районен съд Елена, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 2020 -0051982/28.5.2020г. на Директор на РД на КЗП към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което за извършено нарушение на чл114, т.1 от Закона за туризма във вр. с §5, ал.1, т.1 от ПЗР на с.з. и на основание чл. 27, чл.28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН,чл. 232,ал.2 и чл. 206, ал.1 от Закона за туризма на ДИКОМ ЕООД чрез *** В. Д.,***, кантора 3Б  е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

 

   ОСЪЖДА  ДИКОМ гр. Елена, ул.“Здравец“ №8 да заплати на РД на КЗП гр. Русе разноски в производството в размер на 80- осемдесет- лева.

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.    

 

 

                                    2..