РЕШЕНИЕ
Номер 260020 19.01
Година 2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
Съд, Търговско отделение, 18 състав
На единадесети януари 2022 Година
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от Съдията т. дело номер 934 по описа за 2019
година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.79,
ал.1, чл.86 от ЗЗД и чл.94 от Закона за енергетиката.
Предявени са искове от „ХЕЛИНЕОС“
ЕООД, ЕИК: *********, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, по които се моли да се заплати на ищеца сума от 34 686,34 лв., представляваща
дължима цена на продадена, но неплатена електрическа енергия по Договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 361/27.03.2012
г. за периода от 01.11.2016 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
плащане на задължението, както и да заплати сумата от 6 160,12 лв., представляваща общия размер на дължимата
мораторна лихва върху забавеното плащане на главниците. Последните
представляват разликата между реално платените суми и дължимата преференциална
цена върху цялото количество произведена електрическа енергия по Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №
361/27.03.2012 г., съгласно уточняваща молба с вх. № 9438/20.03.2020 г.
Ищецът твърди, че в качеството си
на производител на електрическа енергия е сключил с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници №
361/27.03.2012 г., като в чл.5, ал.1 от договора е уговорено, че произведената
активна енергия от възоновяеми източници се изкупува от купувача по
определената от КЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно вида на енергийния обект, който се определя от продавача, чрез
подаване на купувача на Декларация по образец – Приложение 2.
Основанието, на което се
претендира главницата, е обстоятелството, че е налице разлика между реално
платената от ответника сума за продажба на електрическа енергия и дължимата
преференциална цена за цялото количество електрическа енергия и тази разлика се
претендира в настоящия процес.
Ответникът изцяло оспорва
исковете по подробни съображения, изложени в отговорите на исковите молби.
Третото лице-помагач „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД също оспорва исковете по подробни съображения в
писмения отговор от 27.01.2020 г.
От своя страна, ответникът по
делото е привлякъл трето лице-помагач в лицето на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД и е предявил обратен иск против този субект на правото, в който
се моли, ако бъде уважен главният иск на „ХЕЛИНЕОС“ ЕООД да бъде осъдена
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД да заплати на ответника посочените в
обратния иск суми, а именно:
-
5 434,96 лв. –
представляваща разликата между стойността на количеството електрическа енергия,
произведена от ФЕЦ „Хелинеос“ за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г.,
изчислена по приложимата по отношение на обекта преференциална цена и
стойността на същото количество електрическа енергия, изчислена цена за
излишък, която сума (стойността на количеството електрическа енергия, изчислена
по цена за излишък) реално е платена от НЕК на основание чл. 94 ЗЕ;
-
1 592,87 лв. – неустойка в размер на законната лихва върху
сумата по т. 1 за периода от 28.01.2017 г. (деня на изпадане в забава, съгласно
фактура № **********/31.12.2016 г.) до 18.12.2019 г. (датата на подаване на
исковата молба);
-
5 344,85 лв. –
представляваща разликата между стойността на количеството електрическа енергия,
произведена от ФЕЦ „Хелинеос" за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016
г., изчислена по приложимата по отношение на обекта преференциална цена и
стойността на същото количество електрическа енергия, изчислена цена за
излишък, която сума (стойността на количеството електрическа енергия, изчислена
по цена за излишък) реално е платена от НЕК на основание чл. 94 ЗЕ;
-
1 517,46 лв. – неустойка в размер на законната лихва върху
сумата по т. 3 за периода от 02.03.2017 г. (деня на изпадане в забава, съгласно
фактура № **********/31.01.2017 г.) до 18.12.2019 г. (датата на подаване на
тази искова молба);
-
53,40 лв. –
представляваща разликата между стойността на количеството електрическа енергия,
произведена от ФЕЦ „Хелинеос" за периода от 17:00 ч. на 03.10.2017 г. до
0:00 ч. на 04.10.2017 г., изчислена по приложимата по отношение на обекта
преференциална цена и стойността на същото количество електрическа енергия,
изчислена цена за излишък, която сума (стойността на количеството електрическа
енергия, изчислена по цена за излишък) реално е платена от НЕК на основание чл.
94 ЗЕ;
-
10,68 лв. – неустойка
в размер на законната лихва върху сумата по т. 5 за периода от 29.11.2017 г.
(деня на изпадане в забава, съгласно фактура № **********/30.11.2017 г.) до
18.12.2019 г. (датата на подаване на тази искова молба);
-
235,71 лв. –
представляваща разликата между стойността на количеството електрическа енергия,
произведена от ФЕЦ „Хелинеос" за периода от 13:00 ч. на 08.10.2018 г. до
0:00 ч. на 09.10.2018 г., изчислена по приложимата по отношение на обекта
преференциална цена и стойността на същото количество електрическа енергия,
изчислена цена за излишък, която сума (стойността на количеството електрическа
енергия, изчислена по цена за излишък) реално е платена от НЕК на основание чл.
94 ЗЕ;
-
23,25 лв. – неустойка
в размер на законната лихва върху сумата по т. 7 за периода от 29.11.2018 г.
(деня на изпадане в забава, съгласно фактура № **********/30.11.2018 г.) до
18.12.2019 г. (датата на подаване на исковата молба);
-
929,11 лв. –
представляваща разликата между стойността на количеството електрическа енергия,
произведена от ФЕЦ „Хелинеос" за периода от 13:00 ч. на 28.9.2019 г. до
23:59 ч. на 30.9.2019 г., изчислена по приложимата по отношение на обекта
преференциална цена и стойността на същото количество електрическа енергия,
изчислена цена за излишък, която сума (стойността на количеството електрическа
енергия, изчислена по цена за излишък) реално е платена от НЕК на основание чл.
94 ЗЕ;
-
5,16 лв. – неустойка
в размер на законната лихва върху сумата по т. 9 за периода от 29.11.2019 г.
(деня на изпадане в забава, съгласно фактура № **********/31.10.2019 г.) до
18.12.2019 г. (датата на подаване на исковата молба);
-
Законната лихва върху всяка една от горепосочените
суми, от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане;
-
Сторените разноски.
Ответникът по обратния иск изцяло го оспорва по подробни
съображения, изложени в отговора.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Между страните е безспорно,
че на 27.03.2012 г. е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 361
между ищеца и ответника за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници. Не се спори и по въпроса, че част от дължимата цена е платена. Също
така очевидно е безспорен и факта, че ищеца експлоатира собствена ФВЦ с обща
мощност 98 kWp построена в с.Дуванлий, Община Калояново. Между страните няма спор, че произведената от
ищеца електроенергия от ФЕЦ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. до размера на
приетата стойност на НСП от 1188кWh
е продадена на ответника, респективно закупена от него и платена по
преференциалната цена от 567.41лв./мвтч. Спорът, който ищецът повдига, е по определяне размера на НСП, като при
липса на решение на КЕВР твърди, че цялото произведено от него количество ел.
енергия следва да се изкупи по преференциални цени.
Във
връзка с твърденията на ищеца и ответника очевидно е бил налице преюдициален
спор относно валидността на решение № СП-2 /06.03.2019г., с което се определя
нетно специфично производство за обекти за производство на ел. енергия, като
този на ищеца и то е в същия размер, като това по отмененото първоначално решение
от 2015г. Възникналият административно правен спор е завършил с отхвърляне на
жалбите на производителите на ел. енергия от ФВЦ. В мотивите на постановените
съдебни решения е посочено по този повод, че поради законодателни изменения се
оказва, че независимо от датата на пораждане на действие на постановеното решение
№ СП-2 /06.03.2019г. на КЕВР същото има само констативен характер, тъй като с
него се установяват стойности, които са били вече заложени в решение № Ц- 18 от 26.06.2011г. С решението не се
определят нови стойности на НСП към настоящия момент, а се установяват
използваните през годините при определяне на цените на ел. енергия, стойности
на производителността на съответна група централи и чистото количество за
продажба на произведената от съответната група производители електрическа
енергия от възобноваеми източници. Решението на КЕВР се постановява
еднократно и е валидно за целия период
на действие на договорите. С акта се установяват факти и обстоятелства касаещи
отношения възникнали преди датата на издаване на решението. Приема се, че
решението има обратно действие, което произтича не от волята на Комисията, а от
естеството на определеното, според закона съдържание на решение
№СП-2/06.03.2019г., което е валиден административен акт. В първоинстанционния съдебния
акт се приема и, че е постигната целта на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, а именно да бъде
изкупувано чистото количество ел. енергия, без това за собствени нужди, като
това чисто количество бива установявано от КЕВР, а не определяно по преценка на
всеки един производител и енергийните дружества изкупуващи енергията.
При
така изложените мотиви следва да се приеме, че за процесния период по принцип
ответникът е изкупувал произведените и подлежащи на изкупуване количества ел.
енергия по релевантни цени. По делото е изслушана СТЕ, която съдът изцяло
кредитира, установяваща, че произведената от ФВЦ на ищеца ел. енергия са
заплащани изцяло в срок. Наред с това и експертизата е констатирала, че за
голяма част от процесните периоди ел. енергията е продавана съответно купувана
от други ЮЛ.
Поради
така изложените мотиви се налага извода за неоснователност на предявените
искове. При този изход от спора не следва да се разглеждат предявените обратни
искове, предявени евентуално, против третото лице помагач.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ с.
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ХЕЛИНЕОС“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Дунав № 5 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: ********* искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД по които се моли да се заплати
на ищеца сума от 34 686,34 лв.,
представляваща дължима цена на продадена, но неплатена електрическа енергия по
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници № 361/27.03.2012 г. за периода от 01.11.2016 г. до 06.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда до датата на плащане на задължението, както и да заплати сумата от
6 160,12 лв., представляваща общия
размер на дължимата мораторна лихва върху забавеното плащане на главниците.
Последните представляват разликата между реално платените суми и дължимата
преференциална цена върху цялото количество произведена електрическа енергия по
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми
източници № 361/27.03.2012 г., съгласно уточняваща молба с вх. №
9438/20.03.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ХЕЛИНЕОС“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Дунав № 5 да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРСНАБДЯВАНЕ
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37 сумата от 900 лева представляващи извършени деловодни разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника НЕК ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Триадица“ № 8.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :