№ 1019
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 419,
ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на СН. ЗЛ. К., ЕГН: **********, против
Разпореждане № 24705 от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 18352 по описа на РС –
Пловдив за 2021 г., с което е постановено незабавно изпълнение на
издадената Заповед № 10258 от 02.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Жалбоподателката поддържа, че не са налице предпоставките по чл.
418, ал. 3 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение. Счита, че
задължението по процесния запис на заповед не е изискуемо, тъй като същият
не е бил предявен в посочения в него срок. Отправя молба за отмяна на
обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД (предишно наименование „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД), ЕИК: *********, подаден чрез пълномощника му адвокат П., в който
се взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба за
оставянето ѝ без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – запис на
1
заповед, против длъжниците „ТРАНС А“ ЕООД и СН. ЗЛ. К. за сумата от
10558,75 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от
30.08.2018 г. за сумата от 150926,53 евро, издаден от длъжника „ТРАНС А“
ЕООД и авалиран от длъжника СН. ЗЛ. К., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
плащане. В т. 12 от заявлението се сочи, че записът на заповед е предявен на
издателя на 09.10.2021 г. с нотариална покана, а на авалиста – на 21.09.2021 г.
също с нотариална покана. Районният съд е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума, като с
обжалваното разпореждане е постановил незабавно изпълнение на заповедта.
Предметът на производството по обжалване на разпореждането за
незабавно изпълнение е строго ограничен до проверката на предпоставките за
допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича
от документ, посочен в чл. 417 ГПК, дали актът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и
дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Процесното вземане се основава на запис на заповед, който е от
категорията на посочените в чл. 417 ГПК документи. За да бъде
представеният менителничен ефект редовно от външна страна изпълнително
основание, годно въз основа на него да се пристъпи към принудително
изпълнение, следва той да е издаден при спазване на изискванията за форма.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, доколкото
съдържа изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити –
наименованието „запис на заповед“, изявлението на издателя, че се задължава
„безусловно“ да заплати определена сума, и неговия подпис, падеж, дата и
място на издаване, място на плащане, както и името на лицето, на което или
заповедта на което трябва да се плати. От съдържанието му е видно още, че
същият е издаден без разноски и протест и че е авалиран от жалбоподателката
при същите условия. В записа на заповед е предвидено, че той може да бъде
предявен за плащане в срок до 32 месеца от датата на издаването му. От
горното следва, че падежът е уговорен в съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ,
т.е. „на предявяване“, но издателят му е предвидил по-дълъг срок за
предявяване от уредения в чл. 487, ал. 1 ТЗ едногодишен срок. Доколкото
ценната книга е платима на предяваване, то изискуемостта настъпва при
предявяването на издателя. И тъй като авалистът отговаря като издателя, то
изискуемостта на задължението му не е обусловена от изискването да му
предявен записа на заповед – тя настъпва от предявяване на менителничния
ефект за плащане на издателя. По делото не се навеждат възражения, а
събраните писмени доказателства установяват факта на предявяване на записа
на заповед на издателя чрез нотариална покана. В ТЗ не е уредена определена
форма относно начините на предявяване на записа на заповед и доколкото
процесният запис на заповед е освободен от протест, то удостоверяването на
предявяването за плащане може да се извърши неформално, вкл. чрез
нотариална покана. Разпоредбата на чл. 50 ЗННД препраща за връчване на
2
съобщение и книжа към правилата, предвидени в чл. 37-58 ГПК. В настоящия
случай от приложената по делото нотариална покана е видно, че същата е
връчена на дружеството-издател „ТРАНС А“ ЕООД на 09.10.2021 г. при
условията на чл. 47 ГПК срещу разписка № 8, т. 2, рег. № 3041/01.09.2021 г.
От горното следва, че записът на заповед е предявен на издателя на 09.10.2021
г., от която дата, предхождаща датата заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, е настъпила изискуемостта на задължението. Записът
на заповед е предявен и на жалбоподателката-авалист чрез нотариална
покана, връчена ѝ лично на 21.09.2021 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че задължението по
записа на заповед не е изискуемо, тъй като същият не е бил предявен в
посочения в него срок. Непредявяването на записа на заповед в рамките на
определения срок не се отразява върху възможността на кредитора
принудително да реализира вземането си от прекия длъжник – издателя,
респективно от авалиста. Неспазването на този срок дерогира правата на
кредитора по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и
техните авалисти, но не и спрямо издателя на записа на заповед и неговия
авалист.
Предвид горното, настоящият въззивен състав намира, че подадената
частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24705 от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. №
18352 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е постановено незабавно
изпълнение на издадената Заповед № 10258 от 02.12.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3