№ 8
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000552 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищеца С. АС. Т. ЕГН:
**********, представляван от пълномощника си адвокат СТ. СТ. Ч. от С.**
против Решение № 260115 от 16.03.2021 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело № 195/2019 г.
Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от ищеца С.
АС. Т. с ЕГН: **********, представляван от адвокат СТ. СТ. Ч. от С.**
против ЗД „Б. и.“АД ЕИК ********** иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен
за разликата над 4000 лева до който размер иска е уважен до 10 000 лева. В
тази част се поддържа оплакването, че размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е занижен и решението е постановено в нарушение
на чл.52 от ЗЗД. Претендира се отмяната на решението в тази обжалвана част
и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което съдът да присъди допълнително още 6000 лева или застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 10 000
лева. Претендира се да бъде присъдена законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
1
направените пред въззивната инстанция съдебни разноски, включително
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Въззиваемата страна ЗД „ Б. И.“АД ЕИК **********, представлявано
от изпълнителните директори на дружеството чрез пълномощника им адвокат
М.А. от АК Варна поддържат писмен отговор, съгласно който съдът е
определил обезщетението за неимуществени вреди като е приложил точно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Основното оплакване, изложено във въззивната жалба е за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД като съдът е присъдил занижен размер на
застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
По делото е установено ,че ищецът С. АС. Т. не е бил водач на лекия
автомобил марка „ Ф. Т.“,а пътник в него, поради което не носи
отговорност за поведението на водача, който спрял в аварийната лента. По
тази причина не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, както правилно е приел първоинстанционния съд. От
заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р С. С. се установява, че
от медицинската документация става ясно ,че на пострадалия ищец С.Т. са
причинени: „контузия на гръдния кош, малки рани на кожата на дясната
мишница и дясната половина на главата“. Отразено е, че на Т. са изготвени
рентгенови снимки без установени травматични находки по тях. Не е
назначено лечение и пациентът не е бил хоспитализиран. Според вещото лице
д-р С. в случая се касае до лекостепенни травми, които са отшумяли в
рамките на една до две седмици, без да са налице остатъчни явления.
Претърпените болки и страдания са били слаби като интензитет и
краткотрайни като продължителност със затихващ характер. Не е възможни
при такива леки травми да са налице остатъчни явления, които да продължат
две години след инцидента. В този смисъл показанията на свидетелите К.
Т.а- сестра на ищеца и Л. М. са очевиден опит да заблудят съда,че близо две
години след инцидента пострадалият продължава да изпитва болки в
главата.
Тези показания не кореспондират със заключението на СМЕ, като
вещото лице е категоричен, че става въпрос за лекостепенни травми, които са
2
отшумели за около две седмици. Наред с това експерта е осъществил личен
преглед на пострадалия ищец и е констатирал, че С.Т. е физически здрав,
което се потвърждава и от факта ,че понастоящем същият работи физическа
работа в чужбина. При тези данни присъденото от съда застрахователно
обезщетение в размер на 4 000 лева не е занижено, а съответства на реалните
болки и страдания , претърпени от ищеца, които са били слаби и
краткотрайни като продължителност.
Въззивният съд не намира ,че в случая няма основание да се присъди
застрахователно обезщетение в по-голям размер от определения от съда.
В заключение съдът е изложил подробни, прецизни и точни мотиви,
приложил е точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, поради което следва
решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Не са представиха доказателства за направени съдебни разноски от
ответника пред въззивната инстанция, поради което и такива не се присъждат.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260115 от 16.03.2021 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд в частта му, с която съдът е отхвърлил
предявеният от С. АС. Т. ,ЕГН:********** против З. д.„Б. и.“АД ЕИК
********** иск по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 4000 лева, до който
размер иска е уважен до 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило
на 02.08.2018 г на автомагистрала „ Т.“, при км *** плюс *** в посока към
гр.С., причинено виновно от В. М. В., при управление на МПС – специален
автомобил „И.“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху сумата от
4 000 лева считано от 05.11.2018 г. до окончателното плащане.
В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4