№ 13
гр. С.З. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванела А. Караджова
при участието на секретаря Стойка И. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела А. Караджова Търговско дело №
20205500901204 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба предявена от Н. О. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. ***, чрез адв. П. К. против "Д." ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, с ЕИК: ***, с правно
основание: чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и размер на иска: 40000лв.
/четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от
Н.А. неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на нейния брат
М.О.А..
В исковата молба се посочва, че на 14.07.2019г. на път III - 667, км 1+400
м между гр. П. и гр. Ч. настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“ с ДКН СТ 4608 ВТ, собственост на О.М.О., ЕГН: ***, и
управляван от Е.О.М., ЕГН: ***. Сочи, че механизмът на ПТП е следният: при
движение по път III - 667 в посока юг - север, водачът М. не е съобразил
скоростта на управлявания от него автомобил с пътните и атмосферните
условия, поради което е изгубил управление над превозното средство и се е
отклонил на дясно по посоката си на движение извън пътното платно,
преминал е през банкета в канавката, и се е преобърнал, като със задната си
част се е ударил в крайпътно дърво. В следствие настъпилото ПТП
пътуващият в автомобила М.О.А. изпада в кома и няколко часа по- късно
умира. Посочва, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с ДКН СТ 4608 ВТ Е.О.М.,
който се е движил с несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост
на движение, при което изгубил управление над превозното средство. Сочи,
че за увреждащия лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с ДКН СТ 4608 ВТ има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д." ЕАД,
1
обективирана в полица № BG/06/l18003536164 със срок на валидност от 12:01
ч. на 20.12.2018 г. до 23:59 ч. на 19.12.2019 г., тоест към момента на
настъпване на ПТП на 14.07.2019 г. същият е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв.
за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица,
която сума представлява максималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В исковата молба се посочва, че по повод
настъпилото ПТП в РУ Ч. е образувано ДП № 375 - ЗМ - 248/2019г. Твърди
се, че безспорно установено е, че смъртта на М.О.А. е в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Е.О.М.. Сочи се,
че с постановяването на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№1/2016 г. на Върховен касационен съд, ОСНГТК е разширен кръгът на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък. Това са лицата, посочени в Постановление
№4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Съгласно посоченото тълкувателното решение братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Според ВКС, когато привързаността между починалия
и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци е силна до такава степен, че
смъртта на единия от родствениците причинява силни по интензитет болки и
страдания на преживелия родственик, справедливо е на последния да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка се
посочва, че ищцата е сестра на починалия в следствие на настъпилото на
14.07.2019г. пътнотранспортно произшествие М.О.А. и има право на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди се, че Н.
О. А. - сестра на М.А., ще търпи до края на живота си болката от загубата на
своя брат. Една от найтежките мъки на този свят е тази, която човек изпитва,
когато загуби най-близкия си човек. Н.А. ще трябва да живее с тежката
мисъл, че никога вече няма да види брат си, когото толкова много обича.
Сочи се, че след загубата на брат й животът на Н. е коренно променен. Между
тях е съществувала силна емоционална връзка и дълбока привързаност.
Грижили се един за друг и си споделяли всичко. Живеели са заедно и са
поддържали близки и топли отношения. Н.А. не може да повярва какво се е
случило и чувства, че никога няма да успее да преживее загубата на брат си.
Усеща болезнено липсата му, която с всеки изминал ден става все по-
осезаема. Едва на 18 години е изгубила най-близкия си човек, в следствие на
което е станала изключително затворена, необщителена и обезверена.
2
Непрекъснато мисли за брат си и се отдава на спомените си за него, тъй като с
прекъсването на съществувалата емоционална връзка са прекъснати мечтите
й, както и усещането на обич, хармония и спокойствие, характерни за
семейството преди случилото се. В исковата молба се посочва, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие М.О.А. е едва
19- годишен. Имал е мечти и амбиции за бъдещето си, планирал е да завърши
виеше образование. Напускането на този свят внезапно, в момент, в който е
толкова млад и целият живот би трябвало да е пред него, прави мъката на
сестра му още по-дълбока и неописуема. Тя страда неимоверно много, че
мечтата на брат й да бъде студент никога няма да се осъществи. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна претенция вх.
№0348/16.03.2020г. Н. О. А. е предявила претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред "Д." ЕАД. Представила е и всички
налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, както и Автотехническа експертиза, изготвена по
образуваното досъдебно производство. Посочила е и банкова сметка за
превеждане на обезщетението. Към настоящия момент застрахователят все
още не е определил и изплатил обезщетение, нито пък е отказал изплащането
на такова, следователно за ищцата възниква правен интерес да предяви
осъдителен иск против "Д." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район ***, вписано в ТР с ЕИК: ***, представлявано от ***, въз основа на
който дружеството да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на
40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени от Н. О. А. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на брат й М.О.А. в следствие настъпило на 14.07.2019 г. ПТП. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди "Д." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ***, вписано в ТР с ЕИК: ***, представлявано от
***, да заплати на ищцата следните суми: 1. Сумата в размер на 40000 лв.
/четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от Н.
О. А. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на брат й М.О.А.
в следствие настъпило на 14.07.2019 г. ПТП. 2. Законна лихва върху сумите
считано от 16.06.2020г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на
"Д." ЕАД по заведената на 16.03.2020 г. застрахователна претенция по чл. 380
от КЗ, до окончателно изплащане на сумата. Претендира направени по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА, като моли върху
чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС.
На основание чл.236, ал.1, т.7 вр. чл.127, ал.4 от ГПК при евентуално
уважаване на исковата претенция, моли присъдената сума да бъде преведена
по следната специална банкова сметка по чл.39 от ЗА на ”К. И С. -
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО", със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
бул. ***, за което дружеството е упълномощено изрично, а именно: - „П.“ АД
- IBAN: *** - BIC: **** - Титуляр на сметката: ”К. И С. - АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО.
Ответникът "Д." ЕАД счита иска за недопустим на основание чл.126, ал.1 от
ГПК, поради което моли съда да прекрати настоящото производство.
Посочва, че в случая ищцата преди образуването на настоящото дело, е
3
предявила искова молба с вх. № 16433/30.12.2019г., със същия иск, по който е
образувано т.д.№ 359/2019 г. на ОС С.З., а съгласно разпоредбата на чл. 126
ал. 1 от ГПК, когато в един и същи съд има висящи дела между същите
страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Оспорва изцяло предявените искове за
неимуществени вреди по основание и размер. Не оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на застрахованият в ДЗИ водач, както и
наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат. Оспорва правото на ищцата да получи
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството й на
сестра на починало в резултат на ПТП лице. На първо място, оспорва
наличието на близки отношения между ищцата и починалия, които да
обуславят присъждането на застрахователно обезщетение. На следващо
място, налице са единствено твърдения за наличие на близост и твърдение за
претърпени неимуществени вреди. Вредите и близостта не се предполагат, а
подлежат на пълно и главно доказване. Сочи, че ищцата обосновава
претенцията си с постановеното на 21/06/2018г. Тълкувателно решение №
1/2016 г. на ОСГНК на ВКС. Съгласно цитираното Тълкувателно решение,
правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61г. и
Постановление на 5/69г., да получат обезщетение не е абсолютно и същото
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия
/по смисъла на двете постановления/ се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За
останалите лица, извън посочените в двете постановления на ВС, е
необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за
присъждане на обезщетение. Ответникът твърди, че ищцата и починалото
лице са били в родствена връзка, която предполага близост и отношения на
привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с
изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения между брат и сестра, за да се обоснове правото
й да получи обезщетение. Сочи, че разширяването на кръга на лицата с
Тълкувателното решение не означава автоматично право на близките
родственици да получат застрахователно обезщетение за вредите от загубата
на близък. Без да се подценява мъката от загубата на близък човек и факта, че
никаква парична сума няма да замени починалото лице, счита, че в случая не
са налице критериите по Тълкувателно решение № 1/2016, а именно:
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения, които да налагат присъждане на обезщетение
на ищцата. Твърди, че в настоящия случай няма данни и за възникнали
конкретни житейски обстоятелства или ситуация, от които да може да се
4
направи извод за създадена и развила се особено близка връзка . При
условията на евентуалност оспорва претенцията на ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като завишена по
размер. Счита, че претендиралото застрахователно обезщетение не
съответства на критериите за справедливост, установени в чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, а и е в противоречие с последните изменения в
КЗ, в сила от 07.12.2018 г., а именно § 96 от ПЗР на КЗ, съгласно който „до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а,
ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв.“. Счита, че претендираната в
настоящото производство сума е завишена и не отговаря на обществения
критерий за справедливост и действащата нормативна уредба, тъй като няма
данни за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендиралия
размер. Моли съда изцяло да отхвърли настоящите искове като
неоснователни и недоказани, като претендира сторените в производството
разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
В хода на производството по безспорен начин се установява следното:
Безспорно се установява, че на 14.07.2019 г., около 19.00 ч., по път Ш-667, в
района на с. П. се е движил лек автомобил марка „Ауди А-3“, с per. № СТ
4608 ВТ, управляван от водача Е.О.М., който нарушил правилата за движение
по пътищата, загубил контрол върху автомобила, вследствие на което
автомобила напуснал пътното платно, обърнал се в канавка и се блъснал в
редица препятствия. Вследствие на настъпилото ПТП е настъпила смъртта на
М.О.А..
По случая е образувано досъдебно производство № 375-3M-248 по описа на
РУ-гр. Ч., пр.пр. № 4803/2019 г. по описа на ОП - гр. С.З..Ответникът по
делото не оспорва следните обстоятелства: наличието на виновно и
противоправно поведение на застрахования в „Д.“ АД водач, както и
наличието на причинно - следствена връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат. За увреждащия л.а. „Ауди А-3“, с per. № СТ
4608 ВТ, управляван от виновния водач Е.О.М., има валидна към датата на
ПТП застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество, чиято валидност не е спорна по делото. Налице е застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество и валидна към датата на процесното произшествие, покриваща
отговорността на деликвента Е.О.М. за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди.
Ищцата е активно легитимирана да води настоящия иск с оглед
постановеното Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016г. на Върховен касационен съд, ОСНГТК, с което е разширен кръгът на
5
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък. Това са лицата, посочени в Постановление
№4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В посоченото тълкувателно решение ОСНГТК на ВКС приема,
че именно братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг с
оглед обстоятелството, че връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В настоящия
случай, видно от събраните по делото доказателства, а именно Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки на Н. О. А. изх. №АУ-У-231/12.03.2020 г., е
сестра на починалия М.О.А.. Двамата са живеели заедно в едно домакинство,
прекарвали са ежедневието си заедно и са поддържали близки и топли
отношения. Ищцата няма други братя и сестри, поради което М.А. бил не
само опора в живота й, но и човекът, на когото тя можела да разчита
безусловно. Двамата били на изключително близка възраст, което определя
дълбочината на връзката между тях.
От събраните по делото гласни доказателства се установява,че от датата на
настъпване на ПТП до настоящия момент Н.А. търпи силни болки и
страдания в следствие на смъртта на нейния брат. Станала е необщителна,
затворена се в себе си, като отказва да общува с когото и да било.
Непрекъснато мисли за брат си и се отдава на спомените си за него, тъй като с
прекъсването на съществувалата емоционална връзка са прекъснати мечтите
й, както и усещането на обич, хармония и спокойствие, характерни за
семейството преди случилото се. Емоционалното състояние на ищцата и
промяната в него след настъпване на пътнотраспортното произшествие също
би следвало да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението за
претърпените от нея неимуществени вреди. От доказателствата по делото, в
частност от събраните свидетелски показания /показанията на свидетелите
Б.Г.Д.,Н.А.Я. и Д. Н. А./ се установява, че преди инцидента Н.А. е била
весела, жизнерадостна, контактна и постоянно усмихната. След случилото се
е коренно променена. Депресирана и потисната е, чувства, че никога няма да
излезе от това състояние, тъй като загубата й е безвъзвратна. Предпочита да
стои затворена в къщи, отказва да поддържа каквито и да е социални
контакти. Изолирала се е и няма желание да говори с никого. Усеща
болезнено липсата на брат си, чувства се сама, без подкрепа и лишена от
опора за в бъдеще. Ненавременната загуба е довела до силен психически и
емоционален стрес за ищцата.
Съдът намира,че не следва да намери приложение разпоредбата на §96 ал.1
от ЗИДКЗ, според която до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв.
Въвеждането на лимит на размера на отговорността на застрахователя
относно обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл. 439а, ал. 4
6
от КЗ противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните
отношения, а именно Директива №2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.
Съгласно практиката на ВКС справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди,
както и относно техния размер, следва да се направи след анализ на всички
факти и обстоятелства, които имат значение по делото. При определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт
наред с обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, в това
число поведението на деликвента по време както на ПТП, така и
непосредствено след него, от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
претендиращ обезщетението.
При прилагане на принципа за справедливо обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, установен в чл. 52 от ЗЗД, следва да бъдат отчетени
отношенията между ишцата Н.А. и починалия й брат М.О.А.. По делото се
установява, че ищцата и пострадалият са се намирали в изключително близки
отношения и са имали силна емоционална връзка. В тази посока са събраните
в хода на производството гласни доказателствени средства. Следва да отчете
и младата възраст на пострадалия М.О.А.. Същият е бил на едва 19 години. От
свидетелските показания по делото става ясно, че пострадалият е бил много
добър и отзивчив човек, като всички са можели безрезервно да разчитат на
него. Напускането на този свят така внезапно, в момент, в който е толкова
млад и целият живот би трябвало да е пред него, прави мъката на сестра му
още по-дълбока и неописуема.
Съдът намира,че за справедливо обезщетяване на причинените болки и
страдания на ищцата следва да бъде определена сумата от 25 500 лв. от
16.06.2020г., датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д." ЕАД по
заведената на 16.03.2020 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата. На пълномощника на ищцата следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на
исковата претенция в размер на 1323,45 лв. с ДДС.
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „Д.“АД гр. С., ул. *** да заплати на Н. О. А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес гр.Ч., ул. ***, сумата от 25 500 лв. (двадесет и пет хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
14.07.2019 г. ,в резултат на което е загинал брат й М.О.А., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2020г.до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до
претендирания размер от 40 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Д.“АД гр. С., ул. *** да заплати на адв. П. К. в качеството на
пълномощник на Н. О. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Ч., ул. ***
сумата 1323,45 лв. с вкл.ДДС -адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА
съобразно уважената част от исковата претенция по следната банкова сметка :
„П.“ АД - IBAN: *** - BIC: **** - Титуляр на сметката: ”К. И С. -
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8