№ 911
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Д.а Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100514829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.12.2020г., гр.д. 19532/19г., СРС, 61 с-в осъжда А. К. Д.
да плати на „Ю.Б.“ АД сумата 1 344,67 лв. - непогасена главница по договор
за кредит за текущо потребление № 0010-0206-00000000689/2007г. от
25.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2019г., сумата 94,70
лв. - възнаградителна лихва за периода 25.11.2016г. – 25.09.2017г. на
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата 128лв. - разноски за нотариални такси и
сумата 306,62лв. – деловодни разноски, отхвърля иска за сумата 745,85лв.,
представляваща обезщетение за забава през периода 31.10.2016г. -
03.04.2019г., на основание чл. 86 ЗЗД, осъжда КР. А. Д. и А. К. Д. да платят
солидарно, в условията на пасивна солидарност на „Ю.Б.“ АД сумата 336,18
лв. - непогасена главница по същия договор, ведно със законната лихва,
считано от 05.04.2019г., сумата 23,68 лв. - възнаградителна лихва за периода
25.11.2016г. – 25.09.2017г. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и сумата 32 лв. -
нотариални такси, отхвърля иска за сумата 186,46 лв., представляваща
обезщетение за забава през периода 31.10.2016г. - 03.04.2019г. на основание
1
чл. 86 ЗЗД осъжда А. К. Д. и М. А. Д., действащ със съгласието на своя
родител и законен представител А. К. Д., да платят солидарно, при условията
на пасивна солидарност на „Ю.Б.“ АД сумата 336,18 лв. - непогасена
главница по същия договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от
05.04.2019г., сумата 23,68 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.11.2016г.
– 25.09.2017г. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата 32 лв. - нотариални
такси, отхвърля иска за сумата 186,46 лв., представляваща обезщетение за
забава през периода 31.10.2016г. - 03.04.2019г. на основание чл. 86 ЗЗД, като
осъжда А. К. Д. да плати на „Ю.Б.“ АД 306,62 лв. – деловодни разноски, а КР.
А. Д. и М. А. Д. – поотделно по 76,66 лв. за деловодни разноски.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от
ищеца „Ю.Б.“ АД. Счита, че съдът не дължи служебна проверка за
нищожност на договорни клаузи. Неправилни по същество са изводите за
нищожност на уговорката за наказателна лихва за забава. Даже и да е налице
нищожност, следва да се присъди разликата над лимитивния размер на
законната лихва съгласно чл.33, ал.2 ЗПК. Неправилно са определени
наследствените квоти, притежавани от наследниците на единия
кредитополучател и съответно погрешно са определени размерите на
дължимите от тях суми. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете А. К. Д., КР. А. Д. и М. А. Д.,
последният действащ със съгласието на своя родител и законен представител
А. К. Д., оспорват жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.86, ал.2 ЗЗД.
2
По силата на договор за кредит за текущо потребление № 0010-0206-
00000000689/2007г. от 25.09.2017г., „Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник е
ищецът „Ю.Б.“ АД, предоставя на Д.М. Д.а и ответника А. К. Д.
потребителски кредит от 10 000 лв., за който е безспорно, че е усвоен.
Уговорено е връщане на 120 месечни вноски, от по 119.26 лв., всяка
включваща съответна част от главница и лихва, на 25-то число от месеца, с
краен срок на последната вноска - 25.09.2017г.
Кредитополучателят Д.М. Д.а, поч. 01.05.2009г., оставя за свои
наследници ответниците А. К. Д. - съпруг, КР. А. Д. - син и М. А. Д. – син.
Приживе възникналото задължение на кредитополучателя за погасяване
на вноските по усвоения кредит представлява пасив в неговото наследствено
имущество. За да се ангажира отговорността на настоящите ответници,
съразмерно наследствените им дялове, същите следва предварително да са
приели наследството съгласно чл.60, ал.1 вр. чл.48 ЗН. Съдът провежда
производство по чл.51, ал.1 ЗН, самостоятелно или в рамките на висящо дело,
за изискване от призования към наследяване да заяви приемане или отказ от
наследството в определен срок, но само по искане на заинтересовано лице, а
не служебно. По настоящото заведено дело от кредитора срещу наследниците
на длъжника, именно ищецът е заинтересован да инициира процедура по
чл.51, ал.1 ГПК. Негова е тежестта да докаже, че ответникът е приел
наследството и има качеството на наследник (определение №
1355/27.11.2013г., гр.д. 3353/13г., ВКС, ІV г.о. и определение №
286/25.05.2009г., ч.гр.д.210/09г., ВКС, І г.о.). При липса на подобно искане от
ищеца към решаващия съд, не е доказана материалноправната легитимация
на ответниците като законни наследници, приели наследството на длъжника.
Предявените срещу тях искове за задължения, оставени от наследодателя
следва да се отхвърлят само на това основание.
Отделно, исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и поради
следното:
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.5, ал.2
вр. чл.4 ЗПК (от 2006г., отм.), приложим към момента на договарянето, който
принцип е вложен и в чл.9 от действащия ЗПК, в сила от 12.05.2010г.
Противно на оплакванията по жалбата, за нищожността на договора съдът
следи служебно, а и отделно ответниците релевират възражения в тази
3
насока.
Според чл.8, ал.1 от договора, годишната лихва съответства на
SOFIBOR плюс надбавка от 3 пункта.
Следващата ал.2 предвижда актуализиране на SOFIBOR съразмерно
стойността му през първия работен ден на съответния месец.
Съгласно чл.8, ал.4 от договора, при забава за плащане на вноски или
предсрочна изискуемост се дължи лихва в размер на договорения лихвен
процент плюс надбавка от 10 %, като размерът на надбавката не може да
надвишава приложимия законен лихвен процент.
При липсата достатъчно яснота за същността, начините на формиране и
изменение на SOFIBOR като лихвен компонент, представляващ измерител на
промените в пазарните условия по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗП, невъзможна е
преценка, доколко този икономически критерий е обективен или зависи от
банката. Клаузите на договора за кредит в противоречие с чл.143, т.10 и т.12
ЗЗП предвиждат възможност банката едностранно да променя лихвения
процент по кредита, като съответно при значително завишение на цената в
сравнение с първоначалната, кредитополучателят е лишен от право да
прекрати едностранно договора. За преценката, обаче доколко са нищожни
като неравноправни, с оглед евентуално приложение на изключението по
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е необходимо размерът на задължението да зависи от
колебания или изменения в борсови или финансови индекси, представляващи
външни и обективни фактори, извън контрола на страните и в частност на
банката. Изключението е приложимо спрямо договора за кредит, с предмет
предоставяне на финансова услуга във вид на кредитиране и във връзка с
изпълнявана банкова дейност, свързана с риск от колебания или изменения на
посочените индекси, по смисъла на същата правна норма и легалната
дефиниция на § 13, т.12, б.”б” ДР на ЗПП. В случая, неясните критерии за
нивата на БЛП, не налагат категоричен извод, че са напълно обективни и
изцяло независещи от банката.
Не е изпълнена хипотезата от изключението на чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП, в
сила от 2006г., за неприлагане на чл.143, т.10 ЗЗП, т.к. не се установява
наличие на конкретно заявена и доказана основателна причина, банката да
променя едностранно лихвения процент.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна като неравноправна е
4
клауза в договор сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146,
ал.2 ЗЗП).
В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз
основа на съдържанието на оспорените от потребителя клаузи. По делото не
са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище и
повлияе върху съдържанието на договора и конкретно върху спорните клаузи.
Предвид констатираната нищожност на клаузите, касаещи определянето на
лихвените нива, исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва са
неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемите представят договор за правна
защита с уговорено възнаграждение за един адвокат от 300 лв., което подлежи
на изплащане по банков път. Предвид липсата на представен платежен
документ за извършен банков превод, не се установява реално извършване на
претендираните разходи. Недоказаните разноски не подлежат на
възмездяване съобразно чл.78 ГПК и т.1 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на
ВКС.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.12.2020г., гр.д. 19532/19г., СРС, 61 с-в
в частта, с която се отхвърлят предявените от „Ю.Б.“ АД срещу А. К. Д. иск
5
за сумата 745,85 лв., представляваща обезщетение за забава по договор за
кредит за текущо потребление № 0010-0206-00000000689/2007г. от
25.09.2017г. през периода 31.10.2016г.- 03.04.2019г., на основание чл. 86 ЗЗД,
иск на „Ю.Б.“ АД срещу КР. А. Д. и А. К. Д. за заплащане в условията на
пасивна солидарност на сумата 186,46 лв., представляваща обезщетение за
забава през периода 31.10.2016г. - 03.04.2019г. на основание чл. 86 ЗЗД и иск
на „Ю.Б.“ АД срещу А. К. Д. и М. А. Д., действащ със съгласието на своя
родител и законен представител А. К. Д., за заплащане при условията на
пасивна солидарност на сумата 186,46 лв., представляваща обезщетение за
забава през периода 31.10.2016г. - 03.04.2019г. на основание чл. 86 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6