№ 232
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Калинка Георгиева
И. Шкодрова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора В. Г. В.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000600460 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. И.
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. И. ШКОДРОВА
При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА В. В. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Г. ВНОХД № 460 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 203 от 20.12.2023 г. по НОХД № 1807/2021 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, ПОДСЪДИМИЯТ К. К. С. с
ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2019 г. в гр. *** – ***, без
надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество (като около
15:30 ч. пред вх. Б на ул. „***“ № * продал на Г. К. 0,3 гр марихуана с 14 % ТХК на
стойност 1,80 лв.), а също така и е държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество (до около 20 ч. в жилището на ул. „***“ № *, вх. *, ап. * – 13,43 гр марихуана с 15
% ТХК на стойност 80,58 лв.), поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 от НК и при
хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за 10
1
месеца – с условно отлагане на изпълнението по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от
три години, и НЕ Е БИЛ ОСЪДЕН на глоба.
С присъдата подсъдимият С. е оневинен и оправдан по обвинението да е държал
определен обект марихуана (№ 2 – 0,47 гр със 17 % ТХК на стойност 2,82 лв.), а също е бил
оневинен и оправдан по квалифицирането на престъплението във връзка с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Присъдата е обжалвана, в срок от защитника, с искане за оневиняване и оправдаване
на подсъдимия.
Защитникът твърди, че досъдебното производство (ДП) е образувано при съществено
нарушаване на процесуални правила: ДП е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК чрез
обиск на свидетеля К. – поради което ДП е следвало да бъде образувано срещу него; този
обиск като действие по разследването не попада в приложното поле на чл. 212, ал. 2 от
НПК; протоколът за обиск е представен за одобрение на съда след повече от 24 часа;
органите на МВР са имали оперативна информация за разпространение на наркотични
вещества от адреса от повече от месец преди обиска, поради което няма неотложност на
обиска.
Според защитника, обосноваването на СГС с показанията на свидетеля К. е
неправилно, тъй като този свидетел е заинтересован от изхода на производството, защото
самият той би бил отговорен по чл. 354а, ал. 1 от НК, но прехвърля вината изцяло върху
подсъдимия, чрез което оправдава себе си. Защитникът твърди, че в показанията на
свидетеля К. има съществени противоречия: свидетелят К. твърдял, че се свързвал с
подсъдимия по Фейсбук, но също така твърдял, че подсъдимият му дал телефонния си
номер за връзка.
Защитникът твърди, че във връзка с показанията на свидетеля К. има неясноти: Не е
проверено твърдението на подсъдимия, че няма профил във Фейсбук. Не е проверено
твърдението на свидетеля К., че се е свързал непосредствено преди продажбата с
подсъдимия по телефона – чрез проверка имало ли е връзка между телефоните на двамата.
Защитникът намира, че е внесено съмнение в достоверността на показанията на
свидетеля К. и те са опровергани поради две обстоятелства: Сума от седем лева, сборна
конкретно от банкнота от пет лева и банкнота от два лева (с каквато К. твърди, че е платил
на подсъдимия), не е била намерена при нито един от обиските (на подсъдимия и на другите
хора в апартамента). Иззетата от К. при обиска му марихуана е с 14 % съдържание на ТХК, а
откритата в апартамента е със съдържание на ТХК 15 % и 17 %.
Предвид тези характеристики на показанията на свидетеля К., защитникът смята, че е
възможно и друг човек, различен от подсъдимия, да е продал на свидетеля инкриминирания
наркотик.
Във връзка с иззетата от жилището марихуана защитникът намира за противоречиви
показанията на обитателите на апартамента и на поемните лица от различно време (на ДП и
пред съда): Свидетелят С. твърди, че не бил воден протокол за действието, на което
присъствал, а свидетелят М. не помнел нещо да е било намерено и иззето. По иззетите от
жилището наркотични вещества липсвали дактилоскопни следи. Предвид това защитникът
твърди, че описаните при претърсването наркотични вещества не са намерени в обитавания
от подсъдимия апартамент и не са били на подсъдимия. Освен това материалите по делото
според защитника установяват, че няма никаква връзка между претърсеното жилище и
подсъдимия – той не е бил нито наемател, нито собственик, а е пристигнал там в деня на
задържането си, гостувайки на приятели.
В обобщение защитникът намира, че първоинстанционният съд е интерпретирал
доказателствата изцяло в полза на обвинителната теза, включително – позовавайки се
неправилно на извънсъдебно признание на подсъдимия, поради което присъдата е изцяло
необоснована и постановена при съществено нарушаване на процесуални правила.
2
Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде
потвърдена, тъй като е правилна, а защитниците и подсъдимият поддържаха искането за
оневиняване и оправдаване по изложените във въззивната жалба съображения.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - в изпълнение на задължението си по чл. 314, ал.
1 от НПК да провери изцяло правилността на присъдата, проучи самостоятелно
доказателствените средства по делото, при което подложи съдържанието на всяко едно
доказателствено средство поотделно на анализ, а съдържанието на всички доказателствени
средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази
си дейност въззивният съд оформи самостоятелни изводи по доказаност на съставомерните
предвид обвинението факти, по приложимост на норми от НК и по справедливост на
наложеното наказание, съвпадащи с окончателните изводи по тези въпроси на
първоинстанционния съд.
Въззивният съд намери, че не са налице твърдените от защитника във въззивната
жалба съществени нарушения на процесуални правила по изложените по-долу съображения.
Защитникът твърди, че досъдебното производство (ДП) е образувано при съществено
нарушаване на процесуални правила: ДП е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК чрез
обиск на свидетеля К. – поради което ДП е следвало да бъде образувано срещу него; този
обиск като действие по разследването не попада в приложното поле на чл. 212, ал. 2 от
НПК; протоколът за обиск е представен за одобрение на съда след повече от 24 часа;
органите на МВР са имали оперативна информация за разпространение на наркотични
вещества от адреса от повече от месец преди обиска, поради което няма неотложност на
обиска.
Във връзка с това становище на защитника, въззивният съд намира следното:
Не е необходимо действието, с което се започва определено досъдебно производство,
да е пряко насочено срещу впоследствие обвиненото лице; необходимо е в резултат на това
действие да са събрани достатъчно данни, че определено лице (възможно – различно от
това, спрямо което е насочено първото процесуално-следствено действие) е извършило
определено престъпление; възможно е в резултат на първото процесуално-следствено
действие (ПСД) да са събрани данни едновременно за извършено престъпление и от лицето,
с което е пряко свързано това ПСД, и от друго лице; правомощие на досъдебните органи е
да преценят срещу кого да образуват определено ДП, като в случая необвиняването и на Г.
К. наред с подсъдимия по конкретното ДП не изличава от обективната действителност
данните за извършено от подсъдимия престъпление, изводими от обиска на Г. К. (ДП, л. 48-
49 вр. 50-52 вр. 44).
Обискът на Г. К., като извършен на 18.06.2019 г. от 17:10 ч. до 17:25 ч., е първото
ПСД по делото. Чрез него са събрани данни, съдържащи се в ръкописното обяснение от
обискирания в края на протокола, че подсъдимият е продал на К. иззетата при този обиск
тревиста маса в спейс-бег.
Обискът е вид претърсване (чл. 164 от НПК), поради което категорично попада сред
изброените в чл. 212, ал. 2 от НПК действия по разследването, със съставянето на протокола
за които може да започне ДП; обискът при условията на чл. 164 от НПК е изрично посочен в
чл. 212, ал 2 от НПК. Конкретно обискът при условията на чл. 164, ал. 1 от НПК (на ДП, без
предварително разрешение на съдия, а с последващо до 24 часа одобрение от съдия) може да
бъде извършен само при две хипотези: обискираното лице да се задържа или да присъства
на претърсване и вероятно да укрива значими предмети. Т.е., обискът на ДП без
предварително съдебно разрешение следва да е или при задържане на обискирания, или ако
той присъства на претърсване и има достатъчно основания да се счита, че укрива предмети
от значение за делото. В случая Г. К. е бил задържан по реда на ЗМВР на 18.06.2019 г. в
15:30 ч. (ДП, л. 30) и освободен в 19:30 ч., поради което е била налице хипотеза на чл. 164,
ал. 1 от НПК.
3
Предвид формулировката на чл. 212, ал. 2 от НПК относно обиска при условията и по
реда на чл. 164 от НПК, изискването за неотложност на такъв обиск се съдържа иманентно в
условията, при които се извършва той (задържане или присъствие на претърсване с укрИ.е
на значими предмети). Ситуацията на обискиране на К. е съдържала същностно в себе си
изискване за неотложност на това действие: било е продадено вещество, представляващо
еднократна доза, което е могло или да бъде употребено, или изхвърлено, ако не е било
иззето веднага след преминаването му във владение у купувача, а също така е имало спешна
необходимост от обвързване на продавача с конкретното количество намерено у купувача
вещество. Следователно обискът на К. и неговите показания са във връзка с обвинението
конкретно срещу подсъдимия конкретно за разпространение (продажба) на високорискови
наркотични вещества (ВРНВ) без надлежно разрешение, поради което е била налице
необходимост от незабавно обискиране на свидетеля К. и събиране на показанията му във
връзка с този обиск като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства.
Протоколът за обиска на К. е бил представен за одобрение на съдия в указания от чл. 164,
ал. 3 от НПК 24-часов срок: искането на разследващия полицай е изготвено на 19.06.2019 г.
(ДП, л. 47), а предложението на прокурор от СГП е било внесено в съда (т.е. представено на
съдия за одобряване) отново на 19.06.2019 г. (ДП, л. 45-46). Издаването на съдебното
одобрение на следващия ден - 20.06.2019 г. (ДП, л. 44), не нарушава изискването на чл. 164,
ал. 3 от НПК за срок за представяне на протокола за обиск за одобрение, като същевременно
за това одобрение не е предвиден изрично в процесуалния закон определен срок, макар
спешност на съдебното произнасяне да се изисква от самото естество на процесуалната
ситуация – необходимост от съдебна санкция за извършено при условията на неотложност
ПСД, производни на което са последващи(те) ПСД. Предвид това САС намира, че не е
налице твърдяното от защитника нарушение на процесуални правила при образуване на ДП.
При проучването на делото въззивният съд не намери да са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, ограничаващи права на някоя от страните – нито
обсъдените дотук по повод твърдението за такива на защитника, нито други, установени
служебно от съда. Поради това проверката на присъдата продължи с изследване на нейната
обоснованост.
Във връзка с установеност на фактите, значими за съставомерност (съобразно
повдигнатото пред съда обвинение), въззивният съд намери следното:
Към 18.06.2019 г. подсъдимият К. С. живеел в ***, ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. * –
заедно със свидетелите С. С. (НОХД, л. 156 гръб-160 вр. ДП, л. 115 и л. 116) и Б. Б. (НОХД,
л. 47-48 и л. 50 гръб-51 вр. ДП, л. 113 и л. 114); наемният договор бил сключен от С..
Пребиваването на подсъдимия С. в жилището преди инкриминираната дата е било
продължително предвид показанията на свидетелите Б. Б., С. И., С. С. и Т. Д.. Б. Б. – ползвал
обща спалня с подсъдимия, посочва изрично началото на пребиваването си в това жилище –
януари 2019 г. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК досъдебни показания), като Б.
нарича подсъдимия С. свой „съквартирант“ – независимо че наемният договор бил сключен
от С. С.. С. И. гостувал четири дни предвид инкриминираната дата на приятеля си Б. Б.. В
съдебно заседание С. И. изрично заявява, че в жилището живеели тримата – С. (С.), Б. Б. и
К. (С.), а за времето си на престой И. спял в хола. На ДП С. И. е заявил, че Б. и К. спели в
една от спалните – поради което С. И. нощувал в хола (прочетени на основание чл. 281, ал. 5
от НПК досъдебни показания на И. от 04.02.2020 г.). С. С. - наемателят по договор, изрично
заявява в съдебно заседание, че в това жилище живеели като постоянни обитатели тримата –
той, Б. Б. и К. С., като всеки от тримата плащал равна част от наема. В досъдебните си
показания свидетелят С. уточнява, че живеел в това жилище от октомври 2018 г., като
живеел там заедно с приятелите си Б. Б. и К. С., които ползвали общо втората спалня
(прочетени на основание чл. 281, ал. 5 от НПК досъдебни показания на С. от 19.06.2019 г.).
Т. Д. гостувал на приятеля си С. С. от 17.06.2019 г., като нощувал в спалнята на С.; Д.
изрично определя Б. Б. и К. С. като съквартиранти на С. С. (прочетени на основание чл. 281,
ал. 5 от НПК досъдебни показания на Т. Д.). Тези свидетелски показания са в пълно
съответствие със събраната от разследващия орган и писмено отразена информация в
4
протокола за претърсване на 18.06.2019 г. (ДП, л. 35-36) относно това кои лица са
пребивавали в жилището към датата на претърсването и какви данни са дали преди
започване на фактическото претърсване във връзка с това кой в какво качество пребивава в
жилището, откога и коя стая обитава. Претърсването е извършено в присъствието на К. С. –
посочен като ползвател в протокола, на Б. Б. – ползвател, на С. С. – наемател, и на Т. Д.; по
време на претърсването С. И. е бил извън апартамента. Изрично е записано в протокола за
претърсване, че са дадени данни от Б. Б., че всекидневната се ползва от четиримата и там е
спал през последните три дни С. И., а североизточната спалня се ползва от К. С.; пак в този
протокол е записано и че са дадени данни от С. С., че той самият обитава спалнята вляво
заедно с Т. Д.. Предвид това съдържание на свидетелските показания и на протокола за
претърсване, въззивният съд намира за несъмнено установено по делото, че подсъдимият С.
е пребивавал в претърсеното жилище продължително време преди инкриминираната дата
18.06.2019 г., като съквартирант на С. и Б., независимо че конкретно С. не е сключвал
наемния договор. Това изключва обоснованост на твърдението на защитника, че на
инкриминираната дата подсъдимият е бил инцидентно в апартамента, пристигайки там в
деня на претърсването, поради което няма никаква връзка с това жилище.
На 18.06.2019 г. в апартамента били като продължително пребиваващи подсъдимият
С. и свидетелите Б. Б. и С. С.; освен тях били и гостуващите свидетели Т. Д. (НОХД, л. 70-74
вр. ДП, л. 117 и л. 118) и С. И. (НОХД, л. 48-50 вр. ДП, л. 119 и л. 120). Т. Д., като гост на С.
С. от 17.06.2019 г., спал в спалнята на С., а С. И., който гостувал на Б. Б. от 15.06.2019 г.,
спял във всекидневната, тъй като подсъдимият С. и Б. Б. спели в другата спалня.
Всекидневната на апартамента била ползвана от всички.
Във връзка с получена по оперативен път информация, че живущите в това жилище
разпространяват наркотици, жилището било под полицейско наблюдение на 18.06.2019 г.,
като в групата полицаи участвали и свидетелите В. С. (НОХД, л. 51 гръб-52) и Д. И. (НОХД,
л. 52-53 и л. 334-335 вр. ДП, л. 110 – чл. 281, ал. 5 от НПК). Полицай В. С. наблюдавал извън
кооперацията и срещу нея, а полицай Д. И., намирайки се на различни места в коридора на
кооперацията, наблюдавал кой влиза и излиза от жилището, обитавано от подсъдимия и
посочените четирима свидетели.
Следобяд на 18.06.2019 г. полицай Д. И. подал на колегите си информация за
видяното от него – че от жилището излиза подсъдимият (посочен от И. в зала), а полицай В.
С. видял приближаването към вход Б на свидетеля Г. К. (установен впоследствие като
самоличност при спирането и обиска му, на които В. С. присъствал). Подсъдимият С. и
свидетелят К. се срещнали на входа; при тази им среща полицай Д. И., който преминал
покрай тях, видял, че двамата си разменили нещо, а наблюдаващият срещу кооперацията
полицай В. С. видял същото – че двамата (подсъдимият и свидетелят К.) си подали нещо в
ръцете.
Полицай В. С. продължил наблюдението си чрез участие в спирането и обиска на Г.
К. – на известно разстояние от кооперацията с обитаваното от подсъдимия жилище, като
при обиска на Г. К. у него била открита марихуана. Въззивният съд не взема предвид тази
част от показанията на полицай Д. И., която представлява твърдения за съдържанието на
проведената от Д. И. с Г. К. беседа относно това от кого К. е казал, че си е закупил
марихуаната - предвид забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. За това кой е бил продавачът на
намерената у К. марихуана въззивният съд отчита показанията на К., разглеждани съвкупно
със съдържанието на протокола за неговия обиск, със заключението на ФХЕ във връзка с
този обиск и с показанията на полицаите В. С. и Д. И. конкретно относно наблюдаваните от
тях действия между К. и подсъдимия пред входа на кооперацията (т.е. преди спирането и
обискирането на К.).
Свидетелят Г. К. (НОХД, л. 44-47 вр. ДП, л. 111 – чл. 281, ал. 5 от НПК) заявява в
показанията си, че се срещнал с подсъдимия на входа, където С. живеел, по предварителна
уговорка между двамата; на място К. си купил от подсъдимия марихуана за седем лева, след
което двамата се разделили, като подсъдимият се прибрал обратно в жилището си; К. си
5
тръгнал и след известно разстояние бил спрян и задържан от цивилен полицай (различен от
свидетелите В. С. и Д. И.), като при обиска му у К. била открита закупената малко преди
това от подсъдимия марихуана. На мястото на спиране и обискиране К. останал за известно
време, през което до него бил и полицай В. С.. В пълно съответствие с показанията на Г. К. е
съдържанието на протокола за неговия обиск (ДП, л. 48-49 вр. л. 50-52 вр. л. 44): На
18.06.2019 г. от преден ляв джоб на късите панталони на К. е бил иззет спейс-бег с
растителна маса, определена експертно като 0,3 грама нето коноп (марихуана) с
концентрация на ТХК 14 % (ФХЕ – ДП, л. 133-140 вр. НОХД, л. 59) и на стойност 1,80 лв.
(протокол за оценка на наркотични вещества – ДП, л. 148; СИЕ – ДП, л. 150-151 вр. НОХД,
л. 70). Пак в пълно съответствие със свидетелските показания на Г. К. е ръкописното
обяснение от К. в края на протокола за обиск – че тревистата маса е коноп и го е закупил от
К., живеещ до Зимния дворец.
Дадените в съдебно заседание показания от всеки от свидетелите В. С. и Д. И.
относно наблюдаваната от всеки от тях размяна между подсъдимия и К. на входа на
кооперацията са последователни и без вътрешни противоречия, а също така – съдържателни
относно значимите за съставомерност факти; разгледани съвкупно, те са в пълно
съответствие едни с други, при отчитане на различното разположение на всеки от двамата.
При втория съдебен разпит на свидетеля Д. И. са били прочетени (предвид възраженията и
на двамата защитници – по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК) и показанията на И. от първия по
време негов досъдебен разпит (ДП, л. 109). Изявленията на Д. И. в тези досъдебни
показания са, че видял как двамата срещащи се на входа младежи си разменят нещо, като
излезлият от жилището прибрал в джоба си банкноти; съпоставката на тези досъдебни
показания на Д. И. с показанията му пред съда установява, че е налице пълно съответствие
между показанията от различни фази на производството, като конкретно относно естеството
на прибраното в джоба на подсъдимия досъдебните показания допълват и конкретизират
тези пред съда; в съответствие с тези досъдебни показания на Д. И. са показанията на Г. К.,
че е предал парична сума на подсъдимия за закупената марихуана, поради което показанията
на Д. И. по въпроса не са единствен доказателствен източник. Предвид това съдът намира,
че не е налице хипотезата на чл. 281, ал. 8 от НПК за прочетените досъдебни показания на
свидетеля Д. И. конкретно относно срещата на входа между подсъдимия С. и свидетеля К..
Показанията на свидетеля Г. К. пред съда са категорични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и съдържателни относно значимия факт - че си е купил иззетата при
обиска му марихуана именно от подсъдимия, малко преди обиска. Показанията на Г. К. от
ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК (ДП, л. 111 и л. 112), притежават същите
вътрешни характеристики (последователни и вътрешно безпротиворечиви), като са в пълно
съответствие с изявленията на К. пред съда, но освен това ги и допълват и конкретизират
специално относно факта, че подсъдимият е имал профил във Фейсбук с име „К. С.“, а
комуникацията между подсъдимия и свидетеля е била изцяло чрез съобщения по
Месинджър; за наличие на профил на подсъдимия във Фейсбук и с точно такова име
свидетелства и наемателят по договор С. С.. Показанията на свидетеля К. са в пълно
съответствие и със съдържанието на протокола за обиска му и заключението на ФХЕ във
връзка с иззетото при този обиск. Предвид изложеното за характеристики и съдържателност
на всеки един от тези доказателствени източници, за съотношението между изходящите от
един и същи човек показания от различно време и за съдържателно съотношение на всички
тези доказателствени средства в обща съвкупност, въззивният съд намира за несъмнено
доказано, че на 18.06.2019 г. подсъдимият е продал на свидетеля Г. К. 0,3 грама марихуана с
14 % съдържание на ТХК, за която К. е заплатил на подсъдимия (седем лева). Предвид
изложеното за посочената доказателствена съвкупност, въззивният съд намира за изцяло
неоснователно становището на защитника във въззивната жалба, че обосноваването с
показанията на свидетеля К. е неправилно: относно заявените от този свидетел факти (кога,
от кого и какво е придобил) показанията на свидетеля К. са само един от няколкото различни
по вид доказателствени източници, като всичките различни доказателствени източници са в
пълно съответствие за значимите факти. Възможността и свидетелят К. да носи наказателна
отговорност по чл. 354а, ал. 1 от НК по никакъв начин не влияе на едновременното наличие
6
на основание и друг човек да бъде отговорен по същия текст от НК – тъй като наказателната
отговорност е персонална и тъй като в случая са налице самостоятелни (макар и взаимно
обвързани) действия и от страна на свидетеля спрямо високорисково наркотично вещество
(придобил го е и го е държал у себе си), и от страна на подсъдимия спрямо същото вещество
(продал го е, т.е. разпространил го е); предвид това показанията на свидетеля К., уличаващи
подсъдимия в продажба на висикорисков наркотик, по никакъв начин не прехвърлят нечия
вина върху друг, нито пък оправдават самия свидетел (преценка на прокуратурата е кой в
какво да бъде обвинен по конкретно дело). Няма противоречие в твърдението на свидетеля,
че подсъдимият му дал както телефонния си номер за връзка, така и профила си във
Фейсбук – двете изявления не представляват взаимноизключващи се твърдения; налице са и
други показания (от С. С.) относно наличието на профил във Фейсбук на подсъдимия към
инкриминираната дата; естеството и съдържанието на по-горе обсъдената съвкупност от
доказателствени източници обуславя несъмнен извод за доказване на значимите
съставомерни факти и без установяване чрез мобилен оператор имало ли е връзка между
телефоните на свидетеля К. и подсъдимия непосредствено преди инкриминираната
продажба, а такова установяване вече е и невъзможно предвид срока за съхранение на
подобна информация от мобилните оператори.
Установеността на факта, че именно подсъдимият е продал на свидетеля Г. К.
иззетата при обиска на К. марихуана по никакъв начин не се накърнява от неоткрИ.ето у
подсъдимия С. на банкноти от пет или от два лева при обиска му (ДП, л. 57-58). Две
банкноти с номинал от пет лева са открити при претърсването – в чантичка в
североизточната спалня, ползвана и от К. С.; една банкнота от пет лева е открита у С. И. при
обиска му (ДП, л. 75-76), а друга банкнота от пет лева е открита у Б. Б. при обиска му (ДП, л.
84-85); обискът на подсъдимия не е бил извършен веднага след получаването на парите от
К. и на място пред входа, а е бил извършен след известно време, през което подсъдимият се
е прибрал обратно в жилището (непосредствено след продажбата на К.), след това е
пребивавал там известно (макар и кратко) време, а след това отново е излязъл от жилището
(за храна). Пряката цел на претърсването и обиските не е било наличието на банкноти и
техният номинал (макар че и банкноти са отразени в съответните протоколи), а наличието
на ВРНВ. Поради това липсата конкретно у подсъдимия или в носените от него дрехи на
банкноти от пет и от два лева конкретно към времето на обиска му не е равнозначно на
липсата въобще на банкноти от пет лева в жилището и у някои от обискираните; за времето
от прибирането на подсъдимия в жилището (след продажбата на Г. К.) до претърсването на
жилището и обискирането на подсъдимия той е разполагал и с време, и с възможност да
остави другаде, извън себе си, макар и на неустановено по делото място, получената от Г. К.
сума.
Сама по себе си разликата в процентната концентрация ТХК на марихуаната, иззета
от К. (14 %), и на иззетата от масата в хола марихуана (15 %) не е в състояние да обори или
да внесе обосновано съмнение във фактическите изводи, наложени от гореобсъдената
доказателствена съвкупност от свидетелски показания (на Г. К., В. С. и Д. И.), протокол за
обиск на Г. К. и ФХЕ на иззетата при този обиск марихуана; отделно от това обективно е
напълно възможно продадената на свидетеля К. доза марихуана да не е била взета
конкретно от впоследствие намерения в хола на жилището плик с марихуана.
Предвид изложеното, въззивният съд намира за несъмнено установено по делото, че
на 18.06.2019 г. в ***, ж.к. ***, ул. „***“ № *, пред вх. * подсъдимият е продал на свидетеля
Г. К. инкриминираните 0,3 грама марихуана с процентно съдържание на ТХК – 14 %, на
стойност 1,80 лв., като подсъдимият не е имал надлежно разрешение за каквито и да било
действия с такова високорисково наркотично вещество.
Пак на 18.06.2019 г. и след задържането и проверката на свидетеля Г. К. на улицата,
подсъдимият К. С. излязъл от жилището заедно със свидетеля С. И., за да купят храна. След
излизането им, двамата били задържани извън жилището от осъществяващия наблюдението
полицейския екип и били обискирани. Също така било извършено и претърсване на
жилището (ДП, л. 35-36 вр. 37-43 вр. 31), при което във всекидневната на масата била
7
намерена полиетиленова торба с тревиста маса, а до нея – електронна везна; в банята били
намерени топче с тревиста маса – на пода, и втора електронна везна – в мивката. Съобразно
заключението на ФХЕ (ДП, л. 133-140 вр. НОХД, л. 59), тревистата маса в полиетиленовата
торба на масата в хола е марихуана с нето-тегло 13,43 грама и съдържание на ТХК 15 % (а
топчето с тревиста маса от пода на банята е също марихуана с нето-тегло 0,47 грама и
съдържание на ТХК 17 %).
В жилището били задържани и обискирани свидетелите: наемателят по договор С. С.
и неговият гост Т. Д., а също и съквартирантът Б. Б.; извън жилището и при излизането им
за храна били задържани и обискирани подсъдимият К. С. и гостът на Б. Б. – свидетелят С.
И..
Относно марихуаната на масата в хола по делото са налице следните доказателствени
средства, обвързващи държането й именно с подсъдимия:
Свидетелските показания на полицай Д. И., присъствал на задържането, на
установяването и обискирането на пребиваващите в апартамента (включително –
подсъдимия и С. И.) и на претърсването са със съдържание, че по време на самото
претърсване никой от обитаващите апартамента не дал обяснения на кого е този наркотик.
По време на транспортирането обаче на четиримата обитаващи апартамента свидетели и
подсъдимия от претърсеното жилище до СДВР, полицай Д. И. чул подсъдимия да казва в
колата, че намерената в жилището марихуана е негова и ще си понесе отговорността (в
съдебно заседание полицай Д. И. пояснява разликата за него между „конвоиране“ и
„извозване“, като изрично сочи, че това изявление на подсъдимия е било направено по
време на извозването на хората от апартамента до СДВР, което според полицай Д. И. не е
конвоиране). Чутото от полицай Д. И. не е било възприето от него в хода на провеждана
беседа от И. (нито с подсъдимия, нито с когото и да било друг), а е било възприето като
казано от подсъдимия по време на разговор между превозваните от жилището до СДВР,
осъществен изцяло по тяхна воля и без каквато и да е инициатива за него или намеса в него
от страна на който и да било полицейски служител.
Свидетелските показания на наемателя по договор С. С. (прочетените по реда на чл.
281, ал. 5 от НПК от втория по време досъдебен разпит) са със съдържание, че С.
категорично заявява, че марихуаната в жилището е на подсъдимия: в полицейския бус на
път за СДВР С. попитал С. какво се случва и какви са тези работи, на което подсъдимият С.
отговорил, че марихуаната е негова, С. да се успокои и че С. ще си понесе отговорността за
нея. След прочитането на тези досъдебни показания в съдебно заседание, свидетелят С. е
заявил, че щом подсъдимият му го е споделил, най-вероятно С. е заявил това във втория си
разпит на ДП.
Свидетелските показания на Т. Д. (прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК от
втория му по време досъдебен разпит) са със съдържание, че пред останалите обитаващи
апартамента и пред полицаите подсъдимият С. казал, че марихуаната е негова. В съдебно
заседание свидетелят Д. е уклончив относно потвърждаване на досъдебните си показания
конкретно относно неговата обвързаност с топчето марихуана на пода в банята и относно
това, че е виждал за времето си на пребиваване в апартамента тримата постоянни обитатели
(С. С., Б. Б. и К. С.) да пушат марихуана, но е категоричен относно това, че подсъдимият
направил изявление, че откритата в жилището на масата в хола марихуана е именно на
подсъдимия: като тръгнали да ги водят в буса, оттам (свидетелят Т. Д.) е чул и е казал тези
неща - че подсъдимият си е признал, че нещата са негови.
Свидетелските показания на Б. Б. (прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК от
втория по време досъдебен разпит) са в същия смисъл като на полицай Д. И., на С. С. и на
Т. Д.: докато ги карали към СДВР, свидетелят Б. и С. С. попитали подсъдимия К. С. какво
става, а подсъдимият в отговор казал, че тази марихуана е негова и те да се успокоят, защото
той ще поеме отговорността за случилото се. Тези досъдебни показания на Б. Б. са
поддържани от него и в съдебно заседание след прочитането им. Освен че е чул изявлението
на подсъдимия в полицейския бус, свидетелят Б. заявява и друг конкретен факт: че на
18.06.2019 г. преди претърсването подсъдимият С. попитал хората в апартамента дали искат
8
да пушат марихуана (въз основа на които факти в съвкупност свидетелят Б. заключава за
себе си, че намерената в жилището марихуана е именно на подсъдимия).
Свидетелските показания на С. И. в съдебно заседание са със съдържание, че
свидетелят И. знае (прави заключение), че намерената на масата в хола на жилището
марихуана е на подсъдимия – тъй като на 18.06.2019 г. преди претърсването и задържането
им пушили заедно, като И. видял как подсъдимият извадил торбичката с марихуана от шкаф
над мивката и ги почерпил. Тези показания на И. са в съответствие с показанията на Б. Б. по
същия въпрос – че в деня на претърсването и преди него подсъдимият черпил с марихуана
намиращите се в апартамента.
Предвид изложеното за съдържание на доказателствената съвкупност от показания на
Д. И., С. С., Т. Д., Б. Б. и С. И., въззивният съд намира за несъмнено доказано, че иззетата
при претърсването на жилището марихуана от масата в хола е била държана именно от
подсъдимия, а също и че в деня на претърсването и преди него подсъдимият е предоставил
част от марихуаната в този плик за обща употреба от обитаващите жилището.
Относно разпространение на марихуана от страна на подсъдимия във времеви
период, предхождащ датата 18.06.2019 г. – чрез продажбата й на различни лица или чрез
безвъзмездно предоставяне за пушене, са дадени показания в такъв смисъл от Б. Б. и С. И..
В съдебно заседание Б. Б. потвърждава прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК
негови досъдебни показания, в които е заявил, че в последните два месеца подсъдимият С.
продавал марихуана: доста хора идвали до апартамента или пък пишели или звънели по
телефона на подсъдимия, след което той слизал долу пред входа, за да им продаде
(марихуана). На самия Б. подсъдимият също бил давал марихуана преди деня на
претърсването, без Б. да заплаща – С. го черпел.
В съдебно заседание С. И. (гост на Б. Б. от няколко дни преди претърсването и
преспивал в хола) е заявил, че в деня на претърсването и преди него пушили заедно от
предоставена именно от подсъдимия марихуана.
Налице е непоследователност в показанията на С. И., С. С. и Т. Д. конкретно относно
част от заявеното от тях на ДП - че в период от няколко месеца преди претърсването
подсъдимият или след обаждания по телефона е премервал и свивал дози марихуана и след
това е слизал пред входа да ги продава, или че е продавал на други от обитаващите
апартамента, или че е черпил други от обитателите на апартамента, тъй като в съдебно
заседание свидетелите не потвърждават показанията си конкретно по този въпрос; поради
това не може да се приеме за несъмнено установено, че подсъдимият е предоставял
марихуана на други лица и в периода, предхождащ деня на претърсването. Това обаче не се
отразява по никакъв начин на несъмнеността на извода относно целта на подсъдимия да
държи иззетата при претърсването марихуана на масата в хола: налице е убедителна
доказателствена съвкупност от свидетелски показания, обосноваваща по несъмнен начин
твърдението, че в деня на претърсването и преди него подсъдимият е продал марихуана на
свидетеля К., а също така е предоставил на обитаващите апартамента безвъзмездно
марихуана за пушене. И двете действия по естеството си са разпространение на марихуана,
без значение възмездно или безвъзмездно. Продажбата от подсъдимия на свидетеля К. в
деня на претърсването, черпенето от страна на подсъдимия на останалите обитатели на
апартамента в деня на претърсването и количеството на иззетата от масата в хола марихуана
съвкупно обосновават несъмнено извода, че целта на подсъдимия да държи марихуаната,
иззета от масата в хола, е била именно нейното разпространение било чрез продажба, било
безвъзмездно.
Предвид оневиняването и оправдаването на подсъдимия по обвинението за държане с
цел разпространение на марихуаната в топчето на пода в банята и предвид липсата на
протест, въззивният съд намира, че не е необходимо да изследва (не)установеност на
държането и на тази марихуана именно от подсъдимия и целта на такова държане.
Въззивният състав намира за изцяло необосновано възражението на защитника, че
описаната в протокола за изземване марихуана не е иззета именно от претърсеното жилище.
9
Защитникът се позовава на твърдение на С. С., че не бил воден протокол за претърсването.
Това твърдение (НОХД, л. 158 гръб) не е категорично – свидетелят изрично заявява
„доколкото си спомням“, а е разпитан в съдебно заседание повече от три години след
претърсването, което изминало време е обективен фактор за несигурност и непълнота на
паметта. Това твърдение е съвсем изолирано. Това твърдение също така е в пълно
противоречие както със съдържанието на протокола за претърсване, така и с показанията на
поемните лица. Конкретно Д. Г. (НОХД, л. 382-392) изрично заявява в съдебно заседание, че
протоколите по действията (Г. е присъствал на претърсването и на няколко обиска) се
изготвяли пред тях (поемните лица), изчаквал да се изготви протокол и го подписвал;
заявява още, че при самото претърсване е присъствал и проследил всички действия на
полицаите – едно по едно му показвали, последователно и му обяснявали какво точно
правят и защо го правят; намерените неща се слагали в пликчета, като се подписвал на
протокол и на картони, които се запечатвали; на масата в хола на жилището имало пакет с
марихуана. Всички протоколи за претърсване и за обиск са в писмена форма, имат
необходимото съдържание и са подписани от съответните лица, поради което всеки от тези
протоколи има съобразно чл. 131 от НПК доказателствената сила да установи вписаните в
него обстоятелства относно извършване на съответните действия, реда на извършването им
и събраните доказателства. Поради това на показанията на поемното лице М. М. (че не
помни дали при претърсването на жилището са били намерени и иззети някакви забранени
вещества и че не помни дали протоколите за претърсване и обиските, на които е присъствал,
са били изготвени на място и по време на извършване на съответните действия) следва да се
придаде само това значение – че конкретно този свидетел към съдебното заседание на
23.02.2023 г., т.е. почти четири години след действията, не е имал вече ясен спомен за
обстоятелствата, за които е бил разпитван от защитника в съдебно заседание. Предвид
изложеното относно форма и съдържание на протокола за претърсване и относно
показанията на поемните лица на претърсването М. М. и (особено на) Д. Г., въззивният съд
намира за несъмнено установено по делото, че инкриминираната като държана от
подсъдимия в претърсеното жилище марихуана е намерена и иззета именно там - както е
описано в протокола за претърсване.
Липсата на едно определено доказателствено средство е нещо различно от пълната
липса на каквито и да било доказателствени средства относно определен факт. Липсата на
дактилоскопни следи по опаковките на иззетите веществени доказателства (ДктЕ – ДП,
л.144-147 вр. НОХД, л. 59) означава само и единствено това – че не са намерени
дактилоскопни следи, като липсата на такива следи, включително – от подсъдимия, може да
се дължи на различни причини. Поради това сама по себе си липсата на следи от определен
вид върху опаковките с марихуана (иззетата от обиска на К. и иззетата при претърсването от
масата в хола) няма доказателствената сила да опровергае съдържанието на
гореобсъжданите доказателствени съвкупности от разнородни по вид и многобройни
доказателствени средства относно несъмнена установеност на разпространението и
държането от страна на подсъдимия на инкриминираните високорискови наркотични
вещества, за които е признат за виновен с присъдата.
Въззивният съд намира за изцяло необосновано и твърдението на защитника, че не е
установена инкриминираната от закона цел на държането на ВРНВ от жилището –
разпространение. Както количеството на иззетата от масата в хола марихуана, така и
гореобсъдените свидетелски показания за продажба (на Г. К.) в деня и непосредствено преди
претърсването и за предхождащо предоставяне от подсъдимия на други хора на марихуана
за общо пушене обосновават несъмнен извод, че целта, с която подсъдимият е държал
марихуаната, иззета от претърсеното жилище, е била именно нейното разпространение.
Предвид изложеното по-горе за становище на въззивния съд относно установеността
на значими съставомерни факти съобразно повдигнатото на подсъдимия обвинение,
въззивният съд намира за несъмнено установено, че на инкриминираната дата 18.06.2019 г. в
*** подсъдимият е разпространил високорисково наркотично вещество (като е продал 0,3
грама марихуана на свидетеля Г. К. – пред вх. * на бл. 1 на ул. „***“), както и че е държал с
10
цел разпространение 13,43 грама марихуана (в жилището в ***, ул. „***“ № *, ет. 2, ап. *);
подсъдимият не е имал надлежно разрешение за каквито и да е действия с високорискови
наркотични вещества, включително – за продажба и държане на марихуана. Както
продажбата, така и държането с конкретна цел са по естеството си действия, осъществявани
при пряк умисъл: за извършването на всяко от тях и по време на извършването на всяко от
тях у дееца е налице както ясно съзнание за естеството им, така и негово желание да
осъществи именно тези действия. Тези доказани по несъмнен начин факти обуславят извод
за извършено от подсъдимия неправомерно поведение, осъществяващо състава на
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, чрез две форми на изпълнително деяние –
разпространение и държане с цел разпространение, на високорискови наркотични вещества,
без надлежно разрешение. Предвид това обосновано и законосъобразно подсъдимият е бил
признат за виновен в извършването на престъпление именно по този текст от НК.
Оневиняването от страна на първоинстанционния съд на подсъдимия по обвинението
за извършено продължавано по чл. 26, ал. 1 от НК престъпление чрез двете форми на
изпълнително деяние, обсъдени по-горе, предвид липсата на протест следва да се запази.
За престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК се предвижда съвкупност от две наказания:
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лв.;
първоинстанционният съд е счел, че е налице хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК,
като е индивидуализирал лишаването от свобода (вече в диапазона от три месеца до осем
години) на десет месеца и като не е наложил глоба (предвид възможността по чл. 55, ал. 3 от
НК). При изследване на отчетените от първоинстанционния съд влияещи на отговорността
обстоятелства е видно, че са посочени само смекчаващите. Настоящият въззивен състав
намира, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства: осъществяването на
престъплението чрез две форми на изпълнителното деяние, а също и предоставянето на
марихуана за пушене, макар и безвъзмездно, на всички намиращи се в близкото обкръжение
на подсъдимия. Предвид липсата на въззивен протест, включително относно размера на
наказанията, произнасянето на първоинстанционния съд чрез прилагане на чл. 55 от НК и
чрез определянето на конкретното по продължителност лишаване от свобода следва да се
запази; предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства обаче въззивният съд
не намери основания за още по-голяма снизходителност спрямо подсъдимия чрез
намаляване на продължителността на наложеното му от СГС лишаване от свобода.
Прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК е законосъобразно предвид неосъждането досега
на подсъдимия (НОХД, л. 397), предвид налагането на лишаване от свобода за по-малко от
три години и предвид преценката на първоинстанционния съд за неналожителност от
ефективно изтърпяване; при отчитане и на липсата на протест относно отлагането под
условие на изтърпяването на лишаването от свобода, и това произнасяне на
първоинстанционния съд следва да се запази.
В заключение: обжалваната присъда е обоснована (поради съответствие на приетите
за доказани съставомерни факти със съдържанието на доказателствените средства),
законосъобразна (поради прилагането на съответната норма от НК за състав на
престъпление) и справедлива (предвид наличието на отчетените от първоинстанционния съд
смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на протест) – което обуславя
потвърждаването й; подадената срещу присъдата жалба от защитника е изцяло
неоснователна.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 203 от 20.12.2023 г. по НОХД № 1807/2021 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти първоинстанционен
състав.
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12