ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2518
Велико Търново, 25.07.2025 г.
Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ДИАНА КОСТОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700324 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба на адв. П. в качеството му на пълномощник на заинтересованата страна С. Г. с искана за изменение на постановеното от съда Решение №2273/8.07.2025г., тъй като не са присъдени направените разноски в размер на 1200 лева, заплатени за изготвяне на отговор на касационна жалба, процесуално представителство и правна защита пред ВАС съгласно Договор за правна защита и съдействие.
Жалбоподателката Д. Н. чрез адв. С. оспорва така подадената молба, като намира, че липсват данни такива да се сторени, не е представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в последното по делото о.з. ,а едва с писмената защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Съдът като взе предвид становищата на страните, от фактическа страна намира за установено следното: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Същото е образувано след като с Решение №3954/14.04.2025г. на Върховен административен съд по адм. дело № 2257/2025г. е обезсилено Решение № 3977/23.12.2024 г. по адм. дело № 783/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д. З. Н. от [населено място] против Заповед №18-13403/29.11.2023г. на началника на Службата по „Геодезия, картография и кадастър“ [населено място], и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението. С Решение №2273/8.07.2025г постановено по настоящото дело, съдът е отхвърлил така подадената жалба, като е осъдил жалбоподателката да заплати претендираните от заинтересованата страна разноски в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лева и адвокатско такова също в размер на 500 лева. Не са присъдени сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 1200 лева, за които е представено договор за правна защита и съдействие, като от адвоката е изготвен отговор на подадената касационна жалба, процесуално представителство. По делото не са претендирани разноски за разглеждане на делото след връщането му от ВАС.
С оглед на така установеното, СЪДЪТ намира, че подадената молба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока на обжалване на съдебното Решение- чл. 248, ал.1 пр.2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Макар и след провеждане на последното о.з., в дадения от съда срок адв. П. е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Разгледана по същество е основателна.
Като се съобрази съдебната практика по въпроса, съгласно която
разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК , първата обхваща случая, когато съдът въобще не се е произнесъл по искането за разноски, а втората за отстраняване на непълноти и грешки при определяне на отговорността за разноски.По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне,
като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това-така определение №
234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о.
т.9 на Тълкувателно решение №6/2012 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Правилно е посочено в молбата за изменение на постановеното Решение, че всъщност
съдът не е присъдил сторените пред касационната инстанция разноски. Неоснователно е направеното от страна на жалбоподателката възражение, че няма доказателства същите да са направени, тъй като в адм.д. 2257/25г. по описа на ВАС се съдържа договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, при което адв. П. е изготвил отговор на касационната жалба и е представлявал заинтересованата страна пред ВАС. Съгласно горепосоченото ТР на ВКС, след като е посочено в договора, че възнаграждението е заплатено в брой, то същият има качеството на разписка, доказателство, че такива са били заплатени. Неоснователно е и второто възражение, че при новото разглеждане на делото не са събирани нови доказателства, поради което не се дължи адвокатско възнаграждение. Както се посочи по- горе, въпреки, че страната има право на разноски за всяка една инстанция, реално не се претендират такива за повторното разглеждане на делото. Съгласно представения списък на разноските от заинтересованата страна се искат такива при първоначалното разглеждане на делото пред АСВТ и направените пред ВАС. След като е проведено о.з., не може да се прави възражение за прекомерност на възнагарждението по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В този смисъл е Определение № 362 от
22.10.2012 г. по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/.
Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-
късно до приключване на устните състезания, следва и от разпоредбата на чл. 81 от ГПК .
Водим от горното осми състав на Административен съд Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №2273/8.07.2025г постановено по адм.д. 324/25г. по описа на АСВТ в частта за разноските като
ОСЪЖДА Д. З. Н., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.11 да заплати на С. П. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] разноски по делото в размер на още хиляда и двеста лева.
Определението, подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
| Съдия: | |