№ 502
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511218 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, срещу Разпореждане от
22.06.2021г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
по изпълнително дело № 20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег.
№ 924 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, моли за
отмяна на обжалваното разпореждане. Поддържа твърдение, че размерът на
възнаграждението на процесуално представителство в изпълнителното
производство, които били възложени в негова тежест, били прекомерни, като
се отчита обемът на извършените от процесуалния представител на
взискателя фактически действия по процесуално представителство- подаване
на молба за образуване на изпълнително производство. Според становището
на жалбоподателя, прекомерността била очевидна, като се отчитат
установените максимални размери на юрисконсултските възнаграждения и
очевидната липса на правна и фактическа сложност на процесуалните
действия, които били извършени в рамките на изпълнителното производство
1
от страна на юрисконсулта. При това, поддържа, че дължимата
пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ също следвало да бъде
редуцирана, поради което отказът на съдебния изпълнител в обжалваното
разпореждане също следвало да бъде отменен. С оглед очаквания изход от
делото – жалбоподателят моли за осъждане на насрещната страна, да му
заплати направените съдебни разноски, включително и тези за процесуално
представителство.
Насрещната страна по жалбата – ЗК „Л.и.“ АД, легитимирано в
качеството на взискател в изпълнителния процес по по изпълнително дело №
20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ –
оспорва нейната основателност. Поддържа тезата, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно, тъй като разноските били определени в
съответствие с чл.13, т.2 и чл.27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК.
В предоставеното пред съда писмено становище, съдебният изпълнител
ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд
поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата,
доколкото обжалваното Разпореждане било съобразено с нормативно
установените изисквания за разноските, които се дължат в изпълнителното
производство, както и с чл.13, т.2 и чл.27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК. Поддържа
се тезата, че критериите за определяне на минималните възнаграждения на
адвокати и на юрисконсулти били уредени по различен начин, поради което
съдебният изпълнител не би могъл да намали юрисконсултското
възнаграждение до размер, който е по- нисък от максималния размер,
уреден в чл. 37 от Закона за правната помощ. Според тезата на съдебния
изпълнител, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ била изчислена правилно и
законосъобразно.
Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително
дело № 20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на ЗК „Л.и.“ АД /в
качеството на взискател/, което е представлявано от юрисконсулт, срещу ЗД
„Е.“ АД /длъжник по изпълнението/, въз основа на изпълнителен лист от
2
11.02.2021г. издаден по гр.д. № 66731/19г. съгласно описа на 167 с-в на СРС.
На 08.06.2021г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на
длъжника, заедно с издаденото на 02.06.2021г. постановление за разноските,
включващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 656, 62
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
На 09.06.2021г. длъжникът по изпълнението е депозирал възражение,
чрез което е релевирал възражение за прекомерност на разноските, които са
му възложени – в частта по отношение на възнаграждението на процесуалния
представител на взискателя и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното Разпореждане от 22.06.2021г., съдебният изпълнител се
е произнесъл по възражението за прекомерност на разноските, оставяйки
възражението изцяло без уважение.
Споменатото Разпореждане от 22.06.2021г. е връчено на длъжника и
обжалвано от него в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и
съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
В тази част, жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в
рамките на установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване
Разпореждане на съдебен изпълнител.
Разгледана по същество, подадената жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Размерът на разноските, които взискателя има право да получи в рамките
на изпълнителното производство е нормативно регламентиран.
Уместно е в тази насока да се отбележи нееднаквият подход на
законодателя, в хипотезите, когато процесуалното представителство е било
осъществено от юрисконсулт и от адвокат. В хипотезата, когато
процесуалното представителство се осъществява от юрисконсулт, а не от
адвокат, нормативната уредба регламентира максимална, а не минимална
стойностна граница, която не може да бъде преминавана, включително в
хипотезата, когато изпълнителното дело не се отличава с правна и/или
фактическа сложност.
Независимо от изложената по- горе нормативна специфика, настоящият
3
състав на съда не може да сподели защитаваната от съдебния изпълнител теза
- че юрисконсултското възнаграждение не могло да бъде редуцирано
/намалявано/, поради прекомерност – в стойности под нормативно
установения максимален размер. Разпоредбите на чл. 13, ал.2 и на чл. 27,
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към които препращат
разпоредбите на чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал.8 от ГПК всъщност ясно
илюстрират несъстоятелността на подобна теза - понеже предвиждат
възможността за определяне на възнаграждението в определен диапазон.
При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.
78, ал.5 от ГПК, първо съдебният изпълнител, а после и съдът /при
разглеждане на жалбата/ е длъжен да прецени, дали размерът на разноските за
процесуално представителство е адекватен на естеството и вида на
фактически извършените процесуални действия, в рамките на конкретното
изпълнително дело. Настоящият състав на съда намира, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия, на практика се свеждат
само до подготовка на съдебните книжа и подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Нито извършените от взискателя процесуални действия
/като вид и обем/, нито процесуалното поведение на длъжника по
изпълнението, нито дори продължителността на изпълнително дело №
20219240400373 съгласно описа на ЧСИ Г.К. могат да аргументират
задължение за заплащане на разноски над установения среден размер, който
възлиза на 75 лева и включва 25 лева за подготовка на книжа и 50 лева за
процесуално представителство в изпълнителния процес. По изложените
съображения, съдът следва да отмени обжалваното Разпореждане от
22.06.2021г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението
за разноските за процесуално представителство в изпълнителното
производство и да редуцира размера на тези разноски до 75 лева.
В частта по отношение отказът на съдебния изпълнител да редуцира
изчислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – обжалваното
разпореждане е законосъобразно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ответната страна по жалбата следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените съдебни разноски,
чиито общ размер се изчислява на 75 лева, от които 50 лева за процесуално
представителство и 25 лева за внесена държавна такса.
4
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното Разпореждане от 22.06.2021г., в частта в която
съдебният изпълнител е отхвърлил направеното възражение на ЗД „Е.“ АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес - гр. София, бул. ****, с правно основание
чл. 78, ал.5 от ГПК, относно разноски за процесуално представителство на
взискателя по изпълнително дело № 20219240400373, съгласно описа на
ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ и с район на действие Софийски градски
съд, които са в размер на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева и вместо него,
постанови: РЕДУЦИРА дължимите от длъжника по изпълнението ЗД „Е.“
АД разноски за процесуално представителство по изпълнително дело №
20219240400373, съгласно описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 при КЧСИ - до
размер на сумата от общо 75 /седемдесет и пет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес - гр. София, бул. ****, срещу Разпореждане от 22.06.2021г., в частта в
която съдебният изпълнител е отхвърлил направеното възражение за размера
на дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА ЗД „Л.и.“ АД с ЕИК **** и адрес - гр. София, бул. **** да
заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес - гр. София, бул.
****, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК- сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева, представляващи направени съдебни разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5