РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Карлово, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100411 по описа за 2022 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК/ Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. **,
бл. ***, вх. *, със законни представители: С. Н. Н., Ц. С. и Я. К. Ч. –
управители, чрез пълномощника – юрисконсулт Г. П., против Х. Д. К., ЕГН:
**********, от гр. К., ул. „И. В.“ №**.
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2019 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № 30034784880 между „П. К. Б.“ ЕООД, като
кредитор и Х. Д. К., като длъжник. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита 3 000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на
вноската: 178.04 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 45.34 %; годишен
лихвен процент: 38.80 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по
кредита: 4272.39 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги,
кредитополучателят следвало да заплати и сумата от 3712.18 лв., с размер на
вноската по закупения пакет – 154.70 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
възлизало на 7985.19 лв., общият размер на вноската – 332.74 лв., а
1
уговорената дата на погасяване – 20-ти ден от месеца.
Неразделна част от договора за потребителски кредит (ДПК) били
общите условия (ОУ), които били предоставени при подписване на договора
и с които длъжникът внимателно се запознал. Той ги приел, нямал забележки
към тях и се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под
клаузите на този ДПК и ОУ.
Твърди се, че съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството,
клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за
потребителски кредит № 30034784880, като го сключил за срок от 24 месеца,
с месечна вноска по погасителен план в размер на 332.74 лв. и падежна дата
всяко 20-то число на месеца.
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 31.01.2019 г. превело парична сума в
размер на 3000 лв. по посочената от длъжника Х. Д. К. банкова сметка.
На 21.05.2019 г. Х. Д. К. подал Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № 30034784880, като пожелал да бъде отложена 1 погасителна
вноска. На 28.05.2019 г. между „П. К. Б.“ ЕООД и Х. Д. К. бил сключен Анекс
№1 към ДПК № 30034784880, с който страните се договорили да бъде
отложена погасителна вноска №4 и същата да бъде погасена в края на
погасителния план.
Твърди се, че съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК
№30034784880, длъжникът Х. Д. К. дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема
било предварително определено в погасителния план. Страните се
споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното
договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 527.50
2
лв., считано от падежа на първата неизплатена вноска – 20.01.2020 г., до дата
на предсрочна изискуемост – 06.01.2021 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по
ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3712.18 лв., като
същият бил заплатил сума в размер на 1 546.38 лв. Оставали да бъдат
заплатени 2165.80 лв.
Твърди се, че в процесния случай сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането
на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от
неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-
кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на
вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и
да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Предметът на
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
Договора за потребителски кредит бил следният:
Кредиторът са задължава да предостави на КП по негово искане и
при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на дата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства;
Твърди се, че всяка една и всички тези услуги потребителят може да
използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния
случай ответникът пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като
декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от
допълнителни услуги му предоставял право да получи услуги, които не били
свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а били свързани с
необходимостта на потребителя и неговото житейско положение. Със
закупения пакет ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и
3
отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава и кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на
определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си, че ако доходите му намалеят, ще може да
намали размера на определен брой вноски – длъжникът можел да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо
да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които
длъжникът получил и все още получавал, съответно всички тези услуги,
които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета
от допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно,
предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на
длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Възнаграждението не представлявало цената на услугите, а било
дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска
промяна в договора за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за
кредит, а били по повод на същия. С оглед на гореизложеното,
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било
пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в
правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на
споразумението било в резултат на свободната воля и индивидуално желание
на длъжника; трето, сключването на споразумението не било задължително
условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят
извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по
кредита. Длъжникът дължал възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и затова, че се възползвал от услугите – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможност за отлагане
4
на определен брой погасителни вноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът не изпълнявал поетите
договорни задължения и направил само девет пълни и една частична
погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК
№ 30034784880. След изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит, на 06.01.2021 г. ДПК № 30034784880 бил обявен за предсрочно
изискуем от страна на „П. К. Б.“ ЕООД. На длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което бил информиран, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка,
уведомителното писмо било получено от бащата на длъжника – Д. К..
Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор,
ищцовото дружество подало срещу ответника заявление по чл.410 ГПК за
заплащане на дължими към този момент суми в размер на общо 5 227.53 лв.
По образуваното ч. гр. д. №1849/2021 г. по описа на РС Карлово била
издадена Заповед по чл.410 ГПК, срещу която в срок било подадено
възражение от длъжника. Ето защо и във връзка с дадени от съда указания, за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
„П. К. Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми,
за които по ч. гр. д. №1849/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно:
- сумата от 2008.57 лева, представляваща остатъчна предсрочно
изискуема главница до Договор за потребителски кредит № 30034784880 от
31.01.2019 г.;
- сумата от 527.50 лева, представляваща непогасено, падежирало
договорно възнаграждение за периода 20.01.2020 г. до 06.01.2021 г. – датата
на предсрочната изискуемост;
- сумата от 2165.80 лева, представляваща непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
- сумата от 103.76 лева, представляваща лихва за забава от
21.03.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.01.2021 г. –
датата на предсрочната изискуемост;
- сумата от 421.90 лева, представляваща законна лихва, дължима от
5
06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 25.11.2021 г.;
- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението –
26.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът, представлявана от адв. К. К., оспорва иска.
Твърди, че процесният договор бил недействителен, тъй като
размерът на шрифта, на който бил изготвен, бил по малък от 12 пункта, в
разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Това от своя страна означавало, че исковата претенция следва
да бъде отхвърлена.
На следващо място, клаузата за договорна възнаградителна лихва
била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Ответникът
твърди, че противоречаща на добрите нрави била уговорката, надвишаваща
възнаградителната лихва в трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити, а за обезпечени – двукратния размер. В настоящия
случай същата била договорена в размер на 38,80%, и годишен лихвен
процент в размер на 45,34%, което надвишавало установения размер от
съдебната практика, а от своя страна претенцията за заплащането й била
неоснователна. С исковата молба се претендирала и сумата от 103,76 лева,
непогасени лихви за забава, която претенция също била неоснователна,
поради недействителност на договора.
Начисляването на възнаграждение за т.нар. „Пакет допълнителни
услуги“ по своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК –
ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
противен случай тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита“. Те били детайлно
регламентирани в §1, т.1 ДР на ЗПК и включвали освен всички такси,
комисионни и др., но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора
за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК посочвал, че това са и комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т.
нар. „пакет за допълнителни услуги“, прикривал разходи, които по своето
същество са включени в ГПР. Това прикриване било санкционирано от
6
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпореждала, че всякакви клаузи,
които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона за
нищожни. В случая това било налице.
От изложеното дотук се установявало, че клаузата за
възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет
допълнителни услуги са нищожни на две групи основания – поради цялостна
недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на
добрите нрави, материалния закон и поради заобикаляне на закона.
Ответникът твърди, че падежиралото договорно задължение също не
се дължи, тъй като договорът е недействителен. Освен това от изложеното в
исковата молба не ставало ясно това задължение върху каква сума по
договора е начислено.
В исковата молба се твърдяло, че ответникът е заплатил сума по
процесния кредит от 3729 лева, като плащанията били на следните дати на
различни суми: 20.01.2019 г. – 332,74 лева; 26.03.2019 г. – 332,74 лева;
23.04.2019 г. – 332,74 лева; 23.04.2019 г. – 332.74 лева; 20.06.2019 г. – 332,74
лева; 23.07.2019 г. – 332,74 лева; 22.08.2019 г. – 332,74 лева; 01.10.2019 г. –
332,74 лева; 10.12.2019 г. – 332,74 лева; 30.04.2020 г. – 332,74 лева; и сумата
от 286,28 лева, без да е посочено на коя дата е платена. Процесната сума
надхвърляла размера на главницата по договора за потребителски кредит от
3000 лева, като в тази връзка по всички суми платени над главницата по
договора, били платени суми при начална липса на основание.
Сумите, покриващи възнаградителна лихва по договора, лихви за
забава, както и допълнителни такси по усвоения и управление на кредита
подлежали на връщане тъй като били платени по нищожни клаузи, при
начална липса на основание.
Ответникът посочва, че „П. К. Б.“ ЕООД, гр. С. предявило исковата
си претенция срещу него по договор за потребителски кредит № 30034784880
от 31.01.2019 г., въпреки че по същия договор за кредит имало вече
образувано гражданско производството със същите страни – гр. д. № 75 по
описа на К. р. с. за 2021 г. То било образувано по искова молба на Х. К., който
претендирал нищожност на процесния договор. Една година по-късно, „П. К.
Б.“ ЕООД гр. С. образувало заповедно производство срещу Х. К., за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за заплащане на сумите
7
описани в исковата молба. Понастоящем гр. д. № 75/2021 г. по описа на РС К.
било приключило с влязло в сила решение, с което договор за потребителски
кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г. бил обявен за нищожен. Всички
платени от Х. К. суми по договора над размера на главницата, били платени
без основание.
С оглед всичко изложено, ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №1849/2021 г. по описа на РС К. се
установява, че по заявление на „П. К. Б.“ ЕООД на 02.12.2021 г. е издадена
заповед №939 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответникът (длъжник в заповедното производство) Х. Д. К. да
заплати на кредитора (ищцовото дружество) следните суми: 2008.57 лева –
остатъчна предсрочно изискуема главница до Договор за потребителски
кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г.; 527.50 лева – непогасено, падежирало
договорно възнаграждение за периода 20.01.2020 г. до 06.01.2021 г. – датата
на предсрочната изискуемост; 2165.80 лева – непогасено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; 103.76 лева –лихва за забава от
21.03.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.01.2021 г. –
датата на предсрочната изискуемост; 421.90 лева – законна лихва, дължима от
06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 25.11.2021 г.; законната
лихва, считано от датата на входиране на заявлението – 26.11.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането; 104.55 лева – разноски по делото за
заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
и съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на кредитора да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Кредиторът е
сторил това, като е ангажирал съответните доказателства.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства
е видно, че на 31.01.2019 г. страните са сключили Договор за потребителски
кредит № 30034784880, при следните параметри: сума на кредита 3 000 лв.;
8
срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 178.04 лв.; годишен процент
на разходите (ГПР): 45.34 %; годишен лихвен процент: 38.80 %; лихвен
процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4272.39 лв. Освен това,
кредитополучателят е закупил пакет от допълнителни услуги, на стойност
3712.18 лв., с размер на вноската по него 154.70 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 7985.19 лв.,
общият размер на вноската – 332.74 лв., с дата на погасяване – 20-ти ден от
месеца.
От приложеното гр. д. №75/2021 г. по описа на РС К. се установява,
че с влязло в сила на 04.05.2023 г. Решение №220/11.07.2022 г., потвърдено с
Решение №584/04.05.2023 г. по възз. гр. д. №357/2023 г. на ОС П., ответникът
„П. К. Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Х. Д. К. сумата от 217.59 лева,
платена без основание по клауза за възнаграждение по пакет допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 14.01.2021 г., до окончателното й плащане. Със съдебното решение е
отхвърлен насрещният иск на „П. К. Б.“ ЕООД за осъждане на Х. Д. К. да
заплати на дружеството сумата от 891.45 лева, дължима по Договор за
потребителски кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г.
Съдът е приел, че цитираният договор – предмет и на настоящото
производство, е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 пр.
1-во от ЗЗД. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът между страните е недействителен, кредитополучателят връща само
чистата стойност на кредита. В конкретния случай е установено, че ищецът е
заплатил общо сума в размер на 3280.94 лева, като разликата над 3000 лева се
явява платена без основание.
Съгл. чл.297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е
задължително за съда /както постановилия го, така и за всички останали/ и за
страните. Обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо,
съгл. чл.298, ал.1 от ГПК обхващат предмета на спора, който е материалното
право, по което съдът се е произнесъл.
От гореизложеното следва извод, че Договор за потребителски
кредит № 30034784880 от 31.01.2019 г. е нищожен и ответникът Х. Д. К. няма
задължения по него – главницата я е изплатил изцяло, а лихвите, таксите и
9
възнаграждението по пакета за допълнителни услуги не следва да се
заплащат, на основание чл. 23 от ЗПК. Искът е неоснователен и недоказан и
като такъв следва изцяло да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищцовото следва да бъде осъдено
дружество да заплати на ответната страна разноските по делото.
Доказателства за сторени от ответника разноски не са ангажирани.
Такива се дължат обаче на пълномощника му. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ответника, адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение.
За осъщественото от адв. К. процесуално представителство, същата
представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който претендира възнаграждение в
исковото производство в размер на 2 217.43 лева и 411.37 лева – в
заповедното, т. е. общо 2 628.80 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК и
доколкото не е постъпило възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тази сума следва да
се възложи в тежест на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ****, вх. *, със законни
представители: С. Н. Н., Ц. С. и Я. К. Ч. – управители, чрез пълномощника –
юрисконсулт Г. П. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
Х. Д. К., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „И. В.“ №**дължи на дружеството
следните суми, за които по ч. гр. д. №1849/2021 г. по описа на РС К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а
именно:
- сумата от 2008.57 лева, представляваща остатъчна предсрочно
изискуема главница до Договор за потребителски кредит № 30034784880 от
10
31.01.2019 г.;
- сумата от 527.50 лева, представляваща непогасено, падежирало
договорно възнаграждение за периода 20.01.2020 г. до 06.01.2021 г. – датата
на предсрочната изискуемост;
- сумата от 2165.80 лева, представляваща непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
- сумата от 103.76 лева, представляваща лихва за забава от
21.03.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.01.2021 г. –
датата на предсрочната изискуемост;
- сумата от 421.90 лева, представляваща законна лихва, дължима от
06.01.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 25.11.2021 г.;
- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението –
26.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ***, вх. *, със законни представители: С. Н.
Н., Ц. С. и Я. К. Ч. – управители, да заплати на адвокат К. Й. К., с личен
номер ***********, от А. к. – П., с адрес на упражняване на дейността: гр. П.,
ул. „Р. Д.“ № **, ет.*, офис *, сумата от 2 628.80 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, от които: 2 217.43 лева –възнаграждение в исковото
производство и 411.37 лева – възнаграждение в заповедното производство.
Присъдените в полза на адвокат К. Й. К. суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка в „У.Б.“ АД:
************************************, IBAN:
************************************* с титуляр на сметката: К. Й. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11