ПРОТОКОЛ
№ 81
гр. Бургас, 02.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора П. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600076 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Е. Х. М., се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Г. С.
Не се явяват жалбоподателите граждански ищци и частни
обвинители Н. И. М. - лично и в качество й на майка на И. Х. А., А. М.
М., А. Х. М., Х. А. С., всички редовно призовани. За всички тях се явява
упълномощеният повереник адв. Д. К.
Не се явява упълномощеният повереник адв. Г. М., редовно
уведомен.
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява прокурор К.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуална пречка, да се даде
ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Доверителите ми са редовно
призовани и са изразили пред мен съгласие делото да се разгледа в тяхно
отсъствие и в отсъствие на адв. Г. М.
1
АДВ. С.: Считам, че не са нА.це процесуални пречки, моля да
бъде даден ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯ Е. Х. М.: Съгласен съм днес да се разгледа
делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на гражданските ищци и частни обвинители,
които са редовно призовани, не са изтъкнали уважителна причина за
отсъствието си, а пред своя повереник са заявили нежелание да присъстват в
съдебното заседание, не е пречка за разглеждане на делото, намира, че следва
да бъде даден ход на съдебното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
АДВ. К.: Поддържам въззивната ни жалбата. Нямам искания за
отводи на състава на съда, на секретаря и на прокурора.
АДВ. С.: Поддържам подадената въззивна жалба. Нямаме искания
за отводи на състава на съда, на секретаря и на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и на
секретаря.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. К.: Аз също няма да соча нови доказателства и нямам други
искания.
АДВ. С.: Няма да сочим нови доказателства, нямаме и искания за
събиране на други доказателства.
След като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на нови доказателства за изясняване на
фактическата обстановка, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба на частните
обвинители е неоснователна, доколкото неоснователни са изложените в нея
съображения, респективно формулираните искания.
На първо място, няма как неоказването на помощ да бъде прието
като отегчаващо отговорността обстоятелство. В случая съвсем неправилно
това е сторено от Окръжен съд – Бургас, изрично е посочено в мотивите му на
лист 13. Аналогично считам, че не са отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства неподнасянето на съболезнования, съответно и неизразеното
съжаление за случилото се в хода на досъдебното производство. Следва да се
отбележи, че в съдебната зала подсъдимият е сторил това, поднесъл е
съболезнования на семейството на пострадалия, съответно изразил е
съжаление за извършеното от него.
На последно място, съвсем неоснователно се твърди от частните
обвинители, че съдът не е отчел липсата на съпричиняване в случая от страна
на пострадалия. Изрично в мотивите си на лист 11 съдът е подчертал, че не
споделя доводите на защитата на подсъдимия за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия, а на следващия лист 12, че не кредитира обясненията
на подсъдимия в частта, в която той твърди, че са му били нанасяни удари и
че е бил блъскан от пострадалия.
Въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник, е частично
неоснователна. Неоснователна е в частта, в която се иска отмяна на
първоинстанционната присъда. Обясненията на обвиняемия, дадени в
досъдебната фаза, респективно твърдението на подсъдимия, че след удара,
който е нанесъл на пострадалия, е изтеглил тялото му държейки го под
мишници, на тротоара, а впоследствие е вдигнал и краката му, са достоверни,
това се потвърждава и от показанията на свидетелите Ш., Д. и Г.. Този факт е
приет впрочем и от Окръжен съд - Бургас в мотивите на лист 5. Независимо,
че не е оказана помощ в конкретния случая в пълен обем от страна на
подсъдимия, считам, че тези негови действия, свързани с преместването на
тялото на подсъдимия на по-безопасно място, а именно от пътното платно на
тротоара, следва да бъдат взети предвид при преценка на неговата
обществена опасност, респективно на извършеното от него деяние. Също така
подсъдимият твърди, че проверил дали пострадалият не си е глътнал езика.
3
Това негово твърдение не се опровергава от доказателствата по делото, а
известно е, че всяко съмнение следва да бъде тълкувано в полза на
обвиняемия, респективно на подсъдимия.
На следващо място считам, че от съществено значение в
конкретния случай е причината за извършване на конкретното деяние, а
именно желанието на подсъдимия М. да предпази имота си от неправомерно
ползване на имота му от външни лица. Това, че той е нанесъл един-единствен
удар, се подкрепя от показанията на свидетелката А. А. С този удар в случая е
причинена умишлено лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания без разстройство на здравето. От тук считам, че няма как да
приемем, че в случая се касае за деяние извършено с особена дързост.
Действително настъпилата смърт на пострадалия в резултат от причинената
тежка черепно-мозъчна травма, вследствие падането му на замята, в
конкретния случай именно за това е и отговорността на подсъдимия за
причинена смърт по непредпазливост, но считам, че по-силно възпиращо и
възпитателно въздействие би имало едно отлагане изпълнението на
определеното от Окръжен съд – Бургас наказание в размер на 1 година и 4
месеца, за максимално възможния в случая законов срок, а именно
изпитателен срок в размер на 4 години и 4 месеца съгласно чл. 66 от НК, тъй
като през този период от време подсъдимият ще следва да се въздържа от
неправомерно поведение. Предвид задължението на въззивната инстанцията
за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, само ще маркирам, че
правилно от страна на БОС е прието, че самопризнанията на подсъдимия
изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства, респективно
правилно и основателно е разгледал делото по реда на Глава 27 от НПК. При
вземането на обезпечителни мерки е спазил изискванията на НПК.
Размерът на гражданските искове е определен по справедливост и
считам, че съответства и на степента на близост и поддържаните отношения
на пострадалия с родствениците му.
Ето защо считам, че следва да измените присъдата на Окръжен
съд – Бургас, като отложите изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок в размер на 4 години и 4 месеца, на
основание чл. 66 от НК.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, в качеството си на
повереник на частните обвинители и граждански ищци изразявам пълно
несъгласие със становището на прокурора. Считам, че определеното
наказание от Бургаски окръжен съд е ниско по размер и ще Ви помоля да
измените присъдата и да наложите на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“ в по-голям размер, което да изтърпи ефективно, при първоначален
„общ“ режим.
Считам също, че гражданските искове, с изключение на
4
гражданският иск на малолетното дете, който е уважен в пълен размер, са
недооценени по справедливост и моля да завишите присъдените обезщетения
до размера, посочен в гражданските искове. Достатъчно фактически и правни
съображения съм изложил в жалбата, поддържам я и моля да я уважите.
АДВ. С.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, изцяло поддържам възззивната жалба, както и последващото
допълнение към нея. Производството пред първата инстанция – Бургаския
окръжен съд, премина по реда на Глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, като
подсъдимият е признал фактите въведени с обвинителния акт и е дал съгласие
да не бъдат събирани нови доказателства.
Изразявам несъгласие в рамките на признатите по делото факти и
в тази връзка направените от първоинстанционния съд правни изводи,
касаещи анализа на самите доказателства, които са относими към
индивидуализация на наказанието, са неправилни. Моля въззивният съд да
осъществи нова оценка на приетите за доказани действия на подсъдимия,
представляващи защита на имота му - негова частна собственост.
Действително пострадалият не е успял да влезе в имота собственост на
подсъдимия, но това е станало благодарение единствено и само на
подсъдимия, който е предотвратил тази възможност с намесата си.
Намеренията на пострадалия да влезе в къщата заедно с проституиращата
свидетелка А. за да осъществят целта на посещението си, са били ясно
демонстрирани и след като е бил попитан от подсъдимия какво прави в чужда
къща, пострадалият не е дал видим израз на намерението си да откаже да
влезе в имота - чужда собственост.
Също така считам, че на нова преценка подлежат и фактическите
действия на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието, а
именно падането на пострадалия на земята. В противовес с приетото от съда
критично отношение към поведението на подсъдимия в този момент, което
всъщност се подкрепя и от позицията на частното обвинение, че подсъдимият
не е предприел никакви действия за облекчаване положението на
пострадалия, считам, че свидетелските показания на свидетелите Н. Ш. и П.
Д. могат да получат друга интерпретация, а именно, че след нанасянето на
удара подсъдимият е вдигнал с две ръце пострадалия от земята, държейки го
под мишниците и го е изтеглил на тротоара. Тези действия без съмнение са
целили облекчаване на положението на пострадалия.
Съгласно практиката на Върховния съд, всяко полезно действие,
насочено към подобряване състоянието на пострадалия, представлява помощ.
Също така, видно от показанията на същите свидетели-очевидци,
пострадалият е държал в ръцете си бутилка уиски и кока кола и се е
клатушкал. Бил е във видимо нетрезво състояние. Според доказателствата по
делото, с концентрация на алкохол в кръвта 1.53 промила, което според мен
представлява тежка степен на алкохолно опиване и считам, че това е в пряка
5
причинна връзка с по-тежките съставомерни последици, които са настъпили
впоследствие.
Действително при непредпазливите престъпления не може да се
търси съпричиняване в наказателноправен смисъл, но има такова по фактите,
тъй като със собственото си поведение пострадалият косвено е допринесъл за
достигане на този тежък съставомерен резултат.
Всички възражения, които изтъкнах пред Вас до момента, считам,
че дават основание за нова правна преценка за приложението на института на
чл. 66 от НК. Впрочем, първоинстанционният съд изобщо не е изложил
мотиви, защо отказва приложението на института на условно осъждане.
Изложени са мотиви относно размера на наказанието, което е отредено при
лек превес на смекчаващи вината такива. С част от посочените като
отегчаващи вината обстоятелства не можем да се съгласим, тъй като от една
страна е прието, че подсъдимият е неосъждан, а от друга страна, че има
присъда с наказание по чл. 78а от НК по дело от частен характер. Без да се
познават фактите по делото от частен характер, съдът е оценил поведението
на подсъдимия като такова, очертаващо личност със завишаваща степен на
обществена опасност. Ще спра с изтъкване на тези обстоятелства до тук, тъй
като те са подробно описани във въззивната жалба.
Ще си позволя да кажа само, че Бургаският апелативен съд има
практика, която е и потвърдена от ВКС по дело с обвинение по чл. 124 от НК,
с което е постановено наказание при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата
по делото е отменена от ВКС, но само на процесуално основание и е върнато
за ново разглеждане от БОС, който отново налага наказание при условията на
чл. 66 НК.
Всичко казано до тук налага едно мнение, че се налага изменение
на присъдата в наказателно-осъдителната част, което пък от своя страна
считам, че води и до намаляване на размера на присъденото обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Считам, че не се доказа в хода на производството пред първата
инстанция изключително близката връзка между пострадалия и неговите
роднини. Считам, че е налице само една формална връзка на родство, която
обаче не е достатъчна, за да бъде присъден такъв голям размер на
обезщетението. Дори бащата на пострадалия заяви, че не са очаквали помощ
от сина си, а напротив, те са помагали, т.е. не са били във финансова
зависимост родителите и другите близки, включително сестрата от
пострадалия.
Уважаеми апелативни съдии, моля със съдебния акт, който ще
издадете, да определите наказание на подсъдимия Е. М. при условията на чл.
66, ал. 1 от НК и да определите нов размер на присъденото обезщетение за
причинени неимуществени вреди според изискванията на закона, а именно по
справедливост.
6
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ Е.
Х. М.: Първо искам да кажа, че съжалявам за случилото се. Второ, моля за
по-леко наказание и за условна присъда. Трето, непосилна е за мен сумата,
която е определена да платя като обезщетения. Моля за намаляване размера
на наказанието и за неговото отлагане.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
Дава ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Е. Х. М.: Моля
за условна присъда и за намаляване на обезщетенията.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7