Р Е Ш Е Н И Е
№
…… 15.04.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 12 март
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 755 по описа за 2017
година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с
правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ИВА
– КРИС“ ООД твърди в исковата молба, че в качеството си на ЧСИ Поля
Руйчева през 2011 година насрочила
публична продан по изпълнително дело № 20118350400314 на движими вещи,
собственост на Т.Д.К. и Роза Танева Коянкова - 20 броя крави и 6 броя телета,
със срок на проданта от 28.02.2011г. до 28.11.2011 година и при начална цена от
12 195 лева.
Ищцовото
дружество участвало на проведената публична продан, внесло е задатък за участие
в проданта в размер на 1 295 лева и е предложило да бъде обявено за купувач на
движимите вещи за сумата от 12 950 лева.
Задатъкът
за участие в публичната продан в размер на 1 295 лева бил внесен по сметката на ЧСИ Поля
Руйчева, посочена в обявлението, на 08.11.2011г. с платежно нареждане за
кредитен превод.
На
29.11.2011 година, след проведената по изпълнителното дело публична продан, ищцовото
дружество било обявено за купувач на движимите вещи, предмет на публичната
продан при цена от 12 950 лева. В законоустановения едноседмичен срок - чл.492,
ал.3 от ГПК, е платило предложената от него цена, като бил приспаднал
стойността на внесения задатък, т.е. превело е по сметката на ЧСИ Поля Руйчева
сумата от 11 655 лева с платежно нареждане за кредитен превод от 01.12.2011г.
Със
съобщение изх. № 16399/14.12.2011г. Поля Руйчева уведомила ищцовото дружество,
че с постановление за възлагане изх. № 16377/13.12.2011г. движимите вещи,
предмет на проведената публична продан, са му възложени. Постановлението за
възлагане на движимите вещи влязло в законна сила на 23.04.2012 година, като за
неговото издаване ищцовото дружество заплатило на ответницата сумата от
240,30лв. по фактура № 15930/15.05.2012г. За платената сума от ответницата бил издадена
сметка № **********/15.05.2012г.
На същата
дата - 15.05.2012г., ищцовото дружество е заплатило на ответницата и сумата от
310,80 лв. по фактура № 15929/15.05.2012г., като за платената сума от
ответницата била издадена сметка № **********/15.05.2012г. за принудителното
отнемане и предаване на движимите вещи, които били възложени на „Ива-Крис“ ООД
от ЧСИ Поля Руйчева с постановлението за възлагане от 13.12.2011г.
Вещите,
възложени с постановлението за възлагане от 13.12.2011г. и за които ищцовото
дружество заплатило на ответницата сумата от 12 950 лева не му били предадени
от ЧСИ Поля Руйчева и до днес. Видно от протокол за предаване на движими вещи
изх. № 8552/04.06.2012г., съставен от ответницата, движимите вещи не били
предадени на ищцовото дружество на 04.06.2012г., тъй като било констатирано, че
кравите не се намирали в краварника.
Освен
цената,
платена на публичната продан, проведена от ЧСИ Поля Руйчева, в размер на 12 950
лева, на ответницата били платени и сумите 240.30
лева и 310,80 лева - такси и разноски или общо сумата, която ищцовото дружество
е заплатило била равна на 13 501,10 лв., която сума била равна на предявената
от ищеца искова претенция.
След това били водени многократни
преговори с ответницата да им възстанови сумите, които са й заплатили и срещу
което не получили нищо от нея. Тъй като за задължението й да им възстанови
получените от нея суми нямало определен срок на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД я поканили
с нарочна молба, която подали по делото, сумите които са й заплатили да им
бъдат възстановени в 7-дневен срок. Молбата на ищцовото дружество била с вх. №
12029/18-10-2016г., като определеният с нея 7-дневен срок изтекъл на 25.10.2016г., като считано от
26.10.2016г. ответницата била в забава да изпълни свое ликвидно и изискуемо
задължение към ищцовото дружество.
Твърди, че ответника, в
качеството си на частен съдебен изпълнител получила от ищцовото дружество сума в общ
размер на 13 501,10 лева, за да му възложи и предаде по предвидения в закона
ред движимите вещи по изп.дело № 20118350400314.
Въпреки, че
ответницата не предала движимите вещи (видно от протокола за предаване на
движими вещи от 04.06.2012г.) и въпреки обстоятелството, че била поканена да
възстанови получените от нея суми в общ размер на 13 501,10 лева и до момента
тя не е възстановила сумите, като по този начин му
причинява имуществени вреди, които се равнявали на платената сума от 13 501,10
лева.
Моли съда
да осъди ответника да плати на ищцовото дружество сумата от 13 501,10 лева,
която е получена по изпълнително дело № 20118350400314, за да
възложи и предаде на „ИВА-КРИС“ООД посочените в постановлението за възлагане,
влязло в законна сила на 23.04.2012г., движими вещи - 20 броя крави и 6 броя телета, сумата 368,27
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 13 501,10
лева за периода от 26.10.2016 година (датата на забавата) до дата на
предявяване на исковата молба в съда. Претендира за разноските по делото.
На
основание чл.227 от ГПК поради смърт на ответницата в хода на производството,
като ответник беше конституиран нейния наследник М.Л.Т..
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника М.Л.Т., в
който същият заявява, че предявената искова молба е недопустима на няколко основания,
както следва: Първо – исковата молба била предявена против ЧСИ Поля Руйчева, като
в текста били указани от една страна действия предприемани от нея, а от друга твърдени
от ищеца като допуснати от ЧСИ бездействия по процесното изпълнително дело. С
оглед на обстоятелството, че Поля Руйчева е починала, то по делото като
ответник бил конституиран сина й – нейн единствен наследник М.Л.Т.. Счита, че
исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца бъде указано
да приспособи съдържанието на исковата молба.вкл.петитума й според
обстоятелството, че ответник по делото бил наследник на лицето ЧСИ, чиито
действия се атакували. Второ – в първия абзац на текста на исковата молба ищецът
претендирал ответницата ЧСИ Поля Руйчева да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата 13 501,10 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските направени по
делото. В т. III от исковата молба петитум е указано, че ищецът искал
постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата ЧСИ Поля Руйчева
да заплати на ищеца сумата 13 501,10 лева, както и сумата 368,27 лева, представляваща
мораторна лихва за забава. Намира, че било налице неяснота предявен ли е иск по
чл.86 от ЗЗД от ищеца, и ако да той в размер на 368,27 лева ли е. Трето -
намира, че предявеният иск в размер на 12950 лева е недопустим и съответно
погасен поради изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 във
вр. с чл.114 от ЗЗД.
В исковата
си молба сам ищецът посочил, че е заплатил задатък за участие в публична продан
по процесното изпълнително дело на дата 08.11.2011г., а на 01.12.2011г. е извършил
превод на сумата 11,655 лева – за изплащане на цената на движимите вещи – животни.
Исковата молба била депозирана в PC Стара Загора под вх. № 2785/03.02.2017г.
Безспорно било, че предвидената от чл.110 от ЗЗД обща петгодишна давност по
отношение на посочените претендирани суми била изтекла на 08.11.2016г. и на
01.12.2016г. При това положение било безспорно, че предявеният иск по отношение
на сумата - главница в общ размер на 12 950 лева бил погасен по давност. С
оглед погасяването на главния иск, то погасен бил и акцесорния такъв по чл.86 от ЗЗД.
Съобразно
горепосочените доводи ответникът прави изрично възражение за недопустимост на
предявения от ищеца иск, който факт моли изрично да бъде констатиран от PC
Стара Загора, на което основание прави искане производството по делото да бъде прекратено
поради недопустимост на предявения иск. Претендира за присъждане на разноските.
На следващо
място ищецът не бил посочил и обосновал наличие на правен интерес от
предявяване на иска. Наличието на правен интерес бил пряко свързан с наличието
на допустимост от предявяване на съответния иск, какъвто правен интерес в
случая не бил налице по отношение на ищеца. Получената в изплащане на цената на
закупени от ищеца движими вещи сума в общ размер на 12950 лева била получена на
надлежно правно основание по сметка на ЧСИ Поля Руйчева. Тъй като съставлявала
постъпила сума в изплащане на налично задължение на длъжника по делото към
взискателя, то същата била преведена на взискателя Десислава
Николова.
Отделно от
посоченото намира, че искът неправилно бил насочен първоначално против ЧСИ Поля
Руйчева, сега против конституирания като ответник неин син М.Т.. Претенцията
счита, че следва да бъде насочена против длъжника по делото Т.Д.К., който е бил
назначен за пазач и не бил изпълнил задълженията си на такъв, указани в
чл.471 от ГПК. Длъжника не бил спазил и указаното в чл.451 от ГПК и се бил
разпоредил с движимите вещи. ЧСИ Поля Руйчева, съответно ответника М.Т. не можел
да отговаря за извършеното от трето лице разпореждане с движимо имущество, предмет
на продажба по изпълнителното дело. Наличието на този факт изключвал наличието
на правен интерес от страна на ищеца, което пък от своя страна квалифицирал предявеният
иск като недопустим и на така посоченото отделно и самостоятелно основание.
Прави
изрично възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен
интерес, който факт моли да бъде изрично констатиран от РС – Стара Загора, на
което основание праи искане производството по делото да бъде прекратено, поради
недопустимост на предявения иск.
Независимо
от горепосочените няколко отделни и самостоятелни основания, квалифициращи
предявения иск като недопустим, разгледан по същество, същият е и неоснователен,
поради което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Основното
възражение на ищеца било обективирано в твърдението му, че наследодателката му, в
качеството й на ЧСИ по изп.дело № 314/2011г. тогава по
неин опис била получила сума в общ размер на 13501,10 лева, за да му
възложи и предаде движими вещи, които не му е предала.
Отделно от посоченото се твърди, че въпреки че е била поканена ЧСИ Поля Руйчева, не е
възстановила посочената сума, с което причинявала имуществени вреди.
Оспорва
изцяло така заявените от ищеца твърдения като неверни,
некоректни и във всички случаи неоснователни.
Действията
по проведената публична продан на движими вещи били предприемани надлежно и
своевременно, същите били изцяло законосъобразни и правилни. За пазач на
описаните и продавани движими вещи бил назначен длъжника по делото Т.Д.К.,
съгласно протокол за опис на движимо имущество от 24.06.2011г. Пазача бил
уведомяван в условията на отказ на получаване на книжа за провежданите действия
по продажба на вещите. Получената продажна цена на движимите вещи след като
била платена в указания от закона срок от купувача била изплатена на
взискателя. След влизане в сила на постановлението за възлагане по депозирана
молба от купувача от 15.05.2012г., с произнасяне направено на 16.05.2012г. от
ЧСИ Поля Руйчева била насрочена дата за предаване на възложените движими вещи.
Посочената в постановлението дата била 04.06.2012г., възможно бърза с оглед
необходимото уведомяване, респ.призоваване на
ответника - пазач по делото за предприетото действие.
На
указаната дата – 04.06.2012г. въпреки нередовното призоваване на длъжника, което
се дължи на негови – на длъжника пазач действия по оттегляне на пълномощията от
упълномощения му адвокат - адв.Минко Стефанов, за което не е уведомил ЧСИ,
местонахождението на движимите вещи е посетено от ЧСИ и е съставен протокол.
Указано било, че въпреки нередовното призоваване на длъжника и съпругата му
поради получена информация от адв.Минко Стефанов за оттегляне на пълномощията
му и напускане на страната от длъжника насроченото действие по предаване на
възложени движими вещи било предприето.
В мястото
на пазене на вещите от пазача Т.К. ***, крави не били
открити, не се е явил и длъжника и назначен пазач К.. По данни на лицето Динко К.,
син на длъжника движимите вещи били взети от лице на име Д., но вече не се
намирали и при посоченото лице.
Търговското
дружество-ищец в настоящото производство и купувач по изп.д.№ 314/2011г. по
описа на ЧСИ Поля Руйчева е било запознато с резултата от извършеното действие
по опит за изземване и предаване на възложени движими вещи. Последното не предприело
никакви последващи действия, вкл. такива по реализиране на предвидената от
чл.521, ал.2 от ГПК възможност за събиране на равностойността на вещите от
длъжника, постановлението влязло в сила на 10.12.2014г.
Едва на 18.10.2016г. по вече прекратеното изпълнително дело от ищцовото
дружество било депозирало молба с указание, че вече било невъзможно изпълнение
по предаване на вещите и невъзможно събиране на равностойността им затова се
искало връщане на „всички заплатени от мен/явно се има предвид дружеството/ по
изпълнителното дело суми”.
Така
заявените факти изключвали извод, според който в посочената ситуация,
наследодателката на ответника, в качеството и на ЧСИ да била допуснала „процесуална
незаконосъобразност” по смисъла на чл.455, ал.2 от ГПК, чрез осъществени от нея
действия или бездействия. Така установената липса на обективно осъществени
противоправни действия или бездействия от своя страна изключвало наличие на
първият от елементите на сложният юридически състав за ангажиране на
имуществената отговорност на наследодателката на ответника, в качеството и на ЧСИ,
а именно проявена от нея „процесуална незаконосъобразност” по смисъла на чл.
455, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441
от ГПК и чл. 45 от ЗЗД Оттам липсвали основания за ангажиране на отговорността на
ответника.
С
осъществените от наследодателя на ответника, в качеството й на ЧСИ,
действия и/или бездействия/тъй като липсвали конкретно посочени такива в
исковата молба/, не било налице причинена вреда в тежест на ищеца-купувач на
движими вещи по изп. дело № 314/2011г. Отговорност за извършено евентуално
разпореждане с възложените движими вещи следва да се търси от длъжника по
изпълнителното дело и назначен за пазач на движимите вещи Т.К.. Всички
предприети по изпълнителното дело действия от ЧСИ Поля Руйчева били
своевременни и законосъобразни.
От така
посочените по-горе факти се установявало, както липса на осъществени противоправни
действия или бездействия от страна на наследодателя на ответника, в качеството
и на ЧСИ, така и липсата на вреда, която да е била понесена от страна на ищеца
по делото.
Не било
налице и причинна връзка между осъществените действия или бездействия от страна
на наследодателката на ответника, в качеството и на ЧСИ /въпреки, че пак
посочвам, че те не са ясно дефинирани от ищеца/ и причиняването на вреда на
ишеца-купувач на движими вещи по изп. дело № 314/2011г. Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС „частните съдебни изпълнители дължат обезщетение
само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането”.
ВКС изрично е приел, че „пряка” означава директно въздействие върху правната
сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като само преки са
тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие на увреждането”. Липсата
на причинна връзка между твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на ЧСИ
и причинената му „вреда” се установява и от вече заявения факт, обективиран в
обстоятелството, че липсвали незаконосъобразни действия или бездействия на ЧСИ
Поля Руйчева, които да обосноват наличие на основание за носене на отговорност
и у нейния наследник.
Обективният
анализ на всички заявени факти и обстоятелства сочи, че наследодателят на
ответника, в качеството си на ЧСИ по изп. дело № 314/2011г. не е допуснала
извършване на незаконосъобразни действие или бездействия, камо ли да е
причилина каквито и да били вреди в тежест на ищеца.Претендира
за направените разноски по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а се установява и от
данните в приложения дубликат на изп.дело № 2011835040314 по описа на ЧСИ ГЕРГАНА
ГРОЗЕВА с рег.№ 915 по описа на Окръжен съд - Сливен, че същото е било
образувано на 20.04.2011г., по молба на Десислава Владимирова Николова въз основа на издадените й два броя
изпълнителни листове на 09.03.2009г., въз основа на Присъда № 59/02.02.2009г.
по НОХД № 234/2008г. по описа на Районен съд – Нова Загора. На 29.04.2011г., по
молба на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА е вписана възбрана върху собствения на длъжника Т.Д.К.
недвижим имот, представляващ ОВЦЕФЕРМА /КОШАРА/ № 1 с площ от 544 кв.м.,
находащ се в с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен. На 09.05.2011г. по молба
на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА е наложен запор на 20 броя говеда, находящи се в обект
8933-0157, регистриран в с.Асеновец, общ.Нова Загора, собственост на Т.Д.К.. На
25.05.2011г. на Т.Д.К. е изпратено запорно съобщение, с което ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА
го уведомява за наложения запор на животните и му забранява да ги продава, като
го уведомява, че има задължение на пазач спрямо тях. Няма данни това съобщение
да е връчено на К.. На 30.05.2011г. по молба на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА е наложен
запор на товарен автомобил Раф 977 /Латвия/ с ДК № СН 0115 ТА. На 24.06.2011г.
е извършен опис на 20 броя говеда, находящи се в обект 8933-0157, регистриран в
с.Асеновец, общ.Нова Загора, собственост на Т.Д.К.. Определена е оценка на
същите в размер на 16 260,00 лева. На 04.10.2011г. на длъжника Т.К. е връчена
при отказ покана за извършване на публична продан на 20 броя говеда, насрочена
на 28.10.2011г. С протоколи от 29.11.2011г. ЕООД „Ива-Крис“ е обявено за
купувач на 20 броя говеда. С постановление за възлагане на движими вещи №
16377/13.12.2011г. движимите вещи – 20 броя крави и 6 броя телета са възложени
на купувача ЕООД „Ива Крис“. С частна жалба от 09.01.2012г. Т.К. и Роза
Коянкова са обжалвали извършената публична продан, като са заявили, че описаните и продадени
животни са били собственост още преди датата на образуване на изпълнителното
дело на трето лице – Д.П.Ж.. По жалба на Д.П.Ж. против извършения опис на
животните е образувано гр.д. № 555/2011г. по описа на Окръжен съд – Сливен, по
което с Определение от 13.02.2012г., потвърдена с Решение № 70/29.03.2012г. по
ч.гр.д. № 81/2012г. по описа на Апелативен съд – Бургас, жалбата е оставена без
разглеждане. С влязло в сила на 23.04.2012г. Определение № 134/27.02.2012г.,
постановено по ч.гр.д. № 87/2012г. по описа на Окржен съд – Сливен частната
жалба на Роза Коянкова е оставена без разглеждане. Постановлението за възлагане
е влязло в законна сила на 23.04.2012г. С молба на ЕООД „Ива Крис“ от
15.05.2012г. е поискано предаване на купените движими вещи – крави и телета,
като е насрочено предаването им на 04.06.2012г. от 14.00ч. С протокол №
8552/04.06.2012г. е констатирано, че движимите вещи не са намерени у длъжника.
С постановление от 03.09.2014г. е прекратено изпълнителното производство поради
настъпила перемция.
От приложеното досъдебно производство
№ 718/2012г. по описа на РУП – гр.Нова Загора се установява, че същото е
прекратено, тъй като от събраните доказателства не е установено Д.К. да се е
разпоредил със запорираните от ЧСИ Поля Руйчева 20 броя говеда и 6 броя телета.
Установено е, че с тях се е разпоредил Д.П.Ж..
Последният възразил срещу действията на ЧСИ по изпълнителното дело, като
изтъкнал довода, че животните са негови.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74 от ЗЧСИ са следните:
противоправно деяние (действие или бездействие) на ЧСИ при упражняване на
дейността, настъпила вреда при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка
между тях, вина на делинквента, която се предполага по оборимата презумпция на
чл.45, ал.2 от ЗЗД. В задължителната си практика по чл.290 ГПК ВКС приема, че при иск по чл.74,
ал.1 ЗЧСИ отговорността е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ,
настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността му и причинна връзка.
Съдът по този специален деликтен иск преценява процесуалната законосъобразност
на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение
е процесуално законосъобразно, не само когато изпълняемото вземане е
удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително
изпълнение, но и ако са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител (Р 264-2010-IV г.о., Р
139-2011-IV г.о.
и Р 184-2011-III
г.о. на ВКС).
Съдът намира
предявения иск за основателен. По
депозираната от взискателя по изпълнителното дело молба на 20.04.2011г. за
налагане на запор на движими вещи на длъжника, с разпореждане на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА на 09.05.2011г. е наложен
запор на 20 броя говеда, находящи се в
обект 8933-0157, регистриран в с.Асеновец, общ.Нова Загора, собственост на Т.Д.К..
В справка от 05.05.2011г. на Национална ветеринарномедицинска служба запорираните
животни са индивидуализирани и като техен собственик е посочен Т.Д.К.. На 25.05.2011г.
на Т.Д.К. е изпратено запорно съобщение, с което ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА го уведомява
за наложения запор на животните и му забранява да ги продава, като го
уведомява, че има задължение на пазач спрямо тях. Няма данни това съобщение да
е връчено на К.. На 24.06.2011г. е
извършен опис на 20 броя говеда, находящи се в обект 8933-0157, регистриран в
с.Асеновец, общ.Нова Загора, собственост на Т.Д.К.. В протокола за опис на
движимо имущество от 24.06.2011г. за пазач на животните е определен Т.Д.К..
Протоколът е подписан от Т.Д.К. в качеството му на пазач. В случая по делото се
установи, че изпълнителното дело № 2011835040314 по описа на ЧСИ ГЕРГАНА
ГРОЗЕВА с рег.№ 915 по описа на Окръжен съд - Сливен е образувано на 20.04.2011г.,
т.е. след влизане в сила на 21.12.2010г. на ЗИДГПК (Обн.
ДВ бр. 100/2010г., в сила от 21.12.2010г.).
Според чл.469 – чл.471 от ГПК, в приложимата в случая редакция от ДВ бр. 100/2010г.,
описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника. Пазачът е
длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и
за разноските по пазенето й. През м.07.2011г. е определена оценка на описаните
говеда в размер на 16 260,00 лева. На 04.10.2011г. на длъжника Т.К. е връчена
при отказ покана за извършване на публична продан на 20 броя говеда, насрочена
на 28.10.2011г. С протокол № 8552/04.06.2012г. е констатирано, че движимите
вещи не са намерени у длъжника. С постановление от 03.09.2014г. е прекратено
изпълнителното производство поради настъпила перемция.
От така изяснените обстоятелства по
делото може да се направи извода, че пазачът на животните не е изпълнил
задълженията си по чл.471 от ГПК да пази животните, които са продадени от Д.П.Ж..
От данните, събрани на досъдебното производство, може да се направи извода, че
при определяне на длъжника за пазач на животните е допуснато нарушение на
чл.470 от ГПК, тъй като същия е възразил да бъде пазач. В този случай ЧСИ е
следвало да изземе животните и да ги даде за пазене на визскателя или на пазач,
назначен от него.
Съгласно разпоредбата
на чл.474 ал.5 от ГПК, под която
хипотеза попада настоящия случай, вещи с оценка над
5000 лева, моторни превозни средства,кораби и въздухоплавателни
средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на
имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл.477,ал.3 от ГПК. Съдебният
изпълнител предава владението на вещта, след
като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл.482 и
чл.521 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.496 ,ал.1 от ГПК, към
която препраща чл.474,ал.5 от ГПК, когато
лицето, обявено за купувач по реда на чл.492-494 внесе в срок дължимата
сума, съдебният изпълнител му възлага имота с
постановление. От деня на влизане в сила на постановлението
за възлагане, купувачът придобива всички
права,които длъжникът е имал върху имота. При възникнало в полза на ищеца право
на собственост /постановлението за възлагане е влязло в сила на 23.04.2012г./, за него
възниква правото да иска предаване на
вещта от длъжника било доброволно, било
принудително. Такова искане е направил ищецът с молба до ЧСИ
вх.№ 4858/15.05.2012год. С
резолюция поставена върху молбата е
насрочено принудително изпълнение за 04.06.2012год.,
като се изпрати на пазача ПДИ. Съобразно разпоредбата
на чл.80 от ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата
такса, определена с тарифата по чл.78, ал.2 от
ЗЧСИ се внася авансово. Съгл. т.21 от Тарифата
за таксите и разноски към ЗЧСИ за принудително отнемане на движими вещи се
дължи държавна такса 2 на сто върху цената на вещите,но не по-малко от 50,00
лева.Съгласно т.29, б.“б“ от Тарифата
взискателят внася авансово в размерите
,определените в тарифата за съответното действие пропорционални такси/каквато е тази по т.21 /
с изключение на таксата по т.26 от Тарифата. Т.е. заедно с молбата е следвало
авансово ищецът да внесе за съответното изпълнително действие и дължимата се
държавна такса. Ищецът е заплатил дължимата държавна такса на ЧСИ на
15.05.2012г. В
производството по публичната продан на
движима вещ се прилагат правилата на чл.521 от ГПК и след като длъжникът не предаде доброволно
вещта след публичната продан, тя ще бъде
отнета по реда на чл.521 ,ал.1 от ГПК. Ако вещта
не се намира у длъжника или е развалена
от него се събира равностойността й в полза на купувача. С
протокол № 8552/04.06.2012г. е констатирано, че движимите вещи не са намерени у
длъжника, като не са предприети съответните изпълнителни
действия от страна ЧСИ, които
следва да бъдат обективирани в съответния протокол. В случай ,че вещта не се
намира у длъжника или е развалена, от
него се събира равностойността й. Поради тези
съображения е налице противоправно деяние от ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА, изразяващо
се в неизвършване на процесуално действие по принудително
отнемане от назначения пазач на заплатените от
ищеца и възложени му животни
и
непредаването им на взискателя /ищеца/, което да ангажира
отговорността му на основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД. Поради
бездействието на ЧСИ на ищеца са причинени вреди в размер на 13 501,10
лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че искът е погасен по давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането на ищеца за вреди е възникнало на 04.06.2012г., тъй като тогава
е установено, че животните не се намират при длъжника, поради което
петгодишната давност за предявяване на иска е изтекла на 04.06.2017г. Настоящият
иск е заведен в съда на 03.02.2017г., т.е. преди изтичането на давността.
Според чл.111, б.„в” от ЗЗД вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече
от деня, в който е станало изискуемо. В случая вземането е
станало изискуемо на 04.06.2012г., поради което
тригодишната давност за лихви е изтекла на 04.06.2015г., а искът е заведен в
съда на 03.02.2017г., поради което е погасен. Ето защо, същият следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса и възнаграждение за
адвокат съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 2 165,53
лева.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за възнаграждение за адвокат
съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 45.00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Л.Т. с ЕГН **********,***,
офис 1, чрез адвокат Е.Д. да заплати на „ИВА-КРИС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Граф
Игнатиев № 39, ет.3, ап.3, представлявано от Ивелина Стайкова Иванова, със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.М. сумата от 13 501,10
лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени
вследствие незаконосъобразни действия на по изп.дело №
2011835040314 по описа на ЧСИ ГЕРГАНА ГРОЗЕВА с рег.№ 915 по описа на Окръжен
съд - Сливен, съставляващи
равностойност на цената, платена при публична продан на 20 броя говеда, находящи се в обект 8933-0157,
регистриран в с.Асеновец, общ.Нова Загора, собственост на Т.Д.К., дължимо на основание чл.441 от ГПК, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр.
чл.45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва в размер на 368,27 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Л.Т. с ЕГН **********,***,
офис 1, чрез адвокат Е.Д. да заплати на „ИВА-КРИС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Граф
Игнатиев № 39, ет.3, ап.3, представлявано от Ивелина Стайкова Иванова, със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.М. сумата от 2 165,53 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ИВА-КРИС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев № 39, ет.3, ап.3, представлявано
от Ивелина Стайкова Иванова, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.М. да заплати на М.Л.Т. с ЕГН **********,***, офис 1, чрез адвокат Е.Д. сумата
от 45.00 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: