Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1580 08.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8089 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Витекс – Хермес България” ЕООД, ЕИК ********* против „Агри Инвестмънтс”
ООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът твърди, че между страните
възникнало облигационно правоотношение, във връзка с което продал на ответника
стоки – пет опаковки циментол емайллак 2,5 л. Била издадена фактура №
19838/14.05.2014 г. за цената от 130,24
лева с ДДС, която не била платена, въпреки получаване на вещите и
настъпване на падежа.
Поради липсата на погасяване,
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2406/19.03.2019 г.
по ч.гр.д. № 4298/2019 г. на ПРС, XII гр.с., срещу която в срок постъпило
възражение за недължимост, при което бил предявен настоящият иск. Моли се за
уважаването му, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.Релевира
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди да не дължи сумата,
т.к. стоката и фактурата не били получени, а последната – не била и
осчетоводена. Моли се за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 4298/2019 г. на ПРС, XII гр.с., вземането по настоящото
производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е
образуван настоящият исков процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
същество:
В тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно наличието на валидно възникнало облигационно
отношение по договора за покупко-продажба на стоки, по който е престирал -
предал е на ответника вещите в посоченото количество, съобразно фактурата,
които са приети, като е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, която не е погасена, въпреки настъпване на падежа, т.е.
да докаже по основание и размер претенцията си.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на
главен дълг - да докаже, че е погасил.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за неоснователен, по следните съображения:
Възникването на твърдяното
правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки – циментол емайллак, със
соченото от ищеца съдържание, е спорно между страните. Представена е фактура № 19838/14.05.2014
г., издадена от ищеца с получател – ответника, в която са посочени конкретните
вещи на обща стойност 130,24 лева. Този документ не носи подпис за ответника. Касае
се за частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни само за ищеца факти,
който не се ползва с доказателствена стойност спрямо ответника, който от своя
страна отрича да е имал правоотношение с ищеца във връзка с конкретния договор.
От заключението на допуснатата ССЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че фактурата не е осчетоводена от ответника,
не е включена в дневниците и не е ползвано правото на приспадане на данъчен
кредит. Няма данни и да е получена. Ето защо, тя и отразеното в нея
/единственото писмено доказателство относно процесната продажба/ не доказва пълно
и главно наличие на твърдените търговски отношения.
От останалите ангажирани
доказателства също не може да се направи категоричен извод за съществуване на
заявената облигационна обвързаност със съответния предмет, в т.ч. от анализа на
приобщените гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля на ищеца.
Показанията на св. Ч. /бивш
служител при ищеца/ са лишени от необходимата конкретика. Същият не дава точна информация за
осъществяване именно на процесната сделка,
нито за конкретните вещи по количество и
стойност, които да са били предадени. Не се установява – дали, на кого и
кога евентуално са предадени сочените стоки и дали, ако е имало предаване, се
касае именно за процесните, описани в издадената фактура.
Заявява, че е имало една или две
сделки между дружествата, като той доставял стоки от името на ищеца, ако са
били в по – малки разфасовки. Помни, че през 2014 г. е имало сделка, при която
е доставен циментол емайллак. Твърди някой да му се е обадил от името на отв.
дружество, да е заявил съответното количество материали и, ако поръчката е била
малка, лично да я е доставил. Вземал стоката от куриер – „Спиди“, т.к. била
изпращана от склада на ищеца в гр. София. За случая помни, че отв. дружество
пребоядисвало подове и правело гаражи, поради което заявило материала.
Поддържа, че не помни на кого е
предал стоката. Доставял материали в кооперация, находяща се в гр. П, ул. „Ж. Ж.“
до ВХВП. Там били гаражите, които били пребоядисвани. Имало „няколко служители, работници и в магазина –
едно момиче“.
Изрично сочи, че не помни за
конкретната поръчка и циментола, но по принцип бил носил циментол в малки кутии
от 750 мл. /големите били по 2,5 л./. Твърди да е предал фактура, която била
издадена за предадените материали, но не помни някой да се е подписвал за
приемането.
От анализа на тези показания, като
се съобрази и възможната заинтересованост, съгл. чл. 172 ГПК, съдът не достигна
до извод за пълно и главно доказване на всички елементи от исковата претенция.
Макар фактурата да съдържа
елементите на твърдяното правоотношение, тя не е подписана, нито се установява
да е приета от ответника. Няма док. за постигнато съгласие за дължимата цена,
нито се установява стоките реално да са доставени и приети от твърдения
купувач. Св. показания не създадат сигурно убеждение в твърденията на ищеца да
е изправна страна по договора, като да е предал описаните материали. Както се
посочи, св. изрично заявява, че не помни за конкретната доставка, нито посочва на
кого е предал стоката. Не може да се приеме, че ответникът следва да дължи
плащане за вещи, които не се установява да е получил, вкл. чрез служител или
представител. Няма ангажирани доказателства за свързаност откъм някаква дейност
на отв. дружество с кооперация или магазин на сочената улица в гр. П.
Също така – липсва съответствие и припокриване между св. показания и отразеното
във фактурата. Св. заявява, че „по принцип носил циментол в малки кутии от 750 мл.“, като уточнява,
че големите са от по 2,5 л. Видно от отразеното в процесната фактура обаче –
стоката е упомената като емайллак 2,5 л., което явно свидетелства за „големи
кутии“, каквито св. не сочи да е
доставял. При това положение за установяване факта на предаване на конкретната
стока, не може да става дума. За пълнота – представената товарителница от
„Спиди“ /л.53/ не разколебава горните изводи. От една страна касае получател – трето
за спора ЮЛ „Поларис продукт“ ООД. От друга, св. заяви, че не е виждал този
документ, нито го е подписвал. Освен това, дори към материалите за това трето
ЮЛ да са били приложени и стоки за ответника /за да се спестят транспортни
разходи, според св./, разписката касае изпращане на стоки до търговския
представител, респ. „Поларис продукт“ ООД, но не и факта на предаване на вещите
на ответника.
Предвид изложеното и така
събраните доказателства, обсъдени поотделно
и в съвкупност, съдът приема, че не може да се направи извод за възникване на твърдяното
правоотношение. Фактурата е издадена едностранно от ищеца, удостоверява
единствено благоприятни за него обстоятелства и не носи подписа на насрещната
страна. Доказателства за постигнати уговорки с ответника няма, а предаване на
описаните във фактурата стоки – по вид и количество не се установява /въпреки
указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/.
Макар страните да са търговци,
за да се дължи определена сума, съответното вземане следва да е възникнало и
изискуемо, както и да има своето конкретно основание, за които елементи следва да
са ангажирани доказателства, на които съдът да основе изводите си, каквито в
случая не са налице.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенцията
си, пълно и главно доказване не е проведено и предявеният иск като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на
основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.81/ и доказателства за сторени такива в размер на 450 лева – платено
адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е
своевременно и основателно. Съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, цената на иска, неявяването в о.с.з. и ангажирането на
док-ва, съдът приема, че справедливото и обосновано по размер адв.
възнаграждение възлиза на сумата от 300 лева, до която същото следва да бъде
редуцирано.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
„Витекс – Хермес България” ЕООД, ЕИК ********* против „Агри Инвестмънтс”
ООД, ЕИК ********* иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че „Агри Инвестмънтс” ООД дължи сумата от 130,24 лева – главница,
представляваща цена на продадена стока, за която е издадена фактура №
19838/14.05.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда – 14.03.2019 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2406/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4298/2019 г. на
ПРС, XII гр.с.
ОСЪЖДА „Витекс
– Хермес България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Мировяне, Стопански двор, обл. София, да плати на „Агри Инвестмънтс” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Волга“ № 51
сумата от 300 лева /триста лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП