Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 11.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№360 по описа
за 2020
година на Провадийския районен
съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.К.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу
И.В.И., ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 10
557.42лв. /след уточнение/, заплатена от ищеца на ответника на отпаднало
основание поради разваляне на договор за ремонтни дейности от 15.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2020г., до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба ищецът твърди, че
между страните бил сключен договор за ремонтни дейности, по
силата на който възложителят С.М. възлага, а
изпълнителят И.И. приема да извърши
СМР в апартамент, находящ се в гр.****, ул. „Воден” №37, подробно описани в
приложение№1 към договора срещу възнаграждение от 25 450лв. Излага, че до
настоящия момент ищецът е заплатил авансово на
ответника общо сумата от 16957.42лв., от които 7200лв. на 15.02.2017г.
и 9757.42лв. на 07.04.2017г. Същевременно ответникът е преустановил дейността в
апартамента от юни 2017г., с което е нарушил задълженията си по договора, а
именно чл.7.1, чл.7.4 и чл.7.5. Твърди, че направените опити за осъществяване
на контакт с ответника останали неуспешни, поради което с помощта на
лицензирано вещо лице определил степента на завършеност на извършената работа,
включваща труд, материали, разходи, транспорт, непредвидени, както и
закупените, но невложени материали, намиращи се в обекта по време на огледа на
25.09.2017г. На 24.10.2017г. ищецът изпратил покана до ответника за връщане на
сумата, явяваща се разлика между авансово платените и изпълнените СМР, но не
получил отговор. С уточнителна молба излага, че счита процесния договор за
развален, като с исковата молба прави изявление за развалянето му. Поради изложеното
се моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен.
По
делото не е постъпил писмен отговор
от ответната страна.
В открито съдебно
заседание ответника, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
предявения иск. Излага се, че не е налице разваляне на договора, че
преустановяване на работата от страна на И.И. е в резултат на постоянни
изменения в параметрите на договора от страна на възложителя и въпреки
желанието на ответника да довърши работата по първоначално договореното той не
е допускан до обекта. Представя писмена защита.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Приет като доказателство по
делото е договор за ремонтни дейности от 15.02.2017г. между С.М., като
възложител и И.В.И., като изпълнител. Съобразно чл.1 от договора, възложителят
възлага на изпълнителя да извърши строително-монтажни дейности, описани
подробно в Приложение №1 към договора за срок от 90 дни срещу възнаграждение в
размер на 25 450лв. В чл.4.1. е уговорено възнаграждението да бъде изплатено на
4 части, а именно 30% при сключване на договора, два пъти по 30% при завършване
на етапи от ремонтните дейности и 10% при завършване на ремонтните дейности и
приемане на работата.
Представени са два броя разписки,
от които се установява, че на 07.04.2017г. И.И. е получил сумата от 7635лв. по
договор за ремонтни дейности 30% и допълнителни 2122.42лв. за допълнителни
материали и труд /извън договора/ и на 15.02.2017г. е получил аванс в размер на
7200лв. по повод договора за ремонтни дейности от С.М..
По делото е назначена СТОЕ,
заключението по която съдът приема за компетентно извършено, се установява, че
разходите, вложени от И.И. са в размер на 6613лв.,
от които 1843лв. са неизползваните материали, доставени в обекта с ДДС и
разходи за доставяне и останали в наличност в обекта в момента на огледа към
2017г. Това заключение е оспорено от ответника и е допусната нова СТОЕ.
От заключението по повторната
СТОЕ, което съдът приема за компетентно изготвено, се установява, че към
момента на огледа всички материали са вложени в направения ремонт. Вещото лице
дава два варианта на доставени, но невложени в ремонта материали: - вариант 1
по данни на С.М. – 1900лв. с ДДС и вариант 2 по данни на И.И. – 2380лв. с ДДС.
Изпълнени СМР по договора по данни на С.М. определя на 6670лв., а по данни на
ответника 8010лв. Стойността на разходите за всички изпълнени СМР, в това число
с включени стойности на доставките, но невложени материали изчислява в размер
на 8570лв. по данни на ищеца и
10390лв. по данни на ответника. В с.з. вещото лице обяснява, че основно
разминаванията между страните, при огледа е било степента на завършеност на
част от СМР-тата и размера на закупупените, но невложени материали. Излага, че
са настъпили някакви изменения по поръчката, за които не са се разбрали и това е
бил повода И.И. да реши да напусне. Счита, че по-меродавно е посоченото от С.М.,
доколкото има предходно изготвено заключение с близки стойности, а и вещото
лице тогава е установило нещата на място. Споделя също, че и при двете страни е
имало моменти, в които не си спомнят нещата, променят мнението си и започват да
спорят.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения
иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД ищецът следва да установи в
процеса, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е престирал претендираната сума, както и че впоследствие
сключеният между страните договор е развален, с което е отпаднало основанието
за дължимост на даденото.
В случай на установяване на
горните предпоставки, ответникът следва да установи изпълнение на задължението
си за връщане на сумата.
Не е спорно по делото, а и се
установява от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за
ремонтни дейности от 15.02.2017г. ищецът е възложил, а ответникът е поел
задължението да извърши СМР срещу възнаграждение.
Представени са по делото разписки,
автентичността на които не е оспорена от ответника, видно от които във връзка с
изпълнението на договора е получена авансово общо сумата от 16 957.42лв. Няма
данни между страните да съществува друго правоотношение, поради което посочената
сума от 2122.42лв., предоставена като такава за „допълнителни материали и труд
/извън договора/”, следва да се съобрази при преценка на изработеното и
закупено, но невложено в обекта.
В първо съдебно заседание, след
приемане на проекто-доклада за окончателен, ответникът за първи път навежда, че
ищецът е изменил параметрите на сключения между страните договор за изработка,
както и че в телефонен разговор
ответникът е заявил, че не приема предложените изменения, което е било и повод
да се прекрати договора, без нарочно волеизявление за това. В пледоарията по
съществото на спора и писмената защита тези възражения се доразвиват и допълват
с нови.
Не е спорно по делото, че от юни
месец 2017г. ответникът е преустановил работа на обекта.
Така направените възражения за
изменение на параметрите във възложеното и неизправност на ищеца по договора
съдът намира за преклудирани, поради следното:
Ответникът е
длъжен да посочи всички възраженията срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават още в отговора на исковата молба.
С оглед горното, възражение за изменение на параметрите във възложеното, неизправност на ищеца по
договора за изработка и други, направени след отговора на исковата молба, са
преклудирани. Това ясно е посочено на ответника и с разпореждане №2587/31.07.2020г.
по гр.д. №360/2020г.
по описа на РС-гр.Провадия, с което е изпратен препис от исковата
молба. В същото са указани на И.И. последиците от неподаване на отговор, като
изрично е посочено, че когато в установения срок ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Горното не се променя от факта, че съобщението е
връчено при отказ, на основание чл.44, ал.1 от ГПК.
Изложеното е в резултат от концентрационното
начало в процеса, което се изразява в преклудиране на
възможността за нови фактически твърдения и доказателствени искания на страните
на определен стадий от първоинстанционното производство. Основната му цел е да се стимулират страните към такова
поведение, без което не може да се очаква своевременно приключване на делото с
правилно решение /т.4 от ТР №
1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Отделно и единствено за пълнота следва да се посочи, че
не са и ангажирани годни доказателствени средства във връзка с тези възражения.
В случая е изпълнен първият елемент от фактическия
състав на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - ответникът е получил от ищеца сумата
от 16 957.42лв., в изпълнение на сключен между тях договор за изработка.
Основният въпрос по процесния казус касае втория
елемент от състава на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, а именно – налице ли е отпаднало основание за
полученото.
Чл. 87 от ЗЗД урежда общите правила за
разваляне на двустранните договори. Тези правила са приложими, когато в
особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за
различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето.
По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по
причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора.
Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това
дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако
посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането му, а ако
изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането
на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
Затова,
с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от
това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок,
или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата
молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
Законодателят
урежда особени правила за развалянето на някои договори. Такъв е договорът за
продажба на движима вещ, който съгласно чл.201 ЗЗД може
да бъде развален от продавача без предизвестие, когато не бъде извършено
дължимото едновременно с предаването плащане или не бъде извършено дължимото
преди плащането на цената приемане на вещта. Също такъв е и договорът за
изработка, който съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД може да бъде
развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма
да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин.
Ето защо, договорът за изработка може да бъде
развален с исковата молба, както с нея може да бъдат развалени всички
двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на
подходящ срок за изпълнение /така, Решение №37/22.03.2011
г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, Решение
№706/30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769/2009г., III г.о., ГК/.
От
момента на получаване на исковата молба ответникът не само
не е заявил готовност за довършване на работата, но и изрично посочва, че е
отказал да я продължи. Ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява
готовност да довърши започнатите СМР едва в пледоарията по същество, когато
вече се установи в хода на процеса, че ищецът е наел трето за спора лице и е
довършил ремонтните дейности, поради което същото се приема от съда единствено
като защитна теза.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че към
момента на постановяване на решението правоотношението
между страните сочи на неизпълнение от страна на ответника
по сключения договор.
Следва да бъде посочено, че уредбата на
договора за изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение
като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е
станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят. За случаи на
едностранно разваляне на договора, при вече започнало и обективирано частично
изпълнение, като основание за плащане на възнаграждение при оспорване от страна
на възложителя съдебната практика на ВКС изтъква значението на изричното
приемане на изработената част, причината, довела до незавършване на изработката
и ползата за възложителя от вече реализираното. Съобразява се дали съответната
част от поръчката може да бъде полезна на поръчващия, както и това дали
съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване,
ако е спорен. Право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато
впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят
е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде
полезна /така, Решение № 196/05.03.2010
г. на ВКС по гр. д. № 747/2009 г., III г. о., ГК/.
В настоящия случай претенцията на ищеца е единствено за
връщане на авансово платените суми за все още неизработеното от ответника.
Тоест, в случая се съобразява изработеното и закупеното, но невложено в обекта,
което все пак е било полезно за поръчващия и очевидно той е приел.
По делото са приети две
експертизи, като настоящият състав кредитира повторната СТОЕ, доколкото същата
е при участието и на двете страни в процеса. Като стойност, имаща значение за
правилното решаване на спора съдът приема сумата от 8570лв., представляваща
стойността на разходите за всички изпълнени СМР, в това число включени
стойности на доставките, но невложени материали, получена по данни на ищеца.
Тази сума в най-голяма степен се доближава до установеното на място от първото
вещо лице, което е възприело какво е положението на обекта преди приключване на
всички СМРта и по съществото си се явява като признание на неизгоден от ищеца
факт, който обвързва съда.
Дължимата от ответника на ищеца
сума в случая се явява разликата между авансово дадената сума /16 957.42лв./ и
действително свършената работа, ведно със стойността за закупените материали
/8570лв./, а именно 8387.42лв.
По делото не се установи
заплащане на дължимата сума от 8387.42лв. от ответника към ищеца, поради което
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Така мотивиран, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 8387.42лв. е основателен и следва да бъде уважен, като сумата бъде присъдена
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2020г., до
окончателното изплащане на задължението,
а за горницата до първоначално претендираните 10 557.42лв. следва
да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни са направили
искания за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора,
направеното своевременно искане и представените доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер от 1090.23лв., съобразно уважената
част от исковата претенция за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна
такса и депозит за вещо лице.
С оглед отхвърлителната част на
иска, направеното своевременно искане, на ответника също се следват разноски.
Претендираните такива са в размер на 990лв., от които 400лв. за адвокатско
възнаграждение, 590лв. за СТОЕ.
Съобразно разрешението дадено
в т.1 на Тълкувателно решение № 6/12г. на ОСКГТК само, когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл.78 от ГПК.
Доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение и за допълнително указания депозит от 290лв. за
вещото лице обаче не са представени, поради което не се следват на ответника.
Така, съдът изчислява, че в полза на И.И. следва да се присъди сумата от 61.66лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН
********** *** да заплати на С.К.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** сумата от 8387.42лв. /осем хиляди триста осемдесет и седем
лева и четиридесет и две ст./, заплатена от ищеца на ответника на отпаднало
основание поради разваляне на договор за ремонтни дейности от 15.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2020г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 55 ал.1,
пр.3 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 8387.42лв. до първоначално претендираните 10 557.42лв.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********
*** да заплати на С.К.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** сумата от 1090.23лв. /хиляда и деветдесет лева и
двадесет и три ст./, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** да заплати на И.В.И., ЕГН
********** *** сумата от 61.66лв. /шестдесет и един лева и шестдесет
и шест ст./, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: