РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Кърджали, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200152 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ***************** от 22.01.2024г.,
издадено от Началник сектор „П. п.“- К. при ОДМВР- К., с което на основание чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00лв. на С. З. У. от гр.С. с ЕГН
********** за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП извършено на 08.01.2024г. в 17.55 часа в
община К. на път първи клас № * км.***+***м. в посока от разклона за с.П. към разклона за
с.Ч. с.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят У., който
считал наказателното постановление за нищожно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Излага следните
съображения: при съставяне на акта за установяване на нарушение са допуснати съществени
нарушения, тъй като той не съдържа всички необходими реквизити, издаден е
некомпетентен орган, нарушението не е констатирано по предвидения в закона ред, не са
налице доказателства установяващи твърдяното нарушение и има противоречие между
описаното нарушение и разпоредбата, по която е квалифицирано; при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на закона, защото
административно наказващият орган е пристъпил към издаването му без да провери акта за
неговата законосъобразност, обоснованост и да прояви активност за разследване на
спорните обстоятелства, както и в наказателното постановление липсват нормативно
предвидени реквизити, а и е необосновано; деянието било несъставомерно; не бил извършил
посоченото нарушение. Поради това моли съда да отмени изцяло наказателното
1
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа подадената жалба. В ход по същество моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в подробни писмени бележки,
които представя. В нея моли и за присъждане на разноските по делото.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и
моли да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от юрисконсулт
упълномощен от наказващия орган, с която моли съда да потвърди наказателното
постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- К., а при условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 08.01.2024г. свидетелите С. С. и Н.
П. били на работа като младши автоконтрольори в сектор „П. п.“- К., когато след 19,00ч.
дежурният в Районно управление- К. им съобщил за настъпило пътно- транспортно
произшествие с материални щети на главен път *** в близост до разклона за с.Ч. с. Поради
това двамата свидетели се отправили натам и отишли на главен път *** км.***+***м.,
където установили, че вали проливен дъжд. На место заварили водача, който бил
жалбоподателят С. У., който заявил, че е управлявал лек автомобил марка „Х.“ с рег.№
********. МПС- то се намирало в дясно на банкета в участъка между разклона за с.П. и
разклона за с.Ч. с., който се движел от с.Ч. към гр.К., с щети в областта на предна дясна гума
и джанта. Това превозно средство е блъснало и преминало през срутили се и паднали на
платното за движение камъни от ската. След това там на местопроизшествието
жалбоподателят У. бил изпробван за употреба на алкохол с Дрегер, който не отчел наличие
на алкохол у дееца. Тогава полицейските служители предложили на водача да се свърже със
застрахователя, с който е сключена застраховката „автокаско“, но той заявил, че искал
тяхната намеса по повод на настъпилото ПТП. Така на место свидетелят С. С. съставил акт
за установяване на административно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП срещу водача на
лекия автомобил марка „Х.“ с рег.№ *********, който го подписал без възражения. На база
на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактология настоящата съдебна инстанция установи от свидетелските
показания на С. и П., както и писмените доказателства- редовно съставения Акт за
установяване на административно нарушение серия ** № *********, чиято доказателствена
сила не бе оборена, от Протокол за ПТП № ********, Докладна записка от 14.02.2023г.
Прочее тези факти не се оспорват от жалбоподателя.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е допустима и следва да
2
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 05.02.2024г. видно от пощенското
клеймо от плика, т. е. спазен е законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на
наказателното постановление, което е станало на 26.01.2024г. Както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и
връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или
бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е
обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като
основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение,
респективно престъпление. В настоящият случай е посочен за нарушен текст на чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата, който задължава водачите на МПС при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От изложената фактическа
обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят У. не се е съобразил с условията на
видимост и атмосферните условия поради проливния дъжд, който валял в момента, както и
пътните условия поради наличието на паднали камъни от ската по пътното платно, поради
което е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП.
По зависещи от волята и поведението на жалбоподателя причина, а именно не се е
съобразил с валящия проливен дъжд и падналите камъни по пътното платно, които е видял,
е настъпило деянието. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти,
съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.20 ал.2
ЗДвП, задължаващ водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с условията на видимост, атмосферните и пътните условия, за да бъдат в съС.ие
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е реализиран. Неспазването на горното
задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП,
както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение.
Административнонаказващият орган е наложил предвиденото в
административнонаказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер и вид,
а именно глоба от 200лв. Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно
постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи
безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените
процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен размер при
отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на
наказателното постановление, че нарушението не е извършено, тъй като безспорно се
установи, че е налице административно нарушение, по повод на което е издадено и
обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, тъй като се доказа, че актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган съгласно Заповед № ********/
02.12.2021г., съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Констатираното нарушение е съставомерно, тъй като е
осъществено изпълнителното деяние от жалбоподателя, който е бил длъжен да съобрази
условията на видимост, атмосферните и пътните условия, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, което обаче не е сторил, при което е настъпило ПТП,
което не е престъпление.
Вярно е, че преди мястото на произшествието не е имал поставен пътен знак А17
указващ за опасност от срутване или наличие на паднали камъни, но същото не отменя
задължението, което жалбоподателя У. е имал в качеството му на водач по чл.20 ал.2 от
Закона за движението по пътищата да се съобрази с условията за видимост, атмосферните и
пътните условия.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседания, в което процесуалният представител на наказващия орган не е взел участие, но
той е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение към минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- К., именно в полза
на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *********** от 22.01.2024г.,
издадено от Началник сектор „П. п.“- К. при ОДМВР- К., с което на основание чл.179 ал.2
4
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00лв. на С. З. У. от гр.С. с ЕГН
********** за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП извършено на 08.01.2024г. в 17.55 часа в
община К. на път първи клас № * км.***+***м. в посока от разклона за с.П. към разклона за
с.Ч. с., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С. З. У. с адрес гр.С. ж.к.Л. з. * № *** вх.* ет.* ап.** и ЕГН
********** да заплати на ОДМВР- К. сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр.Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5