Решение по дело №460/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 98
Дата: 12 август 2022 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20211240200460
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Разлог, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Яна Г. Йорданова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200460 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба от „К.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Ц.К.“29,
представлявано от Д.И.Д., против НП №103/31.08.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на
жалбоподателя за извършено адм. нарушение по т.6, подт.11 от Заповед №РД-01-
52/26.01.2021 г. на Министъра на З., изм. и доп. на Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и
доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-20/15.01.2021 г.
и Заповед №РД-01-98/14.02.2021 г. на Министъра на З., във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ и на
основание чл.209а, ал.4, пр.2, във вр. чл.209а, ал.2 от ЗЗ, е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ от 500.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност. Твърди се, че
отразената в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Освен това, се сочи, че при издаване на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят - редовно призван, се представлява от
упълномощен представител, който поддържа подадената жалба. Навежда допълнителни
съображения за отмяна на атакуваното НП. В тази връзка сочи, че следва да бъде приложен
по-благоприятния закон, тъй като с последваща Заповед №01-132 от 26.02.2021 г. е
разрешено включително и заведения да работят с клиенти до 23.00 часа. Отделно от
посоченото, счита за нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, тъй като АУАН не е връчен
на законния представител на санкционираното дружество, а на трето лице.
Административно-наказващият орган се представлява от упълномощен представител, който
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Пледира се за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
1
контрол намира за установено следното:
На 19.02.2021 г. около 22.40 часа, св. Ф.Я. и св. Й.М. – инспектори при РЗИ-Б. и св. А.Ю. –
служител при РУ-Б., извършили проверка за спазване на въведените противоепидимични
мерки със Заповед №РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на З., изм. и доп. на Заповед
№РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г., изм. и доп. със
Заповед №РД-01-20/15.01.2021 г. и Заповед №РД-01-98/14.02.2021 г. на Министъра на З., във
вр. с Решение №72 на МС от 16.01.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение
№325 на МС от 14.05.20202 г. противоепидимична обстановка на обект: ресторант към
хотел „К.“, находящ се в г.Б., у.„П.“№77, стопанисван от „К.к.“ООД. В хода на проверката
контролните органи установили, че ресторанта обслужва клиенти, въпреки въведеното
ограничение с горецитираната заповед на работното време за обществени заведения и
ресторанти от 06.00 часа до 22.00 часа. На място установили, че извън разрешеното работно
време на една от масите в ресторанта се сервирала храна на клиенти. На съседната маса
установили обслужващия персонал на заведението. По време на проверката присъствало
лицето И.Д., който се представил като управител на ресторанта.
За констатираното нарушение на място бил съставен Констативен протокол от 19.02.2020 г.
и била изготвена покана с изх. №25-183 от 22.02.2021 г. до управителя на дружеството-
жалбоподател „К.к.“ООД, за явяване на 15.03.2021 г. от 08.30 часа до 15.00 часа в сградата
на РЗИ-Б. за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на служител на дружеството на
14.02.2021 г.
На посочената дата не се явил представител на дружеството, поради което в негово
отсъствие бил съставен АУАН №89 от 15.03.2021 г. за нарушение на по т.6, подт.11 от
Заповед №РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на З., изм. и доп. на Заповед №РД-01-
677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-20/15.01.2021 г. и Заповед №РД-01-98/14.02.2021 г. на Министъра на З., във вр.
чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Така съставения акт бил изпратен за връчване чрез ОБА-Б.. С придружително писмо с изх.
№18-21-56-/1/30.03.2021 г., от страна на ОБА-Б., акта е върнат в цялост като невръчен, тъй
като лицето не е било намерено на адреса.
От страна на контролните органи към РЗИ-Б., бил направен последващ опит за връчване на
АУАН, като същия бил изпратен за връчване, чрез РУ-Б..
С придружително писмо с изх. №УРИ379400-1654 от 26.04.2021 г. преписката е върната,
като е отразено, че акта е връчен на фирма „К.к.“ООД с представител И.Д.Д..
По делото е представен в оригинал АУАН №89 от 15.03.2021 г. в който е отразено, че е
връчен на нарушителя на 22.04.2021 г. на представител на лицето отговорно за нарушението
И.Д.Д..
Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с
което за нарушение на задължителните противоепидимични мерки, въведени с по т.6,
подт.11 от Заповед №РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на З., изм. и доп. на Заповед
№РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г., изм. и доп. със
Заповед №РД-01-20/15.01.2021 г. и Заповед №РД-01-98/14.02.2021 г. на Министъра на З., във
вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ и на основание чл.209а, ал.4, пр.2, във вр. чл.209а, ал.2 от ЗЗ, е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката стопанисвания от него
ресторант е работел с клиенти след установеното с горецитираната заповед работно време
до 22.00 часа, но излага съображения, които съдът квалифицира като такива за допуснати
2
процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и НП и недоказаност на
извършеното от него нарушение.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Съдът приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на
НП.
Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените
изисквания за форма и процедура за съставяне на АУАН и издаване на наказателни
постановления. Процедурата по установяването на адм. нарушение, съставянето на АУАН,
издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона.
В хода на същата съдът констатира следното:
Първото възражение, наведено от жалбоподателя е свързано с непредявяване и невръчване
на АУАН. Съдът намира, че същото е основателно.
В хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно сроковете и процедурите на издаване на НП.
В конкретния случай административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
но НП е издадено преди предявяването и връчването му, така, че жалбоподателя да има
възможност да направи възражения по акта. Това е довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, съответно до опорочаване на производството.
Непредявяването на АУАН винаги е съществено нарушение на административно-
наказателния процес, неизпълнение на разпоредбите на чл.43, ал.1 от ЗАНН, респ. чл.52,
ал.2 от ЗАНН, което ограничава правото на защита на нарушителя и съставлява
самостоятелно съществено процесуално нарушение, влечащо незаконосъобразност на НП.
Съгласно първата от тези разпоредби „актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си“, а във втората е посочено, че „ако се установи, че актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя“.
Логическото тълкуване на чл.43, ал.1, 2 и 4 ЗАНН, водят до категоричния извод, че
съставените АУАН следва да се предявят и връчват лично на наказаното лице, на неговия
законен представител или на изрично упълномощено за това лице. В настоящия случай
данните, съдържащи се в административно-наказателната преписка налагат несъмненият
извод, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН,
като актът не е съставен в присъствието на жалбоподателя, респективно не е предявен и
връчен на същия или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия.
В разглеждания случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителят, като след това
контролните органи не са издирили жалбоподателя, за да му предявят и връчат същия. Така
следва да се приеме, че АУАН не е предявен, съответно връчен препис от него на
жалбоподателя. Видно от направеното отбелязване върху оригинала на приложения АУАН,
е, че същия е връчен на И.Д.Д.. От направената служебна справка в електронната система на
ТР се установява, че законен представител на дружеството е Д.И.Д., като към
3
административно-наказателната преписка липсва пълномощно удостоверяваща надлежна
представителна власт, която законния представител Д.Д., в качеството си на управител да е
учредил на посоченото лице И.Д. да представлява пред РЗИ-Б. и да получава документи от
името на дружеството „К.к.“ООД, в т.ч. да получи процесния АУАН. В конкретния случай
липсата на предявяване и връчване на акта на надлежно упълномощено лице съществено е
опорочило административно-наказателното производство, защото административно-
наказващият орган е следвало да издаде НП едва след предявяване на АУАН и неговото
връчване. Ненадлежното предявяване и връчване на АУАН представлява нарушение на
процесуалните правила, опорочава изначално образуваното административно-
наказателното производство, съществено е и не може да бъде поправено в съдебната фаза на
процеса, като представлява формална предпоставка за отмяна на процесното НП, като
незаконосъобразно. Нарушаването на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл.43 от
ЗАНН, сериозно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното
лице защото е било лишено от възможността в 3-дневен срок от връчване/узнаване на
АУАН да направи възражения по него и затова допуснатото процесуално нарушение е
съществено. То е ограничило правото на жалбоподателя да организира защитата си още в
началния етап на административно-наказателното производство, като наведе възражения
срещу акта и ангажира съответните доказателства. При тази установена фактическа
обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-
наказващият орган, не е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. В хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на НП и съставляващо
самостоятелно основание за неговата отмяна само на това процесуално основание.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП, като незаконосъобразно, следва да
бъде отменено.
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените разноски в размер на 350.00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №103/31.08.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с
което на жалбоподателя „К.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Ц.К.“29, представлявано от
Д.И.Д., за извършено адм. нарушение по т.6, подт.11, от Заповед №РД-01-52/26.01.2021 г. на
Министъра на З., изм. и доп. на Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-20/15.01.2021 г. и Заповед №РД-
01-98/14.02.2021 г. на Министъра на З., във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ и на основание чл.209а,
ал.4, пр.2, във вр. чл.209а, ал.2 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от
500.00 лв.
ОСЪЖДА РЗИ-Б., с адрес: г.Б., у. „Б.М.“ 2, представлявана от К.К. – директор, да заплати на
„К.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Ц.К.“29, представлявано от Д.И.Д., сумата от 350.00 лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4