Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2018 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и шести юни Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: МИРОСЛАВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2497 по описа за 2018
г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ф.Г.Б.” ООД, представлявано от Г.Л.С.,
депозирана чрез адв. Р.Ж.И., против НП №
03 –007783/ 03.05.2017 г. на Иван И., Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.403 А ал.2 от КТ на основание чл.415
в ал.1 от КТ на дружеството е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 300/ триста/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е неправилно
и незаконосъобразно, твърди се, че са били дадени предписания за отстраняване
на приетото за установено нарушение, като се визира представяне на Заповед,
предхождаща датата на проверката, от която е видно, че работодателят е изпълнил
задължението си да определи лице, което да представлява дружеството пред
контролните органи на ИТ и в този смисъл се приема, че не е осъществен състав
на административно нарушение, визира се алтернативно искане за прилагане на
нормата на чл.415 В от КТ, като се оспорва размерът на наложеното
административно наказание, като в заключение се иска намаляване размера на
наложеното административно наказание.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се
представлява от адв.Р.И., който поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество излага аргументи, аналогични с
изложените в жалбата.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено изцяло, като аргументира доказаност и съставомерност на
извършеното нарушение, като приема, че по време на проверката не е било
посочено, че лицето, с което е контактувано е
определеното от работодателя и за издадената заповед се узнава едва след
проверката и в хода на документалната такава.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2017г., св. Б.
***, съвместно с колеги, извършили проверка в
строителен обект- „Жилищна сграда”, находящ се
в гр.Варна, на ул.”Д-р Параскев Казаски №1,
стопанисван от строителя „ Ф.Г.Б.” ООД-Варна.В момента на пристигането в обекта
се извършвали СМР, но липсвал техническият ръководител.В последствие на обекта
пристигнал и техническият ръководител-С.Л.С.с когото проверяващите комуникирали
и тъй като при проверката не били представени изискуемите документи, била
изготвена призовка до работодателя за явяване в Д”ИТ” на документална проверка
и представяне на изброените в призовката документи.Тази призовка отново била
връчена на Севдалин Николов, с когото проверяващите комуникирали по време на
проверката.Видно от гласните доказателства, по време на проверката не била
представена Заповед от работодателя, с която същият да определи лице, което да
го представлява пред контролните органи на Д”ИТ”, но не били представени и
никакви други документи, от тези, които е следвало да се намират в обекта.В
хода на съдебното производство не се установи защо документите, включително и процесната заповед не са били в обекта, като не се установи
и какви обяснения е дал Севдалин Николов по отношение на качеството му в
обекта, освен че е технически ръководител, тъй като св.Б. заяви, че няма спомен
какви обяснения са били дадени от техническия ръководител.
Предвид горното св.Б. приела, че
санкционираното дружество е нарушило разпоредбата на чл.403 а ал.2 от КТ, тъй
като към процесната дата работодателят не е определил
лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда,
поради което на 24.04.2017г.
съставила АУАН срещу
„ Ф.Г.Б.” ООД-Варна в който описала приетото за установено нарушение.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го
подписал без възражения.
В законоустановения
срок били депозирани писмени
възражения/ макар и озаглавени като молба/,
в които било изложено становище, че не е осъществен състава на процесното нарушение и алтернативно се искало прилагане на
нормата на чл.451 В от КТ. Въпреки депозираното възражение, въз основа на
материалите по преписката на 03.05.2017г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В съдебно заседание се
събраха гласни доказателства, че макар и със закъснение в обекта е пристигнал
техническият ръководител Севдалин Николов, с когото безспорно е бил установен
контакт и на когото е била връчена призовката за работодателя за представяне на
документи в Д”ИТ”, която очевидно е била предоставена на представляващия
дружеството и същият е представил изисканите документи.
Установи се, че е била
представена и Заповед от 01.03.2017г., съгласно която работодателят „ Ф.Г.Б.”
ООД-Варна е определил Севдалин Кирилов Николов да го представлява прек контролните органи на ИТ.
Съдът не кредитира показанията на св.Б.
единствено в частта, в която посочва адреса на проверения обект, тъй като в
тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с останалите
приобщени по делото писмени доказателства. В останалата им част съдът кредитира показанията на св. Б., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът кредитира
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Б., АУАН, призовка, Заповед и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в законоустановения
срок.Срещу АУАН са били депозирани писмени възражения, но в конкретния случай
не е била преценена в пълнота законосъобразността на съставения АУАН,, не са
събрани допълнително доказателства, които да мотивират безспорен извод за
извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени
всички факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа
единствено правният извод на АНО, че санкционираното дружество в качеството си
на работодател не е определил лице, което да го представлява пред контролните
органи на инспекцията по труда, но факти, които да подкрепят този правен извод
липсват Сочи се, че нарушението е установено при извършване на проверка на конкретна дата, но
какво се е случило по време на тази проверка не е отразено.Освен горното следва
да се отбележи, че посочената като нарушена норма визира задължение за работодателя
писмено да определи длъжностно
лице което да го представлява пред процесния контролен орган, но от фактите в АУАН и НП не
става ясно изобщо ли не е определено лице или то не е определо
писмено, отразено е единствено, че
такова лице не е определено. Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността
факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги
съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в
с.з., макар и такива да не са установени.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
Освен горното, от
приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се установи по
безспорен начин на 29.03.2017г. работодателят, санкциониран с процесното НП, да не е определил писмено лице, което да го
представлява пред контролните органи на ИТ, тъй като още в хода на АНП е била
представена Заповед в горната насока и то издадена преди датата на проверката
и именно за лицето, с което безспорно са
контактували проверяващите по време на проверката, на когото са връчили
призовката са представяне на документи в ИТ и който очевидно е предал
призовката на адресата.Техническият ръководител Севдалин Николов безспорно е
бил в обекта, макар и по-късно да се е присъединил към проверяващите, безспорно
именно с него са контактували, като не са ангажирани никакви доказателства, че
Заповедта не е била издадена преди датата на проверката, а е била издадена в
последствие.Видно от гласните доказателства, нарушението е било прието за
установено единствено въз основа на факта, че Заповед за определяне на процесното лице не е била предоставена в момента на
проверката, но с конкретното НП дружеството не е санкционирано за това, че не
съхранява изискуеми документи в проверения обект, а за това, че не е изпълнило
други свои задължения, т.е. към процесната дата не е
било безспорно установено по никакъв начин и с никакви средства дали има или не
издадена заповед за определяне на лице, което да представлява санкционираното дружество пред
контролните органи на ИТ, а е било безспорно установено, че такава заповед
липсва в проверения обект.Твърдението, че такава заповед е била издадена преди
датата на проверката не е оспорено по несъмнен начин, поради което съдът
намира, че налагането на административно наказание за нарушение, за което не е
било безспорно че е извършено от конкретния нарушителя, обуславя и неправилно
приложение на материалния закон.В тежест на АНО е да докаже извършеното
нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.
Въпреки наличието на съществени процесеуални нарушения, с оглед пълнота на изложението
съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението
и представената заповед да е била издадена след датата на проверката/ макар да липсват каквито и да било
доказателства в тази насока/, то извършеното не следва да се квалифицира
като административно нарушение,т.к. е малозначително
по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради
явно незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.403 А ал.2 от КТ
гарантира възможността във всеки един момент компетентните органи на ИТ
да имат възможност обективно и всеобхватно да извършат проверка на место в
проверяваните обекти.
В конкретния случай извършването своевременно и всеобхватно на проверката
не е било ограничено, тъй като именно с лицето Севдалин....., проверяващите са
комуникирали и на същия са предоставили призовката до работодателя за
представяне на документи, която е била предвижена
своевременно и по надлежния ред. Налице са всички основания случаят да се
прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на
състава на нарушението може да се считат осъществени, то това
осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената
опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, тъй
като своевременно е била извършена и нужната документална проверка, следваща
проверката на место в обекта.
Следва да се прави разлика между чл.415в
от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има
извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и
липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага
наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени
деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от
горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/,
въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени.В
конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като извършването на обстойна проверка не е
било възпрепятствано по никакъв начин, не са били прикрити никакви други
нарушения, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични
нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно
незначителна и налагането на
административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би
имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие,
каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
Предвид констатираните нарушения на
процесуалните правила и материалния закон съдът не намира за нужно да коментира
справедливостта на наложеното административно наказание.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03
–007783/ 03.05.2017 г. на Иван И., Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.403 А ал.2 от КТ на основание чл.415
в ал.1 от КТ на „Ф.Г.Б.” ООД, представлявано от Г.Л.С. е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 300/ триста/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: