Решение по дело №247/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260027
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20205520200247
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 260007

 

Гр.РАДНЕВО,01.03.2021г.

 

 

             Радневският районен съд, на осми февруари две хиляди  двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

                                                  Председател: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

Секретар: Живка Манолова като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧАНОВА АНД № 247 по описа на РРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-002640/ 07.10.2020 г. на Директора на Дирекция "И.Т." - гр. Стара Загора, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на МБАЛ „Д-р Д.Ч.-Р.” ЕООД гр.Раднево, с ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул.”....е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. 

 Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност моли наказателното производство да бъде изменено като бъде наложена санкция в размер на предвидения минимален размер.

Процесуалният представител на Дирекция "И.Т."  Стара Загора административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание юрисконсулт Д.Л.излага съображенията си за това. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Радневският районен съд след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите длъжностни лица към Дирекция "И.Т." - гр. Стара Загора Х.З.М., Б.Б.Г. и Р.Т.В. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на МБАЛ „Д-р Д.Ч.-Р.” ЕООД гр.Раднево, с ЕИК ***на дати 13.08.2020г. в обекта на предприятието МБАЛ „Д-р Д.Ч.-Р.” ЕООД както и на 19.08.2020г. и на 09.09.2020г. в Д”ИТ” гр.Стара Загора са установили, че МБАЛ „Д-р Д.Ч.-Р.” ЕООД гр.Раднево, с ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул.”***, в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 29.05.2020г.,  като същия е в нарушение от 30.05.2020г. задължително предписание по т.2 , дадено от контролния орган Д”ИТ” гр.Стара Загора на основание чл.404, ал. 1 от КТ в протокол за извършена проверка № ПР2005488, връчен на 14.04.2020г., а именно: работодателя МБАЛ „Д-р Д.Ч.-Р.” ЕООД гр.Раднево да изплати трудово възнаграждение за месец декември 2019г. /включващо основно трудово възнаграждение на работниците и служителите назначени на трудов договор  по чл.110 и чл.111 от КТ, допълнителното трудово възнаграждение  за трудов стаж и професионален опит, нощен труд, дежурства,       извънреден труд, национален празник, разположение, операционни, съвместителство, болнични от работодателя  и ползване на платен годишен отпуск/ на 137 броя работници и служители на обща стойност 157031,98 лв. /съгласно приложената ведомост за заплати за месец декември 2019г. и рекапитулация на фонд работна заплата за месеца в дружеството/ съгласно чл.270, ал. 2 от КТ, със срок на изпълнение 29.05.2020г. Протоколът бил връчен на 14.04.2020г. на управителя Н.И.С.-А.На 20.02.2020г., 04.03.2020г. и 14.04.2020г.  св. Х.З.М., В.Н., Д.Г., Д.Л.и К.Т.-М.извършили проверка с протокол № ПР 2005488 по спазване на КТ, ЗЗБУТ и проверка за изпълнение предписания, дадени в протокол № ПР2005488. Било констатирано, че даденото на основание  чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ предписание, а именно - на 137 броя работници и служители да бъде изплатено в пълен размер уговореното трудовото възнаграждение за м. декември 2019 г., със срок на изпълнение 29.05.2020 г., не било изпълнено. За направените констатации бил съставен протокол, който бил връчен на управителя.

На 25.08.2020 г., на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, били взети писмени обяснения от управителя П.Г.Д., в които представляващият дружеството не оспорва констатираното неизпълнение на предписанието в неговата цялост, а посочва причините за това.

На 09.09.2020 г. св. Х.З.М. съставил срещу дружеството АУАН № 24-002640 за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, в присъствието на управителя. При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения, такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на МБАЛ „Д-р Д.Ч.-Р.” ЕООД гр.Раднево е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства. За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Пресъздават, това което са възприели непосредствено от предоставените по делото писмени доказателства, които не са оспорени по страните. Приложените по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на тези свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. В разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидена санкция за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Съгласно  чл. 404, ал. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат изброените в тази разпоредба принудителни административни мерки. Контролните органи на инспекцията по труда осъществяват възложения им от закона надзор за спазване на трудовото законодателство. Разпоредбата на  чл. 404, ал. 1 от КТ посочва изчерпателно видовете принудителни административни мерки и компетентните органи, които ги налагат. Същите се налагат за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Принудителните мерки по  чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ изразяващи се в даване на задължителни предписания на работодателите, за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, могат да се налагат във всички случаи на констатирани и установени нарушения на трудовото законодателство с цел тяхното отстраняване и предотвратяване на вредните последици от извършването им. Органите на ИА "ИТ" са компетентни да наложат принудителна административна мярка с правно основание  чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ при всички случаи на нарушения на трудовото законодателство.

Основният аргумент за отмяна на НП на процесуалният представител на жалбоподателя изложен в жалбата се изразява в това, че наказващия орган не е изследвал всички обстоятелства относно установеното нарушение , респ. не е извършил по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН проверка. Финансови затруднения и злоупотреби са довели до обективна невъзможност за своевременно заплащане на заплатите на работниците. Доколкото твърдените форсмажорни обстоятелства са настъпили преди даване на предписанията, изложените доводи съдът намира за съотносими относно законосъобразността и целесъобразността на даденото предписание, а не неизпълнението на същото. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК, съгласно чл. 405 от КТ. Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове. Предмет на административнонаказателно производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение.

В конкретният случай правото на работника да получи уговореното трудово възнаграждение е установено с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на правата на работника и служителя.

От събраните по делото доказателства, а именно - протоколи за извършени проверки, справка за РЗ за месец декември 2019 г., разчетно – платежна ведомост за същия месец, показанията на свидетелите се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му задължително предписание в срок по отношение на 137 броя работници и служители, за които било констатирано нарушение, с което е осъществил от обективна страна горепосоченото нарушение. Предписанието е било дадено с първоначалния протокол за извършена проверка № ПР 2005488, който е бил връчен на 14.04.2020г. на представляващия дружеството. Срокът за изпълнение е бил до 29.05.2020 г., в който срок предписанието безспорно не е изпълнено в неговата цялост, поради което на 30.05.2020 г. нарушението е осъществено.

Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта. Настоящият съд намира, че действително е извършено вмененото нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в ал. 1 от КТ, която в случая обаче не е може да намери приложение към датата на издаване на НП, тъй като същата предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му, което в настоящият случай не е налице. От представените от жалбоподателя писмени доказателства към жалбата се установява, че същите касаят извършени плащания на 13 броя бивши или настоящи работници през м. юли, септември, октомври, ноември и декември 2019 г., т. е. след издаване на процесното НП.

Съдът намира, че нормата на чл. 415в ал. 1 от КТ регламентираща отговорността за маловажно нарушение и изключваща приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, не може да намери приложение и към момента. Наличието на предпоставките за приложението разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ следва да се преценява към момента на издаване на НП. В случая нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, предвид обстоятелството, че дължимото трудово възнаграждение е било изплатено от санкционираното дружество на 13 броя бивши и настоящи работници едва през м. юли, септември, октомври, ноември  и декември 2019 г., след издаване на НП. От друга страна от характера на неизпълненото задължение-неизплащане на трудово възнаграждение, чието функционално предназначение е да осигурява издръжката на работната сила, включително покриване на потребности от ежедневен характер и първа необходимост, не може да се приеме, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно да не са последвали вредни последици за работниците и служителите. Дори и най-малкото отклонение в точното изплащане на трудовото възнаграждение, предвид алиментния характер на същото съществено засяга правата на работника и служителя и реално застрашава неговото благосъстояние.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 415, ал. 1 от КТ. Същата предвижда, както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физическите лица, които ги управляват. В конкретният случай е ангажирана отговорността на дружество. За това нарушение е предвидена имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв. В конкретният случай е наложена такава към минимален размер.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от Д.Л.– юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания и доколкото делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002640/ 07.10.2020г. на Директора на Дирекция "И.Т." – гр.Стара Загора, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на МБАЛ „****” ЕООД гр.Раднево, ул.”***, ЕИК ....е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 

ОСЪЖДА МБАЛ „****” ЕООД гр.Раднево, ул.”***, ЕИК ....ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция Дирекция "И.Т." гр. Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Стара Загора на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: