Решение по дело №410/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 124

гр. Видин, 21.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и трети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

410

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.118,ал.1 вр. с чл.117, ал.1,т.2,б.“г“ от КСО.

Образувано е по жалба на М.Г.П. *** против Решение № 1040 – 05 – 36 от 19.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което отхвърля жалбата, като неоснователна и потвърждава разпореждане № 17/ 20.11.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Видин.

Поддържа се от жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, че решението на административния орган е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че с потвърденото разпореждане не се приема, че злополуката, станала със Стоян Петров на 27.05.2020г. има характер на трудова. Жалбоподателката развива съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че горестоящият орган неправилно не е изследвал въобще наличието на функционална връзка между извършваната работа и настъпилото нетравматично увреждане, а се е ограничил до постановеното от органа на медицинската експертиза, решение. Навежда доводи за изключително натоварване, при което е работил пострадалия, което от своя страна е довело до настъпилото увреждане. С оглед на това твърди, че злополуката изпълнява всички белези от фактическия състав на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Видин и потвърденото с него разпореждане, като приеме, че настъпилата злополука е трудова такава.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ - Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди.

Като заинтересована страна в производството е конституиран осигурителя „Слобул“ ЕООД, гр.Видин, представляван от управителя си Ян Дубиш чрез пълномощника адв. И.Ц.. В хода на делото по същество заинтересованата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което иска от съда същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Доказателствата от административната преписка и събраните допълнително такива по делото установяват, че с Решение № 1040 – 05 – 36 от 19.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена, като неоснователна жалбата против разпореждане № № 17/ 20.11.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Видин. По силата на това разпореждане на основание чл.60,ал.1 от КСО е прието, че декларираната злополука от М.П., като наследник на пострадалото лице Стоян Александров Петров, не се приема за трудова.

С декларация вх. № 5101 – 05 – х17/ 19.07.2019г. до ТП на НОИ Видин жалбоподателката М.Г.П. е декларирала трудова злополука на съпруга ѝ Стоян Александров Петров, станала на 27.05.2019г. около 09,45 часа на борда на моторен кораб „Хорст Феликс“, който се е намирал на докинга на р. Траун на пристанището на гр.Линц, Р Австрия. Смъртта на лицето е настъпила вследствие инфаркт на миокарда.

Към момента на настъпване на злополуката Петров е бил командирован в Р Австрия на борда на моторен кораб „Тереза“. Корабите „Тереза“ и „Хорст Феликс“ са собственост на германското дружество „Фелбелмайер“.

Със заповед № 1015 – 05 - 94/26.07.2019г. директорът на ТП на НОИ Видин на основание чл.58,ал.1 от КСО е наредил извършването на разследване на злополуката от комисия в състав: председател - лекар, експерт по ЕВН в ТП на НОИ Видин и членове: представители на Д“ИТ“ – Видин и осигурителя „Слобул“ ЕООД, гр.Видин.

Към преписката са приложени: Съобщение за злополука за работници / служители съгласно § 363 от Общия закон за социално осигуряване при Р Австрия от 27.05.2019г., придружено с превод на български език / л.32 – 37/ трудов договор № 46 / 31.01.2019г. между Стоян Петров и „Слобул“ ЕООД, гр.Видин, длъжностна характеристика за длъжността „моряк“, заповед за командировка от 19.05.2019г. ; програма за проверждане на инструктаж по безопасност и здраве с работещите от „Слобул“ ЕООД ; програма за обучение по безопасност и здраве по Наредба № РД – 07 – 2; пълномощно от управителя на „Слобул“ ЕООД, гр.Видин; свидетелство за професионална квалификация на Стоян Петров / л.49 – 50/ ; оценка на риска ; план програма за извършване на оценка на работните места и професионалния риск „Слобул“ ЕООД / л.52 – 53/; карта за идентифициране на опасностите и оценка на риска за капитан /л.54 – 57/, за механик / л.58- 65/, за моряк /л.66 – 73/ ; програма за предотвратяване, ограничаване и намаляване на риска за работещите в „Слобул“ ЕООД – 22.01.2019г. ; свидетелство за правоспособност за превоз на стоки и пътници по вътрешните водни пътища на Европа /л.75/служебна книжка /л.76/ ; заповед за командировка от 01.02.2019г.; медицинска и психофизиологична годност за работа на кораби, плаващи по ВВПЕ – медицинско свидетелство за годност № 39 / 26.11.2014г., валидно до 30.09.2018г. и № Г43 / 03.10.2018г., валидно до 03.10.2023г. /л.78/; писмо от ТП на НОИ Видин до „Слобул“ ЕООД, за представяне на документи във връзка с разследване на злополуката изх. № 5101 – 05 – 17#2 от 22.07.2019г. / л.79/ и отговор на писмото, с приложени документи от „Слобул“ ЕООД, гр.Видин вх. № 5101 – 05 - 17 #11 от 20.08.2019г. ; удостоверение от „Слобул“ ЕООД, гр.Видин от 12.07.2019г. ; препис – извлечение от акт за смърт на Стоян Александров Петров, издаден на 07.06.2019г. /л.82/; Акт за установяване на смърт, съгласно Закон за погребенията на Горна Австрия с посочена причина за смъртта „съмнение за инфаркт на миокарда“, придружен с превод от немски на български език /л.83 – 85/. В акта за установяване на смърт е посочено, че смъртта е констатирана от д-р Хауер /лекар в спешно отделение/. Отбелязано е също така, че не е извършена аутопсия. Актът е подпечатан от специалист по обща медицина, гр. Линц, Р Австрия.

Към преписката е приобщено удостоверение за наследници № АО 01 АУ – 06 – 1176 /1/ от 10.06.2019г. от община Видин, съгласно което жалбоподателката М.Г.П. е законен наследник на Стоян Петров, като негова съпруга. Посочени са и неговите деца.

Приложен е и протокол за извършена проверка на 25.07.2019г.на Д“ИТ“ Видин, с № ПР1924147/ 22.08.2019г. с констатирани нарушения и дадени предписания на „Слобул“ ЕООД, гр.Видин.

От ТП на НОИ във връзка с провежданото разследване на злополуката са изискани и документи относно здравословното състояние на лицето от неговия личен лекар – д-р Явор Свиленов. Последният е представил Етапна епикриза за периода от 01.01.2014г. – 29.07.2019г., както и амбулаторни листове и резултати от изследвания за периода от 2011г. до 2017г.

Резултатите от разследването на трудовата злополука са оформени в Протокол № 2 / 20.09.2019г. на комисията към ТП на НОИ Видин с подписи на издателите, който е връчен на жалбоподателката, видно от положения върху протокола нейн подпис. Съгласно отразеното в протокола, комисията е установила като място на злополуката на палубата на моторен кораб „Хорст Феликс“, собственост на фирма „Фелбелмайер“ на пристана на р.Дунав, в гр.Линц, Австрия. Посочено е също така, че Стоян Петров е отишъл заедно с капитана Хенрих Салер на моторен кораб „Хорст Феликс“, за да извършат маневра и да го преместят на друга стоянка. На палубата на Петров изведнъж му прилошава, губи съзнание и пада. Колегите моряци му оказват първа помощ, докато дойде Спешна помощ, на която междувременно е съобщено. След пристигането на парамедиците, те му провели кардио-респираторна ресуситация без резултат и настъпила смърт на 27.05.2019г. около 09,45ч. Свидетели на злополуката били негови колеги, моряци на кораба.

Посочено е, че Петров е назначен на работа като „моряк“ в „Слобул“ ЕООД, след което е бил командирован на м.к. „Тереза“. В деня на злополуката той е изпълнявал дневна вахта на м.к. „Тереза“, който е бил на пристана в гр.Линц, Р Австрия.

Междувременно, със заповед № 5106 – 05 - 1 / 11.10.2019г. на основание чл.54,ал.1,т.5 от АПК длъжностното лице Маркова е спряла производството по квалифициране на декларираната злополука поради образувано пред ТЕЛК административно производство за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане с изх. № 4041/ 26.09.2019г. на РКМЕ към РЗИ Видин и вх. № от 09.10.2019г. в ТЕЛК към МБАЛ „Св.Петка“, гр.Видин. Заповедта не е оспорена от заинтересованите страни.

С ЕР № 3420/ 17.10.2019г. ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД, гр.Видин се е произнесла по искането на ТП на НОИ Видин на основание медицински документи. Посочено е, че не е приложен протокол от аутопсия на починалото лице, поради което ТЕЛК не признава причинна връзка. Решението на ТЕЛК носи подписите на издалите го членове на комисията. Същото е изпратено на жалбоподателката и е получено от нея. То не е обжалвано по надлежния ред от заинтересованите страни и е влязло в сила на 01.11.2019г. Страните не спорят за тези обстоятелства.

С разпореждане № 17 от 20.11.2019г. Маркова, като длъжностно лице от ТП на НОИ Видин, на основание чл.60,ал.1 от КСО не е приела декларираната злополука за трудова поради липсата на приета причинна връзка между обстоятелствата по Протокол № 2 / 20.09.2019г. и увреждането на здравето, довело до смърт на лицето, видно от ЕР на ТЕЛК. Въз основа на приетото са отречени предпоставките на чл.55,ал.1 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 22.11.2019г., която го е оспорила пред директора на ТП на НОИ Видин с жалба вх. № 1012 – 05 – 65/ 03.12.2019г.

С оспореното решение органът е оставил жалбата срещу разпореждането без уважение и е потвърдил същото, като са изложени подробни мотиви за липсата на коментираната в разпореждането причинна връзка във връзка с решението на ТЕЛК, което е задължително за административния орган и водещо до липса на един от признаците по чл.55,ал.1 от КСО. Решението е постановено на 19.12.2019г., а жалбата срещу него е подадена до съда на 30.12.2019г.

В съдебното производство по делото са изискани и събирани доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателката за непосилните условия на труд и натоварването, на което са били подложени моряците, работили на моторните кораби „Тереза“ и „Хорст Феликс“. Изискани са доказателства от Инспекцията по труда Горна Австрия Изток, Линц, Р Австрия, както и от Министерство по труда, семейството и младежта, Транспортна инспекция по труда, като и Инспекцията по корабоплаване, гр.Линц, Р Австрия. Всички институции, от които са изискани документи във връзка с настъпилата злополука, както и във връзка с евентуално извършвани проверки и наложени санкции на собственика на моторните кораби „Фелбелмайер“ във връзка с условията на труд на тези моторни кораби и неспазването на правилата за работа и почивка са отговорили, че не са извършвали проверки и съответно не са налагали санкции на дружеството. Всички те заявяват, че са научили за станалата злополука от документите, които настоящият съд им е изпратил. В получените от тях писма се потвърждават обстоятелствата във връзка с настъпилата злополука, които са приети и от настоящият съдебен състав по делото. В отговор на писмото до Инспекцията по корабоплаване се посочва, че те не разполагат с екипажните списъци, като с такива може би разполага собственика на корабите – дружеството „Фелбелмайер“. От представените допълнителни доказателства се потвърждават възприетите по делото факти и не се установяват нови такива, различни от установените от административния орган.

Разпитаните по делото свидетели К.К. и Теофил Пеков са служители при осигурителя „Слобул“ ЕООД. Те не опровергават установените в протокола за разследване на трудовата злополука данни, тъй като те не са работили с пострадалия за периода от 19.05.2019г. до 27.05.2019г. на корабите „Тереза“ и „Хорст Феликс“. Действително свид. К. се познава добре с пострадалия Петров и се е чул с него в деня, непосредствено преди злополуката. Пострадалият му се е оплакал, че е много уморен и „каталясал“, както и че условията на труд на въпросния кораб били „нечовешки“. Посочва също, че Стоян му бил споделил, че след приключването на курса нямало да се връща на този кораб. Свид. К. описва и работата, която се върши от моряците на въпросните кораби, но дейностите, които се извършват там не са необичайни за такъв вид дейност, според него. Свидетелят заявява, че работата на корабите е различна. Той работи в дренажна фирма, която копае и превозва пясък. Описвайки работата на моряците посочва, че по принцип те залагат баджите за товарене, товарят ги, изчакват да се натоварят, ако там няма, евентуално от друг кораб са натоварени баджите, те отиват да ги вземат, връзват ги по две, за да ги закарат на определено място за разтоварване, там да ги развържат, другите да вземат и да ги закарат обратно. Всъщност физическата работа е около 50% от цялото време, през което работят, но условията са такива, че всеки се уморява. Няма време за почивка, прибират се в полунощ, трябва да вечерят, лягат си и стават после в 5ч. сутринта – това е всеки ден. Според свидетеля фирма „Фелбелмайер“ е фирма, която наема моряците, когато няма достатъчно хора. Те не работят постоянно при този корабособственик. По принцип осигурителят си има други кораби, където един ден се работи, а на следващия се почива. Няма пречка обаче, моряците да откажат работата. Според него, който веднъж е работил при „Фелбелмайер“ втори път отказва да отиде и да работи отново там.

Другият свидетел Пеков също работи при „Слобул“ ЕООД, но той изпълнява длъжността „механик“, не е бил моряк. Той също описва работата си, както и тази на моряците на корабите, стопанисвани от „Слобул“ ЕООД, но според неговите показания тежката физическа работа се редува с почивка. Действително имало физическо натоварване, но то не е постоянно през целия ден.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, тъй като са вътрешно логични, взаимно непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.

Получените впоследствие документи, в срока за решаване на делото – на 17.07.2020г., постъпили от Окръжен съд по търговски въпроси Виена, Р Австрия, според които е извършено собствено разследване и е изпратено писмо до „Фелбелмайер Холдинг“ във връзка с направеното от настоящия съд искане за предоставяне на документи, макар и да не са приети надлежно, като доказателства по делото, тъй като са постъпили в срока за решаване на същото, не променят приетата от съда фактическа обстановка. От тях безспорно се установява, че официален договор между двете дружества „Фелбелмайер“ и „Слобул“ ЕООД няма, което обстоятелство се потвърждава и в с.з. от 26.05.2020г. от адв. Ц. /на л.181 от делото/, представителя на работодателя. Потвърждава се и обстоятелството, че не е извършено полицейско разследване на случая с настъпилата смърт на Стоян Петров, както и се потвърждава фактът, че Петров е следвало да извършва обслужваща работа на м.к. „Хорст Феликс“ на 27.05.2019г., в деня на смъртта, като преди това е извършвал такава работа и на м.к. „Тереза“.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Решение на Директора на ТП на НОИ - Видин, с което се потвърждава Разпореждане № 17/ 20.11.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Видин и е подадена от субект, имащ правен интерес от обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК при проверката за законосъобразност на един административен акт съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК.

При осъществяване на контрол на административния акт в описания по – горе обхват, според съда обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 вр. с ал.1,т.2,б.“г“ от КСО. Мотивите в решението съответстват на волята на органа.

В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя. В случая горестоящият орган, чието решение е предмет на оспорване в настоящото производство по силата на специалната норма на чл.118 от КСО, подробно е посочил правните норми, въз основа на които смята, че процесната злополука не следва да бъде приета за трудова. Обстоятелството, че решението не е формулирано по начин, отговарящ отделно и конкретно на всяко от възраженията, направени от жалбоподателката, не го лишава от мотиви.

На следващо място не съставлява нарушение на процесуалните правила, приключването на разследването на трудовата злополука и в частност на разпоредбата на чл.58,ал.1 от КСО, съгласно която ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи, в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Производството по разследване на трудова злополука стартира с издаване на заповед от директора на ТП на НОИ /чл.7,ал.1, изр. ІІ от НУРРОТЗ/ въз основа на подадена декларация по чл.57 от КСО или по служебен почин на административния орган. Развиващите се други административни производства пред други административни органи, следва да намерят отражение при разследването на злополуката, само когато с тези производства се решават преюдициални за разследването въпроси. В случая такова преюдициално производство е произнасянето на ТЕЛК, но не и произнасянето на ДИТ – Видин във връзка с извършените проверки на работодателя „Слобул“ ЕООД, проверката на който касае спазването на трудовото законодателство, а не квалифицирането на настъпилата злополука като трудова или не. Изискването проверката да се извърши съвместно от двата органа, регламентирано в чл.58,ал.1 от КСО е изпълнено чрез начина на формиране на състава на комисията, разследваща злополуката чрез включване на представители на всички органи и институции, предвидени в чл.58,ал.1 от КСО. В този смисъл и констатациите на органите на Инспекцията по труда във връзка с допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство не касаят резултата от разследването на злополуката и съответно квалифицирането на същата като трудова или не.

По същия начин следва да се тълкува и искането за събиране на доказателства във връзка с условията на труд във фирма „Фелбелмайер“, които са собственици на моторните кораби „Тереза“ и „Хорст Феликс“, на които е работил пострадалия. Въпреки опитите да бъдат събрани доказателства във връзка с условията на труд, а именно относно неспазване на трудовото законодателство в Р Австрия и в частност относно спазването на условията на труд и почивки, от страна на корабособственика „Фелбелмайер“, такива актове за извършвани проверки и наложени санкции в тази връзка не бяха представени. Отговорът от австрийските власти е, че проверки на дружеството не са правени и съответно санкции не са налагани.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Решението е издадено при спазване и на материалния закон.

По смисъла на легалната дефиниция на чл.55,ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая е налице настъпило нетравматично увреждане съгласно § 1,т.3 от ДР на НМЕ, тъй като се касае за болест в резултат на различни причини извън травма – остър миокарден инфаркт. От доказателствата по административната преписка са установени част от елементите от фактическия състав по чл.55,ал.1 от КСО, а именно: налице е внезапно увреждане на здравето на Стоян Петров, който е бил осигурено лице, неблагоприятен резултат от увреждането във вид на смърт на лицето, резултатът е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, но не е доказана функционалната причинна връзка, т.е. че внезапното увреждане на здравето е настъпило в резултат на извършваната работа. По смисъла на чл.61,ал.1,т.6 от НМЕ причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката се установява чрез експертизата на трайно намалената работоспособност. Нормата на чл.66,ал.1 от НМЕ определя параметрите на произнасянето на ТЕЛК, включващи преценка единствено на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е процедирано в конкретния случай с ЕР № 3420/ 17.10.2019г. ТЕЛК към МБАЛ „Света Петка“ АД, гр.Видин. Посоченото обстоятелство налага задължение на органа от ТП на НОИ Видин да издаде разпореждането в хипотезата на чл.60,ал.2 от КСО. Нормата въвежда специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася, както за органа, издаващ първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. В трайно установената съдебна практика на ВАС се приема, че длъжностното лице по чл.60,ал.1 от КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, тъй като произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. Изложеното налага извод за неоснователност на възраженията на оспорващите за липса на проведено разследване на обстоятелствата по чл.58,ал.3 от КСО и чл.35 от АПК, защото разследването е извършено в рамките на предвидените в закона правомощия на органа, който е формирал правилна преценка за липсата на трудова злополука, съобразявайки приложимите правни норми и резултатът от произнасянето на ТЕЛК. Решението на ТЕЛК е влязло в законна сила, като неоспорено от заинтересованите страни, включително и жалбоподателката и е задължително за съда и всички заинтересовани страни по смисъла на чл.113,ал.3 от Закона за здравето. Важен елемент от произнасянето на органите на ТЕЛК е наличието на протокол от аутопсия. Факт е, че такъв по делото липсва поради това, че аутопсия на пострадалото лице не е извършвана. По делото не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на причините, поради които това не е сторено, както и няма доказателства такава изобщо да е поискана и съответно отказано извършването ѝ от компетентните органи, както в Р Австрия, така и в Р България. Още повече, че причината поради която не е извършена аутопсия не променя факта, че такава няма и резултатите от нея няма как да бъдат взети предвид при издаването на ЕР на ТЕЛК.

Видно от административната преписка е, че жалбоподателката е надлежно уведомена за извършваното разследване на злополуката по реда на чл.58,ал.4 и ал.5 от КСО, същата е изложила възраженията си по реда на чл.58,ал.6. Възраженията са разгледани от органа, същите не са съдържали нови факти и обстоятелства и не са довели до промяна на установените данни от разследването. В този смисъл не е нарушено правото на защита на лицето в административното производство.

Макар и разследването на злополуката, респ. декларация за настъпването на такава да е подадена не от работодателя „Слобул“ ЕООД, а от жалбоподателката, като наследник на пострадалото лице, не води до порок на самото разследване, тъй като според разпоредбата на чл.57,ал.2 от КСО освен осигурителят, в случая „Слобул“ ЕООД, и наследниците на пострадалия също могат да декларират настъпилата злополука пред ТП на НОИ, като редът за разследването на злополуката, след декларирането ѝ, е един и същ, независимо от кого е декларирана.

Както бе посочено и по – горе съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1 от КСО, която се цитира от представителя на жалбоподателката, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

По делото е безспорно установено и не се спори от страните, че на 27.05.2019г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на Стоян Петров, довело до настъпване на смърт. Също така безспорно е и обстоятелството, че към момента на злополуката пострадалият е в трудови правоотношения със „Слобул“ ЕООД, което дружество от своя страна е командировало Петров в Р Австрия на м.к. „Тереза“. Безспорно е също така и че моторните кораби „Тереза“ и „Хорст Феликс“ принадлежат на един и същ корабособственик „Фелбелмайер“, който е използвал наетите моряци за работа и на двата кораба, както се установява по делото. Не се спори и че злополуката е настъпила на палубата на кораба „Хорст Феликс“, докато са били на докинга, за да бъде извършена маневра на същия кораб. Т.е. случило се е при корабособственика, при когото е командирован пострадалия, макар и не в рамките на работното време. Също така не е спорно, че полученото от Петров увреждане е от нетравматичен характер. Остава спорен единствено този елемент от фактическия състав на трудовата злополука, според който внезапното увреждане на здравето следва да е настъпило освен по време, но и във връзка или по повод на извършваната работа.

Твърденията на жалбоподателката, като наследник на пострадалото лице, както пред горестоящия административен орган, така и пред настоящия съд са, че злополуката /увреждането на здравето на пострадалия/ е настъпила поради значителното натоварване на работника, свързано с това, че за дълъг период от време е полагал труд над 8 часа, дори повече от 10 часа и без почивен ден, което е довело до претоварване на организма му и до получаване на инфаркт на миокарда на работното място. Поради това жалбоподателката счита, че е налице и този елемент от фактическия състав на трудовата злополука, а именно причинна връзка между извършваната работа и настъпилото увреждане.

Настоящият съд не споделя тази теза на жалбоподателката като счита, че тя не кореспондира с приложимите правни норми.

Съгласно  чл.60,ал.2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал.1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. В унисон с тази разпоредба и с чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ е уредено правилото, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт се установява от органите на медицинската експертиза. Всъщност освен за този вид причинна връзка на основание чл.61,ал.1,т. 6 от НМЕ експертизата на трайно намалената работоспособност, т. е. произнасянето от орган на медицинската експертиза, включва и определяне на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност. В настоящия случай именно установяването на тази причинна връзка е предмет на спора. Страните не спорят, че съгласно чл. 66 от НМЕ при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /ал.1/, а при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение /ал. 2/. Именно на това основание ТЕЛК – Видин в конкретния случай не се е произнесъл по наличието на причинна връзка, както между увреждането и условията на труд, така и между увреждането и настъпилата смърт /последното не е спорно/. Съобразявайки, че в хода на административното производство не е установена по надлежния ред причинната връзка между увреждането и условията на труд /извършваната работа/ административният орган се е произнесъл с разпореждането си като не е признал настъпилата с пострадалия злополука за трудова. Действително липсва произнасяне на орган на медицинската експертиза по същество по този въпрос, но непроизнасянето по въпроса е нормативно уредена възможност при липса на протокол от аутопсия, още повече, че експертното решение на ТЕЛК не е било оспорено и е влязло е в сила. Неоснователно е възражението, че обвързаността с посоченото експертно решение на ТЕЛК касае единствено произнасянето на длъжностното лице по чл.60,ал.1 от КСО, но не и горестоящия орган, който разглеждайки според правомощията си въпроса по същество, бил длъжен да изследва и установи всички релевантни за случая факти и обстоятелства, включително и наличието на причинна връзка между настъпилото увреждане и условията на труд на пострадалия. Ограничението по  чл.60,ал.2 от КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда, което се отнася, както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по - горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Предвид горното разпоредбата на  чл.60,ал.2 от КСО се отнася и за директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл.60,ал.1 от КСО, като това тълкуване държи сметка за специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труда. По силата на разпоредбата на чл.113,ал.3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В конкретния случай не е налице последният елемент от фактическия състав на трудовата злополука, а именно не е доказана причинната връзка. В случаи като настоящия, когато се касае за нетравматично увреждане, както вече се посочи според нормата на  чл.60,ал.2 от КСО разпореждането, относно квалифицирането на злополуката се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Следователно, квалифицирането на злополуката като трудова или не се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Въз основа на горното, следва извода, че както длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО, така и горестоящия му орган – директора на ТП на НОИ – Видин е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК - органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане – инфаркт на миокарда. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане крайният извод дали е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички /арг. чл.113,ал.3 от ЗЗ/, в това число и за длъжностното лице по чл.60,ал.1 от КСО /арг.  чл.60,ал.2 от КСО/. Ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл.60,ал.1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.

Дори и да се приеме, че настоящия съд също, като инстанция по същество следва да установи с допустимите в съдебния процес доказателства наличието или липсата на причинна връзка между увреждането и условията на труд, то отново не е доказано в конкретния случай, че внезапното нетравматично увреждане на Стоян Петров е причинено именно от условията на труд. От една страна липсват данни пострадалия да е работил при условия, които пряко биха могли да предизвикат настъпване на инфаркт. От друга страна ирелевантно за решаване на спорния поделото въпрос е обстоятелството колко време е работил, както и кога и колко почивки е ползвал пострадалия преди и в деня на злополуката, предвид на факта, че от разпитите на свидетелите не може да се установи по категоричен начин, че полаганият труд, респ. положените физически усилия представляват по – високо натоварване и извършване на работа над нормативно установената. Още повече, че и двамата свидетели заявяват, че макар и да има по – високо физическо натоварване в работата, то е на моменти, а не през цялото работно време – от началото до края на работно време за деня. Така дори да се приеме, че пострадалият е работил без прекъсване всеки ден в нарушение на изискванията на КТ, то това не доказва наличието на пряка причинна връзка между условията на труд и настъпилото увреждане, поради което и макар и натоварването да би могло да благоприятства настъпването на болестни състояния, в това число сърдечно-съдови увреждания, то но би могло да се приеме за непосредствена причина за настъпването им.

Изложеното до тук е съобразено с практиката на ВАС по идентични казуси.

Оказва се, че обжалвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изложените съображения налагат извода, че не са налице всички предпоставки настъпилата със Стоян Петров злополука на 27.05.2019г. да бъде приета за трудова по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО. Оспорените Разпореждане № 17/ 20.11.2019г. на длъжностното лице по чл.60,ал.1 от КСО и потвърдителното Решение № 1040 – 05 – 36 /19.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Видин са законосъобразни, а жалбата срещу тях – неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл.143,ал.4 от АПК, във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 /сто/ лева. Разноски от заинтересованата страна „Слобул“ ЕООД, гр.Видин не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Съдът

                               Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.П. *** против Решение № 1040 – 05 – 36 от 19.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което отхвърля жалбата, като неоснователна и потвърждава разпореждане № 17/ 20.11.2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Видин, с което декларираната на основание чл.60,ал.1 от КСО злополука, не се приема за трудова, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.Г.П. *** да заплати на ТП на НОИ Видин сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :