№ 3882
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512350 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №15558 от 26.09.2023г., постановено по гр.дело №14907/2023г. по
описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК *********, искове с
правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за установяване на вземания за сумите
от: 1693.60 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в имот с адрес: гр.София,
ж.к."**** 1", бл.****, магазин №36, аб.№428147, както и сумата от 3.27 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.06.2020г. до 31.08.2020г., с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, както и искове с правно основание по чл.422 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите от: 229.73 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за период от
01.07.2020г. до 06.02.2023г., както и сумата от 0.87 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на задължението за цена на услуга за дялово разпределение за
период от 31.07.2020г. до 06.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.дело №7844/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти
състав. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
да заплати на "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 500.00 лв., сторени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
1
ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., с надлежно
учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №15558 от
26.09.2023г., постановено по гр.дело №14907/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти
състав, с което са отхвърлени предявените срещу "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК *********,
по реда на чл.422, ал.1 ГПК, обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на СРС, като
постановено в нарушение на материалния закон – чл.59 ЗЗД. Твърди се, че въпреки че
между страните за процесния период няма изрично сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ответникът е собственик на имота,
употребил е процесното количество топлинна енергия за стопански нужди, поради
което дължи заплащането й. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените искове. Заявена е
претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя
се списък по чл.80 ГПК за сторени разноски във въззивното производство. В
депозирана молба на 10.04.2025г. е обективирано възражение по реда на чл.78, ал.5
ГПК досежно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна - "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.Л. И., е депозирала писмен отговор, в който е взето становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Твърди се, че
ищецът не е доказал, че в процесния период магазинът се е ползвал от ответника и
реално е консумирал претендираното количество топлинна енергия и като не е
заплащал цената й по този начин е спестил разходи, довели до неговото неоснователно
обогатяване за сметка на обедняването на топлофикационното дружество. Поддържа
се още, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин факта, че
процесният имот не е бил свързан със сградната инсталация, в него не са монтирани
отоплителни тела, както и че топлоподаването към отоплителната инсталация на
магазина е прекъснато. Твърди се, че тъй като между страните не съществуват
договорни отношения, поради което не се дължи претендираната сума за услугата
дялово разпределение и в случая не намира приложение Наредба №16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването, която е използвана от вещото лице при изчисляване на цената
на доставеното количество топлинна енергия за сградна инсталация. В представени
писмени бележки се излагат допълнително съображения в горния смисъл. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу
"С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК *********, при условията на субективно и обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол
подлежи изцяло постановеното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
2
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за
конкретния правен спор факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №7844/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въззивникът - ищец -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 14.02.2023г. и е постановена на 22.02.2023г. заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "С.А.Г.Груп"
ЕООД, ЕИК *********. В случая длъжникът - "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК *********, в
срока по чл.414 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
3
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД,
следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на
ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за
ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтичат от едни и същи факти. Така посочените елементи от фактическия състав на
посочената правна норма са подробно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен
акт, които настоящият състав споделя и изцяло препраща към тях.
В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките,
при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла
на чл.59, ал.1 ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса
по така заявеното спорно право.
С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на
Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД от
ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група
факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения
между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът
е доставил претендираното количество топлинна енергия и е извършил услугата
дялово разпределение, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия и се е
възползвал от услугата дялово разпределение, както и да докаже размера на
вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия и на
извършената услуга дялово разпределение). При недоказване на тези обстоятелства
съдът е оправомощен (има правото и задължението) да приеме, че заявените от ищеца
правопораждащи факти не са се съществили.
В случая страните не спорят, а и от представеният от ищеца договор за покупко-
продажба на търговско предприятие по чл.15 ТЗ от 10.05.2012г., с нотариална заверка
на подписите, се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот
- магазин №36, с адрес: гр.София, ж.к."**** 1", бл.****, аб.№428147.
Не се спори също, че между страните, за процесния имот и период, не е бил
4
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно изискването на
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, и не е възникнало договорно правоотношение.
В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД обаче установеният по делото факт, че
ответникът притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата -
магазин №36 не презумира неговото функциониране като търговски обект и
доставката на топлинна енергия за стопански нужди. Настоящият състав намира, че от
събраните по делото доказателства – приета като неоспорена съдебно-техническа
експертиза, която следва да бъде кредитирана като обективно и компетентно
изготвена, се установява по несъмнен начин факта, че процесният магазин №36, с
адрес: гр.София, ж.к."**** 1", бл.****, аб.№428147, не е бил свързан с
топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно заключението
обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е бил с
прекъснато отклонение на щранга към имота, поради което отопление от радиатори не
е начислявано. Експертът е посочил още, че в процесния обект не преминават
хоризонтални и/или вертикални щрангове/тръби, които да са свързани към
топлопреносната мрежа на ищеца. Магазинът, който понастоящем се използвал за
фитнес, имал самостоятелен вход от улицата. Вещото лице сочи, че магазинът е
отделен от високата част на блока с дилатационна фуга, която не позволява
преминаване на топлинна енергия от едното тяло към другото, тъй като сградата е
монолитна и по конструктивни съображения във фугата между двете сгради
обикновено се поставят листове стиропор.
По горните съображения съдът приема, че в случая от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът
действително е ползвал процесния топлоснабден недвижим имот - магазин №36 и е
консумирал претендираното от ищеца количество топлинна енергия през исковия
период от време. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца в тази
насока.
С оглед на изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на
доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което
съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване – в случая на
ищеца, исковете за установяване на вземането за главница за стойността на доставена
топлинна енергия и обусловения иск за заплащане на мораторна лихва за забава са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. В настоящия случай, недоказването на
релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във
вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които
обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.
С оглед на така изложените съображения, предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват
неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, в т.ч. и в частта за разноските,
възложени в тежест на ищеца с оглед правилото на чл.78, ал.3 ГПК, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника – ищец не се дължат разноски. В хода на въззивното производство
въззиваемата страна – ответник е заявила претенция за присъждане на разноски.
Направеното от въззивника в молба от 10.04.2025г. възражение по реда на чл.78, ал.5
от ГПК относно размера на претендираните от въззиваемата страна разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съдът счита за основателно. В
случая въззиваемата страна - ответник претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., съгласно приложени доказателства за
извършеното плащане. Настоящият въззивен състав счита, че така претендираните от
въззиваемата страна - ответник разноски за адвокатско възнаграждение са завишени
като с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, същото следва
да бъде намалено от 500 лв. до размер на сумата от 400 лв.. В процесния случай,
съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение №
343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., нямат
задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда.
Съобразно материалния интерес на правния спор, съответно действителната правна и
фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от
пълномощника на въззиваемата страна - ответник процесуални действия в настоящата
инстанция –подаден писмен отговор, и осъществено процесуално представителство в
едно съдебно заседание съдът намира, че претендираното от въззиваемата страна -
ответник адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв. е прекомерно и
следва да бъде намалено до размер на сумата от 400 лв., която сума следва да се
присъди в тежест на въззивника - ищец.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15558 от 26.09.2023г., постановено по гр.дело
№14907/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ул."Ястребец" 23Б; да заплати на "С.А.Г.Груп"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул."Ралевица" №84; на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/, сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7