Р Е Ш Е Н И Е №260338
07.10.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4852/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Й.Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 3757548 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят оспорва
приетата за установена фактическа обстановка и поддържа при издаването на ЕФ да
са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита.
Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП – писмо с вх. № 47683/10.08.2020 г., не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдено заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.Й.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което
жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва
срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно
от това от писмо с вх. № 261531/21.08.2020 г. от Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 10 от делото) се установява, че в системата за
управление на АНД няма въведена дата на връчване на електронния фиш. По тези
съображения срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 14.02.2020 г. в 10:13 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил
Левски“ до № 121 в посока ул. „Георги Бенев“ жалбоподателят Д.Й.Д. управлявал
лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. № ***, собственост на „Ауто - Т.“ ООД със
скорост на движение от 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр.
номер 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 3757548, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 4835.
От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M се
установява, че процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало
последваща проверка на 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-6085/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 14.02.2020
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични
изображения с номера от 18702 до 18731, с начален час на работа 09:10 ч. и
краен час на работа 12:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 121 в посока от север към юг, където е действало ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч.
От клип № 18715 от радар TFR1-M № 648 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
*** е 86 км/ч, а заснемането е извършено на 14.02.2020 г. в 10:13 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на „Ауто - Т.“ ООД.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ
(лист 9 от делото) по партидата на търговеца „Ауто - Т.“ ООД се изяснява, че
управител на дружеството е Л.К.Т..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от 01.07.2020
г. от Л.Т. се установява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР-Пловдив, че
на 14.02.2020 г. в 10:13 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил
управляван от жалбоподателя Д., на когото предоставил превозното средство за
ползване още на 05.12.2019 г. Изяснява се и че към декларацията е било
представено и копие на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на жалбоподателя.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121 в посока
ул. „Георги Бенев“; датата – 14.02.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 10:13 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното
средство – жалбоподателят Д.Й.Д.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 83 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо
средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид.
Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено
с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между
процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 648. От протокола за използване
на АТСС с рег. № 1030р-6085/17.02.2020 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 121. Работата
с него е започнала на 14.02.2020 г. в 09:10 часа и е приключила в 12:00 часа на
същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден
№ 18702, а последното с № 18731. Процесният клип е с № 18715 и следователно е заснет
от техническо средство TFR1-M с идент. №
648 на дата 14.02.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
14.02.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
Оборено от доказателствата по делото е възражението на
жалбоподателя, че техническото средство, с което е установено нарушението, не е
било изправно и не е преминало последваща периодична проверка. Фактът, че
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M съответства
на одобрения тип е доказан по делото от протокол № 8-32-19/25.10.2019 г. от
последващата проверка на мобилната система. Приложено по делото и прието като
писмено доказателство е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 досежно същото техническо средство. Периодичността на извършваните
проверки на лазарни скоростомери е една година, поради което при използването
си на 14.02.2020 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка. По тези съображения съдът намери възражението за
неоснователно, а измерването на скоростта на движение е извършено от одобрен
тип средство за измерване, преминало последваща периодична проверка със
заключение за съответствие с одобрения тип.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен
фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 14.02.2020 г. в 10:13 часа в гр. Пловдив, на
ул. „Васил Левски“ до № 121, в посока към ул. „Георги Бенев“ жалбоподателят е
управлявал лек автомобил с марка и модел „БМВ Х 5 М 50 Д“ и с рег. № ***, като
се е движил със скорост от 83 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че
това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е
доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен
участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя Д.. По делото е
надлежно проведена процедура по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. За
извършеното нарушение първоначално е бил издаден ЕФ серия К с № 3390268, който
е бил против законния представител на юридическото лице – собственик на
превозното средство. Така съставеният електронен фиш, установено от писмо с вх.
№ 261531 от 21.08.2020 г. (лист 10 от делото), е бил връчен на 01.07.2020 г. на
Л.К.Т. – законен представител на собственика на процесния автомобил „Ауто - Т.“
ООД. Последното обстоятелство е доказано от служебно извършената от съда
справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца (лист 9 от делото). На същата дата
– 01.07.2020 г., на която е бил връчен ЕФ серия К № 3390268, лицето Л.К.Т. е
подало декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно спазен е 14-дневният
срок за извършването на това действие съгласно последната посочена разпоредба.
Декларацията е надлежно попълнена с данни за лицето, управлявало процесния лек
автомобил на датата на извършване на нарушението, представено е и изискуемото
приложение – копие на СУМПС на жалбоподателя Д.. Досежно последния нито се
твърди, нито по делото са ангажирани доказателства той да е упражнил правото си
да декларира писмено, че процесното движение в 10:13 часа на 14.02.2020 г. с
лек автомобил „БМВ Х 5 М 50 Д“ с рег. № *** с превишена скорост и в нарушение
на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго,
различно от него, лице. От събраните и проверени по делото доказателства се
налага извод, че именно жалбоподателят Д. е осъществил вмененото му във вина с
обжалвания ЕФ нарушение, поради което административнонаказващият орган е
установил правилно фактическата обстановка, а възражението по жалбата в този
смисъл е неоснователно. В тази връзка не се споделя и доводът да е допуснато
съществено процесуално нарушение поради твърдяното погрешното посочване на
жалбоподателя в ЕФ за собственик на превозното средство, с което е извършено
нарушението. На първо място съдът обръща внимание, че жалбоподателят е наказан
не в качеството си на собственик, а като ползвател на МПС. Това обстоятелство,
противно на твърдяното в жалбата, е изрично вписано в ЕФ. За графата, срещу
която са посочени трите имена на жалбоподателя, е отбелязано, че може да указва
не само собственика, на когото е регистрирано превозното средство, но и неговия
ползвател. По делото по категоричен начин се доказа, че обжалваният ЕФ е
издаден след проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и след като
първоначално е бил издаден електронен фиш и против законния представител на
собственика на МПС. Следователно жалбоподателят Д. е наказан в качеството си на
ползвател, което качество се доказа по делото той да е притежавал, и това е
правилно отбелязано в съдържанието на електронния фиш. Действително в
обжалвания електронен фиш № 3757548, който е издаден срещу ползвателя на
автомобила, не е посочен и неговия собственик. Това обстоятелство обаче не
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В този
смисъл е и съдебната практика - така Решение
от 16.03.2020 г. по к.а.н.д. № 9/2020 г. на Административен съд – Сливен.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е препятствана
възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци от обективна и
субективна страна е наказан, както и за участието му като деец в извършването
на нарушението. Не е ограничена и възможността на Д. да се възползва на свой
ред от правото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като писмено декларира, че не той, а
друго лице е управлявало процесното МПС на описаните в електронния фиш време и
място. Сам жалбоподателят също не посочва с какво конкретно правото му да се
защитава и да участва адекватно в процеса е било нарушено. По тези съображения
съдът приема възражението за неоснователно.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за това, че управлявала
моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен
участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение,
но въпреки това е осъществил деянието си.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 33 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на
движение на жалбоподателя, а именно 83 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 86 км/ч, се извадят 3
км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта,
а именно 83 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността
на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено
превишаване с 33 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира, че не е
налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3757548 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ