Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
08.02.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Ивелина Въжарска
прокурор: Евгения Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 1140 по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Началник на Група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград
при ОДМВР - Хасково против Решение № 123/27.09.2022 г., постановено по АНД №
20225620200500 по описа за 2022 година на Районен съд – Свиленград, с което e отменено негово Наказателно постановление /НП/ №
22-0351-000201 от 22.06.2022 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, като се твърди, че при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) и издаването въз основа на него на НП №
22-0351-000201/22.06.2022 г. не били допуснати сочените от районния съд процесуални
нарушения. Действително в чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
били разписани две предложения, но в обстоятелствената част на съставения АУАН
и на издаденото НП нарушението било описано точно, ясно и недвусмислено, поради
което нямало основание за объркване на нарушителя относно правната квалификация
на нарушението. Освен това правото на защита на нарушителя било обезпечено в
пълен обем и не били налице процесуални нарушения в тази посока. Поддържа се и
че нарушението било установено по безспорен начин, което било видно от мотивите
на решението на първоинстанционния съдебен състав.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 123/27.09.2022 г., постановено по АНД №
20225620200500/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград и да се постанови
друго, с което да се потвърди изцяло НП № 22-0351-000201 от 22.06.2022 г.
В
законоустановения срок не е постъпил
отговор от ответника по касационната жалба, а в съдебно заседание, чрез процесуалния му
представител – адв. Иван Иванов от АК – Хасково, изразява
становище за нейната неоснователност и се моли обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага
решението на районния съд като неправилно да бъде отменено, а процесното НП да
бъде потвърденo.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
С Решение №
123/27.09.2022 г. по АНД № 20225620200500/2022 г. Районен съд – Свиленград е
отменил НП № 22-0351-000201 от 22.06.2022 г. на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград, с което на А.Р.А. са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, и е осъдил ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. И. А. И.от
АК Хасково, сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по делото.
За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че процесното НП било издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не били спазени
изискванията на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В тази връзка е
посочено, че в случая било вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като тази
разпоредба предвиждала две различни правила за поведение при движение по
пътищата, но липсвало уточнение за конкретното предложение. Освен това в нея не
се съдържали конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и
прекратяването й, поради което същата била бланкетна и за това било необходимо
да се посочи норма от закона или подзаконов нормативен акт, която я
конкретизирала и към която мълчаливо препращала. Доколкото такова прецизно
дефиниране на разпоредбите, които били нарушени, не било извършено нито в АУАН,
нито в НП, е направен извод за наличието на нарушения на минимално изискуемото им
съдържание, характеризиращи се като съществени в процедурата по установяване на
административно нарушение.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал грешен краен извод.
По делото не се
спори, а и е установено по несъмнен начин, че на 30.03.2022 г., в с. С., общ. С., А.Р.А. е
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, т.е. имал е качеството
"водач" на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, и
е бил спрян за проверка от служители на ОДМВР - Хасково, при която е
установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 21.10.2021 г.
Така изложените
фактически обстоятелства са възпроизведени както в АУАН, така и в НП, като
направеното описание съответства напълно на дадената му правна квалификация по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което
следва да се приеме, че нарушената законна разпоредба е посочена правилно. Това
е така, защото словесното описание на
деянието е
достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво, поради което не е налице неяснота
за кое точно нарушение по горецитираната норма е бил санкциониран А.Р.А.,
съответно не е нарушено правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем, а и самият той не навежда възражения в тази връзка. Освен това, в
посочената в процесното НП санкционна разпоредба, която действително се явява
приложима в случая, а именно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, изрично е
конкретизирано, че се наказва водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Тук е уместно да се отбележи и че
съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ №
883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове всеки
нормативен акт се състои членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята
- от точки, а точката - от букви. Не са предвидени други, по-малки структурни
единици на правните норми, от рода на предложения или хипотези. Наложилата се
практика да се извършва допълнително уточняване на приложения закон чрез
позоваването на предложения или изречения не оказва влияние върху точното
дефиниране на правната квалификация на деянието, стига тя да е конкретизирана с
останалите легални атрибути, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл са Решение № 23 от 8.05.2020 г. по н. д. № 61/2020 г. на ВКС, III н. о., Решение
№ 200 от 21.05.2014 г. по н. д. № 574/2014 г. на ВКС, II н. о. и др. На
следващо място, вярно е, че в чл. 140, ал. 1 ЗДвП, не се съдържат конкретни
правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, но с оглед
установеното нарушение – управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, не е необходимо да бъде сочена друга норма от
закона или подзаконов нормативен акт, за да бъде формулирано юридически
прецизно извършеното нарушение. Ето защо констатираната от въззивната инстанция
непълнота на цифровото изражение на правната квалификация на деянието не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и не води до отмяна
на НП.
Настоящият касационен
състав, обаче, споделя изцяло
изложените „хипотетично“ изводи на Районен съд –
Свиленград, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за
тяхната форма и съдържание. Правилно е прието и че от доказателствата по делото
безспорно се установява извършването на нарушението както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка
напълно обосновано се явява заключението на първоинстанционния съд по основното
възражение на А.Р.А., а именно, че в случая е имало достатъчно обстоятелства,
които е следвало да го накарат да провери дали управляваният от него автомобил
е редовно регистриран, поради което деянието му е извършено виновно, при форма
на вината небрежност. Както се посочи по-горе, приложената
от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на нарушението,
а наказанията са определени в минималния размер, предвиден в закона. Настоящият
състав на касационната инстанция също счита, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, поради което деянието не следва да се
квалифицира като маловажен случай.
По тези
съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната
жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди
процесното НП.
При този изход на спора само касаторът има право на разноски, но искането му за тяхното присъждане не следва да се уважава, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им, доколкото по делото не е осъществено процесуално представителство спрямо него от юрисконсулт, а и няма данни касационната жалба да е изготвена от такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 123/27.09.2022 г., постановено по АНД № 20225620200500/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград и вместо него, постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0351-000201 от 22.06.2022 г. на Началник на Група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.