МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Срещу подс. Г.С.Г. с ЕГН:**********
*** е предявено обвинение за това, че на 11.07.2015 г. към 07.50 ч. в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик” бл. 202, вх. 2 нанесъл удар с юмрук в дясното
слепоочие на С.А.Т. с ЕГН ********** *** като и причинил разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда –
кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница обособили
чувството на болка и страдание – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.
В тъжбата си Т. твърди, че на 11.07.2015 год. около 07.50 часа, намирайки
се във фоайето до входната врата на блока, в който живеела била ударена с юмрук
в дясното слепоочие от подсъдимия Г.. Тя паднала на земята, ударила си лявата
ръка и загубила за кратко съзнание. Твърди, че след като подсъдимия Г. я ударил,
побягнал на горе по стълбите, минал край нея и се заключил в жилището си.
Внучката й я свестила, вдигнала я от земята и я отвела в апартамента й, където
и оказала първа помощ. След това свидетелката Гочева се качила до апартамента
на подс.Г., за да иска обяснения от него, той обаче се укрил и не отворил
вратата. След случилото се Т. била освидетелствана в Отделение по „Съдебна
медицина” при МБАЛ „Св. Анна Варна” АД Варна. От медицинското удостоверение се
установява, че Т. е получила кръвонасядания по окосмената част на главата и
лявата предмишница - резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които
биха могли да бъдат получени по оказаните време и начин. На 13.07.2015 год.
подала жалба в 03 РУП - Варна.
Тъжителката С.А.Т. и подсъдимия ст. серж. Г.С.Г. живеят в
бл.202, вх.2 в кв. „Владислав Варненчик”, гр. Варна от дълги години. Съседи са
и отношенията между тях са силно влошени. Тъжителката Т. живее на първия етаж,
а подс.Г. на втория етаж, над нея.
Адвокат Ц., ВАК – повереник на
тъжителката в пледоарията си по същество излага становище, че от събраните
писмени и гласни доказателства се доказва по неоспорим начин, че тъжителката Т.
е получила кръвонасядане по окосмената част на главата и лявата предмишница на
11.07.2015 г. около 07.50 часа, когато е била ударена силно с юмрук в дясното
слепоочие от съседа си от горния етаж - подсъдимия Г.С.Г.. Прави анализ на
показанията на двете групи свидетели, като пледира подсъдимия Г. да бъде
признат за виновен и му се наложи съответстващо наказание. Прави искане да
бъдат присъдени направените разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата.
Адвокат С.,*** защитник на
подсъдимия Г. след анализ на доказателствата по делото, като акцентира на
противоречията в показанията на свидетелките Гочева и П., моли съда да
постанови оправдателна присъда, като бъдат присъдени разходите по делото.
Подсъдимия Г. в
обясненията си не се признава за виновен по повдигнато му обвинение, като
заявява, че не е извършил деянието, за което е обвинен.
След съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, огласените по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 НПК,
показания на свидетелката П., заключението по съдебномедицинската експертиза и
приложените по делото писмени доказателства, съдът стигна до извода, че
подсъдимия Г. е невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 130
ал. 2 от НК.
От събраните доказателства не се установи по несъмнен и
категоричен начина, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението. Установява се безспорно, че на 11.07.2015 г. тъжителката е
получила наранявания, които са посочени в тъжбата - обстоятелство, безспорно
установено от медицинското свидетелство и съдебно-медицинската експертиза. От заключението
на съдебномедицинската експертиза и съдебно-медицинското удостоверение по
безспорен начин се доказва, че тъжителката е получила увреждания, които са и
причинили кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница,
т.е. причинили са и болка и страдание - лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удар.
Обусловили са чувство на болка и страдание. Травматичните увреждания в дясната
теменно-слепоочна област на главата могат да бъдат получени при различни
положения на пострадал - извършител, а именно лице в лице между двамата,
странично в дясно от пострадалата положение на извършителя, както и положение
на извършителя отзад, зад гърба на пострадалата. Ударът реализиран в дясната
теменно-слепоочна област е отдясно наляво, а този в областта на лявата
предмишница отляво на дясно. Реално тези увреждания могат да бъдат получени при
нанасяне на удар с юмрук в дясната теменно-слепоочна област, последващо падане
и удар на левия горен крайник в подлежащата настилка. Уврежданията в дясната
теменно-слепоочна област биха могли да бъде получени при нанасяне на един удар
с юмрук. Безспорно
съдебно-медицинското удостоверение и
заключението на съдебномедицинската експертиза установяват наличието на
уврежданията към момента на извършване на прегледа на тъжителката т.е. към
11.07.2015 г. Установяват естеството им, както и възможния механизъм на
причиняването им. Същите обаче не установяват
авторството на деянието. Във връзка с установяването на този
основен факт, по делото не се събраха преки доказателства, свидетели - очевидци
няма.
Обвинението може да бъде доказано и посредством косвени
доказателства, но само ако в своята съвкупност те водят до един единствен
възможен извод, а съдът намира, че в случая не е така.
По делото са
разпитани свидетели, приятелки и близки на пострадалата Т., както и свидетели
приятели и близки на подсъдимия. Налице са показания, които не разкриват
деянието от фактическата и правната му страна.
Обстоятелствата
в подкрепа твърдяното от тъжителката в жалбата й, че на 11.07.2015 г. са и
нанесени удари довели до описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания се съдържа в показанията на
свидетелката Гочева - внучка на тъжителката и свидетелката П. – нейна
приятелка. Свидетелката Гочева в показанията си твърди, че на 11.07.2015 г.
около 08.30-09.00часа, сутринта била с баба си - тъжителката Т. в апартамента,
баба й излязла. Посочва, че докато била в апартамента чула писък. Излязла от входната врата на апартамента и
видяла гърба на подсъдимия, който се качвал нагоре. Свидетелката посочва, че
видяла баба си паднала на земята между входната врата и вратата на мазата.
Извикала й, като тя не е била контактна и не отговорила, като това й състояние
продължило около 1-2 минути. Свидетелката Гочева се върнала в апартамента,
взела чаша с вода и я плиснала, като я попитала какво й е. Т. й отговорила
„Гошо ме удари“. Свидетелката Гочева се качила до апартамента на подсъдимия,
звъннала, но никой не и отворил. Твърди, че Т. през годините винаги е имала
конфликти с подсъдимия. Тя е категорична, че е видяла в гръб подсъдимия.
Разпитана в
съдебно заседание свидетелката П. твърди, че на 11.07.2016 г., била в дома на Т.
към 08.00-08.15 часа. Посочва, че е излязла
пред входа и чакала нея и внучката й пред жилищния блок. Твърди, че чула писък, като преди това видяла
мъж, когото не може да опише, да влиза във входа на блока. Свидетелката
посочва, че от мястото където била, не могла да види какво се случило във входа
на блока, но след като Т. излязла и казала, че комшията над нея я ударил в
главата.
Свидетелката Гинка
Станчева, разпитана в съдебно заседание, не сочи факти и обстоятелства за случилото
се на 11.07.2015 г., като разказва за предходни взаимоотношения между
подсъдимия Г. и тъжителката Т..
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Гочева, тъй като същата не е възприела
пряко и непосредствено нападението над Т., не е видяла, че мъжът който се
качвал нагоре по стълбището е подсъдимия Г., като твърди, че е видяла гърба му,
а баба й и казала, че комшията я ударил. Налице са разминавания в часа на
причинените телесни увреждания между посоченото в жалбата около 07.50 часа и
показанията на свидетелката Гочева, че след 08.30 часа излязла от апартамента и
видяла баба си паднала на пода. Освен това свидетелката Гочева е заинтересована
от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е внучка на пострадалата и
дълги години е живяла с нея в едно домакинство.
Съдът
не кредитира и показанията на свидетелката П., тъй като същите са противоречиви
и колебливи. Установява се безспорно, че същата от мястото, където се е намирала не е
могла да види, и както самата тя твърди, не е видяла човека, който е нанесъл
удар на Т.. Свидетелката посочва, че не е видяла мъжа, който е влязъл във входа
непосредствено преди да чуе писък. Налице са и разминавания между показанията
на свидетелката П. и посоченото в тъжбата, относно времето на инцидента. В
тъжбата се сочи, че инцидента е станал около 07.50, а свидетелката твърди, че е била в дома
на Т. към 08.00-08.15 ч. Освен това е налице и противоречие относно годината и
месеца на деянието. В съдебно заседание свидетелката П. твърди, че деянието е
извършено на 11.07.16 г., а в показанията й, депозирани по НЧХД № 5618/15 г. по
описа на Районен съд – Варна, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НК, предвид констатираните съществени противоречия тя твърди, че деянието е било м. април 2015 г.
От друга
страна са показанията на свидетелите близки и приятели на подсъдимия. Свидетеля
Христов посочва, че на 11.07.2015 г./събота/ към 07.30 ч. отишъл в дома на подсъдимия, за да
вземе ъглошлайф. Твърди, че двамата стояли в апартамента на Г., пушели цигари,
говорели до към 08.30 ч, след което си тръгнал за село, и посочва, че докато е
бил в апартамента на подсъдимия, последния не го е напускал. Свидетелката
Георгиева – съпруга на подсъдимия твърди, че от съпруга си разбрала, че
тъжителката Т. се е жалвала за инцидент, като той и заявил, че на 11.07.15 г., изобщо не се е срещал с Т..
По отношение
на показанията и на тази група свидетели, съдът счита, че от една страна те са
заинтересовани поради служебни и приятелски отношения на свидетеля Христов, а Георгиева като съпруга на подсъдимия и от друга, тези
показания не разкриват обстоятелства, свързани с нападението над Т..
Съдът като
взе предвид, че тежестта на доказване по делото за извършеното престъпление по
чл. 130 ал.2 от НК е в тежест на тъжителката и по делото не се събраха
неоспорими доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимия Г. е
извършил инкриминираното деяние на 11.07.15 г. около 07.50 ч. счита, че
подсъдимия Г. е невиновен по повдигнатото с тъжбата на С.Т. обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303 от НПК, за да бъде постановена осъдителна присъда е
необходимо обвинението да бъде доказано по безспорен, несъмнен и категоричен
начин. В настоящия случай от събраните доказателства не може да се направи
категоричен извод за виновно поведение на подсъдимия Г., поради което съдът на
основание чл. 304 от НПК го оправда за
обвинението по чл. 130 ал. 2 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 190 ал. 1от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невиновен разноските за дела образувани по тъжба на пострадалия до съда се
възлагат на частния тъжител.
Предвид изложеното съдът възложи
на частния тъжител С.А.Т. *** да заплати деловодните разноски в размер на 144.90
лв. в полза на Държавата по бюджета на РС – Варна за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза, деловодни разноски в размер на 53.00 лв. по
сметка на Военен съд – Сливен в полза на бюджета на съдебната власт, както и
сумата от 960.00 лв. в полза на подсъдимия Г.С.Г. за адвокатско възнаграждение
и пътни разноски общо в размер на 52.00 лева.
Мотивите се написаха днес 09.06.2017 г.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
полк. Г.Г.