П Р И С Ъ Д А

 

Номер   68/03.07.2013 г.                  гр.Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,           Наказателно отделение

На трети юли                                Две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                              

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.И.

                                

                                                               М.Б.                      

                          

                                                                                                     

Секретар П.П.

Прокурор ПЛАМЕН И.

като разгледа докладваното от съдия ЛАЗАРОВА

НОХД № 100 по описа за 2013 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимите:

 

Б.Н.П. - роден на *** г. в гр.Дупница, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, осъждан, разведен, ЕГН **********.

 

В.С.И. - роден на *** г. в гр.Бобов дол, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, работи като пицар, осъждан, неженен, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВНИ  В ТОВА, ЧЕ

 

За подс. Б.Н.П.:

 

1. На 14.10.2012 г. след 03.30 часа в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с В.С.И. направил опит да отвлече И.П.Б., като деянието е извършено от две лица, представлява опасен рецидив и е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

2. На 14.10.2012 г. след 14.15 часа от местност „Побити камъни" община Аксаково, в съучастие като съизвършител с В.С.И. отвлякъл Н.А.Х., като деянието е извършено от две лица и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

     

3. На 14.10.2012 г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, в съучастие като съизвършител с В.С.И. се съвкупил с лице от женски пол Н.А.Х., като го принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица и в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.1 и т.5 вр. ал.1, т.2 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

4. На 14.10.2012г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, отнел чужди движими вещи - дамско портмоне на стойност 8.00 лв. и сумата от 150 лв. - всичко на обща стойност 158 лв. /сто петдесет и осем лв./ от владението на Н.А.Х. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия за НЕВИНЕН да е извършил деянията от които е пострадала свидетелката Н.А.Х. през периода между 12.30 часа и 14.15 часа на 14.10.2012 год. и го ОПРАВДАВА в тази част на обвиненията.

 

На основание чл.23, ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс.П. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА определеното общо най-тежко наказание с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ПОСТАНОВЯВА за подсъдимия П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

На осн.чл.59, ал.1 и ал.2 НК ЗАЧИТА времето, през което подс.П. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 19.10.2012 год.

 

За подс. В.С.И.:

 

1. На 14.10.2012 г. след 03.30 часа в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. направил опит да отвлече И.П.Б. като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

2. На 14.10.2012 г. след 14.15 часа от местност „Побити камъни" община Аксаково, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. отвлякъл Н.А.Х., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

3. На 14.10.2012г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, сам и в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол Н.А.Х., като го принудил към това със сила и заплашване като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.3 от НК и чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

На основание чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия за НЕВИНЕН да е извършил деянията от които е пострадала свидетелката Н.А.Х. през периода между 12.30 часа и 14.15 часа на 14.10.2012 год. и го ОПРАВДАВА в тази част на обвиненията.

 

На основание чл.23, ал. 1 от НК  НАЛАГА на подс.И. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален  СТРОГ режим в затвор.

 

На осн.чл.59, ал.1 и ал.2 НК ЗАЧИТА времето, през което подс.И. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от  19.10.2012 год.

         

На основание чл.111, ал.1 от НПК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Одеяло - червено/черно на цвят; Калъфка от възглавница - сива с кафеникави линии; нишковидни обекти, поставени в запечатан плик за биологични следи № 0016177;  1 брой салфетка;  Клин - черен, дълъг, 3бр. CD-R /приложени по ДП, л.103, л.403 и л.432 от съдебната фаза/ да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. да заплати направените по делото разноски в размер на   537.72 лева в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. да заплати направените по делото разноски в размер на   952.72 лева в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                                                      2.                                                                 

                                                                        

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Година  2013                                                                       гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,          Наказателно отделение

На трети юли                               Две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.И.

                           

                                                                 М.Б.                                             

 

Секретар П.П.

Прокурор ПЛАМЕН И.

Сложи за разглеждане докладваното  от съдия ЛАЗАРОВА

НОХД № 100 по описа за 2013 г.

 

Съдът като взе предвид вида и размера на наложените наказания, намира, че мерките за неотклонение на подсъдимите следва да бъдат потвърдени, поради което и на основание чл.309, ал.1 от НПК,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА мерките за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на подсъдимите Б.Н.П. и  В.С.И..

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                            2.

                                                       

                                                                      

                                                                                  

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 100 по описа на Варненския Окръжен съд за 2013 година, наказателно отделение

 

На 28.01.2013г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт срещу подс. Б.Н.П. *** за престъпления по чл.142 ал. 3 т.1 вр. ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чл.142 ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК, чл. 152 ал. 3 т. 1 и т.5 вр. ал. 1 т.2 от НК и чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК и срещу подс. В.С.И. от гр. София за престъпления по чл. 142 ал.2 т.2 вр.ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл.152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 3 от НК.

 

В с.з. на 02.07.2013г. представителят на ВОП поддържа обвиненията. Изложи позицията си по спорните фактически положения, като обоснова изводите си с част от събраните по делото доказателства. Анализира обясненията на подсъдимите, показанията на пострадалите, веществените доказателства, телефонните разпечатки. Счита, че деянията по отношение на свид. Б. и Х. са безспорно доказани. По отношение на наказанията предлага на подс. П. да бъдат наложени към максималния размер, с изключение на деянието останало във фазата на опита, а спрямо подс. И. – за деянието спрямо свид. Б. – в размер към минималния, за деянието по чл. 142 от НК спрямо свид. Х. – в размер към средния, и по чл. 152 от НК – в размер към максималния. Прокурорът сочи, че следва да бъде приложен чл. 23 от НК и се определи едно общо наказание, като за подс. И. следва да бъде ефективно изтърпяно.

         Подс. П. не признава вината си по обвиненията, дава обяснения и участва активно в процеса на събиране на доказателствата по делото. В хода на пренията сочи, че е невинен и не е извършил никакво престъпление. Счита, че спрямо него е извършван с години полицейски натиск, а непосредствено преди да бъде обвинен по делото – полицейски служители са го търсили във връзка с някакъв лаптоп. Допълнително обсъжда показанията на свидетелките, експертиза по делото и промяна в позицията на прокурора. В последната си дума заявява, че обвинението е сериозно и няма обективни доказателства. Сочи, че не е извършил престъпление, че е чист, горд и открит.

         Защитникът на подс. П. счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин. Намира, че по обвинението по чл. 196 от НК не е налице нито едно безспорно доказателство, като показанията на пострадалата са нелогични и противоречиви. По отношение на деянието по чл. 152 от НК преценява, че не е налице нито физическа нито психическа принуда спрямо свидетелката и се касае за неразбирателство за заплащането. Спрямо отвличането на свид. Х. счита, че не е извършено от обективна страна, като се позовава на практика на ВКС. За опита за отвличане на свид. Б. намира неяснота във фактическата обстановка, като според него се касае за субективно преживяване на свидетелката, а не за обективен факт, като няма и логическо обяснение и мотив за извършването му у подс. П.. В отказа на пострадалите да предявят искове за неимуществени вреди защитникът съзира косвено тяхното виждане за съпричиняване на случилото се. В заключение моли подс. П. да бъде признат за невинен по всички обвинения и да се отмени мярката му за неотклонение.

         Подс. И. дава обяснения по делото и не признава вината си. В хода на пренията коментира нелогичности в показанията на свид. Б. и Х., обективното им състояние и своите физически възможности след проведената му малко преди случилото се операция. В последната си дума моли за оправдателна присъда или връщане на делото за допълнително разследване, както и за изменение на мярката си за неотклонение.

         Защитникът на подс. И. – адв. А., посочва, че фактическата обстановка по обвинителния акт не отговаря на събраните по делото факти и обстоятелства. Подкрепя становището, че повод за подаване на жалба в полицията вероятно е спор за сумата, която е следвало подсъдимите да заплатят и преценява показанията на свид. Х. и Б. като голословни твърдения, противоречащи на останалите доказателства. Излага виждането си по отношение на всяка от свидетелките, анализира показанията им и ги съпоставя с други доказателства. Счита, че при свид. Б. става дума за лични възприятия, но не и умисъл у двамата подсъдими за нейното отвличане. Намира за недостоверни показанията на свид. Х. и обобщава, че спрямо подс. И. следва да бъде постановена оправдателна присъда. При условията на алтернативност – моли при обсъждане на наказанието да се отчете, че подсъдимият се е откъснал от средата под влияние на която е извършвал престъпления като непълнолетен, пребивавал е продължително извън страната при майка си, от четири години не е имал противоправно поведение, създал е трайна семейна връзка и вече има дете. С оглед на изложеното счита, че предложението на прокуратурата за максимални наказания е неправилно, като следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства, без да се прилага чл. 24 от НК. В заключение обобщава, че поведението на подсъдимите не отговаря на повдигнатите обвинения и описаното в обвинителния акт.

         Защитникът на подс. И. – адв. П. счита, че обвиненията не са доказани. Намира, че не е доказано спрямо свид. Б. подс. И. да е осъществил съприкосновение и действие за отвличането й, като преценява твърденията й като голословни. Разглежда показанията на свид. Зюлбие /свид. З.Й./ като недостоверни. Счита, че подс. И. е имал възможност да отвлече свид. Б. и в предходен момент, а ако се приеме, че има извършен опит, то е останал недовършен тъй като подс. И. е решил да го прекрати сам. Изразява становище, че спрямо свид. Х. не са осъществени съставите на повдигнатите обвинения, като всичко е нагласено от свидетелките с мотив – да отмъстят на подсъдимите, защото не са си платили. Заявява, че не следва да се кредитира полиграфското изследване, тъй като тази машина може да се манипулира, както и приложения по делото диск – който не доказва коя е колата, какъв е номерът й, кой слиза и т.н. Моли за произнасяне на оправдателна присъда спрямо подс. И..

 

         С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

І. Подс. П. бил многократно осъждан и изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода. С присъда по НОХД № 4284/09г., влязла в сила на 29.02.2012 г. на СГС- за престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 и т. 3 пр. 2 вр.чл. 142 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на 15.10.2007г. с приложението на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 години и 10 месеца при строг режим. С определение от 13.09.2012г., в сила от 15.11.2012г. състав на СГС разгледал и групирал част от осъжданията на подсъдимия и по чл. 25 вр. чл. 23 от НК наложил за изтърпяване най-тежкото по обособените три групи. Наказанието по НОХД № 4284/09г. било обхванато в третата група заедно с тези по НОХД № 3502/07г. на БРС, № 9539/03г. на СРС, № 74/07г. на СРС, № 1699/06г. на ПлРС, № 9/08г. на ДпРС, № 54/09г. на ЦРС, № 3571/09г. на БРС, като било определено като общо лишаване от свобода за срок от пет години, увеличено с една година. От подлежащото на изпълнение наказание в размер на 6 години била приспадната изтърпяната част – тъй като по посочените дела подсъдимият през различни периоди бил задържан и лишен от свобода. Съдът постановил и отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 214/07г. на НРС – лишаване от свобода в размер на една година.  

 

Подс. И. бил осъждан като непълнолетен по четири отделни съдебни производства за извършени от него кражби. С определение по НОХД № 109/09г. на СГС от 23.01.2009г. бил признат за виновен и в деяние по чл. 354 А ал. 2 изр. 2 пр. 1 вр. ал. 1 изр. 1 пр. 4 и чл. 63 ал. 2 т. 2 от НК извършено на 11.07.2008г., като с приложение на чл. 381 ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 62 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, при лек режим. Изтърпял в условия на интернат и наказание, заменящо частично неизпълнена пробация.

 

ІІ. Подс. П. е брат на майката на подс. И.. В известни периоди от време подсъдимите съжителствали. Въпреки разликата във възрастта им имали обща среда и интереси. Пътували в и извън страната. Извършили заедно деянията /кражби при различни квалифициращи признаци/ по НОХД № 3502/07г. на РС гр. Бургас, НОХД № 74/07г. на Софийски РС и НОХД № 54/09г. на РС гр. Царево.

На 18.02.2010г. подс. П. излязъл от затвора с прекъсване поради заболяване – туберколозен воден плеврит. Заминал за Италия, където провел лечение. Завърнал се в България през м. 05.2010г. Посещавал често гр. Варна. На 06.07.10г. бил задържан в ІІІ РУП Варна във връзка с разследване на деяние по чл. 194 от НК, както и на 03.02.2012г. Подс. П. бил обявяван на общодържавно издирване с телеграми от СДВР на 01.11.10г., на 05.11.2010г., от ОД на МВР Бургас на 04.01.2011г. и от ОД на МВР Монтана на 30.05.12г.

В Италия известно време пребивавал и подс. И., където работела майка му. С телеграма от 06.04.2010г. бил обявен на общодържавно издирване от РУП гр. София. След връщането си в България се установил в гр. София. Живеел на квартира, намерил си работа, установил трайна връзка със своя приятелка. На 23-24.09.12г. претърпял операция поради усукване на тестис. Във възстановителния период следвало да се въздържа от сексуални контакти.

На 03.09.12г. свид. Й.П. закупила л.а. “Мерцедес” С 200 рег. № СА 5226 ТВ, който предоставила за ползване на сина си – подс. П..

Към 10-11.10.12г. подс. П. казал на подс. И.,***, за да си оправи отношенията със своя приятелка и го поканил да го придружи. Подс. И. се съгласил. Пътували с посочения л.а. Носели със себе си дадените от свид. П. на подс. И. червено одеяло и възглавница. Пристигнали в гр. Варна и многократно се опитвали да установят контакт с приятелката на подс. П. ***, но нямали успех.

 

ІІІ. На 14.10.12г. в ранните часове, между 2.25ч. и 3.23ч., подсъдимите се разделили, но непрекъснато поддържали контакт по телефоните си. Подс. П. ползвал за това номер 359897565531, а подс. И. № 359897725065 – и двата номера, обслужвани от Глобул. Подс. П. *** и срещу магазин СБА, в района над Централна поща. Наблюдавал проституиращите на булеварда и сам ползвал такава услуга. Подс. И. обикалял из града. След последния си разговор в 3.23.24ч., продължил 194 секунди, подсъдимите се срещнали.

Решили да вземат принудително някоя проститутка, да я отведат някъде и да се възползват от нея. Предвид наблюденията си, подс. П. знаел къде обичайно водят клиентите си тези проститутки – по първата успоредна на булеварда улица – „Велико Х.”, непосредствено зад Централна поща. Разбрали се подс. И. да вземе момичето с колата и да си ползва услугата. Подс. П. щял да чака в района на кръстовището на ул. „Велико Х.”*** и когато види автомобилът да се връща и спира на знака „Стоп” внезапно да се качи и седне до нея на предната дясна седалка. По този начин тя не би могла да слезе, когато автомобилът, управляван от подс. И. потеглел.

Преминали с л.а покрай проституиращите на булеварда от страната на магазин СБА и ги огледали. Към този момент там чакали клиенти свид. Б., Й. и неустановен травестит на име Лили. Автомобилът продължил надолу и след пресечката с ул. „Парижка комуна” подс. П. слязъл от колата. Подс. И., поел управлението, въпреки, че не притежавал СУМПС. Направил два обратни завоя по булеварда – пред Пощата и пред Образцов Дом, и се придвижил до проституиращите. При спирането на л.а. към него се насочил травеститът, но подс. И. казал, че желае момиче. Свид. Б. се съгласила и след разговор за цената на услугата се качила в л.а. Продължили по бул. „Владислав” и завили вдясно по ул. „Парижка комуна”, а след това наляво по ул. „Велико Х.”. В задънена пресечка вляво свидетелката казала на подсъдимия да спре. Преместили се на задната седалка и там осъществили орален и вагинален полов акт с презерватив. Подс. И. платил на свидетелката дължимите според уговорката им 40лв. Докато разговаряли подсъдимият споделил, че е в „бизнеса с храни”, казал й, че я харесва и й поискал телефонния номер. Свид. Б. отказала да си даде номера и казала на подсъдимия, че не се среща с клиенти. След това се преместили на предните седалки и тръгнали да се връщат обратно.

В това време подс. П. се бил скрил зад казаните на ул. „Велико Х.”, по-надолу от знака „Стоп”, като изчаквал преминаването покрай него на автомобила. Мястото не било осветено. Вдигнал на главата си качулката на шушляковата си горница. Малко по-нагоре по улицата имало барака, до която глухонямата свид. Й. работела с клиент.

Подс. И. *** карал първоначално назад, а след това тръгнал нагоре по ул. „Велико Х.”. Приближавайки към знака „Стоп” на ъгъла с ул. „Парижка комуна” свид. Б. казала, че ще слезе там. Обичайно свидетелката слизала на това място, тъй като имала необходимост да се измие и предварително си била оставила вода. Подс. И. спрял автомобила, свидетелката отворила вратата и спуснала надолу десния си крак. В този момент подс. П. излязъл иззад казаните за боклук и се засилил към свидетелката. Действията му били възприети от свид. Й., която се опитала да извика. В този момент свид. Б. била права, стъпила с десния си крак на земята, а левият – все още бил в колата. Чула свид. Й. и се обърнала назад. Видяла подс. П. да изскача пред нея откъм задната част на автомобила. Той започнал да я удря с юмруци по задната част на главата, като се опитвал да я вкара в колата. В този момент подс. И. хванал ръкава на лявата ръка на свидетелката и започнал да я дърпа към себе си и вътрешността на колата. Подс. П. я хванал за косата и я блъскал навътре. Двамата започнали да й викат да влиза в колата. Свидетелката се съпротивявала, дърпала се и пищяла. Опитвала се да се освободи, настъпала с масивната си обувка подс. П., викала силно „Крадат ме”. В близката жилищна сграда започнали да светват прозорци, неустановен възрастен мъж излязъл на терасата и се развикал. Свид. Б. продължавала да се противопоставя на подсъдимите. Подс. И. казал на подс. П. да я остави, но той не искал. Свидетелката успяла да удари подс. П.. Възприемайки яростната й съпротива и появата на живущите наблизо, за да не бъдат разкрити, подсъдимите я пуснали, тя изблъскала подс. П. и продължавайки да вика побягнала към казаните, при което изкълчила крака си. Подс. П. се качил на предната дясна седалка и изхвърлил навън останалата в колата обувка на свидетелката, като казал на подс. И., че това момиче за втори път му се изплъзва. Подсъдимите продължили напред по ул. „Велико Х.”.

Свид. Б. си взела такси и се прибрала в дома си. Споделила с майка си, че са се опитали да я отвлекат. Била много уплашена, кракът й бил надут. Останала вкъщи няколко дни, след това ходила да й леят куршум, потърсила психолог. Първоначално не отишла в полицията, но след това променила решението си по съвет на майка си и за да не се случи на някой друг такова нещо. На 02.11.12г. се тъжила в полицията, обяснила какво се е случило и дала описание на извършителите и автомобила им. По сигнала било предприето разследване.

На 21.11.12г. свид. Б. след разпит по чл. 170 от НПК разпознала по снимки подсъдимите при съответните процесуални действия. На 03.12.12г. в присъствието на тълковник била разпитана свид. Й., а на 05.12.12. свид. Б. дала показания в присъствието на съдия по чл. 223 ал. 1 от НПК.

 

ІV. През деня на 14.10.12г. подсъдимите обикаляли околностите на гр. Варна и близките села в посока гр. Девня. Движейки се по път Е-70, известен като стария път Варна-Тополи-Девня, на разклона на с. Слънчево, видели проституиращи. Отишли до селото, върнали се към града, и в 13.49.19ч. през КП бул. „Цар Освободител” до пътен възел Летище – отново напуснали гр. Варна. Решили да реализират плана си, който свид. Б. осуетила.

След 14.15ч. подс. П. управлявал автомобила, а подс. И. седял до него на предната седалка. Пристигайки на разклона за с. Слънчево след видели свид. Х., която била сама, тъй като колежката й имала клиент.

При спирането на автомобила, свидетелката се приближила, подс. И. свалил прозореца и я попитал за цените. Свид. Х. отговорила и обяснила, че времето за всички секс услуги било 10 минути. Подс. П. попитал, не са ли малко 10 минути, но тя казала, че не са. Подсъдимите се съгласили и поискали само стандартен секс. Свидетелката им показала мястото, където обичайно ходели с клиенти  - близка отбивка от пътя. Подс. И. слязъл от колата, отворил задната дясна врата и с юмрука на лявата си ръка ударил в корема свид. Х.. Хванал я през кръста и я сложил легнала по корем на задната седалка, като главата й била на лявата си страна върху тапицерията на седалката. Подс. И. седнал на краката й, в областта на седалището и й притискал главата към седалката с ръцете си. Издърпал дамската й чанта и я сложил на предната дясна седалка, като извадил и изключил мобилния й телефон. Междувременно подс. П. потеглил с висока скорост. Свид. Х. се помъчила се да отвори вратата зад шофьорската седалка. Плачела и да викала да я оставят. Подсъдимите я заплашвали, че ще я пребият, ще й счупят зъбите. Свидетелката попитала какво е направила и защо така правят. Подс. И. отговорил, че искали да спрат момичетата, които работят на пътя да го правят. След време подс. И. се махнал от краката й, седнал по средата на задната седалка, като продължил да й притиска главата надолу, да не гледа пътя. Попитал я дали била задържана в полицията и свид. Х. отговорила утвърдително, след което попитала дали те не били полицаи и къде я водят, а подс. И. отговорил, че ще види, щели да я върнат след три часа. Свид. Х. попитала дали няма да я убият или хвърлят и подс. И. отвърнал, че няма. Подс. П. й казал да мълчи, защото го дразнела.

 

V. След около половин час колата спряла. Подс. И. я пуснал, тя седнала зад шофьора и видяла, че се намирали в гора. Подсъдимите слезли от колата, като си говорели пред колата, а вратите й били затворени и свид. Х. не чувала разговора. Подс. П. се качил от задната дясна врата до нея и оставил вратата отворена. Казал на подс. И. да отиде да остави камъни на пътя. Подс. И. оставил телефона на свидетелката - «Нокия» РМ140, в багажника и взел оттам одеялото, отишъл по-нагоре и назад от колата и го постлал, след което се върнал до л.а. Междувременно подс. П. съблякъл дрехите си и останал гол. Казал на свид. Х. да се съблича. Тя не искала и ги молила да я пуснат. Подс. И. й казал да прави каквото й казват, защото ще й счупят зъбите. Подс. П. й казал да се съблича, че иначе ще станело по - лошо. Свид. Х. си събула само десния крачол на черния клин, с който била облечена, както и бикините си от този крак. Подс. П. й казал да продължи да се съблича. Свид. Х. молела и казвала  че не иска. Подс. И., който гледал от прозореца на задна лява врата я отворил и казал на свидетелката да се съблича, като си разкопчал дънките. Подс. П. й хванал краката и й събул изцяло клина, а подс. И. й съблякъл потника и ръкавите, с които била. Откопчал й сутиена и го свалил, като й сложил дрехите на земята в колата зад шофьорската седалка.

Подс. П. й казал да седне и че иска орален секс без презерватив. Свид. Х. отказала, но подс. П. й казал да не поставя условия. Тя го молела да й даде презерватив от чантата й, за да му сложи. Подс. П. взел чантата, а свидетелката обяснила, че в малко джобче с цип има презервативи. Той взел един презерватив, който свидетелката отворила и му поставила, като подс. П. не бил възбуден. Свид. Х. почнала да му прави орален секс, около 2-3 минути. Тогава подс. П. се възбудил и й казал да легне по гръб, след което си махнал презерватива. Свид. Х. започнала да вика. Подс. И. отворил задната лява врата и я хванал и задържал за ръцете. Свид. Х. продължила да вика, да се върти и бута подс. П., но той проникнал в нея вагинално. По време на акта подс. И. й пуснал ръцете. Подс. П. еякулирал навън на седалката. Пресегнал се и от чантата на свид. Х. взел пакетче с мокри кърпи и избърсал пениса си и седалката.

Подс. И. казал на свид. Х. да се облече и тя се подчинила. Подс. И. взел чантата й и казал да излезе от автомобила, хванал я за ръката и отишли до постланото одеяло. Казал на свид. Х. да легне и че искал всичко да е нормално - с презерватив, защото не бил такъв да прави секс без презерватив. Подс. И. си съблякъл дрехите и останал гол. Свидетелката седнала и попитала, защо правят тези работи, подс. И. й казал да мълчи, като я заплашил, че ще я удари. Тя искала да разбере какво ще правят с нея, при което подсъдимият отвърнал, че ще я върнели, но ако я видел още веднъж на пътя щял да я закара в Румъния. Свид. Х. се съблякла, а той извадил от чантата й презерватив и си го сложил. Поискал да му направи орален секс. Свид. Х. била седнала странично, а подс. И. бил легнал по гръб и бил малко възбуден. Оралният акт продължил няколко минути.

После подс. И. й казал да легне по гръб, преместил се върху нея и проникнал вагинално, изкарал члена си и махнал презерватива. Свид. Х. му казала да си го сложи и си мърдала краката, за да му попречи да проникне, но подс. И. успял и продължил вагиналния секс. Еякулирал извън свидетелката. После свид. Х. се облякла, а подс. И. лежал гол на одеялото. След известно време и той се облякъл, хванал я за ръката, взел чантата й и тръгнали към колата. Одеялото останало на мястото.

Подс. И. оставил чантата отново на предната седалка на автомобила. Багажникът на колата бил отворен и свид. Х. видяла телефона си. Подс. И. казал на свид. Х. да седне на задната седалка в колата, където бил подс. П., а той отишъл пред колата и започнал да яде. Подс. П. седял зад предната дясна седалка, а свид. Х. - от лявата му страна. Подс. П. започнал да я разпитва дали била виждала „мангал" на пътя, който карал зелено БМВ, питал я от колко време работи като проститутка, на което свид. Х. отговорила от една година. Подс. П. говорел спокойно и казал, че те врачаните са гадни. След като се нахранил подс. И. седнал на шофьорското място. Свид. Х. питала непрекъснато кога ще тръгват и кога ще я върнат, а подсъдимите отговаряли, че ще останат още малко. Подс. И. казал на свид. Х. да мълчи, че била почнала да го дразни и че ще тръгнат, когато те кажели. Свид. Х. през цялото време плачела, като подсъдимите й казвали да спре. Питали я не се ли е успокоила вече, а тя отговорила, че не може да се успокои и я е страх. Казала да я оставят в гората, само да я пуснат.

Подс. И. слязъл, отворил задната лява врата, хванал я за лявата ръка и отново я отвел до одеялото. Подс. И. легнал и казал да легне и тя, че нищо нямало да правят. Свидетелката Х. легнала по гръб, а той бил странично с лице към нея. Попитал защо работела тази работа, но тя мълчала. Подс. И. започнал да заспива и свид. Х. се опитала да стане, той се събудил и я попитал къде отива, тя отговорила, че има нужда да уринира. След като свършила с това наблизо, се върнала, а подс. И. й казал да легне на одеялото. Свид. Х. отвърнала, че не иска. В този момент дошъл подс. П. и повикал подс. И.. Говорили без да споменават имената си, че там мобилните телефони нямат обхват.

Подс. П. тръгнал към колата, а подс. И. казал на свид. Х. да легне и да си събуе клина. Тя отказала и поискала от него да вземе от колата презерватив, но подс. И. отговорил, че не му трябва. Свид. Х. била обърната с гръб към него, а той с лице към гърба й, събул клина и бикините едновременно, свалил и своите дрехи. Проникнал в нея вагинално, докато били странично легнали.

Междувременно подс. П. видял чантата на свидетелката на предната дясна седалка на автомобила. Взел портмонето й – лачено, в лилав цвят, с парична сума от *** лв., в три банкноти по 50лв. Върнал в чантата телефона на свидетелката и отишъл при тях.

Когато видял подс. П., подс. И. станал, облякъл се и казал на свид. Х. също да се облича. Прибрали одеялото и тръгнали към колата. Казали на свид. Х. да се качи на задната седалка, а подс. П. седнал отзад до нея и започнал да й говори, че имал много връзки и познати - цяла България го познавала, поради което можел да й намери работа. Обяснил й, че мрази сводниците и ги бие. Свид. Х. отвърнала, че иска само да се прибере.

Започнало да се стъмва. Подс. П. решил да тръгват и накарал свид. Х. отново да легне на задната седалка, а подс. И. пак седнал до нея по средата. Свид. Х. лежала настрани с лице към предните седалки. Подс. П. запалил колата и тръгнали и след около 10 минути спрели. Подсъдимите слезли и свидетелката видяла, че отиват до чешма, от където напълнили вода и пак се качили на същите места в колата и продължили. Тъй като била легнала на задната седалка свидетелката не виждала пътя, но разбрала, че излезли от гората защото се чували и други коли и пътят бил гладък. Подс. П. спрял, дал на подс. И. да кара, като му казал да спре като стигне магистралата, защото няма книжка. Подс. П. седнал до свидетелката и й казал, че много я харесвал, не заслужавала това, те не искали да го правят. Поискал й номера на телефона, при което тя му казала измислен номер. Питал я дали би го харесала при други обстоятелства, тя отговорила, че не, казала, че не й се говори и че й било лошо.

Стигнали до магистралата и двамата отново се разменили на шофьорското място. Позволили на свид. Х. да се изправи, като този път тя седнала зад предната дясна седалка, а подс. И. бил седнал до нея - от ляво. Той й показал табела с надпис «Варна» и попитал вижда ли че във Варна ще я докарат, а не другаде.

В 19.49:42ч. подс. П. спрял автомобила срещу Автогара Варна, в района на автобусната спирка посока Центъра. Подс. И. й казал че не искат да я виждат повече на пътя, дал й чантата и слязъл от своята врата. Минал зад автомобила и отворил задната дясна врата, като свид. Х. слязла. Подс. П. рязко потеглил, но почти веднага спрял и подс. И. седнал на предна дясна седалка и колата тръгнала. Свид. Х. погледнала и запомнила част от номера на колата и тръгнала в обратната посока, като извадила от чантата си  телефона си. Включила го в 19.51:14ч. Позвънила на свид. Я.А. и на своя приятелка, която помолила да й донесе пари. След това извикала и свид. Я. А., на когото казала да я откара в А.. Придвижили се с такси, като свид. Х. слязла на центъра и отишла в РУП - А., за да се тъжи за случилото се, тъй като знаела, че местност „ПК" била в района на РУП А..

 

VІ. В 19.56:13ч. подсъдимите отново напуснали гр. Варна през КП на АМ Хемус. Пътували към гр. Разград.

На 16.10. и 17.10.12г. автомобилът, с който се придвижвали бил неколкократно засичан от системата за установяване на идентификационните номера на МПС /за което свид. С. – служител в група „Видеоконтрол и превенция” при ОД на МВР Варна, изготвил справка в хода на разследването/. След това отпътували за гр. София.

 

VІІ. В 22ч. на 14.10.12г. свид. Х. била приета и изслушана от оперативния дежурен в РУП – А., свид. С.Н.. Незабавно били предприети действия по уведомяване на компетентните органи за извършване на процесуално - следствени действия. По разпореждане на дежурния прокурор случаят бил възложен на екипа на ІІІ РУП.

Свид. Х. била отведена за освидетелстване в съдебна медицина.

С протокол за доброволно предаване свид. Х. предала на разследващите клина си.

По съобщените от свидетелката данни за номера на л.а. – Мерцедес, рег. № С 5226 и с една от последните букви – В, било установено МПС и собственика – свид. П.. Според описанието на свидетелката и близката връзка на собственика на МПС с криминално проявения подс. П., автомобилът и подс. П. били обявени на общодържавно издирване.

На 15.10.12г. свид. Х. била разпитана по реда на чл. 223 ал. 1 от НПК пред съдия от ВОС, а на 19.10.12г. – по чл. 170 от НПК. На 19.10.12г. било извършено разпознаване по фотоснимки на подс. П., като свидетелката категорично разпознала измежду 6-те лица в албума подсъдимия като лицето, което шофирало колата и правило секс с нея.

На 19.10.2012г. около 13ч. автомобилът бил забелязан от автопатрул на 09 РУП на МВР гр. София. При предприетата проверка подсъдимите и лицето, което пътувало с тях, били отведени в управлението. По делегация, възложена от разследващия, бил извършен оглед на л.а., при който били иззети одеялото, калъфката, множество нишковидни обекти и замърсена салфетка – веществени доказателства по делото. Автомобилът /ведно с ключ и СРМПС/ бил доброволно предаден от подс. П. и също бил запазен като веществено доказателство. Подсъдимите били задържани за 24ч. При задържането им бил извършен обиск по чл. 68 от ЗМВР. Иззети от подсъдимите били мобилните им телефони – от подс. П. – Нокия с имей № 351943056668102 и Нокия с имей № 3586270185800660, а от подс. И. – Нокия с имей № 359318044476740. На 20.10.12г. подсъдимите били освободени от 09 РУП на МВР гр. София, задържани от ІІІ РПУ Варна, а на 21.10.12г. – били предадени в Ареста в гр. Варна. В хода на разследването подсъдимите предали на свои близки ползваните от тях телефонни апарати.

На 21.10.2012г. след пристигането на подсъдимите в гр. Варна и след разпит по чл. 170 от НПК свид. Х. разпознала подс. И. като лицето, което я натикало в колата, ударило и изнасилило.

По заявка на дежурен офицер и на водещия разследването старши техническия сътрудник в група „Видеоконтрол и превенция” при ОД на МВР гр. Варна – свид. К., прегледал записите от обзорната камера поставена в района на Автогара Варна посока центъра. Видял съответстващ на първоначалните данни от свид. Х. епизод и го  фискирал. Клипът бил видян и от свид. С., който го записал на диск и на ръка отразил върху него какво съдържа. В хода на съдебното следствие бе приложен към доказателствата още един диск съдържащ същия клип. Като веществени доказателствени средства двата диска бяха предявени в хода на с.з.

 

VІІІ. По отразените при обиските на подсъдимите номера на апарати, в хода на разследването било установено, че ползваният подс. П. апарат Нокия с имей № 351943056668102 бил регистриран в мрежата на БТК и на 14.10.12г. били проведени три разговора в периода 12.23-12.34ч., първите два от които с Италия.

Ползваният от подс. П. телефонен апарат Нокия с имей № 3586270185800660 – на 14.10.12г. бил регистриран в мрежата на „Космо България Мобайл” ЕАД /Глобул/ с номер +359897565531, собственост на свид. Р.П..

Подс. И. ползвал апарат Нокия с имей № 359318044476740, също регистриран в мрежата на Глобул на 14.10.12г. с номер +359897725065, собственост на Кристиян Трендафилов.

На 19.10.12г. подсъдимите сменили картите в телефонните апарати, което било отразено в мрежата на Глобул.

Свид. Х. имала два номера на Глобул - +35989589302, с който на 14.10.12г. не били провеждани разговори, и № +359892740081, собственост на н.а.к. – баща на свид. Я. и И. Атанасови, ползван от нея на 14.10.12г.

В хода на ДП и в съдебното производство по делото са приложени справки относно проведените от подсъдимите и свидетелката разговори, притежаваните от тях апарати, местоположението им и това на ползвателя на отсрещния номер към съответните разговори.

 

ІХ. В хода на съдебното следствие бе изискано НАХД № 5463/12г. на ВРС, ІV състав, и обособено като Приложение ІІ към настоящото производство.

От материалите по посоченото дело, са установява, че на свид. Х. са били съставени 14 протокола за предупреждение по ЗМВР през инкриминирания период - 18.04-10.10.12г., по повод извършвана от нея неморална дейност. От 2010г. до 10.10.12г. – била предупреждавана общо 56 пъти. Към тези проверки тя проституирала на различни места по бул. Владислав Варненчик в гр. Варна. По делото не са събрани доказателства да е имала сводник. На 11.10.12г. била привлечена към наказателна отговорност по чл. 329 ал. 1 от НК в хода образуваното бързо полицейско производство, а на 12.10.12г. до 16.30ч. на нея и защитника й било предявено разследването по делото. Разследващият по делото изготвил заключителното си мнение на 16.10.12г.

Видно от материалите, с постановление от 16.10.12г. прокурор от ВРП направил предложение свид. Х. да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 329 ал. 1 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 А от НК. В отсъствие на Х. на 05.11.12г. ВРС разгледал предложението и с Решение № 2995/05.11.12г. признал Х. за виновна в това че през периода 18.04-10.10.12г. в гр. Варна, като пълнолетно работоспособно лице, продължително време не се занимавала с общественополезен труд, като получавала нетрудови доходи по неморален начин – чрез проституция – престъпление по чл. 329 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78 А ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 26.11.12г.

 

Х. В хода на досъдебното производство и в съдебното следствие по делото са назначени множество експертизи:

1. Видно от заключението на СМЕ за освидетелстване № 1064/12г. при клиничния преглед на свид. Х. не били установени травматични увреждания в областта на половите органи и аналното отвърстие, което не изключва осъществяването на полов акт. В иззетите вагинални проби не са установени сперматозоиди.

В с.з. вещото лице потвърди заключението си, което бе прието от съда и от страните. Експертът уточни, че при прегледа не са били установени травматични увреждания по свидетелката, като ако е имало притискане то не е дало израз на травма. Посочи, че е възможно да има насилие без да се оставят следи особено в областта на главата, където за да има следи натискът трябва да е доста силен. При силно притискане в окосмената част могат да останат следи ако повърхността е твърда, но ако е мека не биха се получили. За да се оставят видими следи по тялото е необходимо силата да е в по-голяма степен, като такива по свидетелката не са установени, което не изключва хващане за ръка.

2. Видно от заключението на СМЕ на веществени доказателства № 71/26.11.12г. по иззетата при огледа на л.а. салфетка не се доказва наличие на сперма.

Експертът потвърди в с.з. заключението, което бе прието от страните и съда. Вещото лице посочи, че такава биологична следа зависи от условията на съхранение и е възможно и на следващия ден да не се открие. Относно методиката на изследване разясни, че е основана на търсенето на цели сперматозоиди с морфология на човешки. При недоказване на такива изрази становище, че ДНК анализът би установил дали секретът е от дадено лице, но не и дали съставлява отделена сперма.

3. Видно от заключението на назначената по делото СМЕ за освидетелстване № 1102/12г. при клиничните прегледи на подс. И. на 21 и 23.10.12г. било установено заболяване – орхиепидидимит на десен тестит – възпалителен процес, който ангажира тестисът и прикрепения към него семенник. Лечението се провежда от уролог и включва прием на широкоспектърни антибиотици, аналгетици, покой, физиотерапевтични процедури, компреси, изследвания на кръв и урина, което би могло да се провежда в условията на Затвора Варна. При прегледите е било потвърдено състоянието след операция  по повод торзио.

Вещото лице в с.з. потвърди заключението си, което бе прието от съда и от страните. Експертът потвърди препоръката при подобна операция пациентът да се въздържа от полови контакти и посочи, че не е желателно да има два полови акта в един ден, защото това би могло да допринесе за допълнително инфектиране, инфекции на пикочо-половите пътища и от там за бактериална флора, което да доведе до прерастване на възпалителния процес в хроничен. Предписаното на 21.10.12г. лечение имало положителен ефект и към 23.10.12г. подсъдимият бил в процес на добър оздравителен период.

4. В хода на съдебното следствие предвид оплаквания на подс. И. съдът назначи комплексна СМЕ № ІІ-40№13г. Заключението, изготвено от хирург и съдебен медик, сочи че, при подс. И. двукратно е била диагностицирана пилонидална киста, наложила оперативно лечение през м. 01 и 04.13г. Заболяването е хронична подкожна инфекция и реакция на организма към собствените му косми, вгнездени в кожата. При прегледа от вещите лица на 20.06.13г. подс. И. съобщил за рецидивиране на оплакванията – болка и подуване в областта на опашната кост, но при освидетелстването не са били открити обективни медицински данни за рецидив и остра възпалителна реакция. Становището на вещите лица е, че към момента на прегледа подсъдимият не се нуждае от постъпване в лечебно заведение и провеждане на оперативно лечение, като състоянието му позволява да пребивава в Затвора Варна.

В с.з. вещите лица посочиха, че подсъдимият е пълно клинично здраве, няма клинични прояви на болестта. Разяснено бе, че пилонидалната болест може да хронифицира и абсцедира, но при подс. И. не са налице такива данни. Медицинското лице в затвора има компетентност да прецени дали има абсцес на кистата, който да наложи оперативно лечение, което и през м.04. е сторила придружавайки подсъдимия до вещото лице хирург. В развитието на болестта е възможно да абсцедира и да се самоизлекува завинаги.  

5. В хода на съдебното следствие бе назначена Съдебно психологична експертиза, която да установи личностовите особености на всеки от подсъдимите, с включено полиграфско изследване във връзка с факти и обстоятелства за събитията на 14.10.12г. В заключението на СПЕ № 2239/14.05.13г. са характеризирани спецификите на личностите на подсъдимите и са изложени резултатите от полиграфското изследване.

За подс. П. е изяснено, че притежава ограничен обем от социални умения, поради което търси и функционира успешно в регламентирана среда, непредявяваща повишени изисквания и отговорности. Познавателната му активност е насочена към придобиване на знания, обвързани с негови актуални проблеми. Предпочита уединени дейности, които не изискват взаимодействие с други хора. Изнервя се в ситуации, които не съответстват на разбиранията му и не позволяват удовлетворяване на намеренията му. Неспособен да въведе промени в социалното си функциониране, не приема критика и е външнообвинителен по отношение на собствените си грешки и неуспехи. Демонстрира чувство на отговорност, в противоречие със склонността му да игнорира общочовешките ценности и да не се съобразява с установените правила и норми. Сдържан, резервиран и подозрителен, свръхбдителен за потенциални заплахи, което го прави афективно нестабилен и склонен да се конфронтира. Не търси и не изпитва удовлетворение от близки и доверителни връзки и приятелства. Има твърде примитивни и егоцентрични разбирания, фокусирани върху индивидуалния му интерес и обременени от базисно недоверие. В него липсва чувство на емпатия и толерантност към потребностите, чувствата и преживяванията на другите хора.

За подс. И. заключението сочи, че основни характеризиращи го черти са емоционална нестабилност, социална незрялост, импулсивност и антисоциална насоченост на поведението му. Личността му е с изразени прагматични ориентации и индиферентно отношение към общоустановени правила и социални норми. Притежава ограничен обем социални умения, поради което предпочита да функционира в среда и условия, предполагащи опростен регламент и минимални индивидуални изисквания. Стреми се приоритетно към задоволяване на собствените си потребности. Инертен в поведенческите си изяви, лесно внушаем от близкото си обкръжение. Предприема действия, които не са резултат от обмислени и мотивирани решения, а следствие от въздействието на социалната среда, влиянието на околните и стремежа към задоволяване на момента на своите желания. Липсва достатъчна самокритичност и възможност за реалистична преценка на действията му, поради което не може да въведе позитивни и трайни корекции в поведението. Подс. И. е външнообвинителен, като търси причините за своите проблеми във влиянието на средата или други хора, което е следствие на неговата егоцентричност, безотговорност и емоционална хладност към околните. Приема и толерира негативни прояви на околните, стига да не го засягат лично. Във взаимоотношенията си е предпазлив и подозрителен, не притежава достатъчно изградени умения да оценява ситуациите и партньорите, с които взаимодейства, поради което е ориентиран към прагматични връзки и приятелства – изградени на моментни взаимни интереси или практически ползи. При възникване на междуличностни конфликти е раздразнителен, избухлив и склонен да действа с физическа агресия.

В хода на полиграфското изследване на подсъдимите са били зададени три значими въпроса. Всеки от тях е следвало да отговори първо - дали е принудил Н. да влезе в колата следобяд на 14ти октомври миналата година. И двамата са отговорили с „не”, като отговорът на подс. П. е бил истина, а на подс. И. – лъжа. На вторият въпрос – дали лъже, че е платил на Н., за да правят секс следобяд на 14ти октомври миналата година, и двамата подсъдими са отговорили с „не” и отговорите им са били оценени като лъжа. На третия въпрос – дали е присвоил пари от Н. следобяд на 14ти октомври миналата година, и двамата подсъдими са отговорили с „не”, което е било оценено като лъжа. В заключението експертите сочат, че с голяма степен на вероятност може да се твърди, че подсъдимите не казват истината по втори и трети въпрос, а подс. И. и по първия.

В с.з. вещите лица потвърдиха заключението си. Разясниха, че експертизата е изготвена след анализ на материалите по делото, с подсъдимите са били проведени психологическо изследване с личностен въпросник /при което те са се самооценили/, психологично интервю и полиграфско изследване.

При полиграфското изследване в основата е информираното съгласие – лицето бива запознато с всички етапи на процедурата и с подписването на декларация удостоверява, че е информиран и готов да премине към това изследване. За валидността на самото изследване е важно в подсъдимия да има определена тежест обстоятелството дали деянието ще бъде разкрито, какво е наказанието за него. Полиграфът отчита честота и амплитуда на определени реакции – кръвно налягане, дишане и потене, за които научно е доказано, че са от най-точните индикатори за възникване на такива реакции върху вегетативната нервна система, а общият резултат е оценка между тези три компонента. Подлежат на изследване само нормални лица. Бе разяснено, че в предтестовото интервю лицата се запознават предварително с това, което ще бъдат питани, тестът се прави три пъти последователно като се задават едни и същи въпроси. При оценката на теста съществуват скали, които позволяват експертът да разбере дали лицето отговаря като на тото или симулира повече симптоми от тези, които притежава.

При обобщаване на данните и за двамата подсъдими – тестовете са били валидни, като отговорите им не са попадали в скалата на неопределен резултат. Подсъдимите са били запознати предварително с въпросите, които ще им бъдат зададени по време на теста, разбрали са ги и не са били затруднени от тях, с поведението си са съдействали за правилното протичане и валидността на изследването. Вещите лица разясниха и техниката на формулиране на въпросите в теста, съотношението между значими и допълнителни въпроси. Подс. П. е възприел съдържанието на първи въпрос спрямо себе си - дали той лично е извършил действието по принуда и казвайки, че не е – е съобщил истина. Относно първото обвинение /за свид. Б./ – вещите лица посочиха, че не може да бъде поставен въпрос за полиграфско изследване, тъй като извършените действия не са еднозначни, деянието е било недовършено, подс. И. е дал различни обяснения в разпита си от м.12, като липсва основа да бъде питан дали казва истината.

След изслушване на обясненията на подс. И. и на подс. П., вещите лица не установиха нови положения, като прецениха обясненията като позната им защитна стратегия.

 

         ХІ. В хода на съдебното следствие бяха предявени веществените доказателства – одеяло, калъфка, клин, нишковидни обекти, замърсена салфетка. С оглед повдигнатите обвинения, извършените процесуални действия, становището на експерта по СМЕ по ВД и при категоричното установяване собствеността върху л.а. „Мерцедес” С 200 рег. № СА 5226 ТВ по искане на свид. П. – съдът се разпореди с вещественото доказателство като постанови връщането му на собственика.

        

         Изложеното съдът счита за установено въз основа на събраните по делото доказателства чрез свидетелските показания на свидетелите Б., Х. и Й. - от досъдебното производство и частично от с.з., показанията на свид. Н., А., И.А. и Я.А., Р.П., Г., П., частично чрез обясненията на подсъдимите, депозирани в с.з. и тези на подс. И. от досъдебното производство, експертните заключения, писмените и веществените доказателства и веществени доказателствени средства, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Посочената съвкупност от доказателства формира фактическата страна, приета от съда.

За да разграничи всеки детайл от сложната фактическа обстановка,  съдът извърши проверка на всяко от доказателствените средства поотделно и заедно с останалите, като кредитира тези доказателства, в чиято достоверност се убеди.

 

Съображенията на съда при проверката и анализа на събраните по делото доказателства са следните:

 

С изключителна прецизност и задълбоченост съдът подходи към оценката на показанията на свид. Б. и Х.. Двете свидетелки не са предявили имуществени претенции към подсъдимите, не ги познават, нямат отношения и следващи 14.10.12г. контакти, с което заинтересуваността им от изхода на наказателното производство не може да се предполага. Знаят имената си като колежки, но не се познават помежду си, не са имали повод да се срещнат и в хода на наказателното производство. Свидетелките си явиха в поредни с.з., като всяка от тях се върна в страната от чужбина с оглед призоваването им от съда. Бяха непосредствено разпитани от страните и съда. В състояние на притеснение и изпитван от подсъдимите страх, свидетелките възпроизведоха добросъвестно спомените си за претърпяното и изпълниха задълженията си на участници в производството. Като обща характеристика на показанията им от с.з. съдът отчете загубата на ясен спомен за детайлите от случилото се, в резултат на изтеклото време, напускането на страната след извършеното спрямо тях, спецификата на ежедневието им с оглед упражняваната от тях работа. Притежавайки различна степен на интелектуални възможности и според личностните си особености свидетелките изясниха оценката си за действията на подсъдимите, подбудите си, за да свидетелстват и отражението на извършеното спрямо тях.

Общият преглед на показанията им не поражда каквото и да е съмнение за предварителна обработка, манипулация, тенденциозност, заговор помежду им по посока на търсене на възмездие срещу подсъдимите – в каквато насока е защитната теза. Няма обективно покриване между относимите към отделните епизоди значими факти, които да допринесат за съвместното противопоставяне на „пострадалите” срещу „подсъдимите”. Становището, че мотивите на пострадалите следва да се търсят в неуредено плащане за предоставени от тях услуги – е напълно необосновано с оглед безспорния факт, че свид. Б. своевременно е получила цялата сума, която подс. И. е следвало да й даде. Неубедителна и изолирана от доказателствата по делото е и тезата, че свид. Б. е подала сигнала в полицията, за да „подкрепи” показанията на свид. Х.. Двете свидетелки описват два отделни – по време, място и последици епизода от действията на подсъдимите, като случилото се с едната няма никаква връзка с другата.

 

Разгледани поотделно, показанията на пострадалите съдът прецени като съдържание, вътрешна логика и отношение с другите доказателства, като формира няколко основни смислови пункта:

І. Относно показанията на свид. Б..

В свободния си разказ пред съда свидетелката схематично очерта случилото се, като дори използва същите изразни средства - които е използвала при показанията си на досъдебното производство, за да предаде част от детайлите. Последователно описа действията, предхождащи и съпътстващи случилото се без да бъдат проявени противоречия с казаното на ДП. В частта на липсващите в паметта й моменти, съдът приобщи показанията, които свидетелката потвърди. В показанията й не се установиха неточности, липса на логика, допълнения и промени в съобщеното от нея в първата фаза на процеса.

В следващият етап на анализа, съдът съобрази взаимовръзката на показанията й с останалите доказателства:

 

1.Случилото се със свид. Б. подсъдимите интерпретираха като недоразумение – възникнало от неразбирането й на бързата реч на подс. П.. Той бил казвал „слизай”, а тя разбрала „влизай”.

Към демонстрираните в с.з. умения на подс. П. да говори бързо и неразбираемо се присъедини в обясненията си пред съда и подс. И.. Факт е обаче, че при експеримента в заседанието на 11.03.13г., когато подс. П. зададе въпрос и възпроизведе бързо думите си пред свид. Б. – тя го разбра напълно и категорично отрече той да е казвал „слизай”.

В обясненията си пред съда подс. П. посочи свои действия спрямо свидетелката – „Аз я тупам по врата с ръка, някъде по гърба отзад, бързо го правя това нещо…”, като твърди, че по този начин е искал да я накара да слезе. Свидетелката в ДП – „той вече беше до мен и започна да ме удря с юмруци по главата отзад. Той се опитваше да ме вкара в колата.”. Частичното покриване на факта, че подсъдимият е удрял по тила свидетелката отхвърля тезата му, че е искал да я изкара от л.а. Обективно не е било възможно той да достигне до посоченото място по тялото й, ако тя е била седнала на предната седалка и се е дръпнала назад към нея – както описва подсъдимия. Съдът установи, че за да бъдат нанесени ударите в задната част на врата откъм гърба на свидетелката – тя е била права, което в подкрепа на показанията й. При достоверност на твърденията му относно желанието му бързо да я свали от автомобила, защото го „преследват” полицаи – първо, възможно и логично е било да я хване и дръпне за ръката – което обаче подсъдимият отрича – „Не съм я хванал за ръката.”. Предвид изложеното, съдът прецени описаната от него ситуация като нелогична и недостоверна.

В обясненията на подс. И. в с.з. настъпи промяна от тези на ДП.

В протокола от 21.10.12г. подс. И. е посочил, че на 14.10.12г. сутринта са пътували за гр. Варна, тъй като не намерили приятелката на подс. П. *** и на кръстовището със с. Слънчево видели свид. Х., като по отношение на сексуалния контакт уточнява – „после започнахме да правим секс – 10-15минути, тъй като отдавна не бях правил секс, поради здравословното ми състояние, което не го позволява…”. По време на този първи разпит на подсъдимия свид. Б. все още не е била сезирала разследващите. Видно е обаче, че подс. И. – е прикрил предходният им престой в гр. Варна, както и срещата със свид. Б. – като негов сексуален партньор часове преди следващата свид. Х.. След прочитането им подсъдимия заяви, че не е бил на себе си при предявяването на тези гнусни обвинения, че в условията на затвора е имал време и всичко си е припомнил и поради това са верни обясненията дадени пред съда – обвързани с тезата на подс. П..

За случая със свид. Б. подс. И. пред съда сочи – „В този момент вуйчо ми изтичва от тъмното, а аз почти бях спрял, тъй като момичето ми каза, че мога да я оставя там. И тръгнах да намалям, вуйчо ми я дръпна от колата и каза да карам. Първоначално аз се стъписах като издърпа момичето, не знаех какво става, но той седна, и аз тръгнах. Тогава започна да ми обяснява „едва се отървахме от тези полицаи”. И така продължихме.”. В разпита си от ДП на 13.12.12г. – „Тя ми каза да спра, както и направих. Тя отвори вратата и понечи да слиза. Тогава видях вуйчо си, който застана до нея и й каза „Влизай в колата”. Тя отговори, че не желае. Двамата се дърпаха, тя го бутна и залитна. Аз недоумявах какво става… Вуйчо влезе в колата и ми каза да продължавам. Впоследствие започна да ме упреква защо не съм му помогнал да я вкара в колата. Започна да ми обяснява, че това момиче за втори път му се е измъкнала и че имал преди време взаимоотношения с „нейните” хора….”. След прочитане на тези обяснения в с.з. подс. И. заяви, че когато разбрал, че има още едно момиче се разплакал, бил притеснен. Заяви едновременно, че това което е записано го е казал, но не и това което вуйчо му му бил казал, а след това – че не е казал прочетеното както е записано. Според него всичко е една постановка, защото и свид. Б. казала, че друг път не е била отвличана.

Съдът при съобразяване на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката – счете, нейните твърдения са частично подкрепени от казаното от подс. П. в с.з. – за част от нанесените удари и от обясненията на подс. И. от 13.12.12г. – за това, че при появата на вуйчо му л.а. е бил спрял, за думите, които подс. П. е казал и последвалите действия между него и свидетелката. Съдът от фактическа страна кредитира тези обяснения и в частта възпроизвеждаща казаното от подс. П. – по повод повторното измъкване на свидетелката. Логиката на подс. И. сочи, че свид. Б. би се измъкнала само ако е била предходно отвличана, което самата тя отрича. Видно е обаче за съда, че тогава подс. П. е пояснил – кога е първото й измъкване – преди време, когато имал взаимоотношения с „нейните” хора.

В израз на личната си защита подс. И. не съобщава за свои действия придружаващи тези на подс. П.. Видно е обаче, че свид. Б. е напълно безпристрастна и непредубедена, когато сочи в какво се изразява неговото участие – както пред съда, така и на досъдебното производство. Докато подс. П. я е бутал навътре, подс. И. я е дърпал към себе си, като и двамата са й викали да влиза, въпреки че е казал на вуйчо си да я остави – подс. И. е продължил да я дърпа навътре, докато в резултат на бурната й реакция и срещнатия отзвук наоколо и двамата не са прекратили действията си, за да могат да избягат.

Друго – на пръв поглед несъществено противоречие, между свид. Б. и обясненията на подс. И. от ДП – от една страна, и тези на подс. П. е обстоятелството – бил ли е спрял л.а или се е движел към момента на появата на подс. П.. Това противоречие има своята проекция върху обективната истина за съществуващата предварителна уговорка и организацията между подсъдимите. Не се спори относно опита на подс. П. с проституиращите и наблюденията му върху техните навици. Обстановката – включително и знака „Стоп” на изхода на малката уличка са му били известни. Решението да изчакат ползването на сексуалната услуга и навръщане да се качи отпред до момичето е гарантирало, че тя не би очаквала нещо такова, за да може да се предпази пълноценно. От обективните действия на подсъдимите се очертава съществуването на предварителната им уговорка – на знака подс. И. спира, а подс. П. се засилва откъм задната част на л.а. директно към свидетелката, при взети мерки да укрие характерния си външен вид с поставената на главата качулка. Именно поради съществуващия план подс. И. не е отвлякъл сам свидетелката – аргумент, с който той сочи, че е имал на разположение такава възможност. Не е предприел подобни действия, тъй като предвижданията им са били други и той е съзнавал, че принудителното отвличане на свид. Б. ще се случи в по-късен момент с появата на подс. П..

От друга страна обясненията на подс. П. не издържат проверката за достоверност, тъй като не се установява твърдяния полицейски автомобил, който го е следвал така – че „едвам” да му се измъкне, а и предвид посоката, от която се е насочил към свид. Б. не предполага край него да е преминал друг л.а. освен този управляван от подс. И.. В желанието си да прикрият предварителното си уговаряне – в с.з. подсъдимите сочат, че автомобилът се е движел, когато „случайно” се е появил подс. П.. Съвпадението на „случайностите” – подс. И. да е приключил с услугата, да е тръгнал да се връща, подс. П. да се е разхождал безцелно, да е бил забелязан от полицейски служители, да е свил в първата възможна улица и там да срещне своя л.а. – е абсурдно.  Вдействителност, единствената случайност се е състояла в решението на свид. Б. да слезе на знака „Стоп”, където според плана на подсъдимите е щял до нея да се качи подс. П..  Съдът прие, че л.а. на подсъдимите е бил спрял, когато свид. Б. е предприела слизане и е била изненадана от подс. П..

В желанието си да дискредитират свидетелката и поради външнообвинителния си начин на мислене - подс. П. посочи, че е имал предходни контакти с нея, а подс. И. заяви, че според неговата информация майка й проституира и е сводница на травестити. Свид. Б. обясни, че работи като проститутка, но никога не е имала за клиент подс. П. – когото би запомнила /така както го е запомнила свид. Й./, като прецени, че той твърдейки обратното се защитава, което е нормално, че майка й не проституира, а й гледа детето. В показанията си свид. Б. посочи, че именно по съвет на майка си се решила да сигнализира за случилото се с нея защото може да се случи и на други момичета, които не са проститутки.

 

2. Видно от разпечатките на Глобул, в ранните часове на 14.10.12г. подсъдимите не са били заедно. Те са разговаряли непрекъснато и продължително по телефоните си. Подс. П. е бил в района срещу работното място на свид. Б.. След последния разговор между подсъдимите в 03.23ч. са се събрали и са подходили към описаните им действия.

Съпоставката на показанията на свидетелката с обективните писмени доказателства намира пълно покриване като час и място на извършване на деянието.

От друга страна тези писмени доказателства – объркаха подсъдимите, като подс. И. заяви, че е бил на десетина метра от подс. П., независимо, че по разпечатката са се намирали на километри един от друг. Изясняването на местоположението на подсъдимите преди действията им спрямо свид. Б. настъпи в последното с.з., като подрони обясненията им, че през времето в гр. Варна са били непрекъснато заедно и пред блока на приятелката на подс. П. в кв. Владиславово. Доказано обективно е трайното присъствие на подс. П. в непосредствена близост до свидетелката и косвено наблюдението му върху рутинните действия на проституиращите.

 

3. Свид. Б. е посочила, че свидетел на случилото се с нея е свид. З.Й. – Зюлбие.

Предвид трудности по призоваването й на 02.11.12г.  ОР в СКП при І РУП на МВР Варна – Минчев, в присъствието на свой колега – С. Стоянов, е разговарял с майката на свид. Б.. Обяснил й, че дъщеря й трябва да доведе свидетелката Зюлбие в управлението на 05.11.12г. в 10ч. – видно от докладна записка – 186, т. 2 от дп. Действително на 05.11.12г. от свид. Й. са били снети обяснения в І РУП, по време на които като тълковник е била използвана свид. Б., но тези обяснения не могат да бъдат обсъждани, тъй като са събрани преди образуването на производството на 14.11.12г. Доказва се от материалите по делото, че свид. Б. е придружила свид. Й. по поръката на полицейските служители, а не по своя воля.

Показанията на свид. Й. от дп са били изложени на 03.12.12г. в присъствието на тълковника, натоварен с тази функция и в с.з.

В с.з. тълковникът разясни, че контактът с глухонямата свидетелка е труден, тъй като не владее официалната жестомимика, а има своя, като не може да чете по устните, защото има беден речник. В хода на излагане на показания пред съда свидетелката ясно посочи, че познава И., че знае, че работи в чужбина, оспори че има обица на устната, като заяви, че И. има обица на носа. Разказа за своята работа и за различни случаи, свързани с нея, изрази самооценка, че е глупава тъй като се затрудни с ползването на карта на района. Посочи, че не знае турски език, но има турско име – Зюлбие. Спомни си подс. П. като свой клиент. По същината на случая, съобщи, че е забравила какво е разказала в полицията. При прочитане на показанията от ДП – свидетелката възприе тълкуваното внимателно, с реакции – кимане и уточнение. Потвърди своя подпис и заяви като показа към очите си, че е видяла всичко, което й бе прочетено.

С оглед на изложеното съдът не приема становището на защитата, че в с.з. свид. Й. изобщо не е разбрала за кой случай става дума, както и че показанията й не следва да бъдат кредитирани, тъй като почиват на разказа, на свид. Б. при първите й обяснения в полицията. В рамките на своите интелектуални и физиологични възможности свид. Й. участва в с.з. По-сложните формулировки на някои въпроси я затрудниха на фона на обремененото й ежедневие и многото хора, които познава. Непосредствено съпреживя възпроизведените показания и внесе уточнение за начина, по който се е движела свид. Б. при отдалечаването й от колата, като убеди съда, че действително е видяла случилото се. В допълнение по своя воля тълковникът декларира, че когато е бил проведен разпитът свид. Й. е помнела повече в детайли и е отговаряла точно. Поради изложеното и съдът кредитира показанията на свид. Й. от ДП и ги преценява като обвързани с тези на свид. Б..

Свид. Б. сочи, че при слизането си от колата свид. Й. е привлякла вниманието й с издаването на „нещо като вик”. В с.з. по време на разпита на свид. Й. присъстващите възприеха, че тя е способна да издава звуци с различна сила. В тихата улица, отразявайки критичността от появата на подс. П. – подобни звуци са били достатъчни свид. Б. да ги възприеме и обръщайки се назад да види връхлитането на подсъдимия.

По отношение на контролния факт, дали и в каква степен свид. Й. говори турски език, съобщен от свид. Б. с примери в с.з. чрез разпита на свид. Й. пред съда не бе категорично установено. Свидетелката, опосредено от тълковника на български език, на въпроса каква е думата за кола на турски език отговори – „момче”. При общодостъпна и ненуждаеща се от специални знания проверка в двуезичен българо-турски речник може да бъде установено, че за „кола” на турски език се използва думата „araba” – звучащо сходно с посоченото от свид. Б..

 

4.На 21.11.2012г. свид. Б. е разпознала по снимки двамата подсъдими, които не е познавала до този момент и е видяла само на 14.10.12г.

Свидетелката е била разпитана по чл. 170 от НПК относно белезите, по които би разпознала извършителите. По време на разпознаванията е заявила, че разпознава подс. П. по „ококорените очи, по щръкналите уши, по физиономията и съм сигурна, че е същия мъж.”, а подс. И. – „по формата на лицето, по физиономията и съм сигурна, че е същия мъж.”.

В хода на с.з. свидетелката посочи, че непосредствено мястото, където е предприела слизане, не е осветено, но при отварянето на вратата в купето на колата е светнало осветлението. В рамките на пет минути подс. П. е я удрял, бутал, викал и тя напълно ясно е възприемала лицето му. Един от белезите, посочен и в разпита по чл. 170 от НПК, и по които го е разпознала – ушите са били покрити от шушлякова качулка, но са били очертани под тънката материя и у нея са възникнали достатъчно представи за формата им. По посока на своята обективност свидетелката посочи, че не е видяла дали и каква коса е имал, като това че няма е разбрала от снимките в полицията.

Протоколите за разпознаване доказват, че процесуалните действия са били извършени в съответствие с изискванията на закона, поради което и съдът цени събраните чрез тях доказателства.

 

5. При съобразяване на доказателствените източници по първия епизод съдът прецени и че до подаване на тъжба от свид. Б. разследващите по случая със свид. Х. не са имали подобна информация. След обединяването на двете дела обвиняемите тогава не са отрекли срещата си със свид. Б., а са я интерпретирали в съответствие с личната си защита. Показанията на свид. Б. са разкрили неизвестна до момента част от пребиваването на подсъдимите в гр. Варна без да има каквато и да е връзка и зависимост между свид. Б. и разследващите, или свид. Б. и свид. Х. – която дори вече е била извън страната.

 

В заключение при оценката на показанията на свид. Б. от съдебната фаза и частично от ДП, съдът прие, че са обвързани с тези свид. Й., писмените доказателства, частично с обясненията на подсъдимите, подкрепят се от извършените разпознавания и следва да бъдат кредитирани напълно. В съответствие с анализа на показанията съдът прецени останалите доказателствени източници по първия пункт и изложи аргументите си кои и защо отхвърля.

 

ІІ. Относно показанията на свид. Х..

В изложението си пред съда свид. Х. преповтори общата картина на случилото се с нея на 14.10.12г. и отговори на поставените от съда и страните въпроси. При съпоставка с показанията й от ДП, дадени в присъствието на съдия, се установиха определени разминавания в част от детайлите от действията на подсъдимите спрямо нея. След прочитане на показанията от ДП свидетелката ги потвърди напълно, като обясни, че тогава – на следващия ден, всичко си е спомняла.

Прецизността налага да се посочат конкретните факти, за които свид. Х. в с.з. даде различни от тези на ДП показания – качването й в л.а. и начинът по който подс. И. е стигнал до нея – през седалките или слизайки от колата; оралният акт спрямо подс. П.; обличането и събличането й; местенето на чантата й от колата до одеялото; част от разговорите с подсъдимите. Съпоставяйки тези положения с огромното количество останали факти, за които показанията й от ДП и с.з. са напълно идентични, съдът прие, че естествено в паметта на свидетелката са настъпили промени, които са заличили частично възприетото. Видно е обаче, че на ДП са били ясни детайлите и връзките между отделните факти, изложени са логично и последователно, поради което и в тези части съдът кредитира съобщеното на ДП и го отрази от фактическа страна.

За всички останали подробности около броя на сексуалните актове – вагинални и орален на подс. И., местата на осъществяването им, упражненото спрямо свидетелката физическо и психическо насилие – показанията й от с.з. дават пълноценна картина.

 

При оценката на показанията на свидетелката съдът съобрази следните съществени положения:

 

1.Особеност на свидетелката, трайно проявена и на ДП и в с.з. е нежеланието й да съобщава естеството на взаимоотношенията си със свид. Я. А.. Не се доказа съществуването на нейна зависимост спрямо този свидетел. Въпреки опитите на подсъдимите да създадат съмнение, че той е бил неин сводник и развилото се наказателно производство е заговор помежду им поради неплащане на дължимата за услугите й сума, след приобщаване на материалите по НАХД № 5463/12г. на ВРС – бе доказано несъмнено, че периода 2010-м.10.2012г. свидетелката изобщо не е имала сводник. При недобронамереност и подобен заговор най-логично би било свид. Я. А. да подкрепи казаното от свидетелката, но той не твърди подобно нещо.

С помощта на показанията на свид. И. А. и Р. Г. бе установено, че между свид. Х. и свид. Я. А. е съществувала близка интимна връзка, че са пътували заедно, че свид. Х. е ползвала сим карта, предоставена й от свид. Я. А. и е съхранявала в дома му свои вещи.

За съда бе изяснено, че свид. Х. не е имала близки доверителни отношения дори със своята майка, а тези със свид. Я. А. са били изключително обтегнати към 14.10.12г. поради неговото отношение към нейната работа и близостта му с друго момиче.

При съобразяване на разпечатките от проведените разговори от страна на свид. Х., съдът от обективна страна прие, че в този ден тя е осъществявала разговори със свид. Я. А., че той я е придружил до центъра на с. А. и е останал там. Видно е обаче при съпоставка с показанията на свид. С. Н., че около свидетелката пред управлението не е имало други хора или близки автомобили, което потвърждава показанията и на двамата – Х. и Я. А., че до полицията тя е отишла сама. Видно е, че тези лични отношения нямат пряко значение при изясняване предмета на доказване по делото, но поради необходимостта от проверка на безпристрастността на свидетелката съдът ги изследва в хода на съдебното следствие.

 

2.Детайл от изложеното от свид. Х. на ДП и в с.з., който съдът провери внимателно, е времето на срещата й с подсъдимите. Според показанията си – тя е отишла на ПК между 12.30ч. и 13ч., като в с.з. сочи, че не помни точно кога, но е било по обяд. В хода на с.з. съдът установи, че свидетелката настина не умее да оцени адекватно изтекъл времеви период. От разпечатките на нейните разговори се доказва, че в 14.07ч. тя е провела кратък разговор със свид. Я. А. и се е намирала в района на клетката, обслужвана от мрежата на Глобул, на адрес бл. 430, вх. 8 в жк. Вл. Варненчик. По същото време подс. П. е провел разговор като се е намирал в района на клетка в с. Слънчево, плот.39006, масив 39. Следователно срещата им на разклона на с. Слънчево е била възможна след 14.15ч.

От друга страна подсъдимите твърдят, че са взели свид. Х. много по-късно – подс. П. говори за 16. 45 - 16. 50ч. Видно от данните за разговорите и на двамата – след последния в 14.07ч. има продължителна пауза до следващия – при подс. П. – до 20.18ч., а за свид. Х. – в 19.51ч. – когато е включила мобилния си телефон и е получила съобщението от № 1775 на Глобул за пропуснато повикване. Този интервал от време е изключително продължителен с оглед навиците на подс. П. и свид. Х. да говорят по телефоните си.

От съпоставката с разпечатката на подс. И. се установява, че между 14.59ч. и 19.19ч. номерът му е бил обслужван от три клетки – в 14.59ч. докато се е намирал в района на клетка от гр. Девня, ул. Р. Даскалов, бл. 70, вх. А, е получил съобщение, че е бил извън обхват и е пропуснал повикване; в 15.49ч. и 15.50ч. е бил двукратно последователно потърсен докато се е намирал в района на клетка частна собственост 019030, на територията на с. Нова Шипка, Провадийско, след което отново е излязъл извън обхват и в 19.13ч. е получил уведомление за пропуснато повикване когато се е намирал в района на м-ст Тепето, 000239, държавна собственост с. Ветрино.

При съпоставка между показанията на свид. Х. за отдалеченото и безлюдно място в гората, възприетите от нея разговори, че телефоните им нямат обхват около одеялото, и данните, че районите на клетките на мобилния оператор са относително позиционирани, съдът прецени, че към 14.59ч. подс. И. е влязъл в района на клетка, като е излязъл от мястото, на което е поставено одеялото, а към 15.49ч. е бил в района на клетка обслужваща мястото, където е бил позициониран л.а., като след това отново е излязъл от нейния обхват.

Тези данни обективно следват разказа на свид. Х. за изключването на нейния телефон, за местенето им между колата и одеялото, за периодът, прекаран в колата, докато подс. И. се е хранил и с нея разговарял подс. П., както и за разговора между подсъдимите, че около одеялото няма обхват. Към 19.13ч. връзката с мрежата се е възобновила, тъй като подс. И. отново е отишъл към колата и са заявили на свидетелката, че си тръгват, съответстващо и на необходимото време да стигнат на мястото откъде да си налеят вода, да се сменят двукратно на волана и в 19.49ч. да оставят свидетелката на автогарата.

Поради изложеното и съдът прие, че срещата на свид. Х. с подсъдимите е била след 14.15ч., като отхвърли обясненията им в тази част. Съдът счете, че показанията на свидетелката са убедително подкрепени от обективните писмени доказателства относно проведените мобилни разговори.

 

3.Съпоставката на показанията на свид. Х. с обясненията на подсъдимите проявява съществени противоречия между трите източника.

Подс. П. твърди, че е имал с нея само орален акт. Противоречиво сочи какво е било времетраенето му – 20-30секунди, а по повод въпрос на адв. А. – 10 минути. Като място сочи, че е било до задна лява врата на л.а., като той е бил прав, а тя облечена клекнала до вратата. За този акт обяснява, че е бил с презерватив, за което са имали пререкание със свидетелката и че не му е харесало. За подс. И. сочи, че двамата със свидетелката са взели одеялото, отишли някъде навътре добронамерено и не е сигурен дали втори път са ходили там. Сам той й дал около 21лв. в дребни, тъй като нямал български пари. Тя искала 80-100лв. за забавянето.

Подс. И. обяснява пред съда, че одеялото го постлали вуйчо му и свидетелката, че първи с нея на одеялото бил вуйчо му, но се върнал по-бързо като не бил правил секс – тя тръгнала да му прави фелацио, но не му харесало и се отказал. Върнали се двамата до колата и след това на одеялото отишли подс. И. и тя като имали един сексуален акт с презерватив. Вуйчо му платил за подс. И. с дребните си, но не и за себе си, защото казал, че нищо не е направила. Тогава тя се нацупила. Вуйчо му имал повече от 50 български лева.

В протокола си за разпит от 21.10.12г. подс. И. сочи, че той е бил пръв, имали орален и вагинален акт с презерватив. Актът бил кратък 10-15м. След това тя останала на одеялото и му казала да извика вуйчо си. Отишъл подс. П. и след 5-10м. се върнали, като той не знае какво са правили. По пътя подс. П. казал на момичето, че има само около 20лв., които ще й даде, а другите 20лв. щял да й даде допълнително. Тъй като станало късно, тя казала да я закарат в гр. Варна. В обясненията си от 13.12.12г. сочи, че взел от вуйчо си 20-25лв. и сам ги дал на момичето.

Видно е, че подсъдимите дават не само външно, но и вътрешно противоречиви обяснения във изложените факти – къде е имал контакт подс. П., колко време е траел, кой е бил пръв, какви пари и кой ги е дал на свидетелката, имал ли е подс. П. други български пари, как е станало късно и за какво забавяне може да се говори при около 30 минути общо за двамата ползване на сексуалните услуги на свидетелката. На такава нестабилна основа не биха могли да се правят категорични изводи.

От друга страна са последователните и подробни показания, предоставени от свид. Х., подкрепени и от резултатите на полиграфското изследване в двата крайни момента - фактическото насилие за качването й в колата е било осъществено от подс. И., на свидетелката не е било платено за да бъде правен с нея секс. Поради което и на тези два източника съдът изгради своите изводи в тези части.

 

4. В показанията на свид. Х. са описани конкретните прояви на физическо насилие, които е понесла – удар в корема, притискане на главата в седалката, хващане и задържане на ръцете, избутване на краката, водене за ръка. Тези действия не са оставили следи изразени като травми по тялото й. Заключението на СМЕ не изключва осъществен полов акт, а с оглед разясненията на вещото лице в с.з. – притискане в мека повърхност не би оставило травматични увреждания, ударите биха оставили следи само ако са били със значителна сила, не е изключено и хващане за ръцете.

Свидетелката е с дребен ръст и около 49кг, очевидно няма атлетично телосложение и изразени физически възможности. За подсъдимите е било напълно съзнавано обстоятелството, че за да сломят противопоставянето й не е необходима значителна сила. Поставянето на свидетелката в подчинено спрямо тях положение е било в резултат на комплекс от физическо и психическо насилие, продължително като период, с определени пикове, но не и интензивно засягащо телесната й цялост.

Към момента на освидетелстването психическото състояние на свидетелката е било спокойно само външно. Опора за този извод е съобщеното от нея на лекаря, че е била отведена на Белоградчишките скали. От този начален момент свидетелката твърди, че и двамата подсъдими са осъществили насилствени полови актове с нея.

С оглед на изложеното съдът счете, че заключението на СМЕ за освидетелстване на пострадалата не опровергава показанията й. Разясненията на вещото лице в с.з. допринесоха в тяхна подкрепа.

 

5. При отиването си в управлението на с. А. свид. Х. се е срещнала със свид. Н.. Неговите показания преповтарят основните елементи на споделеното от нея. Те съдържат вторични доказателства, но също така и преки – относно състоянието, в което е била, пълноценността на отговорите й на поставените от него въпроси. Не е било необходимо свидетелката да твърди терминологично, че е била отвлечена, след като е заявила, че единият мъж е излязъл от колата, ударил я по корема и я хвърлил на задната седалка.

 

6. На свид. Н. свид. Х. посочила, че от чантата й са отнети портмоне с 200лв. и личната й карта. В хода на разследването свидетелката уточнила, че в портмонето са били част от 200лв., които е спечелила предния ден – а именно ***лв., а за личната карта – че по принцип я носела в отнетото, но я намерила в друго свое портмоне.

Уточнявайки тези детайли свидетелката е проявила своята обективност и добросъвестност. Съществуването на портмонето се подкрепя чрез показанията на майка й свид. Г.. Отнемането на паричната сума и портмонето е станало в отсъствие на свид. Х. от колата, по време на повторното й пребиваване на одеялото с подс. И.. Извършено е било от подс. П., който е имал пряката възможност да го стори. Съдът приема, че след оставянето на свид. Х. ***, подс. П. е споделил с подс. И. за взетите пари, които са изхарчили заедно. В този смисъл е и констатацията на полиграфското изследване – че са присвоили парите й.

Независимо от становището на защитата, че полиграфът може да се манипулира, поради което и резултатите от него не следва да се кридитират – в.л. изясняват, че при съзнателно предприети от изследвания мерки за противопоставяне на изследването – резултатът ще е в сектор „неопределен” – нито истина, нито лъжа. В конкретния случай и двамата подсъдими са съдействали за правилното провеждане на изследването и отговорите им са оценени с оглед личните им физиологични показатели на трите компонента – кръвно налягане, дишане и потене. Факт, е че по трите зададени от специалистите въпроси са били получени отговори от подсъдимите – които съответстват на показанията на свидетелката.

 

7. Още на 15.10.12г. свид. Х. е дала описание на одеялото, върху което са извършени орален и вагинални актове с подс. И.. Това одеяло е намерено при огледа на л.а. на 19.10.12г. Вещественото доказателство бе предявено в с.з. и разпознато от свид. Х., като свид. П. разясни, че го е дала на подс. И. за квартирата му. Съществуването му в л.а. на подсъдимите и съответствието с описанието на свидетелката, също самостоятелно подкрепя показанията й.

 

8. Свид. Х. свидетелства за това, което е преживяла – насила. Описала е пред свид. Н., че с нея са се гаврили. В с.з. многократно посочи, че е не е искала пари от тях, защото са я ударили, спали са с нея насила, въпреки молбите и плача й. За да потърси съдействие от полицията тя е нямала друг мотив и не се е облагодетелствала. Паралелно с разследването по жалбата й се е движело и наказателно производство срещу нея за престъпление по чл. 329 ал. 1 от НК, което е завършило с ангажирането на административната й отговорност в степен съответна на други подобни производства и съобразена със законовите изисквания. Изложеното е още едно доказателство срещу тезата на подсъдимите, че спрямо тази свидетелка прокурорът и разследващите имат особено толериращо я отношение.

 

9. Според защитата приложеният по делото клип на слизането на свидетелката не следва да се цени.

Двата диска по делото съдържат един и същ клип – относно спирането на л.а. на подсъдимите и слизането на свид. Х..  Записът от обзорните камери за видеонаблюдение е установен след подаване на сигнал от оперативен дежурен и разследващия до групата „Видеонаблюдение и превенция”, където свид. К. - старши технически сътрудник, е извършил лично проверката по общия запис, съхранен в паметта на обзорната камера поставена в района на Автогара Варна посока центъра. Видял е съответстващ на първоначалните данни епизод, който е  фиксирал. Клипът е бил видян и от свид. С., който го е записал на диск и на ръка е отразил върху него какво съдържа. В хода на съдебното следствие бе приложен към доказателствата още един диск съдържащ същия клип. Предявени на страните в едно с.з. бяха и двата диска – на голям и малък екран. В хода на ДП съдържанието на диска е било възприето и от присъстващите при огледа лица, за което е бил съставен и надлежен протокол.

На диска с просто око се вижда автомобил, съответстващ на този, управляван от подс. П., да спира в района на автобусна спирка на Автогара Варна, след известно време /предоставящо възможност да се предаде чантата й и подс. И. да отправи последната си заплаха/ от задна лява врата да излиза лице от мъжки пол, преминава зад л.а и  отваря задна дясна врата, откъдето слиза лице от женски пол, в което свид. Х. разпозна себе си. Жената отстъпва встрани, а мъжът, който е слязъл затваря вратата. Едновременно с това автомобилът се изнася вляво и потегля рязко напред, след което спира, като задната му част е разположена диагонално на платното, и в него от предна дясна врата се качва лицето, слязло преди това от задна лява. Свид. Х. излиза от силно осветената част и ръгва към подлеза, като бърка в чантата си, изважда мобилен телефон, като едновременно с това се движи в посока обратна на тази в която се е отдалечил л.а.

Подс. П. първоначално изрази позиция да потвърди че клипът пресъздава фактите по оставянето на свид. Х., н впоследствие започна да оспорва както мястото на което я е оставил, че не било там, а по-надолу, така и че е изпуснал съединителя, колата подскочила и угаснала. При следващо предявяване заедно с подс. И. обръщат внимание, че на записът свидетелката не се обръща да види номера на колата, както е казала в показанията си.

Свид. Х. разпозна и автомобила и себе си. Видно от съдържанието на клипа, всички нейни твърдения относно фактите около слизането й от л.а. – се потвърждават обективно. Поради отстъпването й встрани от зоната на камерата при слизането й от л.а. и силната осветеност не всеки детайл от действията й са установими чрез изглеждане на клипа. Фиксирано на записа в 19.50.06ч. задницата на л.а. е изнесена вляво, диагонално на платното, като в това положение л.а. спира, за да се качи подс. И.. В този момент свид. Х. се е обърнала и е имала пълната възможност да види и запомни по-голяма част от номера.

Друг такъв епизод свид. К. не е установил от при преглеждането на записите от камерата. Въпреки становището му, че свид. Х. слиза от предна дясна врата, свид. С., лицата присъствали при огледа на ДП са единодушни, че момичето слиза от задна дясна врата – в каквато посока са и показанията й. В нито един момент в обясненията си и подсъдимите не сочат свидетелката да е била на предната дясна седалка.

Поради изложеното и съдът прецени като достоверно съдържанието на двете ВДС и го кредитира напълно. Становището на защитата на подс. И., че на записа не се вижда номерът, коя е колата и кой слиза от нея, поради което и дискът не доказва нищо, съдът не приема. За номерът и видът на л.а. са налице обилно количество други неоспорими доказателства. Идентификацията, извършена от свид. К. по първоначални данни, е потвърдена в с.з. от свид. Х.. След възприемане съдържанието на диска не се нуждае от специални знания разпознаването на свидетелката като момичето, слязло от л.а. Клипът пряко потвърждава нейните показания.

 

ІІІ. Обясненията на подсъдимите съдът кредитира частично с оглед изложените вече съпоставки и анализ. В голямата си част обясненията са израз на личната им защита и установените личностни особености.

При проявената в с.з. активност, подробни обяснения, директни въпроси към свидетелите, коментари на заключенията на експертите подсъдимите пълноценно участваха в хода на съдебното следствие. Като обща характеристика в позицията им съдът установи признаването на някои несъществени факти, балансиращо категоричното отричане на по-значимите факти. Обясненията им в частта, в която се подкрепят от останалите доказателства по делото съдът приема като доказателствени източници. Видно е и, че между тях самите, въпреки, че изслушаха обясненията на другия – възникнаха сериозни и нерешими противоречия. На следващо място, при нови и непознати им до момента доказателства, като писмените данни  за местоположението им в ранните часове на 14.10.12г. се опитваха да изградят “в ход” правдоподобна версия. Независимо от комбинативността и гъвкавостта обаче, съдът установи противоречията и нелогичностите – коментирани на съответните пунктове в настоящите мотиви.  

Не се доказа траен полицейски натиск срещу подс. П. от страна на служители на ІІІ РУП. Установи се, чрез съответните документи, че подсъдимият е бил задържан там два пъти, а към 14.10.12г. не е бил издирван. Не се установи „бягство” на двамата подсъдими от ІІІ РУП, за което подс. П. даде обяснения, а подс. И. уточни, че били откарани в управлението, но не били задържани и си тръгнали.

Преувеличавайки собствената си престъпна значимост за полицията в гр. Варна и формулирайки претенции за връщане на скъпи иззети му неправомерно задържани вещи, подс. П. прояви специфичната за личността му склонност да обвинява и подозира околните. Психолозите са установили неговите „егоцентрични разбирания, фокусирани върху индивидуалния му интерес и допълнително обременени от базисно недоверие.” – в основата на претенциите на подс. П. към служителите на ІІІ РПУ.

След изискване на съответните писмени доказателства, не се установи неправомерно изземване и задържане, като част от вещите на подс. П. бяха върнати с постановление на наблюдаващ прокурор от ВРП.

Разпореждането разследването по сигнала на свид. Х. да се поеме от служители на ІІІ РПУ е било на дежурния прокурор от ВОП и е обосновано от липсата на екип и технически възможности в РПУ А. в късния час. По време на нощното дежурство, служителите на РПУ А. са били на повикване, а сигналът на свид. Х. е изисквал незабавна и комплексна работа. Не се касае за самоинициатива на разследващите просто защото са организирани срещу подс. П. или защото свид. Х. се ползва с определени протекции, а за реални структурни проблеми, за решаването на които прокурорът се е произнесъл ефективно.

Следва да се отчете, че първият епизод – спрямо свид. Б., е бил разследван самостоятелно и независимо от паралелното разследване по сигнала на свид. Х., и от І РУП, като делата са били обединени в значително по-късен етап.

Съдът не установи ограничаване на правата на подсъдимите, тенденциозно и незаконосъобразно водене на досъдебното производство спрямо тях.

 

ІV. Писмените доказателства по делото, поради обективното си съдържание, позволяват стабилна основа за проверка на гласните доказателствени източници. Съществена роля за разкриване на обективната истина по делото имат съставените протоколи за оглед, разпознаване, справките от мобилни оператори, разпечатки на разговори.

Сред писмените доказателства съдът прецени значението на мотивите към присъдата по НОХД № 4284/09г. на СГС, 5 състав, по която подс. П. е признал вината си в престъпление по чл. 142 ал. 2 т. 2 пр. 1 от НК, извършено на 15.10.2007г. край с. Приселци, гр. Варна, спрямо проституираща жена. Видно от мотивите подс. П. казал на жената да се качи на задната седалка на автомобила, управляван от съпроцесника му, седнал до нея, започнал да й нанася удари по тялото и главата на свидетелката, притискал главата й надолу към пода, взел й телефона. След пристигането им в гр. София, независимо от нежеланието на жената подс. П. извършил полов акт с нея.

 

V. По отношение на експертните заключения съдът изложи изводите си в отделните етапи на анализа на свидетелските показания според подлежащите на проверка фактически положения.

 

При изложените аргументи по проверката на доказателствения материал по делото съдът не установи други нуждаещи се от подробен анализ фактически положения по делото. С оглед на отразените съображения съдът прецени, че е налице стабилна съвкупност от взаимодопълващи се и безпротиворечиви доказателства, които  изясняват възприетата фактическата обстановка.

 

След преценка на релевантните по делото доказателства съдът прие от правна страна следното:

 

Съдът призна за виновен подсъдимия Б.Н.П. в това че:

 

1. На 14.10.2012 г. след 03.30 часа в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с В.С.И. направил опит да отвлече И.П.Б., като деянието е извършено от две лица, представлява опасен рецидив и е останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.

 

2. На 14.10.2012 г. след 14.15 часа от местност „ПК" община А., в съучастие като съизвършител с В.С.И. отвлякъл Н.А.Х., като деянието е извършено от две лица и представлява опасен рецидив. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК.

     

3. На 14.10.2012 г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, в съучастие като съизвършител с В.С.И. се съвкупил с лице от женски пол Н.А.Х., като го принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица и в условията на опасен рецидив. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1 и т.5 вр. ал.1, т.2 от НК.

 

4. На 14.10.2012г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, отнел чужди движими вещи - дамско портмоне на стойност *.** лв. и сумата от *** лв. - всичко на обща стойност *** лв. /**** лв./ от владението на Н.А.Х. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.

 

Съдът призна за виновен подс. В.С.И. в това че:

 

1. На 14.10.2012 г. след 03.30 часа в гр.Варна, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. направил опит да отвлече И.П.Б. като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.

 

2. На 14.10.2012 г. след 14.15 часа от местност „ПК" община А., в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. отвлякъл Н.А.Х., като деянието е извършено от две лица. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК.

 

3. На 14.10.2012г. след 14.15 часа в гориста местност край град Варна, сам и в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с лице от женски пол Н.А.Х., като го принудил към това със сила и заплашване като деянието е извършено от две лица. Съдът счете, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.3 от НК.

 

Съдът на основание чл.304 от НПК и в съответствие с приетото от фактическа страна призна подсъдимите за невинни да са извършили престъпни действия спрямо свид. Х. през периода между 12.30 часа и 14.15 часа на 14.10.2012 год. и постанови частичното им оправдаване в тази част на обвиненията.

 

Престъпната дейност на подс. П. е квалифицирана по-тежко, тъй като деянията са извършени от него при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. “Б” от НК. С оглед данните по съдимостта и изтърпените от него наказания – не е изтекъл срокът по чл. 30 ал. 1 от НК.

Деянието по чл. 142 от НК е престъпление срещу личността. Изпълнителното деяние по основния състав се осъществява чрез отвличане на пострадалия.

Практиката на ВКС позволява категорична интерпретация на понятието “отвличане”. Напр. - “Отвличането на лице по смисъла на чл. 142 от НК, съставлява принудителна промяна на досегашното местонахождение, с цел противозаконно лишаване от свобода. Формите на упражнена принуда нямат съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи пострадалият от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където той се е намирал.” - Решение № 311 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1598/2011 г., III н. о. В Решение № 514 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 534/2010 г., II н. о., НК се приема, че деянието е осъществено, тъй като са “налице обективната и субективната му страна - отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода - вкарването й в лекия автомобил управляван от подсъдимия, чрез използване на физическо насилие и против нейната воля и отвеждането й от мястото избрано да упражнява занятието си, действувайки при пряк умисъл”.

В посоченото от защитника на подс. П. Решение 14 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 630/2008 г., III н. о., - се анализира - “Деянието отвличане с цел противозаконното лишаване от свобода е осъществимо само при пряк престъпен умисъл. В случая освен това, той е и общ, по отношение на двамата съучастници. Престъплението по чл. 142, ал. 1 НК/ в ред. ДВ, бр.92/02 г./ не е съставно,…, тъй като не се състои от две кумулативно предвидени форми на изпълнителното деяние. В състава му е предвидена една форма на деянието - действието, с което извън волята на пострадалото лице да определя движението си и посоката му в пространството по своя воля, деецът принудително ги променя. Противозаконното лишаване от свобода на лицето е съставомерен признак не на обективната, а на субективната страна на състава, и нейното осъществяване не е задължително за реализиране на отговорността по чл. 142, ал. 1 НК, тъй като то се явява цел на дееца, достатъчно е в случая, че преследването на тази цел е обективирано от поведението на дееца. Добавената специална цел на отвличането, служи за осъществяването му, но не е задължително нейното осъществяване, наред с отвличането. В случая ако това стане, както е по делото, то би трябвало фактът да се цени при индивидуализацията на наказанието. Формите на принуда нямат съставомерно значение, а единствено, че лицето е лишено от възможността само, по своя воля да се придвижва в пространството, а това се извършва по волята на дееца. В процесния случай отвличането е довършено с установеното принудително хващане на ръцете на Т., дърпането и бутането и към къщата на В., по който начин тя е била придвижена от действията на подсъдимите. Оставянето и в къщата и заключването и там за известно време, независимо който е било по продължителност, обективира състава и на друго престъпление - противозаконно лишаване от свобода, но за което няма обвинение.”.

         При съществуването на сходни с настоящото дело фактически положения в Решение № 539 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1703/2012 г., III н. о., НК, е отразено, че “Поведението на двамата подсъдими по насилственото качване на св. С. в автомобила, въпреки несъгласието й, което е станало като са я хванали за раменете и краката, потеглянето от мястото, на което тя се е намирала и на което се е съгласила да окаже сексуалната услуга, отдалечаването с висока скорост от това място, като свидетелката е била на задната седалка, държана от подс. М. с наведена глава, за да не вижда посоката и маршрута, по който се движи автомобила, употребеното непрекъснато насилие върху нея по време на цялото пътуване, изразило се в удари върху тялото й, предимно в горната част с ръце и бутилка, действително съставлява престъпление "отвличане" спрямо пострадалата. И двамата дейци са ограничили възможността на С. да се придвижва свободно в пространството. Това е станало след като пострадалата е била насилствено отстранена от мястото, където е желаела тя самата да бъде по това време, държана е известно време в автомобила, докато той се е движел с висока скорост в неизвестна за лицето посока, като намерението и на двамата осъдени е било тя да бъде откарана на място, където не е желаела да бъде в този момент. Липсва елемент на доброволност на отпътуването, тъй като цялата тази поредност от действия и участие на двамата извършители в нея, които са били мъже в разцвета на силата си, фактът, че пострадалата е била сама жена, която предвид услугата, която е възнамерявала да окаже, се е отдалечила на сравнително тъмно и усамотено място, сочи на принудително предприета промяна на местонахождението на св. С. За да е налице липса на доброволност, не е необходимо тя да бъде демонстрирана по някакъв бурен и видим за околните начин. Създалата се ситуация за неизбежност и психическа притесненост, неяснота относно бъдещите действия на лицата и целта им са достатъчни да мотивират пострадалата да изпълнява чуждите желания, без самата тя да иска промяната на своето местонахождение. В случая обаче това нежелание е било и ясно демонстрирано - пострадалата е викала, ритала, съпротивлявала се е. Тези й действия са попречили на затварянето на задната врата на автомобила, а това е било забелязано от полицейските служители Я. М. и Н. Я., които са се опитали да последват и спрат автомобила на извършителите. Налице е в случая и специалната им цел - противозаконното лишаване на Ж. С. от свобода. Обстоятелствата по делото, които са безспорни и установени не само от показанията на св. С., но и от всички останали свидетели, сочат на това, че пострадалата е викала и се е съпротивлявала, като е ритала и се е опитвала да се освободи от двамата извършители. Тези нейни действия демонстрират упражнените спрямо нея действия на насилствено държане на С. в автомобила по начин, по който тя не е могла съобразно своята воля да се придвижва. Тези обективирани действия на осъдените са съставомерни по чл. 142, ал. 1 от НК- лишаването на С. от свобода, което макар и с кратка продължителност, запълва фактическия състав на това престъпление.”.

При ясните и трайно приети в практиката критерии, оценката на релевантните по делото факти безспорно подкрепя извода за осъществени от подсъдимите две деяния по чл. 142 от НК, при съответните квалифициращи признаци и довършеност.

Извършеното по отношение на свид. Б. е останало в стадия на недовършен опит, тъй като изпълнителното деяние не е било довършено и желаните и преследвани от подсъдимите общественоопасни последици не са настъпили поради независещи от волята им причини. Те са уточнили своя предварителен план, подходили са към изпълнението му, като всеки от двамата самостоятелно е изпълнявал своята част от него. Спирайки в района на знака “Стоп” подс. И. е предоставил възможност на подс. П. да се включи и да пристъпят към общите си действия. Съвпадението с волята на свид. Б. да слезе там не е попречило на подсъдимите да се опитат да я отвлекат. Подс. П. се е появил внезапно откъм гърба й и е започнал да я удря и бута навътре към купето на колата, а подс. И. е хванал за ръкава на лявата ръка и я е дърпал към себе си, като и двамата са й викали да влиза в колата. Принудата спрямо свидетелката - с цел да бъде отстранена от мястото, където се намира и да бъде препятствана възможността й да се придвижва самостоятелно, е била интензивна и упражнявана и от двамата подсъдими. Съпротивата на свид. Б. – чрез активно противопоставяне на подсъдимите и множество силни викове, е била възприета и от живущите наблизо неустановени лица. Реакциите на свидетелката и околните са създали предпоставки от разкриване на подсъдимите, поради което и подс. И. е казал на подс. П. да я остави. Въпреки това и двамата са я държали още време, докато тя е успяла да удари подс. П. и тогава двамата са я пуснали, тя изблъскала подс. П. и побягнала.

Изложеното напълно опровергава защитната теза, че подс. И. сам се е отказал от довършване на деянието, търсеща опора в чл. 18 ал. 3 б. “А” от НК. Подс. И. действително е казал на вуйчо си да я пусне, но сам е продължил да дърпа свидетелката към себе си, докато и двамата са осъзнали, че яростната съпротива и непримиримост на свидетелката и появата на хора по терасите ги застрашава непосредствено и осуетява отвличането й. Поради това и не са успели да довършат изпълнителното деяние на престъпния състав – като я лишат от възможност да се придвижва свободно и по своя воля в пространството, премествайки я от мястото където се намира. /по арг. от Решение № 311 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1598/2011 г., III н. о./.

По отношение на свид. Х. деянието по чл. 142 от НК е довършено. Становището от правна страна на защитниците, че този епизод от обективна и субективна страна не осъществява престъпление, съдът не счете за основателно. Инкриминираното поведение на подсъдимите по насилственото качване на свидетелката в управляван от тях лек автомобил, придружено с активни физически действия – от страна на подс. И. - удар в областта на корема, хвърляне на задната седалка, сядане върху краката й, придържане на главата й странично към седалката; от двамата подсъдими - отправените заплахи и грубо отношение; от страна на подс. П. – рязко тръгване и продължително шофиране без възможност тя да види посоката, налага извод, че и двамата подсъдими са участвали обективно в изпълнителното деяние на отвличането. Действията им сочат на една предварителна уговорка и разпределение на участието им, като и двамата са били водени от общата цел и са съзнавали това, което другият прави. Не е налице признак на доброволност у свид. Х. да се подложи на подобно отношение. Действията по принудата, упражнени от подсъдимите, са класически пример на изпълнителното деяние на престъпния състав и имат известно сходство с тези, разгледани от ВКС в  Решение № 514 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 534/2010 г., II н. о. и Решение № 539 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1703/2012 г., III н. о. В резултат на действията на подсъдимите свид. Х. е била преместена принудително от мястото на което се е намирала, лишена е била от възможността да разбере, къде я водят, както и от възможност сама да взема подобни решения – с което деянието е било довършено. Налице са и субективните измерения на престъпното посегателство у подсъдимите, проектирани в неправомерните прояви чрез очертаното съзнание за общественоопасния характер на посегателството, ясните представи за вредоносните последици и демонстрираното желание за тяхното настъпване, които покриват интелектуалните и волеви параметри на изискуемата се вина.

Поставянето на свид. Х. в условия да пребивава на непознато и безлюдно място в зависимост от подсъдимите за повече от пет часа обективира състава и на друго престъпление - противозаконно лишаване от свобода, за което няма обвинение. Проблемът с отграничението на деянията по чл. 142 и чл. 142 а от НК е залегнал в обсъжданията на ВКС по различни дела. В Решение № 443 от 20.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 382/2009 г., I н. о., се приема, че “доколкото самото отвличане винаги съдържа лишаване от свобода, представляващо противозаконно лишаване или ограничаване на жертвата от възможност за свободно придвижване, то осъществява и състава на чл. 142а от НК”. След законодателните промени в чл. 142 ал. 1 от НК и отпадането на специалната цел от признаците на състава от субективна страна, диференцирането между двете престъпления е облекчено. В Решение № 429 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1484/2012 г., III н. о., се разграничават двата състава -  “Отвличането представлява принудително преместване на пострадалото лице от едно на друго място против неговата воля. … Отвличането по смисъла на закона е свързано с използвана принуда-физическа или психическа, ….При деянието по чл. 142а НК няма елемент отвличане. Лицето се намира някъде и без наличие на правно основание/респ. отпаднало такова/ се ограничава правото му на свободно придвижване в пространството”. В Решение № 88 от 27.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 106/2012 г., III н. о. при анализ на “практиката на съдилищата (Р 0179/2010 г. по НД № 53/2010 г. ВКС, I НО, Р № 232/2011 г., по НД № 1334/2011 г., ВКС, I НО, Р № 234/2003 г. по НД № 33/2003 г. ВКС, I НО и др.) се приема, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 142 НК е сложно и включва два самостоятелни акта - отвличане на пострадалия (изразяващо се в принудително преместване или отвеждане на жертвата от едно място на друго) и противозаконното й лишаване от свобода (изразяващо се в поставяне на пострадалия в невъзможност да се придвижва свободно в пространството). Естеството на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 142 НК изключва възможността то да бъде осъществено при условията на идеална съвкупност с това по чл. 142а НК, тъй като второто иманентно се съдържа в първото престъпление. Ето защо няма как обсъжданите две продължени престъпления да бъдат осъществени едновременно, респективно квалификация за извършване на престъпленията по чл. 142 и чл. 142а НК при условията на идеална съвкупност. е принципно невъзможна”. При обсъждане на изложеното съдът счете, че спрямо свид. Х. е било извършено противозаконно лишаване от свобода по чл. 142 А от НК – след фактическото й преместване и осъществяването на престъплението по чл. 142 от НК и в реална съвкупност с него. Действията по лишаване на свид. Х. от възможността да напусне самостоятелно мястото, където е била отведена, наблюдението върху нея от подсъдимите, придвижването й в района между колата и одеялото само в присъствието на някой от тях, разяснението, че те ще решат кога ще се тръгне от там – са самостоятелно инкриминиращи факти, които предвид липсата на обвинение съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимите.

За деянията срещу половата неприкосновеност на свид. Х. съдът от правна страна отчете, че деянието по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК е сложно двуактно престъпление. Принудата – сила или заплашване се упражняват с цел да се извърши съвкупление. Според защитата спрямо свид. Х. не е била упражнена нито физическа, нито психическа принуда. Съдът при съобразяване на свидетелските показания, подкрепени и от останалите коментирани при анализа на доказателствата, фактически положения, отчете, че подсъдимите са използвали както сила – чрез физическо въздействие спрямо нея /удари, събличане на дрехи, държане за ръцете и т.н./, и чрез поставянето й в такова положение, при което тя, като не е виждала друг изход се е съвкупила с тях въпреки вътрешното си несъгласие /след сломяване на активната й съпротива при първия полов акт, на безлюдно място, в присъствието на двама агресивни мъже, без възможност да се обади дори по телефон, с три последователни сексуални акта/, така и заплашване – чрез формулираните закани, заплахи, псувни, обиди, грубо отношение, внушаване че и занапред ще я следят и наблюдават. Подсъдимите са съзнавали, че предприетото престъпно посегателство срещу половата неприкосновеност следва отвличането на свидетелката, че тя не е съгласна да се съвкупява с тях и са упражнили самостоятелна принуда за да сломят съпротивата й и осъществят съвкупленията.

Деянията са извършени от две лица. С оглед теорията и съдебната практика – изпълнението може да се изрази в сломяване на съпротивата на пострадалата, в съвкупление с нея, или и в двете. Поради изложеното съизвършител е всеки, който участва в един от двата или и в двата акта. При съобразяване на фактите – подсъдимите са упражнили съвместно и двете форми на принуда, като всеки от тях е извършил и съвкупление с пострадалата, а подс. И. – две, поради което деянието му е обвързано с чл. 26 от НК. Поставянето й в състояние да няма изход, различен от това да удовлетвори желанията им, въпреки несъгласието си, е било в резултат на използваната от тях сила и заплахи. Това състояние е възникнало като последица от отвличането, но и е имало нов интензитет на принудата с оглед престъпните намерения против половата й неприкосновеност. Самостоятелната принуда е била оказана непосредствено преди и по време на първия полов акт и е продължила до тръгването им от неустановеното място. С приключване на първия полов акт подс. П. е продължил да представлява застрашаващ свид. Х. фактор, тъй като е бил в непосредствена близост, имал е агресивно поведение. Подс. И. също е съзнавал отражението на действията им в психиката на свидетелката, продължил е да я наблюдава между двата акта, водел я е за ръка, отказвал е да се съобрази с желанията й, казвал й е какво да прави, внушавал й е, че ще я наблюдават, ще я отведат в Румъния и т.н.

Пострадалата свид. Х. е проститутка, за която предоставянето на сексуални услуги е ежедневие. Но този безспорен факт не изключва или осуетява настъпването на престъпния резултат от деянията. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор. Половото общуване има строго личен и интимен характер, към който са относими нормите на морала. Поради изложеното деянието по чл. 152 от НК засяга обществените отношения, осигуряващи съблюдаването на половия морал и нравственост в обществото. Всяка личност следва да има право на свободен избор на полов партньор, на полово общуване. Поради изложеното деянието може да се разглежда като посегателство върху свободата за формиране на волята и избор на поведение. Половата неприкосновеност е свързана в общественото съзнание и с представата за лична чест и достойнство, поради което деянието рефлектира и върху отношенията, свързани с честта и достойнството на свид. Х.. Категорично е засегната и личната телесна неприкосновеност. Съдът прецени, че свидетелката е била заставена да извърши и два орални акта на подсъдимите въпреки волята си, като не е повдигнато обвинение за блудствени действия спрямо нея. Факт, който следва да бъде отчетен като допълнително отегчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство.

         Деянието по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК е несъмнено обосновано от приетото от фактическа страна. Подс. П., действайки при условията на опасен рецидив, е прекъснал владението на свид. Х. върху собствените й вещи и е установил свое, след което се е разпоредил с тях. Отнетото възлиза на обща стойност от ***лв. Съдът отчете становището на защитника на подсъдимия, че в обвинителния акт това деяние е описано с едно изречение, като прецени, че фактите за извършеното позволяват опростена аналитична дейност. И в с.з. не бяха изложени по съществото си правни аргументи срещу съставомерността му.

         За да определи на подсъдимите справедливо наказание по всяко от обвиненията съдът прецени обстоятелствата по чл. 54 от НК.

Съдът прецени степента на обществена опасност на деянията.

Престъплението на подс. П. по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и подс. И. по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК е висока. Засегнати са обществените отношения гарантиращи свободното придвижване по формирана от всеки свободна воля, като престъпните последици не са настъпили поради причини, извън волята на подсъдимите. Интензитетът на усилията на подсъдимите за довършване на изпълнителното деяние е значителен. Деянието е било предприето след предварителен замисъл, в тъмната част на деня, по отношение на по-слаба от тях жена, поставена в ситуация на неочаквано нападение.

 

Престъплението на подс. П. по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК и подс. И. по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК е с изключително висока степен на обществена опасност. Извършено е след неуспешния за подсъдимите опит да отвлекат свид. Б.. Формите на използваната принуда спрямо свид. Х. са комплекс от физически и психически действия. Деянието разкрива предварителното решение и разпределение на подсъдимите на отделните действия. Свид. Х. също е била поставена в ситуация на неочаквано нападение и изблик на агресия. Престъпните последици на деянието са настъпили в пълнота.

 

Деянието по чл.152, ал.3, т.1 и т.5 вр. ал.1, т.2 от НК, извършено от подс П. и по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.3 от НК от подс. И. разкриват съизмерима завишена степен на обществена опасност. Независимо от разликата в броя на насилствените полови актове, действията на подс. П. са обхванали по-широк спектър на насилие спрямо пострадалата. Настъпили са желаните и преследвани от подсъдимите престъпни последици, като са били предизвикани и несъставомерни, съзнавани от тях – концентрация на няколко поредни  престъпления, усещане за болка и безсилие у пострадалата.

 

Деянието по чл. 196 ал. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК е от най-разпространените в обществото и с висока степен на реални невъзстановими престъпни последици. Поради изложеното очертава висока степен на обществена опасност. Стойността на отнетото е значителна с оглед данните за размера на нетрудовите доходи на свидетелката и с оглед факта, че към момента на срещата си със свид. Х. подсъдимите са нямали пари. Щетата не е възстановена.

 

Личността на подсъдимия П. разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Многократно лишаван от свобода за различни престъпления, без настъпване до момента на правилно социално обвързано поведение. Осъждан за подобно деяние, извършено в сходна обстановка и спрямо сходна жертва. Обявяван на ОДИ от различни ОД на МВР – актуално и към 14.10.12г. Установената от психолозите липса на разбиране и толерантност към чувствата и преживяванията на другите хора се изразява напълно в отношението му към пострадалите по делото. Външнообвинителен и склонен да се фрустрира по незначителни поводи, да задълбочава негативния резонанс на преживяванията, поради което е раздразнителен и враждебен към заобикалящата го действителност. Неспособен е да въведе промени в социалното си функциониране и е склонен да игнорира общочовешките ценности и да не се съобразява с установените правила и норми. Изцяло отсъства съзнание за извършеното. В условията на засилен контрол във връзка с мярката му за неотклонение „Задържане под стража” непосредствено преди приключване на производството е подготвил опит за бягството си, като е укрил пластина за отключване на белезници в себе си.

Личността на подс. И. също има висока степен на обществена опасност, разкрита от данните за съдимостта, въпреки младата му възраст, и от описаното от пострадалите негово поведение. Очевидно през годините следвал авторитета на подс. П. – видно е, че са извършвали заедно и други престъпления преди години. Осъждан основно за престъпления срещу собствеността и веднъж за разпространение на наркотици, само в един ден подсъдимият е изразил прогресивно негативно развитие и разширяване на периметъра на активните му действия до засягане на най-важните човешки права. При емоционалната си лабилност, антисоциалната насоченост в поведението си, при липса на самокритичност, реалистична оценка на извършеното и безразличие към общоустановените правила и норми, според психолозите подс. И. не може да въведе позитивни и трайни корекции в поведението си. При възникване на конфликти е раздразнителен, избухлив и склонен да действа с физическа агресия, установено по делото по един категоричен начин.

Като смекчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства съдът отчете сравнително младата възраст и данните за семейното положение. Съдът не счете, че подс. И. се е откъснал от средата, в която е извършвал предходните си прояви – което според защитата следва да се цени като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство. От обемния доказателствен материал се установява тъкмо обратното – средата на подс. И. и преди и към 14.10.12г. е била една и съща, като с активното му участие само се е завишила тежестта на извършените престъпления. Съдът не прецени като смекчаващо обстоятелство и установеното за здравословното му състояние. Въпреки проведената операция на тестисите, по повод на която е следвало да се въздържа от полови актове, подс. И. – в преследване на личните цели, по никакъв начин не се е съобразил, като е извършил и полово престъпление. Кистата, която е получил впоследствие и е лекувал в условията на задържането си – също не може да бъде интерпретирана като здравословен проблем, тъй като към 20.06.13г. подс. И. е бил прегледан и констатациите на експертите са, че е клинично здрав.

По отношение на подс. П. съдът не установи смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Отговорността на подсъдимите се отегчава от проявената престъпна упоритост, паралелно осъществените признаци на престъпленията – противозаконно лишаване от свобода и блудство, за които не са повдигнати обвинения, лошите характеристични данни, по отношение на подс. И. – предходните осъждания, по отношение на подс. П. – спецификата в нагласата му за отвличане на проституиращи, след ефективно осъждане за такова престъпление.

Съдът прецени фактите относно деянието спрямо свид. Б. и отхвърли възможността на приложи чл. 58 б. „А” от НК, тъй като обстоятелствата по чл. 18 ал. 2 от НК сочат на значителната степен, в която подсъдимите са осъществили намерението си да я отвлекат, като причините, поради които деянието е останало недовършено са били бурната й съпротива, възприемането на случващото се от околните и реакцията им, застрашили от разкриване подсъдимите.

 

С оглед на изложеното съдът счете, че наказанието на подс. П. за деянието по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК следва да бъде отмерено в размер на минимума при съответния първоначален режим на изтърпяването му. Съдът счете, че това наказание напълно отразява справедливата оценка на обществото към извършеното. Съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание, тъй като не установи подсъдимият да притежава имущество.

По обвинението по чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК съдът наложи на подс. И. предвиденото в закона наказание също в минимален размер. Както с оглед размера, така и предвид данните за съдимостта на подсъдимия съдът счете, че не е налице основа за претендиране на отлагане на наказанието. Изолацията от обществото в този срок би подпомогнала овладяването на необходимите за подс. И. социални умения и би допринесла за осъзнаване на извършеното.

За деянието по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК на подс. П. съдът наложи наказанието лишаване от свобода в размер към максималния, като не постанови конфискация тъй като не установи имущество на подсъдимия. По този начин според съда се постига справедливо съответствие с извършеното. Съдът прецени че престъплението е изключително тежко и целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с определянето на по-леко от това. Поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е било постигнато с наложените му наказания по предходните присъди. Данните за личността му го разкриват като асоциален, непридвидим човек, с неправилно формирано отношение към обществените и законовите нормите. Характеристичните данни за него сочат на едно трайно общественоопасно поведение, което се е развило и е засегнало и далеч по-сериозни интереси. Именно поради това при по-ниско наказание рисковете от личността на подсъдимия спрямо обществото не биха били отстранени. В периода на продължителна изолация – по размера на наказанието, подс. П. би бил обект на задълбочена и компетентна работа от пенитенциарни специалисти, като с времето би се създал един устойчив и социално обвързан модел на мислене и живот. Именно поради това съдът счете, че наказанието е в пълно съответствие и с генералната превенция.

За деянието по чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК на подс. И. съдът наложи предвиденото в закона наказание в размер над средния и определи първоначалния режим на изтърпяване. Размерът на наказанието е обоснован като израз на стремежа на съда да съизмери интересите на обществото и данните за личността на подсъдимия спрямо особено опасното умишлено престъпление. Една от целите на наказанието – да поправи и превъзпита осъдения, не е била постигната спрямо подс. И. с наложените му наказания по предходните присъди. Данните за личността му го разкриват като безразличен към установения в обществото ред, като лабилен и агресивен човек, с неправилно формирана идентификация и ценностна система, с поведение – изводимо от непосредствените му потребности. В този период на изолация и предвид младата му възраст би могло да се очаква създаването на трайни нагласи за съобразяване с интересите на околните и спазване на нормите и правилата, по които функционира обществото. Предупредително-превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо широкия кръг на обществото се постига убедително с така определеното наказание.

За престъплението по чл.152, ал.3, т.1 и т.5 вр. ал.1, т.2 от НК, извършено от подс. П. съдът му наложи наказание под средния размер, като определи и първоначалния режим на изтърпяване. Престъплението е от кръга на най-тежките престъпления срещу личността поради което и справедливостта налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време. С действията си в целия ход на престъпната проява подсъдимият е проявил безцеремонност и агресия, открояващи се в общата престъпна дейност  и причинили на пострадалата болки и страдания. Поради изложеното съдът намери, че обществото би могло да очаква настъпването на положителни промени в съзнанието му само след такъв продължителен период на индивидуална работа с осъденото лице за създаване на стабилна основа за морално и законосъобразен начин на живот

За престъплението по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26 от НК на подс. И. съдът наложи наказание в размер под средния, като определи и първоначалния режим на изтърпяване. Съдът счете, че това наказание отразява както личния принос на подсъдимия в общата престъпна дейност, така и по-тежките последици от неговото деяние спрямо пострадалата предвид двата поредни насилствени полови акта. Целите на наказанието спрямо личността му могат да бъдат постигнати при съзнаване на последиците от извършеното в периодът на изолация и индивидуална работа с него. Съответна на тежестта на деянието е и обществената оценка на извършеното и за да въздейства санкцията предупредително-възпиращо спрямо членовете на обществото адекватно би било да се определи именно такова наказание.

За деянието по чл. 196 ал. 1 вр. чл. 194 ал.1 от НК на подс. П. съдът наложи наказание в размер под средния, като постанови първоначалния режим на изтърпяването му. Съдът не наложи наказание по чл. 196 ал. 2 от НК тъй като не установи имущество на подсъдимия. Подс. П. до този момент е бил осъждан за подобни престъпление 11 пъти, изтърпявал е години наред лишаване от свобода. Трайно не зачита правото на чужда собственост и го пренебрегва. Конкретното деяние е извършено след поредица от други тежки престъпления - необходимо да се отчете при отмерване на наказанието. Съдът прецени, че такъв период на изолиране, подс. П. би бил поставен в условия да осъзнае последиците от извършеното и да промени престъпните си нагласи. За правилното въздействие на наказанието спрямо членовете на обществото е необходимо да се подчертае значението на строгостта на наказанието спрямо извършители със съдимостта и рутината на подс. П..

 

Като взе предвид, че подсъдимите са извършили няколко престъпления в условията на реална съвкупност, за които им е наложено наказание лишаване от свобода, съдът приложи правилата на групиране по чл. 23 ал.1 от НК и постанови за изтърпяване от всеки от тях на най-тежкото от определените.

 

По отношение на подс. П. съдът упражни правомощията си по чл. 24 от НК, като постанови увеличаване на определеното най-тежко с две години, като постанови и първоначалния режим на изтърпяването му. За да вземе това решение съдът отчете данните за обремененото съдебно минало, спецификите на личността – липса на самостоятелна способност да въведе промени в социалното си функциониране, склонност да игнорира общочовешките ценности и да не се съобразява с установените правила и норми, които налагат по-интензивни усилия от въздействие в условията на изолация, броя и тежестта на деянията извършени в рамките на 16 часа от един ден. Придобитите от подсъдимия престъпни ценности и качества, самочувствието на престъпник, склонността да се оневинява и прехвърля тежестта върху околните – в случая върху пострадалите, дават възможност на съда да прецени, че за поправянето и превъзпитаването му е необходим максимално строг подход. За да бъде предпазено обществото в неговата цялост и за създаването на гаранции за въздържане на подсъдимия от бъдещи престъпни прояви, съдът добави допълнителния период от две години, при спазване на законовата техника и рамки.

 

По отношение на подс. И. съдът не приложи чл. 24 от НК, предвид младата му възраст и данните за семейното положение, като счете, че необходимите за превенцията цели се постигат чрез понасянето на така определеното като общо по чл. 23 ал. 1 от НК наказание.

 

         Съдът с оглед вида на наложеното наказание зачете предварителното задържане на подсъдимите в хода на наказателното производство по реда на чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК

 

Съдът приложи общата норма за разпореждане с веществените доказателства, като постанови с оглед вида, стойността и състоянието им към момента, ведно и с трите диска по делото /два, изготвени от група „Видеоконтрол и превенция” към ОД на МВР Варна и един от Космо Мобайл България ЕАД/ – да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

 

         Съдът възложи на всеки от подсъдимите да заплати съответно направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и разноски на свидетели, като за подс. И. се добавиха възнагражденията на експертите, изготвили СМЕ за здравословното му състояние.

 

         Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                      СЪДИЯ ПРИ ВОС: