Определение по дело №780/2019 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___________

гр. Варна, ______.01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Христова

ч.т.дело №780 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕВРОФУУД ГРУП“ ЕООД, с.Марково, обл.Пловдив, общ.Родопи, чрез адв.К., срещу определение №3731/18.10.2019г. по т.д.№950/2019г. на ВОС, с което производството е прекратено поради неподведомственост на спора.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Приложеният по делото констативен протокол №1901003/29.05.2018г., съдържащ арбитражната клауза, на която се е позовал ответника, с отговора на исковата молба, не се отнася до ищцовото дружество и не може да го обвърже. Арбитражната клауза инкорпорирана в искане №**********/05.06.2019г. също не може да обоснове извод за неподведомственост на спора и валидно арбитражно споразумение между страните, тъй като е подписана от лице без представителна власт. Към датата на подаването му, пълномощното на Светослав Димитров е било оттеглено от управителя на дружеството Красимира Димитрова, с уведомление връчено лично на 15.05.2019г. Още повече, че от представеното към исковата молба удостоверение за актуално състояние е видно, че към датата на подаване на искането, 05.06.2019г., Светослав Димитров е едноличен собственик на капитала, който няма правомощия да управлява и представлява дружеството, тъй като управител на същото е Красимира Димитрова.

Дори да се приеме, че в искането е обективирана валидна арбитражна клауза, същата е подписана след сключване на договора за продажба на ел.енергия и след издаване на оспорения констативен протокол, поради което не може да преурежда отношения възникнали преди сключването й.

Отделно от горното, спорът е и неарбитрируем, тъй като ищецът е „потребител“ по смисъла на ЗЕ, явяващ се специален на ЗЗП, поради което същият може да ползва облекченията и забраните, установени в полза на последните. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗЗП всяка клауза в договор, сключен между потребител и търговец, извън процедурата по алтернативно решаване на спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. Забраната, установена в чл.19, ал.1 от ГПК, е приложима и по отношение на ищцовото дружество, въпреки, че същото не е физическо лице.

На последно място твърди, че арбитражната клауза следва да се счете за недействителна и поради липса на постигнато съгласие за конкретен институционен арбитраж, който да разгледа споровете помежду им.

По същество се претендира отмяна на определението, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на направените разноски.

Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че представеното уведомление за оттегляне даденото на Светослав Димитров пълномощно има действие от датата на получаването му – 15.05.2019г., поради което към момента на съставяне на КП №1901003/29.05.2018г. същият е имал валидна представителна власт. Обективираното в КП арбитражно споразумение е валидно сключено. Ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗПП, тъй като е юридическо лице. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК е ясна и непротиворечива. В решение по т.д.№2485/2017г. на ВКС, 1 т.о е прието, че понятието „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ е различно от понятието „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗПП.

По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на ВОС потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.№950/2019г. на ВОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по т.д.№950/2019г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск от „ЕВРОФУУД ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, гр.Варна, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 25070.08 лева, представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 30.05.2017г. – 29.05.2018 г. в обект, находящ се в с. Попович, с клиентски № **********, аб. №**********, за което е издадена фактура №********** от 03.06.2019г.

Ищецът твърди, че като потребител на ел.енергия е получил уведомление от ответното дружество за извършена на 29.05.2018г. контролна проверка на средството за търговско измерване на база на клиент с клиентски номер **********, за която е съставен КП №1901003/29.05.2018г., в който е констатирано неточно измерване на количеството ел.енергия. Въз основа на същия е извършена корекция на сметката за ползвана ел.енергия, като е начислена посочената сума, по фактура №**********/03.06.2019г.. Поддържа, че липсва правно основание за извършване на корекционната процедура,

С разпореждане №6142/13.09.2019г. съдът е пристъпил към размяна на книжата по делото по реда на чл.367 и сл. от ГПК.

В депозираните по делото отговори ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора на следните основания: 1/ наличие на арбитражна клауза в КП №1901003/29.05.2018г., подписан от упълномощен представител на дружеството, с която страните са постигнали споразумение споровете помежду им във връзка с издадения протокол да се разрешават от Арбитражен съд Варна при СППМ. В процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК, тъй като ищцовото дружество ползва ел.енергията за стопанска дейност. 2/ На 05.06.2019г. Светослав Стоянов Димитров, в качеството си на пълномощник на управителя на „Еврофууд Груп“ ЕООД, е депозирал искане №********** за получаване на документи, които касаят начисляване на процесната сума. В посоченото заявление е заявено съгласие всички спорове между страните да бъдат решавани от АС – гр.Варна при Сдружение „ППМ“. На 11.06.2019г. Стоян Димитров, в качеството си на пълномощник на ищцовото дружество, е подал искане №5136498, с което е представил депозирана искова молба във ВОС. В същото отново е заявено съгласие споровете между страните да се решават от посочения Арбитражен съд.

            Предвид изложеното и доколкото към датата на подписване на КП от 29.05.2019г. Стоян Димитров е бил надлежно упълномощен за представлява дружеството, вкл. да сключва договори, от вписания в регистъра управител, то страните са обвързани от валидна арбитражна клауза и предявеният иск е недопустим.

            С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за неподведомственост. Твърди, че подписът в КП на Стоян Димитров не може да обвърже дружеството, тъй като той не е негов служител и не е надлежно упълномощен да го представлява. Към датата на съставяне на протокола Светослав Димитров е едноличен собственик на капитала, а управител е Красимира Димитрова. Протоколът е за извършена проверка на дружество различно от ищцовото, поради което и включената в него арбитражна клауза не може да го обвърже. Дори да е налице валидна клауза, то спорът не е арбитрируем на основание чл.19 от ГПК, тъй като ищецът има качеството „потребител на енергийна услуга“.

С обжалваното определение №3731/18.10.2019г. съдът е прекратил производството по делото, поради неподведомственост на спора.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Възражението за неподведомственост е направено с отговора на исковата молба, поради което и предвид разпоредбата на чл.15 от ГПК същото е допустимо. За наличието на договор за арбитражна клауза съдът не следи служебно.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК страните по имуществени спорове могат да уговорят разрешаването им от арбитражен съд. Ограничение за арбитрируемоста на споровете е предвидено по отношение на тези, които имат за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и тези, по които една от страните е „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

За да е налице валидно арбитражно споразумение, е необходимо същото да отговаря на изискванията на чл.7 ал.1 и ал. 2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно /извъндоговорно/ правоотношение. Съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.

Първият повдигнат пред настоящата инстанция въпрос е дали спорът, предмет на разглеждане по делото е неарбитрируем по смисъла на чл.19 от ГПК.

Същият е еднозначно разрешаван в практиката на ВКС, в която се приема, че „потребител“ по смисъла на чл.19 от ГПК са единствено лицата посочени в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а именно физическите лица, които са потребители на енергийни услуги /ел.енергия, природен газ/ за собствено ползване, а не във връзка с осъществяваната от тях търговска дейност. Понятието „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на пар.1 т.41б от ДР на ЗЕ, на което се позовава ищецът, е различно от понятието за „потребител“ в посочения по-горе смисъл. Ето защо, ищцовото дружество, в качеството му на юридическо лице, потребител на ел.енергия за търговска дейност няма качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП, което да изключи арбитрируемостта на спора / решение по т.д.№2485/17г., на ВКС, 1 т.о, определение по ч.т.д.№3350/2019г. на ВКС, 4-то г.о, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/.

По отношение на въпроса налице ли е валидно арбитражно споразумение, обективирано в КП №1901003/29.05.2018г., съдът намира следното:

В представения по делото КП от 29.05.2018г. изрично е посочено, че същият е за клиентски №********** и абонатен №**********, за обект находящ се в с.Попович, и касае проверка на техническото състояние на електромер 1114171463399901, за който потребител – „Еврофууд Груп“ ЕООД е издадена и оспорената фактура №**********/03.06.2019г. на стойност 25 070,08лв. Неточното посочване в КП на наименованието на дружеството “Еврофруд 2011“ ЕООД не може да обоснове извод, че КП е съставен за дружество различно от ищцовото.

КП е подписан от Стоян Димитров Тодоров, в качеството му на представляващ „Еврофууд Груп“ ЕООД, въз основа на общо пълномощно от представляващия дружеството Ружка Георгиева Стефанова, с нотариална заверка на подписа рег.№1064/22.04.2013г. /л.45-46/ От извършената справка в ТР, по партидата на дружеството, се установява, че Ружка Стефанова е била управител на същото до м.01.2019г., когато като такъв е вписана Красимира Димитрова. Извършеното от последната оттегляне на пълномощното, с уведомление от 15.05.2019г. /приложено към жалбата/, има действие за напред и не влияе на надлежно учредената представителна власт на Стоян Тодоров, към момента на подписване на КП.

В същия, на стр.2, е посочено, че „всички спорове между клиента, „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго – Про Продажби“ АД породени от този протокол или възникнали между страните, ще бъдат разрешавани чрез всички предвидени в законодателството на РБ средства за защита на законни права и интереси, като при възникване на спор, отнасящ се до настоящия протокол, същият ще бъде решаван от Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно с неговия правилник, с изключение на споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на ЗПП“.

Съдът намира, че включването на арбитражната клауза в образец-бланка /било то на констативен протокол за техническа проверка, било на друг документ по образец/ не я прави нищожна /в този смисъл са и решения по т.д.№324/15 на ВКС, 1 т.о., т.д.№2051/14 на ВКС, 1 т.о и други/.

Предвид изложеното, по делото е установено наличие на валидно сключена между страните арбитражна клауза за разрешаване на споровете възникнали във връзка с КП №1901003/29.05.2018г., от Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“, сключена в писмена форма и подписана от двете страни. Неоснователно е и възражението за липса на конкретно избран арбитражен съд. Такъв е посочен - Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение „ППМ“, който е достатъчно индивидуализиран.

С оглед на така установеното и доколкото предметът на спора е за дължимостта на сумата от 25 070,08лв., начислена именно на основа извършената с КП от 29.05.2018г. проверка, то първостепенният съд е бил сезиран със спор относно процесния протокол, поради което са налице предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗМТА за прекратяване на производството по делото.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, определението на ВОС следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение размер на 516лв., заплатени на основание договор за правна помощ и съдействие, фактура и преводно нареждане.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3731/18.10.2019г. по т.д.№950/2019г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено, поради неподведомственост на спора.

ОСЪЖДА „ЕВРОФУУД ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с. Марково, ул.“Здравец“17, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик”258, сумата от 516лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: