№ 2495
гр. ..., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110148063 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., представлявано от изпълнителните му директори Н. Д. Ч. и И. Г., с която е
предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 262,35
лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско Стандарт” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 13.08.2024 г. до окончателното изпълнение.
Ищецът излага, че на ... г. в гр. ..., при движение по ..., в района на футболно игрище
„...“, водачът Н. Х. М. - Т., управлявайки л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ..., е попаднал в
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, вследствие на което е
реализирано ПТП и са нанесени повреди на лекия автомобил /увредена предна лява гума/.
Излага, че за описаното по-горе МПС е сключена застраховка „Каско Стандарт ” при
ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № ..., валидна към момента на
събитието. При ищеца е заведена щета № .../ ... г. и след извършена оценка на собственика е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 262,35 лева. Ищецът счита, че с
изплащането на застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане
срещу .... Отправеното искане е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
262,35 лева, представляваща регресно вземане, придобито след изплащане на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил, вследствие на ПТП,
настъпило на ... г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ... оспорва иска по основание и размер. Не оспорва валидността на
застрахователното правоотношение по застраховка „Автокаско“, както и че е изплатено
1
обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Оспорва факта на настъпване на щетите
по увредения автомобил като следствие от попадане в необезопасена дупка на пътното
платно, както и на наличието на такава. Изразява становище, че водачът на автомобила не е
избрал скорост за движение, съобразена с конкретната пътна обстановка, като така е
допринесъл за настъпване на произшествието. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника ... изразява становище за
неоснователно на иска, доколкото е изпълнил задълженията си за поддържане на процесния
пътен участък по възлагане на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Видно от Декларация за настъпване на застрахователно събитие от ... г., на ... г. в гр. ...,
при движение по ..., в района на футболно игрище „...“, л.а. с марка и модел „...“ с peг. № ...
попада в дупка на пътното платно. Лекият автомобил е управляван от Н. Х. М. - Т.. В
декларацията са отразени видимите щети по автомобила, настъпили в резултат на
произшествието, изразяващи се в увреждания по предната лява гума, като е описано, че
гумата е сцепена/спукана.
По делото е разпитана призованата свидетелка Н. Х. М. - Т., която посочва, че е
управлявала на ... г. застрахования от ищеца автомобил, като движейки се в гр. ..., по ..., в
района на футболно игрище „...“, автомобилът й попада в дупка на пътя, която не видяла,
тъй като дупката не е била обозначена и обезопасена, като в резултат на произшествието
спукала предна лява гума. Свидетелката съобщава, че се е движела в рамките на
предвидените за този път ограничения в скоростта.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят
такова изискване за този вид произшествие. Няма процесуална пречка, въпреки липсата на
протокол, които да констатира събитието, съдът да приеме настъпването на събитието за
доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а именно свидетелските показания
на водачката Н. М. - Т., които съдът кредитира изцяло, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма, описан в
декларацията за събитието и възпроизведен от свидетелката, и щетите се потвърждава от
2
експертното заключение по автотехническата експертиза /неоспорено от страните/. Ето защо
е налице пълно припокриване на фактите, установени от писмените доказателства и от
събраните гласни доказателствени средства.
Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице необезопасена разрушена пътна настилка /образувала дупка на пътното платно/,
необозначена по начин, позволяващ избягването й, като вследствие на попадане на
управлявания автомобил в същата, на последния са причинени щети, така както са описани
от водачката на лекия автомобил Н. М. - Т. и от застрахователя в опис – заключение по щета
№ .../ ... г.
Приети за безспорен между страните с окончателния доклад по делото са следните
обстоятелства, а именно, че за увредения лек автомобил с марка и модел „...“ с peг. № ... има
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ при ищеца, валиден
към датата на процесното ПТП, както и, че е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 262,35 лева от ищеца на собственика на увредения автомобил – Н. М. - Т.,
определено на база експертна оценка на застрахователя. Последните обстоятелства се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства.
Страните не спорят и, че процесното застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск съгласно Общите условия на дружеството – ищец, който факт също е
приет за безспорен с окончателния доклад по делото.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/ 4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и
чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност/ дупка на пътното платно с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването
й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
3
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре /още повече и че от изслушаните по делото свидетелски показания се
установява, че скоростта на движение на увредения автомобил, избрана от водачката, е била
съобразена с конкретната пътна обстановка/.
Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на ремонто-
възстановителните дейности, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
277,07 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане от 262,35 лева. Ето защо в полза на ищеца
е възникнало вземане в размер на извършеното плащане от 262,35 лева. Искът, като
предявен до посочената стойност, следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък на разноските /на л. 102 от
делото/ в размер на 800,00 лева – 400,00 лв. – възнаграждение за процесуален представител,
50,00 лв. – държавна такса, 330,00 лв. – депозит по допуснатата САТЕ и 20,00 лв. – депозит
за свидетел. Предвид изхода на правния спор, съобразно искането на ищеца и представените
доказателства, на същия следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер
на 800,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., Булстат: ..., с адрес гр. ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., с ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: ..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата 262,35
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт” за причинени материални щети
/спукана предна лява гума на л.а. с марка и модел „...“ с peг. № .../ от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ..., в района на футболно игрище „...“, на
общински път, за което е образувана при ищеца щета № .../ ... г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /13.08.2024 г./ до окончателното изпълнение, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 800,00 лева, представляваща направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника – ..., ЕИК ....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5