РЕШЕНИЕ
гр.София,
07.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Г.Владова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15345 по описа за 2018 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от И.В.К. против П.на Р.Б.искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че срещу него било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 330, ал.1 от НК. Производството по делото
приключило с присъда от 25.01.2017г. по НОХД № 22408/2014г. на СРС, НО, 3
състав, с която бил оправдан по повдигнатото обвинение, но Софийска районна П.протестирала
присъдата. С решение от 01.09.2017г. по ВНОХД № 1804/2017г. на СГС, НК, Х
състав, оправдателната присъда била потвърдена. Ищецът бил в добро здравословно
и психично здраве преди да му бъде повдигнато незаконното обвинение. След
обвинението спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, психичното му състояние рязко се влошило. К. бил изпратен на лечение
първоначално в Психиатрично отделение в гр.Ловеч, а впоследствие и в Център за
психично здраве - Бургас и Център за
психично здраве – София, заради заболяване „параноидна шизофрения“, нарушени
били почти всичките му психични сфери - мислене, възприятия, емоции, воля. На
13.09.2016 г. било издадено ЕР на ТЕЛК, с което му била призната 71 % трайно
намалена работоспособност. Заболяването било предизвикано от незаконното обвинение. Над ищеца било извършено и
физическо насилие от органите на досъдебното производство. Процесът срещу него бил широко отразен в
национално значими медии - на
01.01.2012г. по БТВ, на 06.01.2012г. била публикувана статия на интернет сайта
на същата телевизия, вестник 24 часа, интернет издание „Дир.бг“ и др. Медийното отразяване на случая повлияло
негативно върху социалния статус на ищеца. К. бил напуснат от приятелката си, с
която имали сериозна връзка от една година и с която възнамерявал да има
дълготрайни семейни отношения. Медийното отразяване поставило петно върху ищеца
като криминално проявена личност, което му създавало затруднения да си намери
работа. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищецът определя на 60
000 лв. Счита, че ответникът му дължи и обезещетение за забава върху тази сума
за периода 01.09.2017г.-16.11.2018г. в размер на 7 381.40лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв., както и сумата от
7381.40 лв./обезщетение за забава за периода 01.09.2017г.-16.11.2018г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2018г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните
възражения: твърди, че липсват доказателства оправдателната присъда да е влязла
в сила; оспорва ищецът да е претърпял вреди, които да са в причинно-следствена
връзка с обвинението; оспорва твърденията, че П.е разпорстранила данни за
обвинението в медиите; счита, че следва да се отчете обстоятелството, че ищецът
многократно е осъждан, което се отразявало на интензитета на евентуално претърпените
от него вреди; поддържа становището, че воденето и на други наказателни
производства не позволява да се разграничат неимуществените вреди; оспорва
твърденията на ищеца, че влошаването на неговото здравословно състояние е в
причинно-следствена връзка с обвинението; поддържа становището, че заболяването
е с дългогодишна давност, без връзка с дейността на длъжностните лица по
досъдебното производство; оспорва размера на иска.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат ангажирани
доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение
за извършено престъпление; 2/ищецът да е
оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е
доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да
е установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда от 25.01.2017 г. по НОХД № 22408/2014г. на СРС, НО, 3
състав, подсъдимият И.В.К. е признат за невиновен в това, че на 20.12.2011 г., около 22.15 ч., в гр.София ж.к.
Люлин“, е запалил друго движимо имущество – лек автомобил марка „Фиат“ , модел
„Мареа“, рег № ******на значителна стойност - 1200 лв., собственост на В.А.Р,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК.
Присъдата е потвърдена с влязло в сила решение № 992/01.09.2017г. по
ВНОХД № 1804/2017г. на СГС, НК, Х въззивен състав.
От постановление за привличане на обвиняем от 30.12.2011г.,
връчено на същата дата, се установява, че наказателното производство срещу И.В.К. е
започнало на 30.12.2011г., когато е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.330, ал.1 от НК и е приключило на 01.09.2017г., когато
оправдателната присъда е влязла в сила, т.е. наказателното производство е
продължило пет години и осем месеца.
Спрямо ищеца първоначално е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража“/л.77 от том първи на ДП ЗМ № 3557/2011г./,
която с определение от 12.12.2012г. е изменена в „домашен арест“, а с определение
от 26.04.2013г. е изменена в „подписка“.
От справка за съдимост на ищеца,
издадена на 03.05.2019 г. от Софийски районен съд, се установява, че многократно
е осъждан. Спрямо него са постановени следните присъди и одобрени споразумения:
1/споразумение от 30.03.2001г. по НОХД № 10505/2000г. на СРС за
извършено на 01.11.1999 г. престъпление по чл.345а, ал.3, пр.2 и 3, вр. чл.63,
ал.1, т.4 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от една година; 2/споразумение от 30.04.2004г. по
НОХД № 588/2004г. на СРС за извършено на 03.08.2002 г. престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е наложено наказание “лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 години; 3/присъда от 23.05.2008
г. по НОХД № 15593/2007г. на СРС за извършено на 18.05.2007 г. престъпление /грабеж/
по чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца и тринадесет дни при
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието; 2/присъда от 26.11.2013 г.
по НОХД № 17113/2013г. на СРС за
извършено на 19.04.2013г. престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв.
От заключението на назначената по делото медицинска експертиза, която е
обсъдила представените по делото епикризи от Център за психично здраве „Проф.Ив.Темков - Бургас“ ЕООД, „Център за
психично здраве – София“ ЕООД, ЕР на ТЕЛК № 2258/13.09.2016 г. и ЕР на ТЕЛК № 0151/17.01.2020
г., както и други медицински документи, се установява, че ищецът страда от психично
заболяване „Параноидна шизофрения“, както и от придружаващи психични
заболявания – „Смесено личностово разстройствно и психични и поведенчески
разстройства, вследствие на комбинирана употреба на ПАВ/психоактивни вещества/.
Понастоящем в ремисия“. Според експерта, преживяванията на К. при задържането
под стража и повдигането на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление
са предизвикали влошаване на психичното му здраве. В генезата на параноидната
шизофрения се имат предвид много фактори. Вещото лице не може еднозначно и
категорично да отговори дали само преживеният от ищеца стрес по време на принудителното
му задържане през 2011 г. – 2012 г. и воденото срещу него дело е отключило
заболяването „Параноидна шизофрения“. Преживеният от него стрес, наред с много други
фактори, е изиграл своята роля за развитието на това писихично разстройство.
В обстоятелствената част на заключението е проследено проведеното лечение
на ищеца. Първата хоспитализация на К. е през 2007 г. в Психиатрично отделение
в Затвора – Ловеч, където е преведен от СА „Г.М.Димитров“ - София, поради
внезапна промяна на поведението – държал се неадекватно, събличал се гол,
изхвърлял храната си. Настанен е за освидетелстване през периода 09.08.2007 г.
– 21.08.2007 г. Изписан е с диагоза: „Разстройство на личността и поведението в
зряла възраст, неуточнено“, с препоръка да бъде набюдаван станционарно в
психиатричното отделение в Ловеч. През периода
02.08.2012 г. - 09.11.2012 г. е лекуван в Психиатрично отделение в Затвора
– Ловеч, където е поставена диагноза: „Смесено личностово разстройство.
Злоупотреба с ПАВ. – ремисия“. През 2014 г. е лекуван в „Център за психично
здраве“ – Бургас през периода 24.10.2014 г. – до 27.11.2014 г. Поставена е диагноза:
„Параноидна шизофрения. ПП. Втори пристъп с параноидно – халюцинаторен синдром“.
В анамнезата е отразено, че по данни на
майката е изпадал два пъти в подобни състояния през 2012 г. и 2013 г., когато е
излежавал присъда за палеж в Затвора в София. Впоследствие ищецът е лекуван в Център за психично здраве – София през периода
04.12.2014 г. - 18.12.2014 г., без да е
посочена конкретна диагноза. През 2017 г. е постъпил за лечение в „Държавна
психиатрична болница - Царев брод“ през периода 28.07.2017 г. - 04.09.2017 г. с
диагноза „Параноидна шизофрения“. Пореден пристъп с параноидно-халюцинаторен
синдром е имал през периода 15.01.2020 г. - 25.01.2020 г.
В раздел „съдебно-психиатрично обсъждане“ на заключението е посочено, че смесеното
личностово разстройство се проявява чрез трайни модели на поведение, които се изразяват
в негъвкави реакции към широк кръг от лични и социални ситуации. Те отразяват
крайни или значими отклонения от начина, по който „средният индивид“ възприема, мисли, чувства и общува с другите.
Началото на това разстройство е в детството или юношеството, налице е трайност
във времето и постоянство на абнормния поведенчески модел при различни
ситуации, изразен личен дистрес и/или социални проблеми. При това разстройство
е възможно в течение на живота да настъпят периоди на компенсация или
декомпенсация, когато е налице засилване на изявите на неуравновесеност. При
ищеца са отбелязани такива периоди в условията на принудително задържане.
Личностновото разстройство не е психично заболяване в тесния смисъл на
понятието, а неуравновесеност и дисхармоничност на личността, изразени предимно
в характеровата сфера. Някои наркотични
вещества – мариухана и амфетамини могат да отключат психотични симптоми в
рамките на т.н. психотични разстройства. Те могат да бъдат с афективен или
параноиден и халюцинаторен облик. Вещото лице е приело, че ищецът от години е спрял употребата на
наркотични вещества, поради което не би следвало изживяванията от психотичния
регистър да се свързват с употреба на наркотици.
По отношение на заболяването „Параноидна шизофрения“ е посочено, че
началото е през 2014 г., когато ищецът е постъпил по спешност в ЦПЗ – Бургас с
данни, че от няколко дни е бил в неизвестност. Това психично
заболяване/психоза/ се характеризира с
промени в целия спектър от психични функции – перцепция /възприятия/, мислене,
емоции, поведение. Според вещото лице, задържането на ищеца под стража от
20.12.2011г. до 12.12.2012 г. е предизвикало влошаване на неговото здраве. Конкретната етиология и патогенеза на
шизофренията са останали неизяснени. Заболяването се развива чрез каскада
от последователни патологични процеси, но не
се дължи на една конкретна причина. Генетичната
предразположеност е важна предпоставка за развитието на болестния процес в
мозъка. Тя няма решаващо значение за появата на клиничните симптоми, ако не се
намесят и допълнителни потенциращи фактори. Вещото лице сочи възможни негенетични рискови фактори – сезон на
раждане/късна зима, ранна пролет/, боледуване на майката от грип тип А2 по
време на втория триместър от зачеването, гладуване на майката през първия триместър
на бремеността, усложнения по време на бременността и раждането, дистрес на
майката по време на бремеността, раждане и отглеждане в градска среда,
миграция, злоупотреба с психоактивни вещества, напреднала възраст на бащата. Други причини за заболяването могат да се
дължат на структурна или функционална
патология на мозъка. Допуска се и невромедиаторна
патология в генезата на заболяването – излишък
на допамин. Може да бъде обсъждана и неврофункционална
патология/нарушение във функционирането и метаболизма на мозъчните структури/ или
неврокогнитивна патология, последица
от базисен неврокогнитивен дефицит. Фактори, които са от значение за развитието
на заболяването, са преживян стрес, сексуално или физическо насилие в детството.
Рискови групи са хора, които имат генетична преразположеност и са приемали наркотични вещества. Имайки
предвид всички тези изброени фактори в генезата на параноидната шизофрения,
експертът е заявил, че не може еднозначно и категорично да отговори дали само
преживеният от ищеца стрес по време на принудителното му задържане през 2011 г.
– 2012 г. е отключил заболяването.
Преживеният стрес, наред с много други фактори, е изиграл своята роля за
развитето на това психично разстройство.
Видно от разпечатка от интернет страница „24 shasa.bg“ на 28.12.2011г. е бил публикуван текст със заглавие „Полицията издирва 27 годишния И.К.
– Зъбчето“ за извършени криминални
престъпления на територията на столицата.
Видно от отговор по реда на чл.192 от ГПК от 19.11.2019г. от „ДИР.БГ“АД на
06.01.2012 г. на интернет сайта „Днес dir.bg“ е била публикувана статия със заглавие
„Съдът остави Зъбчето в ареста за палежа на коли“.
От показанията на св.Каменова – майка на ищеца се установява, че е
научила от телевизията, че търсят сина й за палеж на коли. По това време той
живеел на квартира с приятелка. След репортажа по телевизията се разделили. През
2011г., след задържането на ищеца, свидетелката отишла да го види, но той бил
„неузнаваем“, „неадекватен“. Каменова си помислила си, че или го бият, или го
тормозят, защото не й казал нито дума. Тя не била сигурна и дали изобщо я е
познал. После разбрала че е изпратен на лечение в психиатричното отделение в
Ловеч. Преди 2011 г. синът й не бил лекуван в болници и нямал такива проблеми.
Откакто му сложили последната диагноза не се чувствал добре, изпадал в кризи. Последният
пристъп бил на Нова година, цял месец бил неадекватен. Свидетелката извикала
„Бърза помощ“ и полицията, но не го приели. По съвет на полицаите, пуснала
жалба в полицията, но междувременно синът й започнал да се оправя, „влязъл в
релси“. Отишли при неговата психиатърка, тя му изписала лекарства. Започнал
работа, но не работел по трудов договор, тъй като трябвало да си извади
медицинско. Ищецът живеел с майка си, подпомагал я финансово, той плащал
сметките.
От показанията на св. В. – личен
лекар на ищеца, се установява, че го познава от 01.07.2000 г. През м. декември 2011 г. ищецът
вече бил на 15 -16 г. Свидетелката го лекувала от хреми, настинки, не боледувал
често. Едва на 02.12.2014 г. поискал направление за психиатър. Тогава В.
научила, че е отключил заболяване „Параноидна шизофрения“ и започнал редовно да
идва за направления и да се лекува при психиатър
от поликниката. Преди това нямал такава диагноза.
Представените по
делото доказателства установяват, че спрямо К. е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда,
претърпял е неимуществени вреди, изразили се в негативни емоционални
преживявания от незаконното обвинение,
поради което съдът приема за доказани фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т.
3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната
практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о.
на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения
на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о.,
решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС,
решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на
ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на
започване на наказателното производство спрямо него – 27 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 330, ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок от една до осем
години. По отношение на ищеца първоначално
е била взета най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ през
периода 30.12.2011
г. - 12.12.2012 г., която е променена на „домашен арест“
през периода 12.12.2012
г. до 26.04.2013 г., а от 26.04.2013 г. до края на наказателното производство е
определена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Наказателното производство е продължило
през периода 30.12.2011
г. - 01.09.2017г. /около пет години и осем месеца/ и е било медийно оповестено. От друга
страна, съдът отчете обстоятелството, че ищецът многократно е осъждан – спрямо
него в периода 2001г. – 2013г. са
постановени две присъди и има одобрени две споразумения за извършени от него
престъпления в периода 01.11.1999 г. – 19.04.2013 г., като само за едно от тях
/по НОХД № 15593/2007г./ е постановено ефективно изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“, от което е приспаднат период от време, през който е бил
задържан под стража от 12.06.2007 г. - 25.03.2008 г. Предишните осъждания на
ищеца са се отразили на неговия авторитет и също са довели до стрес,
притеснения и накърняване на неговия авторитет в обществото. По делото не бе
доказано твърдението на К., че незаконното обвинение е единствената причина за
проява на заболяването „Параноидна шизофрения“. Според експерта, преживяванията
на ищеца при задържането под стража и повдигането на обвинение за извършено
тежко умишлено престъпление е предизвикало влошаване на психичното му здраве,
но не може да се каже еднозначно и категорично
дали само преживеният от него стрес по време на принудителното му
задържане през 2011г. – 2012г. и воденото срещу него дело е отключило
заболяването. Конкретната етиология и патогенеза на шизофренията са останали
неизяснени. Заболяването не се дължи на една конкретна причина. В заключението
– раздел „Данни от психиатрично изследване“ са посочени множество причини,
които биха могли да доведат до това заболяване – генетична предразположеност
съвместно с други потенциращи негенетични рискови фактори: сезон на раждане,
боледуване на майката от грип тип А2 по време на втория триместър от
зачеването, гладуване на майката през първия триместър на бремеността,
усложнения по време на бременността и раждането, дистрес на майката по време на
бремеността; раждане и отглеждане в градска среда, миграция, злоупотреба с
психоактивни вещества, напреднала възраст на бащата, структурна или
функционална патология на мозъка, невромедиаторна патология – излишък на
допамин. Вещото лице е посочило, че причина може да бъде и неврофункционална патология/нарушение
във функционирането и метаболизма на мозъчните структури/ или неврокогнитивна
патология – последица от базисен неврокогнитивен дефицит, а така също преживян стрес,
сексуално или физическо насилие в детството. Рискова група са хората, които имат генетична преразположеност
и са приемали наркотични вещества. Така по делото не е установено преживеният
от ищеца стрес самостоятелно да е преизвикал заболяването „Параноидна
шизофрения“, тъй като то зависи от множество други фактори. Съдът, като
съобрази многобройните рискови фактори, въз основа на които може да се прояви
заболяването, както и обстоятелството,
че ищецът е бил осъждан и е изтърпявал наказание “лишаване от свобода“ преди да бъде подвигнато срещу него
незаконното обвинение и е употребявал наркотични вещества, приема, че
преживеният от него стрес от това конкретно обвинение е имал минимално влияние
за проявлението на заболяването, като определи съотношение от 10 %.
Като съобрази
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през периода 2011 – 2017 г., съдът определи обезщетението по
справедливост на 2 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 7381.40 лв. за периода 01.09.2017г. -
16.11.2018г.:
Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ на 01.09.2017 г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда и от тази дата дължи обезщетение за
забава. Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“ определи размера на
обезщетението за забава за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на ИМ
– 15.11.2018 г. на 245.01 лв., за който размер и период от време искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 7381.40 лв. и за
периода 15.11.2018г. - 16.11.2018г.
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 0.66 лв., съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Т.В.З. ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 85 лв., съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да
заплати на И.В.К., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо
от ЗОДОВ, сумата от 2 000 лв.
/обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което И.В.К. е оправдан с присъда от
25.01.2017 г. по НОХД № 22408/2014г. на
СРС, НО, 3 състав, влязла в сила на 01.09.2017 г./, сумата от 245.01 лв./ обезщетение за забава за
периода 01.09.2017г. - 15.11.2018г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2018г. до окончателното изплащане, като исковете в останалата част, в
която се претендира обезщетение по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер над 2000
лв. до 60 000 лв. и обезщетение за забава за сумата над 245.01 лв. до
7381.40 лв. и за периода 15.11.2018г. -16.11.2018г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на И.В.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 0.66 лв., съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на адвокат Т.В.З.,***, съдебен адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 85 лв., съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: