Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 30.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Велислава Т. ……….
и в присъствието на
прокурора
……………………..……. като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 611
по описа за 2017 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 278, във вр. с чл.
463, ал. 1 от ГПК.
Образувано е въз основа жалбата на „***“ ООД, със седалище гр. Плевен,
представлявано от Б.И.М., срещу разпределение от 11.07.2017 г. по изп.д. № ***г. по описа на
ЧСИ Н.В., с район на действие Окръжен съд гр. Плевен. С жалбата се поддържа довод,
че оспореното разпределение е неправилно поради неясно определени такси по т.4
и т. 5 от ТТРЗЧСИ и неправилно изчислена такса по т. 26 от същата тарифа, при
което неправилно е определена и сумата, до размера на която се погасява
вземането на взискателя. Изложени са съображения в подкрепа на този довод и се
претендира отмяната на разпределението и връщане на делото на ЧСИ за изготвяне
и предявяване на ново разпределение.
Постъпил е писмен отговор
от „***“ АД, чрез пълномощника адв. Г.С. от САК, с изразено становище за неоснователност на
жалбата.
Представени са писмени мотиви от ЧСИ Н.В..
Тъй като с жалбата е направено искане за
събиране на доказателства, делото е разгледано в открито съдебно заседание, в
което жалбата се поддържа от процесуалния представител на страната адв. Т.Т. ***,
който е представил и писмена защита.
С оглед наличните данни по делото и като взе
предвид наведените от страните доводи, Плевенският окръжен съд намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Видно е от приложеното копие на
изпълнителното дело, че производството е образувано по молба на взискателя „***“
АД срещу солидарните длъжници „***“ ООД гр. Плевен и „***“ ООД гр. Плевен за
принудително събиране на сумите по издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 4238/2016 г. по описа на Плевенски районен съд.
В хода на изпълнителното
производство са били изнесени на публична продан недвижими имоти, собственост
на длъжника „***“ ООД, върху които е
учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането на взискателя.
Предмет на оспореното и надлежно
предявено разпределение от 11.07.2017 г. е сума
в размер на 745 630.72 лв., представляваща общия размер на цената на
изнесените на публична продан недвижими имоти, предложена от взискателя „***“ АД, за която цена
банката е обявена за купувач на имотите.
Съдебният изпълнител е разпределил
горепосочената сума по следния начин: на основание чл. 136, т. 1 ЗЗД в полза на
ЧСИ да се изплати сумата 20 842,31 лв., представляваща сбор от дължимите
такси, съответно обикновени такси в размер на 120 лв. по изготвяне и
предявяване на разпределението и 72 лв. общо за връчване на съобщения за
публична продан и за изготвено постановление за възлагане, пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 20 226,94 лв. с ДДС за събиране вземането на взискателя „***“ АД и
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 423,37 лв. с ДДС за
събиране вземането на присъединения взискател Община Плевен; на основание чл.
136, т. 2 ЗЗД в полза на Община Плевен да се изплати сумата 4160,09 лв.,
представляваща дължимия местен данък за недвижимите имоти; на основание чл.
136, т. 1 и т. 3 ЗЗД вземането на взискателя да се счита погасено до размера на
сумата от 20 730,58 лв., представляваща направените от него разноски по
изпълнението /след приспадане на прихванатите разноски при предходно
разпределение/, и до размера на сумата от 699 897,74 лв., която е
определена като от сумата 745 630,72 лв. са приспаднати определените обикновени
и пропорционални такси, прихванатите разноски на взискателя по
изпълнението и дължимия данък за недвижимите имоти. Общо погасеното вземане на
взискателя съгласно разпределението е сборът на сумата 20 730,58 лв. и
сумата 699 897,74 лв.
Повдигнатите с жалбата спорни въпроси касаят
определените с разпределението обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ,
дължими на ЧСИ, а оттам и определената сума, до размера на която се погасява
задължението към взискателя.
За изясняването на тези въпроси в
настоящото производство беше назначена съдебно-икономическа експертиза. От
приетото по делото заключение на вещото
лице по същата става ясно, че към датата на изготвяне на разпределението общото
задължение към взискателя /главница, лихви, разноски/ е в размер на
1 170 785,55 лв., който факт не е бил спорен между страните. В
заключението е посочено подробно за какви действия се отнасят включените в разпределението обикновени такси
по раздел I, т. 1 и т. 2 от същото, съответно в размер общо
на 120 лв. и на 72 лв. Съгласно заключението пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за цялото вземане на „***“ АД се изчислява в размер на 31 962,85
лв. с ДДС, който размер е определен съобразно параметрите, посочени в т. 26, б. „е“ от Тарифата.
Съдът не възприема
заключението в частта му, в която е изчислена пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 19 659,65 лв.
на база сумата 720 124,68 лв. по вариант за определяне на тази база,
посочен от жалбоподателя, тъй като намира този вариант за определяне на таксата
за неправилен.
Съгласно първата забележка към т. 26 от
ТТРЗЧСИ при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия
дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Настоящият случай е
точно такъв, доколкото с общата цена на изнесените на публична продан недвижими
имоти, до размера на която взискателят е обявен за купувач, дългът може да се
погаси частично. Под събрана сума в този случай следва да се има предвид именно
сумата от 745 630,72 лв., съставляваща предложената от взискателя цена за
имотите, която се явява база за определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
хипотезата на частично събрано парично вземане. При това положение, след като
определената за целия дълг пропорционална такса е в размер на 31 962,85
лв. с ДДС, за събраната сума дължимата пропорционална такса е в размер на
20 355,98 лв. с ДДС, изчислена по математическия метод на простото тройно
правило.
За
определяне на общо дължимите такси по изпълнителното производство към
посочената по-горе сума от 20 355,98 лв. – пропорционална такса върху
частично събраното вземане на взискателя „***“ АД, следва да се прибави сумата
от 423,37 лв., представляваща дължимата пропорционална такса върху вземането на
Община Плевен за местен данък върху недвижимите имоти, което вземане е в размер
на 4 160,09 лв., както и сумите по Раздел I, т. 1 и т. 2 от оспореното разпределение, съответно в размер
на 120 лв. и 72 лв., които суми окръжният съд намира, че са дължими в
посочените размери и на посоченото основание, т.е. общо дължимите на ЧСИ такси
/обикновени и пропорционални/ са в размер на 20 971,35 лв. /а не
20 842,31 лв., както е посочено в разпределението/.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че включената в разпределението обикновена такса за изготвено
постановление за възлагане е недължима, тъй като такова процесуално действие все още не е извършено.
Съгласно разпоредбата на т. 33 от ТТРЗЧСИ таксите, предвидени в тарифата, се
плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършването
на съответното изпълнително действие. В този смисъл, дължимата във връзка с предстоящото изготвяне
на постановление за възлагане обикновена такса в случая правилно е включена в разпределението, като се има
предвид и факта, че когато взискател е обявен за купувач на изнесен на публична
продан недвижим имот, разпределението предхожда постановлението за възлагане
/чл. 495, ал. 1 ГПК/.
Освен дължимите такси по изпълнението в
полза на ЧСИ, с привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД се ползват и направените от
взискателя разноски по изпълнението, които са в общ размер от 20 730,58
лв. съгласно заключението на вещото и в същия размер са отразени в обжалваното
разпределение. Вземането на взискателя за разноски в посочения размер следва да
бъде прихванато от сумата, за която е обявен за купувач на недвижимите имоти,
на основание чл. 461 ГПК.
По делото няма спор, че вземането на Община Плевен за местен данък върху
изнесените на публична продан недвижими имоти, което е в размер на 4160,09 лв.,
се полза с привилегията по чл. 136, т. 2 ЗЗД.
Безспорно установено е също
така, че взискателят „***“ АД е кредитор
с привилегия по чл. 136, т. 3 от ЗЗД по отношение на подлежащата на
разпределение сума. Сумата, до размера на която ще се погаси вземането,
ползващо се с тази привилегия, чрез прихващане на основание чл. 461 ЗЗД, следва
да бъде определена, като от общо дължимата срещу стойността на недвижимите
имоти сума в размер на 745 630,72 лв. се приспаднат всички вземания с привилегия
от предходен ред, т.е. от сумата 745 630,72 лв. следва да бъде изваден
сбора на следните суми: 20 971,35 лв. – дължими такси на ЧСИ,
20 730,58 лв. – направени от взискателя разноски по изпълнението, 4160,09
лв. – вземане на Община Плевен за местни данъци върху недвижимите имоти. При
това положение остатъчната сума, до размера на която вземането на ипотекарния
кредитор „***“ АД следва да се счита погасено, е 699 768,70 лв. /а не
699 897,74 лв. както е посочено в разпределението/.
В този смисъл, общата сума, до размера на
която взискателят „***“ АД ще прихване
своите вземания от общата цена на недвижимите имоти, за която е обявен за
купувач на същите, е 720 499,28 лв. /20 730,58 + 699 768,70/.
Предвид гореизложените съображения,
окръжният съд намира, че начинът на определяне на дължимите суми при
извършеното от ЧСИ разпределение е правилен, но е налице математическа грешка
при изчисляването на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а от там и при изчисляването
на сумата, до размера на която следва да бъде погасено вземането с привилегия
по чл. 136, т. 3 ЗЗД.
Независимо от това обаче, определената от ЧСИ обща сума за такси по
ТТРЗЧСИ /обикновени и пропорционални/ е
в по-нисък размер от дължимия /20 842,31 лв. вместо 20 971,35 лв./, а
определената от ЧСИ сума, до размера на която се погасяват вземанията на ипотекарния
кредитор с привилегии по чл. 136, т. 1 и
т. 3 ЗЗД, е в по-висок размер /720 628,32 лв. лв. вместо 720 499,28 лв./, което налага
извод, че въпреки допуснатата математическа грешка, с разпределението не са
накърнени интересите на взискателя „***“ АД.
Предвид изложените съображения, подадената от
„***“ ООД жалба срещу разпределението на ЧСИ от 11.07.2017 г. следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Воден от горното, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
жалбата на „***” ООД, със седалище гр. Плевен,
срещу разпределението от 11.07.2017 г. по изп.д. № ***по описа на ЧСИ Н.В., с район на действие Окръжен съд гр. Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: