№ 426
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202860 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Л.И. против Наказателно постановление № 19-
0769-006837/17.02.2018 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор
„Пътна полиция“ – Бургас в частите, в които на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки, и
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за административно нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. В
останалата част, в която жалбоподателят на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП е санкциониран за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
наказателното постановление като необжалвано е влязло в сила.
Претендира се отмяна на наказателното постановление в обжалваните
му части с твърдение за липса на знание у наказаното лице за служебната
дерегистрация на МПС, собственост на трето лице, което е било с
регистрационни табели и с наличен регистрационен талон, респективно
поради неосъществено от субективна страна деяние по първата точка на НП.
По втората точка на НП се възразява, че в закона няма предвидено
1
нарушение, респективно наказание за управление на МПС с неплатена глоба.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Претендира адвокатско възнаграждение.
В с. з. въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа страна следното:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за три вменени нарушения – на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП за това, че на 14.12.2019 г. около 18,00 ч. в гр. Бургас, на път втори клас
№ 906, до фирма «***» в посока ПП I-9, управлява лек автомобил «***» с рег.
№ ***, собственост на С.Д.Х., който не е регистриран по надлежния ред – със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на дата
26.09.2019 г.; на осн. чл. 185 от ЗДвП за това, че водачът има незаплатена
глоба в срок с фиш сериен номер 152052/05.10.2018 г. на Сектор «Пътна
полиция» - Бургас; на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за това, че не
представя контролен талон към СУМПС.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 692646/14.12.2019 г., като административно-
наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа
обстановка и посочените от актосъставителя нарушени разпоредби на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От гласните доказателства при разпита на св. К.М. – актосъставител,
се установява, че при проверката по линия на КАТ след служебна справка е
било изяснено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е
служебно дерегистрирано, т. е. в показанията на свидетеля липсват данни за
2
знание от страна на водача на чуждото МПС, че управлява автомобил, който е
дерегистриран служебно от КАТ. Според свидетеля автомобилът е бил с
регистрационни табели и водачът е представил регистрационен талон.
Видно от съдържащата се в административно-наказателната преписка
справка, регистрацията на МПС е била прекратена на 26.09.2019 г. с
основание „непререгистрирано ПС”. От същата справка, от справка за
собственици на МПС и от докладна записка рег. № 769р-1514/31.01.2020 г. се
установява, че за това ПС е имало сключен договор за покупко-продажба рег.
№ 6794/26.07.2019 г. на Нотариус № 327 и новите собственици К.М.К. и
С.Д.Х. в двумесечен срок от сключване на договора не са регистрирали ПС в
службата за регистрации, поради което е било служебно дерегистрирано. От
докладната записка е видно, че жалбоподателят е закупил МПС в началото на
месец декември, като не е сключил договор за покупко-продажба.
Предоставени са му били всички документи на автомобила и за него не е било
известно обстоятелството, че това МПС е със служебно прекратена
регистрация, както и не познава собственика на МПС, тъй като е закупено от
друго лице.
Наказателното постановление е връчено на 07.06.2021 г., като жалбата
е депозирана на същата дата.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в
гр. Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
3
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
По обжалването по т. 1 от НП:
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП,
“регистрация” е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателна преписка се съдържа доказателство от
автоматизираната информационна система, че процесният лек автомобил е
бил със служебно прекратена регистрация поради обстоятелството, че
последните купувачи не са регистрирали МПС след придобиването му. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и в производството пред
настоящата инстанция той не обори презумпцията на разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, се налага извода, че
управлявайки автомобил с прекратена регистрация, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. От материалите по делото
обаче не се установява знание на жалбоподателя за обстоятелството, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена
служебно. Не се констатира и от коментираните по-горе гласни
доказателства, че при проверката по линия на КАТ жалбоподателят е знаел,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, както и
причината за прекратяването й. За това обстоятелство се е наложило
4
извършване на служебна проверка в базата данни, тъй като в случая
процесното МПС е било собственост на други непознати за жалбоподателя
лица, било е оборудвано с необходимите 2 броя регистрационни табели и е
имало свидетелство за регистрация, поради което жалбоподателят не може да
предполага, че това МПС е с прекратена регистрация. В окомплектованата по
реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се
съдържа доказателство към момента на проверката жалбоподателят да е бил
уведомен по какъвто и да е начин за служебното прекратяване на
регистрацията на МПС, за да е изводимо знанието му за това обстоятелство.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът е знаел, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация, а липсата на вина изключва
административно-наказателната му отговорност, тъй като не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
предл. 1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното
жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление се явява
необосновано и недоказано и на това основание подлежи на отмяна в тази му
част.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.
на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена
правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения.
Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира
отнемането им като административно наказание или принудителна
административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
По обжалването по т. 2 от НП:
Жалбоподателят е санкциониран по общата административно-
наказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 186, ал. 7 от
ЗДвП. Текстът на последната норма регламентира, че издаден фиш, глобата
по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му,
5
се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за
събиране на публичния изпълнител. Същата нито съдържа забрана, нито
задължение за водачите на МПС, поради което по нея не може да съществува
състав на административно нарушение. Изобщо в ЗДвП не е въздигнато в
нарушение управлението на МПС с неплатена глоба. И в тази част НП
подлежи на отмяна поради незаконосъобразно реализиране на
административно-наказателна отговорност.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 16.07.2021 г. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да
намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 4 от която минималният размер за защита
в една инстанция по това дело е 300 лева. В настоящия случай размерът на
адвокатския хонорар е определен към минимума и с оглед на
обстоятелството, че се обжалват две наказания, поради което съдът приема,
че е съобразен с фактическата и правната сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-006837/17.02.2018
г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –
Бургас, в частта, в която на М.Л.И., с ЕГН **********, от гр. Бургас, к-с ***
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10
6
контролни точки и в частта, в която на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за
административно нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Бургас да заплати на М.Л.И., с ЕГН **********, от гр. Бургас, к-с
****, направените по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7