№ 32
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Павел Хайк Манукян (РП-Айтос)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600309 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия А.. Г. Щ.,
ЕГН:**********, против присъда №260001 от 09.03.2021г., постановена по НОХД
№58/2021г. по описа на Районен съд-Айтос.
С присъдата първоинстанционният съд признал подс. Щ., за виновен за това, че за
времето от 18.00 до 18:15 часа на 07.01.2021 година в град А., обл.Бургас от незаключена
пристройка пригодена за механа, намираща се в двора на къща на ул.****** № ** отнел
чужди движими вещи на обща стойност от 684.23 лева от владението на собственика Б.Г.Г.,
ЕГН ************, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е било извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр.с чл.194, ал.1, с чл.29, ал.1, буква „б“ от НК и му наложил наказание от две години
лишаване от свобода при първоначален строг режим като от това наказание на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднал времето, през което Щ. е бил с МНО “Задържане под
стража“, считано от 08.01.2021г. Във въззивната жалба по същество не се оспорват
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, а се иска намаляване на
наложеното на подс.Щ. наказание. Излагат се твърдения, че извършената кражба не е
взломна, вещите са върнати, както и че подсъдимия има 4 деца и е без работа.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна
1
и обоснована и предлага да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се
явява лично и със защитник адв. Илиева, която поддържа жалбата. Двамата излагат искане
за намаляване на наложеното на подс.Щ. наказание.
В последната си дума подсъдимият Щ. моли за намаляване на наказанието му,
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в
необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни
за неговото правилно решаване.
При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.. Г. Щ. е роден на ********* год. в гр. А., с адрес - гр. А., обл.
Бургас, ул. „Р.” № **** /понастоящем с МНО „Задържане под стража“ в Ареста при Затвора
Бургас/, ****** гражданин, *******, ********, *******, *******, ЕГН **********. Той е
многократно осъждан за престъпления от общ характер и е търпял наказания лишаване от
свобода, последното от които е приключило на 23.12.2020г.
Безспорно е установено по делото, че на 07.01.2021 година около 18.00-18,15ч., в град
Айтос обл.Бургас, подс.Щ. влязъл в незаключена пристройка, пригодена за механа,
намираща се в двора на къща на ул.****** № **, обитавана от Б.Г.Г., ЕГН ************.
Той взел от там 1 бр. велосипед марка „Leder Helix“, 24 скорости, запазен, на стойност
255.00 лева, 1 бр. телевизор марка „Samsung“, модел „UE32J400AW“, 32 инча, ведно с кабел
на антена и адаптер, запазен, работещ на стойност 117.23 лева, 1 бр. тонколона марк a“JBL“,
запазена, работеща на стойност 240.00 лева, 1 бр. нож марка „BergHOFF“ с 15 м.острие,
запазени на стойност от 36.00 лева и бр. нож марка „BergHOFF“ с 15 см. острие, запазени на
стойност от 36 лева, всичко на обща стойност от 684.23 лева /шестстотин осемдесет и
четири лева и 23 ст./. Около 18,15ч. подсъдимият бил забелязан от свидетелите П.М. и Б.Г. в
градинка в близост до дома на Г.. Последният разпознал своите вещи у подсъдимия. На
място пристигнали служителите на МВР Др.Ж. и Зл.З., на които подсъдимия предал
намиращите се у него вещи. Той бил отведен в РУП Айтос, където бил задържан.
Така установената фактическа обстановка, се базира на анализа на събраните в хода
на ДП и приобщени по реда на чл.373,ал.1 от НПК гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П.М., Б.Г., Др.Ж., Зл.З.,
2
И.К., заключението на вещото лице Р. Димитрова по назначената СОЕ, протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и справката за
съдимост на подс.Щ.. Страните не оспорват така приетите и от първата инстанция факти.
Безспорно е, че от обективна и субективна страна подс.Щ. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК. Той е отнел
описаните по-горе движими вещи от владението на Г. без негово знание и съгласие и е
искал да ги присвои. Това негово желание е ясно демонстрирано с отдалечаване от мястото,
откъдето са взети вещите. Деянието е извършено от Щ. при пряк умисъл. Той е знаел, че
вещите не са негови, но въпреки това ги е взел със себе си като е съзнавал, че не е имал
право да стори това и това му действие е противозаконно. Правилно РС е приел, че
престъплението е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК
предвид наложените му по НОХД № 97/2020 година, и НОХД № 274/2020 година, двете на
PC - град Айтос, наказания лишаване от свобода. По отношение на Щ. е налице и хипотезата
на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, но той няма повдигнато обвинение за това.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 196, ал.1,т.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две до 10 години. Първата инстанция на основание чл.54, ал.1 от НК е
определила продължителността на наказанието „лишаване от свобода“ в минималния
предвиден в закона размер от две години като се е обосновала с ниската стойност на
отнетото, връщането на вещите на техния собственик и оказаното от подсъдимия
съдействие за разкриване на обективната истина. От друга страна РС е отчел като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, обремененото му съдебно минало.
Настоящият състав счита, че смекчаващите отговорността на Щ. обстоятелства са
подценени. На първо място, стойността на отнетите вещи е 684 лв. при минимална работна
заплата от 650лв. т.е. надвишава само с 30лв. МРЗ за 2021г. На второ място отнетите вещи
са били във фактическата власт на подсъдимия около 30 минути, след което веднага са
върнати на пострадалия. Няма други вреди от деянието на Щ.. Подсъдимият веднага е
признал деянието си и е съдействал на разследването. Изключителното краткото време,
през което подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху отнетите вещи, тяхната ниска
стойност, близка до минималната работната заплата, връщането им на пострадалия
непосредствено след деянието и тежкото материално състояние на подсъдимия в
комбинация обосновават извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание от две
години лишаване от свобода ще е несъразмерно тежко за извършеното от подс.Щ. деяние.
Ето защо настоящият състав счита, че в случая може да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и
наказанието му от две години да се намали с осем месеца до размер от една година и четири
месеца. Съдът счита, че това наказание е справедливо и адекватно на извършеното,
съответства по-добре на интензитета и степента на обществената опасност на
престъплението и дееца, и би било достатъчно за постигането на целите, дефинирани в
чл.36 от НК. При определяне на този размер съдът отчете и фактът, че подсъдимият е
3
извършил престъплението само 14 дни след като е бил освободен от затвора след
изтърпяването на наказание от седем месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният
съд обосновано и законосъобразно не е приложил института на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на наказанието, наложено на Щ.. Правилно е определен и режима на изтърпяване
на наказанието на подсъдимия. При изпълнението на наказанието му на основание
чл.59,ал.1,т.1 вр с ал.2 от НК следва да се зачете и времето, през което Щ. е бил задържан по
ЗМВР на 07.01.2021г. и е бил с МНО, считано от 08.01.2021г.
Видно от протокола на съдебното заседание проведено на 09.03.2021 г., съдът е
разгледал делото по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.1 НПК по искане на
подсъдимия, и неговата защита. Към процедурата по чл.371,т.1 НПК съдът е пристъпил след
изслушване на адв.Илиева и на подсъдимия Щ., който е заявил, че е разбрал искането на
защитника му за съкратено съдебно производство и е съгласен. При провеждането на
съкратената процедура на съдебно следствие, АРС е провел разпит на подсъдимия след
което на основание чл. 373, ал. 1 от НПК е прочел по реда на чл. 283 от НПК всички
протоколи и документи от ДП, и е одобрил съгласието на страните за съкратено съдебно
следствие, което те са обективирали при провеждането на разпоредителното заседание.
Въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че макар процедурата по чл. 372, ал.
3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК да е правилно приложена, първостепенният съд не е бил
достатъчно прецизен при провеждане на предварителното изслушване на страните и при
приобщаването на доказателствата от досъдебното производство по реда на чл. 373, ал. 1,
вр. чл. 283 от НПК. Следвало е още преди даване ход на съдебното следствие, във фазата на
предварителното изслушване на страните да се прецизира за кои доказателствени материали
се отнася постигнатото между страните съгласие за използването им при постановяване на
присъдата. След това е било необходимо това съгласие да бъде одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.3 от НПК, и едва след това да се пристъпи към съдебното следствие. Най-накрая,
преди приключване на съдебното следствие е следвало да се посочат изрично протоколите и
експертните заключения от досъдебното производство, за които страните са дали вече
одобреното от съда съгласие, и които се приобщават чрез прочитането им по чл.283 от НПК.
Тази непрецизност на съда в конкретния случай обаче не е довела до нарушаване на правата
на страните, доколкото така извършените в съдебно заседание процесуални действия не са
били оспорени от подсъдимия и защитника му, възражения в тази насока не са поддържани
и пред въззивния съд. На второ място, подсъдимият и неговия защитник все пак са изразили
становището си, че не желаят да се разпитват всички свидетели и вещото лице.
Подсъдимият е заявил, че е разбрал, че ще се ползват всички събрани в хода на ДП
доказателства и няма да се разпитват отново свидетелите и вещите лица и в определението
по чл.283 от НПК съдът е посочил, че са прочетени всички протоколи и документи от ДП, в
които се включват протоколите от разпитите на всички свидетели и заключението на вещото
лице по СОЕ. Следователно може да се приеме, че той достатъчно ясно и недвусмислено се
е отказал от правото си да разпита лично свидетелите по делото и се е съгласил да се ползват
техните показания от ДП, както и заключението на вещото лице, и е бил наясно с
4
последиците от този свой отказ като е бил подпомаган при това свое решение от неговия
служебен защитник. В този смисъл, настоящия състав счита, че в конкретният случай може
да се приеме, че при провеждането на съдебното следствие по реда на чл.371, т.1 и следв.
НПК не е допуснато такова съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело да нарушаване на правото на защита на подсъдимия.
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват други основания за
изменение или пък за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Така мотивиран, на основание чл.334 т.3 във връзка с чл.337 т.1 и т.2 от НПК,
Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260001 от 09.03.2021г., постановена по НОХД №58/2021г. по
описа на Районен съд-Айтос, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А.. Г. Щ., ЕГН
********** наказание от ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода” на ЕДНА ГОДИНА и
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода” и ПРИСПАДА на основание чл.59,ал.1,т.1 вр с
ал.2 от НК времето, през което А.. Г. Щ. е бил задържан по ЗМВР на 07.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5