№ 4344
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110146406 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен: иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.
Ищецът Е. Д. М. е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от разглеждане на административно дело извън разумния срок, предвиден в чл.6, §1
ЕКЗПЧОС. Ищецът твърди, че делото не е разгледано от *** в разумен срок, тъй като е
забавено за период 23.8.2018г. до 23.8.2022г., като предявява иск за осъждане ответникът да
му заплати обезщетение в размер на 10000лева за неимуществени вреди.
Препис от исковата молба е връчен на *** на 26.9.2022г, и отговор, в срока по чл.131
ГПК не е подаден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за
установено следното.
Производството по адм.дело №7276/2018г. на *** е образувано на 11.7.2018г.
след решение на ***, с което решение № 2031/27.3.2017г. по дело № 10239/2015г. на
*** е отменено, и делото е върнато за ново разглеждане на ***, като в мотивите на ***
е застъпено разбирането, че искът е бил предявен срещу ненадлежен ответник, която
нередовност не е била отстранена, въпреки указанията на първия състав на ***. След
образуването на делото, с разпореждане от 8.8.2018г., исковата молба е оставена без
движение, с указания в тази връзка. На 20.8.2018г. е постъпила уточнителна молба,
като по искането за предоставяне на правна помощ, с разпореждане от 16.10.2018г. ***
е дал указания на ищеца да представи декларация. На 5.11.2018г. декларация е
представена. За периода да тази дата, по разпореждане на *** са извършвани служебни
1
справки за имущество на ищеца. С определение от 13.11.2018г. *** е отхвърлил
молбата за правна помощ. В определението е вписано, че не подлежи на обжалване. С
определение от 19.3.2019г., разглеждането на делото е насрочено в о.с.з. за 4.4.2019г. С
молба от 28.3.2019г., ищецът е оттеглил иска си против един от ответниците, като в
насроченото о.с.з.,искът против него е оставен без разглеждане от ***. За събиране на
доказателства, разглеждането на делото е отсрочено за 13.6.2019г., на което о.с.з.,
ищецът е поискал назначаването на служебен защитник, за което *** е разпоредил
ищецът да предостави актуална декларация, в 7- мо дневен срок. Разпитан е свидетел,
*** е установил, че следва да се изискат непредставени доказателства, като
разглеждането на делото е отсрочено за 31.10.2019г.
. На 17.6.2019г. е постъпила молба от ищеца , съдържаща декларация по
чл.83,ал.2 ГПК. С определение от 20.6.2019г., искането за допускане на ПП е оставено
без уважение. Срещу това определение е подадена частна жалба пред *** на 1.7.2019г.,
по която е разпоредено на 3.7.2019г. да се изпрати на *** за окомплектоване, въз
основа на която на 1.8.2019г. е образувано дело пред ***. С разпореждане от
1.10.2019г., жалбата е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса,
ищецът е подал молба за освобождаване, оставена без уважение с определение от
15.10.2019г., което е обжалвано и потвърдено от Петчленен състав на *** с
определение от 13.1.2020г., като докладчикът с разпореждане от 21.1.2020г. е
установил влизане в сила на този акт, и е разпоредил да се уведоми жалбоподателят за
изпълнение на указанията, като с определение от 1.7.2020г., жалбата е оставена без
разглеждане, защото указанията не са изпълнени. Делото е върнато в *** на 31.7.2020г,
като с разпореждане от 23.10.2020г., разглеждането на делото е насрочено за о.с.з. от
19.11.2020г., на която дата са направени доказателствени искания, и делото е
насрочено за 18.2.2021г., когато ищецът е поискал назначаването на конкретен адвокат
за служебен защитник, *** е дал възможност на ищеца да представи декларация по
чл.83 ГПК, разглеждането на делото е отложено за 3.6.2021г. На 1.3.2021г. е подадена
декларация. С определение от 12.4.2021г. на ищеца е предоставена правна помощ, от
САК е определен адвокат, различен от посочения от ищеца, който с молба по
електронна поща преди о.с.з. е направила искане да бъде освободена. В о.с.з от
3.6.2021г, ищецът отново е поискал назначаване на конкретен адвокат, *** не е дал ход
на делото, и е отложил разглеждането му за 29.7.2021г., и е разпоредил изпращане на
ново искане до САК, като се определи посочения от ищеца адвокат, назначен от *** на
11.6.2021г. , като на 14.6.2021г. назначеният адвокат е поискал делото да се
пренасрочи. Разглеждането на делото е насрочено за 7.10.2021г., когато не е даден ход
на делото, ищецът е направил искане делото да се гледа в присъствието на назначения
му адвокат. *** не е дал ход на делото и е отложил разглеждането му за 16.12.2021г.
на която дата са разпитани свидетели, ищецът е направил доказателствени искания, и
делото е отсрочено за 24.2.2022г., на която дата се е явил служител от ОЗ Охрана, като
2
е подал молба, че ищецът здравословно не се чувства добре. *** не е дал ход на делото,
отложил е разглеждането му за 28.4.2022г., на която дата процесуалния представител
на ищеца е направил искане за отвеждане на докладчика, уважено в о.с.з.на 9.5.2022г.
делото е преразпределено. С определение от 12.8.2022г., разглеждането на делото е
насрочено. За 24.10.2022г., на която дата *** не е дал ход на делото, дал е възможност
на страните да вземат становище по допустимостта на производството, като делото е
насрочено за 19.12.2022г., на която дата са събирани доказателства и делото е обявено
за решаване. На 19.1.2023г. е постановено решение, невлязло в сила.
В практиката си, Съдът по Правата на човека е въвел критерий за „разумността
на срока“ на завършване на производството. Разумният характер на
продължителността на едно дело се оценява според обстоятелствата по делото и с
оглед на съответните критерии в правораздаването, в частност: сложността на делото,
поведението на жалбоподателите и на компетентните органи, както и от значението на
иска за жалбоподателите (виж сред много други, Frydlender с/у Франция [GC], №
30979/96, § 43, ЕСПЧ 2000-VII). Решение от 03.07.2008 г. на ЕСПЧ по делото на
Кунчева срещу България, по жалба № 9161/2002 г., влязло в сила на 03.10.2008 г., Пето
отделение, сложността на случая, поведението на жалбоподателя и националните
власти, както и какъв е бил материалният интерес за жалбоподателя по делото (виж,
наред с много други източници, Гок срещу Полша, § 33 ). Решение от 08.06.2006 г. на
ЕСПЧ по делото *** срещу България (Hadgibacalov v. Bulgaria) по жалба № 58497/2000
г., Пето отделение на Съда. В гражданския процес разумният срок съгласно чл. 6, т. 1
обикновено започва да тече от момента в който искът е отправен до съда /Решение от
8.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото *** срещу България (Hadgibacalov v. Bulgaria) по жалба
№ 58497/2000 г., Пето отделение на Съда, в което решение, наред с много други
източници, се препраща към делото Поис срещу Австрия, § 50 .]
Критериите, подлежащи на преценка, въз основа на практиката на ЕСПЧ, за да
установи съдът дали срокът е разумен, са няколко. Първият от тях е сложността на
делото – както фактическа, така и правна. При преценка на фактическата му сложност,
се преценява фактите, които следва да се установяват по спора, брой доказателства,
както и видове; а при правната сложност - встъпване на други лица в производството,
специални процедури, които се прилагат, намеса на чуждо право, боравене със стар
нормативен акт и други.
Вторият критерий – поведението на ищеца. Има се предвид забавяния по вина на
ищеца, например невнасяне на депозити за вещи лица, несвоевременно направени
доказателствени искания, отлагане на делото по негови молби.
Третият критерий е поведението на властническия орган. Относимо към съда,
става въпрос за отлагания на делото през големи интервали от време, непризоваване на
страни, невзимане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица
3
по делото, доколкото съдът има задължението да следи всички участници в процеса да
полагат усилие делото да не се протака ненужно /виж делото Рачеви срещу България/.
Ако закъсненията се дължат на неучастващо лице, то Държавата няма вина, но следва
да се прецени дали съдът е предприел мерки за ускоряване на процедурата и дали
съдът е допуснал ненужно удължаване сроковете за изпълнение на задължението на
лицето.
Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца – важността и характера на
предмета на делото, за него. Има се предвид ако делото засяга съществени права и
интереси на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите
му права, или дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения /ако средствата
са за лечение/ и пр.
Производството по жалба пред Европейския съд, и производството по
настоящото дело, са различни, което следва да се съобрази от съда, разглеждащ иска.
Жалбата до Европейския съд е срещу Държавата, която отговаря ако който и да е от
властническите й органи е допуснал необоснованото забавяне, заради самото
необосновано забавяне. При преценката от Европейския съд се разглежда цялото
съдебно производство, от датата на участието на жалбоподателя, до датата на влизане в
сила на решението. Ответник по жалбата е самата Държава, а не съдът, разглеждащ
делото, нито една от съдебните инстанции, която по преценка на жалбоподателя, е
допуснала неоправданото забавяне.
В настоящото производство това не е така. Пред националния съд, разглеждащ
иска за вреди, отговорен е съответният съд, чиито съдии са разглеждали делото, по
преценка на ищеца, извън разумния срок. Поради изложеното, националният съд, на
първо време не следва да разглежда периодите, през които делото е било в инстанции,
които не са ответници по делото, както и следва да пречупи посочените критерии през
тази призма.
По първия критерий сложността на делото. Видно от исковата молба, ищецът е
предявил иск срещу МП - ГДО, защото при довеждане в СРС, НО, за разглеждане на
дело, на 18.6.2015г., бил настанен при, както се твърди, нечовешки условия в ареста.
Видно от първото и касационно производство, е било налице нередовност на
същото – искът е бил предявен срещу ненадлежен ответник.При второто разглеждане
на делото пред ***, са били разпитвани множество свидетели, събирани са писмени
доказателства. Делото да не се отличава с фактическа сложност, не е налице и
правната сложност на същото, нито усложнения откъм страни, изпълнителни деяния,
фактически състав, в сравнение със сходни производства.
По втория критерий поведението на ищеца – съдът не установи забавяне на
делото по вина на ищеца, доколкото практиката на ЕС отдавна е приела, че подаването
на жалби срещу актове на съда никога не са „забавяне на делото по вина на ищеца“/
4
освен ако се касае за множество, еднотипни жалби, очевидно целящи шиканиране на
процеса, за каквито данни няма – ищецът е изпълнявал в срок указанията на съда по
представяне на декларация, като прави впечатление, че отлагането на делото от
18.2.2021г. до 13.6.2021г. е можело да бъде избегнато, ако *** е уважил първоначално
искането на ищеца да му се назначи определен адвокат, което впоследствие е уважено
от *** /.
Третият критерий: поведението на властническия орган. Относимо към съда:
1.отлагания на делото през големи интервали от време- Делото е върнато в *** на
31.7.2020г, като с разпореждане от 23.10.2020г., разглеждането на делото е насрочено
за о.с.з. от 19.11.2020г.; като до 7.10.2021г., по делото не е даден ход, и разглеждането
е насрочвано през най- малко три месеца.
2. непризоваване на страни- съдът намира, че при разглеждането на делото,
съдът е взел всички необходими мерки за своевременно призоваване на страните, а
когато делото е било във ***, страните са уведомени затова.
3. невземане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на свидетели-
исканите от ищеца свидетели, са призовавани от мястото, посочено от ищеца, като е
установено на два пъти, че те не се намират, и съдът е положил необходимата грижа, за
да ги издири, поради което и забавяне поради този фактор не може да се вмени във
вина на съда.
Тук е моментът да се посочи едно уточнение по прилагането на третия
критерий. Целта на въвеждането на този критерий е преценката дали съдът - ръководен
орган в процеса, е дисциплинирал достатъчно всички участници в него, да извършват
процесуални действия / за страните/ или да участват в извършването им / всички
останали/, своевременно. Този критерий не е абсолютен, доколкото важен е крайният
постигнат резултат – а именно, своевременното приключване на спора, като при
оценката му следва да се съобрази също така, че критерият не е преимуществено
времеви. От значение е дали съдът е взел необходимите мерки, за да обезпечи
своевременното извършване на действията, като не е позволил на страните да
шиканират процеса. Съдът намира, че с оглед събраните доказателства и посочените
по – горе извършвани процесуални действия от съда, и ищецът, и ответникът, макар
да са ставали многократно повод за отлагане на делото, са били дисциплинирани от
съда.
Производството пред *** по дело № №7276/2018г. на *** е продължило общо 4
години, 6 месеца и 8 дни - образувано на 11.7.2018г.и приключено с невлязло в сила
решение на 19.1.2023г. От този период следва да се извади времето, през което делото
не е било в ***, тъй като по жалби на ищеца е било във *** /1.8.2019г.- 31.7.2020г./
Четвъртият критерий е особеният интерес на ищеца – важността и характера на
предмета на делото, за него. Има се предвид ако делото засяга съществени права и
5
интереси на ищеца - например, защото е свързано с правоспособността му, трудовите
му права, или дела свързани с домашно насилие, искове за обезщетения /ако средствата
са за лечение/ и пр., но не само. По делото не е доказан този особен интерес на ищеца -
делото да е от изключителна емоционална стойност за ищеца, и макар изложеното в
исковата молба да засяга лични права, не се доказа особен интерес от самото дело.
Както се посочи по – горе, критериите, по които националният съд преценява
дали е налице нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, не са
изброени изчерпателно. Въпреки условията на свръхнатовареност, което е служебно
известно на съда и това обстоятелство е съобщено на страните, Държавата, в лицето на
властническия орган, следва да направи всичко по силите си ищецът да получи
своевременно произнасяне, каквато е целта и на производството, като нормалният ход
на исковите производства е приключването им с решение по правния спор. Когато
решението е постановено след изтичане на неоправдано дълъг срок, също се приема от
Европейския съд за нарушаване на правото на страната да получи решение в разумен
срок, което е част от правото й да получи правосъдие, и всъщност е отказ от
правосъдие.
По изложените съображения, съдът намира, че проведеното производство пред
*** продължило обективно пред него 3 г. и девет месеца, като през голяма част от
разгледания период с неясен ответник, е с продължителност над средната, като при
условие, че при второто разглеждане на делото, същото е върнато за ново разглеждане
именно с указания на ***, че ответникът е ненадлежен, то и разглеждането на този
въпрос от съда е било с приоритет. Продължителност на производството, при
повторното разглеждане на делото без наличие на някой от трите критерии по- горе, е
прекомерно голяма, с оглед всички изброени по – горе критерии.
Поради изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице нарушение на правото
му да получи разглеждане на делото , в разумен срок и това право е нарушено ***.
Доколкото отговорността на Държавата е обективна и се носи при доказване на
увреждането, то и се приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди. Това
разбиране на съда произтича от логическия извод за наличието им, така както бяха
дадени указания с решение №457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г.
о., ГК, постановено по чл.290 ГПК,в което се прие: „ Предмет на доказване са
фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни
правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на
отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват
връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени
доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от
действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по
воденото срещу ищеца - касатор наказателно производство, без съмнение за него са
6
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост“. .
Когато е налице нарушение на правото на страната да получи разглеждане на
делото разумен срок, използвайки опитните правила, Съдът достига до извод, че на
всеки човек биха били причинени неимуществени вреди като посочените в исковата
молба – стрес, безпокойство, отчаяние, безизходица, безпомощност. На основа
изложеното, и доколкото по делото не са събрани доказателства, че неимуществените
вреди на ищеца са в по – голям обем от общоприетото, въз основа именно
общоприетият критерий за справедливост, продължителността на производството,
съдът счита, че следва да присъди обезщетение от 5000 лева, като за горницата искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Не се доказа твърдението на ищеца, че е
развил хипертония вследствие на стреса, че здравето му се унищожило. Не води до
различен извод изложеното в о.с.з. пред СРС от разпитания свидетел М. Ц..
.
При този изход на спора, право на разноски има както ищеца, така и
ответника. На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ, на ответника следва да се възложи
заплащане на държавна такса.
Воден от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с адрес *** да заплати на Е. Д. М. ЕГН ********** с адрес ***
сумата 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на
разглеждане на дело № 7276/2018г. в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за
защита правата на човека и основните свободи; ведно със законната лихва от
предявяване на иска в съда 29.8.2022г.до плащането, като отхвърля предявения иск за
разликата, до пълния му предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА *** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на Софийски районен
съд сумата 5 лева държавна такса, на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7