Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седми юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 17981 по описа за 2017 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Б.Н.Х. ЕГН **********
и С.Р.Х. ЕГН **********,*** срещу „Б.Р.С." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.В.Х., Изпълнителен директор, и Р.Х.Й., Изпълнителен
директор, искове с правно основание чл.
55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищците сумата от 13 331.75 лева, изчислени като разлика между стойността на действително заплатените в
полза на ответника суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на
плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ за
шв.франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012г. до
завеждане на исковата молба – 27.11.2017г., като заплатени без основание
по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №****от
27.03.2008г., сключен с „Ю.*****"АД, а именно: чл. 1, чл.2 и чл. 24,
даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по
кредита в шв.франкове, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия,
сключен между „Ю.*****"АД и „Б.Р.С."АД и сумата от 1740 шв.франка, платени в резултат на едностранното увеличение на
приложимият лихвен процент, като заплатени без основание по нищожни клаузи на
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №****от 27.03.2008г., сключен
с „Ю.*****"АД, а именно: чл. 3 и чл. 12, даващи право на банката да
увеличава приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на БЛП,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия, сключен между „Ю.*****"АД
и „Б.Р.С."АД ведно със законната
лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете – 27.11.2017г. до
изплащане на вземанията.
Претендират се и разноските за производстовто.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молба
ищецът твърди, че в качеството си на кредитополучатели, ищците на 27.03.2008г.,
сключват Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №****( тук и надолу
Договора), с „Ю.Б." АД ( предишно наименование „Ю.*****"АД ), който
договор по повод на отпуснатият кредит урежда отношенията между страните, като
клаузите са предварително изготвени от страна на банката, без ищците да са били
във възможност да се запознаят предварително с тях или да влият на съдържанието
им.
Още същият месец, с
договор за прехвърляне на вземане - цесия, сключен между първоначалният
кредитор - „Ю.*****"АД и „Б.Р.С."АД ( тук и надолу „БРС"),
вземането срещу ищците е продадено на ответника. От този момент всички
допълнителни споразумения между ищците и кредитора, са сключвани с ответника,
както и извършените плащания по кредита са прехвърляни на същото дружество.
Сочи се, че на 27.03.2008г., ищците сключват Договор за кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 63 900 евро - чл. 1 от
Договора, така е посочена стойността на отпуснатият кредит и в нотариалният акт
за учредяване на договорна ипотека- в евро. При погасяването на кредита обаче,
кредитора преизчислява размера на отпуснатият кредит и месечните вноски в швейцарски
франкове, като прилага определен от него курс на шв.франк, който от сключването
на договора до настоящият момент се е увеличил значително. В резултат на
едностранното преизчисляване, банката събира под формата на месечни вноски сума
многократно по- голяма от дължимата- договорена и усвоена в евро. Към днешна
дата, независимо от плащанията през последните 10 години, размера на
преизчислената главница се е увеличил, вместо както сочи икономическата логика
да намалява в резултат на извършените погашения.
Освен това, кредитора
многократно, едностранно увеличава договореният лихвен процент по Договора,
което още един път увеличава размера на месечните погасителни вноски по
кредита.
Твърди се, че процесните суми се явяват дадени по нищожни клаузи на
сключения договор за кредит, а именно – чл. 1 т. 1 и т. 3, чл. 2 т. 1 и т. 3,
чл. 24 т. 1 и т. 2 и чл. 3 т. 1 и т. 5 от Договора, които са в противоречие с
приложимото национално и европейско законодателство, както и с разпоредбите за
защита на потребителите. Противно на принципите за защита на потребителя,
кредитора се е възползвал от обстоятелството, че е икономически по-силната
страна и е злоупотребил с това си качество.
Сочи се още, че ответникът не е банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, не
представлява и финансово дружество по смисъла на чл. 3 и чл. За от ЗКИ, не е
регистрирано такова по реда на Наредба № 26 на БНБ за финансовите институции,
не е включено в публичният регистър на БНБ за осъществяване на дейност по реда
на чл. За от ЗКИ. Като небанкова организация няма права да събира и определя
лихвен процент, в по-висок размер от този, посочен в първоначалният договор за
кредит, доколкото не може да извършва такава дейност по закон.
Твърдят, че кредита, предмет на настоящия иск е поискан, договорен и
усвоен в евро, поради което липсва основание търговеца да изисква връщане от
страна на потребителя на суми в друга валута. Кредитополучателите са имали
нужда да усвоят именно сума в евро, а са представени доказателства, че и
доходите на семейството са в лева. Съгласно общата уредба на заемните отношения
дадена в ЗЗД- чл. 240 и следващите, и по
ТЗ, чл. 430 - заемателят е задължен да върне това, което е получил – в случая евро.
Твърдят, че Договора е сключен при липса на съгласие на страните
относно размера на шв.франк по смисъла на чл. 26, ал.2, предд. Второ от ЗЗД,
доколкото в договора е описан размера на сумата, която банката ще предостави в
евро. Бланкетно е записано, че сумата в шв.франкове ще бъде описана в
Приложение №1, което ще се изготви и подпише след подписване на договора и
учредяване на обезпечението.
Сочи, че клаузите, въз основа на които са платени процесните суми, са
нищожни по следните съображения:
Доколкото ищците са потребители по смисъла на ЗЗП, по отношение на процесните
клаузи следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на
потребителите, както и Директива 93/13/ЕИО от 05/04/1993г.
Твърдят, че в разрез с
изискването за добросъвестност, кредитора ПРЕДИ сключване на договора за кредит
не е разяснил и/или предоставил на потребителя до остатъчно информация, от
която той при положение на средно информиран потребител, да заключи какви
икономически последици биха произтекли за него.
Сочат, че клаузите не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП, както и че по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП потребителя не е
бил във възможност да се запознае с клаузите на договора, а са му наложени
принудително от страна на търговеца. Клаузите по т. 6.1. до т. 6.8. посочени
по- горе в настоящата искова молба са неясни, двусмислени, неразбираеми и
противоречиви.
Основания за нищожност на клаузите за превалутиране:
Твърдят, че клаузите на договора прехвърлят валутният риск изцяло на
потребителя, като тази уговорка е нищожна поради противоречие със закона,
предвид изричното определяне на носителя на риска в ЗКИ. Твърдят, че уговорката за превалутиране внася
дисбаланс в правата и задълженията на страните. Нестабилността на валутните
пазари не може да бъде предвидена или повлияна от поведението на потребителя -
той е икономически по- слабата страна, която не разполага с познания и
възможност за анализ на очакванията на валутните пазари, следователно не може и
той да понася тази нестабилност или риска от възникването й.
В Договора не е предвидено потребителя да има възможност да се откаже
от Договора без да търпи санкции. Предвидената възможност за предсрочно
погасяване съществува самостоятелно и е обвързана със заплащане на такса
предсрочно погасяване.
Търговеца си е запазил възможността да събира кредита както в
шв.франкове, така и в друга валута, без да е дал такава възможност на
потребителя.
Поради това сочат още, че клаузите за превалутиране са нищожни и на
основание на чл. 143, т.2 от ЗЗП, тъй
като изключват и ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца, при неточно изпълнение на негови задължения; по смисъла
на чл. 143, т. 6 от ЗЗП, тъй като позволяват на търговеца да се освободи от
задълженията си по Договора по своя преценка, като същата възможност не е
предвидена и предоставена на потребителя; по смисъла на чл. 143, т.11 от ЗЗП,
тъй като дава възможност на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; и по смисъла на чл. 146,
т. 13, тъй като дават право на търговеца да определи дали стоката отговаря на
посочените в Договора условия и му предоставя изключително право да тълкува
клаузите на Договора.
Твърдят още, че ищците, в качеството си на кредитополучатели и
потребители не само, че не са били информирани за естеството на сделките и
последствията от сключването им, но и са били умишлено въведени в заблуждение
за тези обстоятелства, като им е внушено, че валутният риск е минимален. Била е
използвана рекламната брошура, която рекламира минимален валутен риск при отпускане
на кредит в Шв. Франк.
Към момента на изготвяне на брошурата и представянето на кредитният
продукт, търговеца, като лице занимаващо се с валутна търговия, участник на
борсовите пазари по занятие, в качеството си на банка по ЗКИ, е бил наясно с
предстоящите промени на валутните пазари и е въвел умишлено в заблуждение ищците.
Сочат, че е следвало да бъде обяснено на ищците, че при промяна в
тенденциите на валутния пазар, разходите на клиента при превалутирането на
погасителните вноски, биха били необичайно високи. Тези разходи следва да бъдат
предварително оповестени още в рекламните материали.
Основания за нищожност на клаузите за едностранно изменение на приложимия
лихвен процент:
В Договора банката си е запазила правото едностранно, без договаряне с
потребителя, да увеличава цената на предоставеният кредит- лихвата, на непредвидено
в договора основание, като тази промяна става задължителна за кредитополучателя
и без да му е съобщена предварително. Приложимият от банката Базов лихвен
процент (БЛП) не е посочено от влиянието на какви фактори се променя.
Тези уговорки противоречат на чл. 143, т.3 от ЗЗП, тъй като поставят
изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, което е
изцяло в негов контрол-БЛП се определя от търговеца.
По силата на чл. 143. т. 10 неравноправна е клауза в договор, която
позволява на търговеца или доставчика да променя условията по договора, въз
основа на непредвидено в него основание. В случая в Договора никъде не са
посочени обстоятелствата или обективните критерии, при наличието на които търговеца
ще може да промени приложимият лихвен процент.
Възможността за едностранна промяна на лихвения процент по Договора е
неравноправна и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП- дава възможност на
търговеца да увеличава цената на предоставената стока или услуга, без за
потребителя да е налице възможност да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително увеличена. В случая, увеличението на БЛП от 5%
до 7.2 % е увеличение, което е съществено и значително променя крайната цена.
За Ищците не е договорена реципрочната възможност да се откажат от
Договора, без да търпят съответните санкции. Предсрочното погасяване на кредита
е самостоятелно основание, което е обвързано със заплащане на такса предсрочно
погасяване.
Не са налице изключенията по чл. 144, чл. 2, т.1 от ЗЗП и на чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗЗП
Относно Допълнителните споразумения:
Клаузите на Допълнителното споразумение също са неравноправни, защото
са довели до съществено изменение на първоначалните уговорки по договора за
кредит, изразяващо се в начисляване на лихва върху лихва, както и в
неправомерното разпределение на погасителните вноски. Подписаното Допълнително споразумение
не е било предоставяно на кредитополучателите, за да могат да се запознаят и/
или да влияят върху съдържанието му.
Приложимият лихвен процент след цесията също е изчисляван на неясна
база, а ответникът не може да определя БЛП, доколкото същият не е банка и/или
небанкова институция, регистрирана по надлежният ред.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
Не се оспорва, че на 27.03.2008 г. между Банката, от една страна, и
Ищците, от друга страна, е сключен процесният Договор за кредит. Сочи се, че
ясно и точно е уговорено в текста на чл. 1, ал. 1 от Договора е видно, че
страните са се разбрали и Банката се е задължила да отпусне на Ищците „кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 63 900 евро, по курс „купува" за швейцарския франк към евро на „Ю.*****
" АД в деня на усвояване на кредита''.
Договорената сума в швейцарски франкове е с равностойност на 63900евро,
но кредитът е поискан от Ищците не в евро, а в швейцарски франкове, поради
което сумата по кредита в швейцарски франкове е постъпила в специалната
кредитна сметка на името на Ищеца Б.Н.Х.. Ищците са подписали и Приложение № 1
към Договора за усвояване на сумата в швейцарски франкове и на това основание
Банката е извършила валутния превод в същата валута в специалната кредитна
банкова сметка ***.
Не е спорно, че Ищците са имали нужда от финансови средства, които
именно чрез Договора за кредит Банката им е предоставила за конкретна цел, а
именно - за закупуването на апартамент.
Не се оспорва, че по инициатива на Ищците са сключени две допълнителни
споразумения към Договора с БРС, в полза на което към онзи момент е бил цедиран
процесният кредит, а именно: Допълнително споразумение от 04.03.2009 г.,
представено като доказателство №27 към настоящия отговор, и Допълнително
споразумение от 09.03.2009 г., представено като доказателство №31 към настоящия
отговор.
Изпълнение на страните по Договора за кредит:
След сключване на Договора за кредит и по изрично искане на Ищците по
кредитната сметка в швейцарски франкове на Ищеца Б.Н.Х. е постъпила сумата по
Договора, увеличена с 3 195 евро, с което реално кредитът е усвоен от Ищците
(Доказателство № 4 към настоящия отговор). С извършване на превода Банката
реално е изпълнила основното си задължение - да предостави в заем уговорената
сума в уговорената валута.
Относно използването на сумата по кредита, който съгласно чл.1 от
Договора е отпуснат целево - за закупуване на жилище, и за други разплащания.
Ищецът Б.Н.Х. е подал до Банката Молба за откупуване на нужните му суми в евро,
тъй като покупко-продажбата на жилището е била договорена от Ищците не във
валутата по кредита -швейцарски франк, а в евро видно от предварителния договор
за покупко-продажба на недвижим имот и от нотариалния акт за покупко-продажба.
На 31.03.2008г. тази нова валутна сделка между Ищците и Банката е реализирана,
равностойността на сумата 107950.50 шв.фр. е постъпила в евровата сметка на
Ищеца Б.Н.Х.. От евровата си сметка по-нататък Ищецът Б.Н.Х. е наредил и
Банката е изпълнила плащането на цената на жилището, за което Договорът е бил
сключен.
Ищците са започнали да погасяват кредита в швейцарски франкове.
След това по молба на Ищците са сключени две Допълнителни споразумения
към Договора, по силата на които за определен период погасителните вноски по
кредита са били намалени. Допълнителните споразумения са представени като
доказателство към настоящия отговор. Към Допълнителните споразумения са били
договорени и нови Погасителни планове.
Оспорват, че Договорът за кредит и Допълнителните споразумения са били
сключени при заблуждаващи практики от страна на Банката. Твърдят, че както
съществените клаузи на Договора за кредит, така и съществените клаузи от
Допълнителните споразумения са били договорени след индивидуално обсъждане с
Ищците след преценка на конкретните им нужди.
Ищците са имали възможност и достатъчно време, за да се запознаят с
проекта на Договора. Преговорите по сключване на Договора за кредит са били
водени повече от две седмици - от подаване на искането за отпускане на жилищно-ипотечен
кредит на 10.03.2008г. до сключването на Договора за кредит на 27.03.2008г. Твърдят,
че проект на този договор е предоставен на Ищците преди сключването му. Банката
е отпуснала процесния кредит при определени параметри: главница, лихви, срок и
т.н. Тези условия са били индивидуализирани според доходите и като цяло -
клиентския профил на Ищците. Клаузите в процесния договор не са част от общи
условия на Банката, като всяка от тях е подлежала на обсъждане и евентуално при
искане - на промяна. Те обаче не са
направили искания за промени в съдържанието на предоставения им проект.
Твърдият, че при всяко затруднение на Ищците и искане от тяхна страна
за преразглеждане на условията на Договора, БРС се е отзовавал и именно поради
това с Ищците са сключени две Допълнителни споразумения при съобразяване на
конкретните искания за предоговаряне.
Преди сключването им Ищците са подали молби, по които също са били
водени преговори повече от месец преди да бъдат сключени Допълнителните
споразумения. Допълнителните споразумения са договорени индивидуално. Те не са
част от общи условия на Банката или БРС, а самото Допълнително споразумение е
сключено по молба на Ищците с посочени параметри, при които Ищците искат
договаряне на нови условия по кредита.
До учредяването на договорната ипотека на 28.03.2008г. и дори до
усвояването на процесния кредит Ищците са могли да се откажат от Договора без
никакви неблагоприятни последици за тях. Сочат,
че в случай, че валутните курсове на
Банката са били неприемливи, то ищците са могли да изберат по-благоприятен курс
за тях в друга банка.
Оспорва се и твърдението в исковата молба, че Ищците са договорили и
получили кредит в евро - текстът на чл. 1 от Договора за кредит е ясен, а
погасяването на кредита също е в швейцарски франкове.
Процесният кредит е договорен и усвоен в швейцарски франкове. Валутата
евро е използвана само като референция с оглед определяне на стойността на
кредита. Причината за това е фактът, че Ищците са договорили покупката на
описания в чл. 1, ал. 1 от Договора за кредит недвижим имот (трети жилищен
етаж, с част от тавана) в евро. Това е видно от чл.2 от приложения като
доказателство към настоящия отговор предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 26.02.2008г.
Самият кредитен лимит не се отпуска и усвоява в деня на подписване на
Договора за кредит, а в деня, в който Ищците представят документите по чл. 2,
ал.2 от Договора. Тези документи Ищците са представили на 31.03.2008г., видно
от Искането за усвояване на суми по кредит, приложено като Доказателство №4 към
настоящия отговор. На тази дата процесният кредит е бил усвоен от Ищците в
швейцарски франкове съобразно уговореното в Договора за кредит.
Твърдят, че Банката не е могла и не е била длъжна да предвижда обменният
курс на швейцарския франк спрямо еврото или другите валути, като сочат, че
промените във валутните курсове се влияят от обективни фактори, извън волята на
Банката. Твърдят още, че при сключване на Договора за кредит Банката е
разяснила на Ищците възможните промени в курса на швейцарския франк, както и
евентуалните рискове при сключването на Договора за кредит в тази валута. Сочат,
че е било възможно и движение на валутния курс на шв. Франк в благоприятна за
ищците посока.
В Брошурата с дата 11.06.2007г., представена като доказателство към
исковата молба информацията за историческите колебания на курса на швейцарския
франк към еврото са представени коректно. Коректно са представени и
историческите и текущите нива на лихвите по кредитите в евро и в швейцарски
франкове В частта на брошурата, озаглавена „Еволюция на лихвените равнища"
е посочено, че при кредитиране в швейцарски франкове съществува валутен риск.
Ищците са средно информирани пълнолетни български граждани, потребители
на предоставян от Банката валутен кредит, притежават достатъчно познания, които
да им дават възможност да извършат конкретна и сериозна преценка на
предложените от Банката и БРС условия на Договора за кредит и на Допълнителните
споразумения.
Твърдят, че всеки средно интелигентен човек би разбирал, че ако не
получава доходи в швейцарски франкове, а в друга валута, то при получен кредит
в швейцарски франкове, доколко е изгодна месечната му вноска ще зависи от
обменния курс на валутата, в която получава доходите си, спрямо швейцарския
франк.
Сочат още, че клаузите на Договора за кредит и Допълнителните
споразумения са написани на общо-употребимия български език. Те не съдържат
финансови термини, които само специалист в тази област да е в съС.ие да
разбере.
Банката е предоставила достатъчно ясна и точна преддоговорна информация
на Ищците. Банката не се е опитвала да ги заблуди относно валутния риск, който
съществува при изтеглянето на кредит в чужда валута.
Не оспорват, че Банката като кредитна институция съгласно ЗКИ
„предоставя кредити" „за своя сметка и на собствен риск", т.е. по
търговски начин - получава печалба и понася загубите от дейността си. Това
обаче съвсем не означава, че в договорните си отношения Банката трябва да поема
изцяло всички рискове, свързани с влошаване на икономическата конюнктура. Твърдят
като причина за валутните колебания световната финансова криза от 2008 г.
Оспорват, че рискът от промяна в обменния курс на швейцарския франк
спрямо евро/лева е бил поет само от Ищците. Тъй като този курс може да се
променя и в двете посоки - увеличение или намаление, то и двете страни по
Договора за кредит носят валутен риск.
Клаузата на чл. 24 от Договора е ясна и разбираема и не е
неравноправна. Тази клауза цели именно да информира потребителя за валутния
риск, който договореният в чужда валута кредит крие.
В Договора по настоящото дело не е предвидено задължение на заемателя
да закупува валута изключително и само от Банката, за да погасява кредита.
Договорът дава право на кредитополучателя да закупи валута от друга банка или
друго лице. Само когато реши да не купува швейцарски франкове от друга банка
или трето лице, а да заплати вноските от своя левова или еврова сметка в
Банката, кредитополучателят е обвързан от клаузата на чл. 24, ал. 1 от
Договора, по силата на която дава съгласието си да заплаща увеличения размер на
погасителните вноски, ако Банката е променила валутния курс.
При превалутиране на кредита Договорът също не поставя ограничение за
кредитополучателя да закупи новата валута на кредита единствено и само от
Банката. По силата на клаузата на чл.24, ал. 1 от Договора кредитополучателят
дава съгласието си да заплати увеличения размер на кредита и при превалутиране
по чл. 21 от Договора. И в този случай обаче кредитополучателят може да не
предприеме такова действие. Това е възможност, която кредитополучателят може и
да не използва и затова клаузата не е обвързваща за него.
Подробни мотиви сочат защо считат, че оспорените клаузи относно прилагане на курса
на швейцарския франк не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърдят,
че няма санкция за потребителите Ищци, ако се откажат от Договора, преди да
усвоят кредита. Няма клауза за освобождаване на Банката от това задължението за
предоставяне на кредита, след като Договорът е сключен. Ако валутата е с
променящ се курс, то изменението на валутния курс е основанието за изменението
на размера на погасителните вноски, а не волята на Банката. Правото на Банката
е да получи погасителните вноски във валутата на кредита, който е отпуснала, и
това не подлежи на нейната преценка или тълкуване.
Основанието за изменение на възнаградителната лихва по кредита е
предвидено изрично в чл. 3, ал. 1 от Договора - лихвата е равна на БЛП плюс
надбавка от 1.65%. БЛП се определя според методика, посочена на страницата на
Банката в интернет.
Сочат още, че е спазено в случая изискваното от ЗЗП условие като
доставчик на финансовата услуга при наличие на основание за такова изменение
Банката да поеме задължение да уведоми за промяната на лихвения процент другата
страна по договора - в случая изменението на БЛП съгласно чл. 3, ал. 5 от
Договора се обявява незабавно в банковите салони на видно място в съответствие
с чл. 58, ал. 4 от ЗКИ и Ищците, като другата страна по договора, в такъв
случай разполагат с правото незабавно да прекратят договора, както се предвижда
в чл. 8 от Договора.
Видно от чл.3 , ал. 1 от Договора за кредит възнаградителната лихва по
процесния кредит се определя като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и фиксирана надбавка от 1.65%.
БЛП се определя според одобрена от Банката методология, която е публикувана на
нейната интернет-страница. Методологията включва само обективни фактори, които
не зависят от волята на Банката. Възнаградителната лихва по Договора за кредит
е била променяна от Банката според методологията за определяне на БЛП. Тази
методология е била правилно прилагана от Банката, съответно от БРС.
Налице е изричното изключение и по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Цената,
(възнаградителната лихва) която първоначално Банката, а след това БРС предлага
за своята финансова услуга (процесния кредит) чрез методиката за определяне на
БЛП зависи от промяната в ЛИБОР за швейцарски франкове, който е борсов индекс и
който Банката или БРС не са властни да определят и върху който те не могат да
влияят. Останалите фактори, които методиката включва, за да може Банката да
следи и реагира на промяната на пазарните условия при кредитиране в България,
са също обективни и независещи от волята на Банката или БРС.
Поведението на Банката е безспорно добросъвестно, защото всички
обстоятелства, които Банката е можела да знае при сключването на Договора е
продължилият 10 години стабилен валутен курс на швейцарския франк.
Сключването на договори за кредит при променлива лихва се допуска от
закона. То се регламентира в чл.58, ал.1,т.2 и ал.23КИ, които изрично
предвиждат възможността банката, отпуснала кредит, да променя лихвата по
сключените договори, защото фиксирането на лихвата би довело до поемане на
целия риск от евентуални промени в бъдещето само от една от страните (в зависимост
от случая банката или кредитополучателя), което би било несправедливо.
Цедирането на кредита от Банката на БРС не променя нито валутата на кредита,
нито променливия характер на лихвата, които са уговорени с Договора.
Молят за отхвърляне на
исковете и за разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а за ответника поддържа отговора и моли за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, за връщане на даденото от ищците в полза
на ответника без основание, а именно направени от тях погасителни вноски по
нищожни договорни клаузи по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №****от
27.03.2008г., сключен между ищците и „Ю.*****"АД, вземанията по който са прехвърлени с Договор
за цесия, сключен между „Ю.*****"АД и „Б.Р.С."АД.
Твърдените
нищожни договорни клаузи, са тези за „превалутиране“ на отпуснатия кредит,
както и тези за едностранно определяне на лихвения процент по кредита чрез
предвиждане на БЛП на банката - чл. 1 т. 1 и т.
3, чл. 2 т. 1 и т. 3, чл. 24 т. 1 и т. 2 и чл. 3 т. 1 и т. 5 от Договора. И двете
групи договорни клаузи по първоначално сключения договор за кредит, не се засягат
от сключените между ищците и ответника Допълнителни споразумения от 04.03.2009
г. и 09.03.2009 г. /не се изменят нито клаузите за „превалутиране“, нито
приложимостта на БЛП на банката спрямо лихвения процент по кредита/, поради което
са приложими за вземанията, заплатени в последствие от ищците на ответника.
От доказателствата по делото е видно, че на
27.03.2008г., между ищците и „Ю.Б." АД (предишно наименование „Ю.*****"АД)
е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот от №HL 35558, със
следните релевантни договорни клаузи:
В чл.1 е уговорено, че банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 63900 евро по курс „купува” на
швейцарския франк към евро на „Ю.*****” АД в деня на усвояване на кредита.
Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове /чл.2, ал.1 от договора/, като усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от
банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро /чл.2, ал.3 от договора/.
Съобразно
чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския
франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия
договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.22
от договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в
български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски
франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за
превалутирането се дължи и комисионна.
Според
чл.23 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същата.
В чл.24,
ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по
чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6,
ал.2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят
декларира в ал.2 на чл.24 от договора, че изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23
от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Съдът
намира за приложима практиката на СЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година, по дело С-119/17 на СЕС.
Макар
да има малка отлика от настоящия казус, доколкото е разглеждана хипотеза на
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута
(щвейцарски франкове), останалите уговорки по настоящия кредит и разглеждания от
СЕС съвпадат. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е в същата чуждестранана валута, но кредитът реално е договорен във
валута, към която е фиксирана националната валута, като паричната единица на
сметката се използва само за изчисление на сумите по кредита /не се използват
реално от потребителя франкове/. По този начин валутата, в която е сключен
кредитният договор, има само функцията на парична виртуална единица, служеща за
изчисление, тъй като договорът за кредит не предвижда реално използване от
потребителя на чуждестранната валута, а е ясно, че е необходимо ново
превалутиране в евро, за да бъде използван кредита за целта, за която е
сключен. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че
договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова
банкова сметка ***но средство във валутата на кредита с цел осигуряване на
плащането на месечните вноски.
Това е
възприето и в Решение № 295/22.02.2019 год. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т.
дело N 3539 по описа за 2015г., чиито мотиви настоящият състав споделя изцяло.
По
същество на определението по дело № С-119/17 СЕС:
С
определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от
20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва
да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка
на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените
разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от
СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите - членки
на Европейския съюз.
Съгласно
чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2
ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с
основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и
възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените
услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем
език.
В т.1
от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към
него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази
разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в
чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на
която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е
бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща
този договор престация. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от Директива 93/13
установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните
клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на
потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на
СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език.
Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се
прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на
доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4,
пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т.68 от решение от 30 април 2014
г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер на
посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно
изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме,
че те са били изразени от продавача или доставчика ( в случая от банката), на
ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от 03.06.2010
г. по C-484/08).
Според
т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза
да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за
кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която
кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т.50 от
решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре
осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се
излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател
не получава доходите си в тази валута. При това положение националната
юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните
потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят
икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения. Разрешението
се извежда от закрепеното в поС.ната практика на СЕС (т.47 по дело С-484-08)
разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на
идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите,
така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява
с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може
да повлияе на съдържанието им.
В т.3
от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е
произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1
ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на
дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може
да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването
за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да
установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали,
като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна
клауза след индивидуално договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който
смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55
от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В
диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143,
чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена
от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора.
Така
въз основа на задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП
разпоредби на общностното право, както и практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съставът на ВКС в Решение № 295/22.02.2019 год. на ВКС, ТК, Второ
отделение, по т. дело N 3539 по описа за 2015г., дава следния отговор на
поставения правен въпрос:
„Неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”
Въз
основа на описаните критерии за преценка на неравността на клаузите в процесния
договор, настоящият съдебен състав намира, че:
По
делото е безспорно, че на ищците като физически лица по силата на сключен с
банката през 2008г. договор е предоставен ипотечен кредит по ЗКИ, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което
същите имат качеството на потребители по
см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява
търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съдът
намира, че не са били индивидуално уговорени клаузите, предмет на настоящите
искове, а именно тези за „превалутирането“ на отпуснатия кредит и приложимостта
на БЛП на банката при определяне на лихвения процент.
Тежестта
на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на
търговеца /чл.146, ал.4 ЗЗП/, особено в случаите на договор при общи условия,
какъвто е настоящия случай (чл.146, ал.2 ЗЗП). Така е прието и в константната
практиката на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на посочената разпоредба,
обективирана в решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО,
решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение №
77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО - подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се
в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи
именно от доставчика на услугата.
Индивидуалното
договаряне не се доказа от събраните гласни доказателства чрез разпита на св.
на ответната страна С. И. И. - управител на клон В.- Т.“. Същият не е договарял
лично с ищците и не знае как точно са протекли преговорите. Сочи, че по принцип
служителите на банката са обучени да обслужват, консултират и предлагат
продуктите, които трябва да продават. Към този момент те предлагали всички
налични продукти – кредити в лева, в евро
и в швейцарски франкове. Най-често разликата при тях е лихвеният процент.
Основно давали информация какъв ще е лихвеният процент на кредита, след това обяснявали
на клиентите за ГПР – годишният процент на разходите. За примерно курсови
разлики при някои продукти им обяснявали, че всеки валутен кредит има валутен
риск.
От
показанията му не се установява да е било извършвано индивидуалното договаряне
на процесните клаузи с настоящите ищци. Показанията му не са за факти,
осъществени при договарянето с ищците, а по принцип. Не е ясно дали на
конкретните ищци им е бил споменат валутния риск /за по-подробно обяснение даже
и по принцип не става въпрос/. Същите са подписали договор при общи условия,
като реално не са били променяни процесните договорни клаузи. Поради това съдът
приема, че липсва индивидуално договаряне.
По
възраженията на ответника съдът намира, че факта, че е налице разлика в размера
на отпуснатия кредит при различните клиенти, в срока на договора или в падежа
на месечните задължения, не прави договора при общи условия индивидуално
уговорен, доколкото останалите договорни клаузи са едни и същи. А продължителността
на времето, изтекло от подаване на молбата за кредит до подписването на
договора и отпускането на кредита, няма пряко отношение към факта дали през
това време реално е имало договаряне или не.
Поради
това съдът намира, че процесните клаузи на договора за кредит са били изготвени
предварително от банката и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Съдът
намира още, че процесните клаузи на договора за превалутиране не са написани на
ясен и разбираем език. Цитираната
по-горе практика на СЕС подчертава, че това изискване следва се разбира не само
като езиково съответствие, но и следва да се преценява от съдържателна гледна
точка. С други думи потребителя едновременно следва да е наясно с клаузите на
договора от граматическа гледна точка, и по отношение на конкретния смислов обхват
– да прецени възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, и
икономическите последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Съдът
намира, че от съдържанието на договора, средностатистическият потребител на
финансовата услуга, каквито безспорно са ищците, макар да може да разбере
езиковото съдържание на договора и преките последици на договора /какво и как
следва да плаща по договора/, същият няма достатъчно познания, за да разбере
смисъла на подписаните от него договорни клаузи, т.е. същият не може от
разпоредбите на договора да извлече достатъчно информация за валутния риск,
който поема, подписвайки клаузите за превалутиране.
Съдът
намира, че самото подписване на клауза
на чл. 24 от кредитния договор, наред с останалите договорни клаузи, не
доказва, че ищците действително са били наясно с последиците от същата. Не е
налице доказване, че на ищците е била предоставена достатъчна преддоговорна
информация за поемания валутен риск, в следствие на което същите да вземат
информирано решение. От показанията на св. И. се установява, че на същите са
разяснявани общо всички предлагани от банката продукти, а по избрания от тях
продукт, по принцип се предупреждават клиентите, че има валутен риск. Не се
доказа обаче, че се разяснява какво всъщност представлява валутния риск, нито
беше доказано, че е разяснено точно на конкретните клиенти на банката.
Това
води до извод, че не е налице „достатъчна информираност” на потребителя,
съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е
сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на
кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по чл.29 ЗБНБ, при клауза в
договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен
ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на
сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен
продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на
стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути.
На
потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед
степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на
договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 25 години какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага.
Ответникът
сочи, че банката не знае и не е длъжна да знае как ще се промени курсът на шв. франк
във времето. Същата обаче би следвало да знае, че макар и стабилна, за една
валута винаги съществува риск от промяна, повече или по-малко драстична, с
оглед на различни икономически, политически и социални фактори.
След
като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по
договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск,
свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се
приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него
още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната
национална валута.
Съдът
намира още, че чрез посочените клаузи за превалутиране, се прехвърля изцяло
валутния риск върху кредитополучателя, с което се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по
см. на чл.143, т.19 ЗЗП.
Прехвърлянето
на валутния риск изцяло на кредитополучателя следва от всички разпоредби на договора,
но е особено видно от начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 24 от
Договора. Видно е и от преките последици на договора за ищците във връзка с
историческото поскъпване на шв. франк след сключване на договора.
Рискът
не се носи по никакъв начин от банката, както се опитва да установи ответника. Това
е така, тъй като банката, занимаваща се с банкова дейност по занятие, има
ресурса /човешки и финансов/ да реагира незабавно на промените в котировките на
съответната чуждестранна валута. Поскъпването на ресурса няма за банката
последици, каквито има за обикновения потребител, доколкото банката кумулира
съответни печалби от курсовите разлики на валутните операции. Намаляването на цената на шв. франк също не би
се отразило негативно на банката, както се домогва да внуши ответната страна. Банката
получава печалба, както в следствие на кредитирането чрез уговорената
възнаградителна лихва, така и посредством валутните операции, които осъществява
всеки месец. Банката изпълнява собственото си задължение да предостави банковия кредит по курс „купува“ на банката, а
изпълнението на задълженията на кредитополучателя са уговорени в чл. 6 от
Договора по курс „продава“ на банката. С
други думи всеки месец банката предоставя на кредитополучателя за закупуване
необходимите му шв. франкове за погасяване на вноската по кредита по курс
„продава“ на банката, т.е. със съответна печалба при валутната операция.
Следва
да се има предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана
по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 3 от
Договора, даващи възможност за едностранно изменение на приложимия лихвен
процент от страна на банката са нищожни, на основание чл. 143. т. 10 и т. 12 от
ЗЗП.
По
силата на чл. 143. т. 10 неравноправна е клауза в договор, която позволява на
търговеца или доставчика да променя условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание.
На
основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП, неравноправна е клауза в договор, която дава
възможност на търговеца да увеличава цената на предоставената стока или услуга,
без за потребителя да е налице възможност да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително увеличена.
Съгласно
изготвената по делото СИЕ, органът на "Ю.Б." АД, отговорен за
първоначалното определяне и следващите промени в размера на БЛП, е Комитетът по
управление на активите и пасивите (КУАП), който определя БЛП съгласно
Методология за определяне на базисните лихвени проценти – орган на самата банка.
Съгласно
Методологията, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка. Трансферната цена се формира от разходите на Банката за
привличане на паричен ресурс, в т.ч. пазарните лихвени мерители - Софибор,
Юрибор и Либор, от рисковата премия, приложима за Банката при привличане на
финансов ресурс и от директните нелихвени разходи на Банката по привличания
паричен ресурс - минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на
влоговете в банките (ФГВБ) и др. Буферната надбавка включва оценката под форма
на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и
временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % годишно.
Съгласно Методологията на Банката, при промяна на един или повече от изброените
компоненти при всяко заседание на КУАП нивата на БЛП са се разглеждали и
актуализирали. От описаните компоненти като обективни и независещи от Банката
се приемат пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор и Либор, МЗР и ФГВБ.
Показателят "рискова премия" не е изрично посочен в Методологията.
Върху размера на ГЛП по настоящия кредит влияе единствено определеният от
Банката БЛП. От представените в табличен вид стойности на 3-месечния LIBOR за
швейцарския франк / таблица № 1 и графика № 1/ и 5-годишния CDS за България /
таблица № 21, както и от изписаната графика № 2 се установява, че след месец
април 2009г. е налице тенденция за намаляване стойностите на компонентите.
Върху увеличението на БЛП на Банката за процесния период влияние са оказали й
увеличените разходи за вноски за гарантиране влоговете на гражданите / таблица
№ 4 и графика № 4/, както и плащанията на Банката към ФГВГ и ФПБ за периода
2008 - 2017г./ таблица № 3 и графика № 3/
Експертизата
заключава, че Банката отчита промените в стойностите на отделните мерители, но не е ясно как точно се определя размера на
съответната промяна на БЛП, тъй като общият размер на измененията на
мерителите не е равен на изменението на БЛП. Липсва конкретна формула, определяща трайно съотношението между
изменението на лихвения процент и пазарните лихвени индекс.
Използваната
от Банката Методология за изчисляване на БЛП не съдържа ясна и конкретна
формула за установяване и изчисляване на лихвения процент, която да е разбираема
за средния потребител относно начина, по който предвид настъпилите изменения в
съответния финансов индекс, респ. валутен курс, ще се формира новият БЛП. Липсата на такава конкретна формула,
определяща трайно съотношението между изменението на лихвения процент и
пазарните лихвени индекси, създава възможност при наличие на предвидените в
договора и/или ОУ изменения на променливата компонента, Банката произволно да
променя размера на лихвите по кредита.
Не може
да бъде дадено и конкретно становище, в кой момент изменението на кои
компоненти и в каква степен водят до промяна в БЛП.
Въз
основа на изложеното в СИЕ съдът намира, че клаузата на чл. 3 ал. 1 от
договора, обвързваща размера на дължимата от ищците договорна лихва с определен
от банката БЛП, представлява неравноправна клауза, която позволява на търговеца
или доставчика да променя условията по договора, въз основа на непредвидено в
него основание. Изменението на БЛП едностранно от банката при условия, които не
са конкретно разписани в договора /а в методологията за определяне на БЛП/ е
основание да се приеме, че клаузата е нищожна, на основание чл. чл. 143. т. 10
от ЗЗП.
Безспорно
в случая посочената клауза дава възможност на търговеца да увеличава цената на
предоставената стока или услуга. Цената е увеличена и реално, доколкото
изменението на БЛП е довело до увеличаване
на лихвения процент по кредита от 6,15 на 7,4 %, съгласно приетата по делото
ССЕ. Това увеличение е извършено без за потребителя да е налице възможност да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително увеличена
спрямо уговорената първоначално. Възможност за отказ от договора в случая е
предвидена, но само при предсрочно погасяване на кредита, като отказът в този
случай влече съответни санкции, водещи до даже по-драстично увеличение на финансовата
тежест – предвидена е 4 % такса върху размера на предсрочно погасената главница
в чл. 8 ал. 2 от Договора /в случая увеличението на БЛП е от 1,25%/. Поради
това съдът намира, че ищецът не може без съответни санкции да се откаже от
договора в случай на увеличаване на финансовата тежест едностранно от банката,
поради което клаузата е неравноправна и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
НЕ СЕ
ОСПОРВА от ответника, че е сключен непосредствено след сключване на договора за
кредит и преди сключване на допълнителните споразумения договор за цесия, както
и че сумите по кредита за процесния период 27.11.2012г. до завеждане на
исковата молба – 27.11.2017г. са получени от него. Същите обаче за получени без годно правно
основание, поради нищожността на процесните клаузи в Договора за кредит, поради
което подлежат на връщане. Съгласно ССЕ и СИЕ е установено, че надвнесените
суми за курсови разлики, изчислени като разлика между стойността на
действително заплатените в полза на ответника суми в лева, по фиксинга на БНБ
за шв.франк в деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по
фиксинга на БНБ за шв.франк в деня на усвояване на кредита, за периода от
27.11.2012г. до завеждане на исковата молба, е в размер на 39057,78лв., а разликата
в лихвите по първоначален погасителен план и по актуален погасителен план за
периода е в размер на 7656,38 шв.франка.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че
предявените искове за сумите от 13 331.75 лева, и 1740 шв.франка се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото в полза на ищците се следват
разноски за производството в размер на сумата от 3553лв., съгласно списъка по
чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Р.С." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.В.Х., Изпълнителен директор, и Р.Х.Й., Изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ
НА Б.Н.Х. ЕГН ********** и С.Р.Х.
ЕГН **********,***, сумата от 13 331.75 лева /тринадесет хиляди триста тридесет и един
лева и 75 ст./, изчислени като разлика между стойността на действително
заплатените в полза на ответника суми в лева, по фиксинга на БНБ за шв.франк в
деня на плащането на всяка вноска и стойността на вноските, по фиксинга на БНБ
за шв.франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 27.11.2012г. до
завеждане на исковата молба – 27.11.2017г.,
като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка
на недвижим имот от №****от 27.03.2008г., сключен с „Ю.*****"АД, а именно:
чл. 1, чл.2 и чл. 24, даващи право на банката да преизчислява и изисква
погасяване на вноските по кредита в шв.франкове, вземанията по който са
прехвърлени с Договор за цесия, сключен между „Ю.*****"АД и „Б.Р.С."АД и сумата от 1740 /хиляда седемстотин и четиридесет/ шв.франка, платени в
резултат на едностранното увеличение на приложимият лихвен процент, за периода
от 27.11.2012г. до завеждане на исковата молба – 27.11.2017г., като заплатени
без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим
имот от №****от 27.03.2008г., сключен с „Ю.*****"АД, а именно: чл. 3,
даващ право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора,
чрез промяна на БЛП, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия,
сключен между „Ю.*****"АД и „Б.Р.С."АД, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от предявяване на исковете – 27.11.2017г. до изплащане на вземанията,
на основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 99 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Р.С." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.В.Х., Изпълнителен директор, и Р.Х.Й., Изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ
НА Б.Н.Х. ЕГН ********** и С.Р.Х.
ЕГН **********,***, сумата от 3553лв. /три хиляди петстотин петдесет и три лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните. Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: