РЕШЕНИЕ
№120 16.04.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на тринадесети февруари през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 945 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на Л.Е.З., родена на *** г., гражданка на
Република Молдова, против „С.Д.2.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Александър Стоянов. Твърди се, че ищцата била собственик на недвижим имот,
находящ се в с.Тънково, общ.Несебър, п.к.8237, м.Камарата, к-с"Съни дей 6”, бл.34, представляващ апартамент №7, и по този
повод подписала договор D34/7 за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване от 16.08.2011г. с дружеството- ответник,
който бил действащ и понастоящем. По така цитираният договор З. била изрядна
страна, заплащайки в срок дължимите такси за поддръжка и управление в размер на
480 евро или левовата им равностойност. Със съглашението ответникът поел
задължението не само да поддържа парковите места, но и да охранява същите.
Счита се, че дружеството не изпълнявало поетото задължение за охрана, тъй като
на 19.06.2018г. и 23.06.2019г. на територията на комплекса били извършени
посегателства върху автомобила на ищцата. Заявява се, че на 19.06.2018г., около
7.00ч., З. установила, че и четирите гуми на автомобила били нарязани, а на
дата 23.06.2019г., около 8.00ч., установила, че липсва регистрационната табела
на МПС. Сочи се, че дружеството- ответник не й е оказало никакво съдействие,
което било в разрез с поетото по договора задължение да охранява територията на
комплекса. Представителите на управляващата компания били помолени да
предоставят записите от охранителните камери в комплекса за да се установи кой
и как е извършил горното, макар при наличие на охрана в т.ч. и жива такава, но
записите не били предоставени. На 17.07.2019 г. ищцата била изпратила покана до
ответникът, върната като непотърсена на 23.07.2019г., с която последното било
приканено да възстанови извършените разходите по закупуване на четири нови гуми
и нова регистрационна табела в общ размер на 427.84лв., или алтернативно се
предлага да постигнат съгласие за прихващане на стойността на извършените
разходи след двете посегателства, с дължимата от ищцата такса за поддръжка и
управление. Отговор не постъпил. Заявява се, че ищцата била продължително
пребиваващ чужденец на територията на РБългария и
съответно местостоенето на МПС-то било на адреса на
пребиваването й. Автомобилът, върху който са извършени посегателствата, и който
се ползва и управлява от З.- марка Рено, модел „Меган
Сценик", с рег.№А6247МК, се водел на името на „У"
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, к-с"Съни дей 6", бл.34 ап.7-
адреса на пребиваване на ищцата, в което дружество същата била съдружник с руската
гражданка Ольга Александровна
В.. Твърди се, че ноторен факт било, че поради липса
на постоянен адрес на територията на РБългария, който
се получавал след получено разрешение за постоянно пребиваване, което пък е
възможно едва след 5 годишен престой в България, чуждестранните граждани
регистрирали автомобилите, които купуват, за да ползват тук, на името на
българско юридическо лице. Отделно от това, от името на дружеството,
управителят бил сключил договор със З. за ползването, управлението в т.ч.
поддържането на автомобила. Предвид изложеното се моли да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 497.84лв., представляваща
сбор от заплатени от последната суми за покупка на четири броя автомобилни
гуми- 372лв., 70.00лв.- платени без фактура, за отвеждане на автомобила след
срязването на гумите за поставяне и реглаж на новите
гуми, и 55.84лв.- за регистрационна табела, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба. Сочи се, че сумите се претендират на договорно
основание, вследствие на неизпълнение на договорното задължение от страна на
ответното дружество за охрана на комплекса.
В срокът по чл.131
от ГПК постъпи писмен отговор от ЕС, с който се навеждат твърдения за
недопустимост на исковата молба. Твърди се, че ищцата не била самостоятелно
активно легитимирана да предяви претенцията, тъй като соченият договор бил
сключен като възложител от нея и от Разгар Кадро, в
качеството им на съсобственици на имота. Наред с това липсвал правен интерес у З.,
тъй като вредните последици били причинени на вещ, собственост на трето лице-
ЮЛ. По повод на приложено към исковата молба пълномощно, с което ищцата била
упълномощена от Ольга В., в качеството й на съдружник
в „У” ООД, да я представлява пред всички органи, включително и съдебни
институции, във връзка с посегателствата срещу автомобила, ответникът извежда
извод, че З. не предявявала иска лично, а в качеството си на пълномощник на
дружеството- собственик на автомобила, което пък не било страна по договора за
управление. Твърди се, че не се оспорват обстоятелствата, че З. била
съсобственик на апартамент 7, заедно с В.; че между тези две физически лица и
ответника бил сключен въпросния договор за управление, поддръжка и обслужване
на съоръжения и обекти за общо ползване; че таксите по договора за периода
30.09.2013 г.- 30.09.2019 г. били заплатени. Заявява се оспорване на останалите
твърдения на ищцата, като се твърди, че представените с исковата молба
доказателства не установяват, че посегателствата са извършени на територията на
комплекса, още повече, че З. признавала, че комплекса се охранявал. Сочи се, че
към ответникът не са отправяни искания да предоставяне на записи от
охранителните камери, както и че същия не е получавал покана. Твърди се, че
ответникът точно изпълнявал задълженията си по договора.
Съдът, като взе
предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с
правно основание чл.79 и чл.86- досежно претенцията за законната лихва, двата
от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.79 от Закона за задълженията и договорите, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение
за неизпълнение. В случая по
делото не се спори, че ищцата, заедно с трето лице- Резгар
Кадро, са собственици на сочения по- горе апартамент
№ 7, находящ се в комплекс „Съни дей
6“, КК „Слънчев бряг“. Видно от приложеният по делото договор от 22.05.2018 г.
„У“ ООД е предоставило на ищцата правото на ползване, поддържане и управление
на собствения на дружеството лек автомобил- марка Рено, модел Меган, с рег.№ А 6247 МК. Безспорно е и че между З., Кадро и ответното дружество е налице облигационно
правоотношение, обективирано в договор от 16.08.2011 г. за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, както и че
дължимите такси по договора за периода 30.09.2013 г.- 30.09.2019 г. били
заплатени. Съобразно чл.1 от договорът, възложителят- физическите лица,
възлага, а изпълнителят- ответника, се задължава да управлява, поддържа и
обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите
за общо ползване, находящи се в имота, върху който е изграден комплекса. Съгласно чл. 2.3 изпълнителят се
е задължил да поддържа хигиената и чистотата в имота, включително и на паркоместата, а съобразно чл.2.6. следва да организира и
управлява външната и вътрешната охрана на имота, в това число да организира
пропускателен режим, осъществява денонощна външна целогодишна охрана и други.
От показанията на
разпитаният в хода на съдебното производство св. Кърцева
се установява, че комплекса е ограден от всички страни, като на единствения му
вход имало поставена охрана и бариера, чрез която се осъществявал
пропускателния режим на територията на комплекса. Всеки от собствениците
разполагал със собствен чип, който отварял бариерата и единствено входа на
сградата, в която се намирал имота на всеки собственик. Физическата охрана
стояла както на бариерата, така и през нощта обикаляла комплекса. Наред с това
имало и видеонаблюдение. Изложеното от тази
свидетелка се потвърждава и от показанията на св. Брадина,
която заяви, че след установяване на нанесените щети по ползвания от ищцата
автомобил, двете отишли при охраната на комплекса да съобщят за това, като
поискали и да прегледат записите от камерите. По повод репатрирането на
автомобила чрез „паяк“ свидетелката заяви, че е видяла същия до бариерата на
комплекса. Обстоятелството, че в комплекса има охрана не се оспорва и от самата
ищца, която в исковата молба твърди, че комплекса се охранява именно от
дружеството- ответник.
С оглед на така
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира претенцията
за неоснователна по следните съображения:
На първо място от
събраните доказателства не може да се направи извод, че е налице договорно
неизпълнение на задълженията на ответника. Както бе посочено по- горе в
комплекса е налице както физическа охрана, така и видеонаблюдение.
Достъпът до територията на комплекса се осъществявал само през един единствен
вход, за който бил изпълнен пропускателен режим посредством поставени бариера и
охрана. Влизането през тази бариера се осъществявало чрез чипове, с които
разполагали само собствениците, и които отваряли само бариерата и входа, в
който съответното лице има собственост. Охраната била денонощна, като през
тъмната част се извършвал обход на комплекса. В този смисъл от страна на
ответникът се изпълняват поетите с договора задължения, поради което не се
налага извод за наличието на основания за реализиране на отговорността му. Следва да се отбележи, че предмет
на договора е цялостната охрана на комплекса и чистотата на паркоместата, но не и жива охрана на всеки от паркираните
автомобили.
На следващо място
не се ангажираха доказателства, от които да се следва извода, че противозаконните
посегателства върху автомобила са били осъществени чрез влизане на неизвестно
лице в комплекса, което да е преминало през служител на ответника, осъществяващ
охраната в момента на посегателствата, и по този начин да се приеме, че
дружеството не изпълнило задължението си да осигури контролиран достъп в
комплекса. Представените удостоверения от МВР нямат доказателствена стойност за
посочените в тях обстоятелства досежно времето, мястото на извършване на
посегателствата, както и от кого същите са извършени. Същите обективират единствено изложените пред органите на реда
обстоятелства от самата З.. В този смисъл не може да се изключи и
предположението, че е възможно посегателствата да са били извършени и от лице
или лица, които имат право на достъп до комплекса (собственик, ползвател или
обитател, работник или служител). Ето защо от събраните доказателства не се
налага безпротиворечивият извод, че именно вследствие
бездействие от страна на служител на ответника, са настъпили вредите по
автомобила. Твърдението на ответникът, че не било доказано, че посегателствата
били извършени именно на територията на комплекса, биха имали основание само
относно липсата на регистрационни номера. Срязването на четирите гуми на едно
превозно средство води до невъзможността същото да се предвижда на собствен
ход, поради което несъстоятелно е да се приема, че това посегателство не е било
извършено на територията на комплекса.
На следващо място
съдът намира, че отговорността на ответникът по силата на поетите от него
договорни задължения не се разпростира и върху ползвания от ищцата автомобил.
Задълженията по договора, касаещи паркоместата, са
единствено относно тяхната хигиена и поддържането им, но не и относно
намиращите се в тях автомобили. Ако се приеме, че отговорността на дружеството
следва да бъде търсена на основание чл.2.6 от договора, то, както бе посочено
по- горе, описаните задължения са били изпълнени от страна на ответника. В тази
връзка липсват доказателства, обосноваващи извода за наличието на пряка
причинна връзка между действия, съответно бездействия на ответника и нанесените
вреди по автомобила, за които последния да дължи обезщетение по аргумент на
чл.82 от ЗЗД.
На следващо място
по делото няма спор, че ищцата не е собственик на автомобила, а само негов
ползвател. В този смисъл и доколкото последната изрично заяви, че претендира
сумата на собствено, лично основание, съдът счита, че З. не носи материално-
правната легитимация да претендира нанесените й вреди, предвид на това, че
вредите са нанесени на чужда за нея вещ. Обстоятелството, че ищцата е заплатила
сумите по отстраняването им, не променя този извод. Тези факти, обаче, не водят
до недопустимост на претенцията, а до нейната неоснователност.
С оглед на така
изложеното съдът намира предявената претенция за неоснователна наред с искането
за присъждане на законната лихва върху исканото обезщетение, считано от
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответното дружество има право на присъждане на сторените разноски,
но предвид на това, че по делото няма доказателства за реално направени такива,
нито е приложен списък, искането не може да бъде уважено.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска Л.Е.З., родена на *** г.,
гражданка на Република Молдова, против „С.Д.2.” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Александър Стоянов, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 497.84лв., представляващи обезщетение за неизпълнение на
задължение за охрана по договор от 16.08.2011г. за управление, поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване на комплекс „Съни дей 6“, КК „Слънчев бряг“,
вследствие на което върху ползвания от ищцата автомобил са извършени
посегателства на 19.06.2018 г. и 23.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на подаване на исковата
молба- 03.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: