О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………
гр. Варна, ……… 2018 год.
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение,
в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и осемнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА ч.т.д. № 67 по описа за
2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба на Л.И.К. срещу определение №3506/02.11.2017 г. по т.д. №937/2017
г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за привличане
на трето лице помагач на ответника по делото Тихомир Димитров.
Частният жалбоподател счита
обжалваното определение за неправилно с оглед неговата незаконосъобразност и
необоснованост, с оглед на което моли за отмяната му и постановяване на друго
от настоящата инстанция, с което се уважи искането за неговото конституиране
като трето лице – помагач на ответника Тихомир К. Димитров. Излага съображения,
чеза процесния период управители на „Еффект“ ООД са били двама управители К. и
Димитров, които са представлявали дружеството заедно и поотделно. Димитров е
възпрепятствувал изпълнението на задължението по договора, като вредите са не в
резултат на сключването на договора, а на възпрепятствуване изпълнението на
задълженията по договора.Не е налице солидарна отговорност, а деликтна и
уважаването на иск би довело до реализирането чрез обратен иск.
Ответната
страна моли за оставяне на частната жалба без уважение и за потвърждаване на
обжалвания първоинстанционен акт.
Частната жалба е подадена в
срок от надлежна страна срещу подлежащ по см. на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. с
чл.220 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на производството по
т.д. №937/2017 г. на ВОС е предявеният от „ЕФФЕКТ“ ЕООД иск срещу Л.И.К. за
осъждане на последния да заплати сумата от 71544.37 лева, представляваща вреди
от действията на ответника, в качеството му на управител на дружеството.
С отговора ответникът е
поискал привличане на трето лице помагач Тихомир Димитров, който е управител на
дружеството и който с неправомерното си поведение е осъществил вредата.
Съгласно чл.218 ГПК трето
лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза. Целта от встъпването е встъпилото
трето лице да получи благоприятно решение за страната, на която помага. Тази
правна възможност е изключена при липса на интерес от встъпването т.е. правният
интерес всякога обуславя допустимостта на встъпването. Изискването на чл.218 ГПК има предвид възможността висящият процес да окаже въздействие върху
правното положение на третото лице. Конституирането на трето лице помагач има
за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага
или на която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението,
съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
Не се установяват
предпоставките за конституиране на трето лице помагач, на основание твърдените
от страната причини.
Искът
по чл.145 ТЗ е предоставен на дружеството с ограничена отговорност за
реализиране отговорността на управителя към него. Специалната имуществена
отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и капиталовото
дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Дори и да не е
подписан договор за възлагане на управлението по обективни или субективни
причини, избраният и вписан в търговския регистър управител придобива в пълния
им обем правата и задълженията, които законът, дружественият договор или
решенията на общото събрание на съдружниците свързват с този избор. Съгласно постоянната практика на ВКС,
вкл. и задължителната такава - Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
669/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. №
61/2011 г., II т. о. ТК и др., фактическият състав на този вид гражданска
отговорност обхваща виновното, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение
възпрепятстват управлението на дружеството и от което са последвали вреди.
Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на
договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като
орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н.
"управителски деликт".
В тази връзка възникналите
вреди са в патримониума на дружеството, поради което управителя, осъден по иск
по чл.145 ТЗ не разполага с обратен иск срещу другия управител, което да
обуслови интерес от привличането му като трето лице помагач. Дори и да се
приеме, че при солидарна отговорност е налице интерес от привличането в
частната жалба ответника твърди, че не се позовава на солидарна отговорност, а
че липсва причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и неговото
поведение, като вредите са резултат от поведението на другия управител. При
доказаност на тези твърдения би се стигнало до отхвърляне на иска, поради което
не е налице интерес от привличането на другия управител като трето лице
помагач, тъй като същият няма интерес от постановяване на решение в този
смисъл, а такова решение не би породило право на обратен иск за ответника срещу
другия управител.
Предвид изложеното, молбата
е неоснователна и се оставя без уважение.
Като е обосновал аналогичен
краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил
правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3506/02.11.2017
г. по т.д. №937/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на Л.К. за привличане на трето лице помагач.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: