ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5478
Варна, 29.05.2024 г.
Административният съд - Варна - XXIII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | НАТАЛИЯ ДИЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20247050700541 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искане на директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, за изменение на определение № 4087/19.04.24г., постановено по адм.д.№ 541/24г. в частта на разноските. Претендира присъждане на юр.к. възнаграждение в размер на 1805,04лв. /3х601,68лв./, формирано върху материален интерес от 3016,85лв.
Ответникът- „Д. 19“ ЕООД, представлявано от П. Р., оспорва искането. Заявява, че с РА не са установени задължения по ЗКПО, респ. такива не се и оспорват и никога не са се оспорвали.
При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на АС-Варна приема, че същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, и като такова е допустимо.
По същество, искането е неоснователно:
С определение 4087/19.04.24г., постановено по адм.д.№ 541/24г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Д. 2019“ ЕООД гр.Варна, представлявано от П. Р., срещу РА № Р-03000322006395-091-001/08.06.2023г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 162/25.08.2023г. на Директор на дирекция „ОДОП“ – Варна в частта по ЗКПО за 2020г. и 2021г. с посочено общо задължение в размер на 3016,85лв. Съдът е изпълнил указанията на ВАС, дадени в съдебно решение № 2633/06.03.24г. по адм.д.№703/2024г., като е указал на жалбоподателя да посочи изрично дали оспорва изцяло РА или само в частта по ЗДДС, респ. ако РА се оспорва изцяло – и в частта по ЗКПО, следва да наведе конкретни твърдения, тъй като такива липсват в първоначално подадената до съда жалба.
В изпълнение на указаното, „Д. 2019“ЕООД заявява, че обжалва РА само в частта по ЗДДС за периода 10.12.20г.- 30.09.22г. В допълнителна молба и във връзка с изпълнение указанията на съда, сочи, че жалбата се оттегля в частта по ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015г., в сила от 01.01.2016 г.), на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Тази разпоредба има предвид случаите, когато съдът се произнася по същество и постановява решение, с което уважава или отхвърля жалбата /изцяло или частично/.
Тъй като в чл. 161 от ДОПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски при прекратяване на производството, то приложение следва да намери общата разпоредба на чл. 143, ал. 4 от АПК/ по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК. Несъмнено законодателят е приел в чл. 161 от ДОПК, че разноски се присъждат, когато правният спор се разглежда от съда по същество, т. е. нормата на чл. 161 от ДОПК не урежда хипотеза за разноски при прекратяване на съдебното производство, а съгласно § 2 от ДР на ДОПК по неуредените въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на АПК и ГПК. По силата на чл. 143, ал. 3 от АПК, (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021г.) когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В случая първоначално подадената жалба до съда е била нередовна, тъй като не е определен предмета на обжалване – дали се обжалва РА само в частта по ЗДДС или и по ЗКПО. В този смисъл са и указанията на ВАС, дадени в съдебно решение № 2633/06.03.24г. по адм.д.№703/2024г., относно определяне предмета на оспорване. В тази връзка жалбоподателя ясно заявява, че РА се оспорва само по ЗДДС. След като жалбоподателят от самото начало с подаване на първата си жалба до съда по адм.д. № 2062/23г. на АС-Варна не оспорва РА по ЗКПО, следователно не е дал повод за завеждане за дело по оспорване на РА в цялост, вкл. и по ЗКПО, респ. и безпредметно е оттеглянето на жалбата по ЗКПО, поради което разноски на ответната страна не следва да се присъждат.
Присъждането на разноски в полза на ответника е предвидено в чл.78, ал. 4 ГПК. Нормата действително не съдържа уточняване на изискванията относно причината за прекратяването, поради което следва да се приеме, че при прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата се дължат разноски. В случая обаче липсва жалба срещу РА в частта по ЗКПО. В този смисъл и посочената съдебна практика от ответната страна е неправилна, защото касае подадена жалба срещу РА по съответния материален закон, а в случая изначално е липсвала жалба срещу РА в частта по ЗКПО.
Въз основа на изложеното, Съдът приема, че не е налице основание за изменение на определение № 4087/19.04.24г., постановено по адм.д.№ 541/24г. в частта на разноските, поради което настоящият състав на АС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, за изменение на определение № 4087/19.04.24г., постановено по адм.д.№ 541/24г. в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на чл. 160 АПК.
| Съдия: | |