Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… март 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2409 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.82 във връзка с чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.266 във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД.
По първоначалните искове с правно основание чл.82
във връзка с чл.79 ЗЗД и искове с правно основание чл.92 ЗЗД.
Твърдения на ищеца “Х.“ ЕООД в исковата молба:
Ищецът твърди, че в качеството си на бенефициент
по договор за безвъзмездна финансова помощ от 13.01.2017 година, сключен с
Министерство на икономиката, след проведена процедура за избор при условията на
ЗУСИСИФ и Постановление №160 на МС от 01.07.2016г., в качеството си на
възложител, е сключил с ответника „Д.“ ООД договор за изработка на 29.05.2017
година. Предметът на договора е обявен в публичната покана на ищеца от
12.04.2017 година и приет от ответника с оферта от 19.04.2017 година. Съобразно
постигнатото между страните съгласие - чл.2 – приемането на изпълнението на
договора е уговорено да се извърши чрез приемо-предавателни протоколи по
образец на МИ.Уговореното възнаграждение е в размер на 430 000лв, а срокът
за изпълнение е осем месеца, но не по-късно от 18.01.2018 година. Ищецът
твърди, че е заплатил на ответника договорената цена по банков път.
Ищецът твърди, че първият етап на изпълнението е
приключил на 15.01.2018 година, когато софтуерната програма е доставена и е
подписан двустранен протокол за доставки, по образец на МИ от същата дата, с
който ищецът получава технически паспорт и ръководство за експлоатация. Получава
и гаранционна карта на доставения актив.
Ищецът твърди, че изходният код на софтуера (сорс
кода), който позволява модификация на компютърната програма, разглеждане на
начина, по който тя работи, откриване на грешки и други действия, както и
базата данни с информация, не са предадени на ищеца с протокола за доставка.
Ищецът твърди, че след подписване на протокола от
15.01.2018 година е пристъпено към изпълнение на втория етап от договора-
въвеждане в експлоатация на софтуера и окончателно приемане на изпълнението, който
етап, съобразно чл.2 от договора, е следвало да приключи с подписване на
двустранен приемо-предавателен протокол за окончателно приемане на работата, по
образец на МИ.
Ищецът твърди, че изпълнението на договора е
продължило до 13.07.2018 година, когато ответникът едностранно и без
предизвестие е преустановил въвеждане в експлоатация и е прекъснал достъпа до
софтуера на ищеца и на потребителите на сайта, защото не е бил съгласен да
поддържа програмата на сървъра за своя сметка. След това е поискал от ищеца
сумата от 2 900лв с оферта от 25.07.2018 година. Поради изложени причини
ищецът се съгласил да плати тази сума, за да може да бъде възстановен достъпа
до сайта и въвеждането в експлоатация да продължи. Вместо да посочи банкова
сметка ***, ответникът, на 28.08.2018 година, поставил на ищеца ново условие,
за да въведе в експлоатация софтуера – да бъде подписан анекс към договора, с
който да бъде заличен чл.5 от него и изпълнителят-ответник безусловно да бъде
освободен от всички гаранционни отговорности за изработения от него софтуер.Това
предложение не е било прието от ищеца.
Ищецът твърди, че тъй като срок за въвеждане в
експлоатация и окончателно приемане не е бил определен, а ответникът е отказал
да възстанови достъпа до сайта и програмата и да подпише приемо-предавателен
протокол за окончателно приемане на изпълнението, ищецът поканил своя
съдоговорител, с покана от 25.10.2018 година, в определен от ищеца срок да
въведе актива в експлоатация и да подпише приемо-предавателен протокол за окончателно
приемане на работата.
Ищецът твърди, че с отговор от 30.10.2018 година
ответникът му поставил неприемливи условия и е заявил, че ще изпълни
задълженията си по договора, само ако последният бъде променен и заличен чл.5
от него.
Ищецът твърди, че ответникът е нарушил договора по
следния начин – чрез прекъсване на сайта без предупреждение и без причина;
твърди, че ответникът е следвало преди да прекъсне достъпа до програмата, да го
предупреди за промяна на сървъра и окончателно въвеждане на актива; по вина на
ответника въвеждането в експлоатация на програмата и сайта не е направено и
окончателното приемане на изпълнението по договора не е налице; изходният код
на сървъра, който позволява модификация на компютърната програма, разглеждане
на начина, по който тя работи, откриване на грешки и други действия, както и
базите данни с информация, които са изключителна собственост на ищеца от
момента на създаването им, не са му предадени и се намират във владение на
ответника; програмата и сайтът са спрени от ответника за неопределен период от
време, което значително е забавило внедряването на този нов и иновативен за
ищеца продукт, което от своя страна води до снижаване иновационния капацитет и
конкурентност на ищеца, което пък може да доведе да прекратяване на договора за
безвъзмездна финансова помощ. Ищецът твърди, че по вина на ответника няма
достъп до собствената си програма и сайт над четири месеца. Забавена е
вътрешната норма на възвращаемост на актива и цената му се е оскъпила, тъй като
се е удължил дисконтирания срок за откупуване на инвестицията, закрити са две
работи места и е уволнено посоченото ФЛ.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
следните суми: 1/. 20 000лв, представляващи частичен иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди от нанесени щети на стойност от 430 000лв,
поради виновно неизпълнение на договора, изразяващо се в спряно въвеждане в
експлоатация на актива, едностранно и без предизвестие спрян достъп на ищеца до
програмата и на потребители до сайта; неоснователно задържане на сорс кода и
базите данни на програмата; отказът на ответника да подпише приемане на
окончателен протокол на изпълнението, както и за поставяне на невъзможни
условия за изпълнението му и заради риск договорът за безвъзмездна финансова
помощ да бъде прекратен; 2/ сумата от 10 000лв, представляваща неустойка
по чл.9, ал.3 за нарушение на чл.3, ал.7 от договора - непредаване на изходния
код на софтуера, бета версиите и прототипите на актива след спиране на сайта и
прекратяване въвеждането му в експлоатация, които не са предадени от ответника
на ищеца; 3/ сумата от 10 000лв, представляваща неустойка по чл.9, ал.3 от
договора за неизпълнение на задължение по чл.3, ал.5 от договора, изразяващо се
в едностранно прекъсване въвеждане в експлоатация на актива, без предварително
да е уведомил ищеца за това; 4/сумата от
10 000лв, представляваща неустойка по чл.9, ал.3 за неизпълнение на
задължение по чл.2 във връзка с чл.5 от договора, изразяващо се в невъвеждане в
експлоатация на изработения от ответника софтуер и поставяне от ответника на
ищеца невъзможни условия; 5/сумата от 10 000лв, представляваща неустойка
по чл.9, ал.3 за неизпълнение на задължение от страна на ответника по чл.2 вр.
с чл.5 от договора- неподписване на протокол за окончателно приемане на
работата и поставяне от ответника на ищеца невъзможни условия; 6/ сумата от
10 000лв, представляваща неустойка по чл.9, ал.3 за неизпълнение на
задължение от страна на ответника- представляващо неоснователен отказ да
възстанови достъпа на ищеца и потребителите до сайта. Претендира разноските по
това дело.
В срока за отговор ответникът „Д.“ ООД оспорва
основателност на предявените искове. Моли съда да ги отхвърли. Не спори за
наличие на договорна връзка с ищеца, така, както е посочена от другата страна
по делото, но твърди, че по този договор е налице точно изпълнение, прието от
ищеца. Поради наличие на изпълнение е осъществено и плащането на безвъзмездната
финансова помощ. След като е бил уведомен от ищеца, че поддръжката на сайта ще
бъде извършвана от друг изпълнител, безвъзмездно ползване на предоставения
хостинг сървър от ответника е бил прекратено.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че
липсва окончателно приемане на извършената от ответника работа, тъй като
протоколът от 15.01.2018 година не представлява такъв документ. Не е налице
изпълнение, тъй като не му е представена финална версия на базата данни, сайта
и софтуера, без грешки и недостатъци. Всички претенции на ищеца след 15.01.2018
година са били упражняване на неговите рекламационни права за явни и скрити
недостатъци. С протокола от 15.01.2018 година възложителят е получил само
документи на хартиен носител без инсталационния софтуер и всички прилежащи към
него атрибути като база данни, ключове и конфигурации за връзка с интегрирани
системи; не му е предоставена и техническата документация. Едва с оферта от
29.07.2018 година ответникът заявява, че вече е готов за инсталиране,
внедряване и въвеждане в експлоатация на посочения уеб сайт, което се
установява от разменената между страните кореспонденция.
Ответникът поддържа заявената теза за
неоснователност на исковете и пояснява отново, че е изпълнил точно.Твърди, че
всяка допълнителна функция към софтуерния продукт, поискана от ищеца след
15.01.2018 година, представлява нова поръчка, която няма нищо общо с договора от 29.05.2017
година.
По насрещния иск с правно основание чл.266 във
връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД.
В срока за отговор на първоначалната искова молба
ответникът „Д.“ ООД е предявил насрещен осъдителен иск, претендирайки от ищеца по
първоначалния иск сумата от 50 000лв, представляваща частичен иск от такъв
в общ размер на сумата от 90 000лв, представляващи цена на извършени от
ответника на ищеца услуги, индивидуализирани като дейност и вид с молба на
ответника с вх. №8906/23.01.2019 година и цени на конкретните дейности,
посочени в молба на страна с вх.№27196/27.02.2019 година.Твърди, че възлагането
на тези дейности е било направено от страна на ищеца по първоначалния иск, на
имейл адресите, ползвани от страните и посочени в насрещната искова молба. Плащането
е уговорено да е по пазарни цени.Такова не е извършено. Претендира съдебно
заявената сума, ведно със законната лихва.
Ответникът по насрещния иск “Х.“ ЕООД оспорва
твърдението на „Д.“ ООД. В тази връзка въвежда следните възражения- всичките му
искания за „доработки“ представляват рекламации за явни и скрити недостатъци и
са направени при и по повод одитиране (преглеждане) на извършената работа; тези
искания не представляват възлагане на работи извън предмета на договора; тези
искания са свързани с детайли на техническото задание и конкретни доказателствата,
представени от ищеца по насрещния иск представляват кореспонденция за открити
неточности и неизпълнени работи по възложената с договора работа от технически,
естетически и функционални корекции, приети от двете страни по договора като
задължителни необходими корекции за съвместно въвеждане в публична експлоатация
на проекта. Изпратената му от „Д.“ ООД оферта от 29.07.2018 година не сочи, че
тези доработки са извън предмета на договора и не претендира заплащане, а
коментира единствено, че вече е готово за инсталирането, внедряването и
въвеждането в експлоатация на уеб сайт Adventurheanimals, което е основното му задължение по
договора.Твърди, че за първи път е разбрал, че се иска от другата страна цена
за въвеждане в експлотация от изпратената на 25.07.2018 година оферта за
инсталиране и внедряване на уеб сайт Adventurheanimals, въпреки, че на основание чл.6, ал.1,
изречение второ от договора, цената за въвеждане на актива в експлоатация е
част от общата цена на договора и тази цена е изцяло платена.
В депозираното от „Д.“ ООД становище по отговора
на исковата молба се поддържа теза, че е налице точно изпълнение от негова
страна на процесния договор за изработка и това е така, тъй като това
изпълнение е условие за заплащането на “Х.“ ЕООД на безвъзмездната финансова
помощ. Ако проектът не е бил изработен и приет, то дружеството не е имало право
да получи тази помощ. Готовият софуерен продукт, предмет на договора, е „качен“
( инсталиран и пуснат в експлотация) на хостинг сървър, който сървър е
предоставен от „Д.“ ООД. Приемо-предавателният протокол от 15.01.2018 година
доказва приемане на извършената работа, като удостоверява и констатации за
въвеждане в експлоатация на софтуера. В следствие на това от страна на МИ е
съставен формуляр за посещение на място, който по същество е верификация на
финален технически отчет и в който документ подробно са описани изпълнението и
резултата от проекта, включително инсталирането му и въвеждането му в
експлоатация. Този документ се намира в документите на проекта. След 15.01.2018
година софтуерът е функционирал съгласно заданието по проекта и е бил „онлайн“-
достъпен за ползване от всички потребители на интернет. Офертата му от
29.07.2018 година е с предмет единствено трансфер на работещия „онлайн“
софтуерен продукт на друг хостинг сървър, посочен от “Х.“ ЕООД, тъй като самият
трансфер изисква ангажиране на съответни човешки и времеви ресурс от страна на
„Д.“ ООД. По своята същност всяка една допълнителна/нова функция към софтуерния
продукт, поискана от “Х.“ ЕООД след 15.01.2018 година представлява нова услуга,
която следва да бъде заплатена.
Ответникът по насрещния иск е депозирал
допълнителен отговор на допълнителната насрещна искова молба, с който
допълнителен отговор поддържа становището си по предявения иск и всички
възражения по него.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
По делото не се спори относно това, че на
29.05.2017 година страните по делото сключват договор за изработка BG16RFOP002-1.001-0434- C01/ Su-01, по силата на който ищецът ТД „Х.“
ООД, в качество на възложител, възлага на ТД „Д.“ ООД, в качество на
изпълнител, да разработи, достави, инсталира и въведе в експлоатация дълготраен
нематериален актив представляващ иновативна технологична платформа за
стимулиране на алтернативен и екстремен туризъм и спорт, а изпълнителят е приел
да извърши възложената му работа съобразно параметрите и условията, предвидени
в офертата на възложителя, представляваща неразделна част от договора – чл.1.
С разпоредбата на чл.2 от договора страните са се
съгласили, че изпълнителят се задължава да разработи, достави и въведе в
експлоатация актива, предмет на този договор, на възложителя,
в срок от 8 месеца от сключване на договора, но не по- късно от срока на
договора за безвъзмездна финансова помощ, изтичащ на 18.01.2018 година.
Доставката, страните са приели, че се извършва с подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол за доставки по образец на Министерство на
икономиката – Управляващ орган, без забележки, а окончателното приемане на
изпълнението на настоящия договор след извършване на въвеждането в експлоатация
на актива, се извършва отново с подписване на двустранен приемо-предавателен
протокол по образец на Управляващия орган без забележки. Приели са, че активът
ще се въведе в експлоатация на адрес на възложителя гр.Монтана, бул.“******.
Страните са се съгласили, че изпълнителят следва
да предостави банкова гаранция за добро изпълнение в полза на възложителя в
размер на 5% от уговореното възнаграждение по посочената банкова сметка. ***ане
– чл.4 от договора.
С разпоредбата на чл.5 от договора страните са се
съгласили, че изпълнителят ще осигури гаранционна поддръжка на продукта за срок
от 60 месеца, който започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол по образец във връзка с въвеждане в експлоатация на продукта.
Страните са регламентирани правата и задълженията
на изпълнителя – чл.3 от договора и правата и задължения на възложителя – чл.6
от договора.
Уговореното възнаграждение за изпълнителя е сумата
от 430 000 лева без ДДС, платимо по банков път – чл.7, а начинът на
плащане е посочен в разпоредбата на чл. 8 от договора.
Страните са уговорили последици от неизпълнение на
договора чрез института на неустойката, като са се съгласили, че в случай на
забава в извършване на доставките, предмет на този договор, след срока
18.01.2018 година, независимо от продължителността на забавата, изпълнителят
дължи на възложителя връщане на получените плащания, както и неустойка в размер
на 100% от възнаграждението; при продължителност на забавата в извършването на
доставките, след уговорения срок, продължила повече от 1 месец, възложителят
има право едностранно да развали договора, като в тази случай изпълнителят
дължи връщане на полученото възнаграждение и неустойка в размер на 100% от
стойността на възнаграждението. В случай на неизпълнение на кое и да е от поетите
с този договор задължения от страна на изпълнителя по чл.5 от договора, то той
дължи на възложителя неустойка в размер на 10 000 лева за всеки случай на
неизпълнение. При случай, че претърпените вреди от неизпълнението надвишават
размера на всички суми, възложителят има право да претендира обезщетение по
общия ред- чл.9 от договора. В случай на забава от страна на изпълнителя на
задължението му по чл.3, ал.3, възложителят има право да претендира неустойка в
размер на 5 000 лева за всеки ден забава до изпълнение на задължението,
такава е и уговорената неустойка при забава на изпълнителя на задължението му
по чл.3, ал.4 – да представи пълна и точна информация за изпълнението на
договора, като предостави бета-версии или прототипи на актива съгласно техническата
документация.
С нормата на чл.10 е уговорена като последица от
забава на възложителя за плащане, съобразно уговореното,то изпълнителят има
вземане за забава в размер на 0,01% от стойността на забавената сума за всеки
ден забава, но не повече от 10% от стойността на възнаграждението от
430 000 лева.
Уговорени са възможностите за прекратяване на
облигационната връзка с разпоредбата на чл.11 от договора.
Страните са приели, че този договор влиза в сила
от деня на подписването му.
По делото са представени като неразделна част от
договора офертата на изпълнителя и ОУ към финансираните по Оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 договори а предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, като изпълнителят е поел задължени да спазва
условията на чл.3,4,5,6, 11.3“б“ и чл.14 от ОУ.
По делото е представен приемо-предавателен
протокол, неоспорен от страните, носещ подписите им.
Съобразно този свидетелствуващ документ на
15.01.2018 година изпълнителят е предал на възложителя на посочената дата, в
гр.Монтана, бул.“******, иновативна
технологична платформа за стимулиран на алтернативен и екстремен спорт. В
документа е посочено, че 15.01.2018
година е дата на инсталация, не е посочен период на обучение. Посочено е, че
на тази дата е предаден техническият паспорт на програмата, ръководството за
експлоатация и гаранционната карта на продукта.
Към делото е
приобщена част от преписката, касаеща предпоставките за сключване на настоящия
договор, а именно участието на настоящия ищец в Оперативна програма “Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 -2020 на Европейския фонд за регионална развитие, а
именно договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между ТД“Х.“ ООД и
Министерство на икономиката, чийто предмет е предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ от страна на Управляващия орган, който е ГД „Европейски фондове
за конкурентоспособност“, за изпълнение на проект „Внедряване на система за
интегрирана платформа за стимулиране на алтернативен и екстремен туризъм и
спорт“. По силата на този договор ищецът има качество на бенефициент, при
размер на общите допустими разходи по проекта в размер на 430 000 лева,
като уговорената предоставена от Управляващия орган /УО/ безвъзмездна финансова
помощ е в максимален размер на 387 000лева. Договорът е сключен на
13.01.2017 година. Съобразно този договор ищецът се е задължил да възложи на външен
изпълнител, който да избере след изпълнение на процедура по избор – избор с
публична покана по реда на ЗУСИСИФ и ПМС№118/20.05.2014г. и
придобиване/разработване на специализиран софтуер, необходим за внедряване на
новия продукт, който включва доставка, инсталиране, изпитване/тестване и
въвеждане в експлоатация на специализирания софтуер и завършва с подписване на
приемо-предавателен протокол и финален приемо-предавателен протокол за доставки
по образец на ОУ. Представен е формуляр за извършено посещение на място от
управляващия орган, на 27.03.2018 година, в гр.Монтана, бул.“******, в който е
удостоверено, че периодът на изпълнение на дейността по проекта е от 18.01.2017
година до 18.01.2018 година, във връзка с верифициране на дейности и резултати,
описани във финалния технически отчет, което е цел и обхват на проверката от
управляващия орган /УО/. Отчетено е, че дейността е изпълнена и е налице
иновативна технологична платформа за стимулиране на алтернативен и екстремен
туризъм и спорт, както и че е налична документацията. В раздел „Физическа проверка на
доставка /услуги/ е удостоверено, че артикулът иновативна технологична
платформа „Стимулиране на алтернативен и екстремен туризъм и спорт“ модел 360
Адреналин, сериен №360-0434, с доставчик „Д.“ ООД е доставен на ищеца на
15.01.2018 година и наличните документи са приемо-предавателен протокол,
гаранционна карта, ръководство за експлоатация са налични. Както е посочено във
формуляра информацията в този раздел служи за извършване на верификация на
междинен/финален отчет. В подточка „Оборудването е въведено в експлоатация“ е
посочено „н/п“ – вероятно няма срещани проблеми. Този документ носи подписите
на Й.Г. и Д.Ж.като представляващ институцията и Л.Т.– управител на ищцовото
дружество.
Във връзка с изпълнение на договор от ответника и
горепосочения документ е разпитан като свидетел съставителят на документ Й.Г.,
който дава показания, че проверката, за чието извършване свидетелствува горният
документ, установява, че софтуерът е бил въведен в експлоатация, за което сочи
демонстрация на същия /лист 419 от делото/. Демонстрацията е извършена в
Монтана на адреса, посочен в договора. Свидетелят твърди, че е видял работещия
софтуер и във формуляра е описано това, има сериен номер на същия.
По делото е представена на хартиен носител
разменената между страните имейл-кореспонденция, като представените
доказателства на хартиен носител не са оспорени от страните.
По делото са изслушани и свидетелски показания на З.
и П..
От показанията на свидетеля З. се установява на
какви проблеми се е натъкнал при осъществената от него проверка на работата на
ответника, описва невъзможността да получи достъп до сорс кода и сочи, че
програмният продукт е бил работещ, макар и не с всички функционалности, в
средата на ответника. Имал е достъп до платформата като външен потребител,
програмата е била онлайн, но не на сървъри, които принадлежат на ищеца, а на
сървъри, принадлежащи на ответника- в началото на 2018 година. Не видял сайта
работещ и с истински потребители.
Свидетелят П. дава показания, че след приключване
на проекта са получили заявки от ищеца за промени по съществуващия проект,
дизайн, интерфейс и са направили тези промени на добра воля, с идеята да се
постигне диалог между страните за остойностяване и заплащане на извършените от
ответника промени. Твърди, че след финализиране на възложената работа
ответникът е „качил“ сайта, т.е. кодът се е инсталирал на един от тестовите
машини на ответника, създал се е публичен достъп, адрес, споделен с клиентите и
са предоставили парола за достъп. В продължение на 4 месеца са хоствали продукта
на същия адрес, но след като ищецът уведомил ответника, че друга компания поема
поддръжката на сайта, предоставили на ищеца последната версия, документация и
инсталационни файлове. Ищецът направил запитване за инсталиране, пожелал оферта
за инсталиране на сайта на негов хостинг. Направената от ответника оферта за
извършване тази дейност не е била приета от ищеца. На 29.05.2018 година са
получили информация от ищеца, че друга компания поема работата по тази проект и
именна на тази дата ищецът е получил достъп до сорс кода и са предоставили
всичко, което ищецът е поискал и от този момент не са извършвали нищо.
Дадените от управителя на ответника обяснения, на
основание чл.176 ГПК, са в същия смисъл, като пояснява допълнително, че от
13.07.2018 година ответникът е прекратил безплатния хостинг на продукта на
ищеца. Пояснява, че в практиката има вероятност да се получи „разминаване“
между очакванията на възложителя и изработеното от програмиста, като има
инструменти, с които това „разминаване“ се минимизира. Потвърждава, че на
29.05.2018 година свидетелят З. е получил сорс кода. След извършване на
възложените доработки, свързани с цел оптимизация, на интерфейсни неща, които
направили и ги „качили“ на тяхната тестова сървърна машина, което по принцип е
ангажимент на ищеца, той да осигури сървърно място и пространство. Счита, че
ищецът е очаквал ответникът да продължи да работи безвъзмездно и след
получаване на нотариалната покана, подразнен от ситуацията, ответникът е спрял
достъпа и прекратил услугата.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена
от вещото лице инж. К.К., приета от съда като годно доказателствено средство,
дадено компетентно и незаинтересовано, която страните не са оспорили.
Съобразно заключението на вещото лице домейнът adventrreanimals.com е собственост
на ищеца по делото и до 13.07.2018 година той е бил насочен към сървър,
собственост на ответника. След тази дата, поради възникнал финансов спор между
страните, относно използването на въпросния сървър, което до този момент е било
безвъзмездно, достъпът до сайта е бил прекратен едностранно от ответника.
Вещото лице пояснява, че сорс кодът е изходен код
на компютърната програма и представлява набор от инструкции, написани на един
или повече компютърни езици и представлява самата компютърна програма. Достъпът
до сорс кода на дадена компютърна програма прави възможно нейното редактиране
или модифициране. Вещото лице е констатирало, че твърдението на двете страни за
редактиране и промяна на сорс кода за периода от 15.01.2018г. 13.07.2018г. се
потвърждава от разменената между тях електронна кореспонденция, както се
установява и и факта, че тези дейности са извършени от ответника.
Вещото лице е констатирало въз основа на данни от
уеб системата за управление на проекти, използвана от ответника, че последната
дата, на която е правена корекция на сорс кода на приложението е 22.06.2018
година., като ответникът твърди, че около месец по-късно – около 22.07.2018
година – са правени някои настройки с цел оптимизиране на работата на сайта.
Вещото лице е направило заключение, че предметът
на договора е уеб приложение със сравнително сложна структура, липсва
нормативна уредба за това как се въвежда в експлоатация подобен продукт който
представлява софтуерно приложение, поради което начинът на въвеждане в
експлоатация е предмет на регулация от страните от договорен характер. Изрично
е подчертано от вещото лице необходимостта от осигуряване, още от първия ден на
договора, на сървър и хостинг, на които софтуерът да бъде разработван,
преглеждан, експериментиран и тестван, а след въвеждането му в експлоатация ще
може да продължи да функционира.
По отношение на това какво следва да се извърши,
за да се възстанови работата на сайта и каква е приблизително стойността на
тази услуга, включително пренос на сорс кода и на базата данни на друг сървър и
хост, вещото лице не е дало отговор, като е посочило, че причината за това е
необходимост от детайлно познаване на компютърната програма, както по принцип,
така и на нейното текущо състояние.
По отношение на това дали между предмета на
процесния договор и посочените от ответника дейности е налице идентитет или не,
вещото лице е посочило, че въз основа на приложената към делото оферта от
ответника, представена по повод публичната покана на ответника, договора за
изработка, подписан от страните на 29.05.2017 година, техническия паспорт на
програмния продукт, електронната кореспонденция между страните за периода от
22.01.2018 година до 11.04.2018 година и оферта за инсталиране и внедряване на
уеб сайта от ответника от 25.07.2018 година, придържайки се строго към
параметрите на офертата и другите посочени документи, следва да се направи
извод, че извършените от ответника промени и доработки се разделят в четири
групи: промени на дизайна; добавяне на нови функционалности; модифициране на
съществуващи функционалности и корекции и отстраняване на грешки, от които
групи, първите три дейности, които дават 80-90% от извършените от ответника
дейности не са част от възложената от ищеца на ответника работа по договора от
29.05.2017 година, а четвъртата група е дейност, по корекции и отстраняване на
грешки, която е 10-20% от извършената от ответника работа и може да се приеме,
че попада в предметния обхват на договора.
По отношение на начина на остойностяване на
извършеното от ответника, въз основа на възлагане от страна на ищеца, чрез
човекочасове, вещото лице е изложило своите резерви за този начин на
остойностяване и е посочило, че начинът на остойностяване зависи от фактори
като познание и опит; степен на натовареност; правилно определяне на състава на
екипа; гъвкаво разпределение на задачите; мотивация; крайни срокове и други.
Пояснило е, че в извършените доработки и промени, посочени като дейности в
насрещната претенция трима програмисти са изработили близо 700 часа. Базирайки
се на договора, който обвързва страните, справки за възнаграждения на
софтуерните специалисти в България и годишен доклад за състоянието на
софтуерния сектор в България- БАСКОМ Барометър 2019г. Въз основа на това е
посочил, че за периода от 29.01.2018 година до 22.06.2018 година програмистът А.Б.е
изработил 558 часа, Г.М.– 113 часа, при часова ставка от 58 лева.
Относно това дали ищецът е получил стабилна
версия, вещото лице сочи, че този израз е жаргон на програмистите и се разбира
в няколко смисъла: финална версия, работна версия, базова версия и работеща
версия. Вещото лице е достигнало до извод, че каквото и да са разбирали
страните под това понятие, явно то и двете страни са влагали в това понятие
едно и също съдържание, с оглед разменената кореспонденция, тъй като последната
удостоверява, че такава стабилна версия е изпратена, на база разменената
електронна кореспонденция между страните, илюстрирана на фиг. №№4 и 5 от заключението.
Относно предаване на сорс кода от ответника на
ищеца, вещото лице е достигнало до заключение, че първият опит за предаване на
сорс кода, като архивирани файлове, е бил неуспешен, тъй като е налице свръх
обем, а вторият път е успешен- на 29.05.2018година.
В дадените пред съд и страни обяснения вещото лице
изрично сочи, че договорът е изпълнен, от гледна точка на техническото задание
и функционалности. Според вещото лице проблемът между двете страни е свързан с
това по какъв начин зададените функционалности се пренасят и реализират, който
въпрос касае дизайна на програмата. Сочи най- ефективният начин да не се стигне
до различия във виждането на възложителя и изпълнителя на заданието, а именно –
непрекъсната комуникация по време на изработката на всеки модул и детайлизация
на всеки компонент. По отношение на това какво представлява въвеждане в
експлоатация вещото лице дава отговор, че по негово разбиране / тъй като липсва
нормативна база / въвеждането в експлоатация е налице тогава, когато продуктът
е изработен и инсталиран. Посочило е, че софтуерът работи в хостван сървър, а
това означава уеб базирано приложението, инсталиране на сървър и след това
хостинг, без които софтеурът няма да работи. Дава пояснение, че сорс кода създава структурата на базата данни
и ако това е предадено коректно и работи, и тази база данни се разгръща
съобразно кода, няма проблем да работи, като по- нататъшната работа със сорс
кода е изключително въвеждане на данни в базата данни, но това не е работа на
изработилия програмата, а на този, който ще работи с програмата.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена
от вещото лице П.Д., прието от съда като годно доказателствено средство, дадено
компетентно и незаинтересовано, което страните не са оспорили.
Съобразно това заключение е установено трудовото
възнаграждение на лицата, които са договорна връзка с ответника, посочени са и
часовите ставки на всяко лице, на база установените трудови възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
По първоначалните претенции с правно основание
чл.82 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Предявените искове са както следва:
1/.
20 000лв, представляващи частичен иск за обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нанесени щети на стойност от 430 000лв, поради
виновно неизпълнение на договора, изразяващо се в спряно въвеждане в
експлоатация на актива, едностранно и без предизвестие спрян достъп на ищеца до
програмата и на потребители до сайта; неоснователно задържане на сорс кода и
базите данни на програмата; отказът на ответника да подпише приемане на
окончателен протокол на изпълнението, както и за поставяне на невъзможни
условия за изпълнението му и заради риск договорът за безвъзмездна финансова
помощ да бъде прекратен – чл.82 ЗЗД.
Останалите обективно съединени искове са по чл.92 ЗЗД, а именно – да бъде осъден ответника да му заплати претендираните суми,
представляващи неустойки, както следва:
2/ сумата от 10 000лв, представляваща
неустойка по чл.9, ал.3 за нарушение на чл.3, ал.7 от договора - непредаване на
изходния код на софтуера, бета версиите и прототипите на актива след спиране на
сайта и прекратяване въвеждането му в експлоатация, които не са предадени от
ответника на ищеца;
3/ сумата
от 10 000лв, представляваща неустойка по чл.9, ал.3 от договора за
неизпълнение на задължение по чл.3, ал.5 от договора, изразяващо се в
едностранно прекъсване въвеждане в експлоатация на актива, без предварително да
е уведомил ищеца за това;
4/сумата от 10 000лв, представляваща
неустойка по чл.9, ал.3 за неизпълнение на задължение по чл.2 във връзка с чл.5
от договора, изразяващо се в невъвеждане в експлоатация на изработения от
ответника софтуер и поставяне от ответника на ищеца невъзможни условия;
5/сумата от 10 000лв, представляваща
неустойка по чл.9, ал.3 за неизпълнение на задължение от страна на ответника по
чл.2 вр. с чл.5 от договора- неподписване на протокол за окончателно приемане
на работата и поставяне от ответника на ищеца невъзможни условия;
6/ сумата от 10 000лв,
представляваща неустойка по чл.9, ал.3 за неизпълнение на задължение от страна
на ответника- представляващо неоснователен отказ да възстанови достъпа на ищеца
и потребителите до сайта.
По иска с правно основание чл.82 във връзка с
чл.79 ЗЗД – иск за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди/загуби,
породени от това, че е спряно въвеждане в експлоатация на актива, едностранно и
без предизвестие спрян достъп на ищеца до програмата и на потребители до сайта;
неоснователно задържане на сорс кода и базите данни на програмата; отказът на
ответника да подпише приемане на окончателен протокол на изпълнението, както и
за поставяне на невъзможни условия за изпълнението му и заради риск договорът
за безвъзмездна финансова помощ да бъде прекратен.
За да бъде уважен този иск в тежест на ищеца е да
установи при пълно и главно доказване наличие на неблагоприятен за него
резултат, който е в пряка причинно-следствена връзка с посочените форми на
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
Гражданската имуществена отговорност за
неизпълнение на договорно задължение възниква при наличие на пет елемента:
поведение, неговата противоправност, вреда и вина.
Поведението е неизпълнение и най-често се изразява
в бездействие, което представлява непредприемане на необходимите действия за
осъществяване на правния резултат, който се цели с договора. Но поведението
може да се изразява и в действие, което е пречка за осъществяване на дължимия
резултат.
В настоящия случай ищецът твърди наличие на
действия от страна на ответника, които според тезата му са довели до
неблагоприятни последици. Конкретно твърди, че ответникът едностранно и без
предизвестие е спрял достъп на ищеца до програмата и на потребители до сайта;
неоснователно задържане на сорс кода и базите данни на програмата; отказът на
ответника да подпише приемане на окончателен протокол на изпълнението, както и
за поставяне на невъзможни условия за изпълнението му; че е прекратена трудов
договор с един от служителите му.
От събраните по делото доказателства и най-вече от
обясненията на управителя на ответното дружество безспорно се установява, че
след като отношенията между двете дружества са обострили, повод, за което е
експлоатацията на сървър и хостинг на ответника, от страна на ищеца и то
безвъзмездно, ответникът без предупреждение е спрял достъпа на ищеца да
софтуера и е направил невъзможно използването на сайта от страна на
потребителите. Това действие на ответника е извършено на 13.07.2018 година –
след като вече компютърната програма е била предадена от ответника на ищеца,
което е извършено на 15.01.2018 година, след като същата е била въведена в
експлоатация, а това представлява инсталиране на софтуера на сървър и
хостването му. Основният спор между страните е именно въпросът за въвеждането
на продукта в експлоатация, което действие безспорно представлява част от
поетото от ответника задължение, съгласно предмета на договора от 29.05.2017
година. Едва след въвеждане в експлоатация ответникът би изпълнил в цялост
поетото с договора задължение. От събраните по делото доказателства- писмени и
гласни - се установява, че такова въвеждане в експлоатация е било извършено от
ответника, чрез „качването“ на изработената компютърна програма на неговите
тестови машини. Въпросът е, че с договора страните не са уредили къде точно ще
бъде инсталиран софтуера, за да работи, като едновременно с това следва да се
отбележи и че хостването на софтуера не е безплатно. В договора не е
предвидено, че ответникът поема задължение да инсталира продукта на своите
тестове машини, от които същият да стане достъпен за ищеца и потребителите и
това да е безплатно.
По своята същност уеб
хостингът (от английски: web hosting - буквално уеб или мрежово стопанисване,
съхранение) е услуга, която предоставя на физически лица и организации хостинг
(съдържане върху сървъри) на уеб страници и друг вид информация: данни,
файлове, изображения, видео и пр. На практика най-точно се представя като
срочен абонамент за ресурсите на един или няколко компютъра (сървъри), които
имат директен и висококачествен достъп към интернет.
В действителност хостинг може да се осигури, от който и да е компютър,
включително, персонален, който е свързан с интернет, за да може да предоставя
за разглеждане, ползване, теглене уебстраници и файлове, но за по-голям обем на
файловете и повече посетители (най-общо казано), това се предоставя като услуга
от хостинг компании, които също така осигуряват широколентов достъп на сайта и
файловете към интернет.
Ответникът е инсталирал
изработения от него продукт на своя тестова машина и след четири месеца
безплатно ползване на тази машина е поискал заплащане на услугата, тъй като
тази услуга не е безплатна, както е посочено и по- горе. Поради
неразбирателство между страните, без предупреждение, е прекратил достъпа на
ищеца до софтуера и достъпа на потребителите да сайта. Ако ответникът носи
отговорност за нещо в този случай, то това е внезапното прекъсване на достъпа
на ищеца до продукта и на потребителите до сайта, но следва изрично да се
посочи, че след като ищецът е очаквал въвеждане в експлоатация на изработения
продукт, е следвало да се погрижи да подсигури сървър и хостинг за софтуера,
т.е. да даде необходимото съдействие на изпълнителя за точното изпълнение на
възложената работа и осъществяване на целения с договора правен резултат.
Вместо това ищецът е приел за обичайно безвъзмездното ползване на тестовите
машини на ответника, което противоречи на обичайната търговска практика.
Другият елемент от състава на тази осъдителна
претенция е наличие на имуществена вреда, която както се знае може да бъде
претърпяна загуба или пропусната полза. В настоящия случай съдът приема, че
твърдението на ищеца е за претърпяна вреда
на обща стойност 430 000лева. Т.е. това е стойността, с която имуществото
на ищеца, на самото търговско дружество е намаляло, която вреда може да намери
израз в погиване на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски и
др. Доказателства в тази насока ищецът не е ангажирал по делото, поради което
този елемент съдът приема за неосъществил се и недоказан. Фактът, че ищецът е
прекратил съществуващо трудово правоотношение със свой служител, сам по себе
си, не може да се третира като вреда /загуба/ за ищеца, тъй като не установява
намаляване на активите на търговското дружество. По отношение на твърдението,
че съществува риск от това ищецът да не получи безвъзмездна финансова помощ по
договора, който го обвързва в Министерство на икономиката, следва изрично да се
посочи, че на обезвреда подлежат само настоящи, но не и бъдещи вреди.
Ето защо съдът намира, че първият предявен от
ищеца иск за обезщетение в размер на 430 000лв, предявен като частичен за
сумата от 20 000лева, за неоснователен и поради това, подлежащ на
отхвърляне.
По претенциите с правно основание чл.92 ЗЗД.
Както е посочено и по- горе, със сключения на
29.05.2017 година договор страните, чрез института на неустойката, са уговорили
последици от неизпълнение на поето от ответника задължение, по силата на
постигнатото между него и ищеца съгласие. Ограничили са имуществената
отговорност на изпълнителя, като обем и граници, чрез заплащане на неустойка,
като са приели, че в случай на неизпълнение в уговорения срок, на което и да е
задължение от страна на изпълнителя по чл.5 от договора, който текст урежда
гаранционната отговорност на изпълнителя и обезпечаване на същата от тази
страна по договора за посочения срок на поетата отговорност, то той ще дължи на
възложителя неустойка в размер на 10 000 лева, за всеки случай на
неизпълнение.
Ищецът твърди, че формите на неизпълнение на
задължения, породени от договора от страна на ответника са следните: 1/.
непредаване на изходния код на софтуера, бета версиите и прототипите на актива
след спиране на сайта и прекратяване въвеждането му в експлоатация, които не са
предадени от ответника на ищеца; 2/.едностранно прекъсване въвеждане в
експлоатация на актива, без предварително да е уведомил ищеца за това; 3/.невъвеждане в експлоатация на изработения
от ответника софтуер и поставяне от ответника на ищеца невъзможни условия; 4/.неподписване
на протокол за окончателно приемане на работата и поставяне от ответника на
ищеца невъзможни условия; 5/.неоснователен отказ да възстанови достъпа на ищеца
и потребителите до сайта.
Ищецът твърди, че тези изразни форми на поведение
на ответника представляват неизпълнение на договорно неговото задължение.
По проявните форми на неизпълнението, в
последователността, посочена от ищеца:
От събраните по делото доказателства /заключението
по СТЕ и показанията на св. З./ се установява, че сорс кодът е предаден от
ответника на ищеца и това е станало, първоначално с приемо-прадаветелния
протокол от 15.01.2018 година и впоследствие на 29.05.2018 година – на
актуалната версия на сайта, а бета версиите и прототипите на актива са част от
софтуерната програма, макар и в работен вариант, който предхожда окончателния
вариант на поръчания софтуер, който е компютърна програма. Същата, такава,
каквато е заложена в техническото задание на ищеца, му е предадена на
15.01.2018 година, за който факт свидетелствува св. Г. и изготвеният от него
официален удостоверителен документ, както и приемателният протокол, подписан от
страните по делото на 15.01.2018 година. Относно предаване на бета версиите и
прототипите , то настоящият състав на съда приема, че това е извършена от
ответника с предаване на так. нар. стабилна версия /работна версия/, който факт
е установен от вещото лице. Следователно, изработеният от ответника продукт е
веднъж предаден с протокола от 15.01.2018 година и впоследствие отново предаден
в неговата актуална версия, към 29.05.2018 година. Ето защо съдът не приема, че
е налице твърдяната проявна форма на неизпълнение на договорно задължение.
Освен това намира за необходимо да посочи и следното -както вече е посочено от
съда, съществуване на евентуален риск от настъпване на неблагоприятни последици
за страната не е основание да се ангажира имуществената отговорност на
ответника, тъй като се касае за евентуални, бъдещи, а не настоящи вреди.
По отношение на твърдението за
наличие на едностранно прекъсване на въвеждането в експлоатация на софтуера –
от заключението на вещото лице инж. К. К., св. Г. и св. З. се установява, че
софтуерът е бил инсталиран на машини на ответника, работещ и достъпен за
потребители. Т.е. активът е инсталиран и с това е приключила дейността по
въвеждане в експлоатация на същия. Т.е. същинско прекъсване на въвеждане в експлоатация
предполага започване на инсталирането на продукта и временно преустановяване на
тази дейност. Такова обстоятелство по делото не е установено. Както вече е
посочено – установено е, че продуктът е въведен в експлоатация от ответника
чрез инсталирането му на неговите машини. Следва изрично да бъде отбелязано, че
е в грижата на ищеца да посочи къде точно иска да бъде инсталиран този продукт
и да подсигури сървър и хостинг на същия, за да може да реализира софтуера,
т.е. да даде необходимото на изпълнителя съдействие за изпълнение на поетото
задължение за въвеждане в експлоатация. Не може да се вменява в отговорност на
ответника грижата затова къде да бъде инсталиран продукта на ищеца. Такова
задължение, произтичащо от договора, който обвързва страните, не се установява
ответникът да е поемал. Съдът кредитира дадените от управителя на ответника
обяснения по реда на чл.176 ГПК, като добросъвестно дадени /лист 473 от
делото-втората страница на листа/, а именно, че след прекратяване на услугата,
ищецът е отправил покана до ответника за обсъждане на процеса за прехвърляне на
проекта другаде. На срещата е станало ясно, че за такова прехвърляне е
необходимо да се извършат определени технически дейности, за да работи
продуктът в друга среда, за което ищецът поискал ответникът да му даде оферта,
за да се извършат тези дейности, поради което ответникът му предоставил такава.
Следователно ответникът е заявил готовност да осъществи допълнителни технически
дейности, свързани с прехвърляне на програмата в друга среда, където тя да бъде
инсталирана, т.е. въведена, отново в експлоатация. По делото няма данни коя е
тази среда и дали ищецът е оказал необходимото съдействие на изпълнителя, в
качество на възложител, няма и въведени твърдения от някоя от страните по
делото, за да се приеме, че това обстоятелства е част от предмета на спора.
Ответникът е заявил готовност да изпълни задължението за въвеждане в експлоатация, като
едновременно с това признава, че едностранно и без предизвестие е прекратил
достъпа до програмата на ищеца и достъп до потребителите до сайта. Последното
представлява неправомерно поведение, което е неизпълнение на договора. Следва да се отбележи обаче, че това поведение
не се субсумира от твърдението на ищеца за едностранно прекъсване на
експлоатация на актива /некоректно посочено от ищеца като прекъсване на
въвеждането в експлоатация, която некоректност съдът отдава на липсата на
специални знания/, без предварително да е уведомен ищеца за това и представлява
нарушение на задължението на ответника по чл.3, ал.5 от договора. Нормата
вменява на изпълнителя задължение незабавно да уведоми възложителя за
възникнали при изпълнението на предмета на договора обстоятелства, които са от
съществено значение за запазване интересите на възложителя. Вместо да уведоми
възложителя за невъзможността за продължава експлоатацията на програмата и достъпа
до сайта безвъзмездно и едновременно с това да му даде срок, в който да
подсигури собствена среда за инсталиране на софтуера, изпълнителят-ответник е
преустановил действието на програмата. Последицата на това поведение на
изпълнителя е основание за ангажиране на отговорността му, но не и чрез
заплащане на неустойка в размер на 10 000лв. Това е така, тъй като тази
неустойка касае само определени форми на неизпълнение на задълженията на
изпълнителя свързани с гаранционната отговорност. Ето защо настоящият състав на
съда не приема, че тази претенция на ищеца се явява основателно предявена и
доказана.
По отношение на твърдението, че ответникът все още
не е въвел в експлоатация софтуера и е отказал да подпише протокол окончателен,
за приемане на работата и е направил отказ за възстанови достъп на ищеца и
потребителите до сайта, то по делото доказателства в тази насока не са събрани.
Напротив, от дадените пред съда обяснения от управителя на ответника се
установява, че страната е готова да преинсталира в нова среда продукта.
Ето защо съдът приема, че предявените от ищеца
искове с правно основание чл.92 ЗЗД се явяват недоказани и следователно
неоснователно предявени. Като такива те подлежат на отхвърляне.
Установената форма на неизпълнение страните не са
свързали със заплащане на неустойка и обезвреда за това неизпълнение следва да
се дири по общия ред за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя,
ако от това поведение ищецът претърпял някакви имуществени вреди.
В обобщение – диреното на неустойка от
10 000лв може да се извърши, ако е налице основание за това, а основание
за това, съгласно обвързващия страните договор, е неизпълнение на задълженията
на ищеца по чл.5 от договора. Налице е диференциация на видовете неустойки,
уговорени с постигнатото между страните съгласие, в зависимост от формата на
неизпълнение и самата тежест на това неизпълнение. Посочените форми на
неизпълнение не касаят задължението на ответника по реализация на неговата
гаранционна отговорност по договора. Поради това и съдът намира, че липсва
основание за уважаване на исковете за присъждане на неустойка от 10 000лв
за всяко неизпълнение, така както са предявени.
По насрещната претенция на ответника по
първоначалния иск.
По делото няма спор между страните, че описаните
от ответника като извършени от него дейности, а именно: промени в дизайна и
интерфейса на платформата по заявка на ищеца от 22.01.2018 година; поръчани
функционални и дизайн промени по модула за добавяне на статия по заявка на
ищеца от 2.02.2018 година; промени по модел „Медия“ и други секции, поръчани на
22.02.2018 година от ищеца ; промени по модел „Общност“, поръчани от ищеца на
01.03.2018 година и промени по мобилната версия на платформата, поръчани от
ищеца на 22.03.2018 година, са извършени. Т.е. възложената работа е извършена „Д.“
ООД и приета от „Х.“ ООД с конклудентни действия. Извършената от ответника
работа е установена и от в.л. инж. К., който след като се е запознал с
представените доказателства по делото, сочи, че работата, която ответникът е
извършил след 15.01.2018 година в своите 80-90% представлява дейност, чийто
предмет не съвпада с предмета на договор. След като има възлагане, има
изпълнение на възложената работа и приемане на осъществения трудов резултат, то
страните са сключили нов договор за изработка, който по дефиниция е възмезден
договор. Тъй като сделката е търговска – относителна и двустранна търговска
сделка – то за нея са приложими правилата за търговските сделки, включително и
нормата на чл.326, ал.2 ТЗ, която намира приложение при договора за изработка,
на основание аналогия на закона, както е приел ВКС, като за нейното приложение
е достатъчно страните да са постигнали съгласие относно предмета на дължимия от
ответника трудов резултат. Ето защо, опирайки се на тази норма, съдът кредитира
заключението от допусната СТЕ касателно начина на остойностяване на вложения от
ответника/чрез неговите служители/ труд за изпълнение на допълнителните задачи,
които ищецът му е поставил. Както е посочило вещото лице изпълненото от
ответника в 80-90% има за предмет работи, които не съвпадат с предмета на
сключения договор. Съобразно заключението изработените от ответника часове във
връзка с поставените от ищеца задачи са общо 671часа. Средната минимална
стойност на час е сумата от 58 лева. Следователно, общата стойност на
изработените от ответника часове е сумата 38 918лева. 80% от тази сума е
31 134,40лева, както е посочило вещото лице, касае изпълнение на възложена
работа, която не попада в предмета на обвързващия страните договор от
29.05.2017 година. Ето защо паричната ѝ равностойност е 31 134,40лв,
в който размер насрещната претенция, предявена като частична за сумата от
50 000лв, от общия и размер от 90 000 лева, се явява доказана и в
който размер следва да бъде уважена.
При така изложеното съдът приема, че насрещната
претенция се явява доказана до размер на сумата от 31 134,40лева.
По разноските.
Страните са представили списък с разноските.
Съобразно списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира
заплащане на държавна такса от 2 800лв; 3 000 адвокатски хонорар и
800лв за вещо лице. По делото са налични доказателства, че тези разноски са
реални.
Съобразно списъка, представен от ответника същият
претендира заплащане на адвокатски хонорар от 6 000лв. Доказателства за
реално плащане на тази разноска по делото не са представени. Страната е
следвало да представи документ, удостоверяща или плащане по банков път или
плащане в брой, но такива доказателства по делото не са налични. Ето защо не
следва да и се присъждат разноски, съобразно списъка по чл.80 ГПК.
Поради извод на съда за неоснователност на
предявените първоначални искове, то на ищеца не се следват разноски, а
претендираните от ответника разноски не са доказани като извършени, поради
което такива също не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адв.Х.С., срещу
„Д.“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
адв.Г.У., искове с правно основание
чл.82 във връзка с чл.7 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди в
общ размер от 430 000лве, който иск е предявен като частичен за сумата от
20 000лв и претенциите за присъждане на неустойки, всяка от които в размер
на 10 000 лева, дължима за всяка от посочените форми на неизпълнение на
договорно задължение, както следва: 1/. непредаване на изходния код на
софтуера, бета версиите и прототипите на актива след спиране на сайта и
прекратяване въвеждането му в експлоатация, които не са предадени от ответника
на ищеца; 2/.едностранно прекъсване въвеждане в експлоатация на актива, без
предварително да е уведомил ищеца за това;
3/.невъвеждане в експлоатация на изработения от ответника софтуер и
поставяне от ответника на ищеца невъзможни условия; 4/.неподписване на протокол
за окончателно приемане на работата и поставяне от ответника на ищеца
невъзможни условия; 5/.неоснователен отказ да възстанови достъпа на ищеца и
потребителите до сайта, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА, на основание чл.266 във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД, „Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, адв.Х.С., да заплати на Д.“ ООД, ЕИК******, със седалище
и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адв.Г.У., сумата от
31 134,40лева /тридесет и една хиляди сто тридесет и четири лева и 40
ст./, представляваща възнаграждение на ищеца за извършване на възложените му от
ответника по насрещния иск работи, а именно: промени в дизайна и интерфейса на
платформата по заявка на ищеца от 22.01.2018 година; поръчани функционални и
дизайн промени по модула за добавяне на статия по заявка на ищеца от 2.02.2018
година; промени по модел „Медия“ и други секции, поръчани на 22.02.2018 година
от ищеца ; промени по модел „Общност“, поръчани от ищеца на 01.03.2018 година и
промени по мобилната версия на платформата, поръчани от ищеца на 22.03.2018
година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.12.2018 година
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иск в частта над уважения
до предявения размер от 50 000лв, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: