Определение по дело №652/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 558
Дата: 1 юни 2023 г. (в сила от 1 юни 2023 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260700652
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  558

 

гр. Хасково,  01.06.2023 г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на  първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.МИТРУШЕВА

частно административно дело № 652 по описа на съда за 2023 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

            Образувано е по жалба на „ДЖЕЛАТО – ЕМ“ ЕООД гр.Х., представлявано от управителя Е. С. П., подадена чрез адв.М.Ф., срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложена със Заповед № ФК-201-0159334/19.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане e неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Излагат се доводи, че разпореждането било издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно която административните органи трябвало да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Счита се, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената със заповедта принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ било и немотивирано, доколкото изложените от административния орган мотиви представлявали едно общо теоретично изложение, без в същото да се излагали ясни и конкретни факти, а не само твърдения, от които конкретни факти да се установи наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК.

Развиват се подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното разпореждане, като се твърди, че административният орган не изпълнил задължението си да докаже наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60 от АПК. Моли се съдът да има предвид и постановеното Решение на СЕС (Първи състав) по дело С-97/21 г. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваното разпореждане, алтернативно се иска на основание чл. 60, ал. 6 от АПК да бъде спряно  допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка до приключване на производството с влязъл в сила  съдебен акт. Претендира  се и  присъждане на разноски по делото.

 

С писмо вх. № 4127/31.05.2023 г. по описа на съда, по делото е постъпила  изисканата от съда с разпореждане от 31.05.2023 г. административна преписка по издаване на процесното разпореждане, съдържаща и становище от главен юрисконсулт И. А., с което жалбата се оспорва и се моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. По отношение на претендираните от насрещната страна разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се счита, че същото следва да бъде присъдено в минимален размер, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

 

Като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от лице с правен интерес - адресат на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, в законоустановения преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК и е допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

 

 За да приложи принудителната административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, по отношение на жалбоподателя, административният орган е приел, че на 13.05.2023 г. в 14:40 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион за продажба на сладолед, находящ се на адрес: ***, стопанисван от „ДЖЕЛАТО - ЕМ“ ООД, ЕИК : *********, е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Пояснено е, че при направена контролна покупка преди легитимация на 1 бр. сладолед на стойност 3,30 лв., платени в брой от Л. П. на Н. Е., не е бил издаден ФКБ от работещото и въведено в експлоатация ФУ модел DAISY EXPERT SX 01 с ИН на ФУ DY463417 и ИН на ФП 36621453, като е установена и положителна касова разлика в размер на 281,62 лв. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка cep. АА ПИП № 0159334/13.05.2023 г.

В заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС и чл. 60 от АПК е включено и разпореждане за предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Същото е мотивирано с нуждата от защита на особено важен държавен интерес - спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, със  съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено, доколкото от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Посочено е, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Заявено е, че неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец. Взет е предвид характера на дейността - продажба на сладолед и работното време - без почивни дни. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС (запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп до него) подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.  В тази връзка следва да се приеме, че законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като липсва предвидено предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а такова може да бъде допуснато по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл. 60, ал. 1 от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта. В процесния случай органът е посочил такива, но съдът намира същите за бланкетни и необосноваващи в достатъчна степен необходимостта от предварителното изпълнение на наложената мярка.

Настоящият съдебен състав  счита, че така посочената цел не може да бъде постигната с допуснатото предварително изпълнение на ПАМ. Постановената мярка е запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14  дни, а нарушението е неиздаване на фискална касова бележка. Законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и неизвършване на нарушения от същия вид, е превантивната функция на имуществената санкция, която евентуално ще се наложи на жалбоподателя, съответно на самата ПАМ, а не на предварителното й изпълнение. Предварителното изпълнение на мярката не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид след изтърпяване на ПАМ, а само мотивира търговеца да плати предварително предвидената за извършеното нарушение имуществена санкция.

Принудителната административна мярка е наложена със Заповед № ФК-201-0159334/19.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, издадена на 19.05.2023г. и връчена на 30.05.2023г.  Последната е във връзка с проверка на обекта, извършена на 13.05.2023 г., деветнадесет дни преди насроченото от органа запечатване на обекта на 02.06.2023 г. Тези действия на органа сами по себе си опровергават изложените му твърдения за спешност и изключителна необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка. Твърденията, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект са общи и неконкретизирани и не са достатъчни, за да се приеме за мотивирано разпореждането на това основание. Съдържащите се по преписката доказателства не обосновават извод за създадена от дружеството жалбоподател организация на работата, която позволява част от оборота системно да не се отчита през фискално устройство, както и че е индикация за трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство. 

Предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя в чл. 60, ал. 1 от АПК, като основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение  на наложената ПАМ. С ПАМ не може да се защити фиска, тъй като изпълнението й не се състои в събиране на средствата или предотвратяване разхищаването на средства и имущество, което търговецът притежава и които могат да служат за евентуално събиране, или обезпечаване на дължими публични задължения и съответно допуснатото предварително изпълнение в никакъв случай не може да допринесе за защита на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци за вече реализирани приходи. Ефектът на ПАМ не би бил по-различен и при изпълнението й след влизане в сила на административния акт, който я постановява. Следва да се съобрази съпоставимостта между евентуалните вреди за фиска с евентуалните вреди за търговеца при предварителното запечатване на обекта за срок от 14 дни. Размера на вредите във връзка с твърдяна покупка, за която не е издаден касов бон, и разликата между налична и отчетена от ФУ касова наличност, които евентуално биха настъпили за държавния бюджет не биха могли да се сравнят с тези, които биха настъпили за жалбоподателя, ако управляваният от него обект бъде запечатан за срок от 14 дни, през които той няма да получава приходи от него и съответно да плаща данъци за тях.

Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 от АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая, освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не са изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска, а административното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, се състои в неиздаване на фискален бон за покупка при плащане в брой при една контролна покупка. Не става ясно, при тези данни, с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди.

 

С оглед горното съдът приема, че посоченото в заповедта е относимо към основанието за издаване на заповед за налагане на ПАМ, но не предпоставя предварителното й изпълнение. Административният орган не е доказал убедително наличието на предпоставките за упражняване на правомощието му по чл. 60, ал. 1 от АПК.

 

Изложеното обуславя извод за основателност на жалбата, поради което  разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената със Заповед № ФК-201-0159334/19.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – павилион за продажба на сладолед, находящ се на адрес: *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, следва да бъде отменено.

С оглед този резултат искането за спиране на предварителното изпълнение  на процесната ПАМ  се явява  лишено от предмет и не следва да бъде разглеждано. Съгласно константната практика на ВАС, само когато съдът отхвърли  жалбата против разпореждането  за принудително изпълнение, същият може да спре  изпълнението на акта до окончателното разрешаване на спорния въпрос - след отмяната на разпореждането не съществува изпълнително основание, както и правен интерес от обезпечаване  на правото на оспорване на разпореждането чрез спирането.

 

При този изход на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв., което в случая не се явява прекомерно.

 

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-201-0159334/19.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед, находящ се на адрес: ***, стопанисван от „ДЖЕЛАТО – ЕМ“ ЕООД, гр.Х., ЕИК : *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Централно управление, Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, да заплати на „ДЖЕЛАТО – ЕМ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Е. С. П., разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

 

На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС определението не подлежи на обжалване. 

 

Препис от определението да бъде връчен на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ :