Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
В.Т. , 6.01.2020 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 5.12.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при
участието на секретаря И.Трифонова , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 1952 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 57,ал.2 от СК, вр. с чл.86 от ЗЗД
Ищецът Д.Р.М. твърди, че с влязло в сила съдебно решение
по гр.д.№ 2881/2016 г. по описа на ВТРС
бракът му с ответницата е прекратен с развод , а упражняването на родителските
права върху малолетното им дете е възложено на майката. Сочи, че преди брака е
закупил и придобил недвижим имот, който впоследствие е станал семейно жилище и
който е предоставен с бракоразводното решение за ползване на ответницата и
малолетното им дете. Навежда, че ответницата му дължи обезщетение за
ползването на собствения му имот, като наемната цена е равна на 1/2 и се дължи
само от нея. Претендира да му се заплати сумата от 5425 лева, представляваща
дължимо обезщетение за наем за ползвания имот за периода от 25.11.2016 г. до
25.06.2019 г. , ведно със законната лихва.
В съдебно заседание се представлява от адв.К. от ВТАК.Поддържа исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответницата
С.Н.М. е депозирала писмен отговор, в
който заявява, че иска е процесуално допустим, но неоснователен. Признава
изложените фактически твърдения, свързани с прекратяването на брака,
предоставянето на родителските права върху детето на нея, както и ползването на
семейното жилище, индивидуална собственост на ищеца от нея и малолетното дете до настоящия момент. Отрича между страните да
е възникнало наемно правоотношение, като се позовава на постигнатото
споразумение по реда на чл.51 от СК. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска, като неоснователен. В съдебно заседание се представлява от адв.К.
***. Поддържа съображенията изложени в отговора. Претендира разноски.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че страните
са сключили гр.брак на 20.05.2006 г. , който е прекратен с развод по взаимно съгласие с
влязло в сила съдебно решение № 785/25.11.2016 г. по гр.д.№ 2881/2016 г. на
ВТРС. С бракоразводното решение е утвърдено споразумение, според което
родителските права върху роденото от брака малолетно дете на страните са
предоставени на майката. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В.Т.,
ул." Б.Б." №1, вх.А, ет.3,ап.7 след прекратяване на брака се
предоставя на С.Н.М. и малолетното дете Деница Д. М.. От приетия нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1860/том 10, рег.№ 13702, дело № 1128 от
17.12.2004 г. е видно, че Д.Р.М. като
купувач е придобил недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул."Б.Б." №
1, представляващ апартамент № 7 на трети етаж от жилищен блок ЕЖБ-66. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се
установява, че размерът на 1/2 от средномесечния пазарен наем за процесното
жилище за периода от 25.11.2016 г. до 25.06.2019 г. възлиза на 4313 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е частично основателен.
От събраните по делото
доказателства се установи и не се спори от страните, че процесното жилище
представляващо апартамент, находящ се в гр.В.Т., ул."Б.Б." № 1, вх.А,
ет.3 , ап.7 е индивидуална собственост на ищеца, тъй като е придобит от него
чрез покупко-продажба преди сключване на брака му с ответницата. Същото е било
семейно жилище на страните и след
прекратяване на брака им с развод
по реда на чл.50 от СК, съдът е утвърдил постигнато между тях споразумение, по
силата на което ползването на семейното жилище е предоставено на майката и на
малолетното дете на страните. Решението на съда е влязло в сила на 25.11.2016
г. и от тогава до този момент жилището се ползва съгласно съдебното решение от
майката и детето. Ищецът претендира
ответницата да му заплати наемоподобно обезщетение за ползваното от нея жилище
за периода от 25.11.2016 г. до 25.06.2019 г., като изтъква, че ползването не е
предоставено безвъмездно, поради което между бившите съпрузи е възникнало
наемно отношение, считано от постановяване на съдебното решение, с което бракът
е прекратен с развод. Ответницата от
своя страна оспорва исковата претенция като заявява, че съдът е утвърдил
постигнатото по реда на чл. 50 от СК споразумение между съпрузите, като
съгласно него ползването на семейното жилище е предоставено на нея като
родител, упражняващ родителските права и наемно правоотношение не е възникнало,
доколкото липсват подобни уговорки между тях. Съдът намира, че иска е доказан по своето
основание. Съгласно чл. 57,ал.1 от СК по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище по чл.56,ал.1, 2 и 3 от СК възниква наемно правоотношение. Ако страните
не са уредили отношенията си в бракоразводното решение, искайки от съда да
определи размера на наема, всяка от тях може да стори това по-късно, предявявайки иск, чиято правна
квалификация е чл.57,ал.2 от СК . Според Решение № 96 от 14.04.2016 г. по
гр.д.№ 4842/2015 г. на четвърто г.о на ВКС, по силата на съдебното решение, с
което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между
бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, тоест
ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно
решението. Законодателят не е възприел решение, по силата на което съдът
служебно да се произнася по въпроса за дължимия наем, изхождайки от
възможността за постигане на договореност между бившите съпрузи относно размера
му. В последващи решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК / виж
Решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д.№ 154/2017 г. на ВКС, първо г.о, Решение №
71/29.06.2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г. на ВКС, второ г.о.,/ непротиворечиво се
приема, че при регламентиране на тези отношения законодателят е приел принципа
на възмездност в гражданските правоотношения, освен ако не е уговорено друго.
Следователно, ако в споразумението постигнато между съпрузите по реда на чл. 49, ал.4 от СК или
по реда на чл. 50 от СК липсва изрична уговорка, че ползването на семейното
жилище ще бъде безвъзмездно, на общо основание между тях възниква наемно
правоотношение по аргумент на чл.57,ал.1 от СК. В конкретния случай видно от
приложеното бракоразводно решение страните не са уговорили изрично безвъзмездно
ползване на семейното жилище от страна на ответницата, на която в
качеството на майка и законен
представител на малолетното дете е предоставено ползване на семейното жилище,
индивидуална собственост на ищеца.
Следователно иска е доказан по своето основание и ответницата дължи
наемоподобно обезщетение за времето, през което го е ползвала, тоест от влизане
в сила на решението -25.11.2016 г. до 25.06.2019 г. / до предявяване на иска/.
Същото се дължи наполовина, тъй като не се дължи наем за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. По отношение размера иска се
явява частично основателен. Предявена е претенция за сумата от 5425 лева, а
съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза дължимият наем от
ответницата за процесния период възлиза на 4313 лева. На основание чл.162 от ГПК съдът определя размер на дължимото наемоподобно обезщетение от 4159 лева,
тъй като е допусната техническа грешка при изчисленията от вещото лице на наема
за периода 25.11.2016 г.-31.12.2016 г. -посочен е пълния размер от 308 лева, а
не 1/2 част от него в размер на 154 лева, като сумарно за периода сумата възлиза на 4159 лева. До този размер иска се явява основателен и
доказан, като за разликата до пълния претендиран размер от 5425 лева, именно за
1266 лева иска като неоснователен следва да се отхвърли. Основателна е и
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата дължима от подаване на
исковата молба-26.06.2019 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото на ищеца се
дължат разноски по правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК съобразно уважения размер на
иска. Същите възлизат на 429,32 лева за
заплатена ДТ , адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. На ответника се дължат разноски по реда на
чл.78,ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска в размер на 116,68 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.М. с ЕГН ********** *** сумата от 4159/ четири хиляди сто петдесет и девет /
лева главница, ведно със законна лихва върху главницата от 26.06.2019 г. до
окончателното изплащане, представляваща наемоподобно обезщетение за ползваното
семейно жилище за периода от 25.11.2016 г. до 25.06.2019 г. , като за разликата
от 1266 / хиляда двеста шестдесет и шест / лева до пълния претендиран размер от
5425 /пет хиляди четиристотин двадесет и пет / лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Р.М. с ЕГН **********
*** сумата от 429,32 / четиристотин
двадесет и девет лева и 32 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Р.М. с ЕГН ********** ***
да заплати на С.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 116,68/ сто и
шестнадесет лева и 68 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд В.Т.,
чрез Районен съд В.Т..
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………