Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 875 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ТЗ.
Ищецът „Б.Б.“ ЕООД твърди, че с решение
на САС № 1948 от 11.08.2017 г., постановено по т. д. № 5837/2016г., е открито
производство по несъстоятелност на ответното дружество „Б.“ АД /н/. Поддържа,
че „Б.Б.“ ЕООД е кредитор на дружеството „Б.“ АД, като в това си качество е
предявил вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника и с
определение от 23.04.2018 г. на СГС, TO, VI-2 с-в, по т. д. 4509/2013 г. Тези
вземания са включени в одобрения списък на приети вземания. Твърди, че е подал
възражение по реда на чл. 192 от ТЗ срещу включването на следното вземане на „М.г.х.“
АД в изготвения от синдика списък на приети вземания - вземане за главница в
размер на 1 510 719.82 лева по договор за цесия от 17.12.2012 г., но с
горепосоченото определение от 23.04.2018 г. това възражение е оставено без
уважение. С определението на Съда по чл. 692 от ТЗ са включени в списъка на
приетите вземания и следните вземания на „М.г.х.“ АД: сумата от 713 722.42 лв.
- лихва от 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г.; сумата от 16 946.48 лева - лихва
от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.; сума в размер на 493 720.60 - главница по
сключен между И.Р.и „М.г.х.“ АД договор за цесия от 05.09.2015 г., съставляваща
парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера И.Р.вземане
за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на
дружеството от 05.09.2015 г.; сума в размер на 84 512.62 лева - вземане за
лихва за забава в плащането на главното вземане в размер на 493 720.60 лв. за
периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.; сума в размер на 5 211.49 лв. лихва
за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.; сума в размер на 493 720.60 лв. -
главница по сключен между П. Р.и „М.г.х.“ АД договор за цесия от 05.09.2015 г.,
съставляваща парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера П.
Р.вземане за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС
на дружеството от 05.09.2015 г.; сума в размер на 84 512.62 лева - вземане за
лихва за забава в плащането на главното вземане в размер на 493 720.60 лв. за
периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.; сума в размер на 5 211.49 лв. лихва
за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.; сума в размер на 340 386.80 лв. -
главница по сключен между Д.Р.и „М.г.х.“ АД договор за цесия от 05.09.2015 г.,
съставляваща парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера Д.Р.вземане
за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на
дружеството от 05.09.2015 г.; сума в размер на 58 265.71 лева - вземане за
лихва за забава в плащането на главното вземане в размер на 340 386.80 лв. за
периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г. и сума в размер на 3 592.96 лв. лихва
за периода от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. Предвид гореизложеното поддържа,
че има правото да предяви отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3,
т. 1 и т. 2 от ТЗ с предмет да бъде установено, че не съществуват гореописаните
вземания на ответника „М.г.х.“ АД, приети в производството по несъстоятелност
на „Б.“ АД. Основателността на предявените искове обосновава с твърдението, че
вземането- предмет на договора за цесия от 17.02.2012 г. в размер на 1 510
719.82 лева е било изплатено от длъжника „Б.“ АД на цедента „А.“ АД към датата
на прехвърлянето на вземането, съответно „М.г.х.“ АД не е придобил това вземане
срещу длъжника. Оспорва договорът за цесия да е породил действие спрямо „Б.“ АД
/н/, тъй като не е удостоверено връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Оспорва да са представени писмени доказателства, както за съществуването
на вземането на „М.г.х.“ АД, така и за съществуването на вземането на „А.“ АД.
Твърди, че „М.Г.Х.“ АД и несъстоятелният длъжник „Б.“ АД /н/ са свързани лица
по смисъла на параграф 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, като лица, които участват пряко
или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице. Счита, че
представеният с молбата за предявяване на вземане на „М.Г.Х.“ АД договор за
цесия е симулативен, съставен с цел да се създаде вземане и да се придаде
качеството на кредитор на дружество „М.Г.Х.“ АД, което е свързано с длъжника в
производството по несъстоятелност „Б.“ АД лице. В този смисъл оспорва и
съществуването на дължими лихви за забава, начислени върху вземането от 1 510
719.82 лева. По отношение договорите за цесия от 05.09.2015 г., сключени с
акционерите на „Б.“ АД /н/, ищецът твърди, че вземанията на цедентите И.Р., П. Р.и
Д.Р.-предмет на цесиите, съставляващи вземания за дивидент от формирана печалба
на длъжника „Б.“ АД /н/ по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015г„ за
които се твърди да са прехвърлени в полза на „М.Г.Х.“ АД по силата на трите
договора за цесия от 05.09.2015 г„ не съществуват. Излага доводи за нищожност
на тези договори за цесия поради липса на основание, тъй като договорите нямат
реална цена и извършено плащане по тях. Излага и твърдения, че към момента на
вземане на решение за разпределяне на дивиденти, съответно към датата, за която
се твърди в решението на общото събрание, че е налице неразпределена печалба,
дружеството-длъжник е било в състояние на неплатежоспособност, поради което
дружеството не е било в състояние да разпределя печалба. Ето защо поддържа, че
договорите са нищожни поради липса на предмет.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника на „Б.“ АД /н/, като в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е подаден
отговор на исковата молба. Този ответник не взема становище по предявените
искове и в хода на производството.
Ответникът „М.Г.Х.“ АД, чуждестранно
дружество, регистрирано в търговски регистър на Република Панама, излага доводи
за неоснователността на предявените искове. Оспорва обстоятелството, че е
извършено плащане от длъжника „Б.“ АД на цедента „А.“ АД, като твърди, че пред
съда по несъстоятелността са представени доказателства за липсата на такова
плащане. Поддържа, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията от 17.12.2012
г., като същата е отразена в счетоводството му. Оспорва твърдението на ищеца,
че прехвърленото с този договор вземане не съществува, както и обстоятелството,
че „М.Г.Х.“ АД и несъстоятелният длъжник „Б.“ АД /н/ са свързани лица.
Поддържа, че трите договора за цесия от 05.09.2015 г. са валидни и не страдат
от посочените от ищеца пороци. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „Б.“ АД /н/ - П.К. оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявените
искове са процесуално допустими – ищецът е активно легитимиран да предяви
установителните претенции, исковете са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ,
след проведена процедура по предявяване, съответно оспорване на
вземанията по реда на чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл. 694
от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица -
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В настоящия случай исковете са предявени от
кредитор, с предявено и прието в производството по несъстоятелност вземане, който е възразил по реда на чл. 692 от ТЗ срещу включени
в списъка на приетите вземания, вземания на ответника „М.Г.Х.“ АД в общ размер на 1 510 719.82 лева по договор за цесия
от 17.12.2012 г. Направеното
възражение на ищеца е оставено без уважение с определението на Съда по чл. 692 от ТЗ, като
със същото определение останалите описани в исковата молба вземания на „М.Г.Х.“
АД са включени в списъка на
приетите вземания, поради което за кредитора ищец безспорно е
налице правен интерес от предявяването на настоящите отрицателни установителни искове,
с които да се приеме за установено по отношение на участващите
в производството по несъстоятелност лица - синдикът, длъжникът, като и останалите
кредитори, че приетите в производството по несъстоятелност вземания
на кредитора „М.Г.Х.“ АД - предмет на настоящето дело, не съществуват.
С
решение № 1948 от 11.08.2017 г. на САС, ТО, 9 с-в, по т. д. № 5837/2016 г. е
отменено решение № 1320 от 15.08.2014 г., по т. д. № 4509/2013 г. на СГС, ТО, 2
състав, като вместо него е постановено
друго, с което е открито производство по несъстоятелност на „Б.“ АД, ЕИК ******,
поради неплатежоспособността на длъжника, като е определена начална дата на
това състояние - 29.08.2013 г.
По
реда на чл. 690 от ТЗ е подадено възражение от „Б.Б.“ ЕООД срещу изготвения от
синдика на „Б.“ АД /н/ списък на приети вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н/,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на
10.10.2017 г., в частта по отношение на включеното в този списък вземане на „М.г.х.“
АД в общ размер на 1 510 719.82 лева.
С
определение № 2179 от 24.04.2018 г., СГС, ТО, 2 състав, по т. д. № 4509/2013 г., постановено в
производство по чл. 692, ал. 3 ТЗ, е оставено без уважение така подаденото от
ищеца възражение срещу списъка, като списъкът е допълнен и със следните,
предявени от кредитора „М.г.х.“ АД с
молба от 18.09.2017 г., вземания: сума в размер от 713 722.42 лв.,
представляваща начислено за периода от
18.12.2012 г. до 11.08.2017 г. обезщетение за забава в плащането на главен дълг
/1 510 719.82 лв. - дължими възнаграждения за извършени дейности по
договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г.,
20.06.2011 г., и 15.01.2011г., ведно с издадени към тях фактури, които
възнаграждения са били прехвърлени от първоначалния им носител - „А.“ АД в
полза на „М.г.х.“ АД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012
г. /, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сума в размер от 15 946.48
лв., представляваща начислено за периода
от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. обезщетение за забава в плащането на главен
дълг /1 510 719.82 лв. - дължими възнаграждения за извършени дейности по
договори за строителство от 02.11.2011 г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г.,
20.06.2011 г., и 15.01.2011г., ведно с издадени към тях фактури, които
възнаграждения са били прехвърлени от първоначалния им носител - „А.“ АД в
полза на „М.г.х.“ АД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012
г./, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Със съшото
определение на съда по несъстоятелността, във връзка с възражение с вх. №
137713/17.10.2017г., подадено от „М.г.х.“ АД, е изменен списъка на приетите
вземания на кредиторите на „Б.“ АД /н/, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ,
като в списъка са включени следните предявени с молба от 18.09.2017 г. вземания
на кредитора „М.г.х.“ АД: сума в размер от 493 720.60 лв. - парично
вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера И.Р.вземане за дивидент от формирана печалба
на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което
вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015
г., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сума в размер от 84 512.62
лв. - вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60
лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г., при ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сума в размер от 5 211.49 лв.
- вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./,
начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането, при ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сума в размер от 493 720.60
лв. - парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера П. Р.вземане за дивидент от формирана печалба
на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което
вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015
г., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сума в размер от 84 512.62
лв. - вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60
лв./, начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г., при ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сума в размер от 5 211.49 лв.
- вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493720.60 лв./,
начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането, при ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сума в размер от 340 386.80
лв. - парично вземане, произтичащо от разпределено в полза на акционера Д.Р.вземане за дивидент от формирана печалба
на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от 05.09.2015 г., което
вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за цесия от 05.09.2015
г., при ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сума в размер от 58 265.71 лв. - вземане за лихва за
забава в плащането на главното вземане /340386.80 лв./, начислена за периода от
06.12.2015 г. до 11.08.2017 г., при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 8 ТЗ и сума в размер от 3 592.96 лв. - вземане за лихва за забава в
плащането на главното вземане /340 386.80 лв./, начислена за периода от
11.08.2017 г. - датата на решението за откриване производство по
несъстоятелност, при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
По
делото е представен договор за прехвърляне на вземания от 17.12.2012 г.,
сключен между „А.“ АД и „М.Г.Х.“ АД. С договора „А.“ АД прехвърля възмездно на
„М.Г.Х.“ АД свои вземания към „Б.“ АД по договори за строителство и издадени
въз основа на тях фактури за дължими суми /раздел І, т. 1 от договора/, а
именно: по договор от 02.11.2011 г., с издадени фактури към него- № **********
/24 000 лева с ДДС/ и № ********** /9 600 лева с ДДС/; по договор от 17.09.2010
г., с издадени фактури към него- № ********** /134 324.06 лева с ДДС/; по
договор за строителство от 07.10.2010 г., с издадени фактури към него- № **********
/27 000 лева с ДДС/ и № ********** /28 500 лева с ДДС/; по договор за
строителство от 20.06.2011 г., с издадени фактури към него - № ********** /200
000 лева с ДДС/, № ********** /180 000 лева с ДДС/ и № ********** /60 000 лева
с ДДС/; по договор за строителство от 15.01.2011 г., с издадени фактури към
него- № ********** /15 000 лева с ДДС/, № ********** /31 500 лева с ДДС/, № **********
/10 000 лева с ДДС/, № ********** /10 000 лева с ДДС/, № ********** /10 000
лева с ДДС/, № ********** /60 000 лева с ДДС/, № ********** /33 000 лева/, № **********
/30 000 лева с ДДС/, № ********** /32 000 лева с ДДС/, № ********** /93 000
лева с ДДС/, № ********** /200 000 лева с ДДС/, № ********** /100 000 лева с
ДДС/, № ********** /145 000 лева с ДДС/, № ********** /10 000 лева с ДДС/, № **********
/34 988 лева с ДДС/ и № ********** /32 807.76 лева с ДДС/. Съгласно т. 2
от договора, общият размер на прехвърлените вземания възлиза на
1 510 719.82 лева с ДДС. Съгласно раздел II, т. 4 от договора, в замяна на
прехвърлените вземания по договора, „М.Г.Х.“
АД прехвърля на „А.“ АД собствеността върху 10000 броя акции на стойност
1 000 000 долара на САЩ от „К.Ш.К.“ АД - чуждестранно юридическо
лице, обективирани в Сертификати с номера- 060, 061. 062. 063, 064, всеки от
тях за 22000 броя акции от капитала на дружеството, всяка акция на стойност 100
долара на САЩ. В раздел III,
т. 5от договора е предвидено страните заедно и съвместно да предприемат
действия по уведомяване на длъжника „Б.“ АД в срок от 3 дни от писменото поискване от страна на „М.Г.Х.“
АД, за извършеното прехвърляне. В раздел IV, т. 11 се предвижда, при
подписване на договора „А.“ АД да предостави на „М.Г.Х.“ АД цялата документация
от договора, установяваща съществуването, вида и размера на вземанията предмет
на договора.
По
делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания, подадено чрез
нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК адресирано от „А.“ АД, чрез И.Р.и от името на „М.Г.Х.“
АД, с адресат „Б.“ АД. В уведомлението е посочено, че на 17.12.2012 г., е
сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „А.“ АД прехвърля възмездно
на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания
към „Б.“ АД по подробно описани 5 договора
за строителство. Изрично е посочено, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
се уведомява „Б.“ АД, в качеството на длъжник за извършеното прехвърляне на
вземания от 17.12.2012 г. от „А.“ АД на
„М.Г.Х.“ АД, като титуляр на правата на вземания към „Б.“ АД е „М.Г.Х.“
АД. В представения екземпляр е удостоверено от нотариуса, че на 10.01.2013 г. е
предоставена нотариалната покана от И.Д.Р., с поставен рег. №1032, Том 1, Акт
58.
По
делото е представен протокол за заседание на СД на „А.“ АД от 30.11.2012 г., от
който се установява, че СД взема решение „А.“ АД да прехвърли на „М.Г.Х.“ АД
правата си на вземания към „Б.“ АД по договори за строителство и издадени въз
основа на тях фактури за дължими суми на „А.“ АД от „Б.“ АД на обща стойност
1 510 719.82 лева. В протокола са посочени общо 5 договора за
строителство. Посочено е, че приобретателят на вземанията ще прехвърли на „А.“
АД собствеността върху 1000 броя акции на приносител на стойност
1 000 000 долара на САЩ от „К.Ш.К.“ АД. Този протокол е подписан от
всички членове на Съвета на директорите на
„А.“ АД.
По
делото е представен договор за прехвърляне на вземания и за прехвърляне на
акции на приносител от 05.09.2015 г., с който И.Д.Р.прехвърля възмездно общо за
сумата от 370 000 щатски долара на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания от „Б.“
АД, а именно- сума в размер на 493 720.60 лева, представляваща разпределен
дивидент от печалбата на „Б.“ АД към 31.12.2014 г. за изплащане, сумата в
размер на 166 469.99 лева, включваща главница в размер на 145 513.76
лева и лихва в размер на 20 956.23 лева по споразумение и договор за заем
от 20.10.2013 г. В т. 2 от договора е предвидено, че „М.Г.Х.“ АД прехвърля
възмездно за сумата от 370 000 щ. д. на И.Д.Р.собствеността върху 3700
броя акции на приносител на стойност 370 000 щ. д. от „К.Ш.К.“ АД, всяка
една акция на стойност 100 щ. д.. Съгласно т. 4 от договора дължимите суми от
приобретателите в размер на 370 000 щ. д. за прехвърлените акции на
приносител са платими при подписване на договора, като двете страни се
съгласяват да извършат прихващане на
описаните взаимни насрещни изискуеми вземания за плащане на суми в
размер на по 370 000 щ. д., които се считат за погасени.
По
делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания от И.Д.Р.и от името
на „М.Г.Х.“ АД до „Б.“ АД, с което се уведомява последното, че на 05.09.2015
г., е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който И.Д.Р.прехвърля
възмездно на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания към „Б.“ АД, както следва - за
сумата в размер на 493 720.60 лева, представляваща разпределен дивидент от
печалбата на „Б.“ АД към 31.12.2014 г. и за сумата в размер на 166 469.99
лева. Посочено е, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, се уведомява „Б.“ АД, в
качеството му на длъжник по посочените във уведомлението вземания за
извършеното им прехвърляне от И.Р.на „М.Г.Х.“ АД, като титуляр на вземанията
остава последното дружество. Удостоверено е, че уведомлението е получено на
05.09.2015 г. от Д.Р.и П. Р..
По
делото е представен договор за прехвърляне на вземания и за прехвърляне на
акции на приносител от 05.09.2015 г., с който П.И. Р.прехвърля възмездно общо
за сумата от 280 000 щ. д. на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания от „Б.“ АД на
сумата в размер на 493 720.60 лева, представляваща разпределен дивидент от
печалбата на „Б.“ АД към 31.12.2014 г. за изплащане. В т. 2 от договора е
посочено, че „М.Г.Х.“ АД прехвърля възмездно за сумата от 280 000 щ. д. на
П.И. Р.собствеността върху 2800 броя акции на приносител на стойност
280 000 щ. д. от „К.Ш.К.“ АД, всяка
една акция на стойност 100 щ. д. Съгласно т. 4 от договора дължимите суми от
приобретателите за прехвърлените акции на приносител и за прехвърленото вземане
са платими при подписване на договора, като двете страни се съгласяват да
извършат прихващане на описаните взаимни
насрещни изискуеми вземания за плащане на суми в размер на по 280 000 щ. д.,
които се считат за погасени.
По
делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания от П.И. Р.и от
името на „М.Г.Х.“ АД до „Б.“ АД, с което се уведомява последното, че на
05.09.2015 г., е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който П.И. Р.прехвърля
възмездно на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания към „Б.“ АД на сумата в размер
на 493 720.60 лева, представляваща разпределен дивидент от печалбата на „Б.“ АД
към 31.12.2014 г. за изплащане. Посочено е, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
се уведомява „Б.“ АД, в качеството му на длъжник по посоченото във
уведомлението вземане за извършеното му прехвърляне от П.И. Р.на „М.Г.Х.“ АД,
като титуляр на вземането остава последното дружество. Удостоверено е, че
уведомлението е получено на 05.09.2015 г. от Д.Р.и И.Д.Р..
По
делото е представен договор за прехвърляне на вземания и за прехвърляне на
акции на приносител от 05.09.2015 г., с който Д.И. Р.прехвърля възмездно общо
за сумата от 180 000 щ. д. на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания от „Б.“ АД на
сумата в размер на 340 386.80 лева, представляваща разпределен дивидент от
печалбата на „Б.“ АД към 31.12.2014 г. за изплащане. В т. 2 от договора е
посочено, че „М.Г.Х.“ АД прехвърля възмездно за сумата от 180 000 щ. д. на Д.И. Р.собствеността върху 1800 броя акции
на приносител на стойност 180 000 щ. д. от„К.Ш.К.“ АД, всяка една акция на
стойност 100 щ. д.. Съгласно т. 4 от договора дължимите суми от приобретателите
за прехвърлените акции на приносител и за прехвърленото вземане са платими при
подписване на договора, като двете страни се съгласяват да извършат прихващане
на описаните взаимни насрещни изискуеми
вземания за плащане на суми в размер на по 180 000 щ. д., които се считат за
погасени.
По
делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания от Д.И. Р.и от
името на „М.Г.Х.“ АД до „Б.“ АД, с което се уведомява последното, че на
05.09.2015 г., е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който П.И. Р.прехвърля
възмездно на „М.Г.Х.“ АД правата си на вземания към „Б.“ АД на сумата в размер
на 340 386.80 лева, представляваща разпределен дивидент от печалбата на „Б.“ АД
към 31.12.2014 г. за изплащане. Посочено е, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
се уведомява „Б.“ АД, в качеството му на длъжник по посоченото във
уведомлението вземане за извършеното му прехвърляне от Д.И. Р.на „М.Г.Х.“ АД,
като титуляр на вземането остава последното дружество. Удостоверено е, че
уведомлението е получено на 05.09.2015 г. от П.И. Р..
По
делото е представен протокол от заседание на Съвета на директорите на „Б.“ АД
от 03.08.2015 г., от който е видно, че на заседанието е взето решение за свикване на извънредно ОС на акционерите
на „Б.“ АД на 05.09.2015 г., при дневен ред- вземане на решение за
разпределение на неразпределена печалба на дружеството към 31.12.2014 г.
По
делото е представен протокол от ОС на акционерите на „Б.“ АД, проведено на
05.09.2015 г., на което са присъствали
всички акционери, притежаващи акции в дружеството. Видно от протокола,
ОС взема решение да бъде разпределена неразпределената печалбата на дружеството
към 31.12.2014 г., като на акционерите бъде изплатен дивидент, съобразно
притежаваните от тях акции. Представен е и протокол от заседание на Съвета на
директорите на „Б.“ АД проведено на същата дата. Видно от протокола, СД взема
решение неразпределената печалба на дружеството към 31.12.2014 г. в размер на
1 496 123.03 лева да се изплати като дивиденти на акционерите,
съобразно притежаваните от тях акции, а именно- И.Р.- 33%, 493 720.60
лева, Д.Р.- 34%, 508 681.83 лева и П. Р.-33%, 493 720.60 лева.
Изрично е отбелязано, че изплащането следва да се извърши в срок до 3 месеца от
датата на решението.
По
делото са представени извлечения от лихвен калкулатор, от който е видно, че: за
дължима сума в размер на 493 720.60 лева, с начало на периода 06.09.2015
г. до 11.08.2017 г., натрупаната лихва е в размер на 96 881.03 лева, за
периода 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г., натрупаната лихва е в размер на
5 211.49 лева; за дължима сума в размер на 340 386.80 лева, с начало на
периода 06.09.2015 г. до 11.08.2017 г., натрупаната лихва е в размер на 66
792.81 лева, за периода 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г., натрупаната лихва е в
размер на 3592.96 лева; за дължима сума в размер на 1 510 719.82
лева, с начало на периода 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г., натрупаната лихва е в
размер на 15 946.48 лева; за дължима сума 1 510 719.82 лева, с начало на
периода 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г., натрупаната лихва е в размер
713 722.42 лева.
По
делото е представено извлечение - списък на плащанията по чл. 640, ал. 1, т. 3 ТЗ на „Б.“ АД, в който е посочено, че на 17.12.2012 г. е извършено плащане към
„А.“ АД в размер на 1 510 719.82 лева.
От
ответната страна по делото е представена молба от „Б.“ АД, адресирана до СГС,
ТО, 2 с-в, по т. д. № 4509/2013 г., с копие до синдик А.М., с която се
уведомява съда и синдика, че в списъка за извършени от длъжника плащания е
допусната техническа грешка, като погрешно е посочено, че е извършено плащане
на кредитора „А.“ АД на 17.12.2012 г.. Сочи се, че такова плащане не е
извършвано. Към молбата е приложено извлечение от хронологичен регистър на „Б.“
АД от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., от който е видно, че на 17.12.2012 г., за
сумата от 1 510 719.82 лева, по Деб. Сметка 406, по Кредитна сметка
499/2 е вписано цедиране на задължение от „А.“ АД. Представено е и допълнително
становище от А.М., в качеството на синдик на „Б.“ АД адресирано до СГС, ТО, 2
с-в, по т. д. № 4509/2013 г., във връзка с възражение на „Б.Б.“ ЕООД срещу
включване под № 9 в списъка на приетите вземания, вземане на „М.Г.Х.“ АД за
1 510 719.82 лева. В становище се сочи, че от извършена счетоводна
проверка е установено, че сумата от 1 510 719.82 лева е отразена в
счетоводството на длъжника като цедиране на задължение, а не като плащане. Не
се установява да е извършвано плащане на „А.“ АД на дата 17.12.2012 г..
По
делото са представени 22 броя извлечения от банковите сметки за месец декември
2012 г. на „Б.“ АД.
По
делото е представен екземпляр от гореописаното уведомление за прехвърляне на
вземания подадено чрез нотариус Р.Д., рег. №274 на НК адресирано от „А.“ АД
чрез И.Р.и от името на „М.Г.Х.“ АД с адресат „Б.“ АД, относно договор за
прехвърляне на вземания от 17.12.2012 г.. В представения екземпляр е видно, че
е удостоверено от нотариус Р.Д., рег. №274 на НК, че на 18.01.2013 г., е връчен
екземпляр от нотариалната покана на адресата „Б.“ АД. Удостоверено е, че след
посещение на адреса не е намерен представител на дружеството, който да получи
поканата, поради което на 17.01.2013 г. е залепено уведомление на основание чл.
47, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Удостоверено е, че поканата е връчена на А.С.И., в
качеството на служител в дружеството адресат, в нотариалната кантора срещу
подпис на 18.01.2013 г. Представена е
разписка № 58 относно получаване на нотариална покана рег. № 1032, том 2, акт
58 на нотариус Р.Д., рег. №274 на НК, като връчителят е удостоверил на
17.01.2013 г., че няма кой да получи разписката. Представено е и уведомление по
чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК до „Б.“ АД, с което се уведомява последното, че в
кантората на нотариус Р.Д., рег. №274 на НК е депозирана нотариална покана рег.
№1032, том 1, акт 58 и същата може да бъде получена в двуседмичен срок, без да
е посочен денят, от който започва да тече срокът. Видно на гърба на
уведомлението е отбелязано, че на 18.01.2013 г. А.С.И., специалист капитално
строителство в „Б.“ АД, е получила нотариалната покана.
По
делото е представен договор за строителство от 02.11.2011 г., сключен между „А.“
АД, в качеството на изпълнител и „Б.“ АД, в качеството на възложител. Съгласно
чл. 1 предмет на договора е извършването на довършителни работи, описани в
приложение №1 към договора и с уговорена цена в размер на 33 600 лева /чл.
11/.
По
делото е представен договор за строителство от 17.09.2010 г., сключен между „А.“
АД, в качеството на изпълнител и „Б.“ АД, в качеството на възложител. Съгласно
чл. 1 предмет на договора е извършването на строително монтажни и довършителни
работи, а цената на строителните и довършителните работи е съгласно Приложение
№1 /чл. 11/. Към договора е представено и Приложение № 1 към договора, а именно
количествено стойността сметка с обща цена
265 435.30 лева.
По
делото е представен договор за строителство от 07.10.2010 г., сключен между „А.“
АД, в качеството на изпълнител и „Б.“ АД, в качеството на възложител. Съгласно
чл. 1 предмет на договора е извършването на довършителни работи, подробно
описани в Приложение №1 към договора и с уговорена цена в размер на 55 500 лева
/чл. 11/.
По
делото е представен договор за строителство от 20.06.2011 г. сключен между „А.“
АД, в качеството на изпълнител и „Б.“ АД, в качеството на възложител. Съгласно
чл. 1 предмет на договора е извършването на довършителни работи, подробно
описани в Приложение №1 към договора. В чл. 11 е предвидено, че разплащанията
ще се извършват въз основа на протоколи за изпълнени и предадени видове работи.
По
делото е представен договор за строителство от 15.01.2011 г. сключен между „А.“
АД, в качеството на изпълнител и „Б.“ АД, в качеството на възложител. Съгласно
чл. 1 предмет на договора е извършването на довършителни работи, подробно
описани в Приложение №1 към договора. В чл. 11 е предвидено, че разплащанията
ще се извършват въз основа на протоколи за изпълнени и предадени видове работи.
По
делото е представен баланс на „Б.“ АД към 31.12.2014 г., от който е видно, че
натрупаната печалба от минали години е както следва: неразпределена печалба за
предходна година 1 390 000.00 лева, а неразпределената печалба за текущата
година е 1 392 000.00 лева. Представен е и баланс на дружеството към
31.12.2015 г., от който е видно, че натрупаната печалба от минали години е,
както следва: неразпределена печалба за предходна година 1 392 000.00 лева, а
неразпределената печалба за текущата година не е отбелязано да съществува.
По
делото са представени заверени от съда по т. д. № 4509/2013 г., СГС, ТО, 2 с-в,
преписи от заявление за предявяване на вземане по чл. 685, ал. 1 ТЗ от „М.Г.Х.“
АД срещу „Б.“ АД и приложени към заявлението договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 17.12.2012 г. и нотариална покана рег. №1032/10.01.2013 г., с
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Видно от приложения екземпляр от
представената нотариална покана с уведомление за извършена цесия не е
удостоверено същата да е връчена на адреса.
По
делото е приложена служебно изготвена справка за актуално състояние на
трудовите договори към 20.05.2019 г. на А.С.И., ЕГН **********, от която се
установява, че същата в периода 22.04.1996 г. до 06.01.2016 г. е била в трудови
правоотношения с дружеството „Б.“ АД, на длъжност счетоводител.
От
основното и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, които заключения, Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадени,
се установява, че дружеството „Б.“ АД /н/ е осчетоводило разпределения на
05.09.2015 г. дивидент от печалбата на предприятието. Счетоводните операции по
разпределението на дивидента са извършени на 05.09.2015 г., както следва: Дебит
сметка 122 Неразпределена печалба от минали години - 493 720.60 лева; Кредит сметка 425/1 Задължения за
съучастия/Ив. Р.-
493 720.60 лева; Дебит сметка 122 Неразпределена печалба
от минали години -508 681.83 лева;
Кредит сметка 425/2 Задължения за съучастия/Д. Р.- 508 681.83 лева; Дебит сметка 122 Неразпределена печалба
от минали години - 493 720.60 лева;
Кредит сметка 425/3 Задължения за съучастия/Пл. Р.- 493 720.60 лева. Според вещото лице
от извършената проверка в счетоводството на ответника „Б.“ АД /н./,
се установява, че дружеството е осчетоводило и удържало данъка по реда на чл.
38, ал. 1 от ЗДДФЛ, върху стойността на разпределените с решение на ОС на „Б.“
АД /н./ от
05.09.2015 г. дивиденти от печалбата на предприятието. Счетоводните операции по
начисления данък дивидент са извършени на 05.09.2015 г., както следва: Дебит
сметка 425/1 Задължения за съучастия/ Ив.Р.- 24 686.03 лева; Кредит
сметка 459/2 Начислен данък дивидент – 24 686.03 лева; Дебит
сметка 425/2 Задължения за съучастия/ Д.Р.- 25 434.09 лева; Кредит
сметка 459/2 Начислен данък дивидент - 25 434.09 лева; Дебит
сметка 425/3 Задължения за съучастия/ Пл.Р.– 24 686.03 лева; Кредит
сметка 459/2 Начислен данък дивидент – 24 686.03 лева.
От извършения анализ на документите,
представени по делото от ТД
на НАП София, вещото лице установява, че „Б.“ АД /н./
не е декларирало разпределянето на процесния дивидент съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, респ. данъкът върху дивидентите, дължим от дружеството на основание чл.
38, ал. 1, от ЗДДФЛ, не е платен от „Б.“ АД /н./ към бюджета. Според вещото лице „Б.“
АД /н./ е
подало само една декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО
за третото тримесечие на 2013г. Вещото лице посочва, че по
отношение на разпределението на печалбата /дивидент/ в акционерно дружество, разпоредбата на
чл. 247а ТЗ указва условията, при които може да се изплащат дивиденти на
акционери. Вещото лице приема, че дивидент на акционери може да бъде изплатен,
вкл. при наличие на непокрита загуба, в съответствие с изискванията на чл.
247а, ал. 3 от ТЗ. Собственият
капитал на ответника „Б.“ АД /н/ е декапитализиран, като от дейността за 2015
г. не е налице възможност за изплащане на дивидент поради декапитализация на
дружеството, т.е. състояние на свръхзадлъжнялост и дългосрочна неплатежоспособност.
Според вещото лице условието за изплащане на дивидент не може да бъде спазено
от „Б.“ АД /н/ за 2015 г. Вещото
лице посочва, че би било налице законово основание
за изплащане на дивидент,
ако е налице осчетоводена неразпределена печалба, която е с достатъчно
по-голяма стойност от размера на осчетоводената непокрита загуба, за да я
покрие и спази изискването на чл. 247а, ал. 1 ТЗ. Вещото
лице констатира, че на 17.12.2012 г., е сключен Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ между „А.“ АД, като цедент и „М.г.х.“ АД, като цесионер, с който „А.“ АД прехвърля възмездно на „М.г.х.“
АД правата си на вземания към „Б.“ АД /н./, в общ размер на 1 510 719,82 лева с
ДДС, срещу което „М.г.х.“ АД се задължава да прехвърли на „А.“ АД собствеността на 10 000 бр.
акции на приносител, на стойност 1 000 000 щатски долара, от „К.Ш.К.“ АД,
регистрирано в Република Панама. След извършена
проверка в счетоводството на ответника „Б.“ АД /н./,
вещото лице установява, че процесната
цесия от 17.12.2012 г. е
осчетоводена от дружеството-ответник. Счетоводната статия, която е взета от „Б.“
АД /н./,
с основание „цедиране на задължение“, е както следва: Дебит сметка 406 Разчети
със свързани лица по покупки 1 510 719.82
лева - Кредит сметка 499/2 Други кредитори/
А. АД - 1 510 719.82 лева. От
извършената проверка в счетоводството на „А.“ АД, вещото лице констатира, че
процесната цесия от 17.12.2012 г. е осчетоводена от дружеството. Счетоводната
статия, която е взета от „А.“ АД, с основание „цесия на вземане“, е както
следва: За погасеното към „Б.“ АД /н./ вземане: Дебит сметка 498/4 Други
дебитори/Буларко 1 486 190.00
лева; Дебит сметка 624 Разходи по
валутни операции 24 529.82
лева; Кредит сметка 416 Разчети със
свързани лица по продажби/Б. АД 1 510 719.82 лева. За придобитите акции и
вземането им от „М.г.х.“ АД: Дебит сметка 223 Инвестиции в смесени предприятия
1 486 190.00; Кредит сметка 498/4 Други дебитори/Меридиан ГХ
АД 1 486 190.00.
Според вещото лице при проверката в счетоводството на „Б.“ АД /н./,
се установява, че фактурите, въз основа на които са формирани задълженията по
процесната цесия от 17.12.2012 г., са осчетоводени от дружеството, по дебита на
сметка 406 Разчети със свързани лица по покупки. По отношение на фактурите, въз
основа на които са формирани задълженията по процесната цесия от 17.12.2012 г.,
длъжникът не е извършвал плащания към „А.“ АД. Задълженията са отписани от
партидата на „А.“ АД, с основание „цедиране на задължение“. Според вещото лице
договорите за цесия на вземания от дивиденти, дължими на акционерите И.Р., Д.Р.и
П. Р., са осчетоводени от „Б.“ АД /н/. Взетите счетоводни операции са с
основание „цесия уведомление“, от дата 05.09.2015г. и със следните контировки:
Дебит сметка 425/1 Задължения за съучастия/ Ив. Р.- 469 034.57;
Кредит сметка 499 Други кредитори/ Меридиан ГХ АД - 469 034.57 Дебит сметка 425/2 Задължения за съучастия/
Д. Р.-224 936.71, Кредит сметка 499 Други кредитори/
Меридиан ГХ АД – 224 936.71,
Дебит сметка 425/3 Задължения за съучастия/ Пл. Р.- 469 034.57, Кредит сметка 499 Други кредитори/
Меридиан ГХ АД – 469 034.57.
Вещото лице посочва, че разликата между сумите на начисления дивидент на И.Р., П.
Р.и Д.Р. и сумите на цедираните вземания към „М.г.х.“
АД се изразява в размера на начисления данък дивидент. Според вещото лице „Б.“
АД /н./ е
осчетоводило две прихващания по взаимни задължения със съдружника Д.Р..
Счетоводните операции по прихващанията са извършени на 05.09.2015 г., с
основание „прихващане“ и контировки, както следва: Дебит сметка 425/2
Задължения за съучастия/ Д.Р.- 234 699.60;
Кредит сметка 229/5 Други дългосрочни финансови активи /заем Д.Р.за Фос
Технолоджи - 234 699.60;
Дебит сметка 425/2 Задължения за съучастия/ Д. Р.- 23 611.43; Кредит сметка 495/1/3 Разчети по
лихви/ приходи - 23 611.43. Вещото лице посочва,
че „Б.“ АД /н/ не му е предоставило
счетоводни данни и платежни документи, от които да са видни извършени от „Б.“
АД към „М.г.х.“ АД плащания във връзка с
цедираните вземания по процесните дивиденти. В счетоводната отчетност на
дружеството не са осчетоводени такива плащания. Вещото лице сочи, че „Б.“ АД /н./
е осчетоводило задължения към „М.г.х.“ АД, с основание „цесия уведомление“, а
дружеството „А.“ АД не е предоставило на вещото лице счетоводни данни за
наличие или липса на участие в чуждестранни дружества.
В производството по чл. 694, ал. 3 ТЗ в
тежест на кредитора е да установи
основанието, от което произтичат приетите в производството по несъстоятелност
негови вземания, както изискуемостта на
вземанията и техният размер. В случая, от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че се установява наличието на оспорените от ищеца вземания на
кредитора „М.Г.Х.“ АД спрямо ответника „Б.“ АД /н/.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
облигационно правоотношение, възникнало между
„А.“ АД и „Б.“ АД въз основа на договори
за строителство от 02.11.2011 г.; 19.7.09.2010 г. ; 07.10.2010 г.; 20.06.2011
г. и 15.01.2011 г., с типичното за договор за изработка съдържание. С тези
договори „Б.“ АД е възложил на „А.“ АД
извършването на строително-монтажни работи. Извършената от „А.“ АД във връзка с
договорите работа е остойностена с фактури, които са надлежно осчетоводени от
възложителя „Б.“ АД. От представените по делото доказателства се установи, че
вземанията на „А.“ АД срещу ответника „Б.“ АД във връзка с тези фактури са
цедирани на кредитора „М.Г.Х.“ АД с договор от 17.12.2012 г. За извършеното
прехвърляне длъжникът е бил надлежно уведомен
от цедента „А.“ АД по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Такъв извод може да
бъде обоснован от представените в
настоящето производство разписки за връчване на нотариалната покана и извършени
удостоверявания от нотариус Р.Д.. По силата на чл. 50 Закона за нотариусите и
нотариалната дейност /ЗННД/, при връчването от нотариуса на нотариални покани
се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато нотариусът, респективно
връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия,
следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението
и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното място в
двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока
да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл.47,
ал.5 ГПК. Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална
покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД. В случая нотариалната покана на „А.“
АД, съдържаща уведомлението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, е изпратена на адреса на управление на длъжника и от извършеното
от нотариуса удостоверяване е видно, че на този адрес няма служители, които да
приемат книжата, поради което е залепено уведомление, със съдържанието по чл.
47, ал. 2 от ГПК. В указания с
уведомлението срок, на 18.01.2013 г. в кантората на нотариуса се е явил
служител на „Б.“ АД, който е получил документа. За пълнота следва да се
отбележи, че по делото безспорно се установи, че длъжникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията по договорите за строителство, доколкото
в счетоводството му надлежно е отразена промяната в кредитора на вземанията –
предмет на договора за цесия от 17.12.2012 г. Затова неоснователно се явява
възражението на ищеца, че договорът за цесия не е произвел действие спрямо
длъжника, поради несъобщаването му по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства не
се установи твърдения от ищеца факт, че към момента на сключване на договора за
цесия, длъжникът вече е погасил задълженията си към цедента. От заключението на
вещото лице се установи, че такова плащане не е счетоводно отразено, а ищецът
не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи наличието на такова
плащане.
Неоснователно
се явява и възражението на ищеца, че не се установява наличие на вземания на
цедента спрямо длъжника, които да са предмет на договора за цесия. От
заключението на вещото лице се установи, че в счетоводството на длъжника са
надлежно отразени издадените по договорите за строителство фактури. Съгласно константната съдебна практика само
по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
дружеството-възложител представлява недвусмислено признание на задължението към
изпълнителя и доказва неговото съществуване.
Ищецът възразява, че договорът за цесия е нищожен поради липса на реално плащане на уговорената с
договора цена. С договора за цесия се осъществява промяна в облигационната
връзка, чрез промяна на активната страна в нея, т.е. едно вземане се отстъпва от досегашния му носител на едно трето, чуждо
на тази връзка лице. С теорията
и практиката този договор се определя
като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето
на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и
да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. Със сключване на
договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия
носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към
този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с
цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на
съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Следователно,
за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото
съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото
прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. В този смисъл реалното заплащане на уговорената с договора
цена не е условие за действителност на договора, съответно липсата на такова
плащане не обосновава извод за нищожност на договора, както становище поддържа
ищецът.
От доказателствата
по делото не се установи договорът за цесия да е симулативен.
Симулативните или привидните /според термина, употребен в чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/ договори са такива,
при които страните извършват волеизявления, обективирани в правната
действителност, сочещи към сключване на определен договор, но същевременно се
съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения
договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които
биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице
абсолютна симулация, а във втория - относителна симулация, която представлява
съчетаване на привиден и прикрит договор. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД привидният договор е
нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице
изискванията за неговата валидност – чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. За
доказване на симулативността обикновено служи т.нар.“обратно писмо“, което
представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им
воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по
време или след сключването на привидния договор; важно е той несъмнено да
разкрива общата воля на страните по този договор. В случая не са ангажирани никакви доказателства в
горепосочения смисъл. Твърдяното от ищеца обстоятелство, че страните по
договора са свързани лица по смисъла на параграф
1, ал. 2 от ДР на ТЗ, само по себе си не доказва симулативност на договора,
нито е основание да се приеме, че
договорът е недействителен.
Предвид изложеното,
Съдът намира предявеният отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1
от ТЗ, с предмет да се приеме за установено, че не съществува вземане на
кредитора „М.Г.Х.“ АД в размер на 1510719.92 лева по договор за цесия от 17.12.2012
г., за неоснователен и недоказан.
Предвид извода на съда за съществуване на
главното вземане по договора за цесия, следва да се приеме, че кредиторът
цесионер има право и на дължимата за прехвърленото вземане законна лихва. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор ведно с изтеклите лихви, освен ако не е уговорено друго. В
случая вземането за главница /възнаграждение
по договор за изработка/ е лихвоносно и договорът за цесия не уговаря "друго" по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът
намира, че се установява съществуването на приетите в производството по
несъстоятелност с определението на съда по чл. 692 от ТЗ вземания за лихви
върху главницата от 1510719.82 лева, съответно сумата от 713 722.42 лв. - лихва от 18.12.2012 г. до 11.08.2017 г.
и сумата от 15946.48 лева -
лихва от 12.08.2017 г. до 18.09.2017 г.
От събраните по делото доказателства се
установи и наличието на вземания на кредитора „М.Г.Х.“ АД по трите договора за
цесия от 05.09.2015 г., с които са му прехвърлени вземания за главници,
представляващи разпределени в полза на акционерите в „Б.“ АД И.Р., П. Р.и Д.Р.вземания
за дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на
дружеството от 05.09.2015 г., както и дължимите върху тези главници лихви.
Основното възражение на ищеца срещу тези
вземания е, че не са били налице условията за разпределяне на дивидент на
акционерите, съгласно чл. 247а, ал. 1 от ТЗ, съответно цедентите – акционери не
са имали право на дивидент и реално прехвърлените с договорите вземания за дивидент не са били годен предмет
на прехвърлителните сделки. Затова ищецът поддържа, че договорите са нищожни
поради липса на предмет. Съдът намира така заявеното от ищеца възражение за
неоснователно. Дори да бъде установено, че цедентът не е носител на вземането,
което е прехвърлено на кредитора
/например поради някакъв порок на решението на ОС, въз основа на което е
разпределено вземането за дивидент/, това обстоятелство не обуславя нищожност
на договора за цесия поради невъзможен предмет. Договорът за цесия би имал
невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД единствено, ако към
момента на сключването му няма годен обект за разпоредителна сделка, т. е.
прехвърляното имуществено право е непрехвърлимо с оглед своето естество,
поради императивни разпоредби на закона
или с оглед наличието на предварителни договорни изключения. В случая
прехвърленото с договора за цесия вземане има характер на имуществено
вземане за дивидент и като такова е
прехвърлимо. В настоящето производство Съдът не може да осъществява контрол за
валидност и законосъобразност на решението на ОС на акционерите да разпредели
дивидент в полза на акционерите, доколкото именно Общото събрание е
компетентният по смисъла на чл. 221, т. 7 от ТЗ орган, който може да прецени
наличието на предпоставките по чл. 247а от ТЗ и да вземе решение за разпределяне на дивидент от
формираната печалба в полза на акционерите. Ако ищецът твърди, че с вземането
на такова решение от ОС на „Б.“ АД са нарушени правата и интересите на
кредиторите в несъстоятелността, то тези доводи могат да бъдат заявени и
установени в предвидените в чл. 646 и
чл. 647 от ТЗ производства.
В решението на СД за изплащане на гласуваните
от ОС дивиденти е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което
върху разпределените дивиденти се дължи и законна лихва по смисъла на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
По делото не са представени доказателства
за плащане от страна на длъжника на прехвърлените с договорите за цесия
вземания за дивиденти и лихви, поради което предявените отрицателни
установителни искове за установяване несъществуването на тези вземания, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 694, ал. 7 ТЗ, ищецът следва да плати по сметка на СГС сумата от 38095.24
лева, представляваща държавна такса по
отхвърлените искове.
Ответниците не са заявили искане за
присъждане на разноски, поради което такива не им се следват.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „М.Г.Х.“ АД, чуждестранно
дружество, регистрирано в търговски регистър на Република Панама с фиш 782531,
док. 2256474, представлявано от Х.А.Р., със съдебен адрес:*** и „Б.“ АД /н/,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Лозенец“, ул. „*******,
отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ТЗ, с
предмет да се приеме за установено, че не съществуват следните вземания на „М.Г.Х.“
АД, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност
на „Б.“ АД - в несъстоятелност,
съгласно определение № 2179 от
24.04.2018 г., СГС, ТО, 2 състав, по т.
д. № 4509/2013 г.: сума в размер на 1510719.82 лева, представляваща дължими
възнаграждения за извършени дейности по договори за строителство от 02.11.2011
г., 17.09.2010 г., 07.10.2010 г., 20.06.2011 г., и 15.01.2011г., ведно с
издадени към тях фактури, които възнаграждения са били прехвърлени от
първоначалния им носител - „А.“ АД в полза на „М.г.х.“ АД с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2012 г.; сума в размер от 713 722.42 лв.,
представляваща начислено за периода от
18.12.2012 г. до 11.08.2017 г. обезщетение за забава в плащането на главницата
от 1 510 719.82 лв.; сума в размер от 15 946.48 лв.,
представляваща начислено за периода от
12.08.2017 г. до 18.09.2017 г. обезщетение за забава в плащането на главницата
от 1 510 719.82 лв.; сума в размер от 493 720.60 лв., представляваща разпределено
в полза на акционера И.Р.вземане за
дивидент от формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на
дружеството от 05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез
сключен договор за цесия от 05.09.2015 г.; сума в размер от 84 512.62 лв.,
представляваща вземане за лихва за
забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./, начислена за периода
от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.; сума в размер от 5 211.49 лв.,
представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493
720.60 лв./, начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането;
сума в размер от 493 720.60 лв., представляваща разпределено в полза на
акционера П. Р.вземане за дивидент от
формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от
05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за
цесия от 05.09.2015 г.; сума в размер от 84 512.62 лв., представляваща
вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493 720.60 лв./,
начислена за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г.; сума в размер от
5 211.49 лв., представляваща
вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане /493720.60
лв./, начислена за периода от 11.08.2017 г. до момента на плащането; сума в
размер от 340 386.80 лв., представляваща разпределено в полза на
акционера Д.Р.вземане за дивидент от
формирана печалба на длъжника „Б.“ АД по решение на ОС на дружеството от
05.09.2015 г., което вземане впоследствие е прехвърлено чрез сключен договор за
цесия от 05.09.2015 г.; сума в размер от 58 265.71 лв., представляваща вземане
за лихва за забава в плащането на главното вземане /340386.80 лв./, начислена
за периода от 06.12.2015 г. до 11.08.2017 г. и сума в размер от 3 592.96
лв., представляваща вземане за лихва за забава в плащането на главното вземане
/340 386.80 лв./, начислена за периода от 11.08.2017 г. - датата на решението
за откриване производство по несъстоятелност, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
от 38095.24 лева /тридесет и осем хиляди и деветдесет и пет лева и 24 ст./,
представляваща държавна такса по
отхвърлените искове, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: