№ 45545
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110141632 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 20683/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, III ГО, 140 състав.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза за отговор на
посочените в исковата молба въпроси е основателно и следва да бъде уважено, тъй
като изясняването на въпросите, за които се иска експертизата, е необходимо, предвид
спорния предмет на делото.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице
помагач – „фирма“ ЕООД. Ищецът е обосновал правния си интерес от искането с
обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се
извършва от „фирма“ ЕООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока
по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на
дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното
отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на
регресни права от страна на ищеца.
„фирма“ ЕООД следва да бъде задължено да представи всички документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
намиращ се в /населено място/, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., по
доказателственото искане на ищеца в тази насока.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира за неоснователно, доколкото по делото не се спори относно размера на
предявените искове.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца - „фирма“ ЕАД.
ЗАДЪЛЖАВА „фирма“ ЕООД до насроченото съдебно заседание да представи
всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в
процесния имот, намиращ се /населено място/, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022
г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 20683/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 140 състав.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза за отговор за въпросите, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Г. С., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.02.2024 г., от 9:55 часа, за когато
да се призоват страните, третото лице и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – препис от
определението, препис от исковата молба и приложените към нея доказателства и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1 232,60 лв. – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от 20.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 04.04.2023 г. в размер на 126,33 лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 58,12 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.04.2023 г. в размер на 10,32 лв.
Ищецът – „фирма” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в /населено място/,
като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в
общите условия срок стойността на доставената му топлинна услуга за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 1 232,60 лв. –
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до изплащане на
2
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 04.04.2023 г. в размер на
126,33 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 58,12 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
20.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
04.04.2023 г. в размер на 10,32 лв.
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – Д. И. И., в срока по чл. 131 ГПК оспорва основанието за
дължимост на сумата за дялово разпределение, както и дължимостта на акцесорните
претенции за лихви, като не се оспорва техния размер. Не се оспорва още, че
ответникът дължи сумата за доставяна до процесния имот топлинна енергия през
процесния период в претендирания размер, както и че е собственик на процесния имот.
Претенциите за лихви се оспорват с твърдението, че ищецът не е поставил ответника в
забава, доколкото не е ангажирал доказателства за публикуването на задълженията в
сайта на дружеството. Оспорва ищецът да е материалноправно легитимиран да търси
сумата за дялово разпределение. Поради неоснователността на главните искове, счита
за неоснователни и акцесорните за лихва за забава. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение между
страните по предоставяне на топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Разсадника“, бл. 20А, вх. Б, ет. 4, собственост на ответника; че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на топлинна енергия до имота в
претендираните в исковата молба размери.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това
число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния
имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил реално на ответника топлинни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност, за които обстоятелства
страните нямат спор.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава –
изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне на
топлинни услуги.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
3
По възражението за давност:
В тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на
вземанията са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на давностния
срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4